| Порталът към съзнателен живот |
Желаният мир
(Съборни Беседи,
28.08.1938 10:00 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
Днес, повече от всеки друг път, съвременният свят се нуждае от мир. – Защо? – Защото, мирът осигурява най-големите придобивки на културата. Бялата раса е на път да осигури мира. Днес, повече от всяко друго време, има разумни хора, които са дошли до съзнание, че първото условие за нормално развитие на човечеството е мирът. Ето защо, днес всички съзнателни и разумни хора работят за придобиване на мира. В миналите времена и раси водителите на човечеството са мислели, че светът може да се оправи само чрез война. Впоследствие всички водители на човечеството са се убедили в погрешността на това разбиране. Бялата раса, носителка на мира, воюва заради него, за да стане майка на шестата раса – раса на братство между народите. Шестата раса е носителка на любовта между всички хора, както и между всички народи. Тогава всички народи ще живеят едни за други: големите народи ще бъдат големите братя в семейството, а малките народи – малките братчета. И едните, и другите ще живеят в мир и съгласие помежду си. Това е волята на Бога, Създателят на света. – Кога ще дойде това време? – В близкото бъдеще.
Съвременното човечество се намира в предверието на новата епоха, понеже слънчевата система е влязла вече в областта на Божественото зазоряване. Дойде ли това време, за лошите хора няма да има условия за живот. Един след друг те ще измрат, и земята ще се освободи от тях. Новите условия, които идат, не търпят злото. Те сами ще го разрушат. Тъмнината ще вдигне своите завеси и ще отиде на друго място. Злото ще вдигне своите капитали и ще отиде на друго място, дето ще основе свои банки и кантори. Достатъчно е да четете Свещените книги, за да се убедите сами, че бъдещата епоха не е далеч от вас. От всички хора днес се иска разумна, съзнателна вяра. – Как ще познаете идването на новата епоха? – Както познавате изгряването на слънцето. Трябва ли да се доказва на човека, че след пукването на зората настъпва изгряването на слънцето? Когато зората на новия живот започне да се пропуква, слънцето изгрява вече. В Писанието е казано, че когато тази епоха настане на земята, слънцето ще започне да потъмнява, и луната ще изгуби своята светлина. Тогава Син Человечески ще яви своето знание на земята. Под думите „слънцето ще потъмнее," разбираме времето, когато хората престанат да мислят, че един народ може да се наложи на друг със силата си. „Луната ще изгуби светлината си", разбираме времето, когато религиите и религиозните системи престанат да мислят, че могат ла оправят света.
И тъй, когато всички народи, всички религии, всички държави престанат да мислят, че са в сила да оправят света, тогава Син Человечески ще се яви на земята със своето знание. Без да се доказва това, човек сам ще го види. Как ще докажете на човека, че слънцето изгрява? Изгряването на слънцето не се нуждае от никакво доказателство. Достатъчно е човек да погледне през прозореца или да излезе вън, за да види и да се убеди сам, че наистина слънцето изгрява. Човек трябва да даде път на новото сърце в себе си, което е изтъкано от мека материя, а не от камък, каквото е сегашното. Мекото сърце е изтъкано от материя на милосърдието. Следователно, онзи, на когото сърцето е милостиво, е кандидат за новата раса. Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от шестата раса. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново". Коравите, каменни сърца на хората ще се употребят за павиране на улиците, а меките сърца ще останат да трептят, да изнасят пред света великото и красивото в Божествения живот. За този ден, именно, е казано в Писанието, че Бог ще вложи Духа си в меките сърца на хората и ще Го познае малко и голямо. Съзнанието на хората постепенно се пробужда, както пъпките на цветята се пукат пролет, за да цъфнат и да завържат плод.
Великото в живота на хората се заключава в пробуждането на съзнанието и освобождаването им от несгодите и мъчнотиите, в които се намират. В живота на човека има хиляди неща, които могат да го смутят, но има и хиляди неща, които могат да го радват. Който разбира великите Божии закони, той трябва да се радва, че е срещнал един добър, умен, учен човек; той трябва да се радва, че е срещнал един поет, писател, музикант, художник, земеделец, каменар и т. н. Радвайте се, когато срещнете човек, който работи за повдигане на човечеството. Като не разбирате, какво представя човекът, вие се отнасяте с пренебрежение към него и казвате: Земеделец, каменар е този човек. Който облагородява почвата, той е земеделец; който облагородява камъните, той е каменар; който облагородява човешките лица, той е художник; който изправя погрешките на хората, той е скулптор. Изобщо, всеки човек, който създава нещо ценно, с което облагородява, повдига и весели хората, е на мястото си. Мощна сила се крие в словото на всички писатели, поети, учени, философи. Мощно нещо е словото! Един млад момък се отчаял от живота и решил да се самоубие. Той взел един револвер в джоба си и тръгнал към една гора да изпълни решението си. Без да подозира, една млада мома го последвала. В момента, когато пристъпил към самоубийството, младата мома се приближила до ухото му и тихо му казала една дума. Като чул тази дума, момъкът веднага хвърлил револвера настрана и казал: Няма да се самоубия. Ще живея за себе си, за ближните си, за цялото човечество. Животът има смисъл, заслужава човек да живее!
Коя е думата, която момата казала на момъка? Вие я знаете, няма защо да ви я казвам. Има случаи, когато една дума само е достатъчна, за да освободи човека от тежкото състояние, в което се намира. Не е нужно много да се говори на човека. Достатъчно е една дума да му се каже, но тя трябва да е Божествена. И каквото се каже, трябва да стане. Бог каза: „Да бъде виделина"! – и стана виделина. През шестте дни, когато е създавал света, Бог е казвал само по една дума, но тия думи са били мощни, понеже са думи на Божествения език. Каквото Бог е казал, всичко е станало. На седмия ден Той не е казал нищо, защото почивал.
Време е вече всички хора да се обединят по ум, по сърце и по воля, да работят заедно за въдворяване на мира. Всички хора, вярващи и светски, трябва да се проникнат от тази идея. Казано е в Писанието: „Който изтърпи докрай, той спасен ще бъде". С други думи казано: „Който спечели войната за мира, той спасен ще бъде". Сегашните вярващи говорят за любовта, но не я прилагат. Който има любовта в себе си, той трябва да вдига и сваля температурата си, доколкото градуса иска и когато пожелае. Кой може да се противи на човек с десет хиляди градуса? Каквото препятствие срещне на пътя си, той моментално ще го отстрани. По този начин той ще покаже на хората, какво представя Божията Любов. Дето мине, пътят му ще бъде отворен. Човекът на любовта може да увеличи не само топлината, но и светлината си, да стане хиляда пъти по-силна от слънчевата. Тази светлина е в състояние да ослепи и най-многобройната и силна армия. Човек не може да си представи светлина, която е хиляда пъти по-силна от слънчевата. С тази светлина всичко може да се постигне. Всеки, който има топлина, равна на десет хиляди градуса, и светлина, хиляда пъти по-силна от слънчевата, той може да стопи касите на всички банкери, да стопли всички замръзнали сърца, да махне всички прегради, които човешкият егоизъм е поставил на пътя си.
Голяма топлина и светлина идат в света. Те са Божествена сила, която ще стопи и просвети човешките сърца и умове. Когато светлината и топлината на любовта дойдат в света, те ще стопят, ще изгорят всички лоши, престъпни хора, и ще останат да живеят само праведните и добрите, да се разбере, че с любовта не се играе. Не е позволено на човека да си играе с любовта. Днес хората се ужасяват от мисълта, че могат да бъдат подложени на десет хиляди градуса температура, а какво ще бъде положението им, когато Христос дойде на земята? Тогава температурата ще бъде много по-голяма от десет хиляди градуса. Христос казва: „Моят мир ви оставям". Значи, и Христос е за мира. Той е за онзи мир, който е основан на любовта, на братство между всички народи, общества и хора по лицето на земята. Братската и сестринска любов не са нищо друго, освен клонете на бъдещата култура. Тази любов стои по-високо от майчината. Колкото да е велика майчината любов, в нея все още има малко егоизъм. Запример, вземете любовта на тигрицата към нейните малки. За любовта си към тях, тя всеки момент е готова да отнеме живота на всяко живо същество, което се изпречи на пътя й. В този смисъл майчината любов представя корените на живота, а братската и сестринската – клонете.
Божествената любов представя плодове на дървото на живота. От корените на майчината любов, от клонете на братската и на сестринската любов произлизат плодовете на Божествената любов. От тези плодове, именно, бъдещите хора ще се хранят и ще придобият безсмъртие. Тези плодове ще бъдат носители на новия живот. Дето да отидете по света, навсякъде ще срещнете хора на новия живот. Тези хора се отличават по меката и приятна светлина, която излиза от очите им. Ние наричаме новите хора „братя и сестри на човечеството", носители на Божественото начало в себе си. Христос е от новите хора. Той казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратил. Аз дойдох да донеса мир на света". До идването на Христа, еврейският народ се придържаше в буквата на Мойсеевия закон. До това време евреите колеха агнета, овце, волове и принасяха жертва на Бога. С идването на Христа, обаче, животът им коренно се измени. С един замах Христос унищожи стария живот. Те дойдоха до съзнание, че истинската жертва се заключава в добри мисли, чувства и постъпки.
В какво се заключава новата религия? Първият член на новата религия гласи: Аз вярвам, че любовта на майка ми и на баща ми са корени на дървото на великия живот – живот на любовта. Вторият член гласи: Аз вярвам, че любовта на сестра ми и на брат ми са клоне на дървото на великия живот – живот на любовта. Третият член гласи: Аз вярвам, че Божествената любов е плод на дървото на великия живот. Всичко, което излиза от моя ум и от моето сърце, се превръща в плодове на любовта. Който яде от тези плодове, той придобива безсмъртие. Христос казва: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той има живот в себе си". Значи, който яде от дървото на живота, т. е. от майчината и бащина любов, както и от братската и сестринска любов, той има живот в себе си.
Сега, като знаете, в какво се заключава новото верую, бъдете смели и решителни, да приложите това верую. Мнозина чакат нещо ново. Новото се заключава в примиряването на хората. Новото примирява всички противоречия. Как ще стане примиряването между хората? Много лесно. Който има да взима, да прости дълга на брата си. Който има да дава, да бъде готов да си плати дълга. Като отиде при своя кредитор да плаща, последният да му каже, че в името на братството той прощава дълговете му и го признава за свой брат. Когато двама души се признаят за братя, дълговете им сами по себе си падат, споровете се прекратяват, и недоразуменията изчезват. Аз бих желал хората да спорят, но само за едно: кой повече да даде и да помогне на брата си. Когато някой забележи, че брат му е много уморен и не може повече да вдига и слага мотиката, нека той я вземе от ръката му и извърши работата вместо него. Когато види, че брат му изнемогва под тежестта на своя товар, нека снеме товара от гърба му, да го тури на своя гръб, и двамата да продължат пътя си и братски да се разговарят. Когато срещне брата си на улицата и разбере, че е гладен, три деня не е ял, нека го покани у дома си, да го нагости добре и да му каже, че когато пожелае, може да го посети пак. Това са братски отношения.
Днес хората очакват Христа втори път да дойде на земята, да оправи света. – Не, по външен път светът не може да се оправи. Христос трябва да дойде вътре във всеки човек. Само по този начин светът ще се оправи. Ако поставите милиони железни стърготини една до друга, те няма да се сплотят, да образуват едно цяло. Поставите ли ги, обаче, под известна температура, те ще се стопят, ще се слеят една с друга и ще образуват течна маса. В случая, огънят представя онази вътрешна сила, която споява железните стърготини и ги превръща в едно цяло. Следователно, Христос трябва да дойде в сърцата и в умовете на хората като вътрешна сила, която ще ги обедини в едно цяло. Тази вътрешна сила е любовта, която носи живот за човешките души. Само чрез любовта хората могат да работят в единство. Които не разбират любовта, те са готови да я критикуват.
Сега, като говоря за любовта, аз зная, какво можете да приложите. Изобщо, аз зная, кои неща са приложими за сегашния човек и кои са неприложими. Запример, колкото да се говори на човека за слънцето, за възможностите му да го посети, днешният човек не може да направи това. – Защо? – Условията на слънцето са съвсем различни от тия на земята. Човек по никой начин не може да отиде на слънцето със сегашното си тяло. Ако някой човек тежи 60 кг, като отиде на слънцето, тялото му ще тежи милиони килограми. Как може да се движи на слънцето с такава грамадна маса на себе си? Красив е животът на слънцето, но той още не е достъпен за хората на земята. Мислено човек може да отиде на слънцето, но не и в действителност. Знаете ли, как живеят съществата на слънцето? Знаете ли, какъв е техният език? За нас е достатъчно, че имаме възможност да се ползваме от слънчевите лъчи. Когато искате да се лекувате, излагайте гърба си на ранните слънчеви лъчи. Когато искате да придобиете вътрешен мир, излагайте гърба си на залязващото слънце, а лицето си отправете към изток. При това положение вие ще изпитате дълбок вътрешен мир и ще разберете, че не трябва да се тревожите за нищо и за никакво. Жителите на слънцето живеят в голямо изобилие, вследствие на което не се тревожат за нищо. Тяхната задача е да изпращат блага по цялата слънчева система. Те определят бюджета на всички същества, на всички хора, на всички държави и народи, на цялото човечество, на всички планети.
Като говоря за слънцето, аз не искам непременно да ми вярвате. Дали вярвате или не, това не ме интересува. Аз се интересу-вам само от едно: вярно ли е това, което говоря, или не е вярно. Вярвайте в това, което Бог е създал. Щом вярвате, че Бог е създал небето и земята, с всички светила, с всички живи същества, вярвайте и в техния Създател. Щом вярва в тия неща, чо-век трябва да изучава и небето, и земята. Той трябва да изучава и слънцето, и луната, и всички звезди на небето, както астрономите и учените постъпват. За да разбере живота на слънцето, човек първо трябва да намери своето слънце. Всеки човек има в себе си едно малко слънце, което се намира в центъра на човешкия мозък. Големината на това слънце за всеки човек е различно, в зависимост от големината на планетите в него. Чрез това слънце, именно, душата придобива знания. Между външното слънце и планетите на небето и вътрешното слънце и планетите в човека има нещо общо: в изгряването, в залязването им и т. н. Ако вътрешното слънце на човека престане да изгрява, и външното изгубва смисъл за него. Значи, между външното и вътрешното слънце на човека има известна зависимост. Ако тази зависимост се прекъсне, човек няма да има никаква вътрешна светлина. Когато вътрешното и външното слънца едновременно светят, човек има условия да вижда. Ако вътрешното слънце загасне, човек ослепява. Той се лишава от условията да вижда, да възприема Божественото знание.
И тъй, Божественото знание, към което мнозина се стремят, има за цел да научи хората да ценят вътрешното слънце в себе си, чрез което тяхната душа се учи и развива. Когато някой казва, че е тъмно в душата му, това показва, че вътрешното слънце в този човек е престанало да свети. Докато вътрешното слънце в човека свети, той мисли и чувства правилно. Престане ли това слънце да свети, с него заедно и умът, и сърцето му се помрачават. Ето защо, за да не се помрачи това слънце, човек трябва да живее добре. Лошият живот, изразен в лоши мисли, чувства и постъпки, предизвиква големи изпитания, които помрачават небето, на което свети вътрешното слънце на човека.
Мнозина, учени и прости, не разбират, какво грамадно влияние имат мислите и чувствата върху вътрешния живот на човека, а оттам и върху неговото здраве, вследствие на което търсят щастието си по неестествен път. Те искат да станат богати, да се оженят за красива жена, да придобият много знания, без да подозират, че по този начин те сами си приготвят своето нещастие. Не е лошо да придобие човек знание, сила, красота, богатство, но той трябва да знае, как да се справя с тях. Турците казват: Благословение е за човека да гледа красиви неща. Наистина, естествено е човек да се стреми към красотата, да се вдъхновява от нея, но не и да я обсебва. В природата и красотата, и грозотата имат свое място, както светлината и тъмнината. Светлината царува, докато слънцето грее. Щом слънцето залезе, тъмнината иде. Обаче, без тъмнина звездите нямаше да светят. Значи, в човешкия живот тъмнината е необходима, за да се проявят добродетелите – звездите.
Сега, като говоря за Божественото в света, някои се обезсърчават, мислят, че не могат да го постигнат. За да не се обезсърчават, Бог им е обещал да влезе вътре в тях. Бъдещето царство ще се създаде отвътре, а не отвън. Чрез любовта на цялото човечество ще се реализират всички Божии планове. За да се постигне това, нужни са работници. Днес всички хора трябва да работят в това направление, да бъдат носители на Божествените идеи, че като влезе Бог в тяхното слънце, да се прояви навън. На всеки човек е дадена специална мисия, да бъде носител на Божията любов, на Божията мъдрост и светлина, на Божията истина и свобода, по свой специфичен начин. Само при това положение човек може да постигне всички свои желания. Всички несгоди, всички мъчнотии и страдания, които човек днес преживява, ще бъдат условия за познаване на Бога, на великото в света. Бог ще бъде с вас във всичките ви пътища. Тогава ще кажете: Радваме се, че живеем в епоха, когато можем да опитаме и познаем Божията любов, да станем работници на Неговата нива.
Бъдете радостни и весели, за да постигнете идеалите на вашата душа. Кога ще ги постигнете, това зависи от вас. Още днес можете да ги постигнете. Един Божествен ден се равнява на хиляда години. Значи, след хиляда години вие можете да постигнете това, което днес желаете. Съзнателна работа се изисква от човека! Божественото е вече пред прага на вашия дом. Отворете вратите на вашите сърца и умове, да влезе в тях Божествената светлина и топлина.
28 август, 10 ч. пр. об. София. – Изгрев.
Съборни Беседи
28.08.1938 10:00 Неделя,
София
|
| |
Из том „Двигатели в живота”, СБ
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 21.04.2009 г
подлежи на допълнителна обработка.
|
посещения: 2859
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
