Размишление
Ще прочета 10-та глава от Евангелието на Йоан.
Тази глава представлява част от една реч, която някога Христос е държал. Защо тогава хората не вярваха? Защо не можаха да разберат истината? Аз съм засягал този въпрос. Хората не могат да разберат истината, защото имат три съзнания: едното съзнание е външно, обективно; то се занимава с физическия свят. Другото съзнание е вътрешно, субективно; то се занимава с вътрешния свят. Третото съзнание включва първите две. Следователно, докато се занимава с физическата страна на живота, човек има външно разбиране. Той се занимава само с външната форма на нещата. Ако избира хляб, ще гледа да е голям, с хубава форма. Това е външната форма на хляба. Друг дойде, не търси голям хляб, но да е добре опечен и от хубаво брашно. Първият обръща внимание на физическата страна на хляба, а вторият – на духовната. Третият, в когото Божественото съзнание е пробудено, не купува хляб за себе си, а за другите. Той има предвид децата на някой беден, нещастен човек. Първата и втората категория хора се грижат за себе си, а третата категория – за другите. Човек с физическо съзнание търси голям хляб, а духовният – малък хляб. Той казва: „Не искам много“. – Не искаш много, но да бъде скъпоценен камъкът. Значи да не бъде голям като паче яйце, но поне като гълъбово. Такъв камък струва скъпо. Стойността му е няколко килограма злато.
Има нещо, което препятства в живота на човека. – Кое е то? – Еднообразието. Слушаш някой ученик пее „Цвете мило, цвете красно“. Където отиде, все тази песен пее. Най-после дотяга и на него, и на обкръжаващите. Започва да пее друга песен. Един ден и тя му омръзва. Не оставай да ти омръзват нещата. Някои се обличат в цветни дрехи – бели, червени, сини. Това особено обичат децата. Възрастните също обръщат внимание на цвета на дрехите си, но повечето са тъмни. Старите пък носят черни дрехи. Старият казва: „Всичко изгубих!“ – Какво изгуби? – Младостта си. Значи за стария младостта е вече умряла. Той е изгубил младостта си, която му носела радост, свежест, сила. Той вижда, че няма вече кой да му помага и кой да го утешава. Казвате: „Остаряхме, няма какво да правим. Не можем да работим“. – Докато младостта беше с вас, работата вървеше напред. Щом си замина тя, нищо не върви. Отиде си Младенка, а остана Старка. Казваш: „Този е млад, а онзи – стар“. – Какво от това? Така не се разрешават въпросите. Докато разглеждаш поотделно младостта и старостта, всякога ще се спъваш.
Външната страна не разрешава въпроса. Четете във вестниците, по афишите, че знаменит певец ще дава концерт. Всички се произнасят много добре за него. Това е едната страна на въпроса. Важно е как пее той. Това е другата страна на въпроса. Често се произнасят за някого, че е добър, млад, учен. Това е само обявление. Трябва да опитате дали човек отговаря на качествата, които му приписват. Ще излезе на сцената и вие ще проверите доколко е вярно всичко писано във вестниците за него. Концертът решава въпроса. За предпочитане е да пресилиш малко добрите качества на човека, отколкото да изнасяш отрицателните му качества. Най-добре е, обаче, да изнасяш фактите, както са.
Съвременните хора се интересуват от окултните науки. В Англия се явил един окултист, който злоупотребил с доверието и интереса на хората към тези науки, с цел да ги обере. Дал обявления, в които съобщавал за големите чудеса, които вършел. С мисълта си могъл да спре експреса във време на движение. Обаче, за да демонстрира това, необходимо било злато и скъпоценности, да използва тяхната магнетична сила. Явили се много любители на този опит и щедро предлагали златните си украшения и скъпоценни камъни. В определения час за опита всички заинтересувани отишли на мястото, където той ще се проведе. Там бил и окултистът. В момента, когато експресът минал, той с голяма ловкост и бързина се хвърлил във влака и бързо изчезнал пред очите на публиката, без да спре експреса. Експресът продължил пътя си, а с него заедно и знаменитият окултист.
Често хората се излагат в живота си като този окултист. – Как? – По различни начини. Някои минават за силно вярващи, а като се намерят в затруднение, не могат да си помогнат – вярата им се излага. Един наш брат, сега е в другия свят, беше се парализирал, гръбначният му стълб се схванал. Идват двама братя да ми кажат какво е положението му. – Лесна работа, ще се лекува с вяра. Идете при него, хванете го за ръцете и мислено направете молитва, да стане от леглото. Вярата ви ще помогне. Те отишли, направили, каквото им казах, и след два дни идват при мене отчаяни, обезсърчени. Казват: „Учителю, тази работа не е за нас. Освен, че нищо не направихме, но болестта му се предаде и на нас, едва се движим, гръбнакът ни се схвана. Тази работа е за тебе. Втори път не отиваме да лекуваме такива болни“. – Според мене тази болест е проста, някое дете от невидимия свят си е играло с болния и по някакъв начин го е свързало.
Един стар човек ми разказваше една своя опитност. Един ден, като си седял, дошло едно от внучетата му, подало му една голяма макара и казало: „Дядо, дръж малко макарата“. Дядото взел макарата, а детето започнало да обикаля. Той започнал да се смее на ума на детето, което си мислело, че ще излезе нещо от тази игра. Обиколило веднъж, два, три пъти и конецът се увивал около дядото. Когато конецът се свършил, детето казало: „Дядо, я стани сега!“ Опитал се той да стане, не може. Ръцете и краката му били здраво свързани, не могъл да ги движи. Ще кажете, че ви забавлявам, занимавам ви с приказки. Мислете, както искате. Аз отидох да видя болния брат. Седнах при него, гледам, вързал го е някой, както внучето вързало дядо си. Братът ме следи, да види какво лекарство ще извадя от джоба си. Лежи той с вързани ръце и крака, не мърда, гледа ме какво ще направя. И аз, от своя страна, гледам откъде да започна да развивам въжето, без да режа. В това време се разговарям с него. Казвам му: Ще полежиш малко и ще си починеш. Толкова години работиш като адвокат, не си починал. – „Остави тази почивка. Големи болки имам в ръцете и краката. Страшно е да не може човек да се мръдне. Кажи нещо за положението ми.“ – Бъди спокоен, тази работа не е толкова сериозна, не си нужен в онзи свят. Там не са нужни адвокати. Ти още имаш работа на земята. – „Не зная какво ще стане с мене, но болките са големи. Пък и за смях станах на хората. Знаят, че съм окултист, а лежа с вързани ръце и крака, не мога да се мръдна. Кажи как ще ме освободиш.“ Аз развивам въжето и се разговарям с него: Как са жената, децата? – „Те са добре, но аз се мъча, не мога да се обърна, не мога да се движа.“ Аз отвличах вниманието му върху различни въпроси, за да не ми пречи. Като развих цялото въже, казах му: Хайде, опитай се да станеш. Той забрави, че е болен, и се вдигна от леглото, спусна си краката и стъпи на земята. – Хайде, разходи се из стаята. Той обиколи няколко пъти, спря се и ме гледа. – Разходи се и по другите стаи. Той обиколи всички стаи и пак дойде при мене. Гледа ме, мисли и се чуди какво става с него, не може да си отговори. Обаче за мене работата е ясна. Аз само развих въжето, с което бяха вързани ръцете и краката му. След няколко дни той отиде на работа. Един ден го срещнал лекарят, който го преглеждал, и го запитал: „Как оздравя?“ – „Много просто. Дойде Учителят, поговори с мене, после ми каза да стана и да се разходя из стаята. Станах, разходих се по всичките стаи и след няколко дни бях съвършено здрав.“ – „Как стана това?“ – „Не зная.“ – „Даде ли ти някакъв цяр?“ – „Цяр не ми даде.“ – „Не може да бъде!“ – „Във всеки случай фактът е налице.“ Лекарят искаше да знае какъв цяр съм дал, та и той да го приложи.
Казвам: Някога е лесно да отмотаеш въжето около човека, а някога е мъчно. Стават възли, оплитания. Всичко това трябва да се премахне. Закон е: Който иска да се лекува, трябва да бъде абсолютно чист и физически, и духовно. Той трябва да има непоколебима вяра в онзи велик закон, който работи в света. Когато помислиш, че си болен, това показва, че внучето е започнало да увива конеца около тебе. – „Боли ме коремът.“ – Много естествено. С храната ти прие в стомаха много въздух и той предизвика разширяване. Понеже не се упражняваш да дишаш дълбоко, диафрагмата се вдига нагоре и причинява задуха. Освен това не дъвчеш добре храната си. Щом се храниш бързо, стомахът и коремът страдат. Ти не даваш работа на зъбите си и товариш стомаха си.
Ще ви приведа още един пример. Един наш брат, окултист, дошъл по Коледа на гости в София. Излязъл в града, видял някъде, че се продава хубава халва с леблебии. Купил си от нея и доста хапнал. В малко време изял почти всичката халва, несдъвкана. Идва при мене и се оплаква от болки в стомаха. Питам го какво е ял. – „Нищо особено. Обиколих няколко улици, разходих се и се връщам.“ – Не може да бъде без причина. Все има някаква грешка. – „А-а, спомних си. Купих четвърт килограм чиста, бяла халва с леблебии.“ – Разбрах сега причината: не си дъвкал добре халвата. Гледам, той се превива от болки чак до изпотяване. Дадох му рициново масло да се пречисти. Като се облекчи, казах му: Втори път не яж такава халва. Ако пък искаш да си хапнеш, дъвчи я добре.
И тъй, ако в ума ти се сблъскат две противоположни мисли, те ще произведат разстройство, подобно на това от халвата. Ако едновременно се обнадеждиш и обезвериш, ти ще се натъкнеш на голямо противоречие. Такова противоречие ще преживееш и при сблъскване на две противоположни чувства. Една отрицателна мисъл може да парализира човека, а една положителна може да го освободи. Вяра е нужна на човека, абсолютна вяра в Бога. Надежда му е нужна. Тя представлява една трета от основата на живота. Надеждата не решава всичко, но тя урежда всички въпроси на физическия свят. Що се отнася до чувствата, това е работа на вярата. Дойдете ли до въпросите на Божествения свят, те се уреждат от любовта. Значи надеждата се занимава с физическия свят; вярата се занимава с духовния свят, а любовта – с Божествения свят. Това са три сили, които работят в човека; това са три пътя, по които той се движи. Надеждата има сила за сегашния живот, за настоящето; вярата – за бъдещето, а любовта включва всичко в себе си.
Казваш: „Аз не обичам този човек“. – Това не е любов, това е работа на надеждата. Не го обичаш, понеже нямаш материален интерес, нищо не очакваш от него. Ако може да ти услужи в нещо, ти го обичаш, т.е. обнадеждаваш се. Има хора, които не могат да ти услужат с пари, но могат да ти предадат своето изкуство. Например, някой е певец, музикант; той може да те научи да пееш, да свириш. Ти обичаш този човек заради изкуството. Значи едного обичаш за парите, другиго – за изкуството. И в двата случая се обнадеждаваш. Щом изгубиш парите, и надеждата изчезва. Обаче изгубиш ли силата, вярата ти изчезва. Докато имаш сила, имаш и вяра. Затова, именно, вярата трябва да действа вън от силата. Силата, като качество на духовния човек, може да бъде в услуга на вярата, но не и да я управлява. Вярата има отношение към човешкия ум. Тя се проявява чрез него, но не зависи абсолютно от него. Казваме, обаче: Надеждата е проява на физическото в човека; вярата е проява на ума, а любовта – проява на душата и духа.
Питате: „Какво трябва да бъде дадено учение, за да живее човек добре, да бъде самостоятелен?“ – Щом си дошъл на земята, не може да бъдеш самостоятелен. – „Не съм ли свободен?“ – Свободен си, но относително, клонът е свободен дотолкова, доколкото е свободно дървото. Значи свободата на клона е в зависимост от свободата на дървото. Ако дървото е здраво, и клонът ще бъде здрав. И обратно: ако дървото не е здраво, и клонът няма да бъде здрав. Много паразити има в човешкия живот, както и в растенията. Те развалят хармонията в него. Достатъчно е да мине през ума ти една отрицателна мисъл, за да наруши твоята хармония и разположение. Най-малката съблазън на физическия свят е в сила да смути човека. Кажат ти: Лъже те твоят възлюбен. Твоят мир е вече нарушен.
Веднъж Ломброзо посетил Толстой в Ясна поляна. Понеже се занимавал с изследване на патологически типове, през всичкото време на разговора с Толстой Ламброзо внимателно го следял, с цел да намери нещо патологично. Според теорията на Ломброзо всички гениални хора имат нещо патологично. Толстой чувствал мисълта на Ломброзо и се смущавал – не бил свободен пред него. Като ви наблюдавам, намирам, че и вие поддържате теорията на Ломброзо. В каквото общество влезете, вие спирате вниманието си върху грешките на хората, търсите патологични прояви в тях. Вие искате да намерите съвършени хора. Такива хора на земята няма. Където има клозети, не може да има съвършенство; където има касапници, не може да има съвършенство; където стават пожари, там няма съвършенство; където има смърт, не може да съществува добър живот; там няма съвършенство; където съществуват противоречия, там не може да има щастие. Вие търсите щастието там, където го няма. Здрави може да бъдете, но щастливи – никога. На земята щастието може да се опита така, както опитвате сладкото, с което ви черпят. Като поседите известно време на гости, предлагат ви една лъжица сладко и след това вие си отивате. Така ви изпращат по един благоприличен начин. Някога след сладкото донасят и кафе. Това е евтин начин за посрещане и изпращане на гости. Хората се подслаждат едни-други, но въпреки това животът им не върви добре. Все ще ги сполети някое нещастие или ще им причинят някоя неприятност. Чудят се защо става това. Цели 20–30 години живееш добре, не правиш големи грешки, но не ти върви. Ще ви обясня къде е причината за неуспехите в живота ви. Виждаш едно малко, красиво дете. Всичко го обичат, радват му се. То расте, става 19-годишен момък или мома, но положението му вече се изменя. Ако е момък, искат да го впрегнат на работа, да оре и копае. Ако е мома, дават мотика и я изпращат на лозето да копае. Докато беше дете, родителите му го пращаха на училище да се учи – нищо не изискваха от него. От време на време ще помогне малко в къщи и пак беше свободно. Сега всички го запитват защо не се ожени. И на момата казват: „Време е вече! Ожени се, докато си млада и красива“. Роднини, приятели търсят за момъка и за момата богати хора, да имат имот и пари. Външните хора се месят в Божествения ред на нещата. Всеки, който се е месил в Божествения план, нищо добро не е принесъл. Мислите ли, че ако дървото има четири–пет големи клона, не е определено на всеки клон в каква посока да върви? – Точно определено е, един клон да върви на изток, друг – на запад, трети на север или на юг.
Какво представлява човек? – Ето една задача за разрешаване. Искате да ожените момъка или да омъжите момата. Това не е задача на човека. Знаете ли какво е женитбата? Да се ожениш, това значи да се свържеш с Любовта. Това е женитба. Какво ще стане с тебе, ако не се ожениш за Любовта? Какво ще стане с тебе, ако твоята любов не се свърже с Духа? Любовта е отношение към души. Животът е също отношение. Казва се, че Любовта ражда всичко. – Отчасти е така. Бог се проявява чрез Любовта, но тя не е най-великото нещо в света. Велико нещо е Любовта, но има по-велико от нея – Божият Дух. Любовта е плод на Духа. Следователно щом имате този плод – Любовта, и Духът ще влезе във вас. Любовта не е плод като обикновените плодове, но понеже от нея произлиза дървото на живота, затова се счита като плод. В Любовта е скрита силата на растенето. И човек расте, цъфти, връзва и узрява, благодарение на тази сила в себе си, т.е. на Любовта. Човек не може да расте и да се развива, нищо не може да направи, ако Любовта не е работила и не работи в него. Без Любов няма живот, няма здраве, няма сила. Без Любов нищо не може да се прояви. Да мислиш и да чувстваш, това не е Любов. Гледаш една картина, която представлява изгряващото слънце. Всъщност тази картина не е истинска. Слънцето на картината не е реално. Светлината му също не е реална.
Да мислиш, че и слънцето изгрява в тебе, както на картината, това е заблуждение. Реален ден е, когато слънцето изгрява вън и всички могат да го видят в един и същи момент. Гледате на киното, че слънцето изгрява, но това слънце не ви ползва. Слушаш някой да ти говори за Бога, но Бог не е в него. Това е картина, представена на кино. Като слушате така да ви се говори за Бога, вярата ви постепенно се разколебава. Казвате: „В това вярвах, в онова вярвах, но вече в нищо не вярвам. Това са все неверни работи“. – Верни са, но са отражения на истината. Те са верни, но на картината. Че картината е хубава, в това няма съмнение. Това е все едно да гледате плод, направен от восък, например ябълка. Хубава е тази ябълка, но ако я вкусите, ще видите, че не е истинска ябълка. Ябълката може да бъде от гипс, но пак не е реална. Истинският плод се познава по онова, което съдържа в себе си.
Какво е човекът? Какъв е неговият характер? Той се познава при изпитанията. Само при изпитания и страдания се познава истинското съдържание на човека. Ако при изпитания захарта ви ферментира и от образуваното вино се опивате, това показва, че чувствата ви не са устойчиви. Щом чувствата ви не се вкисват, захарта ви не е ферментирала. Не е лесно да устоиш на големите изпитания – все ще се вкиснеш. Ако праведният Йов се вкисна, какво остава за обикновения човек? Първоначално Йов не се вкисна. Взеха му говедата, овцете, камилите; дойде буря, събори къщата му, уби синовете и дъщерите му. Той понесе всичко това съзнателно и казваше: „Бог даде, Бог взе“. Обаче дойде последният изпит, който засегна тялото му. Докато изпитанията бяха външни, той лесно понасяше. Щом дойде вътрешното изпитание, той прокле деня, в който се е родил. Вие няма да бъдете по-силни от Йов. Като дойде последното, вътрешното изпитание, и вие ще прокълнете деня, в който сте се родили.
Какво да кажа за изгревчани? Колко пъти и те са проклинали деня на своето раждане! Слушал съм да казват: „Откак влязохме в новия път, всичките ни работи тръгнаха назад. Ето, на светските хора всичко им се подава, всичко им върви напред, а нашите работи остават назад“. – Така ли е всъщност? Какво ще кажете за онези светски хора, които пълнят лудниците? Какво ще кажете за онези стотици и хиляди хора, които пълнят затворите? Какво ще кажете за онова множество хора по целия свят, екзекутирани само за това, че не изповядват известна идея? Това са хора на старите идеи. Това става и в политическия, както и в религиозния живот на народите. Едно време езичниците гонеха християните. После християните се гонеха едни-други, сами се екзекутираха. Изпитанията се явиха и в самата черква. Четете историята, да видите какво е ставало през религиозните борби между народите.
И тъй, не е въпрос само до външните изпитания. Страшни са вътрешните изпитания, когато човек може да възстане сам против себе си. Колко красиви мисли, чувства и постъпки е екзекутирал човек в себе си! Как ще се оправдаеш сам? Изгубваш равновесието си и започваш да колиш наляво надясно. Мнозина идват при мене и всеки ми предава нещо от своя характер. Дойде някой нетърпелив. Веднага възприемам нетърпението му и ставам като него: искам да го изпъдя, да му се карам. Той пък приема моето състояние, става спокоен, търпелив и започва да ме морализира: „Бъди търпелив, изслушай ме“. Дойде друг, със сприхав характер. Аз ставам сприхав, а той спокоен, кротък. В това отношение аз възприемам всичко от хората, но различавам чуждото от своето. Така някой се оплаква от ревматизъм и казва: „Аз познавам какво ще бъде времето цяла седмица, преди да се развали. Започвам да усещам болки в ръката, в краката, в гърба“. Това не е ревматизъм, но апарат в тебе, с който възприемаш и най-малките атмосферни промени. Благодари на своя ревматизъм, на главоболието, на коремоболието. Това са привилегии, с които се ползвате на земята. Болестите са благословение за човека. Благодарение на тях той оценява красивите неща в живота.
Веднъж посетих един болен. Той казваше: „Учителю, ако оздравея, ще дам половината си богатство на бедните“. Слушам го и си казвам: Колко навреме дойде тази болест! Когато беше здрав, той нямаше желание да даде нещо на бедните. Като срещаше беден, казваше: „Работи, няма защо да очакваш на другите“. Щом заболя, готов беше да даде половината си богатство за бедните. Сега и вие искате да ви освободя от болестите. Какво обещавате срещу това? Питам: Трябва ли да ви освободя от болестта? Тя е едно благо за вас; тя е лотариен билет, който един ден ще се тегли и срещу него ще получите десетки или стотици хиляди лева. Ако ви отнема този билет, ще изгубите щастието. Почакайте малко, докато се тегли лотарията. – „Да се махне болестта; не искаме такива лотарийни билети!“ – Почакайте още малко и ще забогатеете.
Какво са болестите? – Те са духове, същества от невидимия свят, които упорито преследват известна цел. Като знаете това, не се карайте с духовете, но гледайте разумно да се справите. Един ден дойде при мене един упорит дух, първокласен псувач. Веднага започна да псува на общо основание. Слушам го и нищо не му казвам. Наблюдавам го колко майсторски псува по източен маниер. Можех да го изпъдя, но не исках да се карам с него. Изобщо аз не пъдя духовете, а ги пращам да орат на нивата. Пускам ги да влязат във воловете, в конете и така вършат отлична работа. От време на време аз потупвам ту единия, ту другия вол. Те отвътре ме поглеждат и казват: „За тебе е добре, за селянина е добре, но за нас не е добре“.
И на вас казвам: Всички непослушни духове са във вас. Небето ги е пратило у вас на работа, да се възпитават. Често и вие правите работа като децата, затова са ви изпратили на земята да ви възпитават. Вие искате да се върнете на небето. Не, учене е нужно за вас. Лошият дух има нещо, което не е постигнал. Той е дошъл на земята да постигне известно желание, да намери изгубеното. Който е изгубил парите си, е недоволен и казва: „Парите си изгубих“. Който е изгубил здравето си, също е недоволен. Какво не е изгубил човек! Всеки е недоволен за нещо.
Ще кажете на недоволния, че Бог иска от него да търпи. – „Как ще търпя, пари ми трябват! Вместо да търпя, не е ли по-добре да имам пари, да имам един хубав апартамент?“ – По-добре е да имаш апартамент, отколкото да нямаш; по-добре е да имаш пари, дрехи, отколкото да нямаш. Ще каже някой, че заради Господа ходи окъсан, бос. Не се говори така. Като влезе в тебе един бос, окъсан дух, облечи го; ако е гладен, нахрани го. Всеки дух, който влезе в човека, има някаква цел. Той е в положението на онзи маниак, който искал да хване един пръст на ръката си със същата ръка. Понеже не могъл да се успокои, обърнал се към един лекар да му помогне. Лекарят бил съобразителен и си послужил с една предвидливост. В момента, когато болният пъхнал пръста на дясната си ръка в лявата и се готвел да го хване, лекарят бързо пъхнал своя пръст в ръката на болния. Като успял да хване в ръката си пръста на лекаря, вместо своя, болният се успокоил и казал: „Хванах го вече!“ Така той оздравял. Често и вие се натъквате на известни мисли, които ви измъчват, като пръста на болния. Трябва да се намери разрешението на тези мисли. То може да стане чрез закона на надеждата, чрез закона на вярата и чрез закона на любовта. Без тези начини човек се натъква на големи противоречия. Щом сте на физическия свят, ще разрешавате противоречията си с надеждата; в духовния свят ще ги разрешите с вярата; в Божествения свят ще ги разрешите с любовта. Където са надеждата, вярата и любовта, там е щастието на земята. Облечете се с надеждата, като дреха на живота. Вложете вярата, като кръвообращение на живота. Вложете любовта, като светла мисъл на живота. Правете маневри, за да се калявате.
Представете си, че сте богат като Йов; че изгубвате всичкото си богатство; изгубвате синовете и дъщерите си, здравето си и ако при това положение можете да запазите духа си, да останете тих и спокоен, само така ще опитате вярата си и ще я калите. И най-после, ако можете да издържите и вътрешните изпитания, да се засегне вашето здраве, вашия живот, вие сте дошли до областта на любовта, вярата и надеждата. Страданията са път за познаване и разумно действане с надеждата, вярата и любовта. Решете в себе си: Когато Бог ви говори отвътре, каквото и да чувате, не противодействайте. Най-малкото нарушение, което можете да направите, когато Бог ви говори, носи лоши последствия. „Бог поругаем не бива.“ Каквото ви каже Бог, изпълнете го. И за най-малкото, което правите за Него, Той ще ви благослови. И за най-малкото послушание към Него, Той ще ви благослови. Но и за най-малкото непослушание страданията ще дойдат върху вас. Ще плащате с лихви. Не мислете, че лесно ще минете, затова слушайте Божественото! Имате желание да направите микроскопическо добро – направете го. Недоволен си от нещо, не давай ход на недоволството си. Дали Бог ти говори отвътре или отвън, това е все едно. Това са два важни свята. В случая, ако аз съм във физическия свят, а вие в духовния, и обратно, ако вие сте във физическия, а аз в духовния свят, и в двата свята се чува гласът на Бога. Божественото трябва да се прояви, да обхване и тебе, и мене. Да дойде плодът – Божественото. Като влезете в Божествения свят, всичко се обръща с главата надолу. Там ти чувстваш, че животът и на най-малките същества е твой живот. Ти живееш в тях, радваш им се и не гледаш вече на тях като на нищожни същества. И в най-малката форма се крие един ангел, но хилядите и милиони години ще изменят неговата форма и той ще покаже знанието, което носи със себе си. То ще се яви в нова форма, с по-големи възможности и условия. – „Буболечка ли съм бил някога?“ – Минал си през условията на буболечката: бил си растение, риба, птица, млекопитаещо и най-после си дошъл като човек. Днес идваш да докажеш, че не си невежа, но едно учено, мощно същество.
Някога ти си бил в животинско състояние, но не помниш. Питаш: „Как се познава това?“ – По желанията, които сега изпъкват в тебе. Имаш желание да се облечеш хубаво, да се нагиздиш. Това е желанието на райската птица. И царската дъщеря не носи такава разкошна дреха като на райската птица. Като я погледнеш, и ти пожелаваш да бъдеш като нея. Колко птици са облечени красиво! Какво ще ти допринесе красивата дреха на птицата? Имаш гласа на славея, но не го използваш. Защо ти е този глас? Трябва да обработиш гласа си, да пееш на хората и да ги утешаваш. Някой се оплаква от живота си, попей му. Красноречив си, имаш дар да говориш. Срещнеш някого обезсърчен, отчаян. Кажи му няколко думи, да го насърчиш. Казват за някого, че не е добър певец. Не, който мисли, чувства и постъпва добре, той е добър певец. Който говори красноречиво, той е добър певец.
Всички хора са пратени на земята да вършат Божията воля. От хиляди години Бог изпраща своите слуги на земята, да видят как работят Неговите малки деца. Един лекар по психиатрия, като обикалял лудниците из Европа, разправя интересни случаи от техния живот. Между другото той разказва, че видял един луд, който по цял ден пренасял сламки от едно място на друго. Правел от тях купчини и отново ги пренасял. Ако и вие правите такива купчини и ги пренасяте от едно място на друго, нищо не придобивате. Като изпраща своите посланици от небето, Бог им казва: „Вижте какво правят моите деца. Още ли събират сламките на купчинки?“ Казвам: Престанете да събирате сламки и да ги нареждате на купчини. Смесете ги с кал и измажете къщите си. Вместо сламките, купете си един инструмент и свирете на него. Даже тъпан да е, за предпочитане е пред сламките. Като види, че мъжът е неразположен, жената да вземе тъпана и да удря. Вместо да се гневи и да бие децата, да вземе тъпана и да удря. Вместо да биете децата си по задницата, като по тъпан, купете си един тъпан и удряйте. Дали ще си купите тъпан или дайре, не е важно. Всеки трябва да свири и пее, да трансформира състоянието си.
Като ученици, от вас се иска права мисъл. Мислете право и прилагайте самообладанието. Някога не можеш да се въздържаш, искаш да кажеш на човека нещо, но не се решаваш, да не го обидиш. Добро нещо е търпението, но не всякога е полезно. Някога се налага да бъдеш търпелив. – Кога? – Когато имаш отношение с груб, силен човек. Той е груб, но ако и ти си груб, ще те набие. На грубия ще говориш меко, кротко, ще го гледаш право в очите. И на упоритите духове говорете тихо, мекичко. Ако си служите с груб език към тях, те ще ви създават големи неприятности. Лошият език е причина за страданията на хората. – „Много страдам.“ – Страдаш, защото говориш глупости. Доведоха при Христос една жена, хваната в прелюбодеяние, и Го запитаха: „Как да постъпим с тази жена? Мойсей казва да убиваме такива с камъни. Ти какво ще кажеш?“ Христос отговори: „Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“. Ако искаш да кажеш нещо на тази жена, бъди разумен. Ние не сме дошли на земята да съдим хората. Има кой да съди. Който има отличен ум, отлична душа и отличен дух, само той може да съди. Вие трябва да бъдете снизходителни, да прилагате Любовта. Ако критикувате, на място критикувайте. Критиката ви да почива на истината. Ако изнасяш недостатъка на човека или грешката му, изнеси ги, както трябва. Не можеш да пееш и да свириш и да критикуваш другите; не можеш да рисуваш винаги и да критикуваш. Не критикувай, но покажи как се пее и свири, как се рисува, как се говори. Не осъждай човека за това, което ти сам не можеш да направиш. Дошъл някой от света, цял потънал в кал, и ще критикува старите братя, че не живеели добре. – А той как живее?
Хванали тези дни един брат, че бере череши без позволение. Аз, който съм свободен, сам не си позволявам да късам плодове. Една–две череши мога да си откъсна, не повече. Не искам да постъпвам така, че да се хули името на Бога. И на вас казвам: Постъпвайте така, че да не ставате причина да се хули Божието име. Ще кажете, че като говоря, засягам ви. Аз и себе си засягам. Важно е като говоря, да не правя грешки. Като си давам отчет, виждам, че не правя грешки. Обаче няма грешка, която да не съм опитал. Какви ли мисли, желания, чувства не са минали през мене! Всичко човешко е минало през мене. – Защо? – Защото съм ви изслушвал. След това е трябвало да се чистя, да не остане помен от човешката нечистота. Всичко в света се е отразило в мене. И след това ще говоря, че съм голямо величие! Не е важно какво съм по отношение на хората. Важно е какво съм по отношение на Бога. Бог е велик! – Никой друг. Само Неговата Любов е съвършена. Той заслужава всичко. Питаш: „Какво да правя?“ – В надеждата ще се крепиш на земята. Във вярата ще те разпъват. В любовта ще гориш. Ако имаш любов, ще гориш. Ако не те разпъват, вяра нямаш. Кръстът на който си разпънат, трябва да покълне, да цъфне и плод да даде. Това показва, че вярата ти е Божествена. Според мене кръстът е дърво, което се посажда, за да даде плодове. Ще минеш през всички страдания – от най-малките до най-големите. Ще видиш великите пътища, през които Бог прекарва хората.
Като минеш през закона на надеждата, благославяй Господа. Като минеш през закона на вярата, благославяй Господа. Като минеш през закона на любовта, благославяй Господа.
Използвай условията, които ти са дадени на физическия свят.
Използвай условията, които ти са дадени в духовния свят.
Използвай условията, които ти са дадени в Божествения свят.
Учители и ученици, приемете Любовта! Всякога и навсякъде благославяйте Господа.
Благославяйте всички, които служат на Бога.
Благославяйте всички хора – грешни и праведни.
Благославяйте и онези, които са се отдалечили от Бога. Божията милост да дойде над всички.
Служете на Бога!
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
Утринно Слово от Учителя, държано на 27 март 1938 г., София, Изгрев.
Утринни Слова
27.03.1938 Неделя,
София
|
Начало
