РЕАЛНИ ВЕЛИЧИНИ / РЕАЛНОТО В ЖИВОТА
Тринадесета лекция
7 февруари 1926 г.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Размишление
За следния път пишете върху темата „За какво мисля сега?”
Това сега е всякога: то няма начало, няма и край. Всякога има настояще, всякога е сега. Съвременните хора се страхуват свободно да изказват мнението си по различни въпроси. Защо? – Защото се страхуват да не се изложат. Може би това, което мислят, да не е в съгласие с мнението на другите или да е някакво крайно мнение, крайна идея. Ако някой им е поверил някаква тайна, те пак се страхуват да се изкажат, за да не издадат тайната. Човешкият ум е станция, през която минават писма, телеграми от един човек до друг, от една държава до друга, а даже и от Земята до Небето и обратно. Следователно, ако човешкият ум като една станция е приел някакво устно или писмено съобщение във вид на писмо или телеграма, той няма право да предава това, което е чул: той няма право да издава чужди тайни. Човек има право да предава само онова, което се отнася до самия него. Обаче всичко друго, което не се отнася до него, представлява държавна тайна, или тайна на Природата. Никой няма право да изнася тайните на Природата. Щом някой наруши този закон, Природата затваря ключовете на станциите си за него. Какво трябва човек да казва: това, което е направил вече, или което мисли да прави? Има смисъл човек да говори за това, което е направил, защото е придобил някакъв резултат или някакви опитности. Обаче да говори за това, което мисли да прави, без да го е направил, няма смисъл. Той не знае дали, като мисли да направи нещо, ще има възможност да го реализира.
Има три начина за изнасяне на работите, които човекът е направил: да ги изнесе така, както са станали; да ги преувеличи или да ги намали. Всеки факт трябва да се изнася така, както е станал. Ако искате да кажете нещо за приятеля си, изнесете една от неговите основни черти, по която той се отличава от другите хора. Вие можете да изнесете една от неговите основни черти на ума, на сърцето или на волята му. Какво можете да кажете за неговия ум? Ако кажете, че той има светъл ум, това е обща черта. Даже ако кажете, че той е поет, музикант или художник, и това е общо казано. Вие трябва да изнесете онази черта от неговата поезия, която го отличава от всички поети. Много поети, музиканти и художници съществуват, но всеки от тях има своя индивидуална, специфична черта в своето творчество. На същото основание може да се зададе въпросът, каква е разликата между човека и животното. Присъщи на животното са отрицателните качества. Понеже са живели при неблагоприятни условия, животните са развили ред отрицателни качества в себе си: съмнение, подозрение, страх, завист, ревност и т.н. Тези качества се срещат във всички животни, от най-малките до човека. Следователно всички отрицателни прояви на човека се дължат на времето, когато той е минавал през животинското царство. Те са остатъци от животните. Те представляват животинското естество на човека. Всички чувства или прояви на животните не говорят за някаква слабост. Например страхът, който е силно развит в животните, даже и у човека служи като предпазна мярка, за да се пазят от опасностите в живота. Кой не бяга от мечка? Кой не се крие от стихиите на Природата? Колкото и смел да е човек, все ще трепне сърцето му, когато се намери пред някаква голяма изненада, опасност или стихия.
Някога живял на Земята един човек, който не знаел какво нещо е страх. Тръгнал да пътува, да намери страха, за да види от какво се страхуват хората. Той пътувал през морета и океани, борил се с вълните, но страх не изпитал. Катерил се по планински върхове, нападали го диви зверове, но страх не изпитал. Борил се с природни стихии, с болести, но все още не познавал страха. Един ден седнал на една поляна да закуси. Отворил торбата, извадил хляба си от нея и с хляба заедно изскочила мишка. Той трепнал силно и изпуснал хляба от ръката си. След това той казал: „Разбрах какво нещо е страхът.“ Какво показва този пример? – Че причината за страха може да бъде много малка. Човек може да се уплаши от нещо малко. Не е нужно да се изпречи пред него някакъв голям звяр, за да го уплаши. Една малка мишка е в състояние да причини страх на човека. Българите изнасят тази идея чрез поговорката: „Малкото камъче прекатурва колата.“ По отношение на психическия живот тази поговорка може да се изрази с думите: „Най-малката отрицателна мисъл е в състояние да измени разположението на човека.“ Малкото камъче, което прекатурва колата, може да бъде една отрицателна дума, една отрицателна мисъл или едно отрицателно чувство. В буквален смисъл обаче малкото камъче не може да прекатури колата.
Сега ще ви запитам: кой е най-важният въпрос за вас днес? Защо Менделеев1 постави златото в първата група на елементите в своята таблица? Според кое отличително качество го постави в първа група?
Отговор: Според валентността му.
От коя валентност е златото?
Отговор: От първа и трета валентност.
Каква е разликата между калая и оловото?
Отговор: Те влизат в една група, но се различават по атомните си тегла. Калаят е по-лек от оловото. Различието в атомните тегла им придава различни физични свойства. Обаче в химическо отношение и двата метала имат нещо общо, поради което са поставени в една група.
Ако сравним златото с калая и оловото, златото минава за благороден метал, а калаят и оловото – за неблагородни. Благородството на златото се дължи на неговата еволюция. Поради интелигентността и благородството на неговите атоми то е от по-висока еволюция в сравнение с всички неблагородни метали. Обаче има разлика и в самите атоми на златото. Например златните атоми, които влизат в състава на растенията, се отличават от тия, които влизат в състава на животните. Последните пък се различават от златните атоми, които влизат в състава на човешкия организъм. Значи както златните атоми биват от различна степен на интелигентност, според мястото, дето се намират, така и атомите на останалите елементи се различават по степента на своята интелигентност. Колкото по-висока е еволюцията на дадена форма, толкова по-високо интелигентни са атомите, които я съставят. За да дойде до по-голямо развитие, атомът трябва да мине през четирите царства: минералното, растителното, животинското и царството на човека. Според това, какви атоми на елементите влизат в човешкия организъм и от кое царство идат, те произвеждат в него ред дисхармонични или хармонични състояния. Колкото по-устойчиви са атомите на дадени елементи, които влизат в състава на човешкия организъм, толкова по-добри качества придават на характера на човека.
И тъй, всеки елемент внася в човешкия организъм добри и лоши качества. Разумният човек обаче използва добрите качества, добрите влияния на елементите, а за лошите се затваря. Ще се запитате какво лошо влияние може да окаже златото. Златото развива алчност в човека. Ако се стреми към златото само като към метал, който скъпо се цени, човек става алчен. В него се внася идеята, че без пари не може да живее. Вложи ли тази идея в себе си, направи ли я плът и кръв на своя организъм, човек мъчно може да се освободи от нея. За предпочитане е той да има повече органическо злато, отколкото външно, материално. Ако не се пристрастява към златото, добре е човек да има поне една златна монета и да я прехвърля от ръка в ръка, за да възприеме част от енергиите на това злато. Книжните банкноти, колкото и много да са на брой, не могат да произведат такъв ефект, какъвто произвежда златната монета. Книжните пари са мъртви. От тях човек не се повдига, но издребнява. При анализа на кръвта химиците са намерили известно количество органически свързани метали, обаче злато не са намерили. Това не значи, че в кръвта на човека не съществува органическо злато. То съществува, но те не са могли да го открият. Защо? – Понеже златото оказва влияние върху висшите прояви на човешкия характер. Следователно то се намира в особено ефирно, фино състояние на материята, която мъчно се поддава на анализ. В златото е складиран голям запас от енергия, която се намира в кондензирано състояние. Който разбира законите на алхимията, той може да разтвори, да разреди тази енергия и да използва скритата сила в златото за своя организъм. Тъй щото, правилно е хората да обичат златото, но те не могат да се ползват от неговите енергии.
Засега хората се ползват от златото дотолкова, доколкото им е нужно в техния физически, материален живот. За да може човек правилно да се ползва от енергиите на елементите, които влизат в състава на неговия организъм, той трябва да работи върху себе си, върху своя характер. Като работи съзнателно върху себе си, човек ще измени схващанията си и ще започне да живее според законите на Живата Разумна Природа. По този начин той ще се освободи от противоречията, на които се натъква цялото човечество. Докато се натъквате на противоречия, които не можете да разрешите, вие всякога ще бъдете с охлузена кожа. Това не трябва да ви плаши. Какво страшно има в това, че някой охлузил кожата на ръката си? Щом кожата на ръката ви се охлузи, ще я намажете с малко зехтин, ще я превържете и ще я оставите да зараства. Щом я оставите спокойно да зараства, раничката ще се покрие с коричка, която, без да я чоплите, сама ще падне. Под нея ще се яви нова, здрава кожа. Ето защо, ако искате раната ви лесно да оздравее, оставете я на действието на Природата. Тя има грижата за всички нарушения на нейните закони. Тя е в състояние сама да коригира всичко. Докато човек непрекъснато чопли своите рани, т.е. своите недъзи, той всякога ще усложнява положението си, от малка рана ще си създаде голяма язва. Тъй щото, видите ли някаква рана в себе си, погледнете я, превържете я и си кажете: „Ще оздравее.“ Не се борете с недъзите си, но развивайте своите добри черти. Ползвайте се от тях и уповавайте на силите в Разумната Природа. Ако искате да изправите своите недъзи, дайте подтик на разумния живот в себе си. Недъзите, които имате, не са само ваши. Те са недъзи на цялото човечество, придобити от хиляди и милиони години насам, откак животът съществува. Като знае това, човек не трябва да се смущава от недъзите си, но трябва да ги изправя.
Сега нарисувайте един малък кръг и проследете пътя на движението му. Да означим този кръг с буквата А (фиг.1) Без да се увеличава, кръгът А може да се движи надясно, да дойде в точка В. Оттам той може да се движи нагоре, към точка С. Значи на физическия свят кръгът може да се движи от едно място на друго, да мени посоката си. Движението на кръга А представлява движение на мисълта. Мисълта обаче, като мени мястото си, заедно с това тя се трансформира. Кои мисли могат да се трансформират: добрите или лошите? Може ли лошата мисъл да се трансформира в добра? Лошата мисъл може да се замести с добра, но не и да се трансформира в добра. Същото може да се каже и за лошите чувства на човека. Лошите и добрите чувства на човека се определят от външните стимули в него. Например ако върху ръката на някой човек поставят нагорещен въглен, той ще усети болка, която ще събуди в него неприятно, болезнено чувство. Обаче ако в окото на човека пуснат мек светлинен лъч, той ще изпита приятно, радостно чувство.
Както виждате, външният стимул събужда в човека приятни и неприятни чувства, но сами по себе си чувствата и мислите не могат да бъдат лоши. Щом се отстранят стимулите, които произвеждат неприятните чувства, с тях заедно изчезват и лошите чувства. Ако в окото на човека влезе една прашинка, тя ще му причини болка, която пък ще извика в него неприятно, болезнено чувство. Какво показва това? – Това показва, че прашинката като стимул не е попаднала на място. Тя не трябва да влиза в окото на човека, но трябва да отиде в пространството, между водните капчици, и да докара дъжд. Дъждът ще се отрази благоприятно върху растенията. Човек трябва да съзнава, че прашецът, който влиза в него, не е случайно явление, но той сам го е привлякъл. По същия начин вие сами привличате мислите от пространството. Вие считате, че някои мисли са лоши, а някои – добри. Обаче лошите за вас мисли за Природата са добри и потребни. Ако не се нуждаеше от тях, Природата не би ги допуснала. Щом ги допуска, тя намира, че те съдържат в себе си елементи, нужни за общия живот. Допуснете, че бащата на някого от вас е химик, има своя лаборатория с различни киселини и отровни съединения и строго ви е забранил да пипате шишетата с различните киселини. Един ден вие влизате в лабораторията на баща си без негово позволение и започвате да отваряте ту едно, ту друго шише, да опитвате съдържанието им. След малко започвате да се оплаквате от разстройство на стомаха. Отивате при баща си и го питате защо езикът и устата ви са изгорели, защо стомахът ви е разстроен. Баща ви веднага разбира, че сте влизали в лабораторията и че сте пипали киселините. Той казва: „Щом си нарушил моята заповед, ще носиш последствията на това нарушаване.”
Когато синът иска да влезе в лабораторията на баща си, или в широк смисъл на думата, в лабораторията на Живата Природа, той трябва да се свърже с нея и заедно да започнат да изучават нейните елементи и закони. Това се отнася до мислите и чувствата на човека. Дойдете ли до някаква мисъл или чувство, не бързайте да ги приемете в себе си, докато предварително не проучите техните качества и закони, които ги управляват. Кои са отличителните качества на добрата мисъл? – Добрата мисъл трябва да се движи. При това движението Ă трябва да бъде строго определено – около Слънцето. В дадения случай Слънцето представлява център, около който мисълта постоянно се движи. Както Земята непрестанно се движи около оста си и около Слънцето, така и добрата мисъл трябва да спазва тези два центъра на движение. Двата центъра, това са два полюса, между които мисълта се движи. Докато мисълта не се движи между полюси, тя е в потенциално състояние. Щом започне да се движи между два полюса, тя е в кинетическо състояние, т.е. започва да се проявява.
Не само мислите имат две състояния – потенциално и кинетическо, но и самият човек. Докато е буден, с будно съзнание, човек хроникира всичко, което става около него; заспи ли, той нищо не може да хроникира. Той не знае какво става около него, нито какво става на Земята. Има същества, които хроникират всичко, което става на Земята. Затова обаче се изисква непреривност в съзнанието. Ще дойде ден, когато и човекът всякога ще има будно съзнание. Тогава той ще знае къде какво се върши всеки момент. При сегашното си развитие човек не може да схваща всичко, което става на Земята, защото не може да издържи това. Ето защо, когато човек минава през опасни места, съзнанието му се помрачава; щом мине опасната зона и излезе на красиво място, съзнанието му отново се просветлява. За всеки човек има тъмни зони на съзнанието, през които той неизбежно трябва да мине. Всеки ден човек минава по един кръг на съзнанието, като ту слиза до Ада, ту се качва на Небето; ту нагребва нещо и се пълни, ту излива нещо от себе си и се празни. Отгоре той нагребва чиста вода, отдолу – кал и тиня. Само така може да се обясни защо някога човек е добър като ангел, а някога – лош, гневен, недоволен от себе си, от всички хора. Той не вярва на никого, не вярва и на себе си. Човек може да се съмнява, да не вярва, но само за даден случай, а не през целия си живот. Някой се съмнява, че може да научи урока си. Обаче това се отнася само за един урок, а не за всички уроци. При това, ако в дадения момент не може да го научи, в друг някой момент ще го научи.
Всички хора говорят за реални неща, но ако ги запитат коя мисъл, кое желание на човека е реално, те не могат да отговорят. Представете си, че пътувате през един горещ летен ден и цели три дни не сте пили вода. Гърлото ви е засъхнало, краката ви са се подкосили от жажда, едва се движите. Обаче срещате един човек и го питате знае ли къде има вода. В дадения момент не ви интересува нищо друго, освен водата. Мисълта ви за водата и желанието ви да пиете от нея е единственото реално нещо за вас. Този, когото срещате, ви казва, че на половин километър разстояние от вас има чист извор. Вие веднага се зарадвате, лицето ви светва, усилвате крачките си. Значи за човека е реално само онова, от което той се нуждае в дадения момент. Щом се домогне до реалното, човек дохожда до особено мнение за нещата. При реалното обаче особени мнения не съществуват. Като придобие реалното, към което се е стремил, тогава човек прави избор на нещата. Ако е на планината, тогава започва да избира този или онзи път, да сяда на това или онова място. Следователно човек може да бъде на особено мнение само след като е задоволил някое свое основно желание.
И тъй, кои са най-важните елементи, от които човек се нуждае? – Най-важни и необходими елементи за човека са вода, въздух, огън и земя. Защо, след като има тия елементи, човек пак е недоволен? Изкуство е човек да бъде доволен при незадоволените си желания. Кое е по-добре: да се задоволяват желанията на човека, или да не се задоволяват? На сто желания колко трябва да се изпълнят? Правили ли сте изчисления колко на сто от вашите желания са задоволени? Например желанието на детето да израсне се е сбъднало, но толкова ли е израсло, колкото е желало? Всички хора са имали желание да станат умни, красиви, силни, но желанието им реализирано ли е така, както са го мечтали? Защо човек не може да реализира едно свое желание така, както иска? – Защото няма съответни органи за него. Как може да свири на цигулка човек, който има само по един пръст на ръцете си? Той все може да свири, да дрънка на нещо, но не така, както желае. Когато иска да постигне нещо велико, човек трябва да има по пет пръста на ръцете си, а не само по един. Може ли човек с по един пръст на ръцете си да излезе на конкурс с човек, който има по пет пръста? Такъв конкурс е невъзможен. Който се реши да излезе на такъв конкурс, той непременно ще пропадне и после ще каже, че съдбата му е тежка, че Природата не го е надарила, както трябва, и т.н. Погрешката не е в Природата, но в човека, който не е работил върху себе си да развие всички пръсти на ръцете си. Пръстите на ръцете представляват проявени разумни сили в човека. Хиляди и милиони години е трябвало човек да работи съзнателно върху себе си, докато израснат пръстите на ръцете и на краката му.
Една от теориите на съвременните учени твърди в алегорична форма, че възможностите за развиване на човешката душа се крият в различните форми на живота, които са изложени по витрините на Духовния свят. Докато не е слязла още на Земята, човешката душа обикаля тия витрини и сама си избира такъв костюм, такава дреха на живота, каквато Ă хареса. Там има безброй форми, като започнете от най-малките до най-големите. Щом се облече в една от тия форми, душата веднага се усеща ограничена и започва да рита. Тя рита, докато се освободи от формата, в която се е облякла. Щом съблече тази форма, душата отново се връща в Невидимия свят, но вече богата, с опитности. Значи от избора на дрехата, в която душата се облича, зависи какъв става човек. Ако е бил недоволен от дрехата си, като дойде повторно на Земята, човек става внимателен и започва да мисли каква дреха да облече. Същият закон се отнася и до човешките мисли и желания. Каквато мисъл избере човек в живота си като основа, такъв става. Тази мисъл упражнява известно влияние върху него. Човек не може да избегне влиянието на своите мисли, както и последствията от тях. Ето защо, когато човек избира форма, дреха, в която да се облече, тя трябва да бъде красива, идейна, защото в нея се крият възможностите за проява на неговия Дух и ум, на неговата душа и на неговото сърце. Колкото по-красива и идейна е човешката форма, толкова по-благоприятни са условията за развиването Ă.
Като ученици от вас се иска живот без съмнения и колебания. За да не се съмнявате, съзнанието ви трябва да бъде будно, а мисълта ви – трезва. Само при тези условия ще можете да използвате живота. Сега вие се силите да придобиете нещо, да станете някаква видна личност, без да подозирате, че Природата е предвидила за вас нещо повече от това, към което се стремите. Какво по-голямо благо можете да желаете от това – да направите разходка до Слънцето, до Юпитер, до Венера или до друга някоя планета? Природата е приготвила за всеки от вас по един безплатен билет за такава разходка. Като заспи, човек получава по един безплатен билет за някое близко пътешествие. Той пътува през гори и планини, през морета и океани, среща се с хора, следва разни училища, държи изпити и т.н. Като стане сутрин, той е доволен или недоволен от това, което е видял насън. Колко по-красиви са пътешествията до планетите!
Сега ви препоръчвам като метод за работа, за приложение, закона на Любовта. Чрез този закон вие можете да влезете във връзка с всички ваши напреднали братя в Невидимия свят и да се ползвате от техните знания и опитности. Не можете ли да направите това, свържете се поне с вашите съкласници от провинцията. Всеки от вас трябва да им пише поне по две-три писма в месеца, да предаде основните мисли от лекциите и беседите, които слуша тук. За следния път нека всеки от вас да пише по десет важни въпроса, които го интересуват в дадения момент.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Реалното в живота
Време и сила (Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София, 2002)
32 беседи от 15 ноември 1925 г. до 27 юни 1926 г.
Реални величини
Влияние на светлината и на тъмнината (Младежки окултен клас. Година V (1925–1926). Том II. София, 1937)
15 беседи от 6 декември 1925 г. до 14 март 1926 г.
Начало: 19:00
Младежки Окултен Клас
07.02.1926 Неделя,
София
|
Начало
