Добрата молитва
Молитвата на Царството
В начало бе Словото
Ще прочета 9 глава от Евангелието на Лука.
Духът Божий
Да се занимава човек със стари работи, то значи да си губи времето. Да се занимаваш със стари дрехи, да ги купуваш, да ги продаваш, стари обуща, стари шапки. Да се занимаваш да купуваш стари дъсчени къщи, които са изгнили. Старото има само едно нещо, в което трябва да се поучава. Старото показва пътя, по който Бог се проявява. Следователно, там дето мине, оставя някакво богатство, благо. Онези, които се занимават със старото, те са иманяри, да ходят да копаят. Всичките хора са иманяри, които ходят да копаят въглища дълбоко в земята и пари печелят. Милиони години как е заровено това богатство. Иманяри са онези, които вадят петрола, там са турени тия масла, вадят ги. С тия масла сега ходят, разхождат се по небето, пущат яйца, какво ли не правят. Всичките автомобили се движат благодарение на това старо масло, навсякъде се движат по света. Ако нямаме това старото масло, няма да се движат. Та казвам: Ще намерим тия масла, такива масла има достатъчно във вас заровени. Вие не сте бедни хора, въглища имате, масла имате, доста залежи имате заровени, големи океани имате като Великия или Тихия океан, като Атлантическия, пък рибки, сомчета имате, какво ли нямате. И идат някои, че ми се оплакват.
Наскоро чух от една котка две разумни думи. Котката ми проговори две думи на един стар език. Тя седи и казва: Мяу, мяу – нищо не значи. То е главоболие, няма никакво съдържание. Кой как седи, казва: Беден съм, беден съм, болен съм, болен съм – то е мяу. Казва ми мяу, дадох ѝ сух хляб, казва пак мяу. Гледа ме и ми казва: Само сух хляб ли, няма ли нещо друго тъй сготвено хубаво, направено като за котка. Котка какво значи. То е едно астрално същество. Направих ѝ баница, сирене с бял хляб, както аз зная и ми казва: Мър-махау. Казвам: Браво! Цяла философия е мър-махау. Казвам: Какво ви донесе тук. – Скрит съм в тази форма, изучавам съвременната култура, защото другояче ще ме безпокоят хората, сега ходя от къща на къща да ги видя. Едно време ние, като живеехме, искам сега да ги видя те как живеят. Хубаво, но това са стари работи мър-махау. Вие не го знаете какво значи, аз го зная. Една свещена дума е. Тя е рядко казана. Значи когато човек е много благодарен, казва мър-махау. Трябва да се разбират Божиите пътища, знание трябва на съвременния свят. Знанието трябва да бъде тъй насъщо, както хлябът, както водата, както въздухът, както светлината. Когато знанието стане тъй потребно, ще разберем. Сега се изучава знанието, което е запомнено, цитирате някой стих, тъй е казал Христос. Много работи е казал Христос. Какъв смисъл има. Изпратил учениците си и им дал власт. На тях им дал власт, но вие каква власт имате? Вие само четете. Дойде някоя болест, търсите лекар. Той като дойде, той е невежа и вие сте невежи, той със своята губерка ще ви дупчи. Ще ви даде хапове. Вие вярвате, че този лекар ще ви излекува. Ще ви даде някой цяр по десет, петнадесет капки, но не оздравявате. Викате друг лекар, лекуват ви 3–4 месеца, после намирате друг лекар. Ако избирате един лекар, изберете го вещ. Отивате да пиете вода, идете при най-хубавата чешма, дето тече хубава вода, за да пиете, понеже тази вода ще ви ползува. Ако пиете лоша вода, ще пострадате. И аз не бих се подложил на всеки лекар. Ако е умен лекар разбирам, но всеки лекар не лекува. Най-първо вие имате един ваш лекар вътре във вас. Чудя се по някой път тук, от Изгрева, не питате вашия лекар. В Господа вярвате, тичате при някой лекар, не питате Господа: Да идем или не. Заболи я някоя сестра кракът, тича, изпоплашила се, какво ли е станало с крака. Казвам: Няма нищо, дошъл е един твой възлюбен, хванал крака, целува го, прегръща го, стиска го. Боли те кракът, то е любовникът в крака, какво ще бягаш. Някого го боли гърбът, друг любовник хванал гърба, целува го, обича те.
Дойде една млада сестра, недоволна е, дадох ѝ един разказ от вестника, пише за една Айше, живяла при един имамин. Тя се оженва за един много красив момък, а после се оплаква от ученика му. Някой си, няма да му кажа името, да не се обиди някой от вас, който бил много красив, пък и тя била много красива, тя се оплаква, че той ходел под нейния прозорец да я смущава. После по някой път се провиквал. Казва: Да му кажеш да не ме смущава, мъжът ми какво ще каже. Пък мъжът заемал важна длъжност, голям началник. Този ученик, от когото се оплаква, хабер няма за това. Тя казва, че ѝ хвърлял влюбени погледи през решетката. Отива този имамин, намира младия момък, той нищо не знае за нея, нищо не е чувал. Казва му: Ти си ходил под прозореца да ѝ пееш, пък и любовни погледи си ѝ хвърлял, срамота е. Казва: Не я познавам. – Виж, казва, как ме лъжеш. Под прозореца ѝ си ходил, пък казваш, че не я познаваш. Казвам на сестрата, я прочети го да видим какво ще кажеш. Един начин е това, любовна работа, показва пътя на момъка, който не я познава, да я познае. Сега в света ние се оплакваме от живота, който сега имаме. Какъв живот трябва да ни даде Господ? Да те гледат криво, лошо; да те гледат умилно, пак лошо. Ако си обърнат лицето към тебе, лошо; ако си обърнат гърба, пак лошо. Ако минат от лявата страна лошо, ако минат от дясната, пак лошо. Като срещнеш човека, какво трябва да правиш? Хората са недоволни. Защо бакалинът е недоволен? Когато му дадеш повече за онова, което продава, той е доволен; когато му дадеш по-малко, отколкото ти искаш, ти си недоволен. От какво зависи недоволството? Бакалинът е доволен, когато има повече пари. Ти си недоволен, понеже не си приел достатъчно, захар купуваш, сирене купуваш. Тия материални работи правят всичките скандали. Дошъл някой, целунал лицето на някого. Че какво лошо има. Дошъл някой, целунал къщата. Че той повредил мазилката. Има една статуя в Рим на апостол Петър, че толкоз години като целували крака, трап направили на крака, повредили крака от целувки. Държат те отговорен, че си целувал къщата. Щом я целуват, замажи я отново. Какво има? Всяка целувка е резултат, зад нея седи една човешка мисъл, едно човешко чувство и една човешка постъпка. Законът на моралността зависи от мисълта. Мисълта права ли е, чувството право ли е, постъпката права ли е? Тия неща трябва да се знаят, понеже ако човек няма права мисъл, хубави чувства, той не може да прогреси в живота си. Той има отношение не само към физическия свят, но и към духовния свят има отношение. Вие гледате на тия работи тъй солидно, като един който казва, че свършил гимназия, свършил университет, той преди да свърши, отива да държи изпит. Ако ти не знаеш материала за осми клас, не можеш да свършиш гимназия. Четири години си учил в университета, ако не знаеш материала за последната година, не можеш да издържиш изпита, не може да свършиш университета.
Ако вие ще се подложите на един изпит за любовта, какво ще правите? Имате един изпит за любовта, например, какъв изпит бихте държали. Като срещнеш един човек, когото обичаш, какви думи трябва да му кажеш най-първо? Мислите ли, че трябва да му кажеш, че го обичаш? Ти онзи, когото обичаш, няма да му казваш. Когато момъкът обикне една мома, той не ѝ казва, че я обича, но ще направи една къща, измаже я хубаво, мебелира я, купи пиано, столове, има кухня с всички неща, тенджери и други, купи огърлица, пръстени, тя нищо не знае, той има в ума си една идея. Когато я покани на гости някой път, стаята ще бъде добре отоплена, тя като влезе, като погледне, харесва ѝ. Вие по някой път, и християните казват: Да дойде Духът Божи върху нас. Аз се чудя на ума им. Мислите ли, че Духът Божи трябва да дойде в един курник? Някои евангелисти говорят, че Духът Божи ще дойде. Той е един курник, и на гости ще дойде Духът. Новото понятие е, че този курник трябва да се превърне в палат. Трябва да има градина, вода, шадравани, абсолютна чистота, цветя, плодни дървета. Никаква нечистотия не трябва да има. Чудно е, че ние искаме да се запознаем с любовта. Чудя се на съвременната любов, която мяза на една каша. Тя мяза на една просена каша, мяза и на царевична каша. И това е любов, но каква любов? Казвам: Ако животът седи в сегашната любов, аз се отказвам. Ако нещо има от което може да се откажа, то е от сегашната любов. То е най-голямото лицемерие, което съществува в света, за което светът плаща скъпо. В името на тази любов седят най-големите користолюбиви неща, от които цялото човечество от хиляди години страда. Всички вярвате в това, което не е. Любов, която не носи безсмъртие, не е любов. Любов, която не носи щастие, това не е любов. Любов, която не носи знание, не е любов. Любов, която не носи сила в себе си, свобода, не е любов. Любовта трябва да носи със себе си всичките богатства, които можеш да имаш. Това е любовта. Защо, ако на вас са ви дали една лъжлива монета, защо вие искате да я прокарате на другите хора. Вас ви излъгали и вие искате да не изгубите, и вие искате да я прокарате на другите. Турете я настрана, не я давайте никому. Болният, както и да го храниш, той силен няма да стане.
Аз искам да ви изнеса една истина. Не правя сега критика на нещата, но правя преценка. Трябва да знаеш истината, да знаеш колко злато и колко сребро, колко мед, колко желязо съдържа. Ти си направил голяма грешка, че позлатеното желязо си го взел за злато, то е заблуждение. Именно първото нещо е да се намери любовта. Ще дойдат някои, занимават се с любовта. За любовта говорят, но това не е любов. Значи ли слънцето ако се покрие с облаци, че е престанало да свети? Станало е промяна. Промяната се дължи на земята. И на слънцето може да стане някоя промяна. Ще се промени не самото слънце. Тази любов, която ние търсим, тя е несъвместима. Има известни лъчи, които минават през земята и заминават. Има една светлина от слънцето, която не можем да я спрем, тя не прави никакво пречупване, тя само преминава. За тази светлина нищо не знаем. Следователно, за този свят, който ни осветлява, ние нищо не знаем за него. Някой казва, че той се пренесъл някъде. Пренасянето е само едно състояние. Това не е постоянно състояние да идеш ти в оня свят, да живееш и да се върнеш на земята, да сънуваш, че този се явил, онзи се явил. Това е един илюзорен свят. В сегашните условия виждаме един човек шест дена със своите работи дрехи, седмия ден облечен хубаво. Започваме да се чудим, че на седмия ден е облечен хубаво, другите дни е с обикновени дрехи. Обикновените дрехи са за работа, празничният ден е ден за любов. Сега всички задават въпроса, как да я намерим любовта. Любовта не се намира. Любовта не е нещо изгубено. Любовта не може да се намери, тя не се купува. Дето казват,че ще дойде, тя не иде. Като че сега я няма, та после ще дойде. Щом сега я няма и после няма да дойде. Щом сега я има и после ще дойде. Единственото нещо, което всякога е божествено, то е любовта, нищо повече. Туй, което всякога е било. Вие искате сега да дойде, казвате: Да се отворят очите на моето съзнание, да благодаря на Бога, да се пробуди моето съзнание, познал съм любовта. Аз досега не съм я познавал. Пробудих се, отвориха ми се очите, видях Божествената любов, която изпраща своята светлина. Всичките тия плачове, скърби, плачене, всички са плакали. Хубаво е. Аз съм носил повече страдания, които ако се турят на вашия гръб, на прах ще станете. Ще ги нося. Дойде някой, оплаква се, че му турили 10 кила на гърба му. Аз нося милиони килограми и не съм се оплакал още, той носи десет килограма и се оплаква. Казва: Как десет милиона, вярно ли е това? Десет милиона нося, но има добри същества, които ме съжаляват и ми помагат. Те като ме видят ми помагат. Чудни са хората. Струва си да носи човек. Като казвам, че нося, аз туй разбирам. Че ако вие се решите да живеете по любовта, ще носите всичките мъчнотии, понеже ще дойдат онези, които се ви помагат. Когато ти се качиш на един автомобил, който те носи, кажете ми? Миналото те носи. Туй вещество, от което е направен автомобилът, дължи се на миналото, петролът е на миналото. Този господин, който ви кара, и той е на миналото. Той е Божественото. Сега ти опитваш как се е проявявал Господ. Той те кара и ти не знаеш защо те кара този човек. Вие не знаете защо ви обичат хората. Научете се най-първо защо ви обичат. Най-първо кажете защо обичате някого. Трябва да каже защо ме обича някой. Обича ме заради нещо. Аз съм професор по музика, защо ме обичат. Онези, които обичат музиката, ще ме обичат заради музиката. Ако си художник, ще те обичат заради художеството. Певец си, обичат те заради пеенето. Имаш мощно тяло, обичат те заради тялото. Имаш хубави очи, обичат те заради очите. Имаш хубав нос, обичат те заради носа. Имаш хубава уста, обичат те заради устата. Имаш хубави крака, обичат те заради краката. Имаш хубаво слово, обичат те заради словото. Казвате: За Божественото ме обичат. Че кое е Божественото? Божественото е онова, което любовта носи. То е безсмъртие, което не се разваля, в което няма скръб. Не че няма скръб, но тази скръб, който има, нему е приятно. Туй чувство скръб е като радост. А пък великите хора, които разбират, чувствуват радостта като една скръб. В тях е обратното. Вие чувствувате великата радост като скръб, а те чувствуват великата скръб като радост. То е разликата. Ти се радваш, но твоята радост се дължи на скръбта на някои хора. Ти се радваш на хляба. За този хляб човек е орал с ралото, после са вършали житото, мляли са го, много са страдали. Ти казваш: Колко е хубав хлябът, приятно ти е. Зад тази приятност седи едно голямо страдание. Това е любовта. Единственото реално нещо е страданието, не радостта. Какво ще кажете на това отгоре? Онези хора, които страдат, са реални, онези, които се радват, те са афиф. Христос казва: „Ако не се отрече от себе си.“ Ако човек не може да приеме най-голямото страдание, той иска да се самоубие, да се освободи от страданието. Там е заблуждението. Че той като се самоубие, ще възприеме страданието. После, като не може да разбере смисъла, ще бъде най-голямото страдание заради него. Майката учи младата си дъщеря, като види момъка да не го гледа, да си затвори очите. Със затворени очи не става. Ако светът можеше да се спаси със затворени очи, Бог би затворил очите на Ева да не гледа. Тя като погледна това дърво съгреши. Въпросът е не да си затвориш очите, ами да си отвориш очите. Казвам: Сега на всинца ви трябва едно ново разбиране за живота. Сегашният живот трябва да го разберем. Война става, на място е. Давят се хората, на място е. Умират хора, на място е. Раждат се хората, на място е. Гръмотевици стават, на място е. Сиромашия има, на място е. Безпаричие, на място е. Голота, на място е. Без обуща, на място е. Всичко е на място. Като видиш един човек да се зарадваш. Ще му видиш красивите крака. Другояче Божествените крака са скрити, няма да ги видиш. Видиш го окалян, повикай го вкъщи да се измие калта от обущата, измий калта да му видиш Божествените крака. Той е гладен, нахрани го, за да видиш какво е глад. Той е в една кал облечен. Съблечи тази кал от него. Ти казваш: Гладен е. Нахрани го, за да видиш твоята любов. Тогава как ще разберете думите на Христос: „Затворен бях, не дойдохте да ме посетите, гладен бях, не ме нахранихте; гол бях, не ме облякохте, болен бях не ме посетихте.“ Вие не сте разбрали болестта. Вие не сте разбрали беднотията. Напредналите сестри на Изгрева, защото има напреднали сестри и много напреднали братя има, които бягат от болести. Напреднали братя има, които се съблазняват от братя. Напреднали сестри има, които се съблазняват от сестри. Господ не създаде света за съблазън, за учение го създаде. Съблазънта е ваше невежество. Съблазънта, това е най-голямото невежество, нищо повече. Сега какво ще бъде бъдещето? Ще се освободят хората. Сега какъв трябва да бъде бъдещият строй? Най-първо, ако ти изтупваш една черга, показва, че строят не е добър. В един нов строй ни най-малко не трябва да пада прах на чергата. Чергата, върху която пада прах, е старият строй. Новият строй ще бъде, дето прах няма да има на земята. Този прах ние го създадохме. Ти съзнаваш в себе си една лоша мисъл. Аз тук се занимавам и някой път дойде една мисъл: Вие ми се свят, ще падна. Намеря го и по радиото му кажа: А, бе серсемин, какво ще паднеш. Друг казва: Беднотия. Казвам: Бре серсемин, какво си обеднял, защо ходиш да лъжеш? Слушам по радиото казва: Така не се говори. Казвам: Така не се живее. По някой път като седя някой ми говори неща, които ми са крайно неприятни. Правя една жертва, за да изнеса истината. Какво е направил този, че се влюбил, че онзи се влюбил, че този бил жена си. Що ме интересуват тия неща, ни в клин, ни в ръкав влизат в моя живот. Аз имам за цел да проповядвам една истина, да покажа, че по този път, животът не може да дойде, то е крив път. Аз виждам хубавото в живота. Според мене, че някой бил жена си, той е капелмайстор, ударил 20 удара, писал ноти на гърба ѝ, аз започна да свиря по него, зная песента каква е. Запея една песен. Казва: Колко е хубава песента. Благодарение на твоя мъж, който написа тази песен.
Аз не искам във вас да се измени състоянието ви. Който е сприхав, нека си е сприхав, който е разложен, нека е разложен. Кой какъвто си е, да е. Карамфилът да е карамфил, розата да е роза, черешата да е череша, сливата да е слива. Но черешата да дава хубави плодове. Не искаме всичко да стане еднообразно. Този брат не знае как да постъпва. Не мислите ли така, вие се ограничавате и не давате свобода един на друг. Всеки да се поправи. Например, имате един брат толкоз години ви свири на цигулка и досега не ви дошло на ума да му дадете един банкет, освен това го критикувате, че не свири хубаво. Не свирел хубаво! Онзи, който казва, да дойде на неговото място да покаже. Не само да критикува, да дойде онзи, който критикува, да направи по-хубаво. Някой ме критикува и като дойде не може да свири колкото мене, няма право да говори. Досега не ви е дошло на ум, весели ви човекът, постоянно свири, мисли коя песен да изсвири. Вие кажете: Ха, Симеоне, тази песен. Готов е. И той очаква нещо, току тъй не свири за черните очи. Сега аз ви говоря и аз очаквам нещо, и вие очаквате нещо.
Та казвам: Новото трябва да се приеме. Да бъдем благодарни за малкото. Братът свири, че всеки като излезе отвън, да му изпрати една хубава мисъл, че е свирил. Пък вие забравяте това. Излизаш из салона, изпрати своята мисъл на всеки, кажи: Благослови ги, Господи! Изпрати благословение на всичките хора, изпращайте хубавите мисли. Тогава животът ни щеше да бъде съвсем друг. Сега окултно да не ни предадат своето влияние. Един от друг всеки се свива. Много пъти вие ще кажете, че някой работи сте ги разбрали, но вие мязате на онзи испански поет, който писал едно стихотворение. Отишли да го питат за един пасаж, какво искал да каже, той казал: И аз не зная. Той го писал, те си дават мнението и най-после казват, че това искал да каже, онова искал да каже, решили да го попитат какво искал да каже. Като го попитали, казал, че и той не знае какво е искал да каже.
Сега вие казвате: Какво искал да каже Христос. Някои от вас мислите, че дошъл старият Христос, новият Христос и т.н. дошъл старият пророк, новият пророк Илия. То са разбирания. Нещата трябва да са разграничени. Думата Христос в обикновения смисъл е онова състояние, в което човек се освобождава от всичките несгоди на живота. Това е Христос. Едно състояние. Най-първото нещо, което ви освобождава от всичките несгоди, това е Христос. То е съзнанието на Бога, което ви освобождава. В съзнание може да се яви в когото и да е от вас, само че вие не го задържате за дълго време. Тогава ще се яви спор, кой е по-голям. Че то е определено. Ако вземем от слънчевата система, коя е по-голяма планета? Меркурий е най-малката. До Венера иде земята. Меркурий е най-малката. Венера е по-голяма от Меркурий. Земята е по-голяма от Венера. Марс е по-малък от Земята. След туй иде Юпитер, най-голямата от всичките. Какви са били причините, защо Юпитер е най-голямата? Има си причини. Сега искате да давате някакви обяснения. Има обяснения. Казвам: Големината на един човек, умът на един човек, всичко това е определено. Ти ще намериш не само големината, но какво има на Меркурий. Меркурий е търговец. Той е малък, затуй с търговия се занимава. Венера, която е по-голяма от него, 15–16 годишна, с любов се занимава. Младите моми с любов се занимават. После иде Земята, тя се занимава с дрехите си, как да се облече. Марс иде, ставащ войнствен, да не би да ти вземат къщата. Юпитер, най-старият дядо, той дава само разпореждания. Сатурн, който е по-малък от него, той е философ, разбира всичките, той е старото разбиране, старият мъдрец преди сегашната епоха. Понеже сега има други планети открити.
Вие говорите за вашата душа. Намерете онова състояние вътре, намерете вашата душа, вашия ум и вашето сърце, намерете онова най-ценното в себе си, което никога не се мени. Физиогномически кога се разглежда един човек, физиогномистите не могат да четат, понеже има една линия, която минава по средата на човешкото лице и тяло, която не се мени, като я намери, от нея той трябва да прави своите наблюдения, как се мени лицето, как се менят другите неща, но тази линия остава неизменима винаги. Който вижда тази линия, той е физиогномист. Който не я вижда, не може да бъде физиогномист. Трябва да имате една мярка, с която да мерите нещата. Казвам: Мярката на нещата е любовта. Ако вие не можете да виждате тази линия, няма да имате едно правилно понятие за живота. Всичко се изменя, защото всичко е подложено на същия въздух. Всички дишате същия въздух. Като се съберат хората в един град, покварват въздуха. Всичките места първоначално са чисти, но като направят къщи, не са така чисти. Всичките места не са чисти. Има места на нашите селища, не са така здравословни. Ако живееш и под тебе има едно голямо течение, на туй течение не можеш да бъдеш здрав. Човешкият организъм изисква здраво място, не изисква много големи блага. Образува се много електричество, дето тече вода, туй електричество действува някак си вредно .
Казвам: Ако вие се събирате между хората, които говорят само за любовта, вие ще замязате на риби. Там дето само за любов се говори, ти си риба, във водата живееш, не знаеш какво е любовта, ще бъдеш ням. Влюбените хора винаги мълчат. Понеже рибата може ли да говори? Не може да говори. В нея езикът не е образуван. Трябва да се излезе от това положение на водата, да се влезе във въздуха, за да започнеш да говориш. После трябва да виждаш себе си в другите хора. Трябва да разглеждаш всичките хора, като ги погледнеш, да виждаш себе си. Нали всичките хора трябва да представят като огледало. Че като се оглеждаш, да ти е приятно да видиш себе си. Кой от нас не се радва на огледалото, понеже себе си вижда. Хилядите огледала са ценни, понеже себе си виждаш. Ти си ценен заради другите, понеже у тебе виждат себе си. Ние сме ценни един за друг, понеже виждаме себе си. Аз виждам себе си във вас и вие виждате себе си в мене. Вие сте ценни заради мене дотолкоз, доколкото аз мога да се огледам във вас. Дотолкоз, доколкото аз мога да проявя вашия живот, аз съм ценен заради вас; дотолкоз, доколкото може да ви услужа за вашия живот, аз съм ценен заради вас. Дотолкоз, доколкото вие може да ми услужите, вие сте ценни заради мене. Тъй седи Божественият закон. То е новото разбиране. Дълбоко разгледано, мистично разгледано, то е закон на безсмъртието. Всичките хора са условие на нашия живот, ние трябва да ги ценим, без тях не може да се изявим. Без тях не можем да бъдем щастливи. Ако на земята нямаше никакви дървета, ако на земята нямаше вода, реки, океани, тогава какъв щеше да бъде нашият живот? Една пустиня. Благодарение на дърветата, благодарение на цветята, на тревичките, на всичките неща, на птиците с всичките неща, с които Бог ни е заобиколил, във всичко това Бог се изявява. Той иска да ни помогне. Ние го обичаме във всичко, понеже той действува да ни повдигне, като че живее заради нас. Ние искаме Господ да живее заради нас, пък не искаме да живеем заради Него. Там е всичката погрешка. Както Той трябва да живее заради нас, така и ние трябва да живеем заради Него. Там седи красивата мисъл във всяка душа. Господ направил света заради мене. Той живее заради мене и аз живея заради Него. Той работи заради мене и аз работя заради Него. Вие ще кажете: Каква нужда има Господ ние да работим заради Него? Каква нужда има Господ да работи заради нас? Пак казвате: Защо ние ще работим заради Него? Ние такива дребни хора, какво ще работим заради Него? Но ако нямате туй разбиране, вие на духовете няма да заповядвате. Те винаги ще ви заблуждават, целият чувствен свят седи от ред заблуждения. В целия астрален свят има всички заблуждения, които съществуват на земята. Аз гледам, дойдат някои сестри и се преструват пред мене, ще дойде някоя пред мене и примижава с очи, уж си затваря очите, срамежлива, надолу гледа, но през очите ме наблюдава, като че не гледа, за Бога мисли. Пък тя хич не мисли за Бога. Аз считам един човек чистосърдечен, да няма нито една задна мисъл. Гледам една сестра и като я гледам, виждам какво мисли, не какво мисли, но в дадения случай какво мисли. Погледна тази сестра и я съжалявам, че тя не използува Божията любов, виждам, че е осакатила носа, гледам, че е осакатила ухото, осакатила устата, осакатила пръстите си. Като я гледам, мисля как да ѝ кажа, да ме разбере. Ако ѝ кажа, че е осакатила носа, ще каже, че ѝ търся погрешките. Тя със своята мисъл е осакатила носа, със своите чувства е осакатила устата. Всеки ден трябва да се поглежда и да поправя работите.
Питал един германец: Вие защо живеете в палатки? Сестрата казала, че ние се повръщаме към природния живот, тъй както е в природата да живеем и да изучаваме природата. Право е. Като живееш в палатка казваш: Той къща си има, а пък аз съм в палатка. От зор живее в палатка. Аз не съм видял богати да живеят в палатка, но онези, които са сиромаси живеят. Аз бих желал милионери да живеят в палатки, бих желал бедните да живеят в палати. Когато един беден живее в палат, идея има. Когато видя богатият да живее в палатка, казвам, идея има. Казвам: Разменили се. Богатият да каже: Я братко, ти да живееш в палата, да видим как ще живееш. Но това трябва да стане по закона на любовта. Вие със сила седите в палатка. Тук има една сестра, две години седи в палатка. Съжаляваха я, че е в палатка. Казвам: Какво има да го съжалявате този милионер? Нека седи в палатка. Казвам: По новото разбиране не трябва да се съжаляваме, да не бъдем жестоки. Любов да проникне в душата на този, който живее в палатката както иска. Някой път да му направиш една услуга, но да я направиш без той да знае, че той да остане доволен. Дошъл човекът, палатката малко студена, ти си приготвил топла вода за краката, приготвил си гореща вода за пиене, тъй да я туриш, че той да не те види. Като дойде, стане му приятно, пие топла вода, измие си краката. Умен брат и умна сестра е тази, която направи това. Мнозина от вас в духовния свят живеят в палатки, реват в палатката от студ. Дойде някой, че ви каже една хубава дума. Да знаеш тази хубава дума как да я кажеш.
Аз ви говоря: Не злоупотребявайте с Божиите блага. Най-първо не злоупотребявайте с Божиите блага, не злоупотребявайте с вашия ум, не злоупотребявайте с вашето сърце, не злоупотребявайте с вашата воля. Като се научите туй, научете се най-после как да работите с вашия ум. Умът ви да бъде на разположение за благото на човека. Сърцето ви да бъде на разположение за благото на човека. От любов към Бога за цялото човечество, понеже Бог работи чрез всички заради нас, и ние трябва да работим. Бог работи за частите, ние трябва да работим за цялото. Бог работи за малките работи, ние трябва да работим за големите работи. Ние искаме Бог да работи заради всички, ние да работим заради никого. Носители трябва да бъдем на Божията любов. Срещнеш някого, мисли: Аз съм невежа. Тази книга (Учителят показва Библията) не е невежа. Туй знание, което има, казва: Отворете ме, прочетете ме, дето искаш ще намериш ценни неща в мене, така казва книгата. Като срещнеш някого ще му кажеш: Аз съм Божествената книга, ако знаеш да четеш, да разбираш, отвори и прочети дето искаш. Онова, което прочетеш, приложи го за себе си. Всеки е една ценна Божествена книга написана. Като срещнете един брат или една сестра по закона за свободата не казвайте: Той нищо не е. Така не се говори. Който разбира тази книга е с голямо богатство, може да те спаси. Ако я четеш спасява. Всеки човек е една книга. Ако четеш онова, което Бог е написал в ума, ако четеш онова, което Бог е написал в сърцето, ако четеш онова, което Бог е написал в тялото, ще се спасиш. Ако не четете, оттам иде смъртта. Та казвам: Започнете да четете онова, което Бог е написал във вашия ум, във вашето сърце. То е новото, което сега иде.
Аз считам тази беседа за 22 март. Сега ви казах това преди. Днес като изгрее слънцето да видите, че Господ го носи в ръката си като една свещ. Въздухът като приемете, да видите присъствието на Бога. Навсякъде да видите присъствието на Бога, да се зарадвате.
Отче наш.
16. Утринно слово
16.III.1941 г. Неделя 5 ч. с.
София – Изгрев
Утринни Слова
16.03.1941 05:00 Неделя,
София
|
Начало
