| Порталът към съзнателен живот |
Оригинал и копие
(Утринни Слова,
11.09.1938 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
Размишление
Ще прочета 13-та глава от I Послание към коринтяните.
Много пъти съм чел тази глава и пак ще я повторя. Българинът казва: „Повторението е майка на знанието“. Хората приемат тази мисъл като абсолютна и, съзнателно или несъзнателно, повтарят всичко – и грешките, и добрите си прояви. Гледаш, някой греши веднъж, два, три пъти, за да научи нещо, както трябва. Някой направил една услуга и десет пъти я повтаря, да се знае какво е направил. Друг облякъл нови дрехи и току се оглежда дали прави впечатление. Днес го питат откъде е купил дрехите си, колко струват. На другия ден пак го запитват, но по-малко хора. На десетия ден никой не се интересува от неговите дрехи. – Много естествено. Това е един от временните въпроси. Временните неща са само за момента. Следователно, колкото повече носиш дрехите си, толкова повече губят. Червената, зелената, жълтата, синята дреха губят цвета си. Обаче бялата дреха никога не губи своя цвят. Белият цвят си остава всякога бял. Слушате един човек да говори. Всички се интересуват от него: откъде е дошъл, къде е учил, какво е изучавал. Добър ум има този човек. Обаче, като го слушат няколко пъти, хората казват: „И ние можем да имаме като неговото знание. Ще следваме същия университет и ще придобием същото знание“. Щом кажат така, престават да го посещават.
Често питат какъв е смисълът на живота. Според едни смисълът на живота е да се облечеш добре, да си сложиш нова шапка и обувки и да се покажеш на хората. Според други смисълът на живота е в учението: да свършиш училище и да покажеш на хората дипломата си; да станеш певец, да излезеш на сцената, да пееш и всички да кажат: „Хубаво пее, като ангел“. За някои смисълът на живота е в религията; искат да се покажат пред хората с благородство, с набожността си. Застават в черквата прави, вдигнат очите и ръцете си нагоре и оттук-оттам поглеждат дали ги виждат. Това било молитва към Бога! Искат да се представят скромни, смирени. И детето, докато е в количката, е смирено; отвреме-навреме поглежда, да дойде някой да подвижи количката. Щом излезе от количката и започне да лази, то иска да покаже, че е юнак. Хваща се за един, за друг стол, мисли, че не се нуждае вече от помощ. Но и това е реклама. И то иска да се покаже пред големите, че и в него има сила.
– Кое дава цена на човека? – Онова, което остава с него и след смъртта му. Ако придобиеш външно знание, всеки момент можеш да го изгубиш, а с него заедно и своята цена. Ако външно се накичиш с добродетели и ги изгубиш, с тях заедно губиш и цената си. Без знание, без сила, без добродетели човек губи цената си. То е все едно да имаш едно око, едно ухо, по три пръста на ръцете си. Зъл човек ли е този? Ако не проявяваш Правдата, човек ли си? – Човек си, но без ръце. Ако не говориш Истината, човек ли си? – Човек си, но без очи. Ако нямаш знание и Мъдрост, човек ли си? – Човек си, но без уши и без ум. Ако не проявяваш Любовта, нямаш сърце. – „Ама аз не мога да любя.“ – Значи изгубил си сърцето си. – „Не мога да мисля.“ – Изгубил си ума си. – „Не виждам добре.“ – „Изгубил си Истината.“ – Къде е истинският човек? – Ще кажете, че човек може да живее и без истината. Може, но той ще бъде сляп. И без знание може, но ще бъде глух. И без ум може, но ще бъде глупав, безумен. Без всичко може, но какво ще остане от човека? Искате знание. Как сте започнали да работите без знание?
Човек има някакво знание, но ограничено. Какво знае той за природата, за пространството? Знанието му е колкото на бръмбара, колкото на падналия лист. Цял ден вятърът разнася листа и като утихне, листът казва: „Днес обиколих целия свят“. Целия свят обиколил! И бръмбарът ще каже, че обиколил цял лист. Колко път е извървял? Българинът ще каже, че обиколил цяла България. Какво пространство заема България на земята? Някой казва: „Обиколих цялата земя; придобих много знания“. – Колко е твоето знание? Друг ще каже, че обиколил месечината; трети обиколил слънцето. Какво е тяхното знание? – „Как се отива до слънцето?“ – Който е ходил, той знае. Ако пеперудата каже на гъсеницата, че обиколила всички цветя, тя ще се почуди и каже: „Възможно ли е това?“ И човек може да каже, че хвърчи като пеперуда. Значи и човекът, и пеперудата са излезли от гъсеница. И гъсеницата, като си направи един ден пашкул, и тя ще хвърчи. Там, в пашкула, тя ще се научи да шари крилцата си и да хвърчи. Как е станало това, гъсеницата не знае. Като видите дете, облечено с красиви, пъстри дрешки, то само ли се е облякло? Според една теория Бог е създал човешкото тяло. Според друга майката и бащата са го създали. Нито майката, нито бащата го създадоха. В Писанието се казва, че Бог, Божествените сили създадоха човека. Майката и бащата само ремонтират тялото, а духът и душата влизат в него и го одухотворяват. Въпреки това, не мислете, че тялото е вечно, че е абсолютно реално. Досега човек е живял в хиляди малки къщички, хиляди форми. Никой още не е видял същинската форма на човека.
Време е да се освободите от всички ограничения, от голямото невежество. Вие мислите, че като влезете в другия свят, ще разправяте на Господа колко сте страдали на земята. Той не се интересува от вашите страдания. Не е въпрос за страданията, но за недоволството – липсва ви нещо: Хлябът ти бил малко, не си се доял; дрехите ти били скъсани, обувките също. Бог ще ти каже: „Виж как ходят твоите по-малки братя“. Имат ли обувки на краката си? Цял живот те са без обувки, пък и ти не си роден с обувки. Ако бяха необходими, Бог щеше да ти ги даде още като беше в утробата на майка си. Всъщност, обувките дойдоха впоследствие, те са човешко изобретение. Ако живеехте в област с мека трева, нямаше да имате нужда от обувки. Днес имаме нужда, защото земята, върху която стъпваме, не е разположена към нас. Някога и хората не са разположени едни към други. Хората носят и ръкавици, и те не са нужни, но засега още се употребяват. Трябва ли да се оплакваш, че нямаш ръкавици? Интересно е как майка ти и баща ти не са те създали с ръкавици!
Аз ви навеждам на тези въпроси, за да размишлявате. Например, говорите за светиите на църквата. Аз се чудя какви светии са те! Какъв светия е този, който не свети? Какъв учен е този, който никога не е учил? Слушам да се свири или говори на грамофонна плоча. Въпреки това, тя не е учена. В този смисъл има грамофонни светии и грамофонни учени. Мислете право, не взимайте тези думи върху себе си. Който си въобразява, че е съвършен, той е грамофонна плоча. Наистина, някога речта на оратора се предава толкова добре на грамофонната плоча, че всички я приемат за истинска. В речта всичко е на място. И човек понякога, за да покаже, че е съвършен, казва: „Духът говори чрез мене“. Ако е така, защо се хвалиш? – „Държах много хубаво слово.“ – Да, но на грамофонна плоча. Нямам нищо против такава слава, но да ви пази Бог от грамофонни плочи! Отдалеч слушаш и си мислиш, че човек говори, а то било плоча. Ще кажете, че това е изкуство. Запиташ нещо за изкуството, отговаря ти се друго. Какво чуваш? – „Заплакала е гората, гората и планината. Планини високи, долини дълбоки. По поля се скитам и за тебе питам.“
Питате: „Защо ни говориш така? Кажи ни нещо друго“. – Какво да ви кажа? Влезе в ума ми една идея и започнах да пиша. След това и вие започнете да пишете на същото място. Не пишете там, където други са писали. Някои си позволяват да пишат там, където Бог е писал вече. И след това ще се подпишат под него. Това е тщеславие. Ще се качиш на една топола и там ще се подпишеш. Колкото нагоре расте тополата, и подписът се качва нагоре. – „Като умра един ден, поне името ми да остане за спомен.“ – Какъв смисъл има след смъртта имената ви да бъдат записани? – „Е, поне името ни да остане някъде записано!“ Аз предпочитам да живея, без да е записано името ми, отколкото да умра и името ми да е записано някъде. Няма смисъл да се задава такъв въпрос. „Е, прост човек съм.“ – И това не е на място. Картината няма право да се произнася сама за себе си. Само художникът може да се произнася за нея. Поезията също няма право да се произнася за себе си. Само поетът може да се произнася за поезията. И ние нямаме право да се произнасяме, добри ли сме, или лоши. – „Добър ли си ти?“ – Не зная. – „Лош ли си?“ – Не зная. Докато се произнасяш за себе си, ти не си умен. Как може, умният да върши глупости? Умният не задава такива въпроси. Който е направил грешка, нека сам да си я изправи. Боядисаш едно платно, нарисуваш нещо върху него и казваш: „Ето моята картина; хубава ли е?“ Ти пръв ще се произнесеш за нея. Ако нищо не можеш да кажеш, по-добре си мълчи.
Често вие се самоосъждате, недоволни сте от себе си. Оставете другите да ви съдят. Какво печели художникът, ако сам се осъжда? Какво ще бъде неговото положение, ако всичките му картини се обявят против него? Какво печели той, ако всяка картина започне да го критикува? Интересен е животът на човека. Ражда се малко, безпомощно дете. Майка му го носи на ръце, къпе го, облича го, храни го и му се радва, нарича го ангелче. Колкото повече расте, всички виждат слабостите му и го критикуват. Като стане голям, започва да работи, сам си изкарва прехраната. Един ден го виждате стар, немощен. Той казва: „Остарях вече, за нищо не ме бива“. Как остаря? Не се произнасяй нито за младостта си, нито за старостта. Ти си актьор, на сцената те направиха млад, без да си млад; после те правят стар, без да си стар. На сцената ставаш и учен, и невежа, без да си такъв. Каква реалност има в това? Философите говорят за реалността, но тя не е там, където те я виждат. Те говорят за добро и за зло. Казват, че този е добър, онзи е лош. И доброто, и злото са външната обстановка на нещата. За малките деца майката е добра, когато им носи сладкиши, играчки. Тигрицата е добра за малките тигърчета, защото им носи агънца за ядене. Питайте агънцето колко е добра тази тигрица.
Днес аз говоря за напредналите ученици, които искат да разберат живота в неговия дълбок смисъл. Казвате: „Каквото и да ни се говори, според нас човек не е нито добър, нито лош“. Какво всъщност е доброто и добрият човек? – Който има здрави крака и може да ходи, той е добър човек. Доброто, добродетелта има отношение към краката. Справедливият има здрави ръце и може да работи. Който обича Истината, има здрави очи. Който чува добре, има здрави уши. Той е умен човек, мисли право. Ако не мислиш, не си умен. Всеки трябва сам да мисли, сам да се учи, да не очаква на грамофонните плочи. Някой певец слуша на грамофонна плоча видни певци и се учи от тях. Професори слушат научни сказки на грамофонни плочи и се учат от тях. Грамофонът предава гласа и тона в общи черти, а не в подробности. Някога се чудя на себе си, как се оставям да ме фотографират. Ще ме следят, да хванат тази или онази поза. Това са актьорски пози. После ще ме продават. Ще даваш 50 лева и ще си купиш учителя. Много евтин учител. След време, тези портрети ще се изтрият. Ако искате да имате образа на Учителя, аз ще ви помогна да го отпечатате в мозъка си. Там ще имате приблизително оригинала, а на портрета – копие, по-близо или по-далеч от оригинала. И това не е лошо, но природата е предвидила всичко. Тя отпечатва и хроникира образите и събитията. В нея нищо не се губи.
Идва ден, когато светът ще се освободи от всички фотографии, от всички копия. Този ден е второто пришествие. Тогава ще остане само оригиналът и едно копие от него. В оригинала е Божественото. Смисълът на живота се заключава именно в това, да се освободят хората от копията и да остане само оригинала. Значи в човека трябва да остане само Божественото, вложено от Бога. Ако имах време, щях да ви представя картинно къде се спъвате. Впрочем и да имах време, не бих се заел за тази работа, защото, без да искам, ще ви критикувам. Не обичам да критикувам, защото всичките ви копия ще влязат в мене. Аз се нуждая от оригинали, а не от копия. Не се нуждая и от грешките на хората. Те са копия, а не оригинали. Всички недоносчета – картини, са копия. Щом картината не излезе добре, художникът я помята. Злото е в помятането. Когато не може да роди детето, жената помята.
Знаете ли какво се случва, когато жената помята? – Или тя заминава за другия свят, или детето. Някога майката не иска да роди детето, но и да не го пометне, мисълта действа върху него и то се ражда или мъртво, или хилаво. На хиляда такива деца едно–две оцеляват и те – несретници. Пазете се от помятане. Човек може да помята и мислите, и чувствата, и постъпките си. Казваш на някого: „Обичам те“. Ще ти повярва ли той? Или пишеш му писмо: „Обичам те!“ И сега не може да вярва. Това са копия на Любовта. Сложете копията настрана и се върнете в света на реалността, за да имате ясна представа за Любовта. Тя е сила, която примирява вътрешните противоречия в човека. Например, как ще примириш милиони стърготини, събрани в едно шише? Каквото да правиш, те ще бъдат в постоянно движение. Ако ги сложиш на силен огън, веднага ще се примирят: те ще се стопят и ще се превърнат в течност. И Любовта е като огъня. Щом се превърнеш в течност, ще се примириш и животът ти ще се осмисли.
Сега, вие искате да бъдете силни. Ако нямате новото разбиране, за което ви говоря, не можете да бъдете силни. Без това разбиране не можете да станете нито добри, нито лоши. Добър или лош, това са два начина на проява. Лошият човек е черен, а добрият – бял. Какво от това, че лицето на лошия е черно? Разликата между черния и белия е тази, че черният няма условия да се проявява, а белият има. Един проповедник казвал: „Лицето ми е черно, но сърцето ми е бяло“. Прав е този човек. Има хора с бели лица, а черни сърца. Други имат черни лица, а бели сърца. Малко хора има с бели лица и бели сърца. Вашите лица са бели, но и сърцата ви трябва да бъдат бели. Това е ваше добро.
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
Утринно Слово от Учителя, държано на 11 септември 1938 г., София, Изгрев.
Утринни Слова
11.09.1938 Неделя,
София
|
| |
проверка и редакция:
Общество Бяло Братство
|
посещения: 2950
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
