“Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!”
Размишление.
Четоха се темите върху “Предназначението на разумната душа”.
В една от прочетените теми се казва, че човешката душа лекува, спасява човека; в друга тема се казва, че душата повдига човека. Какво разбирате под думата лекуване? Може ли душата да лекува? В живота се употребяват думите “разтваряне, разтопяване, изпаряване”. Питам: тези три думи имат ли едно и също значение? Тези думи имат три различни значения и се отнасят до различни състояния на материята. По същия начин човек изменя състоянията си и според тях мени и възгледите си върху нещата. Когато е радостен, той мисли по един начин; когато е скръбен, мисли по друг начин. Във време на радостта си, той се произнася за науката например в положителен смисъл и казва: Науката ще спаси света, тя повдига хората, поставя ги в прав път. Когато е скръбен, той казва: Науката ще опропасти света, тя води към погибел. Питам: как е възможно едно и също нещо в един случай да спасява, а в друг – да опропастява? Значи в първия случай човек е в положението на идолопоклонник, вярва в науката и се покланя на нея. Във втория случай той е безбожник, отрича науката, счита я за зло в света. Не, науката не е нещо външно, механическо; тя е вътрешна сила, качество на човешкия Дух, което определя отношенията между всички неща като живи, разумни единици. Всичко в света е живо. Щом е така, между всички неща като живи има известно влияние, известно въздействие.
Съвременните химици казват за кислорода например, че поддържа горенето, но сам той не гори. Те го разглеждат като елемент, като просто тяло, но не го вземат за живо същество. Обаче кислородът е жива единица, която указва влияние върху всички тела. За водорода казват, че гори, но не поддържа горенето. Азотът пък нито гори, нито поддържа горенето. Такива са свойствата на тия елементи от гледището на съвременната химия, но какви са техните вътрешни свойства, това не е известно. Какво нещо е горенето? При горенето всякога се отделя топлина и Светлина. Тялото, което гори увеличава ли или намалява теглото си? Това са процеси, с които съвременната наука се занимава. При горенето на телата във въздуха, главно на металите, се образуват пепели. Обаче има горене, при което телата горят, без да изгарят, без да се превръщат в пепели. Казано е в Писанието: “Ще отидете във Вечния Огън”. Значи там се говори за Вечно горене, при което телата горят, без да изгарят, без да се превръщат в пепел. Огънят, за който се говори в Писанието, е предизвикан от същества, които не го разбират. По-рано такова горене не е съществувало. Следователно когато човек сгреши, той сам създава този вечен огън. Когато човек дойде в противоречие или в стълкновение с Божията Воля, в него се създава вечния огън. Под Вечен Огън, Вечно горене в широк смисъл на думата, се разбира Огънят на Любовта, в който телата горят, без да изгарят. Няма по-приятен Огън от този на Любовта.
Питам: в какво седи вътрешната философия на живота? Често се говори за наука, философия, поезия, музика, изкуство като за различни области на живота. Мнозина казват, че науката, музиката, изкуството ще спасят света. Не, нито музиката, нито науката, нито изкуството са в сила да спасят света. Преди всичко те са прояви на човешкия Дух, които се явяват и изчезват заедно с човека. Ред култури със своята наука, музика и изкуство, се явявали и изчезвали, но спасиха ли света? Какво остана от изкуството на атлантската раса? Нищо не остана. Мислите ли, че един ден ще остане нещо от съвременната култура? И от нея няма да остане нищо. Когато се говори за изкуство, в правия смисъл на думата, се разбира изкуство, което украсява човека вътрешно с ония велики Добродетели, които при никакви положения не изчезват. Те остават в човека за Вечни времена. Това изкуство придава на човека истинска красота, която никога не се губи. Красотата е духовно качество, а не физическо. Лицето на такъв човек е пластично, живо, но винаги се забелязва на него една постоянна, неизменна черта, която го отличава от другите хора. Като се мени човек, той винаги запазва тази своя специфична черта. Като наблюдавате стъпката, хода му, ще видите, че този човек се отличава от другите. По специфичната миризма на човека кучето познава господаря си. Хиляди хора може да са минали по една улица, но по миризмата на своя господар кучето ще познае дали той е минал по тази улица или не.
Казвам: съвременните хора трябва да изменят вече своя възглед за изкуство, за наука, за поезия, да не се спират само на тяхната външна страна и външно въздействие. Те трябва да знаят, че истинска наука или поезия е онази, която е в сила да въздейства вътрешно върху човека. Религиозните хора днес се поддават на временни, лъжливи теории и върху тях градят своя живот. Не, нова, положителна наука се изисква, за да може човек да разчита на нея за Вечни времена. Инженерът, архитектът, математикът или ученият изобщо трябва да имат здрава основа, върху която да градят по-нататък. Математикът трябва да познава специфичната математика на стомашните, на белодробните и на мозъчните клетки и да ги разбира. В много отношения мозъчните клетки надминават съвременните математици. Те разполагат с изкуство, със знание да пресъздадат човешкия организъм. Запример много от тези клетки работят сега върху създаване на безсмъртното тяло на човека. Достатъчно е да се даде импулс на тия клетки, за да преустроят човешкия организъм. Мозъкът, сърцето на човека могат съвършено да се преустроят, но при условие човек да заживее нов живот, съвършено чист, съобразен с Божиите закони. Веднъж дошъл на земята, човек трябва да спазва тия закони. Дали той е прост или учен, това не е важно, целта на живота е една и съща. По какво се различава простият от учения човек? И двамата могат да се намират при едни и същи условия на живота, но различието седи във възможностите от страна на единия или другия по-добре да използва тия условия. Ако единият работи повече, той ще развие повече способности в себе си и силите в неговия мозък ще се организират по-добре.
Някой казва: Аз съм учен човек. Учен човек е онзи, който като влезе в своята лаборатория, може да превърне неблагородните метали в благородни. Ученият може да превръща въглена в диамант. Когато старият човек дойде при учения, той ще го тури в една от своите реторти и след известно време ще го извади, но вече подмладен – млад, красив момък. Да пробуди съзнанието на човека, това може да направи само истински ученият. Съвременните учени, свещеници и проповедници като видят някой стар човек, започват да му четат молитви, да му говорят за онзи свят, че като отиде там ще възкръсне. Питам: кой от тия учени е бил при Господа, да знае как и кога възкресява хората? Казано ли е, кой именно ще възкръсне? Казано е запример в Писанието, че имената ви ще бъдат записани на Небето. Обаче вие знаете ли точно дали вашите имена ще бъдат написани? Вие предполагате само, казвате, че е писано така, но това още не подразбира, че и вашите имена, на Иван, на Стоян например ще бъдат написани. Когато се казва, че имената ви ще бъдат написани на Небето, това означава едно име само, защото всички хора на земята представят колективно същество. Следователно когато се казва, че името на някой човек е написано на Небето, този човек представя сбор от разумни същества, които са завършили своето развитие. Те образуват един човек, едно колективно същество с високо съзнание. Името на това същество е написано на Небето. Казват за Христос, че около Него имало 144 000 души, които заедно съставяли едно Цяло.
И тъй на Небето не може да се напише името само на един човек. Зад него непременно трябва да седят много още разумни същества, с които той да съставя едно Цяло. Ако някой мисли, че името му е написано на Небето, нека каже кои са неговите приятели там. Ако някой твърди, че познава света, нека каже отде е черпил това знание. Преди всичко знанието не е измислено от човека. Всички научни теории са съществували преди хиляди години, което показва, че хиляди умове преди нас са мислили в същото направление и по същите въпроси. Когато Бог създал света, Той имал своя теория, която впоследствие мнозина учени искали да открият. Който е мислил по въпроса за създаването на света, той все имал някаква теория, по-близо или по-далеч от Истината. Всеки казва: Дойде ми една нова мисъл в ума, ще създам една теория. Казвам: добро е всичко това, човек все трябва да мисли, но истинско знание е това, което дава сила, мощ на човека. Истински учен е този, който може да се бори с мъчнотиите в живота и да ги преодолява. Докато човек живее на земята, той е изложен на ред опасности, спънки и мъчнотии, които трябва да преодолява. В миналото си вие сте били заобиколени с ненапреднали същества, на които съзнателно или несъзнателно, тайно или явно, сте попречили да се проявят, да правят пакости, вследствие на което днес те се опълчват против вас, искат да ви спънат. С тези същества вие не трябва да се разправяте с насилие, но с Любов. Всички тия ваши познати хлопат на вратите ви, искат работа и вие трябва да им дадете такава.
Казвате: С кого първо да се разправим – със себе си, или с тях? Като се разправяте със себе си, вие едновременно се разправяте и с тях. Когато човек работи съзнателно върху себе си, едновременно с това, той работи и за другите. За тази цел той трябва да бъде оставен на себе си като някое цвете в пустинята, изложено на ветровете да го брулят. Докато растението не се изложи на ветрове да го брулят, то не може да уякне. Ако оставите едно цвете в цветарник на мека, приятна топлина и го поливате редовно, то израства, но става крехко, нежно, не може да издържи и на най-малкия вятър. Същото става и с хората. Ако някое дете расте под големите грижи на родителите си, то става нежно и не може да издържа на мъчнотиите в живота. В този смисъл като наблюдавам методите, които Невидимият свят прилага към хората, намирам, че те са много разумни. Тези методи са различни; за всеки човек употребяват специален метод.
Сега ще ви задам следния въпрос: как си обяснявате страданията? Как е възможно Бог, Който е толкова Мъдър, да допусне хората да се изтезават, да се мъчат, да се опозоряват, да воюват помежду си и т.н.? Защо Бог допусна всички тия страдания между хората? Вие можете да дадете ред отговори на тия въпроси, но от човешко гледище те могат да внесат съблазън. Запример ако от това гледище оправдавате войната, много хора ще се разочароват. Ако пък отричате войната, други ще се разочароват. Едни хора поддържат войната, други я отричат. Едни хора искат да живеят, а други не искат и казват: Не ни се живее вече. Казвам: да не му се живее на човека, това показва, че той е попаднал в чуждо състояние, което е временно.
Засега човек живее в магнетичен сън от четвърта степен. Щом го прекарат в магнетичен сън от девета степен, той заминава вече за другия свят и не може да се върне на земята. Докато се намира в магнетичен сън от четвърта или пета степен, той става виден човек, започва да предсказва какво ще се случи, започва да определя диагнозата на различни болести и да дава лекарства за тях. Той се проявява и като учен човек – философ, математик, естественик, богослов – разбира от всички науки. Той знае миналото, знае и бъдещето на хората. Щом се събуди от този сън, той отново става обикновен човек. Питам: как обясняват учените този факт? Те не могат да дадат един положителен отговор, близък до Истината. При това, тези опити се правят не толкова от религиозни и вярващи хора, колкото от крайни материалисти. Те не могат да отрекат този факт, това явление, но не могат да го обяснят само по материалистичен начин. Забележете, ако поставите парче злато при температура по-ниска от тази, при която се топи, то ще се нажежи и ще започне да свети. Обаче тази светлина иде отвън, тя не е светлина на златото. На същото основание, има области в живота, в които ако се потопи човек, той има всички условия да стане учен, виден. Щом излезе от тези условия, той отново става обикновен човек. На научен език казано: причината, дето хората изпадат в различни състояния, се дължи на Светлината, Която не прониква еднакво в техните мозъчни центрове. Случва се понякога, че в някои мозъчни центрове се натрупва известно количество млечна киселина, която разбърква умовете на хората. Ако такъв човек е писател, тъкмо започне да пише нещо хубаво, и мисълта му се прекъсва. Много американски проповедници са имали такива опитности. Излезе някой от тях да проповядва и изведнъж изгуби мисълта си. Щом мисълта се изгуби, и проповедта се прекъсва.
Един американски проповедник разправяше следната своя опитност: Цяла неделя приготвях своята проповед и бях я научил наизуст. Когато тръгвам за събрание, пипам в джоба си, оказва се, че съм я забравил у дома си, бях я написал на лист, но понеже я знаех добре, не исках да се връщам назад. Отидох на събранието, качих се на амвона и бях сигурен в проповедта си, защото добре я бях научил. Започвам да говоря. Казах няколко мисли, но изведнъж тъмнина покри съзнанието ми и аз не можах вече дума да си спомня. Спрях се за момент да помисля какво да правя. Реших да прекъсна събранието под предлог, че не съм разположен. В това време вратата се отваря, влиза един човек и като го погледнах, изведнъж съзнанието ми се проясни. В ума ми блесна Светлина и цялата проповед се възстанови в паметта ми, като че я виждах написана пред себе си. Продължих и завърших проповедта си благополучно.
Казвам: има хора в света, които като минат покрай някой човек, внасят тъмнина в съзнанието му. Те се наричат братя от черната ложа. Има и такива, които като минат покрай човека, внасят Светлина в съзнанието му. Те се наричат Братя на Бялата ложа. Ето защо човек трябва да знае, че той всеки ден се намира на бойното поле. Светът е бойно поле, фронт, на който стават ред сражения. В това отношение Царството Божие още не е на земята. Човек всеки ден може да губи и да намира своята мисъл. Като знаете това, вие трябва да различавате вашите състояния от чуждите. Като се намерите в известно противоречие, вие се опълчвате, било против себе си, било против другите, търсите причината за това. Казвате: Аз искам да служа на Бога, но отде ми дойде това противоречие? Да служи човек на Бога, това не е механичен процес. Той е жив, съзнателен процес. Следователно който служи на Бога, той трябва да се интересува от всичко живо в света. Човек трябва да се интересува от всички прояви на Божественото. То се изразява във всички побуждения на всичко живо, от създаването на света до скончанието му, както и във всички творчески сили. Ето защо, който е решил веднъж да служи на Божественото, той не трябва да се спира пред своето недоволство.
Един важен закон: в който момент съзнаеш, че всичко в света е създадено и сътворено от Бога, а ти си проява на Неговия творчески Ум, в тебе се ражда Доброто. В който момент отречеш тази сила, в тебе се ражда злото. Човек трябва да съзнава, че е във връзка с милиони умове на земята, както и в онзи свят. Тъй щото той представлява частица от това колективно общество. И неговият успех на земята зависи от връзката му с тия същества. Ако тази връзка е правилна, и резултатите на неговия живот ще бъдат добри. Някой казва: Аз искам да бъда гениален човек. – Гениални има между всички живи същества. И между говедата, и между овцете, и между вълците, и между птиците, и между рибите има гениални. Значи ако си овца или вълк, или птица, или риба, бъди поне най-учен, най-гениален между тях. Ако си лош човек, бъди поне от най-лошите; ако си добър, бъди от най-добрите. Обаче човек не може едновременно да бъде гениален и на земята, и на Небето. Даже и на земята той не може да бъде гениален за всички общества. Запример какво знаят рибите за Шекспир? Или какво знаят африканците за Толстой? Значи истински учен е онзи, съзнанието на когото е толкова силно, толкова будно, че прониква през съзнанията на всички същества и те го чувстват. Няма същество в света, което да не съзнава Бога. Вие можете да казвате, че Бог съществува, или не, но това са видоизменения на вашата реч. Всъщност в съзнанието си всеки чувства, че има една Сила над него, Която управлява, а сам той не е господар на положението си. Запример някой седи с часове на едно място и мисли. Не само това, но като че му се диктува какво да мисли.
Казвате: Ние искаме да служим на Бога. Щом кажете това, вие се индивидуализирате. В какво отношение се индивидуализирате? – В начина на служенето. Мъже и жени, деца и родители, ученици и учители, свещеници и проповедници, управляващи и управляеми – всички имат една и съща задача – да служат на Бога, но се различават в начина на служенето си. Дали си праведен или не, ти имаш една задача на земята, която трябва да решиш. Дали си прост или учен, пак трябва да разрешиш задачата си. Ако я решиш като учен, това е едно благо; ако я решиш като прост, това е друго благо. Каквото положение и да заемете, вие трябва да решите задачата си!
Питам: какво решава човек днес? Той трябва да съзнава, че всяка пробудена душа е една специфична форма за проявяване на Божественото съзнание. На това основание Бог, Който е Всемъдър, бди върху всяка душа, върху всяко съзнание като върху нежно цвете, да не изсъхне, за да се прояви Божественото чрез него. Писанието казва, че ние не живеем, не се учим за себе си. Като дойдете до това разбиране, у вас ще се роди импулс да създадете нещо. Засега съвременните хора очакват на учените, от тях искат да чуят нещо. Казвам: и това е добре. Ние трябва да се радваме на това, което учените са казали, но трябва да знаем, че сами те нищо не са създали и открили. Казвате, че някой учен е създал нова теория за вселената. Друг учен пък създал някаква теория за бъдещото състояние на земята. Питам: тези учени били ли са при създаване на земята и Небето. Или, могат ли те да се пренесат с мисълта си в бъдещето, да знаят каква ще бъде тогава земята? Това могат да направят само адептите. Иначе как бихте си обяснили стиха, дето Христос казва: “Прослави Ме със Славата, която имах в Тебе преди създаването на света”. Значи Христос помни състоянието, в което е бил някога. Питам: какво е заставило Христос, Който е имал такава велика Слава, да слезе на земята, да се обезслави, да приеме рабски образ и да пострада от тогавашните учени? И във времето на Христа е имало учени като сегашните. И тогава е имало видни математици, богослови, които постоянно вървяли след Христа и водели научен спор с Него. Те Му казвали: И ние разбираме от Кабалата, имаме големи познания и виждаме, че ти заблуждаваш хората. Христос отговарял: “Вие държите ключовете на Царството Божие, но нито вие влизате вътре, нито другите пущате да влязат”.
И съвременните учени, свещеници, управници са взели ключовете на Царството Божие в ръцете си и казват: Ако ни слушате, добре ще ви бъде; ако не ни слушате, няма да ви бъде добре. Учените хора се делят на два лагера: едните са истински учени, които знаят повече, отколкото са писали и казали. Те знаят много нещо за създаването на вселената, но нищо не казват по това. Тия учени имат всичкото смирение в себе си. Във всяко свое начинание, във всяка своя работа те уповават на Бога, на Разумния свят. За тия учени се казва, че имат връзка с Бога, с Великите същества. Другите учени са тия, които копират първите. Те само възпроизвеждат онова, което първите учени са казали. Ако тази вечер ви обясня как се е създал светът, ще станете ли по-добри? Няма да станете. Ако ви обясня как е направено кокошето яйце, ще станете ли по-добри? Няма да станете по-добри. Нали Мойсей обясни на евреите как Бог е създал първия човек от пръст? Обаче това знание направи ли евреите по-добри? Учените хора и тогава не повярваха, и днес не вярват на тази теория и казват: Господ има ли ръце? Господ има Ръце, и при това много хубави. Ако съберете ръцете на всички хора, едва ли ще можете да направите един пръст от Божията Ръка. Смешно е да се пита, има ли Господ ръце, очи, уши, нос. Значи Онзи, Който прави ръце, Сам ръце няма. Очи прави, а Сам Той очи няма. Уши прави, а Сам Той уши няма. Смешно е да се говорят такива абсурди. Такива заключения говорят за частичното знание на хората. Когато човек дойде до вътрешното знание, той ще има ясна представа върху нещата. При сегашните си разбирания, вие не можете да схванете всичко онова, което Бог вижда. В един миг само Той вижда цялата вселена пред Себе Си, разбира всички отношения на съществата, малки и големи, всички съчетания на сили и знае какви пермутации могат да станат между тях. Това знание слиза постепенно в напредналите същества, които наричат богове, ангели, светии, гении, таланти, обикновени хора, като постепенно се намалява, докато най-после дойде до най-малките същества, които възприемат живота както го преживяват. Като знаят това, хората се стремят към повдигане, като се занимават първо с въпроса за спасението си, после с въпроса за посвещението си и най-после пристъпват към въпроса за придобиване на истинско знание. Сега ще ви задам следния въпрос: Защо Господ създаде слънцето, луната и звездите? Те са символи, които трябва да се разберат. До четвъртия ден Слънцето не съществуваше, а на четвъртия ден Господ създаде слънцето, заедно с другите небесни светила. Ще кажете, че слънцето, луната и звездите са създадени да светят. Да, това е едната страна, но те имат и друго, вътрешно значение. Всеки човек има специфично отношение към Слънцето, както и към Бога. И Бог има специфично отношение към всяка душа. Това отношение е най-важно. Ако човек не е свързан с Бога, той никога не може да разбере Безпределното, Необятното, Великото в живота.
Съвременните хора са недоволни от живота, от себе си, искат да бъдат талантливи, да се проявят. Човек може да бъде талантлив, силен, като се постави в четвърта степен на магнетичен сън. Човек може да постигне всичко, каквото желае, но затова се изиска будност на съзнанието, съзнателна работа върху себе си. Като говоря по разни въпроси, съзнанието на мнозина е разсеяно, те привидно слушат, а в това време са заети със свои лични работи: един мисли за къщата си, която строи, трябвали му 60 000 лева, за да я довърши; друг някой е студент, мисли за изпитите си. Казвам: който е дошъл в клас, той трябва да остави всичките си работи навън: къща, камъни, тухли, пари, изпити, болести – всичко това трябва да оставите навън и да влезете без никакви раници, без никакви смущения. Само свободният човек може да слуша, да възприема и да прилага Словото Божие. Докато сте в клас, не трябва да позволявате на никакви смущения да хлопат на сърцето и на ума ви. Щом излезете от клас, тогава можете пак да вземете раницата си със смущенията и да отидете дома си. Казвате: Да може отнякъде да дойде Светлина, да разреша задачите си. Значи вие искате по някакъв лесен начин, отвън да дойде разрешението, да капне като круша от някое дърво. Не, който иска правилно да разреши задачите на своя живот, той трябва да работи, да мисли дълбоко върху нещата. Ако размишлявате повърхностно върху живота, в края на краищата вие ще опитате вашата обикновена философия.
Един философ седял под сянката на една круша и размишлявал. Близо до него имало една тиква. Той поглеждал ту към тиквата, ту към крушата, сравнявал ги и размишлявал: Чудно нещо! Господ, Който е толкова Мъдър, на такава малка дръжка на тиквата поставил такъв голям плод, а на такова голямо дърво, каквото е крушата, поставил такива малки плодове! Като размишлявал по този начин, философът задрямал под сянката на крушата. Една круша се откъснала от дървото, паднала точно върху носа на философа и го разкървавила. Като усетил болка на носи си, философът се събудил, видял крушата, която го ударила по носа, и казал: Тази малка круша разкървави носа ми. Какво щеше да бъде положението ми, ако плодовете на крушата бяха големи като тиквите? Бог знае работите Си. Той добре е промислил всяко нещо, което е създал.
Много хора страдат от своето тщеславие. Те разсъждават като този философ, казват: Защо на нас, великите хора, са дадени такива малки плодове? За да ви освободи от този недъг, Бог ви дава плодове като тиквата. В скоро време вие завързвате плод и в шест месеца узрявате. Щом плодът ви узрее, вие умирате. Следователно който много носи, той скоро умира. Който малко носи, той дълго време живее. В това седи философията на живота. Ето защо не се стремете към големите придобивки за малко време. Гледайте всеки миг, всеки час, всеки ден да придобивате по нещо ново, колкото малко да е то. Ако работите по този начин, в няколко години само вие ще придобиете много знания. Знанието, с което разполага всеки човек, е придобито по този начин именно, капка по капка. Има случаи, в които човек може да придобие много знания, но то е в зависимост от паметта. Някои хора имат толкова силна памет, че каквото прочетат или чуят през деня, всичко запомнят. За усилване на паметта има ред методи, които човек може да приложи и да види резултатите им.
Казвам: човек желае много неща, но има нещо съществено в живота, което той трябва да постигне. То е следното: човек трябва да се научи да мисли правилно и да се стреми към реализиране на малките неща. Всеки ден човек трябва да направи нещо, колкото и малко да е то, да види, че и той е полезен с нещо в живота. Вие трябва да знаете, че скъпо струвате на Невидимия свят. Вие нямате представа какъв грамаден бюджет се отпуща за всеки човек, с идването му на земята. Когато отидете на Небето, там веднага ще ви посрещне комисия, ще ви прегледа да види как сте във физическо, в здравословно отношение. Ако забележат най-малката болест или най-малкото неразположение у вас, те веднага ще ви върнат на земята. На Небето болни хора не приемат. Там не търпят абсолютно никаква болест. Те ще ви запитат: Защо сте болни? Пари ли нямахте, храна ли нямахте, въздух ли нямахте, вода ли нямахте? Всичко това ви е дадено в изобилие, но вие не сте го използвали както трябва, вследствие на което се връщате болни. Хайде сега идете отново на земята, да се научите правилно да се ползвате от благата на живота. Религиозните, духовните хора трябва да бъдат абсолютно здрави — здрави по тяло, по сърце, по ум. Придобиване на здравето трябва да бъде идеалът на съвременния човек. В Писанието е казано: “На онези, които чакат Господа, силата ще се възобнови”.
Някои хора се мислят за много учени, но като се натрупа повече млечна киселина в мозъка им, те не могат сами да си помогнат и забравят името си даже. Един знаменит американски професор отишъл един ден на пощата да получи някакъв паричен запис, издаден на негово име. Когато чиновникът запитал за името му, той не могъл да си спомни как се казва. Постоял така няколко секунди, помислил малко, но не могъл да се сети как се нарича. Той се извинил пред чиновника, че ще излезе за малко и скоро ще се върне, а в себе си решил да отиде набързо у дома си и да запита жена си за името си. Едва що излязъл на улицата, срещнал го един познат и му казал: Добър ден, господин Шмит! Какво правите? Той се зарадвал, че чул името си и веднага се върнал на пощата да получи записа. Когато чиновникът повторно го запитал за името му, той казал: Аз съм професор Шмит. Вие ще кажете, че този професор е бил малко смахнат. Не, той не е бил смахнат; причината за състоянието, в което той изпаднал, се крие на друго място.
Казвам: положението, в което е изпаднал този учен, в което може да изпадне всеки човек, аз сравнявам със следния пример: представете си, че влизате в един голям салон, добре осветен, но веднага всичките лампи изгасват и вие оставате на тъмно. В това положение ви дават Библията, искат да четете. Вие взимате Библията, взирате се в една, в друга страница, но нищо не можете да прочетете. Щом се запалят лампите, вие отново можете да четете. Какво показва това? Това показва, че Божествената светлина е необходима за всички. В този смисъл всеки трябва да се стреми да запази връзката си с Бога. Човек не трябва да дава надмощие на своите чувства. Той трябва да се свързва с Божиите мисли, чувства и действия, ако иска да има непреривен импулс в живота си. Само при това положение човек ще бъде готов да учи всякога с радост и постоянство. Едно е важно обаче, човек никога да не се съмнява. Докато се съмнявате, вие не можете да намерите правия път на живота.
Христос казва на учениците Си: “Без Мене нищо не можете да направите. Аз Съм Лозата, вие – пръчките”. Как ще си обясните тези думи? С тези стихове Христос изнася един велик закон. Докато човек не е на тази Лоза като част от нея, той учен не може да стане; той служител Божи не може да бъде. Между американските проповедници има спор по въпроса за учението: онези от тях, които са свършили университет, които имат образование, поддържат, че без наука, без знание не може да се служи на Бога. Вярно е, че може да се служи на Бога и без да си свършил университет, обаче който иска да служи на Бога, той непременно трябва да бъде учен, да има знания. Който на времето си не е могъл да придобие знания, той сам, при специални за него условия, трябва да работи за своето самообразование. Ако някой е свършил университет, нека другите, които не са имали тази възможност да свършат, да се радват на първия. Те трябва да кажат: Братко, радваме се, че ти си имал възможност да учиш, да придобиеш знания. Един ден, когато и ние се намерим при благоприятни условия, ще си набавим това, което днес ни липсва.
Всички трябва да се стремите към учение. Учението е благословение. Колкото знание и да придобиете, то е полезно за вас. Знанието дава стабилност, радост на човека. Каквото представят звонковите пари в живота на човека, такова нещо е и знанието. Със звонковите златни пари човек навсякъде може да отиде: и във Франция, и в Англия, и в Германия – навсякъде ще бъде добре дошъл. Ако сте виден лекар и можете да лекувате най-тежките и мъчно лечими болести като туберкулоза, живеница, епилепсия, дето да отидете, навсякъде ще ви приемат с отворени обятия. Ако сте някой знаменит възпитател, достатъчно е да турите ръцете си върху някои от центровете на детската глава, за да може това дете да започне правилно да мисли и да работи. Кой не би търсил такъв възпитател? Докато Божественото в човека не се е пробудило, той мисли, чувства и действа по човешки, по обикновен начин; пробуди ли се Божественото, той започва вече да живее по Божествен начин – всичко в него се изменя, преобразява. Това състояние се нарича възраждане, идване на Божествения Дух в човека, който извира, тече по определени закони, както тече и водата в Природата. Мнозина искат и очакват да дойде Духът в тях по механически начин, отвън, което е невъзможно. И като не успяват по този начин, те са готови да се обезсърчат, да критикуват и т.н. Казано е, обаче: “Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани!” Това означава: не изгасвайте Духа, Който ви ръководи, Който ви учи! Като се обезсърчите, вие казвате: Нищо не можем да направим. Не, това не е право. Разумните хора всичко могат да направят. Всички трябва да работите съзнателно, доброволно, от Любов, а не с насилие. Всяко насилие е механически процес.
Като говоря така, аз ни най-малко не засягам вас, вашите копнежи и желания, но казвам, че и царски синове да сте, вие пак трябва да учите. Когато влезе в училището, царският син ще учи, както и простият овчар. И ангелите слизат на земята да учат като обикновени деца. Някой ангел на Небето може да е мощен, учен, да управлява цяла слънчева система, но слезе ли веднъж на земята да учи, той сяда на чина с всичкото си смирение като малко дете и слуша какво учителят преподава. Щом научи нещо, той пак отива на Небето и заема мястото си. Казвате: Възможно ли е това нещо? – Възможно е. Неизследими са Божиите пътища! Ангелът може да слезе на земята да учи само чрез смирение. Какъв си бил в миналото е едно нещо; какъв си сега, е друго нещо. Някой иска да бъде свободен, да не влиза в съприкосновение с хората. Обаче това е невъзможно. Ако се откаже да влиза в съприкосновение с хората, той няма да разбере пътищата, по които Духът работи. По този начин той не може да добие свободата си. Много ангели слизат на земята, но и те още не могат да разберат какво са върши на земята. Най-после, Христос трябваше да дойде на земята, да разреши една от най-важните задачи и да покаже на хората как трябва и те да я разрешат.
Питам: по кой начин мислите вие да разрешите задачата си? Ще кажете, че като вярвате в Бога. Не, да вярвате в Бога, в Христа, това още не е достатъчно, за да решите задачите на своя живот. Христос казва: “Ако думите Ми пребъдват във вас, аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас”. В това седи истинската наука, с помощта на която човек може да реши задачите си. Значи, ако разумното Слово пребъдва във вас, Бог и Христос ще направят жилище във вас. Човек навсякъде трябва да вижда разумното Слово. Във всяка научна книга вие трябва да намирате мисли, които самият автор даже не е подозирал. Във всяка книга, колкото отрицателна да е, се крие нещо Божествено. То седи именно в онова Невидимото, ненаписаното, което се чете между редовете. Обаче това може да намери само будната, съзнателна душа. Само тази душа е в състояние да разчисти пътищата и да намери онази посока, която води към Божественото. Ето защо всички се нуждаете от ново знание, от знанието на Духа, от знанието на Любовта. Аз не говоря за преходната любов, но за онази Любов, Която е неразривно свързана с Мъдростта и с Истината. Живот, Светлина и Свобода са също така свързани. Ти не можеш да имаш Живот, ако нямаш Светлина; ти не можеш да имаш Светлина, ако нямаш Свобода. Щом имаш Живот, ще имаш и Светлина; щом имаш Светлина, ще имаш и Свобода. Следователно щом имаш Любов, ще имаш и Мъдрост; щом имаш Мъдрост, ще имаш и Истина.
Сега, дръжте в ума си основната мисъл, че има само един Живот, само един Учител, само един Бог. Следователно всички закони, всички прояви в живота се дължат именно на Бога. И когато казваме, че Бог, Учителят живее в нас, имаме предвид човешката душа. Душата е ефирна, тя ту посещава тялото, ту излиза вън от него. Когато казват, че душата е в тялото на човека, това е толкова вярно, колкото е вярно, че човек живее в къщата си. Когато търсим някой човек, казват ни, че той е в своята къща, но това ни най-малко още не значи, че той е в стените на тази къща или във всичките й стаи, или в огнището някъде. Също така, когато се казва, че човек живее в тялото си, това подразбира, че той е в тялото си може би за 15 – 20 минути или един час най-много и после излиза вън от него. Дохождате след това при този човек и виждате, че той е неразположен, кара се, сърди се, вика. Това не е той – господарят на къщата. Господарят е отишъл някъде по работа, като оставил в къщата си слугите, които в негово отсъствие яли и пили, крали се помежду си. Като се върне дома си, той намира къщата си в безпорядък, всичко изядено и изпито, направени големи пакости и щети. Вика той слугите си, преглежда сметките си, изпраща неверните слуги вън в света, а задържа само верните, добрите слуги, с които образува ново съдружие. Добре е господарят да остава за по-дълго време в къщата си! Когато господарят отново пречисти къщата си и въведе първоначалния ред и порядък в нея, тогава Бог ще го посети. Велик е моментът, когато Бог посещава душите, но много рядък е този момент. Да ви посети Бог, Божественото, това е цяла епоха във вашия живот. Това е незабравим момент, който веднъж само преживян, е в сила да внесе вечна радост и веселие в душата на човека. Когато Божественото посети човека, от този момент той може вече да мисли, да чувства, да действа право; от този момент той може да пее, да свири, да рисува – каквото пожелае, може да направи. Ето защо той трябва да запази този момент, да задържи спомена си за него. Той трябва с всичкото си смирение да учи, да работи, да не съжалява за времето, да казва, че го е изгубил напразно. Който живее в стремеж към постигане на Божествения живот, той никога не губи времето си. Вечността е пред него; той има много време на разположение да постигне всичко, каквото желае.
Някой казва: Аз остарях. – Не е въпросът, че си остарял, но като си остарял, поне да поумнееш. Друг казва: Аз съм млад. – Не е въпросът, че си млад, но силата, която имаш, трябва да бъде разумно употребена. Младият трябва да употреби своята младост и сила за придобиване на знания. Трети казва: Изгубих се вече, не зная какво да правя. – Чудно нещо, в света дошъл, а не знае какво да прави! Често светските хора са по-смели от духовните. Някой светски човек минава за учен: вземе перото – тръс, тръс – напише някакво съчинение. Взимате това съчинение, четете, но никакво съдържание не намирате, само някакви пермутации на думи. От високо научно гледище това съчинение не издържа критика, но смел е този човек, пише. Дойде някой на власт, вземе управлението в ръцете си, създава закони как да живеят хората добре. Питам: кой ще застави тия хора да живеят добре? В това отношение този управник ще се намери в положението на мишката, която предложила на своите другарки мишки, които живели задружно в един житен хамбар, да закачат звънец на котката, та като иде, отдалеч да я чуват и да бягат. Всички единодушно приели това предложение, но не могли да изберат онази мишка, която ще се осмели да закачи звънеца на врата на котката. И хората казват: Да закачим звънец на лошия живот! Не, това не е разрешаване на въпроса. Човек трябва да се откаже да греши; човек трябва да се откаже от своите излишни желания и да започне новия живот. Какво направи блудният син? След като научи изкуството на ядене и пиене, той взе торбата си и се върна при баща си да му работи като последен слуга. Много хора искат да живеят по нов начин, но не знаят трябва ли да ходят по театри, по концерти. Казвам: ако имаш пари, иди на театър, на концерт, посети някой велик артист или музикант, все ще придобиеш нещо. Обаче нямаш ли пари, не ходи. Няма смисъл да взимаш пари на заем и така да посещаваш театрите. Ако театърът може да спаси хората, нека направят безплатен театър, всеки да се ползва от него. Театърът е създаден само за някои хора. Определено е колко хора трябва да бъдат духовни и колко – светски; колко хора трябва да посещават театри, концерти и т.н. Всичко в света е точно определено. На когото е определено да ходи по театри, той ще има всички условия за това. Той ще ходи по театрите и ще се учи от тях. За такива хора театърът е подобен на богослужение.
Тези дни бях на концерта на един виден музикант, дето се беше събрал елитът на софийското общество. Всички слушаха внимателно, възхищаваха се. Питам: кой се проявява чрез този музикант? Вие слушате някой музикант, възхищавате се, но не знаете кой е истинският вдъхновител. Който свири на сцената, той е изпълнител само, а зад него седи истинският музикант, който вдъхновява, дава импулси. Един познат ми разправяше една своя опитност. Две вечери наред в сънно състояние, той слушал да свири някакъв велик музикант, когото никога няма да забрави. Бетховен нищо не бил пред него. Величествена, мощна музика се разнасяла! Тя била нещо особено, нито с думи, нито с перо могла да се предаде. Казвам: този приятел е попаднал в света, откъдето музикантите черпят вдъхновение и сила. Ако отидете на такъв концерт или на такова представление, вие коренно ще се измените – ще настане някаква промяна във вашето естество. Вие ходите сега по 20 пъти през сезона на театри, на концерти, гледате как героят или героинята умират и като излезете оттам, почвате да критикувате автора защо така написал тази драма. Съвременната драма е израз на живота, който сегашните хора живеят. Както живеят, така пишат. Кой от съвременните хора не е герой на някоя драма? Той излиза на сцената, играе някаква роля, а после умира. В това отношение всички хора, които умират, са все герои. Да, има два вида герои в света: едните умират, а другите възкръсват. Значи и в геройството, както и във всички други неща, има степени.
Сега като говоря по този начин, у вас ще се яви желание да бъдете от великите герои, да бъдете мощни, силни. Казвам: ако живеете по стария начин, нищо няма да придобиете. В края на века човек все трябва да придобие мощ и сила в себе си, да се слее с Великото в света. Затова вие трябва да се стремите към свобода на Духа. Христос е казал: “Без Мене нищо не можете да направите”. Вие пак ще кажете: С Христа, с Бога всичко мога да направя. При това не само на думи да го казвате, но да чувствате силата на тези думи. Мнозина говорят за Христос и се питат къде е учил Той, дали в Индия, в Египет или другаде. Това не е важно за вас. За вас е важно да придобиете Божественото в себе си, да направите връзка с всички велики, разумни същества, които живеят както на земята, така и на Небето. Човек може да влезе във връзка с който поет, философ, учен или музикант иска, стига да бъде в хармония с него. Можете ли да си спомните какво е казал например Шекспир? Кой е този, който припомня на човека? Христос казва: “Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви припомни и научи”. Това е една от великите Истини. Когато Духът, т.е. Божественото дойде в човека, Той ще му припомни не само това, което Христос е казал, но и всичко онова, което великите хора до Христа и след Него са казали. Човек не може да си припомни всичко изведнъж, но постепенно. Христос е казал: “Много има да ви се каже, но не може всичко изведнъж”. Това подразбира, че умовете и сърцата на хората още не са готови да възприемат всичко изведнъж. Каквото днес не възприемат, то ще остане за бъдещите времена.
Като ви наблюдавам, виждам, че мнозина от вас мислят, че много знаят. Те се самоизлъгват. Няма по-опасно нещо от това, човек да мисли, че много знае или че малко знае. Всеки трябва да се познава и да каже: Някои неща зная, защото съм ги проверил; други неща не зная, но сега ги уча – един ден ще ги приложа в живота си. Човек трябва да знае, че има много задачи, които не е решил, но трябва да реши. Те ще му бъдат дадени като вътрешни задачи за разрешаване. Всеки ще се стреми да разреши тия задачи в живота си, защото те ще го повдигнат. Това не показва, че нищо не сте направили, но още има да работите. Една жена туря на стана 100 метра платно да тъче, а изтъкава 10 метра. Значи тя е изработила една част, но има още да тъче. Тя не трябва да се обезсърчава, но да работи, да изтъче платното си. Краят увенчава работата. Вие ще бъдете свободни само след като завършите работата си, която е дадена за сегашната еволюция. Не свършите ли работата си, вие ще се натъкнете на ред противоречия, съмнения, подозрения, ще се блъскате на една и на друга страна и нищо няма да придобиете.
Мнозина ще дохождат при вас и ще ви казват, че не вървите в правия път, че нямате ясна представа за Бога. Каква трябва да бъде представата ви за Бога? Бог не е нещо, което може да се определи с думи. Бог е Любов. Когато дойдете във връзка с тази Любов, когато изпълните Божията Воля, ще имате Неговата Светлина. Когато човек разбере Бога като Любов, за него е безразлично чрез кого Бог му се е изявил, дали чрез някой ангел или чрез най-обикновения човек. За него е важна Божията дума, а чрез кого е дошла, това не е важно. Това значи да бъде човек смирен. Всяко Божие Слово е в състояние да отвори ума и сърцето на човека, да го направи свободен, силен да понася всички трудности и мъчнотии в живота. Човешкото тщеславие иска да чува Божиите Слова направо, а смиреният е доволен, че Бог му е проговорил, без да се запитва чрез кого е станало това. Той за всичко благодари. Той различава Божиите думи от човешките. Всяка Божия Дума носи Живот, Светлина и Свобода на човека. Когато Бог проговори на някой човек, всички ангели, всички възвишени същества се радват. Този човек казва: Сега разбирам живота, сега намирам в него Идеал, смисъл да се живее. Без Бога животът няма смисъл, няма никаква цел.
И тъй пазете Божественото в себе си! Няма по-страшно нещо от това, човек да изгуби Божественото. Достатъчно е той да се отклони с една милионна част от пътя към Божественото, за да се подложи на големи страдания. Казано е в Писанието: “Които Ме чакат, които Ме търсят, те ще Ме намерят”. Христос казва: “Ако думите Ми пребъдват във вас, Аз и Отец Ми ще дойдем и жилище ще направим във вас”.
Сега желая на всички Божиите думи да пребъдват във вас, да бъдете силни, мощни, да разбирате Истината, без да я доказвате отвън. Истината не се нуждае от никакви външни доказателства.
“Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!”
Общ Окултен Клас
26.01.1927 Сряда,
София
|
Начало
