Младежки окултен клас - ПЕТА ГОДИНА (1925-1926)
ЖИВАТА РЕЧ
"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
Размишление
Тема: "Жабата като символ".
На класа ще обърна едно внимание. Напишете едно изречение от три, четири или пет думи. (Една сестра написва "Само истината води към живота".) Колко от думите на туй предложение са положителни и колко отрицателни? Коя дума е положителна? (Живот.) Животът носи страдания. (Води.) Тази дума ограничава. Туй предложение, както е така, то е един костелив орех. Вие само ще си играете с него. За да можете да извадите силата от туй предложение, трябва да знаете закона на превръщането и трябва да знаете как да съпоставяте думите. Вие започвате с една дума "само". Значи разнищване. А пък знанието иска да тъчеш. Туй е сегашният език.
Тогава защо като станете сутрин, туй предложение не го повтаряте, а само при такива специални случаи? Защо сутрин или когато сте в страдание, не го повтаряте? В природата как е? Като стана сутрин и съм гладен, хвана хляба, давам му един отличен прием. Казвам, той е дошъл навреме. Хвана го, поздравя се с него. "Аз се много радвам, че ме посети, твоите думи са толкова сладки, че само няколко като ми кажеш, ще бъда весел и радостен." Като ми проговори хлебецът, аз се освежавам, вземам перото и напиша най-хубавите думи.
За да има едно предложение смисъл, всяка една дума трябва да я преживееш. Ако кажа аз тъй, животът носи истината. Животът е живот, той не може да бъде и човешки. Туриш ли ти Божия живот и човешкия живот, ти имаш една дума неопределена. Под думата Божия живот винаги трябва да разбираме съзнателния, разумния живот, когато животът взема онова висше направление във възходяща степен. От нямане на думи имаме едно определение – Божия живот, но не че Божият придава нещо на живота. Но и туй предложение, което аз написах, и то не е пълно. Ами ако кажа тъй, жива истина. Истината може ли да бъде жива? То са разсъждения. Не мислете, че аз искам - вие си дръжте езика. То е един нов начин за разсъждение. Искам само да ви наведа на един нов метод да съпоставяте нещата. Човек може да говори красноречиво, поетически може да говори, музикално може да говори. Поетическото говорене, музикалното говорене има един дефект: "О, водице красива, моя дружке в живота." Поезия, но туй не изразява една истина. Водата не може да бъде дружка, понеже тя с мен не ходи. Като хвана водата, или я турям в шише, или в бокал. Не я вземам да се разговарям. Е, вие казвате: "Ох, милички, много те обичам." Че то не е вярно това в дадения случай – "много ви обичам". И някой път се засрамите, казвате: Много казах. И усещаш едно стеснение, като че те осъжда нещо. Защото живата природа у нас не обича лъжата. Щом кажеш нещо, което не е вярно, усещаш едно стеснение.
Под думата обичам... думата обичам съдържа три акта, едновременно три качества: съзнателна мисъл, съзнателно чувство и съзнателно действие. Има ли ги тия качества, това е обич. Съзнателна мисъл може да има само разумният човек. Туй е значи предложението, сега да се обясни. Само когато моята мисъл стане съзнателна, само когато моите чувства станат съзнателни, моите действия – съзнателни, истината води към живота. И туй още не е пълно. Между всички думи в предложението има празнина. И човек, онзи, който дойде да се занимава с живата реч, всички тези празнини трябва да ги запълни. Туй е скритата истина. Обикновеният говор на хората е само за масите. Ученикът, като запълни тези празнини, ще има друго разбиране. Защото в тази дума "с" означава влиянието на месеца. "С", то е закон на изменението.
Какво означава този знак? "А"-то, то е едно семенце, което трябва да се посее в земята – първият принцип в живата реч. А "м" означава условия, материя, от която това семенце ще вземе сокове, за да израсне. Твоята мисъл, за да оживее, трябва да почерпи от "м". "М" е знак на материята – първичната материя, от която живите същества черпят своите сокове. "0"-то означава всички възможности, които туй семенце в дадения случай може да използва. Всичко туй трябва да изпъкне в моето съзнание, като кажа "само". Едно дете слуша tres bien, какво означава? Или very good, какво означава това, или Вехашамаим, или Махар Бену? Език е това, трябва да се знае вътрешният смисъл на нещата.
Казвам сега, коя е най-подходящата форма, която при всички условия може да произнесеш? Колкото едно предложение е по-сложно, то става по-непонятно. Като изучавате символистиката, "N", "И" – едното "н", другото "и". Единият начин е на отричане на реалността, а другият – потвърждаване на реалността. "Н" – това е пак един символ, това е закон на примирение. Когато между две линии теглите друга една линия, па съедините, това е закон как да се справите с известни противоречия в живота. Всеки от вас може да напише "Н", но в живота си между две мъчнотии може ли да напише "Н"? Тогава има един жив език. След тези две мъчнотии, като напишеш едно живо "Н", може да ги примириш, да напишеш едно цяло изречение, направено от живи, подвижни букви.
Представете си, че вие имате да давате 10 000 лева и ви осъждат за десет години в затвор, ако не ги платите, седите, нямате нито стотинка. Пред вас седи затворът. 10 000 лева, затвор десет години – тази мисъл върви и ви тегне. И дойде някой и ви каже – има 10 000. Какво ще стане на вашето лице? Веднага затворът ще се стопи като сняг, десет години ще се смъкнат, и вие ще се усетите извън затвора, свободен и лицето ви ще светне. Значи само: "Има десет хиляди!" Може да не е граматически, по правилата, граматично не е написано: "Има десет хиляди." За дадения случай туй е една смислена реч. Сега вие може да кажете - вашият почетен приятел, високоблагороден, който, като се научил за вашето велико нещастие, че сте били осъдени на десет години, имал благородството да изрази своя жест, дошъл лично и т.н., и т.н. Туй ще го изкажете, нали? И то може, и то е право, официалното е, онова е съкращение. Казвам психологическия момент: има 10 000! А че вашият приятел, високоблагороден, това са второстепенни неща, те са от интимен характер. В дадения случай вие се нуждаете: "Има десет хиляди." Туй е смислена реч. Станал е един психологически момент.
В школата, в която сте, учението, което вие държите, животът ви трябва да бъде тъй, че всяка истина, като дойде във вас, да дава живот, живот, живот. Истината е живот. Станеш някоя сутрин, осъден си на десет години – ха, има десет хиляди! Божественото ще заговори у вас, няма какво да се смущавате. Само истината. Коя истина? Истината, това е един атрибут на Бога. Истината, тя е неотделима от Бога. Истината сама по себе си не съществува. И когато казваме истина, ние подразбираме атрибут на Бога, Който съществува. Истината е един израз на Неговото величие. И когато Той иска да се изрази, изразява се в тази форма на истината. Любовта е друг атрибут на Бога, мъдростта е трети. Веднага, щом като кажеш истината, ще схванеш разумното, ще схванеш Бога, че в Него живееш, имаш известни отношения. И целият разумен живот трябва да затрепти в тебе, и ти трябва да чуваш в себе си тези дълбоки вълни, които пристигат – и твоята мисъл се понася тихо и спокойно. Бурното море утихна, ти като произнесеш "само истината".
Сега думата "води" от какво произлиза? Кой е филолог? (От желание, искам.) Сега основната мисъл схванахте ли? Как може още да се напише това предложение? "Води към истината само животът." "Към живота води истината." Много пермутации могат да се направят. Както и да турите "към". Англичаните имат "come", "към" значи "ела". Значи като кажеш "към", българинът ще разбере някаква посока, а англичанинът – ела. Но почти и двата имат едно значение. Следователно първото условие – поне всеки ден, за десет дена, ще си направите един опит да имате една определена мисъл. Сутрин или обед, или вечер, с която да направите опита. Напишете си едно изречение, че като го произнесете, да произведе във вас един малък ефект. Ако произведе този ефект, правилно сте го написали. Ако скоро му се насищате, значи не толкова хубаво сте го написали. В истината "ти" е важният слог, а в живот – "во". Като кажа думата "ти", като произнеса слога "во", "во" = "во", ще видите какво влияние ще окаже. Всяка една дума си има един силен слог – "ти-во". Тогава "ти-ва" ще стане "отива". "Т" -този знак е силен. Той показва, че има едно препятствие отгоре, отпосле. "Т" е станал котва, или една сила, която се стреми от центъра на земята към слънцето. Тази сила, която е отдолу, може да се изрази така.
Следователно от едната страна ще се направи един планински връх, а от другата – една долина. Значи силите са във възходяща степен.
А 
има нисходяща степен – силите, които текат от слънцето към центъра на земята. Тогава имаме "и", то е едно нескончаемо движение, проява. "И"-то значи – истината се нарича това, което е нескончаемо в своите прояви. 
– и след "И" следва знак, който показва, че туй е вярно, защото "с"-то в дадения случай показва промяна. Тези промени не само са нескончаеми, но са всякога разумни. "Т"-то показва – и после пак се повтаря "и"-то. "Н" – в тези промени всички противоречия се разрешават и "а" – всички зародиши, вложени в човешката душа, израстват и зреят, и плод дават. "Т" и "а" се повтарят – показва една истина, която е непобедима.
Във вас трябва да се отвори един прозорец на умовете ви, за да има какво да се занимавате, да учите. Не мислете, че сте дошли до една граница, че няма какво да учите. У всички ви трябва да дойде схващането, че има какво да учите в живота. Ще засегнете по-възвишени области на този живот. В английски истината започва с "Т". Във френски – с "V". Това са характеристики на всеки народ. В българите с "И", с нескончаемото. Англичаните завършват с "Т", със същественото, с големите противоречия, с върховете и с долините. Българинът започва с проявлението. И всичките му работи съответстват. Той започва работите, но не ги довършва, когато в англичаните това го няма. Той започне – и свърши. Българинът започва с "И"-то – характерна черта. Французинът започва с "V", той малко особено разбира тази истина. Той приема истината, но все като козела – "V" – рогат. Този знак, той е взет от старите езици. Славяните са го взели и са направили "Л" – стремеж към Бог. А латинската раса са го взели и са го направили стремеж към земята - "V". И като вземем французите, моралния стабилитет го няма. Смел е французинът в нападение, но и като бяга – издръжливост нямат.
На латински как е? Verita. Англичаните имат verity – изменена е малко думата. В китайски, в санскритски всички тези езици според своето развитие, буквите са все символи, които съответстват донякъде на вътрешното умствено развитие на народа. Това е случайност, съответствие. Азбуката показва каква е културата на един народ. В немски как е? Wahrcheit. "W" – и там истината е свързана с материята, с гъстата материя. Българинът как започва истината, с "И". "И"-то е като чаша, казва: "Ако сипеш нещо, и аз ще ти дам, ако не сипеш, и аз не ще ти дам нищо." Във всяко едно предложение, като го пишете, трябва да има една положителна дума най-малкото, един слог съществен, на който да базирате мисълта си. За да бъде речта ви жива, един слог или една дума трябва да бъде. Разбира се, този начин не е за външния свят, той е аналитичен и за външния свят съвсем не е, те ще се спънат. За външния свят е живата реч: благородния, високопочтения и т.н.
При сегашното развитие на човечеството всички науки, които се изучават, все имат известно практическо приложение. Запример изучаването на зоологията или ботаниката. Всички имат известно приложение, затова ни интересуват. Даже математическите науки, и те имат приложение, смятането, геометрията. Всички науки, които имат приложение в живота, хората обичат да ги изучават. Значи всяка една наука има пряко отношение към нашия физически живот, към духовния, а има науки, които имат отношение към Божественото. Да знаеш истината.
Допуснете, имаме един химик, който в своята реторта може да прави цели чудеса. Да кажем, съществуват известни зародиши, които преди хиляди и милиони години са съществували на земята, понеже е имало условия. Погубили са тогава условията да се развиват и сега седят в почиващо, латентно състояние. Един адепт, който разбира законите, може да подготви материята, в която зародишите са се развивали, и той може да възкреси стария живот. Има зародиши във вас, които чакат едно бъдещо развитие, ако сега може да дадеш условия, сега може да се развива. Това, което може да почне да се развива след десет години, сега може да му дадеш условия. Науката има за цел да се дадат тези благоприятни условия, при които потребните сили за ума, чувствата и волята да дойдат навреме. Волята по-точно трябва да се подхранва, постоянно трябва да се упражнява, човешките чувства постоянно трябва да се подхранват и трябва да знаем как. И мисълта, и тя трябва да се подхранва, и на нея трябва материал.
Има една положителна наука, с която може да освежавате вашите чувства, да освежавате вашата мисъл и вашата воля. Това е една наука, с която може да въздействате. Мнозина от вас ще се срещнат с ред несгоди, обезсърчения, падане духом. Тези мъчнотии и препятствия са общи и за най-висшите същества. Но има една наука, която води към освобождение. Истината ще ви направи свободни! Подразбира се тази велика наука, която ще ни въведе в Царството Божие. Само разумният човек може да бъде свободен, който разбира Божиите закони. Вън от това свобода не може да има, отношения никакви не може да съществуват между хората.
Следователно онзи от вас, който иска да стане музикант, ще изучава законите, ще привлече тези музикални сили. Да свириш Бетовен, Моцарт, то е както едно дете да заучи Вазов да го декламира. Има нещо по-хубаво, ти сам да можеш нещо да напишеш. Ти имаш едно музикално чувство, на което трябва да доставиш храна. Или занимаваш се с някоя друга наука, поет си или художник, или лекар – в каквото и да е направление трябва да привлечеш онези сили, които са необходими. Поетът трябва да знае как да привлече тези сили. Лекарят трябва да знае да привлече тези сили. И набожен не може да бъде, който не знае да привлече тези Божествени сили. "Той има ангелска душа" – този, който може да привлече ангелските сили.
Във всички области на науката, където искате да прогресирате, трябва да привлечете тези сили. И в химията, и в алхимията може да правите опити. Може да правите опити в кръвта. Колцина от вас сте запознати с тази наука, може да правите опити със сърцето, опасно е. По-добре да не бутате сърцето си. Най-първо ще поставите една база на един характер смел и благороден. Науката ще ви бъде потребна не само тук, на земята, но и като минете оттатък през гроба, пак ще ви трябва. Като минавате през най-големите мъчнотии.
Упражнение.
1. Ръцете нагоре с дланите обърнати напред.
2. Бавно съсредоточено клякане, ръцете остават издигнати нагоре.
3. Ръцете правят полукръг надолу до краката.
4. Издигане ръцете отстрани, горе, запазва се положението – клекнали.
5. Издигане на тялото, като същевременно ръцете в полукръг се спускат долу.
Повтаря се упражнението няколко пъти.
"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
Деветнадесета лекция на Младежкия окултен клас
21-ви март, 1926 г., неделя, 19 часа, София - Изгрев