15 юли, 5.30 ч.с. Учителят
"Бог царува на небето.
Бог царува в живота.
Да бъде името Му благословено!"
Ще прочета първите 10 стиха от 10-та глава на Йоана.
"Истина, истина ви казвам: Който не влезва през вратата в кошарата на овците, но прелазя от другаде, той е крадец и разбойник. (2) А който влязва през вратата, пастир е на овците. (3) Нему вратарят отваря; и овците слушат гласа му; и своите овци по име зове, и ги извожда. (4) И когато изкара овците си вън ходи пред тях; и овците идат след него, защото знаят гласа му. (5) А след чужденец не щат оти, но ще побягнат от него: защото гласа на чужденците не знаят. (6) Тази притча им рече Исус; но те не разумяха що бе това, което им говореше. (7) Тогаз пак им рече Исус: Истина, истина ви казвам че аз съм вратата на овците. (8) Всички които са дошли преди мене крадци са и разбойници; но овците ги не послушаха. (9) Аз съм вратата: през мене ако влезе някой спасен ще бъде, и ще влезе и ще излезе, и паша ще намери. (10) Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи, и да погуби: аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно."
Човешката мисъл върви по строго определен закон. В съвременната наука думата "закон" се употребява в смисъл на установени положения. Под думата "закон" се разбира нещо почти механическо. В Божествения свят законът е извод. Там нещата стават само по един начин. Този начин ние наричаме Божествен. В него няма никакви изключения. Във физическия свят обаче, нещата могат да стават по много начини. Вземете в художеството, например. Ако искате да нарисувате какъв и да е предмет, ще можете да го нарисувате от разни места, от разни положения, но както и да е поставен този предмет, в него трябва да има само една идея. Идеята, именно, е Божественото. Тя се разбира само по един начин.
Ще ви дам и друго едно обяснение. Ако отворите коя и да е съвременна книга, написана на един от модерните езици, или пък вземете една стара книга, написана на някой от старите езици, ще имате три начина за четене: първо ще започнете да четете отляво към дясно, според правилата на бялата раса, или арийската раса. Щом дойдете до семитите, ще започнете да четете отдясно към ляво. Дойдете ли най-после до някой от старите народи, четенето започва отгоре надолу. Някои може да запитат, защо днес се чете именно отляво към дясно? На основание на същия закон някои хора работят с лявата ръка, а други - с дясната. Та казвам: законът представлява разумен извод от нщата. Те могат да се направят, или да се съпоставят само по един идеен начин. Съвършенството на човека седи в това, човек да достигне до една идея, която да не търпи никаква корекция, и да я постави на своето място. Това е правата мисъл.
Сега хората питат, какво нещо е правото. Казват, че правото е относително. Абсолютно право е онова, което има пълен израз, а относително право е онова, което не е намерило своя абсолютен израз. Когато се взима някой музикален тон тъй, както си е, той включва в себе си всички необходими вибрации. Този тон е пълен. Но ако се вземе един непълен тон, неговата чистота ще бъде накърнена, той не е чист тон. Някой певци не могат да пеят както трябва, защото липсва нещо в тона им. Малко певци има в света, които могат да пеят хубаво. Почти всички имат по един малък дефект. Онези хора, които са свикнали да слушат оперно пение, мислят, че е много красиво. Не, в оперното пение няма онази дълбока, възвишена музика. Ако пред един хипнотизиран човек дрънкат тенекия и му кажат, че това е музика, той може да схваща в дрънкането някаква музика, но така ли е всъщност? Вам се вижда чудно това нещо, но трябва да знаете, че животът е пълен с такива примери. Слухът на човека може да се изопачи тъй, както може да се изопачи и човешката мисъл. Наблюдавайте състоянието на ония съвременни пияници, които пият и тракат с чашите на масата. Какво чуват те в това тракане? - Музика. "Трак-трак" - удрят се чашите и се изпразват една след друга. За тях това е нещо подобно на Бетховеновата музика. Те мислят, че излизат тонове. Един, двама, трима, четирима, петима и повече души тракат с чашите. И в туй тракане те чуват някаква музика. Питам сега: каква музика може да има в тракането на десет чаши? Ако двама пияници пият и след това чашите се изпразват, какво печелят? Кой пияница досега е станал музикант? Колкото пияниците са могли да станат музиканти, толкова и онези, които са изопачили своята мисъл, могат да постигнат нещо. Изводите ще бъдат същите.
Човек трябва да се домогне до онзи велик закон, който определя човешката мисъл. За мисълта ще имате само едно понятие. Докато допущате две възможности в ума си, не можете да мислите правилно. Вие можете да допущате в ума си не само две, но и много възможности, обаче трябва да знаете, че в мисълта има само един начин, по който може да се изрази идеята. Съвременните мислители определят, какво нещо е жената, и какво нещо е мъжът. Наистина, има естествени качества, които характеризират мъжа и жената, но как ще определите, какво представляват те по същество? В български език думата "човек" изразява понятието "мъж". Мъж е само онзи, който носи светлина. Щом кажем "свещ", подразбираме вече една идея. Свещ е само това, което издава светлина и може да гори. И мъжът се отличава по светлината си. Няма ли светлина, не е мъж. Той трябва да мисли. Във всяка мисъл трябва да има светлина. И всяка мисъл, в която няма светлина, не е мисъл. От това гледище ние определяме и какво нещо е жената. Всяка жена, в мисълта на която няма топлина, не е жена.
В съвременната наука се казва, че има студена светлина. Вярно е това, но светлината не може да бъде студена, понеже туй, което носи радост в себе си, има и светлина, и топлина. Следователно, в това отношение животът започва с топлината. Мисълта започва със светлината. Тук имаме два велики закона, които действат едновременно в живота. Законът на светлината не е закон на топлината. И законът на топлината не е закон на светлината. Затова, когато говорим за топлината, трябва да разбираме само един закон. Топлината може да се изрази само по един начин. Всяка топлина, която не изгаря, нито гори, а стопля, е правилна топлина. Всяка топлина, която изгаря, не е топлина. Същият закон се отнася и до светлината. Всяка светлина, която дава знание за човека, е светлина. Всяко знание, което не възгордява човека, е знание. Всяко знание, което възгордява човека е болезнено състояние. Всички хора, които се гордеят, че знаят нещо, това са психически болни хора. Всеки човек пък, у когото няма гордост, се намира в здравословно състояние. Какво представлява гордостта? - Тя е шилест връх, на който едва ли може да стои една муха. Питам: колко души могат да стоят на този шилест връх и да се разговарят приятелски? - На този връх постоянно ще има спор, кой къде да седне. Днес един ще се качи, утре друг ще се качи, ще има едно постоянно брожение, една вечна борба. Гордостта всякога има за цел високия връх. Тия разсъждения са необходими за всеки ученик.
Сега ще кажете: човек не може ли да живее без да учи? - Може да живее и без да учи, но ще мяза на говедо. Който не се учи е четвероного животно. Щом искате да бъдете човек, можете да вървите по два пътя: или по пътя на топлината, или по пътя на светлината. Това са двата пътя, по които човекът на земята трябва да мине. Всички казват: сърцето на човека трябва да бъде топло. Да, но трябва да топли, но не и да изгаря. Умът на човека трябва да свети, но не и да ослепява. Някои казват: силната светлина ослепява човека. Вярно е, но трябва добре да схванете мисълта. За коя светлина се разбира това? - За физическата, за материалната светлина. Някои казват, че Божествената светлина ослепявала. Не, това е лъжливо положение. Аз не зная, как хората са дошли до този извод. Други казват: Божествената светлина е недостъпна. Тази светлина е недостъпна само за невежия, понеже не знае пътя към светлината. Всеки, който е дошъл до Божествената светлина, знае, че тя е достъпна. Това пъкъ че Божествената светлина ослепявала човека, е измислица на черното братство. Това е толкова вярно, колкото когато някой каже, че човек не се дави в голямата вода. Да, там, дето човек се дави, рибата не се дави. Този извод прав ли е? Рибите давят ли се във водата? Следователно, когато някой прави извод, че човек може да се удави във водата, това не е абсолютна мисъл, това не е права мисъл. Туй е тъй нареченото релативно, относително знание за нещата. Другите неща още се бълникат. Какво нещо е бълникането? Вземете едно празно шише и турете в него половин килограм хубав пясък. Когато шишето е в покой, всичките частици на пясъка са наредени по един определен ред. Взимам след това шишето, разклащам го. Питам: можете ли да определите где е отишла всяка пясъчна частица? Кой закон определя къде отива всяка една частица? Частиците постоянно се изместват. Каква наука може да има в бълникането на пясъка? Ако състоянието на нашата мисъл е прилично на бълникането на пясъка в едно шише, мислите ли, че това е философска мисъл? Мислите ли, че това е права мисъл? - Не. За да извадите някаква мисъл от това бълникане, вие трябва да турите пясъка в едно органическо общество, дето всяко пясъчно зрънце да дойде на своето място, като жива клетка, която да расте и да се развива по един систематичен начин. Мисълта на съвременната бяла раса, това са пясъчните зрънца в шишето, които постоянно се местят, постоянно се бълникат. И децата могат да мислят така. И те, като вземат шишето, тъй могат да разместват песъчинките, че да минат за виртуози. Турете пред някое дете една хубава латерна, то ще завърти дръжката й и ще засвири. Дайте на някое дете един грамофон и то ще свири на него. Има един стар българин, просяк, който стана цял виртуоз в най-скоро време. Как? - По-рано свиреше на цигулка, просеше по улиците, но като не можа да обърне вниманието на минувачите, купи си един грамофон, с няколко хубави парчета от Бетховена, от Моцарта, тури грамофона в една кошница и тъй проси по улицата - свири на минувачите. Но това не е негова мисъл. Да разполагаш с чужда наука, това не е учение.
Българинът казва: "С чужда пита помен не става". Какво подразбира чуждата мисъл? Чуждата мисъл всякога остава чужда. Тя е неправилна мисъл. Когато кажем, че някоя мисъл е правилна, подразбираме, че тя е достояние на всички разумни хора. Щом всички разумни хора могат да възприемат една мисъл, тя е Божествена. Не могат ли всички да възприемат една мисъл, тя не е правилна, не е права мисъл.
И тъй, Христос казва: "Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата, той е крадец и разбойник". Оттук ние изваждаме същия закон: "Истина, истина ви казвам, всеки, който не мисли правилно, той е крадец и разбойник". Защо? Защото всички престъпления в света започват от кривите мисли, от кривите положения. Първо: ние трябва да изопачим ума на човека, за да можем да изопачим неговото сърце. Второ: ние трябва да изопачим сърцето на човека, за да изопачим неговия характер, неговите действия. Следователно, щом се явят две изопачавания, ражда се едно престъпление. Всяко престъпление се прави от баща и от майка. Изопачаването на ума е дело на бащата, изопачаването на сърцето е дело на майката, а всеки изопачен волев акт е детето. Щом допуснем една неправилна мисъл в ума си, тази мисъл непременно ще съответства на едно желание, което ще бъде подобно на мисълта, защото подобното с подобно се търси. Вълк за овца не се жени, нито овен се жени за вълчица. Жаба за риба не се жени, нито риба за жаба, макар и двете да живеят във водата.
Сега от всичко това, вие вземете само туй, което може да схванете. Развратният живот е изопачен живот. В този живот се изопачава свещената човешка мисъл. Понякога вие мислите, че разбирате живота, а при това сте нещастни. Това не е разбиране. То е само надзъртане в гънките на живота. Някой казва: аз разбирам, защо страдам. Не, ти не разбираш, защо страдаш. Ако разбираш защо страдаш и от какво страдаш, ще се излекуваш. Да кажем, че като вървите по пътя, падате на една, или на друга страна. Казвате: аз се препънах. Защо паднахте? - Не знаете причината. Ако при всяко падане и спъване вие можете да намерите съответстващата причина, досега щяхте да изправите живота си. Спъването в живота не е физически акт, то е умствен акт. Всички спъвания започват от ума. Например, вие се спъвате от мислит: дали трябва да правите добро, или не; трябва ли да правите зло; много ли, или малко трябва да ядете; да кажете ли Истината тъй, както си е, или да кажете малко, само част от нея? Вие казвате: не може да се каже цялата Истина. Тъй е, цялата Истина не може да се каже, но какво подразбирате под думите: "цялата Истина"? Това е права мисъл.
Човек не може да изпие всичката бистра вода, която тече по лицето на земята. Ти можеш да накараш някой човек да изпие само една чаша вода, но не всичката. Никъде в света не е казано, да се говори цялата Истина. Истината не може да бъде цяла. Щом туриш пред нея думата "цяла", това подразбира един физически акт. То вече не е Истина. Казвам: пълната Истина. Истината не може да бъде пълна. Тя не е шише, което може да се напълни. Истината не може да бъде нито цяла, нито пълна. Следователно, вие туряте на Истината определения, качества, които тя не съдържа в себе си. Само човекът на правата мисъл има Истината в себе си. Казвате: правата Истина. Истината не може да бъде права. Вие можете да говорите в обикновения живот, "права Истина, цяла Истина, пълна Истина," но ако разбирате Истината, ще я разберете без да е пълна, без да е цяла, без да е права. Ако започнете да мислите така, всички ще заспите. Кога заспиват хората? Ще оставим въпроса за спането настрана. То е явление, което трябва да се обясни научно и правилно. Няма да се спирам върху спането и почивката.
Казват: духовният човек трябва да одухотвори физическите прояви на живота. Да се стремиш да одухотвориш материалното, то е все едно да одухотворяваш сенки. Една сянка може да бъде малка, може да бъде и голяма. Обаче, каква наука има в сенките? Сянката може ли да бъде органическа? Защо са сенките в света? Често говорите иносказателно: да има сенчица! Значи, в този смисъл, сянката е приют, прибежище. Във време на голяма опасност, все трябва да има някаква сянка. Туй се разбира под думата "сянка" в преносен смисъл. Какво представлява сянката? - Отражение на нещата. По същия начин и идеит имат свое отражение. Туй е правилно обяснение за сянката. Щом сянката е отражение, то всяко отражение може да се увеличи, може и да се смали. Понякога ние говорим и за Любовта, че се увеличава и намалява. В действителност Любовта, сама по себе си, не се увеличава, но тя се увеличава тъй, както водата в една река се увеличава. Самата вода не се увеличава, но се увеличава количеството на движущите се частици. Количеството на движущите се водни частици може да се увеличи, но количеството на водата абсолютно не може да се увеличи. Количеството на водата в природата е точно определено. Водата, взета като израз на живота, нито се увеличава, нито се намалява. Но тъй, както сме поставени в сегашния органически живот, от гледището на относителната наука, животът може да се увеличава. Под "увеличение на живота", ние трябва да разбираме "прииждане на живот". Прииждането на живота показва, че нашата мисъл е правилна. Докато има прииждане на живота, мисълта е права. Вие всякога знаете, дали вашата мисъл е права, или крива. Всеки от вас знае, дали това, което върши е право, или не. Той знае, че това или онова негово действие не е право, но се извинява. Понякога той съзнава, че постъпката му не е права, но в дадения случай не може да я поправи. Запример, има гениални певци, които пеят много хубаво, но случи се, няЬкой от тях отива вечерно време с компания тук - там, пие студена вода, простудява гърлото си и после не може да го контролира, не може да пее. Той знае, как трябва да изпълни дадено парче, но не може да контролира своето гърло, не може да влада своя ларинкс. Защо? - Той пил винце, пил ракийца, ял сладолед и други подобни.
Та когато казвате, че не можете да мислите правилно, аз разбирам, че сте ходили в някое кабаре, или в кръчма, или в някое публично място и там сте злоупотребили с ваши ум. Природата казва: "Това, което правиш, не е правилно. Биенето на съвестта не е нищо друго, освен изобличаване от великия закон, който казва, че мисълта ви в даден случай не е правилна, т.е. не е в съгласие с него. Вследствие на това, човек усеща известно мъчение, за което се моли на Бога и казва: Господи, прости ми! Господ прощава само на тия хора, които се учат да мислят правилно, за да създадат в себе си характер. Докато не се създаде у вас характер, не може да бъдете учени хора, не може да бъдете видни хора, не може да бъдете талантливи хора. Нямате ли абсолютно правилна мисъл, нищо не може да стане от вас. Ако мислите, че има друг път, по който можете да придобиете знание и да постигнете нещо, вие ще успеете във всичко това толкова, колкото една гарга може да изпее едно от творенията на Бетховена, или колкото една жаба може да стане светица. Жабата може ли да стане светица? Ще дойде някой да ми доказва, че според закона на еволюцията, жабата щяла да стане светица. Никога жабата не може да стане светица. Да говорим правилно! Частта може ли да бъде като цялото? Като част, тя може да бъде цяла, но не може да замести цялото.
Ще ви представя тази мисъл по-ясно. Може ли да поставим земята на мястото на слънцето и по този начин да осветлява цялата слънчева система, както това прави слънцето? - Не, тя може да бъде само едно малко светило. Следователно, всички непълни прояви на мисълта съставляват части, положения на правата мисъл. Докато една права мисъл дойде до своето местоназначение, ще мине известен път и ще направи ред комбинации. Всичките нейни фази ние наричаме стремежи към проява на правата мисъл. Като дойде една мисъл на своето място, в своя пълен израз, тя вече е права мисъл. Ето защо, всички ония частични схващания, частични положения на правата мисъл ние наричаме философски твърдения. Докато дойдете до правата мисъл, вие един ден ще бъдете философ, втори ден ще бъдете първокласен глупец. Кой човек наричаме философ? - Онзи, който има права мисъл. Всеки човек може да бъде или глупец, или философ. Казвате: малко са умните хора. Не, не са малко. Те са точно толкова, колкото трябва. Всеки човек, който се стреми към правата мисъл той някога ще бъде мъдрец. Не е мъдрец онзи, който има само външно благообразие: бяла брада, дебели вежди, очи спокойни, но всичко виждат и разбират. Очите на онзи, който не мисли правилно, са подвижни, навсякъде мърдат. Същото нещо е и в живота: онзи човек, който знае своето място, върви спокойно към посоката, към целта си. Онзи пък, който не знае мястото си, ще погледне на едно място, на второ, на трето, на четвърто, на пето и т.н.
Сега мнозина от вас питат: как ще се поправят моите работи? Аз съм закъсал малко, не мога да уча, не мога да се моля. Казвам: научи се да мислиш правилно! С това аз разбирам закона, според който Бог казва: "Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите". Когато внесете в себе си правилната мисъл, като ставате сутрин, трябва да мязате на един добре опънат тъпан.
Ето обяснението, което ще ви дам за този тъпан. Като си легнете вечерно време, отгоре на тъпана има събран прах от деня. За да се освободите от този прах, трябва да повикате барабанчика да тупне с пръчицата си върху тъпана и да го изчисти. Кой е този барабанчик? - Това е правата мисъл. Щом станеш сутрин, като удариш на тъпана един, два, три пъти, всичкият прах, всичките лъжливи положения в живота, всички неразположения, всички криви образи ще изчезнат. Затова казвам: удари тъпана! Казвате: ами дали тъпанът е опънат добре, по всички правила? Аз говоря за живите тъпани, които стават за музика. И през всичките векове тъпанът е бил най-старият инструмент. Той е баща на всички инструменти. Първоначално музиката е започнала с тъпана. Окултният ученик трябва да има хубав тъпан, скрит от всички погледи, а не, кой как дойде, да го показва. И когато той не може да разреши някой въпрос, да вземе пръчицата и да удари тъпана. Тъпанът ще издаде известен тон, който ще ви помогне в разрешението на въпроса. Не искам да окарикатурите тази мисъл. Това е окултен закон.
Учениците на окултната наука имат известни методи, чрез които могат да си въздействат и да въздействат. Като ви говоря за тъпана, това ви се вижда смешно. Няма нищо смешно в това. Излезе някой оратор да говори, турят му една чаша вода. Защо? - Гърлото му засъхва. Какво трябва да прави той? - Той трябва да удари тъпана, да глътне три пъти вода. Тъпанът показва, че мисълта е започнала да работи. Водата като премине през гърлото, промива го. Много пъти, като засъхне гърлото на някой оратори, те загубват своята мисъл. Засъхването на гърлото показва, че мисълта е пресъхнала. Човек, който мисли право, вода не пие. Докато пием вода при говоренето, това показва, че нашата мисъл не е права. Да не извадите сега извода, че за да бъде мисълта ви права, не трябва да пиете вода. Христос казва: "Когато се научиш да мислиш правилно, живата вода ще потече". Тогава пиенето на вода няма да бъде механически процес, да се приема само външно. Когато мисълта ви стане правилна, тя ще донесе живата вода, от която трябва да пием. Това е закон, това е символ. Когато се говори за символите, те имат един вътрешен смисъл, който трябва да проучаваме. Когато казвате, че няма да пиете вода, аз подразбирам, че само умрелите не пият вода. Но като се научим да мислим правилно, живата вода ще дойде отвътре, и животът ще се изрази в своята пълнота. Ето защо, всички трябва да живеем духовно.
Какво разбираме под духовен живот? Ще ви дам следния пример: двама души живеят заедно, обичат се и се разбират. Единият от тях се сърди на другаря си, че той не обича само него, а обича и други хора. Тази обида, това сърдене има интересен психологически произход. Аз разглеждам тия отношения по същество, принципално. Често и бащата е недоволен от майката, че тя обича повече сина, отколкото него. Дъщерята е недоволна от майка си, че майката обича повече брата. Синът е недоволен от бащата, че той обича повече дъщеря си, отколкото него. От какво произтичат тия недоволства? - Това показва, че тия отношения още не са духовни. Ако бащата може да обича дъщерята, той може да обича и сина. Синът трябва да се радва, че бащата като обича сестрата, ще обича и него. Същото е и за сестрата. Но щом синът е недоволен от това, че бащата обича повече сестрата, опасността седи другаде, а именно: ако дъщерята е глупава, тя непременно ще застави бащата да й предпише голямата къща. Следователно, в тия отношения, именно, се заражда едно вътрешно състезание. Понякога и вие, учениците, не се обичате. Защо? - Ще ви кажа Истината. Ако някой от учениците е по-способен, другите не го обичат, страх ги е да не ги засенчи. Какво нещо е засенчването? - То значи, че хубавата къща ще се предпише на него, или пък, той ще заеме хубавата служба, той ще стане пръв министър в България, а другите ще станат писари. Защо трябва да се плашите? Ако си някой гениален скулптор, ще изкараш своята статуя пред света и ще видиш, че ще се намерят разумни същества, които да я оценят. И ангелите, които се занимават със скулптура, изпращат своите произведения на оценка в света. Кои са техните произведения? - Растенията - цветята и дърветата. Ето защо, когато птичките кацват върху някое дърво, т дават мнението си за този скулптор. Ние казваме: чуруликат си тия птички! Не, те скачат от клонче на клонче и дават своето мнение.
Сега, ние сме дошли в света, да дадем своето мнение за онова, което Бог е направил. За да дадеш мнението си, трябва да имаш правилно схващане на нещата. Всяка сутрин, като ставаш, трябва да разбираш, защо днес изгря слънцето. И аз ви питам: защо днес изгря слънцето? За кого изгрява слънцето? Ще кажете: слънцето изгрява за всички. Да, слънцето изгрява за всички, но изгрява и специално за някого. Когато аз говоря за високия идеал, за първия лъч, разбирам тоя изгрев, който се схваща само от този, който има права мисъл. Когато започнеш да мислиш правилно, ще видиш този изгрев. Не можеш да видиш изгрева от някоя долина; не можеш да го видиш и от назъбените върхове. Ти можеш да видиш пълния изгрев само от най-високия връх, дето няма никакво засенчване. Когато видиш този изгрев, няма да имаш илюзията, че слънцето върви от изток към запад, но ще го видиш по периферията на един кръг. Някой мислят, че слънцето изгрява отгоре и отива долу, под земята. Това е пътят на видимото слънце, но то е илюзия.
Този закон е верен и по отношение на вашата мисъл. Вие трябва да знаете, в каква посока се движи правилната мисъл. Щом дойдете до правата мисъл, до този велик закон, ще усетите мощ, самоувереност в живота. Като казвам, че трябва да бъдете самоуверени, подразбирам да бъдете твърди. Твърдият човек не упорства, но в него има едно вътрешно постоянство - никой не може да измени неговите убеждения. При това, неговите постъпки са много хармонични, никой не може да го застави да прояви най-малкото престъпление в мисълта си. Понякога могат да дойдат неправилни мисли в човека, но не трябва да се допущат в съзнанието, в твоята святая святих. Не туряй нито една изопачена мисъл в твоето Божествено съзнание! Отвън могат да дойдат хиляди такива мисли, но ти не си отговорен за тях. Често съм привеждал следното положение: ти можеш да оставиш птичките да се въртят около главата ти, но никога не ги оставяй да направят гнездата си върху твоята глава. Оставиш ли ги, ти вършиш престъпление по отношение себе си. Лошите мисли могат да се въртят около главата ти, но никога не ги оставяй да правят гнездата си в ума ти, в съзнанието ти и да мислиш, че животът ти трябва да бъде такъв.
Вие искате да ви обичат. Онзи, който ви обича, трябва да вижда нещо идеално във вас. Защо хората се разлюбват? Щом този, който ви обича, забележи, че някоя ваша мисъл е неправилна, любовта му постепенно намалява. Вследствие на това, отношенията на хората стават неправилни, като пясъчните частици в шишето. При първото бълникане любовта изчезва; при второто - хората не могат повече да се срещнат. Правата мисъл е необходима при истинското приятелство, при истинската любов. Туй трябва да знаете! Някой път казвате: никой не ме обича. Това е лъжлива мисъл. Щом имаш правата мисъл, всеки ще те обича. Аз турям правата мисъл като подкваса на всички наши прояви. Къде турят подквасата? - В добре сварено мляко. Следователно, щом имаме правата мисъл, ще турим тази подкваса в млякото и ще имаме хубаво подквасено мляко. И тогава, от това гледище, идеята ви за Бога ще бъде следната: Бог е образец на правата мисъл. Това е мярка. Заговорим ли за Него, всичко върви надобре. Вие може да кажете, че Бог е абсолютен, че Той е извън времето и пространството. Това са философски обяснения за Бога. Правата мисъл владее пространството; правата мисъл владее времето; правата мисъл владее всичко. Тя е господар на всички прояви в живота, на всички способности. Талант, гениалност, святост, всичко се управлява от правата мисъл. - Тя е абсолютно мощна, тя всичко твори, всичко създава. Вън от нея всички неща са като песъчинките в шишето, а в нея се съдържа целия Козмос, хармонично развит.
Сега ви показвам правия път чрез мисълта. Искате да бъдете художници. Какво ви трябва? - Имайте правата мисъл. Искате да бъдете музикант. Искате да бъдете гениален. Какво ви трябва? - Да имате правата мисъл. Когато говорите за музиката, трябва да имате права мисъл. Какво е писал Бетховен, Бах и другите, те още не са авторитети за онази висша Божествена музика. Те представляват засега форми на музиката. Истинската музика трябва да бъде идеал, стремеж и за тях. Щом се спрем до Бетховена, ние сме Бетховеновци. Щом се спрем до Баха, ние сме Баховци. Щом се спрем до Шопена, ние сме Шопеновци. Не отричам тази музика, но казвам, че тия музиканти не са имали в себе си правата мисъл, която създава правата музика. Ще ви питам: какво нещо е музиката? Щом дойдете до правата мисъл ще видите, какво нещо е тон. Ние говорим за музиката на ангелите, но си ги представляваме с китари, с цигулки, със зурли, тъпани. Това е човешкото свирене. Какво ще представлява един такъв оркестър? Понеже тъпанът е образец на музиката, той трябва да участва в оркестъра. Тъпанът е зърно, затова ще го посееш в земята. Тия зрънца като израснат, ще започнат да дават своите плодове. Тогава ще разбереш, какво нещо е тъпан. Той изразява един вътрешен процес. Вие не може да имате истински тъпан, докато не мислите правилно. Кое е характерното в тъпана? - Неговата кръгообразна форма. Като се разбере неговата форма, ще дойдете до правилните тонове в правата мисъл. Онези от вас, които сте дошли до един кръстопът, както и цялото човечество, за да излезете от това положение, трябва да имате права мисъл. За Бога говорим, искаме да бъдем спасени, искаме да бъдем добри, но не можем да постигнем това без правата мисъл; не можем да бъдем учени без правата мисъл; не можем да познаем Бога без правата мисъл.
Сега, у вас се раждат противоречиви мисли, казвате: какво ще направим със сегашния си живот? Вие много обичате сегашния си живот, треперите за него. Какво ще правите с него? Ще ви кажа. Но разбирайте ме правилно. Един млад момък бил много талантлив, но беден. Ходил със скъсани дрехи, със скъсани обуща, с пробита шапка. Един богат човек обиква този талантлив момък и му купува хубави дрехи, обуща, шапка. Какво ще направи младият момък със старите си дрехи? Практическият живот лесно разрешава този въпрос. Той съблича старите му дрехи, измива го, и туря новите. Да облечеш новите дрехи, подразбирам да промениш не само външните форми, но и вътрешните. Дрехите имат за цел да запазят най-първо топлината на тялото. Питам: при новите дрехи човек ще изгуби ли топлината си? Защо човек не обича съдраните дрехи? Защото топлината излиза от всяка дупка. В това отношение, всяка неправилна мисъл е една скъсана дреха. Топлината на живота излиза из дупките. Имаш ли правата мисъл, тя е новата дреха, която запазва топлината.
Христос казва: "Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата, той е крадец и разбойник". Аз ви казвам: ако вие не влезете през вратата на правата мисъл, всички сте крадци и разбойници. Обаче, който влезе през вратата на кошарата, той е пастир на овцете. Това е правилното схващане на този стихъ. Влизате ли през вратата на правата мисъл, вие сте пастири на овците, и овците ви познават. Тогава ще заживеете възвишен и благороден живот. Това пък, каква е обстановката на живота, няма значение. Вие лесно ще се справите с големите трудности на живота, ще ги пренасяте леко и приятно, както онзи опитен плувец, който знае да плува. Бори ли се той с вълните? - Не, той леко и хубаво плува. Така и вие, няма да се борите, няма да се спъвате във вълните на живота, няма да се давите. Сега аз се приближавам към едно механическо положение на живота, не само за да ви насърча, но да ви дам едно силно оръжие, с което да боравите в живота си. Правата мисъл е най-силното оръжие, с което вие може да воювате. По-силно оръжие от правата мисъл няма. Някой казва: човек може да съгреши. Не, човек, който има права мисъл, никога не греши. Вие може да измените вашето положение, може да се качвате и да слизате, но това още не определя вашето положение. Целта, която имате в ума си, определя вашия живот. В новото учение е важна правата мисъл. Моето учение е правата мисъл, която е абсолютна, без никакви погрешки. Имате ли правата мисъл, с нея ще турите здрава основа в живота си. Тогава и отношенията ви ще бъдат нормални, между вас ще се установят отношения на взаимно почитане и уважение.
Всинца искате да ви обичат. Не е само това, но човек в себе си има скритата мисъл да бъде едно малко божество. Забележете, че и у най-малките деца, на 5-6 месеца, има такова желание. То заповядва, дава разпореждания на майка си. Казва й: "Ти ще станеш от леглото си, ще се облечеш, ще направиш това-онова". И майката се намира в чудо. Младата мома, докато не е женена, казва: какво ще се занимавам с малките деца? Да, но ако тази мома има правата мисъл вясебе си, тя никога нЬма да се свърже по един неестествен начин. Човекът на правата мисъл обича, люби, има общения с живи същества, но въпроса за женитба, в този обикновен смисъл на думата, не съществува за него. Съвременната женитба е израз на материалната култура. Женитбата днес е един търговски договор, отживял своето време. За света тя е полезна, но хората, които имат правата мисъл, могат да влизат в общения, да живеят в името на Бога. Питам: каква ще бъде любовта в новото учение? Сегашната любов е биене на тъпан, а бъдещата Любов ще бъде свирене на Бетховенова музика, на най-хубавите му класически творби, например, деветата симфония. Сегашната любов мяза на човек, облечен в скъсани дрехи. Бъдещата любов мяза на човек, облечен с нови, хубави дрехи. Бъдещето учение ще бъде свободно от всякакъв страх, от всякакво безпокойствие, от всички страдания. У човека ще настане едно вътрешно спокойствие.
Вие казвате: днес ние не сме такива, каквито бяхме едно време. Не, и сега вие сте точно такива, каквито бяхте едно време. Някога бяхте неизлюпени яйца, а сега сте излюпени яйца, проявявате вашето естество. Едно положение е вярно: човек всякога се проявява такъв, какъвто е. Той иска да бъде добър - добър е. Иска да бъде лош - лош е. В съвременния живот има голямо влияние закона на наследствеността. Той не е Божествен закон. Той е закон на кармата. Кармата определя първото отклонение, което човек е направил по отношение на правата мисъл. Сега ние страдаме от кармическия закон. Следователно, като се повърнем към правата мисъл, ние ще имаме, казано в християнски смисъл, Божията благодат. Що е благодатта? - Дихарма, или повръщане към първото естествено състояние на правата мисъл. Да имаш правата мисъл, значи да имаш благодатта на Бога, да си под Неговите крила. Щом имаш неговото благоволение, ще имаш благоволението и на всички разумни хора, които мислят. Сега, като ме слушате, ще се намерите в едно стълкновение и ще кажете: разбирам, какво е правата мисъл. Вие сте се изпоплашили. Аз не ви давам цял чувал с жито, давам ви само едно житно зрънце да го турите в джоба си, като ви кажа по кое време да го посеете. След като го посеете, вие ще имате възможността да станете богат човек. Ще посеете житното зърно според правилата, без да се грижите, какво ще стане с него. Посейте това зърно! То разбира законите, които го управляват, вие няма защо да се грижите за него. Та поставете правата мисъл в ума си, и тя ще се прояви. Вие мислите, че е трудно да имате правата мисъл. Казвате: как ще се справим със стария живот? Няма какво да се справяте със стария живот. Новият живот, който иде, сам ще се справи със стария живот. Няма какво да се чудите. Всеки стар лист на дървото ще се премахне от новия. Новото ще замести старото. Старите листа ще изгният, ще се всмукнат от корените и отново ще се превърнат в своето първично състояние. Казвам: освободете се от вътрешните заблуждения! Колкото години още и да живеете, ако сте без правата мисъл, нещастни само ще бъдете, но не и щастливи; разочарования ще имате, но не и очарования. И сега, дойде някой при вас и гледа само разрушения. Тялото се руши, очите се рушат, ушите се рушат, всичко се руши. Казвате: какво ще занесем със себе си на небето? Когато Христос казва: "Събирайте богатства за небето", Той подразбира да носим в себе си правата мисъл. От това гледище, правата мисъл ще ви даде сила да преодолявате всички мъчнотии в живота. Някой от вас иска да лекува другите хора. Не, никой никого не може да лекува, ако няма правата мисъл. Вие не можете да говорите, ако нямате правата мисъл. Да говориш, аз разбирам да няма никаква излишна дума в говореното. В многото говорене грехът е неизбежен. Някой от вас никак не говорят. Други много говорят. Трети пък криво говорят, а малцина право говорятъ и право мислят. Вски трябва да започне да говори правилно, да внесе правата мисъл в ума си. В това отношение, всички ще имате за образец правата мисъл. Всички ще имате за образец Бога. Човек е създаден по образ и подобие Божие.
Следователно, когато се научите да мислите правилно, ще видите този образ. Той ще внесе голяма радост в душите ви. Писанието казва: "Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите". Само с правата мисъл ще намерим Бога и ще придобием своето спасение. Съвременните хора, както и тия от миналите векове, се плашат и плашили от правата мисъл. Те мислят, че като дойдат до правата мисъл, ще трябва да напуснат живота. Не, няма да напуснат живота, но ще го преобразят. Ако си овчар, и живееш в проста колиба, щом имаш правата мисъл, ще си направиш по-хубава. Овците си ще храниш по-добре, ще им дадеш по-голяма свобода. Няма да ги колиш, а само млякото им ще взимаш. Ако пък си градинар, ще си направиш най-хубавата градина, с най-хубави круши, сливи и други плодове, с най-хубави извори. Музикант ли си, ще имаш най-хубавия инструмент, ще свириш най-добре. Художник ли си, ще рисуваш най-добре. Тогава ти ще разбираш смисъла на звездите, ще имаш хубави, светли посещения от същества на други слънчеви системи и ще се разговаряш с тях. Животът ти ще се осмисли. Казват някой, че това са заблуждения. Не, ако е въпрос за заблуждения, именно при сегашното положение, в което живеем, се намираме и пред най-големи заблуждения. По-големи заблуждения в света от сегашните никога не са съществували. Ние сме като оня актьор, който представлява на сцената цар. Той туря царската корона, намята царската мантия, ходи, разхожда се наляво-надясно със своя скиптър, и като погледне към публиката, казва: "Цар съм аз, да знаете!" Да, той е сянката на царя. Като слезе от сцената, публиката казва: "Този актьор изигра добре своята роля". Той мисли, че е цар, обаче, той е цар само в драмата. При сегашното положение ние сме актьори на сцената, но трябва да слезем от сцената, не играем правилно ролята си.
Сега вие ще се намерите пред друго противоречие и ще кажете: от толкова години като живеем, не можахме ли да намерим правата мисъл? Правата мисъл представлява сбор от живи същества, на които трябва да се даде път, изход, тъй както, ако водата на едно езеро не изтича, ще застои и ще се развали. Обаче, ти си разумен човек и като придобиеш правата мисъл, ще дадеш изход на водата в това езеро. Тя ще започне да се движи и да полива твоята градина. Докато нямаме правата мисъл, нашата градина ще бъде суха. Когато дойде правата мисъл в тебъ, тя ще отвори крана на твоето езеро, и водата му ще протече през твоята градина. Тогава пътят ти ще бъде покрит с цветя и плодни дървета. Това наричат "усмихване на щастието". Щастието може да дойде само по един начин - по пътя на правата мисъл. То бяга от нас, защото знае, че сме хора невежи и няма да го оценим. То е най-красивата мома, която казва: "Аз ви познавам, вие ще ме оцапате, затова бягам от вас". Като намерим правата мисъл, щастието няма да бяга вече от нас. То ще се обърне с лицето си към нас и ще тръгне подире ни. Дръжте тази идея в себе си!
Христос казва: "Всеки, който не минава през вратата на кошарата, крадец е и разбойник е". Всеки, който няма правата мисъл, крадец е и разбойник е. Всеки, който има правата мисъл, влиза през вратата на кошарата. Тогава всички условия, всички блага на живота ще те познаят и ще дойдат при теб. Днес благата бягат от нас. Правата мисъл е ключът на щастието. Ще работите за придобиване на правата мисъл. Аз искам всички да бъдете герои. Герой е човекът, който може да бъде мъченик. Това не значи, че той сам трябва да предизвиква мъченията, но да бъдем готови да минем през най-големите мъчнотии, за да добие правата мисъл. Надали друг някой път ще имате по-благоприятни условия от сегашните, за да намерите правата мисъл. Много пъти сте се занимавали с този въпрос, но не сте го разрешили. Всички хора, които са завършили своята еволюция, или които са добили смисъла в живота, са минали все по този път. Аз ви говоря за правата мисъл по този начин, защото вие сте физически хора. Духовното говорене е неразбрано; светското говорене е разбрано. Светските хора се разбират. Казват: да се разберем! Няма да се разберете. Казвате: да идем на разходка! Сега вече се разбирате. Казвате: да мислим право! - Не знаем, какво нещо е правото мислене, трябва да прочетем някой философ. Може да се прочетат всички съвременни философи, но те са засегнали правата мисъл от различни гледища, затова и помежду си са в стълкновение. Те са говорили за времето и пространството, за отношенията, за мерките, обаче, винаги имат различни понятия. Никой философ до днес не е дал една разумна максима. Всеки философ, който не приема Бога като една абсолютна единица, не може да мисли право. Следователно, Бог е абсолютен. Той е единицата, максимата, с която трябва да мерим всичко. Той е началото, Той е конецът. Без Бога не може да дойде благото в живота. Любовта в живота не може да дойде без Бога. Богатството в живота не може да дойде без Бога. Здравето в живота не може да дойде без Бога. Сиромашията иде без Бога. Грехът иде без Бога. Всички блага в света идват чрез Бога. Любов, Истина, Мъдрост, Кротост, Въздържание, Търпение, Прилежание - всички тези добродетели идват само чрз Бога. Ти никога не можеш да усвоиш, каква и да е добродетел, ако нямаш в ума си Бога.
Някой от вас сте вече в положение да разберете идеята за правата мисъл и ще я приложите в малък размер. Според мен, пробийте най-малката дупчица с една игла, и вашият идеал ще се постигне. Не пробиете ли такава дупчица, от вас нищо не може да стане. Някой казва: аз ще пробия най-голяма дупка. Това не е философия. По-добре пробийте най-малката дупка и оставете времето да образува по-голямата дупка. Вие отворете водомера, за да мине първата капка, а тя по-нататък сама ще си отвори път. Вие оставете за правата мисъл най-малката дупчица, и тя сама ще си пробие най-хубавия път за живота. Правата мисъл е нео живо, тя сама е животъ. Влезе ли при вас, започва вече да твори. Най-добрият слуга, най-верният приятел е правата мисъл. Тя е живот, любов, здраве, смисъл.
И тъй, вие сега ще се стараете да постигнете това положение. Вие имате една изопачена мисъл, казвате: нима ние не сме влезли още в духовния живот? Аз не се интересувам от това. Аз искам сега да влезете по новия начин. Аз ще ви вкарам вътре. Как сте влезли? Може да сте влезли през плета - това не е влизане, то не ме интересува. Вие ще влезете с мен, аз ще ви покажа, как трябва да се влезе. Казвате: досега не сме ли влезли? Вие сте до кошарата, но вътре в кошарата не сте още влезли. Казвате: толкова години вече, как вярваме в Христа! Аз не искам да ви обезсърчавам, но това е дълбокото вътрешно разбиране на великия закон. Правата мисъл трябва да влезе през вратата, като приятел. Тя трябва да седне на стола и да се разговаряте с нея разумно.
Започнете разискванията си с правата мисъл. Някои искат да знаят, какви са разбиранията им за нещата. Тъй, както ви гледам, вие имате стари разбирания. Вие говорите, но то е биене на тъпан. Някой се докачи, не е съгласен с мнението на другите за Бога. Не, за Бога трябва да имате само едно разбиране. Какво нещо е Бог? Аз наричам вашето разбиране за Бога, ограничено разбиране. Циганите, запример, нямат никакъв Господ, никаква религия, никаква наука. Те са изпъдени, пропаднали ученици от окултната школа. Ние не се занимаваме с циганите, тях ще оставим настрана. Аз взимам думата "циганин" като прозвище на пропаднал, на ленив, на лъжлив човек. Той гледа на хората на кафе, на карти, хвърля боб - виждал разни образи. - Никакъв образ няма. Да гледаш на кафе, това не е наука. Да врачуваш на боб, това не е наука. Ще ви приведа един пример за един персийски ходжа, когото жена му произвела гледач. Казва му тя: "Стани гледач, за да се оправят работите в живота ни"! Той й казва: "Не разбирам от това изкуство". Най-после, тя го убедила да стане гледач. Първият ден той успял в предсказанията си. На втория ден дохожда един човек при него, носи лисица в едни гащи и го пита: "я ми кажи, какво нося в гащите?" Името на ходжата било Чашир. На турски "чашир" значи гащи. Ходжата седи, мисли и си казва: "Веднъж Чашир, т.е. лисица на пазар, втори път Чашир на пазар, докато го хванат". Човекът, като го слушал, казал си: "Ето, позна, че нося лисица". И така прочул се той за гледач. По едно време крадци влизат в двореца на шаха и ограбват всичките му богатства. Викат ходжата и му казват да открие крадците. Той казва на жена си: "Отиде ми главата! Ти ми създаде най-голямата беда в света. Де ще намеря тия крадци." Той поискал от шаха 30 деня срок, докато намери крадците, а в това време да си оплаче съдбата. Взима със себе си 30 зърна от царевица и отива в една гора. Сяда под едно дърво и след като залязло слънцето, отделил едно от царевичните зърна и си казал: "Ето първият ден мина". Крадците, понеже знаели, че той е добър гледач, изпратили един от тях да слуша, какво ще говори. Като чул, че ходжата си казал "един мина", помислил си: "позна ме, че аз съм един от крадците". Вторият ден ходжата пак отделил другото зърно и си казал: "Ето, и вторият мина!" Чул го вторият крадец и си казал: "И мене позна!" И така ходжата си отделял всеки ден по едно зърно и броял изминалите се дни, а крадците мислили, че тях брои. Затова, отиват при него и му казват: "Молим ти се, ще ти дадем всичкото богатство, само да не ни издадеш!" Тъй се прочул той за виден гледач. Това не е гледане, това е едно приятно съвпадение на нещата. Аз не искам да бъдете като този гледач. Това е само едно приятно забавление. Правата мисъл, обаче, е Божествена, положителна наука, която ще внесе новото в душите ви.
И тъй, казвам на младите: този е седмият събор. Тази година ще се определи насоката в живота ви. Всички искате да турите една Божествена основа, върху която ще градите. Турите ли такава основа в живота си, само тогава ще може да работим, само тогава ще можем да се разбираме.
Младежки Събор
15.08.1927 Понеделник,
София
|
Начало
