“Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!”
Размишление.
Прочете се резюме от темите: “Предназначението на разумната душа”.
За следния път нека всеки от вас се опита да нарисува нещо: цвете, човек, животно – кой каквото желае.
Сега ще ви дам следния съвет: каквото и да учите, колкото знания и да придобивате, гледайте да не изгубите детската черта в характера си. Като свършат един или два факултета, съвременните хора мислят, че са много учени, че са придобили много знания. Наистина за даден момент те са учени, но тяхното знание, в сравнение с бъдещото, е още в своите пелени. Тъй щото каквото и да придобивате, бъдете като децата; считайте, че за момента само сте учени, видни хора, на които утрешният ден носи нова наука, ново знание. Красивото в живота на човека се заключава в това, всеки ден да учи, да придобива нещо ново, като малките деца. Иначе ако счита, че е възрастен, голям човек с велики идеи и знания, той ще изгуби всякакъв импулс за по-нататъшна работа.
Казвам: като работите по този начин, вие ще дойдете до правилни разбирания за душата, за Духа и ще видите, че в душата и в Духа няма никакви противоречия. Противоречията съществуват само в ума и в сърцето на човека. Защо идват противоречията в живота няма да обяснявам, но трябва да знаете, че между две противоположни идеи и две противоположни чувства винаги се ражда свобода. В този смисъл противоречията са необходими в живота, за да придобие човек свободата си. Противоречията, противоположностите в живота не се отнасят до вас. Те съществуват независимо от вас, но вие сами се натъквате на тях. Ако в света съществува зло и добро, те не се отнасят до вас. Вие се натъквате на тях и изпитвате какво те съдържат в себе си. Доброто съдейства на свободата, а злото я ограничава. Доброто и злото се борят помежду си и ако в тази борба вие можете да запазите неутралитет, печалбата ще бъде ваша. Злото казва: Човек трябва да бъде роб! Доброто казва: Човек трябва да бъде свободен! Щом видите, че доброто и злото се борят във вас, вие трябва да продължите пътя си, да не им обръщате внимание. Спрете ли пред тях за един момент само и вземете страна, ще изгубите свободата си. Вие искате да разрешите въпроса защо съществува злото в света. Никой човек досега, бил той учен, философ или адепт, не е разрешил този въпрос. Той ще остане неразрешен. Щом е така, не разрешавайте онова, което не може да се разреши. В Писанието е казано: “Аз Съм, Който творя и злото, и доброто”. Трябва ли тогава да се месите в Божиите работи? Казано е още: “Не се противи на злото!” Защо? – Ако се противиш на злото, ще се намерят хора по-лоши от тебе, които ще ти напакостят, ще ти въздадат. Тогава и Бог ще се оттегли от тебе. Какво става с овцете, когато овчарят се отдалечи от тях? – Вълците ги нападат. Следователно и човек е такава овца, от която, оттегли ли се Бог веднъж, веднага ще се намерят вълци, които ще снемат кожата му.
Човек трябва да се стреми към великата цел на живота – да придобие свободата си, да стане свободен. Той трябва да знае, че доброто и злото работят именно за извоюване на неговата свобода. Вие ще чувствате в себе си и едното, и другото състояние, но ще бъдете внимателни, няма да взимате участие в тази борба. Ще падате, ще ставате; ще се каляте, ще се чистите, но от всичко това ще се учите. Ще минете през огън, както минават през огън и хлябът, и яденето, които ядете. Този огън от Небето ли е слязъл? За праведните ли е този огън? Праведните не се нуждаят от огън. Едно трябва да знаете: Бог царува и на Небето, и на земята. Той управлява и рая, и ада. Следователно Неговата Воля абсолютно трябва да се изпълни! Мнозина казват, че сред обществото понякога се явява някакъв голям тартор, когото наричат Луцифер. Никакъв Луцифер не съществува. Луцифер, това са лошите гении на човечеството, които имат за цел да го спъват в развитието му. Те представят колективно общество от човешки души. И на Небето да отидете, и там ще видите човешки души. Те се различават само по посоката на своето движение. Първите се движат отгоре надолу и си служат с тъмнината. Вторите се движат в обратна посока – отдолу нагоре и си служат със Светлината.
Някои от вас не са съгласни с тези обяснения, понеже те знаят от църквата, че съществуват паднали ангели, които днес са причина за злото в света. – Възможно е – “ола-билир”. Едно време султанът заповядал на слугите си да доведат някой човек да му каже такава лъжа, на която той да повярва. Изредили се много, разправяли различни лъжи и той все казвал “ола-билир”. Дошъл един и казал, че някога баща му изтеглил един косъм от брадата си и го поставил за мост на Дунава, през който минавали турските войски. – Ола-билир! Дошъл втори и казал, че майка му насадила две яйца, но от едното излязла една камила. – Ола-билир! Най-после дошъл и трети да каже една лъжа. Той водил със себе си двама хамали, които мъкнели един голям кюп. Сложили кюпа пред султана, а човекът започнал своята приказка: Султан ефенди, едно време баща ти води война с московците и взе на заем от моя баща цял кюп със злато. Сега аз нося този кюп да го напълниш със злато, да върнеш парите, които баща ти е взел назаем. – Това е невъзможно! – Казал султанът. Ако султанът и в този случай кажеше “ола-билир”, трябваше да напълни кюпа със злато.
Питам: Защо хората като този султан делят нещата на възможни и невъзможни, на добри и лоши? Защо те приемат съществуването на два Бога, един на Небето, а друг в ада? Един Бог само съществува. Той управлява и Небето, и ада; и на Небето има общества, и в ада има общества; и едните, и другите общества се подчиняват на Бога. От човека зависи към кое общество ще отиде. Един Бог, една Сила съществува в света. Тази сила обаче има две страни, две противоположни посоки. Когато хората не разбират законите, на които тия сили се подчиняват, те влизат в противоречие с тях, вследствие на което едната наричат зло, а другата – добро, т.е. сила, която им помага. Следователно злото се ражда в самия човек, в нисшата му природа, а Доброто изтича от Бога, т.е. от светлата, от възходящата страна на човешкия живот. Когато човек влезе в съприкосновение с нисшето в себе си, т.е. с тъй нареченото “зло”, съзнанието му се помрачава, той се натъква на лоши мисли и казва: Искам да умра, да се освободя от този живот. Не, човек не може да се освободи така лесно. И да умре, пак не е свободен. Той трябва да научи законите как да уравновесява силите.
Да се освободиш от трудностите на живота, това подразбира да служиш на Бога. Ако на земята не можеш да се освободиш, и на онзи свят не ще можеш; ако на земята се освободиш, и на онзи свят ще бъдеш свободен. Свободен е само онзи човек, който служи на Бога и дава от себе си на другите. В служенето на Бога предстои велика работа за човека.
И тъй отрицателните мисли ще дойдат неизбежно в живота на човека. Обезсърченията идват по известен закон. Често хората се обезсърчават, когато не постигат някои свои желания. И наистина на младини човек мисли за нещата по един начин, в зряла възраст по друг начин, а на старини разбиранията му съвършено се изменят. Който не разбира тия неща, той се обезсърчава. Обаче това става с всеки човек, защото всяка възраст има свои възвишения и слизания. Когато човек се качва на високи места, той е вдъхновен, насърчава се; когато слиза, губи вдъхновението си и се обезсърчава. Това са психологически състояния, през които всеки минава. Животът не може да върви в плоскост. Следователно човек не може да върви само по равен, гладък път, нито пък може да хвърчи във въздуха като птица и да гледа на нещата отвисоко. Ето защо като ученици вие не трябва да се спирате само на външната или физическа страна на живота, но и на вътрешната, духовната му страна. Право е желанието на човека да стане велик, голям като планина, но той трябва да знае, че високите дървета, големите планини, великите хора не са станали такива изведнъж; те са расли и то постепенно, по малко, с течение на вековете. Всичко в света расте. Когато се казва за нещо, че е създадено, то не подразбира растене. Реалните неща растат, те имат свое зачатие, свое детство, зряла възраст и най-после старост. Например Витоша днес е на пет милиона години, наближава вече старостта си. След два милиона години ще почне да се разпада. Някога тя е била по-висока, а сега се е снишила с хиляда метра. Днес всичко подлежи на промени. След хиляди години цялата земя с планини и долини по нея ще бъде коренно изменена, външно и вътрешно. Въз основа на този закон, и човек ще претърпи голяма промяна; неговото тяло ще бъде преустроено. От преорганизирането на човешкото тяло зависи и културата на самия човек. Тялото е резултат на човешкия Дух. Човешкият Дух е строител. От устройството на тялото се съди за Духа на човека. Добре устроеното тяло говори за правилните усилия на човешкия Дух. Следователно от степента на развитието, до която са достигнали човешкият ум и човешкото сърце, се съди за работата и усилията на неговия Дух. Ще дойде ден, когато Духът ще създаде безсмъртното тяло на човека. В този смисъл задачата на човека е да се освободи от временното, от смъртното тяло, да го превърне в безсмъртно. Не е въпрос човек да остане в положението на амеба, висшите същества да го наблюдават под микроскоп, да се чудят на неговата интелигентност. Той трябва да се развива, да минава в по-високи фази на развитие. При днешното положение човек е достатъчно еволюирал, но има още да расте, да се развива. Ако се сравни с животните, той е отишъл много напред, но ако се сравни с ангелите, много има още да работи. Съвременният човек има отношение към Разумния свят, вследствие на което трябва да влезе във връзка, в общение с него и оттам да черпи.
Казвам: щом знаете това, вие ще приложите волята си и ще работите. Ще впрегнете на работа всички обезсърчения, неволи, нещастия, страдания, неразположения и т.н. Вие ще бъдете господар на положението, няма да се оставите на други същества по-ниски от вас да ви заповядват. Вие искате да бъдете поет, писател, учен. Питам: какво ще напишете, какво ще говорите на хората, ако не можете да заповядвате на мозъка си? Оплаквате се, че страдате от главоболие, а при това искате с тази болна глава да пишете разни научни съчинения. Запример някой иска да пише нещо за Цезар или за Александър Велики. Друг иска да пише нещо от литературата за Шекспир, за Шилер или за друг някой писател. Някой ще каже: Какво отношение имат тия личности към нас? Какво ни интересува техния живот, тяхната дейност? Казвам: всички велики хора имат отношение към нас. Ние не трябва да ги разглеждаме като отделни лица, като отделни единици. Те са дошли на земята, работили са, извършили са някаква мисия, показали са на хората някакъв нов път, нов начин на работа. Зад тия хора седят разумни души, които изпълняват една Висша Воля, а не своята. Ако гледате на нещата така, ще видите, че всяко историческо събитие има свой вътрешен, духовен смисъл. Как се е изразило дадено събитие на физическия свят, това е друг въпрос. Ето защо ако искате да имате прав възглед за историята например, трябва да изучавате нейните събития като колективни прояви, а не като единични.
Та когато в ума на човека влезе мисълта да умре, да се освободи, той е на крив път. Този човек мисли, че като отиде на Небето, там ще го посрещнат с венци и музика. За да ви посрещнат по този начин, вие трябва да бъдете високо културни, да разбирате от езика на ангелите, на напредналите същества. За да бъдете в положение да разбирате ангелския език, вие трябва да имате здрава, права мисъл, да се освободите от всички заблуждения, които ви спъват. Когато ви говоря, аз нямам предвид съвременната наука, нито съвременната религия. Всички религии на миналото, както и на настоящето, са изиграли своята роля. Те са дали на човечеството всичко онова, което му е било необходимо; днес то се нуждае от нови положения, от нова наука. Нови пътища са необходими и в науката, и в религията. Вземете за пример вивисекцията, с която си служат и досега естествените науки и медицината. Този метод е допринесъл много за науката, но той е дал и хиляди жертви. Казвам: добър е този метод, но той не е единственият. Има друг начин, по който може да се изучава анатомията и физиологията както на човека, така и на всички останали животни. Има възможност костта на черепа да се направи прозрачна и през нея да се наблюдават всички процеси, които стават в главата.
Истинската наука седи в това да се изучават процесите на организма в живи тела, в момента на тяхното извършване. Понеже съвременните учени не разполага с нови методи, с нови инструменти и органи при изследванията си, те са принудени да вървят по старите пътища. Когато искат да проучат устройството и функциите на човешкия мозък, те отварят черепа му и правят своите наблюдения. Ако искат да проучат функциите на сърцето, те отварят гръдния кош и го наблюдават. Обаче има известен род лъчи, които, проектирани към сърцето на човека, показват как то пулсира без да става нужда да режат човека. С помощта на този род лъчи могат да се наблюдават всички функции на органите в живи организми. Хората от бъдещата култура, от шестата раса ще разполагат с тия средства. Новите хора ще имат красиви тела, добре устроени. Ценни са усилията на съвременните учени, но има нещо криво в техните методи. Някой учен иска да се прочуе и ще почне да реже, да коли жаби, мишки, зайчета, да прави своите научни изследвания. Не, по този начин човек нито учен може да стане, нито прочут. Някой богослов иска да покаже на хората правия път и ще започне оттук-оттам да събира материал кой какво казал. Какво са казали тия богослови? Те са правили някакви логически изводи, едни от тях верни, други – неверни. Не, така не се показва правия път на хората.
Сега ако от гледището на съвременната наука се запитате защо човек има две очи, две уши, какво ще си отговорите? Защо е така, не знаете. При това учените изучават по колко очи, уши имат разните видове животни и казват, че има насекоми, пеперуди, които имат повече очи от човека. Обаче какво е предназначението на този голям брой очи, и те не знаят. Ако наблюдавате двете очи на човека, ще намерите известна разлика. Едното око е меко, спокойно, има изглед на красива, доволна мома. То представя мекия, женския принцип в човека. Другото око представлява мъжкия принцип. Същото различие се забелязва и в ушите на човека: едното ухо е мъжко, а другото – женско. Едната страна на лицето е мъжка, а другата – женска. В това отношение човек е двойно същество. Понякога той слуша с лявото ухо, което е ухо на Любовта. Някога слуша с дясното ухо, което е на Мъдростта. Някога той слуша с двете уши. Наблюдавайте кога човек слуша с лявото си ухо и кога – с дясното. Забелязано е, когато човек говори с жена, той слуша с лявото си ухо, защото това ухо има вибрации, подобни на жената. Когато говори с мъж, той слуша с дясното си ухо, понеже вибрациите на това ухо съответстват на тия у мъжа. Обаче има изключения и от това правило. Като наблюдавате, не бързайте да вадите заключения. Като направите ред опити и наблюдения, само тогава можете да извадите някакво заключение. Едно трябва да знаете: във всички правила, които се отнасят до земния живот, все има малки изключения. Изключенията имат свои причини, но това не значи, че законът не е верен.
Като говоря по този начин, аз не искам да влезете в стълкновение с вашия обикновен живот. Този живот се дължи на нисшия мозък в човека, който го кара да се сърди, да се дразни, да се съмнява, да осъжда другите и т.н. Аз засягам нови области в живота на човека, които се отнасят до функциите на горната част на неговия мозък. В тази част на мозъка се гради нещо ново. Някой казва: Аз ще вляза в новия живот, затова светът вече не ме интересува. Не, вие ще дадете на света това, което му се пада. Христос казва: “Дайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу”. Каквото сте взели от света, ще го върнете, а на Бога ще отдадете Божието. За тази цел вие трябва да бъдете много умни. Що се отнася до обичаите на света, вие можете да ги зачитате, без да им ставате роби. Що се отнася до научните възрения, можете да се ползвате от тях без да им ставате роби. Обичаите са създадени за човека, а не човек за обичаите; науката е създадена за човека, а не човек за науката.
Новото учение трябва да внесе в хората нов поглед за нещата. Когато някой боледува, той трябва да знае защо именно боледува. Преди всичко той трябва да си каже: Бог царува на Небето, Бог царува и в мене. Щом царува в мене, аз не трябва да боледувам, защото казано е, че Бог е Живот. Ако и при това положение боледувам, значи чрез болестта Невидимият свят иска да внесе в мене повече мекота и нежност. Болестите правят човека мек, нежен, деликатен. Хора, които много са боледували, развиват в себе си благородство, деликатност, нежност. Които малко или почти никак не са боледували, те са груби, жестоки натури. Аз не говоря за нервно болните. Тия болести са от друг характер, те нямат органически произход. Нервните болести не облагородяват човека. Напротив, те го ожесточават. Органическите болести внасят мекота в характера на човека. И онзи, който разбира закона, от всяка болест той може да извлече двойна полза. Много хора са показали голямо геройство по време на боледуване. За Калвин например се казва, че когато бил на смъртно легло, при температура 40 градуса, той все още продължавал да пише, да работи. Той не искал да знае за смъртта. Това е Вяра! Бог в този човек казва: Ще знаеш, че Аз царувам и на Небето, и на земята. Аз управлявам целия свят.
Следователно човек трябва да знае, че всички болести, всички противоречия, всяко зло и добро, всички знания – всичко това работи за неговото развитие и повдигане. Ако човек иска доказателства за това нещо, туй подразбира, че той се мисли за по-голям от Бога. И след това определя какво нещо е Бог. Който може да определи какво нещо е Бог, той трябва да бъде по-голям от Него. Няма защо да определяте какво нещо е Господ. Достатъчно е да знаете в себе си, че Бог е благ, милостив и прощава на всички хора. Достатъчно е човек да престане да греши и да се обърне към Бога, за да забрави Той всичките му прегрешения и да ги заличи. Той е благоутробен, всемилостив и благ.
Това, което спъва хората, е съприкосновението им с нечисти, с нисши, тъмни духове. Щом влезе във връзка с тях, човек престава да мисли правилно. Тези нисши същества се проявяват чрез вашите приятели, чрез вашите домашни и започват да ви влияят. За да излезе от това положение, човек трябва да работи с безкористната Любов. Дойде ли във връзка с тази Любов, той започва да мисли правилно.
Мнозина се държат за науката сляпо, крачка напред не искат да направят самостоятелно, вследствие на което към всяко ново нещо се отнасят критически. Добре е, че поддържат науката, както и учените, но те трябва да познават истинските учени, изворите на науката, на изкуството, на музиката. Истински художник, истински ваятел е този, който може да направи от восък човек и да му вдъхне жива душа. Ще кажете, че това е от приказките на “Хиляда и една нощ”. Ако това е невъзможно, защо в Писанието е казано, че реките ще запляскат с ръцете си? Де са ръцете на реките? В математиката пък се казва, че успоредните линии могат да се пресекат някъде във вечността. Вярно ли е това? То е толкова вярно, колкото е вярно, че камъкът може да се отвори само от една ваша дума. Ако наистина успоредните линии могат да се пресекат някъде във вечността, това показва, че те не вървят в една и съща плоскост.
Казвам: когато дойдете до символите, вие трябва да ги схващате по Дух, а не буквално. Щом ги схващате по Дух, вие ще дойдете до новата мисъл, до новите чувства и желания, които са необходим материал за вътрешен градеж. Всичко това е необходимо за подмладяването. Ние сме за подмладяването на човека. Ако той живее по стария начин, в продължение на десет години само може да остарее, да изгуби смисъла на живота. Дойде ли човек до обезсмисляне на живота, той умира. Няма по-глупаво нещо от това, човек да умре. Най-разумното нещо в живота е раждането. Има случаи, когато за предпочитане е човек да умре, отколкото да живее. Какви са тези случаи? – Когато някой иска да направи едно престъпление, за предпочитане е да умре, отколкото да живее. По-малкото зло е за предпочитане пред по-голямото. По-добре е човек да пожертва тялото, вместо душата си. С това той продава старата си къща, а след време ще си направи нова. Привидно само той е излязъл от къщата си, а хората мислят, че е умрял. Друго противоречие, на което хората се натъкват, е това, дето мислят, че са спасени. Същевременно те твърдят, че не се нуждаят от науката, понеже тя не могла да спаси хората. Вярно е, че науката не спасява. Спасението се отнася само до греха, а науката има смисъл само за спасения човек. Само спасеният човек може да учи, да работи, да помага на ближните си. Бог изпраща най-учените, най-напредналите души да помагат на своите ближни. Някой ангел се занимава с трудна научна задача, прави своите изчисления, но в това време Бог го праща на земята да утеши някое малко дете, на което майката е отишла на работа и го оставила само в къщи. Този ангел трябва да остави всичката си работа, да слезе на земята, да утеши детето и да се върне обратно на Небето.
Ще кажете: Как е възможно ангел да се занимава с едно малко дете? Вие виждате, че това дете е малко, обаче в него живее велик Дух, който се е оплел в материята и не може да се освободи. Трябва да дойде някой да му помогне. В човека има една красива вътрешна страна, която трябва да се предизвика, за да се прояви. Вие не сте виждали още вътрешната страна на човека. Двама или трима от учениците на Христос видяха Неговото Лице, т.е. вътрешната Му страна и Го познаха. В тази вътрешна, светла страна те познаха Христа. Когато Христос се качи на планината, учениците му Го видяха такъв, какъвто беше между ангелите. Има случаи, макар и редки, в живота на човека, когато лицето му светне и хората го виждат такъв, какъвто обикновено не е. Човек не може постоянно да свети. Той може да свети само тогава, когато се качва на високи планини, на каквато Христос се качи. При сегашните условия на живота хората трябва да имат добро разположение на Духа, да учат, да възприемат новата наука, която иде сега. Затова се изисква от човека силна, непоколебима вяра.
Коя е основната мисъл в тази лекция? Основната мисъл е следната: каквото и да ви се случи в живота, да знаете, че Бог царува на Небето и на земята, и затова да бъдете радостни и весели. Това не значи, че няма да имате скърби. Ще имате и скърби, и страдания, но ще знаете, че Бог управлява навсякъде. Някой взел от тебе хиляда, Господ ще ти даде две хиляди. Що се отнася до злото, до лошите хора, вие не се тревожете, Бог ще ги обуздае. Няма да мине дълго време и законите в живота ще се изменят. Тогава, който обича, той господар ще стане; който мрази, слуга ще стане. Следователно ако искате да бъдете господари, обичайте се. Бог е Господар, защото обича. Искаш ли да бъдеш господар и да те признаят за такъв, ще обичаш. Само разумните хора могат да обичат. Когото обичат, той пък трябва да бъде отзивчив към тази Любов. Той трябва да се учи, а не да критикува и да чопли нещата. Така правят малките деца. Те обичат да дращят, да чоплят, да изрязват с ножче името си върху кората на дърветата. Това не се позволява. То е нещо подобно на татуирането, което първобитните хора са правили. Да уповава човек на Бога, това значи да бъде силен. Няма по-красиво нещо от това, когато човек се натъкне на изпитания, да остане тих и спокоен в себе си, да дочака края на изпитанията с търпение и да вярва, че всичко ще се нареди добре. Някой казва: Аз вярвам в Бога; вярвам, че всичко ще се нареди добре. След малко дойде изкушението и той казва: Ами ако не се нареди както се надявам? Отивате при някой болен и му казвате: Не се безпокой, ти ще оздравееш. Като излезете вън, казвате: Този човек няма да оздравее, той ще си замине. Казвам: вие сами трябва да бъдете уверени в това, което говорите. Ако знаете положително, че този болен ще оздравее, кажете му това и не се съмнявайте. Затова се изисква знание. Туй не подразбира, че трябва да станете философи. Да бъде човек философ, поет, писател, художник или музикант, това са специфични дарби, които не се отнасят до всички хора. Достатъчно е на човека да бъде от способните, да може да расте и да се развива. Всеки не може да бъде поет. Поет може да стане само онзи, който, като е бил на Небето, още тогава е пожелал да стане поет. Каквото си пожелал на Небето, това ще реализираш на земята. Каквото горе сте обещали, това ще реализирате на земята. Следователно не можете да желаете на земята неща, които на Небето не сте пожелали. Казвате: Не може ли да се изменят нещата? – Не може! Нито на йота може да се измени програмата, която е начертана вече горе. Радвайте се и при това положение, защото много още има да учите. Всичкото знание, от създаването на света досега, може да се събере в 90 книги като Библията. Ако можем да напечатаме това знание в човешкия мозък, там ще остане място за напечатването на още 900 такива книги. Оттук виждате какво велико бъдеще седи пред вас, какво знание предстои да ви се открие. Тъй щото няма защо да се обезсърчавате. В мозъка ви има още много място за напечатване на великото знание по математика, физика, химия, астрономия, музика, художество. Следователно много още има да учите.
Засега вие ще си служите с онова, което сте написали в главите си. Като се намерите в трудно положение и не можете да извадите нещо от написаното, ще учите; и каквото научите, ще го запишете. Казвам: при каквото положение да се намирате, вие трябва да знаете да плавате.- Защо? – Защото след 20 години ще пътувате с параход, който ще се разбие, ще претърпи крушение и вие ще се изложите на произвола на вълните. Ако не знаете да плавате, от вас нищо няма да остане. Днес всички хора минават Великия океан на живота и трябва да го минат! Щом го преминат, те ще стъпят на Божествената земя – на Обетованата земя, т.е. ще се върнат у дома си. Засега всички пътуваме, водим голямо сражение. Като свършим сражението, като слезем на Обетованата земя, ще седнем под смоковницата да си починем.
Изпейте сега упражнението: “Давай, давай!” Като пеете, наблюдавам ви, че не сте свободни. Никой няма свобода да излезе пред всички да изпее една песен с движения. Всеки трябва да пее за себе си и да прави движения. Всичко в живота е движение. Животът не се заключава в някакво външно благоприличие. Има външно благоприличие, има и вътрешно благоприличие. Има външна доброта, има и вътрешна доброта. Има външна разумност, има и вътрешна разумност. Вътрешните добродетели са за предпочитане пред външните. Но за да се изяви човек правилно какъвто е, и за това се изисква свобода. Който пее за себе си, нека отиде в гората и започне да пее и да прави своите пластични движения. Ако влезете в някое общество и започнете да пеете с движения, ще ви се смеят. Защо? – Има нещо дисхармонично във вашите движения. Ако движенията ви са хармонични и съответстват на пението, те не могат да предизвикат никакъв смях. Когато човек върши нещо под импулс на Духа, всичко в него е красиво. Засега нито движенията, нито говорът на хората е както трябва. Те още не са достигнали великата хармония на Живата Природа. В движенията на хората трябва да има голямо разнообразие и пластичност. Във всяко движение трябва да има мисъл и чувство. Такива движения създават разположение в човека. Много от движенията на съвременните хора са подсъзнателни; и те сами не знаят какво означават техните движения. Когато висшето съзнание на човека се пробуди, той ще разбере своите движения, ще ги осмисли.
“Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!”
Общ Окултен Клас
02.02.1927 Сряда,
София
|
Начало
