| Порталът към съзнателен живот |
Добрите плодове
(Утринни Слова,
20.03.1938 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
Размишление
Ще прочета 15-та глава от Евангелието на Матей.
Често човек очаква нещо от живота. Още със ставането си от сън той очаква да се случи нещо особено в живота му. Какво ще се случи, и той не знае, но очаква. Някога се случва точно онова, което не е очаквал. Например, не е очаквал неприятност, но се случва. Не е очаквал някакво добро, то му се случва. Някога се случва това, което човек очаква. Това е съвпадение с Божествения порядък на нещата. Някой има особени възгледи за живота. Той иска да застави разумните същества, които са над него, да постъпват според неговите възгледи. Детето често се сърди, плаче; иска да накара майка си и баща си да постъпят така, както то желае. В известен случай майката и бащата са снизходителни към детето. Те постъпват според неговото желание. Обаче понякога не става, както то иска. Значи в случая бащата и майката са капелмайстори. Те дирижират детето, те дават такта на пиесата. Погледнеш, детето започнало да пее в специална, миньорна гама. Казваш: „Дете е!“ – Не е дете, то е възрастен човек, защото има определена идея, която иска да постигне. Ако е дете, как му е дошло на ум да заповядва на родителите си? Детето никога не заповядва. Щом заповядва, то ни най-малко не е дете, а стар господар.
Днес всички хора искат да станат господари, но не знаят какви са последствията от господаруването. Малцина желаят да бъдат ученици и слуги. Те учат по неволя, а не от любов; слугуват по неволя, не от любов. Всеки, който иска да стане господар, и на него ще се намери господар. Той е в положението на житното зърно, което заравят в земята. Откак свят светува, нито един господар не се е освободил от този закон. Който иска да заповядва, в земята го заравят. Хората умират по единствената причина, че искат да станат господари. Ако още първите хора се бяха задоволили с ученичеството, и до днес те нямаше да излязат от рая. Понеже пожелаха да станат господари, като Господа, те излязоха от рая и се намериха на земята. Така те изгубиха всичко, каквото имаха. Закон е: Бог не позволява да има много господари в света. Един господар е достатъчен. Ако пожелаеш да станеш господар, ти си в стълкновение с Бога. Само така ще се убедиш, че Бог е всесилен; няма да те остави да станеш господар. Това значи да опиташ тоягата на Бога.
Мнозина ме питат защо идват страданията в живота. Отговарям: Защото искате да бъдете господари. Послушното дете, което изпълнява волята на баща си и майка си, никога не страда. В момента, когато детето иска да се наложи на родителите си, да им стане господар, те проявяват грубото си естество към него. Ако питате детето защо родителите му го наказват и бият, то отговаря: „Лоши станаха, не са такива, каквито бяха по-рано. Сега съм още дете, не мога да се справя с тях, но като порасна, тогава ще им покажа кой съм аз“. Казвате: „Дете е, не знае какво говори“. – Не, така постъпват не само децата, но и възрастните. Някой влиза в едно общество и в първо време се слага, не се проявява. Щом стане господар, той казва: „Не ме убеждавайте, аз имам свое мнение“.
Съберат се двама вярващи. Единият казва: „Аз вярвам“. И другият казва, че вярва. Започват да спорят кой от двамата е на правата страна. И двамата искат да се наложат. – „До нас ли се отнася това?“ – Не, вие не сте от тези двамата. Ще кажете, че ви иронизирам. Ето какво искам да кажа. Всички спорове в семействата, в обществата се дължат на господарите. Големият син иска да стане господар, а малките да му се подчиняват. Някога голямата сестра иска да стане господар, малките да се подчиняват. Кой ще бъде господар, това зависи дали братът или сестрата е по-силна. Където има господарство, там редът и порядъкът е крив. Някога този порядък е бил на място, но в бъдеще той не може да се използва. Някога каменарят, с чук в ръка, е ходил да чупи канарите и да троши камъните. Но днес, когато камъните са станали живи хора, какъв смисъл има да ги трошите? Ако градите къща от тухли и камъни, има ли нужда да ги трошите? Щом натрошите тухлите, стените ще се съборят. Ако камъните са малки и добре прилягат в постройката, защо ще ги трошите?
Помнете: Без Любов новото Учение не може да се разбере. Нужно ли е учителят или професорът, след като е държал една хубава лекция, да изслушва учениците или студентите отново да му я разказват? В случая ученикът прилича на грамофонна плоча, на която видният професор е предал една лекция. Този професор е длъжен да слуша как е възпроизведена лекцията му на грамофона. Ако грамофонът предаде лекцията, както професорът я е изказал, ще получи шестица; ако не я предаде, както трябва, ще получи по-долна бележка. Ако нищо не знае, ще получи единица. На място ли е този порядък? В духовния свят има място и за този порядък. Обаче има и друг порядък, според който когато професорът предаде лекцията си, студентът я заучава добре и отива в света да я приложи. За професора не е важно как студентът е разбрал и заучил лекцията. За него е важно как той я е приложил и какъв е резултатът от прилагането. На химика дават задача да изследва едно съединение в лабораторията. В случая професорът не се интересува от това, какво знае студентът по аналитична химия, но какъв е резултатът от анализа, т.е. как е решил дадената задача.
В какво се заключава новото учение? – В изправяне живота на миналите векове. Дойде една сестра при мене да ме пита нещо. Тя минава за много напреднала. Този ден аз не приемах никого. Като дойде тя, реших да не я връщам, но да говоря откровено, както тя не очакваше. Казах ѝ: Ти искаш да се представиш за напреднала, но не знаеш, че приличаш на сестра си и на брат си. На сестра си приличаш по това, че си светска жена като нея; на брат си приличаш по това, че си скържава като него. Тя се разплака. Казах: Плачът няма да ти помогне, но мисли как да се изправиш. При това ти си доста тщеславна. Ако не признаваш, че думите ми са прави, не остава нищо друго, освен аз да изправя твоите недъзи в себе си. Такъв е законът. Слушам някога как мърморят моите ученици. Те казват: „Дотегнаха ни вече молитвите. Искаме да бъдем самостоятелни, да отидем в света, да си поживеем свободно“. – Хиляди години сте живели като хората от света, опитали сте този живот. Ако и сега го опитате, нищо ново няма да научите. Слушам прасето от кочината да роптае: „Дотегна ми това положение, цял ден да ме подкарва свинарят и вечер да ме прибира в кочината. Искам свобода, да вляза в тинята на локвата и там да се повъргалям“. Много години се е въргаляло това прасе в локвата! В края на краищата пак прасе си е останало, нищо ново не е придобило. Опасно е да се къпеш в тропическата река по обяд. Лесно може да попаднеш в корема на някой крокодил. – „Искам да се окъпя в топлата тропическа река.“ – И това може да направиш, но ще знаеш, че по това време, именно, излизат крокодилите.
Казвам: Естествено е човек да се стреми към свобода и самостоятелност. Този стремеж не е само индивидуален, но общ за цялото човечество. Благодарение на този стремеж човек някога върши неестествени, неправилни неща. Не е достатъчно само да се констатира това, но неправилните неща трябва да се изправят. Кривото се изправя чрез музиката. Следваш музика, но учителят ти още не е доволен от тебе. Ухо имаш, способен си, но ръката ти още не е привикнала, ухото ти – също. Ще се упражняваш, докато станеш господар на ухото и на ръката си. Ще изучаваш правилата на музиката и така ще се изправяш. Много пъти ще те поправя учителят, докато започнеш да взимаш чисти тонове. За да се изправи, ученикът трябва да има любов към музиката. Сто пъти ще изпееш песента, докато я научиш правилно. И учителят трябва да има любов към работата си, за да изправи ученика си, да го научи добре да пее и свири. И животът може да се изправи, ако имате любов към него. Като казвам, че не трябва да се къпете в реки, където има крокодили, с това не искам да кажа, че съм против удоволствията. Приятно е да се къпе човек в реките. Приятно е и да отидеш на банкет. Аз съм ходил и на банкет, и на концерти; къпал съм се и в реки – не съм против това. Важно е да се използва всяко нещо. Например, има случаи, когато отиваш на концерт болен и неразположен, а се връщаш здрав. Отиваш на театър беден, с убит дух, а излизаш оттам богат, вдъхновен. Само веднъж през живота си аз отидох на борсата в Ню Йорк. Заведе ме един американец на галерията. Слушахме един да говори; той викаше, махаше с ръце. Американецът ми каза: „Тука е нашето висше общество“. Някой влиза горд, самонадеян, с уважение и почит от всички хора, а после го извеждат като последен бедняк. Изпъждат го вън от борсата. Той влиза милионер, а излиза последен бедняк. Такава борса съществува и в религията, и в науката, и в музиката. Значи има религиозна борса, научна, търговска борса и др. Много естествено. Ако влезеш в едно научно общество, между учени, и ти ще станеш учен. Ако не си учен, ще изгубиш и това, което имаш. Ще ви приведа един пример, да видите какво става в така наречените „религиозни борси“. Това е действителен случай. Един младеж от едно русенско село проявявал интерес към религиозни въпроси. Веднъж срещнал един евангелист, който започнал да го убеждава да влезе в тяхната черква. Така младежът станал евангелист. Но в селото почнали да го преследват като изменник на православието. По едно време той се запознал с баптистите, които пожелали да го кръстят, да мине в баптиската черква. Той се отказал и от евангелистите. Значи от православната църква минал към евангелистите, а после към баптистите. Последните го харесали и за да го задържат при тях, пратили го да проповядва. – „Как ще проповядвам, когато сам още нищо не зная! Дайте ми някаква работа между вас, да се уча.“ – „Няма за тебе работа.“ Един търговец-баптист му казал: „Ти си наш брат, не мога да те взема слуга при мене. Светските хора могат да слугуват при нас, а ти ще отидеш да слугуваш на тях“. Младежът решил да замине в Румъния, там да си търси работа. Обаче попаднал между чужди хора, той се съблазнил и не издържал на условията. Научил се за мене, той ми изпрати писмо. – „Двадесет и две годишен съм, искам да дойда при вас.“ Отговорих му да дойде. Един ден виждам, пристига този младеж, със скъсани дрехи, обувки, съвсем изпаднал. Той ми каза: „Виж в какво положение съм! Бях православен, станах евангелист, после – баптист. Сега искам да остана между вас“. Един от нашите братя, лекар, който вярваше в духовете, веднага го прие: облече го, даде му обувки, риза; прати го на баня да се окъпе и му осигури прехраната за един месец. Той ми каза: „Духовете са го изпратили при мене да му помогна“. В това време младежът беше постоянно около доктора, който искаше да го настани на работа. Заведе го при един варненски книжар и му каза: „Дай на този младеж да продава книги срещу известно възнаграждение“. Книжарят му даде книги за повече от 1500 лева. Младежът взе книгите и вече не се върна. За да му помогна, и аз го препоръчах на книжаря. Питаха ме после: „Къде отиде младежът?“ – Да проповядва. – „Та ти нали минаваш за ясновидец?“ Не виждаше ли, че той ще ви завлече? – Духовете ви изпитват чрез него. – „Да пише поне едно писмо, а той изял парите и не се обажда.“ Повече не видяхме този човек. Понеже аз го препоръчах, платих на книжаря сумата 1500 лева. Докато беше православен, евангелист и баптист, той се вестяваше, но като стана спиритист, изчезна. Казвам на братята: Ще се нареди работата. И наистина, като платих, работата се нареди. Извиних го пред книжаря, че е забравил сметката. Най-напред, преди да беше получил парите, книжарят беше готов да се нахвърля върху спиритистите, но като му платих, каза, че младежът бил честен човек. Аз намерих, че грешката беше моя. Може би от миналото нещо да му съм дължал. И днес се изплатих. Готов съм да платя и лихвите. Аз разбрах защо младежът е минавал от едно верую в друго – той е търсел истината. Тя е същественото, което той трябваше да задоволи. Според мене, ако не бях срещнал този младеж, нямаше какво да ви разказвам днес, а така можах да ви изнеса един действителен случай от живота. Той струва повече от 1500 лева, за нищо не го продавам. – „Защо не го продаваш?“ – Защото ще го кажа и на други. Като го разказвам на различни места, оставям всекиго свободен, да плати за примера, колкото иска. Православните направили добре, че го кръстили като православен; баптистите го кръстили, а спиритистите го облякоха и нахраниха. И той направи добре, че изяде парите на спиритистите. Младежът искаше да каже: „Не са нужни пари на хората, те са само средство“.
Като се разговаряхме с доктора, той често ме питаше: „Ти не позна ли онзи момък; не знаеше ли, че той ще ни излъже?“ – Знаех, но съзнателно го оставих да ме излъже. Ще оставиш човека да се прояви и тогава ще го познаеш. За да го познаеш, той трябва да направи едно добро или едно зло. Така постъпва Бог, така постъпва и невидимият свят. Те ни оставят да се проявим, за да ни познаят какви сме. Ние познаваме дявола след като ни направи някое зло. Познаваме Бога след като ни направи добро. Бог ни познава чрез доброто и злото, на които служим. Той ни оставя свободни, за да види какво можем да направим. Казвате: „Не знае ли Бог хората, не ги ли познава?“ – Какво Бог знае, това е друг въпрос. Важно е как ти ще се проявиш, дали служиш на Бога, или не. Служенето не е механически процес. За да служиш на Бога, ти трябва да дадеш нещо от себе си. Бог трябва да живее в тебе, да Му дадеш гражданство, свобода, да слушаш Неговия съвет. Тогава Той оставя Духа си да те ръководи. Ако не се поддаваш на Неговите съвети, ти изяждаш и изпиваш благата, които ти се дават, и се връщаш при Баща си като блудния син и казваш: „Сгреших пред небето и пред Тебе; не съм достоен да се нарека Твой син. Приеми ме като един от Твоите слуги“.
„Защо твоите ученици престъпват преданието на старите? Понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.“ А Той отговори: „Не осквернява человека, което влязва в устата, но което излязва из устата, то осквернява человека“. Ако човек не е добре облечен, това ни най-малко не го осквернява. Че обувките на някого са скъсани; че шапката му е стара, и това не го осквернява. Отговорът на Христос има широк смисъл. Онова, което осквернява човека, е неразбирането на Божествения план. Казваш: „Не мога да търпя хората!“ Причината за това се крие дълбоко някъде в човешкото естество. Има случаи, когато някоя мома е крайно търпелива. Като стане майка, тя е вече нетърпелива. Не майката, а детето в нея е нетърпеливо. Като роди детето, в желанието да изпълни неговата воля в дадения момент, тя пак проявява нетърпение. Тя трепери над детето си, иска да го задоволи. Ако една мома се влюби в човек с пороци, по закона на Любовта неговите пороци ще минат и в нея. Ако обичаш музикант, музиката ще мине в тебе; ако обичаш крадец, тази слабост ще се яви и в тебе. Всеки недъг, всяка болест се предава от човек на човек. Разбирайте това правилно. Казвам, че трябва да обичате всички хора. – Кои хора? – Божествените – хората на Любовта. Без Божествената Любов човек не може да се прояви. Човешката любов е опасна: опасно е да те обичат, опасно е и ти да обичаш. – Защо е опасно да обичаш? – В тази любов има недъзи. Влезете ли в общество, където се прилага Божествената Любов, вие ще се спасите. Важно е да сте силни. Ако сте силни, никакво външно влияние на любовта няма да ви засегне. Ако не сте силни, и най-слабите недъзи ще ви повлияят.
Новото учение изисква от всички хора да имат един център, на който да разчитат. Единственото, на което човек всякога може да разчита, това е неговото висше, Божествено съзнание, Което никога не спи. Във всички живи същества, особено в низшите, има един пропуск, един промеждутък в съзнанието, който им пречи да бъдат будни. За да запазиш съзнанието си будно, спри се върху стиха, където е казано: „Да възлюбиш Господа, Бога Твоего, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила“. Значи цялото същество на човека трябва да се изпълни с Божията Любов. Това значи да се проявиш като човек. – „Аз обичам Господа.“ – Ако ти обичаш Господа с всичкия си ум, сърце, душа и сила, ти никога няма да боледуваш – ще бъдеш господар на болестта; ще бъдеш господар на всички недостатъци. Ако не се изпълниш с Божията Любов, ще опиташ всички противоречия в живота. Сиромашията се дължи на самите вас. В Любовта ви има нещо криво.
Сега аз разглеждам въпроса по същество. Ако вие обичате Бога, както трябва, то всички ония души, свързани с Него, в най-трудните минути ще ви се притекат на помощ. Каквато нужда имате, те ще ви задоволят, както майката задоволява нуждите на своето дете. Заради Любовта си към Бога майката е готова на всички жертви за своето дете. Докато майката, т.е. Любовта, е с вас, всички хора ще ви услужват. Щом майката умре, условията се изменят. Любовта е майката на живота. Където е Любовта, там всичко се нарежда добре. Където Любовта отсъства, там майката не е жива. Дете, лишено от майка, е изложено на големи страдания. Вярвам, че никой от вас няма да остави майка си да умре. – „Любовта умира ли?“ – Любовта не умира, но си заминава. Малка причина може да застави Любовта да си замине. Това се случва и в светския, и в религиозния живот. Тогава човек губи най-хубавото от себе си. Всички светли мисли, светли чувства и постъпки изчезват от неговия живот. Слушал съм да казват: „Какво беше едно време! Колко се обичахме! Какво се случи?“ – Случило се нещо – любовта си заминала.
Питате: „Как можем да се обичаме?“ – Ако ви кажа как да се обичате, а вие наскърбите Любовта, по-добре не се захващайте с нея. Затова живейте и се обичайте, както е било досега. Ще ви кажа как да се обичате, когато приемете Любовта в себе си. Общество, където Любовта царува, там никакви бележки не се правят. Ако бяхте хора на Любовта, това, което сега ви говоря, щеше да бъде безпредметно. Там аз ще мълча. Защо? – Защото и вие сте хора като мене. Даже сега, като ви говоря, не постъпвам правилно. Защо ще ви говоря? Ако аз греша, на кого ще говоря? Следователно, ако и вие грешите, трябва ли да изнасям грешките ви? Мога ли да се осъждам за моите грешки? Както съм снизходителен към себе си, такъв трябва да бъда и към вас. Ще кажа: Счупих една стомна. Ще призная грешката си, без да се съдя, без да се оправдавам. Кажа ли, че пътят не бил равен, че стомната не била здрава, нищо не печеля. Значи своята грешка намалявам, а грешката на другите увеличавам. Това не е прав път на работа.
„Наближило е Царството Божие на земята.“ – Кога ще дойде то? – Когато Любовта влезе между хората. Вие искате да дойде Царството Божие на земята без Любов. – Това е невъзможно. Когато Христос дойде втори път на земята, ще дойде и Царството Божие. Идването на Христос подразбира идване на страданията. Без страдания няма да влезете в Царството Божие. Наблюдавал съм какво става с малките деца, които играят на пътя. По цели часове играят и не мислят да се прибират вкъщи. Но като дойде по-големият им брат с пръчка в ръка, те веднага бягат и си отиват вкъщи. Значи страданията ще заставят хората да се приберат в домовете си, т.е. да влязат в Царството Божие. Богомолците от Любов ли отиват на черква? – От страх. Ако не отидат, тоягата ще играе по гърба им.
Вчера дойде една госпожа от града да ме пита нещо. – Какво ще ме пита? Видяла ме, та иска да знае какво може да направи за мене. Щом ме е видяла, трябваше тогава да ме пита, а не сега. Значи тя не е сигурна в това, което е видяла. Това е все едно да пита свещта гори ли, или не. Щом свещта гори, няма защо да пита гори ли, или не. Друг е въпросът, ако свещта е загаснала. Ако свещта гори, отвори книгата си и чети. – Можеш ли да четеш? – „Мога.“ – Това показва, че свещта гори и можеш да се ползваш от светлината. – „Обича ли ни Бог?“ – Вие сами можете да си отговорите. Ако ставате по-добри, Бог ви обича. Любовта си има признаци. Слагам едно дърво в огъня. По какво познаваш, че е в огъня? – Защото в огъня дървото изгаря и се превръща на пепел. Ако и вие разбирате Любовта, както дървото разбира огъня, ще изгорите. – „Как да разбираме Любовта?“ – Както житното зърно я разбира. Посято в земята, то покълва, израства и дава изобилно плод. Слънчевата светлина и топлина дават подтик на зърното да расте. Те представляват Любовта. Следователно онова начало в нас, което обединява нашите мисли и чувства, е Любовта. Обаче онази сила, която ни изгаря, както огънят изгаря дървото и ни превръща в дим и пепел, е неестествена проява на Любовта. Тя не е за разумните хора. Казвам: Дървото да гори и да изгаря! Ние нямаме нищо общо с него. Ние сме житни зърна, които растат, развиват се и дават изобилно плод. Ние сме плодни дървета, които дават добри плодове. – „Какво ще стане, като дойде Христос на земята?“ – Според някои земята ще изгори. – Това е криво разбиране. Земята няма да изгори, но ще мине през огън и ще се пречисти. На тази земя ще живеят и ще работят праведните.
„Не осквернява человека, което влиза в уста, но което излиза из уста.“ Човек се познава по своя ум, сърце и воля. В духовния свят имат представа за човека по неговите мисли, чувства и постъпки. Там те играят такава роля, каквато плодовете на земята. Както ние оценяваме овощните дървета по техните плодове, така и духовния свят ни оценява по нашите мисли и чувства. Съществата в духовния свят се хранят с нашите мисли и чувства, като с плодове. Те се грижат за нас като за растенията в Божията градина. Както вие изкоренявате растението, което не дава добри плодове, така и в духовния свят изкореняват всеки човек, който не дава добри плодове. И Христос казва за такъв човек: „Изкоренете го“. Ние казваме: „Еди-кой си заминал за другия свят“.
Казвате: „Само лоши хора ли заминават за онзи свят?“ – И добри, и лоши. Някой човек е толкова добър, че решават да го вземат в другия свят. Две градини има Бог: едната градина е астралния свят, наречена „адовата градина“, а другата е „райската градина“. Едни хора посаждат в рая, а други – в ада. Едните дават сладки плодове, а другите – горчиви. Като отидете в рая, там ще ви оценят според плодовете, които сте родили на земята. Вашите мисли, чувства и постъпки ще ви следват. Като влезете в другия свят, след вас ще видите наредени мислите и чувствата си. Ако си бил вегетарианец, там ще видиш доколко си бил такъв. Някога си ял прасета, кокошки; там ще ги видиш наредени около тебе, искат да им върнеш месото. Ще чуваш: „Върни ми крилцето, върни ми крака!“ Ако си ял риба, и тя ще иска своето. Всички животни, от които си взел нещо, ще те обикалят и докато не им върнеш това нещо, няма да те оставят. Така се отне на Йов всичкото богатство, което не беше на място. Второто богатство, което той придоби, дойде по пътя на Любовта. – „Защо трябва да живея?“ – За да придобиеш истинското богатство. Ако влезеш в другия свят със своите камили, волове, овце, ще намериш ли място за тях? Затова Христос учил хората да се отрекат от богатството на земята; да се отрекат от лошия живот и да станат ученици на новото учение, да започнат отново. Всеки ще мине през опитността на Йов: Всичките камили, овце, волове ще отидат в другия свят; синовете и дъщерите също ще отидат в другия свят. Ще остане само жена ти, мърморката. Тя казваше: „Кажи поне една дума против Господа, да се освободиш“. – „Как да кажа, когато Той ме е благословил?“ – Ще търпиш като Йов. После ще дойдат и приятелите ти, които ще те осъждат. Като минеш и този изпит, ще дойде новото просветление – светлината на новия живот. Йов каза: „Много съм слушал, Господи, за Тебе; много съм говорил и аз, но вече няма да говоря така, както съм говорил; няма да живея така, както съм живял“.
Праведен беше Йов, но не беше човек на Любовта. Като дойдоха страданията върху него, той прокле деня, в който се е родил. „Дано и Бог забрави този ден – той е ден на безлюбието.“ В огорчението си Йов намери, че е безполезно да живее. И вие, като минавате през изпита на Йов, проклинате деня, в който сте се родили. Трябва да дойде денят, когато ще изгубите всичкото си богатство. В какво се заключава това богатство? – В онези братя и сестри, които ви обичат, които всякога са били на ваше разположение. Като ги изгубите, тогава ще разберете какво са били те за вас; тогава ще разберете, че и вие сте готови да направите всичко за тях. – „Може ли без имане на този свят?“ – Щом има кой да ви обича, може и без имане. От коя крава вадите въздуха? Въздухът е благото на онези, които ви обичат. От коя крава взимате водата? Хубавото мляко взимате от кравата, но откъде идва светлината? Значи има блага в света, които идват от Божествения свят. Хлябът идва от онези, които ни обичат; водата идва от онези, които ни обичат; въздухът идва от онези, които ни обичат; и светлината идва по същия път. Някога тези, които ни донасят хляба, ни заставят да плащаме скъпо за него.
И тъй, ако вярвате в това, което ви говоря, няма да се оскверни вашата душа. Ако вярвате в това, което сега ви проповядвам, няма да се оскверните. Вярвайте, че хлябът, водата, въздухът и светлината идват от съществата, които ви обичат. Ще кажете, че давате на хората дърва, хляб, но никой не ви благодари. От вас ли изтичат тези блага? Те не излизат от вас. Това учение, при което продаваш хляба на хората и мислиш, че правиш добро, то е старото учение. От този хляб умират хората. Човек живее с всяко Слово, което излиза от Бога. Той живее с всяко Слово, което излиза от светлината и топлината на Бога. Това подразбира онзи, живият хляб, който излиза от Бога. Той носи вечния живот.
Приемете Божията светлина. Приемете Божията Мъдрост.
Приемате Божията Любов. Приемате живия хляб, за който Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето“. Само така ще минете през изпитите на праведния Йов и ще се възродите. След това ще минете пътя на възкръсналия Христос.
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
Утринно Слово от Учителя, държано на 20 март 1938 г., София, Изгрев.
Утринни Слова
20.03.1938 Неделя,
София
|
| |
проверка и редакция:
Общество Бяло Братство
|
посещения: 3558
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
