Добрата молитва
В начало бе Словото
Ще ви прочета една от най-съдържателните глави на апостол Павел, 13 глава от Първото послание към коринтяните.
Духът Божий
Размишление върху изгрева на слънцето.
Било е време в човешкия живот, когато човек не е имал думата. Той е приемал нещата тъй както са, без никакво възражение. Вие ще кажете: Кога е било това време? Когато човек е бил в утробата на майка си, той е мълчал. Каквото майката направи, мълчи, не взема никакво участие, няма думата. Но щом човек се роди, изменя се положението вече. Докато е в утробата на майка си, майката изисква, детето мълчи. Ако каже една дума е престъпление, то е решило своята смърт. Ако детето продума в утробата на майка си, непременно смъртта го очаква. Ако мълчи, ще спаси живота си; ако продума ще го изгуби живота си. Когато се роди, законът е обратен. Ако мълчи, ще изгуби живота си, ако говори, ще спечели живота си.
Било е време, когато човек не се е интересувал от любовта. Любовта е била закон за майка му. Тя от любов го е заченала. Любовта не е влизала в неговата програма. Той трябвало да учи от майка си какво да прави. Животът на майката е бил едно предметно учение, той е бил ученик в утробата на майка си, обаче щом човек се родил, той започнал както майката да изучава законите на любовта, понеже от любовта зависи бъдещото развитие на човека, развитието на неговия ум, развитието на неговото сърце и тяло. Всичко от любовта зависи. Единствената сила, която не се раздвоява, е любовта. Аз я наричам едноцентрова. Само любовта има един център. Няма никакво раздвояване в любовта. Там спор не може да има, противоречие не може да има, зло не може да има, тези всички неща ги няма в нея. Всичко представя онзи пълен Божествен свят, отдето произтичат всичките работи в света. Не само това, но и всичките лоши работи на земята, като дойдат в съприкосновение с любовта, всички тия работи ще се превърнат на скъпоценни камъни. Някои мислят, как ще се превърнат? Ако стопите въглена при висока температура, вие ще образувате скъпоценен камък, ако не може да го стопите ще се изгуби, ще се превърне на газ. Най-първо, вие имате едно сърце, дето се учите. Вас ви трябва температура, понеже ви трябват скъпоценни камъни. Добрият живот, добрите чувства, добрите мисли, това са скъпоценни камъни, които ще образуват една огърлица. Тази огърлица, това е великият човешки живот, животът на индивида, на рода, на семейството, на един народ, на цялото човечество. Няма по-хубаво нещо, човек да има светлина, да може да мисли. Човек е гражданин на великата вселена, взема участие в общия живот. Няма по-хубаво нещо човек да участвува в този живот, да чувствува нещата. Но за да ги чувствува, нему му трябва свещено огнище. Това е, което в старо време са го наричали свещения огън. Сърцето е място на свещения огън, отдето минават всичките Божии блага. Всичко иде от сърцето. И понеже всичко иде оттам, човек трябва да внимава. Човек не спазил Божиите закони, той се е отклонил от правия път и са дошли всичките страдания, които сега ги имаме. Хубаво е сърцето на човека. Неговият ум и неговото сърце са организирали тялото му, като едно спомагателно средство. Най-хубавото жилище, в което човек живее, това е домът – домът е неговото тяло. Няма нищо по-красиво от човешкото тяло. Когато Бог създал човека, Той видял, че е много добре. Казвам: Има сега в света два живота, които са в противоречие. Единият е неразбран. Неразбраният живот е, когато нещата не се турят на тяхното място. Мене наскоро ме запитаха и ми казват: Проповядвате, че трябва да обичаме всичките хора. Може ли всичките хора да се обичат еднакво? Казвам: Може да се обичат, защо не? Ако всичко в света е отделно, тогава е друг въпрос, но ако всичките неща влизат в един общ организъм, имат своето служебно място, тогава всяко нещо, което дойде да работи, ние може да го обичаме. Ти можеш да обичаш всеки, който ти направи една услуга. Нима не можеш да обичаш един циганин, който те изважда от реката, когато ти се давиш? Спасява те. Досега не си обичал циганите, но сега, като те извади от реката, ще видиш, че и в този циганин има нещо хубаво. Ти съвсем ще измениш своето мнение. Следователно, всеки човек, който те обича, може да го обичаш. Няма по-велико нещо на света от любовта. Да обичаш нещата, то е най-великото, което може да направиш.
Първо, човек иска да бъде като Бога. Ева искаше да стане като Бога. Знаеш как човек може да бъде като Бога? Може да бъде като Бога, ако обича, ако люби. Ако искаш да бъдеш силен като Бога, никога няма да бъдеш. Ако искаш да бъдеш умен като Бога, никога няма да бъдеш. Но да обичаш като Бога, можеш. Само в едно нещо можем да бъдем като Бога – да обичаме като Него. Затуй наричам любовта едноцентрова, един център има тя, не може да се раздвои. Щом дойдем до знанието, до мъдростта, там имаме три центъра. Мъдростта е трицентрова. Щом дойдем до истината, тя има два центъра. Следователно, имаме любовта едноцентрова, един център има, тя не може да се раздвои. Мъдростта има три центъра, истината има два центъра. Те са философски работи. Казва: Какво значи един център? Един център значи мястото, отдето излизат всичките блага. Мъдростта има три центъра-съкровища: за обикновените хора, за талантливите и за гениалните. Обикновените никога не могат да вземат благата на гениалните или талантливите, те трябва да идат в дома на обикновените хора. Талантливите не трябва да се спират в дома на обикновените. В дома на талантливите са благата им. Щом дойдем до любовта, обикновените, талантливите и гениалните, всичките са едно, тя не прави никакво различие.
Та казвам: Щом има едно различие във вас за положението, как трябва да живеете, вие не сте вече в областта на любовта. Щом питате: Може ли да се обичаме, вие не сте в областта на любовта, вие сте в областта или на Божията мъдрост, или на Божията истина. Ти не може един добър и един лош човек да ги обичаш еднакво. Нима онзи човек, който ти счупи крака може, да го обичаш, както онзи, който ти извади окото и онзи, който ти намести окото, можеш да ги обичаш еднакво? Под думите трябва да се обичаме, разбираме да обичаме своя ближен. Всеки един човек, който минава за ближен, той някога в миналото ти е направил едно добро, за което можеш да го обичаш. Пък и сега може да ти направи добро. Всички ония хора, които трябва да обичаш, те носят известни блага от Бога. Следователно, ако ти не ги обичаш, няма те да дойдат навреме, ако ги обичаш, те навреме ще дойдат и ще донесат благата и ти ще се ползуваш.
Та казвам: Любовта е изпълнение на Божия закон в света. Сега вие разбирате да се изпълни Божият закон, да престане човек да няма какво да работи. Не, в любовта всичко ще се осмисли. Всички противоречия, които съществуват в живота, всичките противоречия ще се уредят в любовта. Болният щом дойде в областта на любовта, ще оздравее. Глупавият щом дойде в областта на любовта, ще поумнее. Лошият щом дойде в областта на любовта, добър става. Слабият като дойде в областта на любовта силен става. Любовта е единственото магическо място, дето всичко се примирява. Ти не можеш да живееш с някого добре. Сега народите се бият, защо? Защото се учат. Когато ние казваме, че хората трябва да се примирят, те трябва да влезат в областта на любовта. Тогава само ще познаят, че има само един баща, а всички те са братя. Вън от любовта, законът е друг. Там има господари и слуги, има сиромаси и богати, има силни и слаби. Има растения, има животни, има червейчета, има добри и лоши хора.
Та казвам: Всички тия качества, които споменава апостол Павел, те се отнасят само до любовта. Мъдростта не може да бъде търпелива. Тя казва: Ще учиш, ако не учиш, тя казва: Излез от училището. В сегашните училища, ако седиш три години в един клас в гимназията, изключват те, навън. Мъдростта казва: Невежи хора не искам. Когато станеш способен да учиш, ела. Щом не си способен, това училище не е заради тебе. Щом си в училището на любовта, законът е друг. Един господин ми зададе един въпрос, казва ми: Има леки работи. Казвам: Най-леките работи стават тежки. Как? Ти едно кило желязо може ли да го дигнеш? Казва: Само с единия си пръст мога да го дигна. Ако този един килограм желязо е нагорещено 500–1000 градуса топлина, може ли да го дигнеш? Казва: То е вече друг въпрос. Единственото нещо в света, което никой не може да дигне, това е любовта. Единственото нещо, което не можеш да завладееш, то е любовта. Всички ония, които са се опитвали да завладеят любовта, са си причинявали най-големите страдания. Всички страдания сега произтичат от това, че всички искат да завладеят хората, искат да ги обичат насила. То е невъзможно. Когато говорим за любовта, разбираме оная първична същина. То е онзи, който ни е родил, нашият баща. Ние да искаме да му станем господари, ние да му заповядваме. То е върхът на всичкото безобразие, от което грехът произтича. Онзи, Който ти е дал живота, Онзи, Който ти е дал всичките блага, ти искаш да Му заповядваш, Той да ти стане слуга, Той да ти слугува, пък ти да Му господаруваш. Той може да направи това, но знаете ли какво ще стане?
Бил се един голям герой с едно малко дете. Детето било своенравно, заповядвало му: Това направи, онова направи, този камък дигни, ръката си тъй ще направиш, критикувало го, че не може да заповядва. Казва: Ще се научиш. Той казва: Ти толкоз време, като ми заповядваш станах много силен. Хваща детето за крака, дига го във въздуха, върти го из въздуха, хвърлил го нагоре, хванал го. Вече детето престанало да заповядва. Ти като заповядваш на Господа, Той ще те хвърли из въздуха, ще те хване за ръцете, за косите, за гърдите. Как ще заповядваш тогава, кажете ми? Туй е, което сега става. Много бащи мислят, че могат да заповядват на децата си. Заповядват, употребяват тоягата. Хубаво е да знаеш да употребиш тоягата, капелмайстор трябва да бъдеш. Сега не трябва да бъдете като онзи българин, който искал да стане капелмайстор. Като се освободила България, тръгнал той да търси служба, ходил тук-там, гледал се тежки служби. Минава в една градина, гледа един оркестър свири и капелмайсторът само маха палката. Казва: Ето една лесна работа. Направил едно прошение и го подава, че искал да вземе това място на капелмайстора. Че тя именно е много мъчна работа. Той разбира, че е лесна, но не е лесна. В любовта, в света има само един капелмайстор. Той е Бог. Втори капелмайстор няма. Сега някои от вас ще възразят, защо да няма втори. Хубаво, този втори капелмайстор какво ще допринесе? Има едно възражение: Имате една голяма река. Казва: От тази река не може ли да се образува още една широка река? Може да раздвоим тази река, но щом се раздвои, тя вече е намалила своята сила и количеството на водата се намалило. Питам: Щом се намали тяхното количество и сила, може ли да се постигне това, което първата река може да постигне? Не може. Бащата мисли, че може да заповядва на детето. Щом се роди едно дете, бащата оттам насетне не може да заповядва на туй дете. Туй дете е станало вече свободно. Всеки човек е силен да заповядва на една мисъл, докато тя е в него и едно с него. Щом стане самостоятелна отвън, тя влиза в света на мъдростта, тя има три центъра, един в света и два горе. От три места идат разпорежданията. Сега, ако имате един генерал, един полковник и един капитан, на кого заповедта е по-силна? На генерала. На второ място иде полковникът. Но заповедта на капитана полковникът може да отмени, а заповедта на капитана и заповедта на полковника генералът може да отмени. Заповедта на генерала кой може да отмени?
Та заповедта на любовта никой не може да отмени, тя е големият генерал, капелмайсторът. Туй, което тя е създала, никой не е в състояние да отмени. Щом има втори капелмайстор, той не може да бъде толкоз умен колкото първият. Детето не може да бъде по-силно от баща си. Христос казва: „Достатъчно е ученикът да бъде като учителя си.“ Ученикът никога не може да се подигне по-горе от учителя си. Ние, съвременните хора, мислим, че в света като Бога може да бъдем. В любовта може да бъдем, но в мъдростта и в истината – никога. С любовта всичко може да постигнем, без любовта нищо не се постига. Със знание може да постигнем нещата, но там постижението е друго. В туй знание вече има борба. Ако двама силни хора се борят, не се разрешава въпросът по любов. Ще се борят, силни са, ще се борят по известни правила. Мислите ли, че двама души, които се борят, след като се борят, ще бъдат еднакво зачитани? Докато не са се борили, ще ги зачитат. Щом се борят, единият, който е победен, ще изгуби нещо от своята почит. Най-после той ще изгуби една самоувереност в себе си. Борят се двамата, онзи, който надвие, постави го на земята и казва: Подчиняваш ли се? – Подчинявам се. След като признае това подчинение, какво ще бъде неговото съзнание?
Сега в света всичките хора искат да бъдат като Бога. Може да бъдат. Но в света се явява друг пехливанин – злото. Ти със злото не можеш да се бориш, пък с Господа искаш да се бориш. Най-първо ще се бориш с този голям пехливанин – злото. Като победиш него, ти тогава ще имаш една ясна представа за себе си каква е силата ти. Да допуснем, един камък, който е десет килограма, турите едно дете петгодишно да го дигне. Казва: Не можах да дигна камъка. За детето е невъзможно, но за онзи герой с двата пръста може да го дигне. В какво седи разликата? Този големият герой, той има знание. Давал съм ви онзи пример, който се случил в Америка. Отива един студент да гледа, когато двама герои се борят. Става борбата – американците обичат да гледат това. По едно невнимание студентът направил една погрешка и единият от героите му ударил една плесница и го повалил на земята. Като го ударил, студентът кипнал, но ако му каже някоя обидна дума, тоя ще го повали на земята. Поставил си задача да стане силен, че да му отмъсти. Взело му десет години да изучава характера, живота на онзи голям борец, как е живял, как се е упражнявал. След десет години той вече могъл да вдига два коня и едно конче. След десет години отива при този борец и му казва: Ти познаваш ли ме кой съм? – Де ще те познавам? Аз съм онзи студент, на когото удари една плесница и ме търколи на земята. Сега ще ти покажа, че този студент може да бъде като тебе. Дига го във въздуха, пак го сваля, пак го дига. Казва му: Тогава аз бях господар, пък сега ти си господар.
Когато влезете в живота имате три положения. Щом любовта е едноцентрова, братство ще има. Щом дойдем до мъдростта, братството излиза вече, там има ученичество, ученици има. Щом дойдем до истината, там има господари и слуги. В любовта има братство, в мъдростта има учители и ученици, в истината има господари и слуги. Ако вие влезете в тоя свят, дето истината е господарка, вие ще видите, какво отношение има между господари и слуги. Когато живеят разумно, господарят си е господар, слугата си е слуга. Слугата съзнава, че е слуга, той слугува. Господарят съзнава, че е господар, той господарува. Щом влезем в областта на Божията мъдрост, там има учители и ученици. Но има отношение между учителите и учениците, тогава ще видите как учителите проповядват, как способните ученици учат. Щом дойдете до любовта, там всички снемат дрехите си, господарите снемат дрехите си, учените снемат дрехите си, слугите снемат дрехите си. Всичките обличат своите братски дрехи и пишат вече, че са братя. Щом излезат от любовта, тогава снемат братските си дрехи и турят дрехите на учители, други турят дрехите на ученици, някои турят дрехите на господари, други – на слуги. Туй е великата реалност в света. Ако ти искаш да бъдеш господар, ти трябва да слугуваш. Ще се учиш при истината. Ако искаш да бъдеш учител, ти при мъдростта трябва да идеш, ще се учиш. Пък ако искаш брат да бъдеш, ще идеш при любовта.
Та казвам: Туй различие съществува. Не мислете сега, че като влезете в любовта, различията ще изчезнат. И там има различия. Нали на земята има по-големи братя и по-малки братя. Най-големите братя в любовта обичат повече, пък по-малките братя обичат по-малко. Щом влезеш в любовта и малко обичаш – ти си малък вече. Туй малкото дете ще те помилва по лицето, ще те целува, ще направи нещо. Ако е от големите братя, ще ти направи по-голяма услуга. Освен милувка и целувка, ще ти донесе стомна вода, ще ти услужи като един слуга, ще бъде на твое разположение. Този големият брат без да му заповядваш, като се върне, ще донесе на малкото братче орехи, ябълки, някоя круша, някоя залъгалка. Казва: За малкото братче. Без да му заповядваш, той ще извърши една услуга. Но те са вътрешни неща на нашия живот. То е живот, дето вече Бог живее.
Та казвам: Като влезете в любовта, там единствен Бог е, който се изявява и ние се учим как да обичаме. Ти не можеш да обичаш, ако Бог не те е научил. Казва: Всички ще бъдат научени как да се обичат. Сега нито един от вас не може да покаже как да обича. Онези хора на любовта кои са? Христос казва на евреите: „Бог от тези камъни може да въздигне чада на Авраама.“ За нас камъните са неразумни и твърди, за любовта обаче те са живи. Всичките камъни това са специфични духове, учат се, те са на учение. Учат се на търпение, като се търкалят, като ги газят отгоре, учат се на търпение. Стъпи някой отгоре му, казват: Търпеливи трябва да бъдем. Много са учени, те много знание имат. Кой от вас може да повярва на това? Тия камъни Бог ги създаде, от Бога са излезли. Бог, който е всемъдър, може ли да направи нещо, което няма туй достойнство, туй качество, което има Той.
Сега аз искам да ви приведа тия работи, не да се обезсърчавате. Който е ученик, трябва да се учи хубаво. Онези хора, които влизат в любовта, трябва да завършат училището на истината и училището на мъдростта и тогава да влезат в любовта. Вие любовта не може да разберете, докато не сте свършили двете училища. Някои турят, че пътят на любовта е правият път. Пътят на любовта е пръв и последен път. Дълго време човек трябва да се е учил в училището на мъдростта, да има знание, дълго време човек трябва да се е учил в училището на истината, да добие сила. След като добие сила и знание, тогава ще влезе в любовта, която му дава живот и знание как да живее. Сега някои от вас искате да живеете. Вие боледувате нали? Какво показва боледуването? Има същества, които ви обичат. Някое същество от невидимия свят хване те за крака, целува го, стиска го. Някой ви хване ръката да се ръкува и тогава ви стиска, дълго време чувствувате стискането.
Та трябва да имате онова ясното разбиране. Ние говорим за съвременния живот, говорим за целувката в природата и правим въпрос. Има целувки. Юда целуна Христа и го предаде. Има целувки, като те целунат, ще оживееш. Аз зная един пример. Отива един при един умрял герой и го целува и той оживява. Всички го целуват, но този като го целува, става. Тази целувка е на място. След като целунеш човек и го занесат в гробищата да пъшка, това не е целувка. Целувка е да освободиш човек от големите страдания, в които е паднал. Да знаеш как да даваш на време една хубава мисъл, да възкръсне човешкият ум. Да знаеш да дадеш едно хубаво чувство на сърцето, че сърцето да възкръсне, да знаеш да дадеш една хубава постъпка, да занесе сила на човека. Три неща има. Не е така лесно да обича човек.
В тази, новата култура, в която сега влизаме, ние казваме, че Господ ще уреди света. Че като дойде Господ, всички трябва да знаем хубаво да свирим. В един оркестър няма какво да те учат, ти трябва да дойдеш с инструмента в него и партитурата е там. Няма какво да ти разправят как да свириш. Казвам: Вие всички сте канени да свирите в този оркестър. Тогава, ако някой от вас не знае как да свири, тогава има още две училища. Училището на любовта разбира, че хората са готови за любовта. Всички, които съзнават, че трябва да се учат, те са в училището на мъдростта. Всички, които съзнават, че трябва да слугуват, те са в училището на истината. Тия училища са хубави. Но единственото училище, което обединява всички в едно, е любовта. С туй ний ни най-малко не искаме да ви кажем, че мъдростта седи по-долу от любовта, или истината седи по-долу, но истината и Божията мъдрост са спомагала на любовта. Любовта води хората към Бога. Тя им показва истинския път. Казва Христос: „Никой не може да иде при Отца, ако аз не му покажа пътя.“ Как ще покажа правия път? Всеки, който обича другиго, той му показва пътя. Някой казва: Как ще му покажеш пътя? Казва: Бог толкоз възлюби света, че даде своя син, че дал най-ценното, което имал, го дал да покаже любовта си. Следователно, всеки един човек, който ви обича, той ви показва пътя към Бога. И вие като обичате някого, му показвате пътя на любовта. Следователно, всеки човек, който ви обича, всички ви показват единствения път. Минават и казват: Този е пътят. Всички ви обичат, вие оценявате Този, от Когото всичко е излязло. И тогава се радвате на вашите братя, които ви обичат. Тези, които ви обичат, са ваши братя. Тези, които ви учат, са ваши учители. Тези, които ви слугуват, са ваши слуги, които ви господаруват, са ваши господари. Но и учители и господари в любовта те са ваши братя, които Бог е турил, за да ви учат. Казва: В училището на служението ще слугувате добре, в училището на мъдростта ще учите добре, а в любовта ще обичате Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Това е смисълът на живота. Човек, който е дошъл до това, трябва да има тази вечна радост, която вече никой не може да му отнеме. Той ще бъде в сила и състояние да предаде на другите това, което има. Затова, казваме по някой път, че всички трябва да бъдем проводници на Божията любов, да се прояви Бог чрез всинца ни. Когато Бог се проявява чрез всичките народи в света, чрез всичките майки, чрез всичките бащи, чрез всичките учители, чрез всичките господари, чрез всичките слуги в света, тогава ние ще почувствуваме каква е онази Божествена топлина, която иде в света да тури ред и порядък. Ние това го схващаме по един механически начин. По някой път трябва да се опитате. По някой път вие искате да обичате. Казвате: Искам да се науча как да обичам. По някой път казвате: Няма кого да обичам. Аз ако бях на вашето място, ако три, четири месеца не е валяло дъжд, ще ида в планината и в някоя поляна ще ида да полея някое цветенце, дето би изсъхнало. Това е любовта, ще покажа своята любов на цветето. Или ще ида да полея някое дърво и ще покажа своята любов на дървото. Ако ти не можеш да обичаш цветето, законът е еднакъв ти не можеш да обичаш човека. Ако ти не можеш да обичаш едно малко скъпоценно камъче и човека не можеш да обичаш. То е неразбиране на сегашното положение. Хората мислят големи работи. Божественото в малкото, и в голямото, то е едно и също. Големите работи станаха от малките и малките работи станаха от големите. Ако от вашата любов вие не може да създадете голяма любов, пак сте слаби. Вие ще се усетите в едно унизително състояние. Ще кажете: Това ми останало да ида да поливам едно цвете или едно дърво, да напусна училището. Цветето е онова същество, което най-добре оценява направеното му добро. Туй дърво като го полееш ще даде своите плодове. Като полееш едно плодно дърво, то ще ти даде плодовете си, и ти ще опиташ плодовете му. Следователно, всичките тия работи, които са ставали в света, всичките тия растения, които ги виждате, житото, което ражда, всичките плодни дървета, те си имат своята служба. Вие още не сте изучавали, как се появиха те в света. Когато Бог създаде света, направи всички тия. Напредналите същества взеха участие в създаването им. След като ги създаде, донесоха подаръци на човека. Като дойдоха на земята да видят човека, всяко същество донесе по едно плодно дърво, донесе по няколко растения и тогава земята стана много красива. От любов донесоха по нещо. И досега имаме тия растения. Ако те не бяха ги донесли, ние не можехме да имаме една човешка култура. И ние сега на земята трябва да оставим по едно малко плодно дърво. Че Христос казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките.“ Всяка пръчка, която донася плод, значи, всяка пръчка, която участвува в любовта, тя има всичките неща; всяка пръчка, която не участвува в лозата, не дава плод. Значи един човек може да даде плод тогава само когато в неговото сърце се появява топлината на свещения огън. Един човек може да влезе в училището на любовта само когато светлината се появява в неговия ум. Първото нещо онази свещена мисъл, ония свещени чувства и ония свещени постъпки, те ще въведат съвременните хора в училището на любовта. Само тогава ще разберем онова, което Бог е създал. И тогава Писанието казва: Ще се наричаме синове Божии, които сме слугували добре, които сме учили добре. Благодарение на тия слуги, ангелите са слуги, те са онези учители, които учат. Ония, които постоянно ни учат, са учители и всичко това го правят от любов. Горе минават за братя, тук минават за учители и господари.
Та всичко онова, което виждаме в света, е едно предметно учение за Божията любов. Един ден вие ще четете на едно дърво етикета, че то е любов. И в камъните ще четете, че това е любов, и в изворите, и в изгрева на слънцето, навсякъде ще видите, че единственото реално нещо в света, което въздига човека, то е любовта. Когато ние съзнаем това, ние ще се освободим от съвременното робство, в което сега се намираме. Не робство, но ограничение. То е единствения път. Христос възкръсна, понеже Той каза, когато Го разпъваха: „Не разбирам онова, което става, но в Твоите ръце предавам духа си.“ Той влезе в закона на любовта. Той казва: „Да бъде волята Ти.“ Ние казваме: Да бъде Твоята воля – ние вече сме в това училище на любовта. Само ония, които така са положили духа си в Божиите ръце, ще възкръснат.
„Това е живот вечен, да познаем Тебе, единаго и истинаго Бог и Христа, Когото Ти си пратил.“
Отче наш.
17. Утринно слово
23.III.1941 г. Неделя 5 ч. с.
София – Изгрев
Утринни Слова
23.03.1941 05:00 Неделя,
София
|
Начало
