Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)
Посока на растене - София 1938 г. - оригинал за сравняване
Благоприятният час
Верен, истинен чист и благ всякога бъди !
Размишление.
Да допуснем, че ви е дадена задача, да направите сравнение между две личности: личността А – младеж на 20 години и личността В – на 22 години. Първият – А е роден в 1906 г., на 22 март, сряда, 6 ч.с. Вторият – В е роден в 1904 година, на 22 декемврий, петък, 12 ч. по полунощ. Има ли допирни точки между тези две лица, за да бъдат приятели? – От астрологическо гледище, в хороскопа на първия слънцето минава в знака на овена и е изгряло вече. Понеже вторият е роден през декемврий, всред полунощ, на зимното слънцестоение, той спада в знака на козирога. В момента на раждането на В изгрява знакът на Везни, а слънцето е минавало в надир, в четвъртия дом, долу. Асцендентните знакове на тия двама души са противоположни, а слънцето в хороскопа на единия и на другия се намират в квадратура. Квадратурата е аспект, който показва, че двете планети се намират на 1/4 от кръга. Като съберете цифрите на годините на раждането на първия и на втория, ще получите: 1906 = 1 + 9 + 0 + 6 = 16 = 1 + 6 = 7; 1904 = 1 + 9 + 0 + 4 = 14 = 5. Числото 16 означава изхвърляне на злото от висшите светове. То е число на големи противоречия. То означава още събаряне кулите на дявола. Щом кулите на дявола се съборят, явява се числото седем – Божествен принцип. Преди да се е справил със злото в себе си, човек живее в числото 16. Ако е търговец, той се кара с длъжниците си, дава ги под съд, взима големи лихви от тях, докато един ден фалира. Като се види в положението на последен сиромах, той иска да се самоубие, да тури край на живота си. Най-после той се смирява, започва да търси Бога и казва: Да бъде волята Божия! Числото 15 е число, при което силата на злото е най-голяма. Дойде ли до числото 16, силата му чувствително намалява. Сумата от цифрите на числото 15 е 6, което е число на илюзии.
Като ученици на окултна школа, вие трябва да изучавате астрология, да я прилагате в живота си. Като знаете влиянията на планетите върху земята, върху всеки човек, вие ще можете да определите, какви резултати ще имате при започване на известна работа, или някакво предприятие. От гледище на астрологията, запример, не е безразлично, кога започва човек да учи музика. За да успява в музиката, човек трябва да започне да я изучава в най-благоприятната година, най-благоприятния месец, ден и час. Това се отнася не само до музиката, но до всички човешки предприятия. Не се ли съобразява с тия неща, човек всякога губи. Когато не иска да учи и да мисли, човек казва, че всички дни са Божии и не е важно, кой ден, каква работа ще започне. Обаче, като види, че при всички усилия, които прави, работите му не се нареждат, той започва да мисли, да търси причината на неуспехите си вън от себе си. Като четете Библията, вие казвате, че Бог създаде света в шест деня, и в седмия ден си почина. Като четете, как е създаден светът, вие не се спирате, да видите, дали тия шест дни имат някакво отношение към вашия живот. Казано е в Битието: “И разлъчи Бог виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината “ден”, и тъмнината – “нощ”. Значи, в първия ден на човешкия живот ще се роди велика борба, докато светлината се отдели от тъмнината, докато денят се отдели от нощта, докато се очъртае орбитата на неговата земя. Първият човек е бил създаден в петък. Това показва, че той се намира под влиянието на Венера. Тя е неговата слаба страна. В бъдеще, духовният човек трябва да се роди в друг ден – в деня на слънцето. Като знае, че планетите указват влияние върху целокупния живот на земята, човек трябва да има пред вид, какви препятствия и какви благоприятни условия ще срещне на пътя си. Ако в петък се яви някаква идея в ума му, той трябва да вземе пред вид препятствията, които ще срещне на пътя си. Ще кажете, че това са суеверия. Не, това е наука, която всеки момент има приложение в живота.
И тъй, човек, роден под знака овен, е импулсивен, деятелен. Той решава нещата бързо, без да мисли много. Обаче, роденият под знака козирог обмисля добре нещата и тогава се проявява. Първият бързо вади нож. Щом се засегне неговата личност, щом се разочарова от нещо, той веднага вади нож. Поради това съществено различие в проявите си, те не могат да бъдат приятели. Роденият през месец март е изложен на големи промени и противоречия. В края на краищата той свършва добре, но с няколко белези на главата. Роденият през декемврий е уравновесен човек. Той се интересува повече от материалните работи, отколкото от духовните.
Напишете следните изречения:
Истината носи живот за разумните.
Любовта носи живот за благите.
Мислете върху тези изречения десет деня, по десет пъти на ден: сутрин три пъти, на обед три пъти и вечер четири пъти. Като размишлявате съзнателно върху тия изречения, наблюдавайте, какви преживявания ви се създават. Отбелязвайте си по-важните опитности. Щом престанете да мислите върху дадените изречения, вложете ги в подсъзнанието и свръхсъзнанието си, там да работят. Като казвате, че свободата е само за разумните, не мислете, че вие сте дошли до разумността, но пожелайте в себе си да я придобиете.
Ще кажете, че човек не трябва да живее с внушение, но да бъде самостоятелен, независим. Мислите ли, че можете да бъдете абсолютно независими и свободни? Вие не подозирате даже, че всички ваши разбирания, всички възгледи, които носите в себе си, са придобивки на миналото, именно, чрез закона на внушението. Колко пъти сте си внушавали една и съща мисъл, докато най-после тя е станала ваша плът и кръв. Често слушате някой да повтаря думите: Аз трябва да бъда човек! След дълго самовнушаване той, наистина, става човек. Като е недоволен от своите постъпки, човек сам си казва: Човещина трябва да имам! Като си внушава тия думи, той постепенно проявява човещината си. Истински човек е онзи, който устоява на думата си, на своите обещания. Обещае ли нещо, той непременно трябва да го изпълни. Ако не може да го изпълни, по-добре да не обещава. Човек трябва да бъде точен, изпълнителен на думата си. Във всичките си работи той трябва да бъде като ученик. Ученикът се характеризира със своята точност. Той влиза и излиза от клас на време. Всякакво закъснение говори зле за него. Казвате: Не е ли свободен човек да се проявява, както иска? Човек е свободен само тогава, когато е сам, а не в общество, между много хора. Когато прави добро, човек е свободен; когато изучава нещо, човек също е свободен. Човек живее в светове, които са крайно взискателни. Дойде ли до света на мъдростта, от човека се изисква голяма точност, последователност и разумност. Истината и любовта са малко по-снизходителни към човека. Затова казваме, че любовта не вижда погрешките на хората и всичко прощава. Любовта прощава, но не извинява. Това значи: човек носи последствията и за добрия, и за лошия си живот.
Следователно, искате ли да придобиете качествата на истинския човек, вие трябва да спазвате законите на трите велики свята – на любовта, на мъдростта и на истината. Думата “истина” има два смисъла, които се определят от ударението й. Можем да кажем “йстина” и “истйна”. Ако човек гори, ако става пожар в него, добре е да истине; човек трябва да има топлина в себе си, но не да гори. Пожарът трябва да се замеси с бавно, непрекъснато горение, при което да се образува нормална топлина и светлина. Който е дошъл до нормалната топлина и светлина на живота, той никога не истива. Само горещите тела истиват. Топлината, обаче, може само да се прекрати, но не и да истине. Може ли да запази нормалната си топлина и светлина, човек изпитва разположение на ума и на сърдцето си. Всички негови действия са хармонични. За такъв човек казваме, че е уравновесен. Щом топлината на човека се усили, в него става горение. Дето има горение, там се раждат противоречия, борби, смущения. Не е лошо нещо борбата, но тя има смисъл, когато се завършва с придобивки. Като се бори, човек заяква. Като живее, все трябва да се бори с някого. Ако няма с кого да се бори, той трябва да отиде в някоя гъста гора, да хване някое дебело, здраво дърво и да започне да се бори с него, не с цел да го победи, но само за упражнение. Като се побори малко с дървото, той се връща дома си доволен, че се е борил. В тази борба, дървото му е предало част от своята енергия, която го е обновила.
И тъй, дойде ли до трудни положения в живота си, човек трябва да потърси помощ в природата, между дърветата, изворите, растенията. Човек минава през тежки душевни състояния, в които никой не може да му помогне. Външните хора са слепи за неговите преживявания, близките му – също. Той сам трябва да носи своя кръст. Единствена природата може да му помогне. Изпадне ли в такива състояния, човек сам трябва да се лекува. Какво прави говедарят при такива случаи? Той е сам между говедата си. Те не могат да го разберат и да му помогнат. Какво могат да направят те на неговия болен крак? Говедарят ще куца ден-два, докато сам по себе си кракът му оздравее. Който е минал през тези състояния, той може да го разбере, но не и да му помогне. Той ще му каже: Разбирам те, влизам в положението ти, но няма какво да се прави. Това са неизбежни състояния, през които всеки човек трябва да мине. Като живее на земята, човек ще се гневи, ще се бори, ще се ядосва.
Педагозите, лекарите препоръчват на човека да не се гневи. Гневът, обаче, е неизбежен. Човек не трябва да се дразни, да се възпламенява и гори, но не може да не се гневи. Гневът произвежда топлина в човека. Гневът е израз на неправда. Като се гневи, човек изказва своя протест срещу неправдата в живота. Когато видите, че някой юнак, силен човек, налегнал един слаб и го бие по всички правила на изкуството, трябва ли да стоите безучастни? Първо ще се разгневите срещу силния и ще питате, защо се е заловил с този човек. Той го бие, защото бедният му дължал сто лева. Щом се намесвате в тази работа, вие трябва да платите дълга на сиромаха, да го освободите от ударите на силния човек. Щом го освободите, ще му дадете добър урок, ще му кажете, че като взима пари на заем от силни хора, трябва, или на време да плаща задълженията си, или, ако не може на време да плати дълга си, да се извини. При тази постъпка гневът и негодуванието на човека са на място.
Следователно, правилна присъда е тази, която се извършва още в момента, без отлагане. Днес хората се съдят с месеци и години. Като заведат едно дело, понякога то се продължава с години. За предпочитане е да набиеш човека, отколкото да го дадеш под съд, да се опропастиш от даване пари на адвокати, за книжа и т.н. Като казвам, че боят е за предпочитане, имам пред вид само този бой, който е в състояние да опомни човека, да внесе в ума му нещо светло. Какво правите, когато видите, че някой бие своя ближен? Вие дигате ръката си във въздуха и казвате: Стой, не бий този човек!
Какво означава дигането на ръката? Да дигне човек ръката си нагоре, това означава призоваване на разумните сили на помощ. Видите ли човек със спуснати надолу ръце, с увиснала глава, ще знаете, че той е изпаднал в отчаяние. Този човек трябва да дигне главата и ръцете си нагоре, да се насърдчи. В ръцете на човека са вложени ред сили, чрез които той влиза във връзка със същества от невидимия свят, които му се притичат на помощ. Трябва ли човек за нищо и никакво да се отчайва и обезсърдчава? Като се отчае и реши да се отрови, вместо да вземе чаша с хинин, по-добре да вземе няколко чаши гореща вода и да ги изпие. Като изпие водата, състоянието му ще се смени. Той сам ще се чуди, как е дошъл до положение на отчаяние. За да ви помагат хората, преди всичко вие сами трябва да си помагате. Това е истина, от която трябва да се ръководите.
Думата “истина” в български език е съставена от шест букви. Първата буква “И” означава начало на нещата, начало на някаква работа. За да започне човек една работа, това показва, че в ума му се е родила някаква мисъл. Буквата “С”, знак на луната, означава промени. Буквата “Т” означава препятствия, мъчнотии в живота. След буквата “Т” иде пак буквата “И”, която отваря път за ново начало, за нова работа. Човек не може да излезе от мъчнотиите и препятствията в живота си, докато не постави Божественото начало – второто начало в живота си – над човешкото. Сричката “ти” в думата “истина” означава второто лице на човека. Следователно, щом второто лице дойде във вашия живот, работите ви веднага се нареждат. Най-силната сричка в думата “истина” е сричката “ти”. Ние казваме често: Ти работиш за някого. За кого работи човек? За своя жив идеал. Без този идеал животът му няма смисъл.
Сега, като говоря за буквите, имам пред вид тяхното съдържание и смисъл. Ако ги изучавате, вие ще се домогнете до специална наука, която заслужава внимание. Знаковете на буквите са взети от египетските иероглифи. Някои от тях са така необходими, както сенките, с които художникът си служи. Въпреки това, всеки народ иска да се освободи от някои букви на своята азбука, като излишни. Българите, запример, са правели ред опити да се освободят от ъ, ь, э, но и до днес още не са ги изхвърлили. Не е лесно да се реши, кои букви трябва да останат и кои да се изхвърлят. Обаче, в решаването на този въпрос, човек прави ред умствени упражнения, които допринасят за развитието на неговия ум.
Следователно, една картина е добра, когато сенките, които художникът е поставил, отговарят на тия, които съществуват в природата. Същото се отнася и до буквите в азбуката на различните езици. Освен външен израз, всяка буква има и вътрешен израз, т.е. вътрешен смисъл. И слънцето, което виждаме отвън, е отражение на друго едно, вътрешно слънце, което съществува и в човека. Ако не може да възприеме топлината на вътрешното слънце, човек се оплаква от вътрешен студ. Той чувствува, че е изгубил нещо съществено – изгубил е вътрешната топлина на живота. Лиши ли се от вътрешната топлина на живота, човек се чувствува самотен, изолиран от света. Той се движи между хората, но не ги познава. Натъква се на доброто в живота, но никъде не го вижда. Като се почувствува изолиран от всички, човек започва да мисли за себе си, че е някакво божество, от никого неразбран. Той очаква хората да му се кланят и се чуди, защо никой не му обръща внимание.
Кой на кого може да се кланя? Може ли статуята да се кланя на своя създател? Колкото статуи да извае скулпторът, те никога няма да му се поклонят. Хората могат да се кланят само на онзи човек, който е дал живот поне на една велика идея, или на едно възвишено чувство в себе си. Защо? Защото тази велика идея, или това възвишено чувство е общо за всички. Да храни човек една велика идея в себе си, това значи, да бъде свързан с любовта, с Бога. Щом е свързан с Бога, той е свързан и с всички ония, които любят Бога. И тогава, каквото благо придобие той от тази идея, това благо ще бъде достояние на всички ония, с които е свързан. Каква е тази идея, не е важно. Тя може да е от областта на науката, на музиката, на изкуството и т.н. От човека се иска да храни своите мисли и чувства с любов, а какви са те, това зависи от степента на неговото развитие. Ако някой работи в областта на математиката, той се свързва с всички математици. Това показва, че човек не живее за себе си, той не е сам в живота. Човек е колективно същество.
Като ученици, от вас се иска здрава, положителна мисъл. Каквото да се случи в живота ви, търсете добрата страна и се поучавайте. Ако ви скъсат на изпит, ще се явите още един път, и ще издържите. Ако дрехите и обущата ви са скъсани, и за това благодарете. Ще дойде ден, когато всичките ви работи ще се оправят. Когато студентът е учил и пропадне на изпит, това показва, че невидимият свят изисква от него нещо повече. Като се яви втори път на изпит, той ще усвои материята по-добре и съзнателно. Като работи съзнателно върху себе си, ученикът развива своята памет, своите умствени центрове, които иначе не биха могли да се развият. Ако иска да усили паметта си, ученикът трябва да работи върху себе си, да хармонизира своите чувства. Когато се наруши хармонията между мислите и чувствата, и паметта отслабва. Изобщо, когато чувствата взимат надмощие над мисълта, човек се разсейва и губи паметта си. Тъй щото, от човека зависи да усили своята памет. Има хора, които разполагат с феноменална памет, което е резултат на усилена деятелност в това направление. Следователно, работете и вие да развиете своята памет, както и всички ония мозъчни центрове, върху които още не сте работили.
– Верен, истинен чист и благ всякога бъди !
13. Лекция от Учителя, държана на 19 декемврий, 1926 г. София.