| Порталът към съзнателен живот |
Изразителното лице
(Младежки Окултен Клас,
21.02.1926 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
Петнадесета лекция
21 февруари 1926 г.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Размишление
Чете се темата „Десет важни въпроса“.
Четоха се темите „Какво мисля аз?“ и свободната тема.
Фигура 1 представлява два трапеца: единият – в право положение, а другият – обърнат с основата нагоре. В органическия свят всяка линия, права или крива, има смисъл. Горният трапец представлява глава на китаец. Челото на китайците има форма на трапец. Обективният ум в тях е силно развит. Горната крива линия представлява чело на европеец, на човек от бялата раса. Когато горната основа на трапеца започва да се увеличава, да расте нагоре, това показва, че вътрешните условия на организма се подобряват. Щом условията се подобряват, човек придобива повече сили да противодейства на мъчнотиите. Колкото повече скулите на лицето се издават, а бузите хлътват навътре, толкова по-слаба е стомашната система на човека. Когато стомашната система е слаба, човек се поддава на песимистични състояния. Това се дължи на факта, че храносмилането не става правилно. Щом храната не се смила добре, и кръвта не може правилно да се пречиства. Тогава в организма на човека около ставите се натрупва полуорганическа материя във вид на утайки. Тези неправилности в организма създават неразположения на духа и човек започва да мисли криво. За да не изпадате в песимизъм, чрез силата на волята си вие трябва да работите за подобряване на стомашната си система. Гледайте се в огледало и работете с мисълта си, докато изправите мускулите на лицето си. Мускулите на лицето трябва да бъдат пластични, да изразяват и най-малките прояви на вътрешния, душевния живот на човека. Ако лицето не изразява душевния живот на човека, то е подобно на маска. Това е анормално изражение на лицето. Изразителното лице външно може да е спокойно, но същевременно то изразява вътрешния живот на човека. Всеки момент съзнанието на човека трябва да е будно, да контролира мускулите на лицето, за да не се отпущат. Всички мускули са създадени от разумни сили. Ако един мускул само е атрофирал, човек се лишава вече от действието на една разумна сила в своя организъм. Всички мускули, всички нерви, артерии са създадени от разумни същества. Всяко нарушаване или прекъсване функциите на тия мускули, нерви и артерии води към дисхармония в живота. Хармонията в живота се обуславя от правилната функция на всяка клетка, на всеки уд в човешкия организъм.
Като знаете това, не се стремете да отричате значението на малките неща в живота. Всяко нещо, което Разумната Природа е създала, е на мястото си и не може да се отхвърли. Има неща, без които може, но има неща, без които не може. Например човек не трябва да има гуша, не трябва да има слаб стомах и не трябва мускулите на лицето му да са хлътнали. Природата не обича скелети. Даже камъните тя облича с мъх и лишеи. Затова, каквото ви липсва, ще гледате да го придобиете. Каквото Природата ви е дала, ще гледате да го задържите. Една от задачите на ученика е да работи върху лицето си, да го направи изразително. В изразителното лице има черти, които никога не се менят. Обаче всички мускули около тях са в постоянно движение. Лице, по което всеки може да чете, представлява добре написана книга. При един виден френолог дошъл един господин, който го помолил да му каже нещо. Френологът пипнал тук-таме главата му и казал: „Ще ме извините, господине, но нищо не мога да ви кажа.“ – „Защо?“ – „Много ситно е писано върху главата ви, не може да се чете.“
Човешкото лице и човешката глава представляват книги, върху които Природата е писала с красив и четлив почерк. Който погледне лицето или главата на човека, той трябва да прочете нещо, което да го зарадва, и като го прочете, да каже: „Прочетох една страница от една велика книга и останах доволен.“ Радвайте се, когато лицето ви се мени, когато мускулите изразяват вътрешните промени, които стават във вас. Всяка промяна на лицето е израз на живот. Лицето е израз на човешката душа. Красивото, изразително лице дава импулс за работа, за наука, за изкуство, за поезия и т.н. Красивото лице изключва всякакъв песимизъм. Лицето на човека може да се изкриви от страдания, но временно само. Когато човек осъзнае, че страданията са благо за него, той постепенно изправя лицето си и го довежда до онази красота, към която се стреми. Колкото повече се стеснява долната част на трапеца, толкова умът става по-подвижен. Ако трапецът се превърне в конус (фиг. 2), равновесието му се изгубва. Той не може да седи на една точка само, на върха си. За да запази равновесието си, този конус трябва да се движи много бързо, т.е. да бъде в непрекъснато движение. Щом спре движението си, конусът пада на земята и се обръща с върха нагоре. Щом изгуби равновесието си, с него заедно губи и силата си.
И тъй, лице, което има форма на конус в положение А, с върха надолу, показва човек с добър, с подвижен ум. Когато лицето взема положение В, което представлява конус с върха нагоре, това показва животинско състояние. Този конус не е нищо друго освен образ на животно с рога и копита. Ако искате да напишете писмо на някой свой приятел, с което да му съобщите, че работите, че мислите добре, това можете да изразите символично с конус, обърнат с върха надолу. Ако искате да му пишете, че не работите умствено, че умът ви е в застой, можете да начертаете конус с върха нагоре. Приятелят ви ще разбере, че сте изпаднали в животинско състояние. Такива писма представляват езика на Природата, с който хората в бъдеще ще си служат. Ако разбират символите, с които Природата си служи, съвременните хора биха могли в най-големи подробности да гадаят по земните пластове, по техните огъвания и напластявания, да разберат кога какви сили са действали, вътрешни или външни. Земните пластове са писма от далечното минало на Земята, по които учените четат и превеждат. В това отношение истинските учени са ясновидци. Чрез концентриране на мисълта си към известен предмет те се домогват до ония абсолютни истини, до които обикновеният ум не може да проникне.
Работете съзнателно върху лицето си, за да го направите по-красиво, по-изразително от това, което имате днес. Най-малкото постижение в тази задача ще възнагради труда ви, усилията ви. Това ще бъде придобивка, която човек ще занесе със себе си. Само такива придобивки са реални. Всяка друга придобивка, която човек не може да вземе със себе си, е временна, нереална. Реално е само онова, което Духът и душата носят със себе си. Можем ли да постигнем това? – Каквото желаете, можете да постигнете, но не изведнъж. Щом останете свободни, работете върху лицето си. Ако дойдат изкушения, да ви нападнат отвън или отвътре, дайте им работа да разрешават задачата на конусите. Щом ги турите на работа, те постепенно ще утихнат, докато съвсем изчезнат. „Накарайте мързеливия на работа, да ви даде ум“ – така казва българската поговорка. Казвам: „Дайте работа на дявола, за да не ви изкушава, да не ви безпокои.“ Един англичанин имал две кози и една маймуна. През деня козите прекарвали в планината, а вечер се прибирали у дома си, дето маймуната ги чакала с нетърпение да поиграе с тях. Щом ги виждала, тя започвала да чисти козината им от наболите се по нея цигански тръни. Когато не намирала тръни по козината им, маймуната започвала да скача по гърбовете им, да ги дърпа за брадите, за ушите, да си играе с тях. Козите врякали, теглили се, но маймуната продължавала да си играе. Най-после трябвало да дойде господарят да освободи козите от разигралата се маймуна. Така постъпва дяволът с човека. Когато не намери тръни по кожата му и няма какво да чисти, той се качва на гърба му и започва да го тегли, да го измъчва. Причината, поради която дяволите мъчат хората е, че нямат работа, няма с какво да се занимават. Хората имат крива представа за дявола. Той не е добър, но не е толкова лош, колкото си го представят. Понеже няма работа, дяволът измисля хиляди неща, с които изкушава човека и го кара да греши.
Сега, за да се освободите от изкушенията, от лошите влияния в живота, покрай обикновените си задачи вие трябва да си създадете особени задачи, да се стремите към някакъв висок идеал. При каквито условия и да се намерите, не се обезсърчавайте. Работете за реализиране на вътрешните си задачи. Всеки от вас трябва да си купи по едно малко огледало, в което да се оглежда често, особено когато е неразположен. Щом сте неразположени, огледайте се веднъж, два пъти и вижте за колко минути ще измените лицето си. Като се оглеждате, изучавайте отличителните черти на недоволството, на гнева, на завистта и т.н. Отбелязвайте какви промени стават с очите, с цвета на лицето, на устните ви и т.н. Някога лицето става бледо, а някога – червено; някога очите се замъгляват, погледът става мрачен, устните побледняват. Всяка промяна на лицето е израз на нещо. Понякога лицето става дълго, бузите хлътват. Защо? – За това има ред причини, които трябва да се изучават. Всяко живо същество е изложено на промени. Човек трябва да изучава тия промени, да упражнява мозъка си, да го държи в постоянно движение. Щом искате да измените лицето си, да го направите по-изразително, трябва да се обърнете за помощ към мозъка си. Ако искате да знаете какви промени са станали и стават в мозъка ви, ще се обърнете към лицето си. Изучавайте лицето си, както астрономът изучава небето.
Желая ви всеки от вас да създаде от себе си нов тип. Българинът трябва да преобрази лицето си, да го направи красиво, изразително, то да служи за образец на новия човек, на новия тип. Подвижният ум създава пластично, подвижно лице, върху което идеите се отпечатват като върху чувствителни стъкла. Лицето на човека трябва да говори. То трябва да представя стопанина на къщата. Като стопанин на къщата лицето ще се грижи за нейното благосъстояние и навреме ще взема мерки за най-малките повреди и нарушения. Красивото, което човек носи всебе си, трябва да бъде изразено в главата, в лицето, в ръцете, в краката, в цялото му тяло, а най-после и в словото му, израз на което са неговите мисли, чувства и постъпки. След това идат душата и Духът му като последни изразители на човешката красота и величие. Това са степени на човешкото развитие, които го водят от видимия към невидимия свят. Като говоря за човешката красота, аз имам предвид не само външната, но и вътрешната красота.
Поставете си за цел всеки от вас да предаде на лицето си някакъв специфичен израз. Като се погледнете, един в друг да виждате образ на милосърдие, на разумност, на благородство, на ученост. Всеки от вас да се заеме да изработи някаква добродетел в себе си, която да се изрази на лицето му. Работете усилено с мисълта си в това направление и вижте какво можете да постигнете. Направете този опит за седем дни. Всяка сутрин или вечер отделяйте от времето си по 10-15 минути за размишление върху образа, който искате да създадете. Седем дни по 15 минути правят 105 минути. Интересно е да видите какво можете да постигнете за това време. Ако искате да придобиете израз на милосърден човек, трябва усилено да мислите върху милосърдието. Представете си мислено, че отивате в дома на една бедна вдовица с няколко малки деца. Майката цял ден тича, работи, за да изкара за хляба на децата си. Като си представите тежкото положение на тази вдовица, проследете какви чувства се събуждат у вас. След това огледайте се в огледалото да видите какъв израз има лицето ви. После си представете, че искате да помогнете на тази вдовица. Бръквате в джоба си, но не намирате нищо. Вземате пари назаем и купувате хляб, сирене, чай, захар – и всичко това занасяте на бедната вдовица. Наблюдавайте се вътрешно – да видите каква радост и доволство ще изпитате. Огледайте се пак в огледалото да видите очертана ли е радостта на лицето ви. Като направите този опит мислено, направете го и в действителност. Само по този начин ще можете да развиете в себе си милосърдието. Следователно, като ученици вие трябва да работите с мисълта си, за да развивате в себе си всички ония чувства и способности, чрез които можете да предадете на лицето си изразителност и красота.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Време и сила (Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София, 2002)
32 беседи от 15 ноември 1925 г. до 27 юни 1926 г.
Изразително лице
Влияние на светлината и на тъмнината (Младежки окултен клас. Година V (1925–1926). Том II. София, 1937)
15 беседи от 6 декември 1925 г. до 14 март 1926 г.
Начало: 19:00
Младежки Окултен Клас
21.02.1926 Неделя,
София
|
| |
проверка и редакция:
Общество Бяло Братство
|
посещения: 2041
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
