БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА
Втора беседа от Учителя, държана на сестрите 21 януари 1926 г., четвъртък, 16-17 ч., София
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Размишление
Ще взема един стих, който казва: "Без наука няма сполука", или сполуката зависи от науката. Въобще съвременното човечество е в стълкновение със своите стари вярвания, със своите стари прийоми. Туй е много естествено. Представете си кон, на когото е естествен навикът да рита, това е в неговата култура, в неговото развитие, от хиляди години на миналото това е служило като едно оръжие против неговите врагове да избавя живота си. И не е нещо лошо това от страна на коня да рита. Това е едно средство да се брани. Но представете си съвременния кон впрегнат в една каруца и пак по същия начин иска да рита. Нали ще бъде смешен? Там конят трябва да се отучи от навика да рита. Защо? Тази каруца той ще я прекатури, ако рита. Някой път във всичките хора има такива ританици, такива навици, които в миналото са били потребни, но при сегашните условия те са вредни. Та когато кажем, че известни навици са вредни, те не трябва съвсем да се изкоренят, но да се обезвредят, защото не са на мястото си. Вие ще имате предвид вредната им страна. Един вреден навик никога не принася полза. Той е бил полезен някога, но сега не е полезен.
Второ. Казвате: "Без наука няма сполука." Може ли някой да стане турист, без да пътешествува, без да ходи по високите места? И може ли някой да стане цигулар, без да се учи да свири? Или може ли някой да пее, ако той не се е научил на това? В каквото и да е изкуство той трябва да посвети дълги години, цял живот трябва да посвети, за да го научи. И чудното е, че съвременните хора, не всички, но някои от тях, когато е дошло християнството, те са мислили и мислят, че може да се усвои по един много лесен начин. Не, по същия закон принципите на християнството изискват цял един живот, за да се приложи. И не само да се приложи едно учение, но резултатите, които се добиват, трябва да се запазят. Всички говорят за хубавия глас на една певица, която е родена така по естество, има отличен глас, но ако тя не пази своето гърло, ако обича да яде люто и да пие студена вода, ако е немарлива към гърлото си, мислите ли, че тя за дълго време ще запази своя хубав глас? По същия закон и човешкото сърце трябва да се пази. Някои казват, че човешкото сърце било развалено и следователно няма какво да се пази. То е така, но когато един ден човек се обърне към Бога, неговото сърце се обновява. И ние говорим за тези сърца именно. Искате да вървите из пътя и да прилагате вече. Добре, сърцата ви са обновени. Питам: Тези обновени сърца ще ги изложите ли на тази външна промяна? Пазене трябва. Това вече е наука. Може някои да са слаби, като че друг някой трябва да се грижи за тях. Така например и в ранната възраст на детето майката се грижи за него, когато то е на една година, има нужда други да се грижат за него, но когато то стане на 5-10-20 години, то ще се грижи само вече. В разумната природа това го има. Бог така е дал, че във всеки един човек е вложил тези качества и той трябва да ги пази. Другото условие: всеки човек трябва да се намира постоянно на работа. Никой от вас да не бъде в бездействие. Щом човек почне да се отпуща, той е в бездействие. Вземете и най-видния цигулар, който знае хубаво да свири, лишете го за един месец от цигулката му, и той почва да се нервира. Дайте му цигулката, веднага ще стане весел. Вземете един учен човек и го лишете от труда му, и той ще почне да се нервира. Вземете коя и да е къщовница, лишете я от потребното вкъщи и тя ще почне да се нервира. Всички трябва да работите. Сега ще кажете: "Ние нямаме условия за работа." Не зная, може би вие нямате условията на един цар, нямате условията на един пръв министър или условията на някой пръв министър в Англия, или условията на някой милиардер в Америка, или условията на някой шах в Персия, но казвам: Вашите условия, в които сега живеете, са с хиляди пъти по-добри, отколкото условията на щурците и на врабците. Аз го наблюдавам, когато времето е лошо, влязат в една дупка и излязат, не могат да останат там. Влязат под някоя керемидка на някой покрив, излезе, повика другарчето си, влязат заедно вътре и казват: "Слава Богу, намерихме място де да се подслоним, тук ще прекараме." Такива са разсъжденията на птиците. Ние казваме: "Те са птички, задоволяват се с малко. Ние с какво трябва да се занимаваме?" Добрата черта на тия две врабчета ето коя е: Мен ме радва тяхното доволство. Те като намерят някоя дупчица, благодарят на Господа. Казват: "Тука е добре, няма да ни духа вятърът." Сгушат се и двете вътре, доволни са. Има ли нещо по-хубаво от това? И през цялата нощ тия две птички са доволни. Те имат Божието благословение. И казва се в Писанието за тях, без волята на Отца нито едно врабче не може да падне на земята. И техните ръководещи ангели им казват къде има някоя дупчица за тях, насочват ги към това място по инстинкт и те благодарят.
При сегашните условия, при които се намирате, животът не може да бъде тъй приятен. Те нямат идейни разбирания за нещата, понеже сега човечеството се намира при най-трудни условия, минава през най-гъстата среда. Най-гъста е сега материята и няма благоприятни условия за работа. Представете си сега един земеделец, който има 4-5 хиляди декара земя, но капка дъжд не е валяло. Той има всички плугове и приспособления, но земята е като камък твърда. Питам: Как може да се оре при такава твърда почва? Следователно той трябва да чака да падне дъжд, да падне влага. И тази влага в духовния живот всеки един трябва да я предизвика. И аз ще ви дам един пример: когато българите нямат огниво, те вземат две дървета и почват да ги трият, па ще мине час-два-три часа, докато се сгорещят много дърветата и се образува огън. Произведете ли го, вие вече можете да сготвите хубаво яденце на този огън. Може да си опечете хляб, при това може да си възварите и водица. Сега ние ще приложим това в живота. Този, същият закон е верен и по отношение на човешките чувства. Ако човек е ангажиран с външния свят, той съвсем не може да се отстрани от света, но ако всичкото му внимание е погълнато от света, всичката му енергия ще бъде изсмукана. Представете си някой лекар, който препоръчва на някой болен човек да се къпе в морето. Ако той седи целия ден в морето, какво ще стане с него? Достатъчно е един месец по 4 часа да седи, за да изгуби и малкото здраве, което има. Ако трябва да прави морски бани, нека влезе във водата само 5 минути, достатъчни му са. Някой пита: "Не трябва ли да живеем в света?" Ще живеете 5-10 минути. Под "света" ние разбираме условията, водата. Благоприятните условия някой път са приятни, а някой път - не. Допуснете сега, че имате възможност всяка вечер да ходите на театър, на концерт или на разни такива. И всяка вечер ако ходите, какво ще добиете в края на краищата? Ако знаете всички пиеси, коя как се е изиграла, какво ще спечелите? Една-две пиеси през живота са полезни, но многото посещения на театри и концерти се втръсва. Та сега и религиозният живот на хората е същ. Аз препоръчвам на хората религиозен живот. Под "религиозен живот" разбирам външната страна. Религиозният живот трябва да бъде отмерен. А като говорим за духовен живот, то е същината на човека. Всяко едно същество е духовно в същината си. А религиозният човек трябва да изпълнява разни ритуали. Но ако всичкото внимание на човека е погълнато от външната, обратната страна, изгубва се вътрешната същина. Вие като ученици трябва да се пазите. Щом съзнанието ви се пълни само с външни форми, образува се едно вътрешно бълникане – човек става недоволен от себе си. Човек има една възраст, дето растенето спира. Растене и спиране ще има периодически. Та застой ще има. И този застой не е нищо друго освен когато вашето растене спре, започва растенето на друго същество, и вие ще прибирате известна енергия за следната година, за да може да продължите тогава растенето. Вие искате всякога да сте радостни, да скачате, но то е невъзможно. Едно дете след като скача най-много 10 часа, след това ще заспи, ще престане скачането. Щом се събудите, вие ще усетите едно отмаляване на краката.
"Без наука няма сполука." Трябва да изучавате основните правила във вашия живот. И ще се стремите да бъдете доволни от малкото знание, което имате. И туй знание да служи като една основа на нова придобивка, която може да прилагате всеки ден. Всички искат да служат на Бога, но ако ви попитат по кой начин може да се служи на Бога, ще го определите ли? Служенето на Бога всеки един може да изпълни по хиляди начини. Той може да служи на Бога, като обработва своите мисли, облагородява своите чувства, кали своята воля, после като заздравя тялото си, пресъгражда го, след това той може да влезе в обществото, да служи на всичките хора, да изучава техния живот и да им помага. Та именно първата фаза на всеки един живот трябва да започва с обработване на човешките чувства. Аз ви говоря за обработване, но не зная дали вие сте правили усилия да обработвате вашите чувства.
У съвременните религиозни има един навик, който е останал от техните прадеди, а именно някои богати хора като осиромашеят, не отиват да работят, но седят и се ровят само за някой свой чичо някъде, да му пишат някое писмо, да им изпрати малка помощ, или се интересуват за старата си леля, но богата. Навсякъде ровят те своите тефтери и очакват те отнякъде да дойде даром нещо. Малцина обаче са тези, които могат сами да работят. После, съвременните религиозни хора мязат на тези, които вървят по лесния път. Отиде в църква, запали една свещ, прекръсти се три пъти и после седи. Той три пъти ще отиде на църква, но работа няма да похване. Сутрин ще отиде, на обед ще отиде и вечер ще отиде. Не е мъчна работа да се молиш три пъти на ден. И вкъщи можеш да се молиш. То е лесно, но кажат ти да отидеш в някой град, да помогнеш на някои бедни, ти казваш: "Тази работа е мъчна, не е за мене." Да, и тази работа е Божия работа. Ще претърпиш малко страдания, но ще отидеш да помогнеш Тогава се явява друго едно положение и казваш: "Ама аз искам да чуя гласа Божий, че тогава ще отида." Ние имаме един такъв пример. Йон като чу гласа Божий, взе си багажа, качи се на кораба и хукна да бяга. Някой път хората изпълняват точно това, което Бог не иска. Когато Бог казва на Ананий: "Иди в тази улица, там има един човек, който се моли", той му казва: "Аз го зная, той е опасен човек, страх ме е да отида при него." Тогава Бог му казва "Не бой се, той се моли, иди при него. Аз ще ти кажа какво трябва да направиш." Този човек се разговаря, мисли да не попадне в такава една клопка. Та казвам: Наука се изисква. Без наука няма сполука. И потребна е тази духовна, тази вътрешна опитност. Всички трябва да се стремите към това! Малката опитност, която имате, трябва да използувате, да я прилагате и трябва да разбирате вашите състояния. Много пъти могат да се промъкнат и във вашето сърце, във вашия ум посторонни чувства и мисли, които да спънат вървежа ви, желания, които не са ваши, или мисли, които са чужди. Всеки един от вас ще работи тъй над себе си. Туй, което принадлежи на вашия живот, именно с това започва самовъзпитанието. Някой път се явяват чувства на подозрение или един вътрешен страх. В религиозния ви живот ще дойде една фаза, почва да те е страх, ама няма никакви причини. Като седиш вкъщи, обзема те един вътрешен страх. Защо е това? Всички ще го претърпите. Или по някой път мислиш, че сърцето ти ще спре и ще умреш, и няма да можеш да се приготвиш за последните си земни часове. Тия положения са все мисли на някой от външния свят.
Първото нещо: Без наука няма сполука. В чисто духовния живот, когато вървите по Божия път, нещата не могат да се случат по друг начин, освен както Бог ги е определил Едно нещо има, което вас, сестрите, ви спъва, и то е следващото: между вас няма онази наука, т е. вие не знаете как да се оценявате и между вас няма тази хармония, която е потребна. Вие всички ще потвърдите, че я няма. Това не е лошо. Когато се съберат в един хор, нима всички знаят да пеят? Нима всички познават нотите? Не, онзи капелмайстор ще ги учи на нотите. И няма да се мине една година и между певците ще има хармония. Ние можем да създадем хармония. Когато човек иска да пее, той може да пее. Когато човек не иска да пее, и най-добрият учител по музика не може да го научи. Сега това е хармонизиране на един външен процес. То с думи не става. Можем да кажем: "Хайде да се хармонизираме", но от това нищо не излиза В невидимия свят има разни методи Бог най-първо започва чрез съвет - внушение Ако човек не иска да слуша, има и външни начини. Ще дойдат земетресения, мор, глад, болести, сиромашия и т. н. Те са все методи за изправяне на хората. Не мислете, че у Бога има някаква слабост. Той е дълготърпелив, чака хората да се изправят и да изпълнят волята Му, но дойде ли последният час на послушанието, тогава всичките грехове на хората трябва да се изправят. Ние не трябва да бъдем от тези, да дойде Божествената тояга, че тогава да влезем в правия път. Аз вярвам, че във всинца ви има едно горещо желание да се домогнете до една вътрешна истина. Мнозина казват "Искаме да знаем истината." Аз превеждам думата истина. Искате да бъдете свободни, но за да дойде човек до свободата, трябва да има живот, трябва да има светлина. Най-първо трябва да има живот. След туй светлина, знание, а след знанието иде свободата. След свободата вие ще научите какво нещо е истината. Казаха евреите на Христа: "Ние сме свободни." А Христос каза: "Всеки, който прави грях, е роб на греха", значи не е свободен. Щом човек греши, той не може да бъде свободен. И следователно той ще се лиши от едно от най-хубавите си чувства - да усети вътрешната радост на духа. А свобода е отношение, да имаш работа с най-разумните същества. Ако си в един съвременен модерен симфоничен оркестър, няма да те питат за твоето произхождение, там всичко се определя от твоето свирене. Те няма да те питат какво е произхождението ти, те са свършили. В това и въпрос не става. Ще ти дадат един стол и парчето, което трябва да свириш, и веднага онзи, който дирижира оркестъра, ще знае кое място да ти даде. Можеш ли да свириш хубаво, ще ти даде първото място. Не свириш ли хубаво, на последното място ще те турят. Тъй е в един оркестър, тъй е и между военните. Най-силният взема първото място. Най-слабият взема последното място. И в обществото е така, и в невидимия свят е същото Онзи, който използува условията, които Бог му е дал, и е прогресирал, добил познания, за него има сполука. И в невидимия свят имат много добро мнение за него. Като разгърнат живота му и видят, че той е изправен във всяко отношение, те имат добро мнение за него. А друг донякъде е бил изправен, но после направил много черни чертици, питам: Какво мнение могат да имат за него? Ще каже някой "Искам да поживея малко, че после ние ще се поправим." Хубаво, щом кажете, че може да се поправите, отвори се книгата на миналото и тогава ще погледнат дали в миналите ви съществувания има някой красив живот. И този живот ще вземат, и ще пренесат, за да създадат нещо красиво сега за вас. Като говоря за човешкото самовъзпитание, разбирам всичко красиво на миналото, вие ще го предизвикате сега в ума. Или казано на вътрешен език, човек ще се моли да предизвика хубавите, красивите чувства, да работи той занапред с тях.
Сега, аз не зная на какъв изпит трябва да ви поставя, за да видите колко сте хармонизирани вие, сестрите. Аз бих желал, каквото става, каквото се каже тука, нито думица да не излезе навън. За един месец никой нищо да не знае отвън. Е, може ли да го направите? Вие ще кажете:" Можем да го направим." И после все ще излезе нещо. Тогава отде е излязло? Значи то може да проникне. Това, че обичате да казвате, не че е лошо, то е един добър навик, защото така се предава културата, но туй мяза на ритането на коня. Имаш ли такива навици, ще бъдеш внимателен. Ще кажеш: "Няма ританици." Някой път мълчанието е злато. Туй не значи, че винаги трябва да се мълчи. Щом нямаш навици, щом нямаш никакви задължения, можеш да говориш колкото искаш. Сега вие всички сте научили това изкуство. Има такива кореспонденти, в Америка ги има много. Те плащат големи възнаграждения на хора да питат за новини. Е, на какво мяза това? - Да се пълнят вестниците.
Ако аз ви дам една задача, вие ще я раздрънкате, преди да сте я направили. Аз нямам нищо против, след като я направите, тогава да я разправяте. А вие ще я раздрънкате наляво-надясно и след туй тази задача няма да стане. И вие ще търсите причината. Не че го правите от някоя зла воля. Аз ще ви помоля, защото мисля вече, че сте израсли, че разбирате нещата. У човека има придобити навици. Има един проповедник в Америка, който, като говори, си мърда рамото. Там е всичката слабост. Много пъти ние искаме да поправим някоя своя слабост, а когато говорим, я забравим. Не, ти ще контролираш ръката си. Не е лошо това, че той си мърда рамото, но има случаи, когато ръката трябва да се подчинява на човешкото съзнание. Тя трябва да слуша, нищо повече! Дисциплина трябва да има. Ами ако окото почне да прави каквото то иска? Па и лицето? Знаете ли какви гримаси ще имате. Не, лицето трябва да слуша. Пък няма желание, което лицето да не може да изрази. В дадения случай всички неща могат да се въздържат. Сега на вас ще ви дам едно упражнение. То е следното: трябва да вземете участие всички, които ме слушате сега, до следното събрание. Четири пъти в този месец всеки петък ще ставате точно в 4 часа сутринта и цял един час ще прекарвате в размишление. Ще се молите за благословение и за хармонизиране, за себе си и за малката група тук, да се хармонирате вътрешно. Цял един час ще бъдете на размишление и ще се молите. Ще знаете, точно в четири часа на духовна работа! И после, като дойдете тук идущото събрание, който от вас не е спазил правилото, да си каже сам. Ще си напишете имената, да видим кои са те. Или как искате, да не знае никой? Защото, като знае някой тук, навсякъде ще се разпространи из София, всички ще знаят. Не е лошата страна на говоренето. Втората част на задачата е мъчна. Първата част е лесна, но щом дойде до втората - да кажете, ще развалите всичко. Аз ще направя друг един опит. Ще намеря колко души от вас не са изпълнили задачата правилно, без да кажете вие. Следния път ще имаме смятане. Аз ще изкарам само числа от вас и ще знаем колко души не са изпълнили задачата си. Тогава, следния път ще имаме едно приятно забавление по смятане. Вътрешната хармония е необходима за човешкия ум и сърце. Това е необходимо за здравето на тялото и за неговото благосъстояние. Невидимият свят е свят на вътрешната хармония. От невидимия свят са готови веднага да услужат, щом има хармония. Но щом хората не са в съгласие, от невидимия свят нямат разположение да помагат. И ако работите никак не вървят, трябва да знаете, че в живота ви има нещо, което куца. Но дойде ли хармонията, невидимият свят е много точен. При хубавото цвете всеки се спира. Хубавия извор, хубавите местности всеки посещава. Музикант, поет, художник, всичко, което е възвишено и красиво, всеки обича да го слуша, всеки обича да го гледа, понеже то е Божествено. Аз не говоря за човешките работи, а Божествените работи без изключение всеки обича да ги слуша. Ако ние говорим по Божественому, то има цена. Божественият живот без разлика в кое и да е същество има цена. Когато говорим като хора, то е друго, но когато говорим по Бога, там има особена благодат. Желая всички да говорите по Божвственому. Спрете се, кажете: "Туй, което аз говоря, по Бога ли го говоря или по себе си?" И като мълчите, пак се запитайте: "Като мълча, по Божия Дух ли е, или е човешко?" Защото има едно мълчание по съображение. Казват: "Глупавият като мълчи, минава за умен." Ако аз мълча, когато говори някой, това не е от незачитане, аз седя, давам част от времето си за него. Когато другите говорят, мен ме интересува тяхната реч. Туй мълчание в мен е Божествено, интересувам се какво иска да каже той, а някой като седи, ще си мръдне ту лявата ръка, ту дясната, мърда се на стола си, това е човешката страна на мълчанието.
Ако се научите всички да знаете да слушате, то е много. А туй в събранията ви е много малко застъпено. И после, човешкото говорене има една опасна страна. Тя е следната: когато един човек е подпушван дълго време, той мяза на вода, която е била спряна, и като я отпуснеш, изведнъж изтече. Такъв човек започва да говори и после пак млъква. Обаче в Божественото говорене законът не е такъв. Там като си туриш стомната, чуваш й гласа. Господ ти казва тъй:" Вземи си стомната от извора, защото, колкото повече стоиш, нито капка няма да влезе вътре. Вземи си стомната! Колкото се е напълнила, то е достатъчно за тебе." Нещата са приятни, докато те стимулират в нас желанието, защото, ако говориш дълго време, има хора, които са много чувствителни, казват: "Не ми говори повече, защото ще ми се размъти умът." А има други, които казват: "Кажи още, говори още." Някои казват: "Стига, много съм уморен, повече не мога да издържам."
Това е Божественото. Ще дойдеш до една мярка и ще се спреш. Не бързай и за себе си не желай повече, отколкото ти трябва. Някой път имаш неразположение надуха си, отпаднал си, унил си, като че си изоставен. Ами че то е едно прекрасно състояние, не са те забравили. Господ казва: "Не си научил урока." Страданията са път, да се събереш в себе си. Какво представляват страданията? - Че то е едно красиво състояние на духа! И който е силен, ако благодари, като страда, няма да се мине и един час, два часа и най-лошото си състояние като траеш два часа, изведнъж ще ти светне. Една славянка, като правила този опит, тя била скръбна и след два часа почнала да играе. Тъй е и у децата. Ние, за да изразим своята радост, ще се разиграем. Ние мислим, че игрането е едно грешно състояние. Не, но да играеш, когато трябва, и да седиш, когато трябва. И Давид играл пред израилския народ. И жена му се докачи и каза:"Как се разиграл царят пред народа, тъй по демократически начин." Той играл, тя обаче осъди неговата постъпка. Сега едно от правилата: тия тъжни и скръбни състояния, които идват на обезсърчение, вие криво ги схващате. Най-голямата илюзия по някой път е следната: вие седите и мислите, че сте изоставени от всички. Ами били ли сте вие в положението на онзи, който е бил заровен в гроба? Вие не сте ходили при мъртвите, да видите какво е тяхното състояние. То с хиляди и милиони пъти е по-ужасно неговото състояние, отколкото вашата самотия вкъщи. Той седи в земята и чака, докато се освободи. И след това всички духове ще се нахвърлят отгоре му. Той плаче, страда, докато се разнищи съвсем и останат само костите. И тогава той се освобождава, и казва: "Отидох вече." Една последна нишка само остава и той се зарадва в душата си, че всичкото тяло се стопило и той се освобождава от него. Защото туй тяло, в което е човекът, физическото, то е един затвор. Та тия състояния, в които вие може да се намерите, да ви не плашат. Вие ще си кажете: "От моето състояние имай по-лошо." Туй да го знаете! Влезте в положението на подобните. Към красивото ще се стремите, а с другите лоши състояния, с тях ще регулирате вашето неразположение. Това е наука! Тази наука вие прилагайте в живота си! И старайте се тогава да създадете в себе си едно чувство на милосърдие. Не е лошо човек да се ожесточи, но се старайте да предизвикате в себе си да се събуди Божественото чувство на милосърдие. Защото иначе човек най-първо вреди на себе си. Да оставим другата лоша страна. Когато човек се ожесточава, разрушава в себе си хубавите неща. Най-първо, за своето добро ще се обърнете, ще кажете: "Няма да причиня вреда на себе си." А да оставим другото хубаво! Ожесточението е вредно за самия човек. При това изгубват се ония връзки между Бога и него. Ако един ученик се ожесточава, той губи връзката си между него и Учителя си. Първото нещо, за да може да действува Бог във вас чрез Любовта Си, човешкото сърце трябва да бъде милостиво и меко. Никакво ожесточение. Онова състояние, когато човек е готов като дете да възприеме, да забрави, то е милосърдие. Сега, това е достатъчно. Разбрахте ли?
Сега за упражнението. Ще ставате точно в 4 часа. Ще се стремите да забравите всичко и на дълбоко размишление да се отдадете. След като разгледате вашия живот, като пожелаете какво добро трябва да имате, като помислите как да подобрите вашия живот, да помислите за всички добри хора в целия свят. В Америка, в Австралия, навсякъде, навсякъде ще ги обиколите и да се запознаете с най-добрите и най-учените хора в света, а после, ако ви остане време, ще се качите горе на небето при ангелите и там ще се постараете да се запознаете с тях. Тъй за един час ще си направите една хубава разходка, една хубава духовна разходка по цялата земя и на небето. Но да не заспите! Като идете на небето, ще гледате да не останете там.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Втора беседа от Учителя, държана на сестрите 21 януари 1926 г., четвъртък, 16-17 ч., София