от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Заглавие на раздел)
(февруари)
 
(Не са показани 114 междинни версии от трима потребители)
Ред 1: Ред 1:
[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2]]
+
[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]
  
[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2]]
+
[[Беседи]]
  
[http://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxyYWJvdGVuc2FqdGFzfGd4OjI0OGE3NzE5NzY4ZTkzZDQ 1926г.]
+
[[Книги с беседи]]
  
'''ОТ 1926 ГОДИНА ДО НАШИ ДНИ'''
+
[[Беседи в хронологичен ред]]
  
През тази година съборът за първи път се провежда в София, но участниците с носталгия си спомнят за Търново. Ето какво пише Елена Андреева: „Това беше един голям събор. Но съборите в Търново бяха по-тържествени, защото тук (''бел. състав. – в София'') идваха от града други, странични хора и разводняваха нещата. Софиянци не бяха дисциплинирани – с тях идваха техни приятели и вместо да слушат внимателно, те се оглеждаха насам-нататък, шепнеха си това или онова и онази мистична атмосфера, която трябваше да бъде, не се създаваше." ''(„Изгревът" на'' ''Бялото Братство", т.1, София, 1993, стр. 584''). И действително, всички си спомнят за особената, мистична атмосфера на съборите в Търново, а тя се е проявявала дори в изпълнението на песните: „Най-много, най-възторжено, с най-голяма радост и въодушевление се пееше по съборите в Търново. Имаше едно настроение, което се дължеше на друго присъствие - вдъхновението у нас беше последица от присъствието на Всемирното Велико Бяло Братство, пратено от Божествения свят. Ние бяхме проводници и изразявахме аурата, която то създаваше на съборите." (пак там, стр. 533)
+
= 1926 година =
  
Търновските събори остават като един етап в Школата. Те ще се запомнят с гостоприемството на търновци. Галилей Величков, хвалейки изгревяни, си спомня и за Търново: „Прочутите Търновски събори са известни като блестящ пример за взаимните отношения. А това привлича. Добрите отношения действат възпитателно." ''(„Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр.78'') Ще се запомнят с проявената голяма религиозност от старите приятели, или както по-късно д-р Методи Константинов ще обобщи: „Аз много малко се занимавах с дейността на старите братя, които бяха под знака на една религиозност, която се изразяваше по съборите. Това е един етап, който Учителя го минаваше с голяма осторожност. Той не искаше в Школата да се допуска елемент от старите култури. Трябваше там, в Търново, да се изрази този въпрос чрез лемурийската и атлантската раса. Те бяха с едни пасторски и проповеднически наклонности, които Учителя отначало толерираше. Но в последствие ги отхвърли, защото човек няма нужда от тази забавачница - религията, която заминава в архивите на човечеството. Идва духовната вълна на Новото Учение." ''(„Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр. 458-459'')
+
== януари ==
 +
3 януари 1926 г.
 +
*[[До скончанието на века]] - НБ
  
Учителя споменава този търновски етап така: „Години наред приятелите изживяваха своето пробуждане. Едни усещаха развитието на делото, а други се примиряваха с несгодите. В тези години не можеше да се говори за устройствен подем [за място като „Изгрева"]. Търновските събори откриха новите хоризонти на делото." ''(„Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр.82)''
 
  
'''ПОСЛЕДНИ ПИСМА ДО ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА'''
+
3 януари 1926 г.
 +
*[[Десетте думи]] - МОК 5
  
София, Изгрев, 18.06.1926 г.
 
  
Любезна Еленке,
+
6 януари 1926 г.
 +
*[[Разковничето]] - ООК 5
  
Животът на верующия или животът на ученика е пълен с изпити, със светли задачи и идеи за бъдното на душата. Временно тя е затворена в тая своя хижа, тя трябва да разреши великата задача за своя бъдещ живот. Ний виждаме ония мъчнотии, които сега спъват вашия живот. Вий там в Търново сте дошли до полите на една стръмна планина и мислите, може ли да се изкачите там горе. Горе по върховете бушува силна буря, която пропуща само Любящите, Мъдрите, Истинолюбивите, Правдивите и Добродетелните. Ще вървите напред с вяра, която носи живот.
 
  
Костадин да се моли, да мисли и да работи; в края на краищата всичко ще се уреди. А така и ти. Онова, което минава през ума, пресявай го. На мен, ако ми остане време, може да ви посетя. Вий се постарайте да дойдете за екскурзията по Петровден към Мусала, ако това е стремеж вътрешен.
+
10 януари 1926 г.
 +
*[[Давам власт]] - НБ
  
Поздрави всички приятели.
 
  
С Божията Любов ваш:
+
10 януари 1926 г.
 +
*[[Действие и противодействие]] - МОК 5
  
Подпис
 
  
* * *
+
10 януари 1926
 +
*[[Основна мисъл - КД]] - Клас на Добродетелите
  
София, 24.12.1926 г.
 
  
Любезна Елена,
 
  
Желая всички да бъдете весели, бодри и да се радвате на живота и здравето, което Господ ви дава.
+
13 януари 1926 г.
 +
*[[Какво става]] - ООК 5
  
Поздрав на всички приятели.
 
  
Господ да ви даде мир и подтик да работите усърдно вътрешно за делото. Четете беседите и ги разбирайте добре. Те носят Божията светлина, любов и свобода за душите ви.  
+
17 януари 1926 г.
 +
*[[Благ]] - НБ
  
Само Божията Любов.
 
  
Подпис
+
17 януари 1926 г.
 +
*[[Изваждането]] - МОК 5
  
* * *
 
  
София, 2.01.1928 г.
+
20 януари 1926 г.
 +
*[[Четирите действия]] - ООК 5
  
Любезна Еленке,
 
  
Пиша ви тия няколко реда за Новата година. Любете Бога, любете и ближните си.
+
21 януари 1926 г.
 +
*[[Без наука няма сполука]] - БС
  
Като малките деца.
 
  
Вяра, надежда, любов.  
+
24 януари 1926 г.
 +
*[[Мария избра]] - НБ
  
Милосърдие, кротост.
 
  
Поздрав на всички.
+
24 януари 1926 г.
 +
*[[Гласните и съгласните букви]] - МОК 5
  
Подпис
 
  
* * *
+
27 януари 1926 г.
 +
*[[Външни влияния]] - ООК 5
  
София, 28.05.1928 г.
 
  
Любезна Елена,
+
31 януари 1926 г.
 +
*[[Свидетелството Негово]] - НБ
  
Вашето писмо получих. Пътникът не трябва да обръща внимание на ветровете. Всеки да носи в себе си Божественото. На думи и съблазни не се подавайте.
 
  
Ще бъдете тъй добри да изпратите с бр. Бертоли около 20 до 30 стръка от най-дребния босилек. Сумата, каквото струва, ще ви я изпратя.
+
31 януари 1926 г.
 +
*[[Простите задачи в математиката]] - МОК 5
  
Моят поздрав вам и на всички приятели.
+
== февруари ==
 +
3 февруари 1926 г.
 +
*[[Нашето място]] - ООК 5
  
Подпис
 
  
* * *
+
7 февруари 1926 г.
 +
*[[Познат от Него]] - НБ
  
София, 7.11.1929 г.
 
  
Любезна Елена,
+
7 февруари 1926 г.
 +
*[[Реалното в живота]] - МОК 5
  
Съзнателният Живот носи всякога мир в душата. Съзнателното живеене е връзка на Божия Дух с вечното начало.
 
  
Всяка добра мисъл, всяко добро чувство, всяко добро действие иде от свише. Животът на душата е Живот на Бога.
+
10 февруари 1926 г.
 +
*[[Светлина на мисълта]] - ООК 5
  
Изучавайте щателно Словото на живота. Непреривно дръжте връзка. Молете се да имате Небесната виделина, за да ходите в светлината.
 
  
Поздрав на всички приятели. Само Божията Любов.
+
14 февруари 1926 г.
 +
*[[Позвах сина си]] - НБ
  
Подпис
 
  
* * *
+
14 февруари 1926 г.
 +
*[[Микроскопическите добрини]] - МОК 5
  
София, 12.10.1930 г.
 
  
Любезна Елена,
+
17 февруари 1926 г.
 +
*[[Веригите на съмнението]] - ООК 5
  
Изпращам ви обратно банкнотите. Те не вървят, пресрочили са своето време. Може да си ги държите за спомен.
 
  
Надявам се да сте добре. На добрите и разумните Бог всякога помага.
 
  
Поздрав на всички приятели.
+
18 февруари 1926 г.
 +
*[[Огъване и пречупване]] - БС
  
Подпис
 
  
== Заглавие на раздел ==
+
21 февруари 1926 г.
 +
*[[Бъдете съвършени!]] - НБ
  
  
 +
21 февруари 1926 г.
 +
*[[Красивото лице]] - МОК 5
  
* * *
 
  
София, Изгрев, 11.11.1930 г.
+
24 февруари 1926 г.
 +
*[[Обмяна]] - ООК 5
  
Любезна Елена,
 
 
 
Получих вашето последно писмо и сумата за книги. Ти засега трябва да употребиш оня нов метод на Любовта, който внася мир на душата. Трябва да се забрави всичко онова, което обезпокоява душата. Жаждата се утолява като се употребява водата, гладът се премахва като се употребява храната. Живият хляб, Словото на Бога, Словото на Любовта в познанието на Оногова, Който носи вечния живот. Само по този начин може да се помогне на страдующите души. Всяка душа трябва да се събуди, да се новороди от Вода и Дух, родени от Бога - това е вътрешният смисъл на живота.
 
  
С вяра жива, с Любов непрестанна, течаща от Бога, човек може да помогне на своите ближни.
+
28 февруари 1926 г.
 +
*[[Приех от Отца Си]] - НБ
  
Ти пиши на брата си Асена, поздрави го нарочно от мен. Аз ще се постарая да му помогна в пътя на живота. Той да бъде бодър духом. По-после може да му пиша. Той трябва да си научи урока, да поработи за Бога без страх. Ти му изпращай своите добри мисли, Бог да го избави.
 
  
Поздрав на всички приятели, поздрав и вам. Само Божията Любов.
+
28 февруари 1926 г.
 +
*[[Страдание, търпение, опитност, знание]] - МОК 5
  
Подпис
+
== март ==
  
== Заглавие на раздел ==
+
3 март 1926 г.
 +
*[[Природни изрази]] - OOK 5
  
* * *
 
София, 9.12.1930 г.
 
Л1обезна Елена,
 
В тия времена на големи противоречия потребни са насърченията. Зега е Време, Когато ВсеКи, Който вярва в Господа, трябва да бъде силен I Дух. Л1обов непрестанна трябва да пълни сърцето на човеКа. ВсеКи, юйто л!оби Господа, живее, а Който не - умира.
 
Моят поздрав вам и на всичКи приятели. Л1обете и живейте. Само Божията Л1обов.
 
Подпис
 
* * *
 
"офия, 5.05.1941 г.
 
ЛЬбезна Елена,
 
От дълго време не съм ви писал. Това е с оглед да се реализира всичКо )нова, Което по-рано ви е дадено. Животът на земята има своите изис-Шания. Мъчнотии, препятствия, спънКи; но това става с оглед за същес-|твени придобивки. Трябва човеК да Живее за Бога, за своите блиЖни, а !най-после и за себе си. Да се научи да Живее добре, това е цяло изКуство. Сега е време, Когато трябва да се работи. Моят поздрав вам и на НадеЖда, и всичКи други приятели.
 
Подпис
 
  
 +
7 март 1926 г.
 +
*[[Домовит човек]] - НБ
  
== Заглавие на раздел ==
 
  
СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ
+
7 март 1926 г.
ЗА АРАБАНАШКАТА КОМУНА
+
*[[Духовна мекота]] - МОК 5
Зимата на 1925—26 г. горе-долу изкарахме добре, понеже все още имахме пари от захарната фабрика. Но през пролетта и лятото пак закъсахме и започнахме да търсим I царевица в заем за качамак.
+
През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман*, където той беше на служба като граничен офицер.
+
I* Делиорман - турско име на Лудогорието (бел. ред.)
+
335
+
+
ВсемироВият Учител Беинса Дуно и Вели/со Търново
+
+
  
 
Приятелите си внушиха, че причината за неуспеха на комуната се дължи на обсто¬ятелството, че са приети стари хора, т.е. моите родители, и ако си отидат, работите ще потръгнат добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядохме им парите и сега да им кажем да си вървят! Освен това, тате през всичкото време работеше в печатарницата в Нова Загора и поддържаше учащите се Косьо и Танка. А мама беше най-здравата греда в комуната. Тя месеше, готвеше, переше, чисте¬ше и пр., но и тя трябваше да си отиде.
 
Преди да предложат на Марин и на мене решението за освобождаването на старите, братята от комуната отишли при Учителя. Той по това време беше пристигнал в Търново във връзка с прехвърлянето на инвентара в София, дето през август същата година (1926) щеше да се състои съборът.
 
Наистина Учителя одобрил тяхното решение да се махнат старите. И въоръжени със съгласието на Учителя, смело ни го казаха в очите: „Не щем старите! Ако те си отидат, работите ще тръгнат. Това е казал Учителя." Ние с Марин останахме в недоуме¬ние! Не допускахме Учителя да е одобрил това и предложихме всички да отидем в Търново при него.
 
Отидохме. Учителя каза:
 
— Да, за старите ще бъде по-добре временно да отидат в Казанлък. А вие двамата с
 
Марин ще отидете в София с каруцата.
 
- Добре, Учителю, щом вие казвате, ще изпълним всичко.
 
Преди да заминем за София имахме двамата с Марин още една среща с Учителя в беседката пред колибата. Той се интересуваше от живота в комуната и с голямо внимание и интерес питаше за всичко. След като му разказахме всички по-интересни събития, Учителя каза:
 
- Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят. Хората са я долови¬
 
ли с ума си, но не са в състояние да я приложат. Да си представим, че на един от вас е
 
счупена ръката, а на другия е счупен кракът. В това положение ви сложат да спите на
 
едно тясно легло. Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно? Всяко помръдва-
 
не на единия ще причини болка на другия — това са хората днес. Счупените ръка и крак
 
са слабостите на хората, които не им позволяват да се доближат по-близо и да работят
 
задружно. Истинската комуна ще се осъществи на земята след триста години, когато
 
първата група от Шестата раса слезе на земята.
 
Запитахме го:
 
— Ами дотогава как ще живеем?
 
Учителя каза:
 
— Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще заживеят всред природа¬
 
та на групи от по няколко семейства — на по-големи или по-малки групи. Ще зависи от
 
хармонията, която имат помежду си.
 
Върнахме се в Арбанаси. Събрахме багажа на мама и тате и ги приготвихме за път. В това време дойде Учителя. Сложихме голяма трапеза. Имаше и други гости. Тогава сестра Мария Каишева каза:
 
— Учителю, на Катеринка й е много мъчно, че напуща комуната.
 
— Нищо, — каза Учителя — те ще постоят малко в Казанлък и пак ще се върнат,
 
Така ще бъде по-добре за тях. А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат да поработят
 
с конете и каруцата в София.
 
Мама и тате отпътуваха за Казанлък, а ние потеглихме за София.
 
Но с това работите в комуната не се оправиха. Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили ни запален огън, ни ядене и след два дни всички се разотишли по домовете. Комуната се развали. Учителя сам я развали.
 
Поуката от направения опит е, че всеки член на комуната трябва да е готов да дава, да жертва, а не само да взема. Нямаше я Любовта, за която пеем...
 
336
 
 
| Спомени на Ъорис. Ми&яов 1926 година
 
СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ
 
(„Изгревът" на Бялото Братство", т. III, София, 1995, стр. 66)
 
Бяхме в село Арбанаси, Търновско, с една група млади хора. Останахме без пари и без храна. Кольо беше там и реши да ни нагости, като обяви, че ще ни направи сърми с ориз. Откъсна листа от лозите в двора — едни големи листа. После започна да завива с тях приготвения ориз. И станаха сърми колкото юмрук. Сложи ги в един бакърен съд и почна да ги вари. Но понеже бяха големи, те почнаха да поемат течността и станаха колкото два юмрука всяка една от тях. Тогава ги прехвърли в още три бакърени котли и започна да ги вари последователно. Ние го наблюдавахме и се облизвахме, а той тържес¬твено заяви, че тук вече се проявява Божието благословение и че от един стават три котли сърми. Всички се усмихвахме, пълни със слюнки в устата, защото бяхме много гладни. Накрая беше готов първия котел, започнахме да ядем. Кольо беше забравил да сложи сол. Нищо страшно, посолихме ги. После три-четири дни ядохме от сърмите му. След време се шегувахме, че сърмите на Кольо се умножили три пъти, благодарение на окултното му знание; значи е окултист три пъти и половина, щом от един котел сърми прави три котли и половина.
 
СПОМЕНИ НА НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА
 
В. Търново, ул. „Зеленка" 28
 
От 1911 г. Учителя имаше стая в нашия дом — югоизточната — и винаги, когато дойдеше в Търново, спеше у нас. Във време на съборите сутрин всички ставаха рано и 1аха на вилата, където те се провеждаха. Докато беше у нас Учителя, у дома идваха юго хора, най-вече търновци, за да получат съвет, да си изкажат мъките, болките. Един [ен Учителя изпращаше гостите, а аз бях застанала между тях и си мислех: „Кога и аз ще •ана голяма, за да мога и аз да разговарям с Учителя?!" Тогава Той се обърна към мене каза: „Тя мисли кога ще стане голяма." Аз се чудех как е разбрал той какво мислех, азбрах, че чете мислите и всичко знае. Затова се стараех да върша всичко както трябва да мисля само добро.
 
Фактически мама беше духовен ръководител на Бялото Братство в Търново. Събра-а ставаха у дома. На тях идваха сем. Бойнови, Мария Пирьова, Стефана Симеонова, рия Карачорова, Здравка Попова, Стефан Куртев, Костакиев и жена му Елена и др. :ед смъртта на баща ми през 1929 г. събранията се прехвърлиха в съборната вила, защото останахме без средства и цялата къща давахме под наем, за да си помагаме.
 
Братството във В. Търново имаше 26 декара дарения — лозя, овощни градини и ниви & двуетажна вила. Адвокатът Анастас Бойнов подарява на Братството вилата с три декара звощна градина. Иван Дойнов Кехайов, касиер на пощата в Търново, дарява 12 декара нозе покрай Севлиевското шосе. Заедно с жена си Мария Гладкова Байчева през 1912 г. се изселват в София. Иван Дивитаков, търговец, и -жена му Венета даряват три декара нозе непосредствено до вилата.
 
СПОМЕНИ НА ПАВЛИНА ДАСКАЛОВА
 
В. Търново, ул. „Сергей Румянцев" 43
 
През 1939 г. мама ме заведе в София при Учителя на Изгрева. Учителя постави за няколко минути ръцете си над главата ми. Стояхме на Изгрева повече от седмица. Ходихме с Учителя на Витоша. Помня, че на отиване брат Цеко ме носи на гръб върху няколко раници.
 
На връщане излезе буря с дъжд. Една сестра се приближи до Учителя и каза: „Учителю, с нас има малки деца. Спрете, моля ви, дъжда!" След това мама разказваше: „Той се отстрани, направи някакви движения и дъждът веднага спря." Когато се прибрах¬ме в София, отново заваля проливен дъжд.
 
 
22. Всемировият учител...
 
 
337
 
 
ЕО ВсемироВият Учител Беинса Дуно и ВелиЬо Търново
 
По време на войната в Търново бяха евакуирани Министерството на железниците и др. В тях работеха няколко наши приятели от Изгрева. Всяка вечер молитвите ставаха у нас, обаче ние, децата, често се смеехме отзад, затова ни изпъждаха навън да не пречим.
 
След 9.09.1944 г. въпреки изказаните от Учителя в беседите мисли за болшевизма никой не можеше да си представи на какви психични мъки ще бъде подложено Братството.
 
Един ден мама переше. Няколко дена преди това тя се молеше на Учителя да помог¬не на брат Любомир Лулчев да не го осъдят на смърт. Мама беше ходила няколко пъти при него да помага на комунисти. Вероятно в този момент пак се е молела, когато й се явява Учителя в плът и й казва: „Сестра, не се тревожете, всичко е за Слава Божия." Тя дойде при мене в другата стая с грейнало лице, което просто светеше. Каза ми: „Яви ми се Учителя в плът" — и разказа какво й се е случило.
 
В съборната вила, която беше в съседство с нашия дом (имахме къща и два декара овощна градина), всяка сряда и неделя правехме събрания. Помня, че през 1946 и 1947 г. извикахме приятелите от цяла България на среща в Търново. Аз бях впечатлена от прия¬телите от Русе и Габрово. Помня, че баща ми и Петър Филипов, сладкар от Русе, искаха да купят под самата вила една много голяма нива за Братството и поръчаха табела ек сини букви на бял фон: „Път към Бялото Братство". Сложиха я на Севлиевското шосе, за да се знае къде е отклонението към вилата.
 
Две години, 1946-47 год. имаше за децата двадесет дневно лятно училище организирано от Братството. От търновското братство бяхме 5 братски деца. Първата година отидоха децата на адвоката Христо Геров — Ролавд и Игор и детето на Нено Тотев — Иванчо Втората година първа смяна беше брат ми Йосиф. Втора смяна бяхме все гимназисти -Павлина, Игор, Роланд и Ваньо. Ръководителят на школата — Георги Тахчиев, психолог, ни изнасяше такива лекции по Словото на Учителя, че аз се върнах в Търново преобразе¬на духовно. В колонията учехме цигулка, занимаваше ни Мария Златева. Всички свирех¬ме. Кина Станчева, детска учителка, ни учеше на Паневритмия. В тази колония брат Тахчиев ни свърза с Учението на Учителя на практика. След това десетина момчета и момичета се събирахме всяка пролетна и лятна ваканция. Лятото ходехме на Рила, но със собствени пари. Първата година аз станах слугиня у една лекарка, д-р Ганева, и със спечелените пари отидох на Рила.
 
Братската група в Търново не беше голяма: моите родители Маринка и Никола Даскалови, Христина Александрова, д-р Андони Маринова, д-р Руска Петрова, Йовка Кирова и др.
 
През 1951 г. у нас направиха обиск две момчета от МВР. Мама от страх хвърли в печката романите на Любомир Лулчев да изгорят, но милиционерите отвориха печката и разбраха че има нещо изгорено. Като не намериха обаче нищо, отидоха си. Не разбрахме каква е причината за обиска.
 
През 1953 год. завърших института за детски учителки във В. Търново, след което ме назначиха в Габрово. Направих всичко възможно да се върна на следващата година в Търново, заради болната си майка. През 1956 г. започнах работа в детската градина „Димитър Благоев" във В. Търново с директор Янка Константинова.
 
Един ден снахата на сестра Христина, Миланка, като се върнала в къщи, съобщила на свекърва си, че започват акции против религиозните хора, включително и Бялото Брат¬ство. Сестра Христина получаваше народна пенсия. Тя отишла при директорката ми, която живееше в нейната махала, и казала: „Янке, ще 'започнат да преследват Павлина Даскалова за нейните убеждения. Моля те, направи всичко възможно да й помогнеш." И действително, когато извикали директорката в МВР, тя казала, че нейната канцелария е до моята занималия и че се чува всичко, което преподавам на децата, че не е чувала да споменавам думата „Бог" и пр.
 
По това време началник на градския отдел „Просвета" беше Венелин Друмев. Той ми беше директор в прогимназията и поддържахме добри взаимоотношения. Извика ме при
 
338
 
 
\Спо(пени на УТав&ина Фас^ацова 1926 година ОЗ
 
си, заключи вратата и ме помоли да не се занимавам с Бялото Братство. 'Гой самият, >аче, на младини е бил вегетарианец и толстоист. Каза ми: „Павлина, чети каквото :каш, но мълчи и не ходи при Стамат Тодоров. Работи си индивидуално."
 
На 6 декември 1957 г. в 4 ч.с. пристигнаха четирима души от МВР. Димитър [остов ми показа заповед за обиск и изземване литературата на П. К. Дънов, но не ми ;аде заповедта, а я прибра. Татко беше на работа, а мама — в болницата. Написаха ютокол и взеха 190 тома беседи и лекции. Знам, че бяха от четири различни отдела, .илиционерът беше с шмайзер. Представителят на КДС взе едно томче, разгърна го, 'зачете се и каза: „Много хубави работи пише в тая книжка." Аз му казах: „Върни ми я тава." И той ми я върна. Той четеше наред и казваше: „Защо ги прибираме тия книги к ми е ясно, никаква политика няма в тях." Поисках му да върне още книги, но той ;аза: „Много искаш!"
 
След като излязоха от дома, веднага отидох у брат Стамат. Исках да го предупредя за >иска. Намерих го съкрушен. Каза ми, че са прибрали цялата библиотека: „Дойдоха шест ,уши при мен. Отнесоха се много грубо." Отворили шкафовете на библиотеката и смъкна -всичко в чували. Напълнили шест чувала. След това направили обиск и си заминали. Веднъж през 1986 г. пътувах с един от онези, които са правили обиска при брат .Стамат. Той потвърди, че са изгорили литературата. Когато поискал да вземе окултната книга „Лица и души", ръководителят на групата му казал: „Не ти трябва този боклук", взел я от ръцете му и я хвърлил в огъня.
 
В Търново унищожиха Братската библиотека на баща ми Никола Даскалов и в с. Балван — на Иван Топалов. Това беше акция в цялата страна. След няколко години аз изкупих беседите и лекциите на зъболекарката Руска Петрова, която не получаваше пен¬сия. Колежката й Андони Маринова пък ги беше зазидала под стълбището и когато съба¬ряли къщата, за да строят детска градина, ги намерили там. Сестра Христина заръчала на сина си Борис да ми предаде книгите след смъртта й. Иван Преснаков от Ново село и Иван Попов също ми дадоха книгите си. У сестра Йовка останаха книгите на семейство Иларионови, сестра Христина Александрова, Зорица Попова и др.
 
Книгите, които бяха у мен, ги сложих в куфари и ги скрих в село Беляковец. Впос¬ледствие ги пренесох на моя таван и сложих два кубика нарязани дърва отгоре. След 10 ноември 1989 г. веднага подвързах книгите, направих библиотечни шкафове и така се създаде Окръжна библиотека на Бялото Братство.
 
Част от литературата на гр. В. Търново подарих на Окръжната библиотека на Брат¬ството в Разград с ръководител Ясен Даскалов. Там се основа нова група през 1987 г.
 
Да се върнем към годините след 9 септември 1944 г. С всяка измината година трудностите на Братството ставаха все по-големи.
 
През 1959 г. ме назначиха музикален ръководител на всички детски градини, поради липса на по-подходяща колежка. Аз имах хубав глас и пеех в Оперетата, свирех и на акордеон. Впоследствие завърших задочно музикална педагогика в гр. Русе. На новата служба работех по четири часа на ден и имах много свободно време на разположение.
 
Брат Стамат Тодоров, ръководител на Братството в Търново, се издържаше от земе¬делие. Покрай Севлиевското шосе, близо до сегашната бензиностанция, имахме 19.5 дека¬ра лозя, овощни градини и ниви. През 1960 г. ГНС ги раздаде на предприятия, и то само на ръководните им кадри. Нашето място беше дадено на Транспред с директор Марко Марков, главен счетоводител Стефан Тотев и др. Брат Стамат остана без никакви доходи. Като честен човек, свикнал да изкарва прехраната си сам, той много се разстрои и се разболя. През същата година започнах да строя къща на стопански начала. Щом стова¬рихме всички материали за къщата, баща ми почина от инфаркт за един час. Брат Стамат, предвиждайки, че моят дом единствен ще остане за духовна работа в бъдеще, реши хората от Братството сами, без моите ортаци, да изкопаем основите. Сложихме формули в лимо-надени шишета и ги закопахме в темелите за вечни времена.
 
339
 
 
Ю ВсемироВият Учител Беинса Дуно и ВелиЬо Търново
 
През 1963 г. вилата, в която са ставали съборите, заедно с местата на ул. „Яворов" 55, попадна в регулационния план на Втори квартал под номер 266 и имотите бяха определени за високомонтажно строителство. На многократните молби на Ръководството беше даден отговор, че не могат дори да ни оставят парцел за строителство. Текстът гласеше: „С общия регулационен план на тая част на В. Търново не се отрежда в Квартал втори специален терен за нуждите на поменатата верска общност Бяло Братство. Съоб¬щаваме ви, че част от имотите на Братството, съставляващи парцели от 12 до 19 от кв. 2 по Регулационния план на града, са отчуждени по чл. 55 А от Закона за плановото изграждане на заселените места и с решение №8 от протокол №1 от 14.01.1963 г. на Изпълкома на ОНС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Н-к Отдел: арх. Стефан Георгиев, зам. председател: инж. Атанас Атанасов."
 
Според акт №2174 от 1.01.1965 г. дворното място, съставляващо парцел 11-ти от Кв. втори на гр. В. Търново, от 3060 кв.м. площ, при граници ул. „П.К.Яворов" 4 и ул. „Бал-ванска битка", на верска общност Бяло Братство, гр. В. Търново — дворното място се състои ДВ план №266 от Кв. втори, 2963 кв.м., стар път 97 кв.м. — всичко 3060 кв.м.
 
Акт № 2163 за Държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр. В. Тър¬ново, ул. „П.К.Яворов" №55, бивша собственост на верска общност Бяло Братство, гр. В. Търново. На основание № 73 от 25.02.1965 г. на Комитета при Министерството на Вън¬шните работи по въпросите на Бълг. Православна църква и на религиозните култове и писмо № 11 487 от 4.03.1965 г. Отчуждава се жилищна сграда на два етажа на 98 квадрата площ, 517 куб.м. Сградата е построена върху парцел № 10 и 11 от квартал 2 по плана на гр. В. Търново — общо 840 кв.м. площ. Предадена е на Комунални услуги гр. В. Търново, считано от 1.03.1965 г. за стопанисване и експлоатация.
 
По този начин всички имоти на Бялото Братство бяха отчуждени, без да ни се даде нито стотинка за тях.
 
На 18.02.1964 г. отново получихме писмо от председателя на ИК към ГНС инж. Хараламби Куцаров, секретаря на ИК Тужарова, с което най-строго ни се забраняваше всякаква духовна дейност. Писмото завършваше с думите: „За стореното ни уведомете до 29.02. същата година."
 
През 1964 г. брат Стамат беше вече тежко болен. Братята и сестрите от града го посещавахме, но инспекторката към Окръжен отдел „Просвета" Райна Йорданова дойде един ден в Детската градина и ми каза: „Ако искаш да бъдеш учителка, няма да ходиш при Стамат Тодоров." Аз й отговорих: Додя да го гледам, защото е болен и няма кой да се грижи за него." Тя ми каза: „Плащай на някого да се грижи за него, но ти в никакъв случай недей да ходиш." Тогава решихме да го изпратим в София на Изгрева, за да прекара зимата при брат Петър Филипов. Брат Стамат си взе багажа, но когато пристиг¬нал на софийската гара, му станало лошо. Закарали го в ЖП Болница, където починал на 10 декември 1964 г.
 
Аз пътувах със следващия влак. Когато пристигнах в София, не го намерих. Започнах¬ме да го търсим. Служители на МВР намерили в паспорта му телефонния номер, на който аз щях да бъда. Съобщиха ни за неговата смърт и Братският съвет в София ми помогна да направим погребението. От милицията бяха извикали и родните братя на Стамат от Варнен¬ско, които присъстваха на погребението в София. Оттам се върнахме в Търново.
 
Брат Стамат живееше като отшелник. Имаше само три-четири костюма и бельо. Личният му багаж се събираше в един куфар. Братята му ме попитаха дали къщата е негова собственост. Понеже бяха селяни, аз им обясних, че къщата е нещо като манастир и че техният брат е живял в него като монах, че всички вещи са дарения от хората на Бялото Братство. Те отидоха в Общинския съвет, провериха, че къщата не е негова, про-вериха в Спестовна каса и видяха, че няма влогове. След това взели един камион с ремарке, натоварили целия багаж на братството и заминали за село. След няколко месеца държавата отчужди и сградата, съставляваща 10 и 11 парцел на кв. 2. Така окончателно
 
340
 
 
| Яр^ивът 1926 година О&
 
се ликвидира с всички имоти на Братството. Събраните от брат Стамат беседи след нап¬равения обиск бяха предадени на съхранение у готвача Цоньо Димитров, който живееше на Варуша, до паметника. След неговата смърт сестра му ми предаде тези книги.
 
МВР караше своите хора да ни следят. Кънчо Димитров, обущар, мой съсед, на стари
 
= години ми призна следното: „През 1957 г. ме повикаха в МВР и ме попитаха дали позна -
 
: вам Павлина Даскалова. След това ме смъкнаха в мазата и ме заключиха там. Цяла нощ
 
те псувах, като мислех, че по твоя вина съм затворен. На сутринта ме извикаха горе и ми
 
наредиха да следя всички хора, които ходят при Стамат Тодоров и лично да ходя да
 
докладвам каквото разбера."
 
Същото ми признаха и други хора. През 1980 г. двама души от МВР отишли в дома на художника Лальо Минков, който идваше на нашите събрания, и го разпитвали повече от час за мен. Главното било давам ли беседи и лекции, т.е. томовете на П. К. Дънов, на млади хора. Той разтреперан дойде при мене, за да ми съобщи, ако имам някои томове налице, да ги скрия. Следяха ни и други наши съседи — кой влиза и кой излиза от моя дом. Това непрекъснато следене ме травматизираше, още повече, че хората избягваха да идват в дома ми. Викаха ме по домовете си. И въпреки това в моя дом редовно се четяха беседи и лекции: сряда — Общия ^клас и неделя - Неделните беседи. Трима човека никога не пропускаха лекциите — Йовка Николова Кирова, Павлина Даскалова и Лальо Минков. Много от другите приятели се изплашиха. Например, Надка Иларионова през 1957 г. са я викали в МВР и са я разпитвали за брат Стамат. Оттогава тя престана да идва у нас. Предаде книгите си на сестра Йовка.
 
.
 
АРХИВЪТ НА БРАТСТВОТО
 
Бялото Братство има много богат архив — напечатани лекции, беседи, писма на Учителя до учениците Му, спомени, тефтерчетата на Учителя и първите ученици, художествени картини, три цигулки на Учителя, Негови вещи и др. По време на тоталитарната система се правеха много обиски и се унищожиха над 180 000 тома беседи, поради което нашите приятели са били принудени да укриват цялата литература и архива. Тъй като от няколко години насам пишем историята на Бялото Братство и за да не би някои възрастни хора, като починат, техните наследници да унищожат или загубят исторически братски документи, то върховният Братски съвет на съвещание в градината на гр.Айтос на 25-26 ноември 1995 г. гласува следното: „Всички, в които има архив, се умоляват да съобщят в канцеларията на Бяло Братство какви документи има в тях с цел да се използуват при нужда и да се знае кои документи в кого са." Непечатаната литература, която беше в председателя Борис Николов, я прибраха Кральо Кралев от Бургас, д-р Вергилий. Кръстев от София, Тодор Ковачев, родом от Русе и живеещ в София, и др. Архивът на брат Никола Нанков, който беше историк на Братството, не се откри, но една малка част от него — два куфара - попадна в Георги Петков от Габрово. От него сме ползвали протоколите, публикувани в първи и втори том на тази книга. Д-р Вергилий Кръстев е оставен няколко лета да охранява къщата на Борис Николов на ул."Волоколамско шосе" 16 и ми е разказвал, че е преровил целия таван, всичко е взел, а и сестра Стойна, готвачката на брат Борис, му е предала един чувал с документи.
 
341
 
 
  
ВсемироВият Учител Беинса Дуно и Велико Търново
+
10 март 1926 г.
През 1946 г. рождената сестра на Борис Николов, Цанка Дойнова, дойде в Търново и ме помоли да я заведа у сестра Иларионова. Тя поиска на сестра Елена всички исторически документи, които пази. Сестра Елена съхраняваше писмата от Учителя до семейството им и до Мария Казакова, снимки на последната, тефтерчетата на Иларионов, тетрадка с нейни спомени. Всичко това тя предаде на Цанка Дойнова. Аз присъствах, когато Елена й каза: „Всичко това ти предавам на съхранение, защото ти имам доверие". Да си призная, мен тогава ме забрля, защото тези документи можеше да ги скрием в Търново. Останалите дребни вещи от архива на Иларионова — снимки, две тефтерчета и копие от спомените й, както и картините на Антиминса и Пентаграмът - прибрах аз. В том трети на „Изгревът", стр. 199, Вергилий Кръстев ме обвинява в кражба на два куфара с непечатани беседи от архива на Борис Николов. Истината е следната: брат Борис имаше последните 10 години мозъчна артеросклероза и прогресивно се влошаваше. Аз редовно му давах десятъка си. Той дори ми искаше пари при извънредни случаи с писма. Имам документи за това. Един ден минавах с търновска кола покрай неговата къща и той ми даде един куфар с непечатани беседи, четвърто копие, редакция на Лалка Кръстева. Минаха много години. Брат Боян Златарев ми се оплака, че брат Борис го е пращал на много места да търси беседи, където нямало нищо. Никой никога не ми е носил писмо да предам куфара с беседите. В началото на 1994 г. подарих библиотеката си на групата на Бялото Братство във Велико Търново. В тази библиотека остават подвързани тези томчета и всички документи, касаещи търновското Братство. Във връзка с търновския архив на Бялото Братство в том 2 на „Изгревът" Надежда Иларионова, осиновената дъщеря на сем. Иларионови, се обвинява, че била унищожила много френологични карти от страх от полицията. Първо, самата Елена предава архива си през 1946 г. на съхранение на Цанка Дойнова и после Надка Иларионова, която е жива и до днес, над 86 годишна и е със запазена памет, ми каза: „Никога не съм виждала такова количество френологични карти. Нищо от Учителя не съм унищожила, нито ред. Нито от беседи, списания и т.н., нито от каквото и да било във връзка с Братството. Аз знам, че ще отговарям и много внимавах в това."
+
*[[Живите закони на добродетелите]] - OOK 5
ИСТОРИЯТА- РАЗКАЗ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ
+
В увода на първи том писах, че нямаше кой да се заеме с написването на историята на Бялото Братство в Търново. Аз никога в живота си не съм писала нищо подобно, но ми се наложи, понеже съм връзката между старото и новото поколение и знаех много исторически факти. Обичам историята.
+
Вторият том затрудни много съставителите, защото освен протоколи и спомени на приятели от съборите, съдържа резюме на всички публикувани съборни беседи от 1919 до 1925 г., материали по проблема
+
342
+
+
  
 
историята — разй&з с продължение 1926 година
 
за борбата на църквата, за Пентаграма и др. В някои моменти преобладават спомените пред Словото на Учителя. Тъй като сега няма възможност да се публикува пълният текст на беседите от търновските събори 1919-1925 г., то, за да се създаде по-ясна представа за атмосферата през тези години и особено за огромната работа, извършена до отварянето на Школата през 1922 г., съставителите избраха тематично онези части, които показват най-актуалните проблеми и задачи за работа през съответната година. При бъдещо преиздаване ще се публикува отделно пълният текст на Словото на Учителя, а двата тома (протоколи и спомени), ще се съберат в един.
 
Не се съмняваме, че в бъдеще ще се открият много материали за търновските събори. Не можахме да проникнем в църковните архиви в Търново, а сигурно за 1922 и за другите години в тях има материали. Не можах да открия наследниците на търновците Драган и Здравка Попови, които са се изселили в София, както и подробности за сем. Иван и Венета Дивитакови и др.
 
Още след публикуването на първия том до нас бяха изпратени нови материали, които допълват, а на места опровергават някои детайли. Например откри се тефтерче на П.Киров, от което се разбира, че сестра Мария Казакова не само е присъствала на годишната среща през 1903 г. (в първи том сме писали, че не е), но и тогава е избрана за касиерка, докато Учителя е избран за деловодител на групата. Друг материал, който получихме, доказва, че първото обяснение на Учителя за Пентаграмът не е от 1911 г., когато го раздава, а от 1910 г. пред избрана група ученици. В тази връзка бихме искали да коригираме един детайл от книгата „Изгревът" на Бялото Братство", който се отнася до Търново. В том II на стр. 219 пише, че „Завета на цветните лъчи на светлината" е написан във вилата на Константин Иларионов в Търново, а в действителност книжката е съставена в братската вила в с. Арбанаси през 1912 г. Вилата на Иларионов е продадена още през 1910 г., за да се построи къщата на ул."3еленка" 28.
 
Умоляваме читателите, ако някой има документи и материали във връзка с дейността на Учителя във Велико Търново и желае да ги изпрати под формата на ксерокопия, снимки, спомени, вестници, чертежи (които са украсявали Горницата) и т.н., да се обърне на адрес:
 
5000 Велико Търново, ул."Сергей Румянцев" 43, Павлина Даскалова
 
343
 
 
ВсемироВият Учител Беинса Дуно и ВелиКо Търново
 
БИБЛИОГРАФИЯ
 
непублиКуВани материали
 
1. Боев.Боян: „Пояснения за Пентаграма", дадени на ръководителите
 
на събора през 1951 г.
 
2. Борисов, Тодор: няколко спомена*
 
3. Военен архив, В.Търново: Азбучник на, офицерите
 
4. Даскалова,  Павлина:  „Биографии  на  бележити  търновци,
 
последователи и ученици на Учителя Беинса Дуно", сборник*
 
5. Дойнов, Николай: „За Пентаграма", интервю*
 
6. Държавен архив, В.Търново: Ф 988К „Колекция от документи на
 
политически партии,  дружества и организации във Великотърновски
 
окръг", оп.1, а.е. 89, 90, 91, 92, 93, 94; Ф 52К, оп.1, а.е.111
 
7. Иларионова, Елена: „Бележки за Учителя", тетрадка със спомени*
 
8. Иларионова, Елена: лично тефтерче*
 
9. Камбуров, Петър: „Моят живот с Учителя. Спомени, преживявания,
 
опитности, Арбанашката комуна."*
 
  
10. Николов, Жельо: няколко спомена*
+
14 март 1926 г.
11. Отец Асен: проучвания; Исторически музей В.Търново, отдел
+
*[[Сават Амон-Ра]] - НБ
„Възраждане", инв. Мо 102, стр. 395, 425
+
12. „Пентаграма", неизвестен автор, разпространявана в братските
+
среди*
+
13. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1910 г.**
+
14. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1911 г.**
+
15. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1912 г.**
+
16. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1914 г.**
+
17. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1915 г.**
+
18. Събев, Георги: няколко спомена*
+
19. Учителя:  „Обяснение на  Пентаграма",  дадено на  12 ученика
+
през 1910 г., предоставено от Йорданка Попова
+
20. Учителя: Писма до Мария Казакова 1900-1908 г.**
+
21. Учителя: Писма до сем. Иларионови 1904-1941 г.***
+
22. Гръблев, Никола: лична тетрадка със спомени.*
+
+
* - от архива на Павлина Даскалова
+
** - от архива на НиЬола Нан1сов, предоставени от Г. ПетЬов от Габрово
+
*** - от архива на Вергилий Кръстев
+
344
+
+
1
+
+
+
Съборната вила в 1965 год. преди да бъде съборена от Жилфонд. Южната страна на вилата.
+
+
Северната врата с мостчето.
+
а) Всяка заран Учителят е влизал през нея  —  спял е в Иларионови.
+
б) На мостчето Учителят е застанал, когата е спрял бурята.
+
в) Вратата е била охранявана по време на съборите.
+
345
+
+
+
Югозападната част - вижда се част от щерната зад вилата. От дъното е започвала и северната врата.
+
+
Източната част със стълбището за Горницата, където е бил салонът и молитваната стая.
+
346
+
+
+
+
Ученички на Учителя
+
Парашкева Бойнова Перьова с дъщеря си  Пенка по мъж Тотева
+
Венета Дивитакова (седналата) сестра на ген. Соларов.
+
+
+
347
+
+
+
+
  
Цветана  Щилиянова
 
Семейство  Щилиянови
 
348
 
 
Анастасия Петрова Джамджиева със съпруга си и дъщеря си Цветана Щилиянова, нарисувала портрета на Учителя - внучки на Велчо Атанасов Джамджията от сина му Петър.
 
 
 
  
+
14 март 1926 г.
+
*[[Трите съзнания]] - МОК 5
Ръководители на групите - 1922 год. Отдясно наляво - с брадата Н. Ватев - Русе, К. Иларионов - В. Търново, Тончев - Казанлък, П. Епитропов - Пловдив, Тодор Стоименов --Бургас, Димитър Добрев - Сливен, Иван Давидков - Търново, Ковачев - Ст. Загора, неразпознат, Иванов - Варна.
+
+
Сестри отдясно наляво: М. Вълчанова - Габрово, Здравка Др. Попова -София, неразпозната, Зорица Рашкова Петкова - В. Търново, Тереза Кермекчиева - София (майка на стенографката Савка Кермекчиева, починала и съживена от Учителя - виж стр. 169), неразпозната, Стефанка Симеонова -В. Търново. Клекнали, отдясно наляво: Парашкева Перьова-Бойнова - В. Търново, Н. Ватев - Русе, сестрата на Зорница Попова.
+
349
+
+
Константин Петров Борисов
+
Иван Дойнов Кехайов — ученик на Учителя от началото на века, касиер на пощата до 1921 год. Изселва се в София с жена си Мария Гладкова и децата си — дарява 12 декара лозе.
+
350
+
+
ТърНО!
+
Боян I нея С( Алексг
+
  
Найд< Стамг
 
 
 
Търновската група - 1946 год. с трима гости от София. В центъра с мустаците Боян Боев, под него седнала Олга Славчева, до него Елена Иларионова, до нея Симеон Симеонов - Цигулар, над сестра Иларионова, права е Христина Александрова, до брат Боев е Христо Христов, д-р Геров, Стамат Тодоров.
 
 
Найден,  морски офицер,  М.    Даскалова,  Райна Калпакчиева,    неразпозната, Стамат Тодоров,  Йовка  Крилова.
 
351
 
 
 
 
Съдър^цние
 
СЪДЪРЖАНИЕ
 
вместо увод
 
914 7
 
Спомени на Елена Иларионова 8
 
Писма до семейство Иларионови 8
 
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 12
 
 
915 67
 
Спомени на Иван Данаилов 68
 
Спомени на Борис Николов 68
 
Спомени на Любомир Лулчев 69
 
Писма до семейство Иларионови .'. 69
 
Писмо на Учителя до търновските свещенници
 
Стилян Кръстев и Петър Тулешков -. 74
 
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 75
 
1916 109
 
Спомени на Надежда Иларионова 109
 
Писма до семейство Иларионови 109
 
1917 112
 
Спомени на Елена Иларионова 112
 
Спомени на Иван Радославов г 112
 
Писма до семейство Иларионови 114
 
Наряд за 1917-1918 г 117
 
1918 118
 
Спомени на Борис Николов 118
 
Писма до семейство Иларионови 118
 
1919 122
 
Биографични справки на
 
Константин Петров Борисов 124
 
Райна Калпакчиева 125
 
Спомени на Жельо Николов 125
 
Спомени на Галилей Величков 126
 
Спомени на Елена Иларионова 127
 
Спомени на Райна Калпакчиева 127
 
Спомени на Надежда Иларионова 127
 
Спомени на Илия Узунов 128
 
Писма до семейство Иларионови 128
 
2?  Всемирозият учител... 353
 
 
ВсемироВият Учител Беинса Дуно и Велико Търново
 
СЪБОРНО СЛОВО 1919 г 131
 
за събитията и общественият живот 131
 
за учениците 134
 
за работата през годината 137
 
методи за приложение 138
 
1920 140
 
Биографични справки:
 
Надежда Иларионова 141
 
Петър Камбуров 142
 
Христина Антонова 142
 
Спомени на Борис Николов 143
 
Спомени на Петър Камбуров 147
 
Спомени на Марин Камбуров 148
 
Спомени на Паша Тодорова 148
 
Спомени на Христина Антонова 149
 
Писма до семейство Иларионови : 149
 
Образуване на един клас 150
 
Картините в горницата 153
 
трите картини 154
 
четирите картини 155
 
живата картина 156
 
СЪБОРНО СЛОВО 1920 г 157
 
за събитията и църквата 157
 
за учениците 161
 
за работата през годината 162
 
гимнастически упражнения 165
 
1921 167
 
Биографична справка за Кина Попова Маркова 168
 
Спомени на Петър Камбуров 168
 
Спомени на Николай Дойнов 169
 
Спомени на Михаил Иванов 170
 
Спомени на Никола Гръблев 170
 
Проблемът Михаил Иванов и Кръстьо Христов 172
 
Писма до семейство Иларионови 178
 
Писмо до Кольо Каишев и Петър Камбуров 181
 
СЪБОРНО СЛОВО 181
 
за учението и Учителя 181
 
ръководителите и организацията 183
 
работа за годината 184
 
за учениците 196
 
за събитията 202
 
1922 204
 
Спомени на Петър Камбуров 205
 
Спомени на Христина Александрова 206
 
Спомени на Борис Николов 207
 
354
 
 
Съдържание
 
Спомени на Михаил Иванов 207
 
Спомени на Гена Папазова 207
 
Спомени на Георги Попов 208
 
Спомени на Георги Овчаров 208
 
Писма до семейство Иларионови 209
 
Имало ли е диспут в читалище „Надежда" 210
 
Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква -взаимоотношения върху сцената на обществения живот
 
(историко-философски обзор от Елеотон) 212
 
Интервюта, дадени на събора, от Учителя 223
 
ПЕНТАТРАМЪТ 228
 
Същност 229
 
Външен кръг 231
 
формулата 231
 
сабя, нож 232
 
чаша 233
 
книга 233
 
свещ, светилник 234
 
жезъл, скиптър 234
 
буквите 235
 
колело с крилца 236
 
подписът 236
 
Средният кръг 237
 
пет върха 238
 
широката врата към истината 238
 
Учителя — към правдата 240
 
тясната врата — към Любовта 240
 
окото — към Мъдростта 241
 
дървото на живота -    към Добродетелта 242
 
добродетелите, техните цветове и числа 242
 
Централният кръг (най-вътрешен) 243
 
Видове пентаграми 244
 
черно-белият Пентаграм 244
 
цветният Пентаграм 245
 
музикалният Пентаграм 247
 
Пентаграмът в Паневритмията 249
 
Пентаграмът медальон 250
 
човекът-Пентаграм 252
 
Влияние на Пентаграма и работа с него 252
 
отплатата 252
 
как се поставя Пентаграм 252
 
предупреждения за последиците 253
 
последователност на движението 254
 
как се чертае Пентаграмът 255
 
работа с Пентаграма 255
 
Свещенна фигура 258
 
Библиография 259
 
355
 
 
ВсемироВият Учител Беинса Дуно-и Велико Търново
 
СЪБОРНО СЛОВО ........................................................................................................ 261
 
отваряне на Школата ........................................................................................................ 261
 
Учителя и учениците ......................................................................................................... 266
 
класове и задачи .................................................................................................................. 272
 
организация, работа ............................................................................................................ 276
 
работа за фонда .................................................................................................................... 278
 
те и светът ............................................................................................................................... 279
 
молитви и формули ............................................................................................................ 282
 
гимнастически упражнения ...................................... : .................................................... 284
 
окултна музика ..................................................................................................................... 288
 
1923 292
 
Биографична справка за Стамат Тодоров Михойлов .................................... 292
 
Спомени на Петър Камбуров .................................................................................... 293
 
Спомени на Атанас Добревски ................................................................................. 293
 
Спомени на Елена Иларионова ................................................................................ 293
 
Писма до семейство Иларионови ... ......................................................................... 293
 
1924 297
 
Биографична справка за Марин Камбуров ........................................................ 298
 
Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси ...298 Спомени на Гена Папазова ........................................................................................ 303
 
Спомени на Елена Иларионова ................................................................................ 303
 
Писма до семейство Иларионови ............................................................................ 303
 
1925 306
 
Спомени на Гена Папазова ........................................................................................ 307
 
Спомени на Боян Боев ................................................................................................. 308
 
Спомени на Павлина Даскалова ............................................................................. 308
 
,  Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна .................. . ...... 308
 
Спомени на Михаил Иванов ..................................................................................... 310
 
СЪБОРНО СЛОВО ........................................................................................................ 3 1 1
 
две свещенни положения ................................................................................................ 311
 
молитвата ................................................................................................................................. 316
 
упражнения ............................................................................................................................. 317
 
наряди ........................................................................................................................................ 320
 
ЗАБРАНАТА НА СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
 
В ТЪРНОВО ....................................................................................................................... 324
 
Биографична справка за владиката Филип .......................................................... 324
 
Спомени на Елена Иларионова ................................................................................... 325
 
Спомени на Борис Николов .......................................................................................... 326
 
Статия от в-к „Борба" — „Новите богомили", 12.09.1925 г ........................ 326
 
Мисли за съдбата-кармата ............................................................................................. 327
 
Спомени на великотърновски граждани за .Учителя .................................... 328
 
Спомени за търновските събори .............................................................................. 329
 
356
 
 
1926 332
 
Последни писма до Елена Иларионова '. 333
 
Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна 335
 
Спомени на Борис Николов 337
 
Спомени на Надежда Иларионова 337
 
Спомени на Павлина Даскалова 337
 
Архивът на Братството 341
 
Историята — разказ с продължение 342
 
Библиография 344
 
357
 
 
ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ВЕЛИКО ТЪРНОВО
 
Документална хроника Том II
 
Първо издание
 
Издателство „Адфиола"
 
Формат 16 70x100
 
Печатни коли
 
Печатница „Абагар", Велико Търново 15ВМ 954-8139-10-3
 
 
 
Цветния пентаграм, внесен в Горницата 1922 г.
 
(Дарение от чужбина)
 
 
 
Знамето на Бялото Братство, изразяващо човешката еволюция.
 
  
  
[http://www.scribd.com/doc/32610087/7-25-str 7-25стр.]
+
17 март 1926 г.
 +
*[[Редът на числата]] - OOK 5
 +
 
 +
 
 +
21 март 1926 г.
 +
*[[Закон на съпоставянето]] - НБ
 +
 
 +
 
 +
21 март 1926 г.
 +
*[[Живата реч]] - МОК 5
 +
 
 +
 
 +
22 март 1926 г.
 +
*[[Живи чешми]] - непечатана
 +
 
 +
 
 +
24 март 1926 г.
 +
*[[Мозъчни наслоявания]] - OOK 5
 +
 
 +
 
 +
28 март 1926 г.
 +
*[[Петте разумни]] - НБ
 +
 
 +
 
 +
28 март 1926 г.
 +
*[[Добро и свобода]] - МОК 5
 +
 
 +
 
 +
31 март 1926 г.
 +
*[[Кръг и елипса]] - OOK 5
 +
 
 +
== април ==
 +
 
 +
 
 +
3 април 1926 г.
 +
*[[Чист и светъл]] - ИБ
 +
 
 +
 
 +
4 април 1926 г.
 +
*[[Дава плод]] - НБ
 +
 
 +
 
 +
4 април 1926 г.
 +
*[[Трансформиране на енергиите]] - МОК 5
 +
 
 +
 
 +
 
 +
7 април 1926 г.
 +
*[[Три вида съзнание]] - OOK 5
 +
 
 +
 
 +
11 април 1926 г.
 +
*[[И земята ще се изпълни със знание]] - НБ
 +
 
 +
 
 +
11 април 1926 г.
 +
*[[Малкото съпротивление]] - МОК 5
 +
 
 +
 
 +
18 април 1926 г.
 +
*[[Зазоряване]] - НБ
 +
 
 +
 
 +
18 април 1926 г.
 +
*[[Качествата на здравия човек]] - МОК 5
 +
 
 +
 
 +
25 април 1926 г.
 +
*[[Сам изтъпках жлеба]] - НБ
 +
 
 +
 
 +
25 април 1926 г.
 +
*[[Съзнателна работа]] - МOK 5
 +
 
 +
 
 +
28 април 1926 г.
 +
*[[Здравословни условия]] - OOK 5
 +
 
 +
== май ==
 +
 
 +
2 май 1926 г.
 +
*[[Избавената душа]] - НБ
 +
 
 +
 
 +
2 май 1926 г.
 +
*[[Влияние на цветовете]] - МОК 5
 +
 
 +
 
 +
5 май 1926 г.
 +
*[[Условия за обикновения и за разумния човек]] - ООК 5
 +
 
 +
 
 +
9 май 1926 г.
 +
*[[Ще бъде жив]] - НБ
 +
 
 +
 
 +
9 май 1926 г.
 +
*[[Място на добродетелите]] - МОК 5
 +
 
 +
 
 +
12 май 1926 г.
 +
*[[Целомъдрие и великодушие]] - ООК 5
 +
 
 +
 
 +
16 май 1926 г.
 +
*[[Ще ми изявиш]] - НБ
 +
 
 +
 
 +
16 май 1926 г.
 +
*[[Здраво мислене]] - МОК 5
 +
 
 +
 
 +
19 май 1926 г.
 +
*[[Методи и пътища на идейния свят]] - ООК 5
 +
 
 +
 
 +
23 май 1926 г.
 +
*[[Скритото имане]] - НБ
 +
 
 +
 
 +
23 май 1926 г.
 +
*[[Склонности и разнообразие]] - МОК 5
 +
 
 +
 
 +
26 май 1926 г.
 +
*[[Пътят на желанията]] - ООК 5
 +
 
 +
 
 +
30 май 1926 г.
 +
*[[Което дава живот]] - НБ
 +
 
 +
 
 +
30 май 1926 г.
 +
*[[Окултни елементарни познания]] - МОК 5
 +
 
 +
== юни ==
 +
 
 +
2 юни 1926 г.
 +
*[[С чия воля?]] - ООК 5
 +
 
 +
 
 +
6 юни 1926 г.
 +
*[[Ще се наситят]] - НБ
 +
 
 +
 
 +
6 юни 1926 г.
 +
*[[Музикално упражнение]] - МОК 5
 +
 
 +
 
 +
9 юни 1926 г.
 +
*[[Усилване на вярата]] - ООК 5
 +
 
 +
 
 +
13 юни 1926 г.
 +
*[[Стана плът]] - НБ
 +
 
 +
 
 +
13 юни 1926 г.
 +
*[[Когато страданията произтичат]] - МОК 5
 +
 
 +
 
 +
16 юни 1926 г.
 +
*[[Оглашен, вярващ, ученик]] - ООК 5
 +
 
 +
 
 +
20 юни 1926 г.
 +
*[[В малкото]] - НБ
 +
 
 +
 
 +
23 юни 1926 г.
 +
*[[Среда и условия]] - ООК 5
 +
 
 +
 
 +
27 юни 1926 г.
 +
*[[В своите сили]] - НБ
 +
 
 +
 
 +
27 юни 1926 г.
 +
*[[Новите типове]] - МОК 5
 +
 
 +
== юли ==
 +
 
 +
4 юли 1926 г.
 +
*[[Запалената свещ]] - НБ
 +
 
 +
 
 +
7 юли 1926 г.
 +
*[[Вътрешни и външни връзки]] - МС 4
 +
 
 +
 
 +
7 юли 1926 г.
 +
*[[Специалният закон]] - ООК 5
 +
 
 +
 
 +
8 юли 1926 г.
 +
*[[Особеното място]] - МС 4
 +
 
 +
 
 +
9 юли 1926 г.
 +
*[[Педагогически правила]] - МС 4
 +
 
 +
 
 +
11 юли 1926 г.
 +
*[[За слава Божия 3]] - НБ
 +
 
 +
 
 +
14 юли 1926 г.
 +
*[[Право мисли]] - ООК 5
 +
 
 +
== август ==
 +
 
 +
 
 +
22 август 1926 г.
 +
*[[Отвън и отвътре]]
 +
 
 +
 
 +
22 август 1926 г.
 +
*[[Светлият път на Знанието]]
 +
 
 +
 
 +
23 август 1926 г.
 +
*[[Раждането на свободата]]
 +
 
 +
 
 +
24 август 1926 г.
 +
*[[Да не бъдете съдени]]
 +
 
 +
 
 +
25 август 1926 г.
 +
*[[Имената са ви записани]]
 +
 
 +
 
 +
27 август 1926 г.
 +
*[[Свещеният огън]]
 +
 
 +
 
 +
28 август 1926 г.
 +
*[[Правосъдие]]
 +
 
 +
 
 +
29 август 1926 г.
 +
*[[Ще се изкоренят]]
 +
 
 +
 
 +
29 август 1926 г.
 +
*[[Добро и съвършенство]]
 +
 
 +
 
 +
22-29 август 1926 г.
 +
*[[Наряд - 1926]]
 +
*[[Обяснение на старите гимнастически упражнения]]
 +
 
 +
== септември ==
 +
22 септември 1926 г.
 +
*[[Отношение на простите истини към човека]] - ООК 6
 +
 
 +
 
 +
23 септември 1926 г.
 +
*[[Изгрев и зенит]] - непечатана
 +
 
 +
 
 +
26 септември 1926 г.
 +
*[[Посока на растене]] - МОК 6
 +
 
 +
 
 +
29 септември 1926 г.
 +
*[[Стремеж към съвършенство]] - ООК 6
 +
 
 +
== октомври ==
 +
3 октомври 1926 г.
 +
*[[Облагородяване на сърцето*]] - МОК 6
 +
 
 +
 
 +
6 октомври 1926 г.
 +
*[[Двата полюса]] - ООК 6
 +
 
 +
 
 +
10 октомври 1926 г.
 +
*[[Затова се родих]] - НБ
 +
 
 +
 
 +
10 октомври 1926 г.
 +
*[[Внушение]] - МОК 6
 +
 
 +
 
 +
13 октомври 1926 г.
 +
*[[Свободно движение]] - ООК 6
 +
 
 +
 
 +
17 октомври 1926 г.
 +
*[[Раздай го на сиромасите]] - НБ
 +
 
 +
 
 +
17 октомври 1926 г.
 +
*[[Любов и вяра]] - МОК 6
 +
 
 +
 
 +
20 октомври 1926 г.
 +
*[[Най-голямото веселие и най-малката радост]] - ООК 6
 +
 
 +
 
 +
24 октомври 1926 г.
 +
*[[Ако говоря 2]] - НБ
 +
 
 +
 
 +
24 октомври 1926 г.
 +
*[[Ранните лъчи]] - МОК 6
 +
 
 +
 
 +
27 октомври 1926 г.
 +
*[[Устойчиви съединения]] - ООК 6
 +
 
 +
 
 +
31 октомври 1926 г.
 +
*[[Неговата заповед]] - НБ
 +
 
 +
 
 +
31 октомври 1926 г.
 +
*[[Път към свобода*]] - МОК 6
 +
 
 +
== ноември ==
 +
 
 +
3 ноември 1926 г.
 +
*[[Човешкият дух]] - ООК 6
 +
 
 +
 
 +
7 ноември 1926 г.
 +
*[[Моисей и Христос]] - НБ
 +
 
 +
 
 +
7 ноември 1926 г.
 +
*[[Придобиване на търпение*]] - МОК 6
 +
 
 +
 
 +
10 ноември 1926 г.
 +
*[[Доброто сърце]] - ООК 6
 +
 
 +
 
 +
14 ноември 1926 г.
 +
*[[Няма пророк]] - НБ
 +
 
 +
 
 +
14 ноември 1926 г.
 +
*[[Поглед и движение]] - МОК 6
 +
 
 +
 
 +
17 ноември 1926 г.
 +
*[[Устой на съзнанието]] - ООК 6
 +
 
 +
 
 +
21 ноември 1926 г.
 +
*[[Как ти се отвориха очите]] - НБ
 +
 
 +
 
 +
21 ноември 1926 г.
 +
*[[Освобождаване*]] - МОК 6
 +
 
 +
 
 +
24 ноември 1926 г.
 +
*[[Любов – колективност]] - ООК 6
 +
 
 +
 
 +
28 ноември 1926 г.
 +
*[[Не Го приеха]] - НБ
 +
 
 +
 
 +
28 ноември 1926 г.
 +
*[[Различаване*]] - МОК 6
 +
 
 +
== декември ==
 +
1 декември 1926 г.
 +
*[[Говор и пение]] - ООК 6
 +
 
 +
 
 +
5 декември 1926 г.
 +
*[[Умовете им]] - НБ
 +
 
 +
 
 +
5 декември 1926 г.
 +
*[[Пулс]] - МОК 6
 +
 
 +
 
 +
8 декември 1926 г.
 +
*[[Последната постъпка]] - ООК 6
 +
 
 +
 
 +
12 декември 1926 г.
 +
*[[Глас в пустиня]] - НБ
 +
 
 +
 
 +
12 декември 1926 г.
 +
*[[Малките мъчнотии*]] - МОК 6
 +
 
 +
 
 +
15 декември 1926 г.
 +
*[[Неразрешеното]] - ООК 6
 +
 
 +
 
 +
19 декември 1926 г.
 +
*[[Те свидетелстват]] - НБ
 +
 
 +
 
 +
19 декември 1926 г.
 +
*[[Благоприятният час]] - МОК 6
 +
 
 +
 
 +
22 декември 1926 г.
 +
*[[Обективен и субективен ум]] - ООК 6
 +
 
 +
 
 +
26 декември 1926 г.
 +
*[[Тази притча]] - НБ
 +
 
 +
 
 +
26 декември 1926 г.
 +
*[[Живот, сила, интелигентност*]] - МОК 6
 +
 
 +
 
 +
29 декември 1926 г.
 +
*[[Проява на музиката в съзнанието]] - ООК 6
 +
 
 +
 
 +
 
 +
31 декември 1926 г. срещу 1 януари 1927 г., 22 ч. и 25 мин. София
 +
*[[Трите вида съзнания]] - ИБ

Текуща версия към 15:07, 26 февруари 2012

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Беседи в хронологичен ред

1926 година

януари

3 януари 1926 г.


3 януари 1926 г.


6 януари 1926 г.


10 януари 1926 г.


10 януари 1926 г.


10 януари 1926


13 януари 1926 г.


17 януари 1926 г.


17 януари 1926 г.


20 януари 1926 г.


21 януари 1926 г.


24 януари 1926 г.


24 януари 1926 г.


27 януари 1926 г.


31 януари 1926 г.


31 януари 1926 г.

февруари

3 февруари 1926 г.


7 февруари 1926 г.


7 февруари 1926 г.


10 февруари 1926 г.


14 февруари 1926 г.


14 февруари 1926 г.


17 февруари 1926 г.


18 февруари 1926 г.


21 февруари 1926 г.


21 февруари 1926 г.


24 февруари 1926 г.


28 февруари 1926 г.


28 февруари 1926 г.

март

3 март 1926 г.


7 март 1926 г.


7 март 1926 г.


10 март 1926 г.


14 март 1926 г.


14 март 1926 г.


17 март 1926 г.


21 март 1926 г.


21 март 1926 г.


22 март 1926 г.


24 март 1926 г.


28 март 1926 г.


28 март 1926 г.


31 март 1926 г.

април

3 април 1926 г.


4 април 1926 г.


4 април 1926 г.


7 април 1926 г.


11 април 1926 г.


11 април 1926 г.


18 април 1926 г.


18 април 1926 г.


25 април 1926 г.


25 април 1926 г.


28 април 1926 г.

май

2 май 1926 г.


2 май 1926 г.


5 май 1926 г.


9 май 1926 г.


9 май 1926 г.


12 май 1926 г.


16 май 1926 г.


16 май 1926 г.


19 май 1926 г.


23 май 1926 г.


23 май 1926 г.


26 май 1926 г.


30 май 1926 г.


30 май 1926 г.

юни

2 юни 1926 г.


6 юни 1926 г.


6 юни 1926 г.


9 юни 1926 г.


13 юни 1926 г.


13 юни 1926 г.


16 юни 1926 г.


20 юни 1926 г.


23 юни 1926 г.


27 юни 1926 г.


27 юни 1926 г.

юли

4 юли 1926 г.


7 юли 1926 г.


7 юли 1926 г.


8 юли 1926 г.


9 юли 1926 г.


11 юли 1926 г.


14 юли 1926 г.

август

22 август 1926 г.


22 август 1926 г.


23 август 1926 г.


24 август 1926 г.


25 август 1926 г.


27 август 1926 г.


28 август 1926 г.


29 август 1926 г.


29 август 1926 г.


22-29 август 1926 г.

септември

22 септември 1926 г.


23 септември 1926 г.


26 септември 1926 г.


29 септември 1926 г.

октомври

3 октомври 1926 г.


6 октомври 1926 г.


10 октомври 1926 г.


10 октомври 1926 г.


13 октомври 1926 г.


17 октомври 1926 г.


17 октомври 1926 г.


20 октомври 1926 г.


24 октомври 1926 г.


24 октомври 1926 г.


27 октомври 1926 г.


31 октомври 1926 г.


31 октомври 1926 г.

ноември

3 ноември 1926 г.


7 ноември 1926 г.


7 ноември 1926 г.


10 ноември 1926 г.


14 ноември 1926 г.


14 ноември 1926 г.


17 ноември 1926 г.


21 ноември 1926 г.


21 ноември 1926 г.


24 ноември 1926 г.


28 ноември 1926 г.


28 ноември 1926 г.

декември

1 декември 1926 г.


5 декември 1926 г.


5 декември 1926 г.


8 декември 1926 г.


12 декември 1926 г.


12 декември 1926 г.


15 декември 1926 г.


19 декември 1926 г.


19 декември 1926 г.


22 декември 1926 г.


26 декември 1926 г.


26 декември 1926 г.


29 декември 1926 г.


31 декември 1926 г. срещу 1 януари 1927 г., 22 ч. и 25 мин. София