| Порталът към съзнателен живот |
Отче наш
(Съборни Беседи,
22.09.1938 05:00 Четвъртък, София)
Беинса Дуно |
|
Каква е разликата между хора, които работят и тия, които не работят? Като работи и като се труди, човек изразходва известно количество енергия, след което усеща нужда да си почине. Който цял ден се е трудил и работил, той вечер благува: яде сладко, почива си с приятност, и джобът му е пълен. Който през деня е почивал, той вечер се мъчи: няма какво да яде, няма пари, за да си купи нещо, вследствие на което и сънят му не е спокоен.
Днес ние празнуваме деня 22 септември, който наричаме ден на работата, на труда. Какво значение има този ден? Астрономически този ден е свързан с движението на слънцето, което отива към южното полушарие. Този ден слънцето минава през нашата граница, вследствие на което ние го изпращаме тържествено. Като минава през нашата граница, слънцето взима нещо от нас и го занася в южното полушарие. Значи, на 22 март слънцето иде при нас от северното полушарие и носи нещо, а на 22 септември взима нещо от нас и го занася в южното полушарие. Понеже на 22 март слънцето иде при нас и ни носи нещо, ние го уподобяваме на млада мома. На 22 септември, обаче, слънцето ни напуща. Тогава ние го уподобяваме на стар човек, който взима нещо от нас и го отнася със себе си. От 22 март тревите и цветята започват да никнат, да цъфтят, а птичките радостно цвъртят и пеят. Весела е пролетта! На 22 септемри цялата растителност повяхва, листата на дърветата пожълтяват и окапват. Като погледнете градините, полетата и горите – всичко е посърнало и пожълтяло. Онази веселост, която пролетта носи, сега е изчезнала. Всички казват: Тъжна е природата. Есента е дошла.
„Отче наш". Докато казва в себе си „Отче наш", човек ще има всичко на разположение: живот, храна, вода, въздух, мисъл, чувства. Забрави ли думите „Отче наш", той всичко губи: и живот, и храна, и въздух, и вода, и светлина. Докато „Отче наш" съществува, човек е богат, разполага с имоти, с къщи, с пари. Той е в пролетта на живота. Тогава няма бедни, няма нещастни хора по света. Можете ли да наречете беден човек онзи, който има тяло, очи, уши, нос, уста? Какво по-голямо богатство можете да очаквате от това? Щом има тяло, човек има къща, която никой не може да му отнеме. Как ще бъде облечен човек, с богати или с прости дрехи, с бели или с цветни, това е второстепенен въпрос. Дрехата е нещо променчиво, което зависи от модата. Обаче, това, което човек носи със себе си, своите мисли и чувства, представя неговото реално богатство, което може да занесе със себе си и на другия свят.
Като е дошъл на земята, човек трябва да се учи на търпение, в което да изучава себе си и своите ближни. Дойде някой при вас и с часове седи, да ви разправя своите работи. Вие трябва да се приготвите, да го изслушате с търпение. След това ще се изредят десетина души да хлопат на вратата ви. Вие трябва да понасяте тяхното хлопане с търпение. Така хлопат на вашия ум и на вашето сърце, да ви заставят да мислите и да чувствате право. Който не мисли право, който няма светлина в ума си, той не може да бъде свободен. Който не чувства право, който няма топлина в сърцето си, той не може да бъде свободен. Също така не може да бъде свободен онзи, който не е здрав. Най-малката болка на ръцете, на краката, на очите, на ушите на човека разваля разположението му и го лишава от възможност да работи и да разбира добре нещата. Как ще ви разбере онзи, който има слабо развит слух? Като недочува добре, вие ще му говорите едно, той ще разбира друго.
Един млад момък срещнал един познат от селото си и му казал: Добър ден, дядо! Дядото отговорил: Синко, ходих на пазар. – Къде отиваш сега, дядо? – Купих си нов калпак. – Ела тук да си починем. – Добър, лош, купих го вече, ще го нося. – Защо тези хора не се разбират? Младият пита едно, старият отговаря друго. – Старият не чува добре, вследствие на което дава криви отговори. И двамата мислят право, но ушите на дядото са малко затъпяли, поради което не може да отговаря правилно на зададените въпроси.
И тъй, иска ли да разбира добре нещата, да стане учен, религиозен, силен, човек трябва да изучава великата наука за живота. За да има добри отношения към всички живи същества, човек трябва да възпитава чувствата си, да разполага с тях така, както добрият музикант разполага с тоновете, както ученият – с езика, на който предава мисълта си, както певецът – с гласа си. Докато не е постигнал това, човек ще се блъска от едно свое желание на друго, без да постигне нещо. Така и глупавият човек се блъска с години, докато реализира едно свое желание. Това, което глупавият постига за хиляда години, обикновеният го постига за сто години, талантливият – за десет години, а гениалният – само за една година. Това зависи от бързината на тяхното движение. Гениалният се движи най-бързо, талантливият – по-бавно, обикновеният – още по-бавно, а глупавият – извънредно бавно.
„Отче наш". Добре е всеки да каже в себе си „Отче наш", но да съзнава, че има Баща, Когото трябва да слуша и на Когото всякога да разчита. Добре е синът да каже на баща си „отче мой" и да се изпълни с благодарност и уважение към него. Приятно е на човека да го нарекат „отче наш", но синът и дъщерята трябва да го обичат и почитат. Какъв отец е този, който не се ползва от обичта и уважението на своите синове и дъщери?
Виждам един щурец, който ту излиза от дупката си, ту се крие в нея. Подаде главата си навън, погледне към слънцето, запее своята еднообразна песен и скоро пак се скрива в дупката си. Какво прави този щурец, като излиза и влиза в дупката си? Някой ще каже, че щурецът прави научни изследвания. Научните изследвания на щуреца са толкова големи и важни, колкото и тия на обикновения човек, който с един поглед иска да обхване цялата вселена. Ще кажете, че с молитва всичко се постига. – Ако това е вярно, защо, след като се молят, хората пак не успяват? Защо, след като слуша урока си, ученикът не го разбира? – Две причини има за това: или ученикът не внимава и не може да разбира, или учителят не обяснява добре. За да разберете, къде е грешката, вие трябва да намерите повече от онзи, който греши. С микроскоп човек вижда нещата по-ясно, отколкото с просто око. Това показва, че при обикновени условия някои неща се разбират мъчно. При специални условия, обаче, същите неща стават лесно разбираеми. Запример, за обикновения певец или музикант, богатият не отваря сърцето си. За великия певец и музикант, същият богаташ широко отваря сърцето си и дава изобилно.
Можете ли да наречете този богат човек скъперник? От вас зависи да получите от него повече или по-малко. Ако отидете при извора с шише от един килограм вместимост, ще получите само един килограм вода. Ако занесете голям съд, ще получите повече вода. От вас зависи да получите повече или по-малко вода. Причината за нещастията в света се дължи 75% на самия човек, а 25% – на външни условия. Малката рекичка не може да кара воденица, но голямата река – може. Ако от малката река искате много работа, погрешката е във вас. – Ама тя трябва да намери отнякъде повече вода и да я остави на наше разположение. – Какво да прави, като няма отде да вземе вода? Който е поставил воденицата си на водата на тази рекичка, той трябва да се е съобразявал с големината й. В природата всеки момент е забележителен със специални условия. Пролетта носи едни условия и блага; лятото – други; есента – трети, а зимата – четвърти. Следователно, искате ли да се ползвате от благата на пролетта, трябва да бъдете будни, да чакате времето когато тези блага идат. Пропуснете ли това време, ще се ползвате от благата, които новите условия носят.
И тъй, искате ли да се ползвате от благата на съответното за тях време, вие трябва да бъдете умни. Това значи, постепенно да увеличавате светлината си, да виждате по-ясно. Ако имате една свещ, светлината ви няма да бъде достатъчна. Увеличите ли светлината си с две, с три, с четири и с повече свещи, вие ще имате по-ярка, по-силна светлина. При силната светлина ще виждате на далечно разстояние. Обикновеният човек си служи с една свещ, талантливият – с две, гениалният – с три, светията – с четири, а божествата – с пет. При това, свещите трябва да бъдат доброкачествени, да горят без дим. Умният вижда по-далеч, защото има по-голяма светлина. Едно се иска от човека: каквото знае, да го осветява. Същото се иска и от певеца: каквото знае, да го прилага. Той знае, че тоновете do и mi образуват терца. Когато заболее, с тази терца той може да се лекува. Добрият, гениалният певец може да взима с гласа си едновременно по два, три, четири, пет и шест тона. Засега това не е възможно. Обаче, гласните струни могат едновременно да се свиват и разпущат различно, да произвеждат няколко тона, както е постигнато вече с някои инструменти: пиано, цигулка. Това са постижения на бъдещето.
Днес, понеже хората, религиозни или светски, още не са постигнали това, към което се стремят, вие трябва да бъдете снизходителни към тях. Бъдете снизходителни не само към обикновените хора, но и към учените, към музикантите, поетите, певците. Всеки човек има възможност да греши. Детето греши, цапа се, но майката го чисти, изправя погрешките му, без да го съди. Старият, болният правят погрешки, но близките им не ги съдят. Тъй щото, не бързайте и вие да критикувате, но помагайте, дето имате възможност.
Влизам в кантората на един познат адвокат и намирам там един проповедник. Адвокатът пише нещо, а проповедникът седи, чака да види, какво ще излезе от написаното. – Какво правите? – Пиша едно заявление. Един млад човек ни изигра, искаме да го дадем под съд, да получи един добър урок. Той взе от проповедника 20 лв. на заем, срещу които обеща да му донесе жито. От мене взе сто лева и обеща да ми донесе брашно. Много време мина оттогава, но нито житото се получи, нито брашното. – Слушайте, скъсайте заявлението, аз дължа на този човек 120 лева. Ето, вземете 20 лева вместо него. Давам 20 лева на проповедника. После се обръщам към адвоката и предлагам на него сто лева. – Не искам нищо. Нека мине от мене. Той скъса заявлението, и въпросът се разреши. Всъщност, аз нищо не дължах на младия човек, но приложих това като метод за изправяне погрешката на своя ближен. Всички хора четат „Отче наш". Значи, този човек е наш брат. Не трябва ли брат на брата си да плати дълга? Младият човек искал да се жени, имал нужда от пари и взел оттук-оттам на заем. Като се оженил, нуждите му се увеличили и не могъл да плати задълженията си. Какво показва това? – Че като се жени, човек все ще направи погрешки.
Следователно, в пътя на реализиране на желанията си, човек неизбежно греши. Една млада мома се оженила, но постоянно искала от своя възлюбен да й направи едно кюркче, с лисича кожа на врата. Тя му се сърдила, карала се с него за това кюркче, но кюркчето не дохождало. Те живели 25 години заедно, но кюркчето още не се реализирало. Жената казвала: С отворени очи ще отида на онзи свят за това кюркче. Най-после кюркчето дошло. Макар и късно, но желанието на жената се реализирало. Така постъпват всички хора. Като имат някакво желание, по цели дни се молят на Господа, да изпълни желанието им, да им изпрати едно кюркче. Все пак някой ден желанието ще се реализира. И като се реализира, те ще видят, че нищо особено не са придобили. Обаче, има желания в човешката душа, за реализирането на които сам Бог се грижи.
Реализирането им допринася много за тяхното растене и развиване. – „Отче наш". Желая на всички да изпълнявате волята Божия, всеки според разбирането си. Аз вярвам, че всеки човек знае, как да изпълни волята Божия, но отлага нещата. На физическия свят нещата могат да се отлагат, но Божественият свят не търпи никакво отлагане. На физическия свят има промени и измени; в духовния свят има изявление на нещата, а в Божествения свят съществува абсолютно единство. Божественият свят е подобен на центъра на кръга, поради което в него не стават никакви промени. В този център е прекарана ос, която играе роля на радиус. При движението на радиуса около центъра се образува крива линия наречена окръжност. Който се движи по периферията, по окръжността, той се намира в света на постоянните промени. Който не иска да се движи в света на промените, той трябва да живее в центъра. Обаче, за живота в центъра се изисква велико разбиране.
И тъй, за да живее в центъра, в Божествения свят, човек трябва да развива всички свои способности и чувства. Божественият свят е разнообразен. Той обединява всички способности и чувства на човека в едно цяло. Затова казваме, че в този живот владее пълно единство. Развива ли се в едно направление само, човек влиза в света на еднообразието. – Не, като е дошъл на земята, човек ще работи за развиване на всички свои чувства: музикалното чувство, което се намира отстрана на челото, милосърдието – отпред на главата, вярата и висшите морални чувства – отгоре на главата, надеждата, въображението и т. н. Човек има повече от 40 центъра на главата си, които еднакво трябва да развива. В това отношение човек представя богат инструмент, който чака времето на своето развитие. След като притежава такова богатство, трябва ли той да бъде недоволен? Недоволството е резултат на личния живот на човека. За да излезе от това недоволство човек трябва да работи, да се разширява, да влезе във висшите области на живота. Не мислете, че само едно нещо ви е нужно. Някой казва, че имал силна памет, но музикалното му чувство не било развито в него. Щом музикалното чувство в човека не е добре развито, той трябва да пее и да свири, да го упражнява. Докато не е разработил всички свои центрове, чувства и способности, човек е едностранчиво развит, не е още пълен човек. При това развитие той е изложен на големи страдания и противоречия.
Много от страданията и противоречията на хората се дължат на недоверието, което имат един към друг. Запример, днес вие сте събрани тук, но нито доверие имате помежду си, нито се цените един друг. Мнозина не могат да се търпят, но един ден ще съжаляват. Когато Бог види, че хората в едно общество не живеят задружно, Той започва да ги разредява. Постоянно чувате, че този или онзи заминали за другия свят, за небето. Радвайте се едни на други, докато сте заедно. Като се разделите, ще съжалявате, защото в тази форма, в която сте днес, никога повече няма да се срещнете. Всеки човек е на мястото си. Никой никого не може да махне и да замести. Ако сте недоволни от някого, вие искате да го махнете. За предпочитане е този човек да остане на мястото си, каквито да са недостатъците му, отколкото да отидат напразно всички разходи, направени за него, отначало на живота му досега. Ако, наистина, трябва да се махне нещо от живота на човека, първо недоволството му трябва да се махне. Ще дойде ден, когато недоволството ще се замести с доволство. Няма нещо в живота на човека, което да не се задоволи. Щом желае нещо, това желание все ще се реализира. Ако не се задоволи днес, утре ще се задоволи.
„Отче наш". Това са две думи, които крият в себе си магията на живота. При думите „Отче наш" всичко е възможно. Без тези думи нещата са непостижими. Дръжте в себе си тия думи като магическа пръчица, с която да разрешавате всичко. Кажете "Отче наш" и вярвайте във възможностите на живота. И аз казвам „Отче наш" и ви желая да постигнете всичко, към което душата ви се стреми.
„Отче наш".
– Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.
22 септември, 1938 5 ч. с. София. – Изгрев.
Съборни Беседи
22.09.1938 05:00 Четвъртък,
София
|
| |
Из том „Двигатели в живота”, СБ
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 21.04.2009 г
подлежи на допълнителна обработка.
|
посещения: 3337
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
