Младежки окултен клас - ПЕТА ГОДИНА (1925-1926)
СЪЗНАТЕЛНА РАБОТА
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!“
Размишление
Чете се темата „Произход на втория кръг на окото“ от някои братя естественици.
Упражнение. Всеки от вас да си избере една идея, върху която да се съсредоточи за пет минути.
Има известни хора, които започват писмата си много едро, щедро, а към края завършват с дребно писмо. А някои обратното, започват с дребни, завършват с едри букви. Забележете, някой път седнете да пишете писмо, най-първо много сте внимателни, после към края забързате. Като се разгледа писмото ви, не е тъй хубаво написано от единия край до другия. На какво отдавате вий, на нямане на време? (Не е.) Някои от вас сте изучавали графология. Изобщо едрите букви показват естествена щедрост. Тогава в случая започва щедро, а свършва с пестене към края. После някои от вас започват тъй – надолу изкривяват реда, а други – отдолу нагоре.
Защо един по-нагоре, а друг надолу? Всякога ще забележите – когато човек почне да става меланхоличен, неговите редове почват да вървят надолу. У животните има следното. Ако изпъдите един заек от едно място, той, като ходи, ходи, пак ще се върне на същото място. Той не може да бяга по права линия. Той ходи, направи една крива линия, и пак дойде, откъдето е тръгнал. И човек, като се изгуби, да се не плаши, пак ще се върне на мястото, откъдето е започнал. Като вървите, има едно естествено движение, ще се върнете в същата точка и оттам трябва наново да се ориентирате. Разбира се, тук има ред психологически причини, има и физиологически. Щом хората почнат да стават меланхолични, да се обезсърчават, почват да пишат писмата надолу, после буквите са тънки, а онзи, който е здрав, има едно устойчиво движение на ръката.
Най-първо сутрин, като станете, направете една права линия, за да видите какво е състоянието ви. Трябва да се направи упражнението, ако искате да придобиете нещо. Вземете една книга, напишете десет, петнайсет, двайсет линии, по линиите ще познаете какво е положението. Природата обича работа. Съзнателна работа. Това е една съзнателна работа. Седнеш, пишеш успоредни. Втори път ще ви дам една задача. Ще напишете сто прави линии, ще пишете тъй, свободно, по 1/2 сантиметра да има една от друга.
Сега разпределете сто линии за всеки ден, ще започнете от утре до следующата неделя – по двайсет таблици за всеки ден, ще отбележите линиите за всеки ден – понеделник, вторник, сряда и т.н. Няма да бързате, ще седнете, ще се концентрирате. Най-първо една минута концентриране, ще концентрирате ума си, след туй ще турите съзнателно ръката си тъй, от горе на долу. Не е важна погрешката, която може да се направи. Въпросът е за себе си да констатирате закона. Всяка една линия упражнява известно психическо влияние, тези отвесни линии.
Аз искам да се научите да се концентрирате. Да кажем, имате едно състояние – крайно сте неразположен. Ако напишете сто линии на лист, вашето неразположение ще се махне. Защото туй неразположение веднага, като проектирате тази енергия, ще я прекарате в земята, туй неразположение веднага ще премине. Имате неразположение, турете волята си. Успоредните линии са признак на разумност. Като пазите тази дистанция, упражнявате закона за разумния живот.
Добре, вземете да направим такова едно упражнение. Това е „и“ и това е „и“. Човек, на когото писмото е ъглесто, станал е нервен, буквите му са заострени и ако човек не обърне внимание, след пет-шест години, ако води един настойчив живот, не концентрира ума си, ще почне да се заостря носът му като на сокол. И такъв човек е крайно подозрителен и нетърпелив. Да имаш остър ум, но не и остър нос. В природата този закон съществува вътре.
Ако това е ябълка, дървото ще съответства точно на плода, тъй дървото ще бъде подобно. Ако плодът е дълъг, дървото ще съответства. Следователно по плода може да познаете кое да е дърво какво е то – дали е валчесто, или продълговато. Продълговатите плодове са по-интелигентни. Тези валчестите плодове, към кой темперамент спадат? (Сангвиничния.)
Някои започват тъй, не дописват края на своя подпис. А някои, като се подпишат, правят тъй. Колкото е по-прост подписът, толкова по-хубаво. Зависи от способностите на човека. Някои хора, които имат силно въображение или чувство на хубавото и красивото, винаги ще турят някоя заврънкулка. Забележете, този започва от дясно на ляво, пак на дясно – този човек, който се подписва, развито е повече сърцето. Идеален е той, но не е умът, който ръководи, но някаква си интуиция вътре, и умът е в едно състояние прогресивно, обещаване за бъдеще. Има импулс, стремеж. Той може да го е направил туй несъзнателно.
Какво означава туй в графологията? Започва меко, свършва твърдо. Това са волеви, активни хора. А други започва твърдо, а свършва меко. Ще ви дам друг един психологически опит. Да кажем, някой от вас не може да се занимава да учи, почнете да рисувате круша. Но круши, които са крушообразни, длъгнести.
Допуснете, че вие сте неразположен, всеки от вас трябва да има някоя книга, седнете и се постарайте да нарисувате особена круша от тези крушообразни, а същевременно опитайте се да нарисувате веднъж и дървото, и ще забележите каква промяна ще настане във вас. Щом почнеш да мислиш за крушата, свързваш се с този плод, и при това от плодовете идва едно успокояване.
На човек всякога му трябва едно вътрешно успокояване. Затуй всякога трябва да сме в контакт с живата природа. Под плод разбирам живите сокове, които функционират в тази форма. Когато рисувате тази круша, ще подразбирате, че тя е едно хубаво, здраво дърво. В ума си ще държите следната идея. Тъй, крушата е идеална, няма никакви сухи клони. Плодовете да са малко, но хубаво развити. Нарисувайте един, два, три пъти... Туй донякъде служи за урегулиране на тези течения. Допуснете, че искате да развиете някое чувство на хубавото, красивото. Вземете тогава, нарисувайте ябълка, тези от хубавите ябълки или някои цветя, роза, карамфил, но не да ги рисувате с черно мастило, но ще имате цветни моливи. Може човек да рисува със своето въображение, без да употребява ръката си, но в този случай въображението е толкова силно, че цветът изпъкне жив с всичките си краски. Или крушата, може да не я напишете на дъска. Постарайте се някой път да си представите една хубава круша, такава, жълта.
Природата обича разнообразие, т.е. всички центрове на човешкия мозък трябва да се турят в действие, да се разработят. Цялата повърхност на мозъка трябва да се намира в постоянно движение. И в един човек, който е нормален, жизнените сокове трябва да функционират правилно по кората на мозъка. Някой път става натрупване на енергиите – и тези хора заболяват, натрупват се чужди органически вещества, които спъват кръвообращението, нахлува повече кръв в човешкия мозък, не може да се оттегли, става парализация на мозъчните центрове и се парализира или крак, или ръка. Човек трябва да се научи най-първо да има страх само отвън, т.е. да знае закона, че нищо без причина не може да стане. Някой път се уплаши, че може да се парализира. Човек не може да се парализира без причина. За да се парализира, трябва да има нарушение на някой Божествен закон. Само тъй може да се парализира човек. Ако човек живее по този начин, неговото развитие ще върви нормално. Човек няма да остарява предивременно. Тоест, остаряването показва, че хората стават бездеятелни, нямат деятелност в себе си. Всякога, когато изстинете, правете упражнението.
1. Прави, ръцете спуснати свободно надолу. 2. Ръцете повдигаме отпред на тялото (пръстите едни срещу други и дланите към тялото), като дойдат до гърдите, описваме кръгове встрани: надолу, пръстите се посрещат, издигане пак ръцете по средната линия. Повтаряме това много пъти.
При описване кръгове встрани – същевременно повдигаме настрана десния крак, при вторите кръгове левия. Десния, левия и т.н.
Обратно на първото упражнение. Ръцете описват кръгове настрани, срещат се на гърдите – надолу, кръгове настрани и т.н. При всяко описване с ръцете кръг повдигаме десния, после при второто движение левия. Десния, левия и т.н.
Забележете как действат двете упражнения. Първото действа по-добре, разведрява. Това упражнение е хубаво за стопляне зимно време.
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!“
Двадесет и четвърта лекция
на Младежкия окултен клас
25 април 1926 г., неделя, 19 часа
София – Изгрев