| Порталът към съзнателен живот |
Изгубеният сън
(Утринни Слова,
18.09.1938 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
Размишление
Ще прочета 2-ра глава от пророк Данаил.
„Навуходоносор сънува сън и сънят му побягна от него.“ Някога и вие сънувате сън и го изгубвате. Сутринта казвате: „Сънувах нещо, но го изгубих. Остана нещо, но образа изгубих“. Не е лесно да бъдеш пророк. Царят извика Данаил и му каза да намери съня му и да го изтълкува. Трудна задача, но трябвало да се реши.
Жената на един турски валия обичала често да се разхожда из гората. Един ден тя паднала и навехнала крака си. Валията заповядал веднага да намерят един чаракчия, но с условие да не се докосва до крака на ханъмката. Най-после намерили един опитен чаракчия в едно варненско село – Ботьово. Той се явил пред валията и получил заповедта: да намести крака на ханъмката, без да се докосне до нея. Той казал: „Искам да ми дадете срок една седмица, да помисля малко“. След една седмица чаръкчията дошъл и започнал лекуването на ханъмката. Казал да подложат на тридневен глад един жребец. Те имали един млад, черен жребец. За здравето на ханъмката трябвало жребецът да пости три дни – нито вода, нито храна. След това чаракчията казал да вържат ханъмката под жребеца, на корема, и да му дават по малко вода. Понеже от поста коремът на жребеца хлътнал, от водата започнал постепенно да се надува. Така се наместил крака на ханъмката. Значи с изпълване слабините на жребеца кракът на ханъмката се наместил. Ум се иска за това. Като запитали чаракчията откъде научил това изкуство, той отговорил: „По наследство го получих от дядо си“. За да покаже изкуството си, той казал: „Донесете една голяма стомна за вода, с вместимост 12 литра“. Като му я донесли, той сложил стомната в един чувал, завързал го добре, ударил го няколко пъти в земята и стомната се счупила на парчета. След това пъхнал ръката си в чувала, събрал всички парчета и възстановил стомната в първия ѝ вид.
Ако не можеш да наместиш изкълчения крак без пипане, ти не си на мястото си, не си учен човек. Ако не можеш да събереш парчетата на една стомна и да я възстановиш, ти нямаш никакво изкуство. Тази е причината, задето при слизане в живота вие се натъквате на големи противоречия. Търсите гадатели и намирате два вида такива: едните владеят знанието на вавилонските мъдреци, които могат да гадаят, когато им се разкаже сънят. Другите не могат да открият съня, следователно не могат и да го разгадаят. Според вас няма човек на земята, който може да тълкува сънища, като съня на вавилонския цар. Избегналият сън на Навуходоносор не е нищо друго, освен навехнатия крак; той мъчно се лекува.
Човечеството минава през четири фази. Първата фаза е, когато главата на човека е от злато; втората фаза е, когато коремът и бедрата му са от мед; третата фаза – коленете му са от желязо и четвъртата фаза, когато нозете му са една част от желязо, а друга – от кал. Такъв образ сънувал вавилонският цар. – „Кога човечеството ще мине през тези фази?“ – Това ще стане в един период от 400 години: златният век трае сто години, сребърният – също сто години, останалите два – медният и железният също по сто години. Сега българите минават своя златен век, останалите европейски народи минават железния век. Вие искате да знаете какво ще стане с българите. Понеже минават златния си век, те имат най-добрите условия. Макар и малък народ, в духовно отношение те представляват банка, която ще кредитира другите народи. В края на този век славянството ще излезе от железния си век и ще влезе в златния си век. И християнството минава също през тези четири епохи. И то не е влязло още в златния си век. Още много години ще изминат, докато влезе в златния век. Когато човек минава от една епоха в друга, докато разбере нейните закони, ще се намери в големи противоречия. Богатият човек, който не е организиран, ще употреби богатствата си само в ядене и пиене. Понеже не е работил на младини, нито е придобил знание, той не е придобил също и Мъдрост. А Мъдростта и знанието – това е златото на физическия свят. През този период сърцето трябва да придобие добродетели, волята да стане силна. Това е истинското положение на човека. Златната глава е глава на знанието и на Мъдростта; тя излъчва светлина. човек, в когото мисълта, чувствата и волята са свързани в едно, може да разбере своето предназначение и да изпълни Божията воля.
Като четете тази глава от Данаил, ще се постараете да изтълкувате образа, който видял вавилонският цар. Тълкувателите уподобяват царството на Александър Велики на медната епоха; великата Римска империя – на желязната, а сегашните царства – на желязото и калта. Те са направени на места от желязо, а на места – от кал. Сегашните оръжия, телени мрежи, всичко е от желязо и кал. Пророчеството на Данаил се отнася и за сегашните времена. В прочетената глава се казва: „Желязото, калта, медта, среброто и златото се съкрушиха изцяло и станаха като прах от плява; вятърът ги дигна и не се намери за тях никакво място; камъкът, който удари образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя“. Тази глава показва всичките заблуждения от хилядите години, в които хората са живели и са противодействали на Великия Божествен закон. Камъкът, който удари образа, е истинското учение, което Бог изпраща в света. Божественото учение ще проникне в съзнанието на хората и това Царство няма да загине. Него очакват сега хората. Казано е: „Когато Син человечески дойде“. Някои очакват да дойде Христос на облаците. – Какво означава това? – В дадения случай облаците означават обърканите времена.
Сега всички хора са смутени и нищо не виждат. Очакват Христос да дойде над облаците. Това е фигуративно казано. Аеропланът, като се вдигне над облаците, бръмченето му се чува, но той не се вижда. Вие се плашите и се чудите как ще се оправят разбърканите работи. Разбърканите работи аз уподобявам на ловене риба в мътна река. Докато водата е мътна, рибите се ловят. Като се избистри, няма какво да се лови. Сега светът е размътен и мрежите се хвърлят. Питате: „Какво ще стане със света?“ – Като риби ще ви хванат и като ви извадят от реката на заблуждението, водата ще се избистри. Всеки от вас ще бъде хванат в една мрежа, нито един няма да остане свободен. Праведни, грешни, всички в мрежите. Вие искате да знаете какво ще стане после. – Праведните ще бъдат посяти в новата епоха, а грешните ще бъдат сложени в сламата, за храна на говедата. Като умре човек, нали го слагат в земята? Ще кажете, че не го виждате. За вас е така, но червеите го виждат и се разговарят с него. Някъде телата на умрелите ги балсамират, както правели египтяните с телата на умрелите, на своите царе и царици.
Сега ние живеем в последната епоха. Казвате, че ще се свърши светът. – Няма да се свърши светът, но минаваме от една епоха в друга. Аз наричам едната – епоха на нощта, а другата – епоха на деня. В епохата на нощта живеят всички нощни птици и месоядни животни, които завършват деня с изгряването на слънцето. Понеже идва новата епоха на Божественото слънце, което ще изгрее, и Писанието казва: „Праведните ще просветнат“. Желая ви, да дочакате Божествения ден. Когато дойде истинската култура на земята, тогава ще печелиш хляба си без страх и мъчение. Сега хората живеят със страх и смущение. Тъкмо седиш спокойно и обядваш, изведнъж ти съобщават неприятната вест, че жена ти заболяла, или синът ти е убит. Можеш ли да бъдеш спокоен? Веднага ставаш от трапезата и тръгваш по лекари. Един наш приятел разказваше как се спасил от катастрофа. Връщал се у дома си и спрял да чака трамвай. Хванал се за дръжката на трамвая, който веднага потеглил и го повлякъл. Добре, че се държал здраво, иначе щял да се намери под колелата на трамвая. Чуди се той как се спасил!
Едно се иска от всички – да обичате Бога. Любов към Бога – това е епоха, която идва сега. Тази Любов трябва да проникне в човешките умове и сърца; тя трябва да проникне и в човешката душа и дух. Само така човек ще се освободи от противоречията на живота. – „Къде ще останат противоречията?“ – Вън от човека, а в него ще останат възможностите и условията, както и добрите мисли и чувства. И Данаил имаше противоречия, но знаеше къде да ги постави. Оплакваш се, че нямаш пари и се намираш в противоречие. – Много просто, главата ти е златна. Отрежи ухото си и го продай. Или отскубни няколко косми от глава си и ги продай. Всичко на главата и в главата ти е златно. Колко струва твоята глава? Може ли при такова богатство да нямаш пари? Човек се безпокои за неща, които не заслужават безпокойство.
Преди няколко дни дойде една сестра при мене, да ми каже, че много страда. – Защо страда? – Била голяма грешница. Казах : „Не греши!“ – „Какво да правя с миналите грехове?“ – Като не грешиш, Бог няма да те съди за миналите грехове. Щом не грешиш, ти ще изправиш грешките си. – „Лоши неща съм говорила.“ – Сега ще говориш добри работи. – „Как да говоря добро?“ – Срещаш един болен човек. Кажи му: „Ще оздравееш“. Срещаш един обезсърчен, нещастен човек. Кажи му: „И твоята работа ще се оправи“. На всеки човек казвай по една дума за насърчение, за да се простят греховете ти. Един албанец-бозаджия продавал много хубава боза. Два дни от седмицата той оставял за себе си, за своята душа. В това време той излизал на края на града с две стомни, пълни с чиста вода, и като минавал жаден, уморен пътник, предлагал му чаша вода, да утоли жаждата си. Питам: Вие не можете ли да направите също като този албанец? Кажи и на себе си една добра дума, да се насърчиш. Заболи те ръка, крак, глава, стомах, кажи им: „Ще оздравеете“. Те са вашите ближни. Поглади ръката, крака, главата си и те ще оздравеят. Чрез ръката се предават Божествени енергии. Най-хубавите работи стават с ръцете. Чрез лявата ръка работи Любовта, а чрез дясната – Мъдростта. С ръцете цигуларят и пианистът свирят, с пръстите – също. Така те учат хората какво може да излезе от човешката ръка. Всеки пръст излъчва специфична енергия. И големият пръст – палецът, взима участие при свирене на пиано. Той внася в музиката Божествен елемент. – „Какво да правим, като ни се объркат работите?“ – Вземете една хубава дъска, добре полирана, и свирете с пръстите си. Така ще трансформирате състоянията си. – „Няма да се чуват никакви тонове и ще станем за смях пред хората.“ – Като объркате работите си, не сте ли за смях? Гледаш един учен човек, професор, легнал болен. Не е ли за смях? Не се срамувайте. Свирете на дъската и като ви питат какво правите, кажете: „Оправяме обърканите си работи“. – „Дъска е това!“ – И книгата е от дъска. Но колко хубави неща се печатат на нея! Свещени мисли се печатат в книгата. Книгата насочва човека в правия път.
Сега, благодарете на Бога за всичко, което ви е дал: за главата, за очите, за ушите. Като ставаш сутрин кажи: „Благодаря ти, Господи, за очите, които ми даде. Чрез тях възприемам светлината и се запознавам с външния свят“. Без светлината ти си в ада, в мрака на живота. Благодари за ушите, чрез които приемаш звуковите вълни. Чрез тях приемаш и живота, който те движи и оживява. Какво щеше да прави болният от 38 години, ако беше глух? Христос му каза: „Вдигни одъра си и тръгни!“ Той чу Христовите думи и оздравя. Благодари за носа, чрез който дишаш и издишаш. Въздухът е Божественият живот, който възприемаш в себе си. Благодари за устата и за езика, чрез които опитваш храната. Ако знаеш как да си служиш с тях, злато ще излиза от устата си.
Една сестра ми разправи една своя опитност. Каза ми: „Толкова години вече живея, но не чух една похвала за себе си. И на баща си услужвах, и на майка си, но все недоволни оставаха. Свърших университет, пак не чух една похвална дума. Един ден диктувам на една машинописка. Казах: „Добре пишеш на машина“. Тя ми каза: „Но и ти диктуваш добре“. Стана ми много приятно. Университет свърших, но не ми беше толкова приятно, както нейната похвала: „И ти добре диктуваш“.
Сега и аз ви казвам: Добре пишете и добре диктувайте.
Похвалявам ви и за едното, и за другото.
Това е живот вечен, да познаем Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си проводил.
Утринно Слово от Учителя, държано на 18 септември 1938 г., София, Изгрев.
Утринни Слова
18.09.1938 Неделя,
София
|
| |
проверка и редакция:
Общество Бяло Братство
|
посещения: 3132
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
