"Бог царува на небето. Бог царува в живота.
Да бъде името Му благословено!"
Размишление.
Ще прочета първите 15 стиха от 5 гл. на Йоана.
"Подир това беше празник Юдейски, и възлезе Исус в Ерусалим. (2) А в Ерусалим, близо до овчата порта има къпалня, която по Еврейски се нарича Витесда, и има пет притвора. (3) В тях лежаха голямо множество болни, слепи, хроми, сухи, които чакаха движението на водата. (4) [Защото от време на време слезваше ангел в къпалнята и размъщаше водата; и тъй, който влазяше пръв след размъщането на водата, здрав биваше, от каквато болест и да беше болен.] (5) И там имаше някой си человек болен от тридесет и осем години. (6) Него видя Исус че лежи; и понеже знаеше, че от много време вече боледува, казва му: Искаш ли да оздравееш? (7) Отговори му болният: Господине, нямам человек да ме тури в къпалнята, когато се размъти водата; и когато аз дохождам, друг преди мене слязва. (8) Казва му Исус: Стани, дигни одъра си, и ходи. (9) И тоз час человекът оздравя, и задигна одъра си и ходеше; а този ден беше събота. (10) И казваха Юдеите на изцеления: Събота е; не ти е простено да дигнеш одъра си. (11) Отговори им: Онзи, който ме изцели, той ми рече: Дигни одъра си и ходи. (12) Попитаха го: Кой е человекът, що ти рече: Дигни одъра си и ходи? (13) А изцеленият не знаеше кой е; защото Исус се уклони, понеже имаше народ много на това място. (14) Подир това намерва го Исус в храма, и рече му: Ето, сега стана ти здрав: не съгрешавай вече, да ти не стане нещо по-зло. (15) Отиде прочее человекът и обади на Юдеите, че Исус е, който го изцели."
Темата, върху която ще ви говоря тази сутрин, бих озаглавил "Мислещият човек".
Да бъдеш мислещ човек, това е най-великото, което може да се добие. Да мислиш, това е наука. В Писанието се казва: "И ще ви науча". Сега някои разбират, че Господ ще ни научи, а ние няма да се учим. Не, ние сами ще учим. В учението има процес на мислене. Без мислене не може да има учение. Щом има някой да те учи, ще учиш. И въобще, всички хора турят граница на учението: четири години в отделенията, седем или осем години в гимназията и четири години в университета. След това, казват: свърши се всичкото учение, което можем да придобием.
Какъв е смисълът на сегашния живот? Когато ние говорим за живота, подразбираме съзнанието, защото само мислещият човек има съзнание. Когато говорим за човешката мисъл, ние разбираме най-малко четири направления, четири условия, четири елемента. От ваше гледище, или от гледището на някои хора специално, ще запитате: какво се разбира под думата "условия"? - Земята, запример, е условие; водата е условие, въздухът е условие и огънят е условие. Във всяко условие се крият известни възможности. За какво? - За човешката мисъл. Под думата "мисъл" ние разбираме онзи вътрешен стремеж, онази вътрешна разумна връзка, която съществува между Първичната причина и човеа. Азъ съм ви говорил и друг път върху този въпрос. Христос казва: "Това е живот вечен, да познаят Тебе Единнаго Истиннаго Бога". Под думата "вечен живот" Христос е разбирал пробуждането на мислещия човек. И като четете Стария или Новия Завет, ще видите, че това, което отличава човека от животните, е учението. Учението произтича от Божествената Мъдрост.
Сега вие ще елиминирате всичко онова, което сте придобили от книгите. То е на втора ръка. Ще елиминирате и онова, което даден човек, или хората могат да ви кажат. И то е второстепенно нещо. И най-после, вие може да елиминирате и онова, което чувствате. Чувстването още не е знание. То е упътване към знанието. Ти чувстваш, че имаш известен идеал, но това е само далечен стремеж; това не е наука, не е учение. Човек, за да има пълно развитие, трябва да схваща идеите, или първичните форми, с които мисълта започва. Човек не трябва да има само представа за идеите, но трябва да бъде във вътрешна, непреривна връзка с Първичното начало в света, с - Бога. Туй трябва да знаете всички! Щом се прекъсне връзката, настава тъмнина. Щом настане тъмнина, всеки процес спира. Трябва да знаете, че и в природата има прекъсване на процесите. И най-възвишените същества изпитват туй прекъсване. Това е, което наричат "падение". Падението не е нищо друго, освен прекъсване на даден процес. Щом се прекъсне процеса, в душата на човека настава тъмнина. И тогава неговото небе потъмнява, не се вижда вече никакъв месец, никакво слънце, никакви звезди. Питам тогава: как ще определите своята посока? Това състояние е реална опитност, или реална философия в живота. И у мнозина от вас често небето потъмнява. Такова потъмняване става и с действителното небе. И най-възвишените хора - светиите, мъдреците, са имали такава опитност. Във всички мислещи същества става известно прекъсване на мисълта.
Аз няма да обяснявам, защо става това прекъсване. То е факт, който става навсякъде в природата. Питам: щом се прекъсне човешката мисъл, какво трябва да се прави? Запитайте един електротехник, какво прави, като се прекъсне тока в някоя къща, и светлината изгасне? - Той ще поправи повредата, но същевременно, за да я поправи, трябва да има една малка светлинка, една малка лампичка, с която да отиде до мястото, дето е станало прекъсването на тока. Онзи, който не разбира, где се крие причината, ще каже, че домакинът не е бил предвидлив. Не се знае, дали домакинът не е бил предвидлив. Той може да е уредил много добре своята работа, но повредата е станала на самата инсталация. Та най-първо, ще констатирате факта, де е станала погрешката. Може да е липсвал някой от елементите на инсталацията, а може да липсва и едно от условията в инсталацията. Следователно, вие трябва да наваксате тази липса, да намерите где се крие причината на тази повреда. Има ред прекъсвания, причините на които не седят у нас. И млади, и стари, най-първо ще се справите с вътрешните и външните условия на човешката мисъл.
Някой от вас търсят само радости в живота. Некой от вас търсят само лесния път. Ще знаете, че в света има много блага. Всекиму се дават блага, но човек трябва да ги заслужи. Благата се дават само на разумните хора, при това даром. Имайте предвид това! На неразумните, на грешните, на престъпниците Бог не дава абсолютно нищо. Те са осъдени на смърт. Такъв е законът. Те сами се осъждат. По човешки говорим, че Бог ги осъжда, но не е така. Те сами се осъждат. Ще кажете, защо е така? Вземете следния прост факт от сегашния живот. Да кажем, че вие имате един любещ, добър баща, който ви купува всичко, трепери над вас, но вашият стомах е развален. Баща ви е донесъл най-хубавата храна, а майка ви е сготвила най-добре, но щом ядете, в стомаха ви става едно пребиване. Кой е виновен за това? Баща ви ли, който е донесъл хубавата храна, или майка ви, която е сготвила вкусното ядене? - Вашият стомах е виновен. Вие, обаче, казвате, че причината е в майка ви, или в баща ви. Не, причината не е нито в майка ви, която сготвила, нито в баща ви, който донесъл храната, но във вашия стомах - вътрешната му инсталация е развалена. Някой казва: аз развалих стомаха си. Вие не можете да развалите стомаха си. Ето защо, когато у човека става едно вътрешно прекъсване, лошото е там, че не знае, как да поправи погрешката си, вследствие на което се ражда понякога едно вътрешно размътване.
Първото нещо: човек трябва да се научи да мисли! Мисълта е единение с Първичната причина. Бог мисли, и ние трябва да започнем да мислим. Как? - Както Той мисли. Бог казва: "Моите мисли не са като вашите". Някой казва: аз мисля. Тогава аз запитвам: ти мислиш ли както Бог мисли? - Не зная. Това показва, че вие нямате единица мярка, чрез която да определяте нещата. Запитайте, обаче, кой и да е инженер, коя е единицата мярка, върху която обуславя своята наука, и той ще ви отговори. Попитайте онзи, който работи върху правописа, и той ще ви каже, че има известни правила, известна граматика, с която борави. Запитайте онзи, който говори, и той ще ви каже, че познава условията, при които става говоренето.
Да се повърнем сега към Евангелието. В прочетените стихове се казва, че в къпалнята имало пет притвора, през които хората влизали. Между тия пет притвора и чувствата на човека има едно съвпадение. И човек има пет притвора, отдето могат да дойдат всички прекъсвания. Например, прекъсване на мисълта може да дойде от зрението, може да дойде от слушането, може да дойде от говоренето, може да дойде от обонянието и най-после, може да дойде от самото чувстване на човека. Аз говоря за вътрешния процес на човешкото съзнание, което е връзка между всички разумни същества. За да бъдем в света, за да можем да мислим, за да бъде мисълта ни права, ние трябва да бъдем в пълна връзка с Бога и с всички разумни същества, които са завършили своето развитие, т.е. подразбирам тия същества, които са започнали да мислят право.
Аз наричам "човек на правата мисъл" онзи, който не се спъва от никакви препятствия в живота. Препятствията могат да бъдат физически, духовни, умствени и причинни. Значи, четири вида препятствия могат да спънат човешката мисъл. Някой път ние туряме причините за това спъване във физическия свят - възможно е да е така; някой път туряме причините в духовния свят - и това е възможно; някога туряме причините в умствения свят, а най-после, търсим причините в причинния свят. Всяко прекъсване на мисълта подразбира нова инсталация, ново направление. И ако човек не знае, накъде води това ново направление, може да се спъне. Ето защо, когато човек минава от едно състояние на съзнанието в друго, вътре в него настава помрачение. Онези, които не са запознати с дълбочините на живота, както и тия, които не са запознати с процесите на човешката мисъл, считат това прекъсване за нещастие. Защо? Защото при това прекъсване на мисълта се изгубва външната светлина, и човек остава само със своята вътрешна светлина. По това той ще познае, доколко голяма е неговата вътрешна светлина. Мъдреците, като изгубят условията на своята външна светлина, веднага запалват вътрешната си светлина. Когато се прекъсне електричеството във вашия дом, нали и вие правите същото нещо? - Изваждате из килерите си всички стари газени лампи, или някоя свещ и ги запалвате. За тях вие предварително сте казвали: те са отживели времето си, не струват. Да, но щом се прекъсне тока, инсталацията ви, вие почвате да ги търсите. Запалвате ги и си служите с тях, докато дойде новата инсталация. Та всякога, при прекъсване на една инсталация, става потъмняване. Аз говоря за физическите условия, тъй както са при сегашния живот. Не мислете, че такива прекъсвания стават и при един съвършен живот. Не, прекъсвания има само при сегашните условия на живота.
И тъй, човек започва най-първо със земята, с твърдата почва. Изучаването на твърдата почва дава стабилност и устойчивост на човешкия характер. На какво можем да уподобим твърдата почва? - На мисълта. Мисълта дава устойчивост на човешкия характер. Тя гради неговите условия. Мисълта представлява основа, върху която ти сам, като зидар, ще градиш своето здание. Значи, трябва да имаш здрава основа, права мисъл, т.е. твърда почва. Следователно, земята е едно от условията за живота. Ако влезете в Божествения свят пък, там кое съответства на земята? Направете сравнение. Щом земята е едно от условията на живота, тя представлява твърдата почва. Нали ти можеш да туриш основите на своето здание само върху една канара? Ами в духовния свят кое представлява основа? Мислете и върху тази идея, без някакво прекъсване. За мен не е задача да ви разреша тия въпроси. Да се разрешат въпросите на света на готово, е тъй лесно, както да се яде на готово. Но и гостилничарят не пуща никого в гостилницата си, докато не е сготвил напълно. До това време той държи вратата на гостилницата си затворена: започва да реже лук, налива масло във всички тенджери, на брой 10-15-20 и всички пръщят. Гостилничарят готви, и който похлопа през това време на вратата, той му казва: "Не може да се влезе сега в гостилницата". Защо? Защото моите тенджери още цъцрат. Щом се сготви яденето, той отваря вратата и казва: "Заповядайте!" Но, за да влезеш в гостилницата, има и друго условие - трябва да имаш нещо в кесията си. Гостилничарят обича само онези, които имат пълни джобове. Тия, на които джобовете са празни, той не приема, казва им: "Вие ще дойдете последни. Ако остане нещо, то е за вас". Затова на първите, които дойдат, джобовете трябва да бъдат пълни. С какво? - Със звонкови. На другите нищо не взима, но от първите злато взима. Със злато трябва да бъдат пълни джобовете им!
Този закон е верен и в природата. Щом влезеш в гостилницата на природата, не можеш празен да влезеш. Вие ще кажете: ами по благодат не може ли? Вие разбирате ли, какво нещо е благодатта? Благодат, значи да си с пълен джоб. Благодатта е за разумните хора. Щом природата види такъв човек, казва: "Заповядай!" - И след това ще му определи най-хубавата маса. Защо така? Защото тази звонкова монета, която ти ще дадеш в гостилницата, е направена от самата природа. Ако влезеш в кое и да е заведение, и покажеш монетата, която държавата е отпечатила, то ще те почита. Ако, обаче, ти сам направиш тази монета, веднага ще намериш затвора. Ние трябва да проектираме нещата. Онова, което Бог е създал, седи в твоя джоб. Ще разбирате правилно. Това са форми, подобия. В природата не съществуват такива джобове. Това са начини, яетоди за обяснение на нЬкоя мисъл. Знание е това, което ти винаги и навсякъде носиш със себе си, но трябва да познаваш начина, как да го носиш. Значи, влезеш ли в света, ти ще носиш ума си със себе си - първото голямо богатство, което Господ ти е дал. С ум, с мисъл навсякъде ще те приемат като добре дошъл. Без ум, без мисъл никъде не можеш да отидеш. Ще те приемат, но ти ще бъдеш последният. Ако искаш да влезеш някъде без ум, без мисъл, това ще бъде някоя болница, или някое учреждение.
Та казвам на младите: вие започвате една работа, събирате се на събор. Аз не искам да определям вашата програма, да определям, какво трябва да мислите и как трябва да стане вашият събор, но казвам, че събирането ви се обуславя от четири причини: от земята, от водата, от въздуха и от огъня. Мисъл е само онова, което може да създаде растеж. Какво разбирате вие под думата "растене"? Вие седяли ли сте пред някой велик скулптор, когато той вае върху камъните? Мислите ли, че всеки удар на чука не е една интенсивна мисъл? Мислите ли, че той удря дето не иска? Когато той вае камъка, неговата мисъл е така силна, че предварително определя всяка резка, върху която чука, ще падне. Всеки удар е придружен с известна мисъл. Скулпторът знае да удря. Вземете цигуларят, който изпълнява едно класическо парче. Мислите ли, че той може да свири както иска? - Не, той свири нота по нота. Той следи всички знаци и движението на лъка с окото си. Всички промени, които могат да станат при неговото свирене, зависят от ония знаци, които Великият майстор, създателят на тази музика, е турил. Казвам: Велик изпълнител е този цигулар, който може хубаво да следи всички ноти и знаци. Следователно, ако ти искаш да мислиш, навреме трябва да мислиш и по всички правила. Пред тебе седи едно парче, което Бог е турил за изпълнение преди милиарди години. Не казвам, че ти си първият, който ще го свириш. Туй парче се свири от мнозина, то е дадено отдавна и на други, когато те са завършвали своето развитие. Туй парче може да бъде дадено днес и на тебе. Как ще го изсвириш? - Туй парче може да се изсвири по различни начини. Мисъл е това! Туй е най-красивата музика в света. Няма по-красива музика от мисълта. Някой ще каже: суха мисъл! Мисълта не може да бъде суха. Защо? - Защото в мисълта има растене, а растенето не може да бъде сухо. Растенето не може да бъде твърдо. Растенето не може да бъде въздухообразно, нито пък може да бъде огнено. Обаче, растенето се проявява при условията на земята, водата, въздуха и топлината. Без твърда почва нищо не може да расте. Самото растене няма никаква твърдост в себе си. Растенето, или мисълта, не мяза на водата, но тя не може да се прояви без вода. Водата е необходимо условие за нея.
Мисълта, която е скрита в тия думи, е следната: на човека първо трябва твърда почва. Тя съставлява една опорна точка във физическия свят; от тази точка започва едно ново обръщане, едно ново направление. Ето защо, човек трябва най-първо да определи този център и да види, какви са възможностите, които се крият в него. Каква е първата възможност? - Разширение. Разширението символизира човешкото сърце. Само сърцето дава разширение на нещата. Щом се разшириш, ти ще имаш само една плоскост - живота си на земята. Какво ще добиеш, ако твоите идеи се разширят толкова, че могат да обхванат целия комос? В даден случай разширението определя посоката на твоите движения. Ако се разшириш повече, отколкото трябва, ти не ще можеш да се движиш.
Та ще знаете, че първото условие за човшката мисъл е земята, твърдата почва. Второто условие, вторият елемент за човешката мисъл е водата, която дава разширение. Тя е носителка на живота. Ти трябва да разбираш, какво може да извърши водата заради тебе. Нямаш ли разширение в живота си, ти ще прибегнеш към второто условие - водата.
Третото условие за мисълта е въздухът. Въздухът дава движение. Четвъртото условие за мисълта е огънят, топлината. Тя ражда светлината и дава посока на движението. Следователно, за да имаш мисъл, най-първо трябва да имаш един център, отдето да започне мисълта. Този център е твърдата почва. После, в твоята мисъл трябва да има разширение; след това трябва да имаш движение и най-после твоето движение трябва да има определена посока. Като говорим за земята, за водата, за въздуха и за огъня, ще приведете тези думи в тяхното първично значение. Като казвам първично значение, не разбирам това, което днес те имат. Напримр, днес с водата уталожваме жаждата си, но не е достатъчно само да я уталожим временно, а да намерим онази жива вода, от която, като пием веднъж, повече да не ожадняваме. С уталожване на жаждата временно не се разрешава въпросът. Човек трябва да мисли. В мисълта всякога влиза един определен център, после разширение, движение и осмисляне, или посока. Ти първо ще чувстваш нещата, а после иде реализирането им. Щом искаш да ги реализираш, това показва, че в мисълта ти има движение. Знаеш ли вече посоката, това е мислене. Само при наличността на тия четири елемента ще се роди първият Божествен елемент. Какво трябва да реализираш? Какво се разбира под думата осмисляне? - Ще се родят условията за правата мисъл. Защо ни е дадена мисълта? - За да се образува първата връзка между човека и Първичната причина. Това наричаме вече "зазоряване, осмисляне на живота". Няма по-хубаво, по-красиво, по-велико нещо в света от тази първа връзка, която ще може да образува в теб вътрешна светлина. Само така животът ти ще се осмисли, и ти ще можеш да извършиш всичко.
Следователно, чрез мисълта ние ще започнем да изучаваме Божествения език, или, както го наричам, "езика на природата". Научим ли този език, ще знаем, как да свършваме всяка работа, която започваме на земята. Не казвам, че абсолютно не знаем да вършим работите си, но ги вършим неправилно. Турците казват: "Вечерната работа е посмешище на деня". Това значи работене в тъмнина, работене без мисъл. Някой казват, че могат да работят и без мисъл. Не зная, как ще могат да работят без мисъл. Работа, направена без мисъл, е вечерна работа. Като дойде денят, т.е. същинската мисъл, вечерната работа ще бъде посмешище на деня. Трябва да знаете, че красивото в живота е мисълта. Прекъсвания в мисълта ще стават много често, но не се плашете. Това е вътрешна смяна! Кога стават тия прекъсвания? - Когато вие прекръстосате орбитата на някое същество. Кое е причината за тия прекъсвания? - Прекъсвания в живота не стават само поради греха, или от лошото разположение на човека. Прекъсване може да стане и когато някое разумно същество премине вашата орбита. Онзи, който не разбира закона, много ще се смути.
Ще ви приведа един пример. Да допуснем, че вие пътувате през Европа и носите със себе си два много ценни куфара. Куфарите ви са много добре пломбирани, всичко е хубаво наредено, но като дойдете до границата, спират ви на митницата, взимат ви куфарите и ги отнасят вътре за преглед. У вас настава едно смущение. Защо? - Не знаете законите на митничарството. Ще кажете: отидоха куфарите ми! Не, това е едно малко прекъсване в мисълта. Митничарите ще вземат куфарите ви, ще ги прегледат и ако няма нищо опасно, ще ги затворят отново и пак ще ви ги върнат, безъ да се изгуби нещо. Разправяше ми един млад българин следния случай. Връща се той от странство, дето прекарал цели четири години. Оттам купил две хубави копринени блузи, подарък на майка си и сестра си. Обаче, из пътя един познат му казва: "Слушай, за да се освободиш от мито, облечи блузите на себе си и тъй ще минеш границата, без да платиш стотинка за тях". И аз, казва този млад българин, като никога, обличам тия блузи. Като влизам в България, на митницата преглеждат куфарите ми и почват да ме пипат, да не съм скрил нещо в себе си. Разгръщат дрехата ми, и блузите се показват. Питат ме: "Какво търсят тия блузи у теб?" Взеха ми блузите и отгоре на това ме глобиха две хиляди лева. Тъй платих първата глоба за лъжата. Питамъ го аз: колко щяха да ти вземат за мито? - До 700 лева най-много. Казвам му тогава: плати си това, което природата е определила. Ако туриш блузите на себе си, ще платиш 2000 лева глоба и блузите ще отидат. И сега аз виждам много стари и млади да постъпват по този начин, но в заключение - и блузите им ще отидат, и 2000 лева глоба ще платят. Това е лесният път. Този млад човек казва: "Това е първата глоба, която платих в живота си. Втори път не обличам блузи". Този пример е много хубав.
Казвам: сега ние сме влезли в този велик Божествен свят, да се научим да мислим право. Колко е красиво, когато срещнешъ един човек, който мисли! Аз взимам думата "мисъл" в нейното идеално разбиране. Някои казват: ама ти не трябва да имаш суха мисъл. Сухата мисъл не е мисъл, това е карикатура. Под "мисъл" аз разбирам тази, основата, центърът на която е Любовта. Такава мисъл, сама по себе си, има разширение, приложение и правдивост. Тази мисъл съдържа Истината в себе си. Тя не може да съдържа цялата Истина, но съдържа само една малка частица от нея. Тя съдържа още и една малка частица от Мъдростта и най-посл, съдържа в себе си една малка частица от великата Божия благост, от великата Божия доброта. Ще каже някой: малко е всичко това. Не, достатъчно е, ако можете да разберете това малко нещо от Любовта, това малко нещо от Мъдростта, и това малко нещо от Истината. Аз не говоря за абсолютната Истина. Щом разбереш малко нещо от Истината, ти ще разбереш и голямото от Истината. Самата Истина не е нито в малкото, нито в многото. Тя е извън всички неща, извън всички физически сили. Те са само условия, символи, с които ние искаме да схванем известни наши идеи. В какво седи самата Истина?
Ще ви прдставя следното положение. Като влезете в небето, в Божествения свят, ще срещнете един ангел, който е представител само на Любовта. По какво ще го познаете? После ще срещнете друг ангел само на Мъдростта, трети - само на Истината, четвърти - само на Правдата и пети - само на Добродетелта. Всички тия ангели са светли, красиви и величествени. По какво ще ги разпознаете тогава? Те извършват отделни служби. Някой ще каже: ангелът на Правдата е много строг. Не, ни най-малко не е строг. Той е правдив. Неговото лице е толкова красиво, че като го погледнеш, веднага ще го обикнеш. Ангелите на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта ни най-малко не се различават едни от други. Те всички са еднакво красиви и еднакво величествени. Ни един от тях не седи по-високо от другит. Как ще ги познаете, кой на какво е? Не разрешавайте въпроса по старому! Казвате: да ни обичат! Това е една стара формула. После казвате: нас не ни обичат. Възможно е, то е според вашето разбиране. Ако разбирате, че като не ви дават пари, не ви обичат, прави сте. Но това е ваше мнение. Аз работя при един несправедлив господар, който не ми дава пари и го считам за лош човек, мисля, че не ме обича. Парите са само изражение на човешката интелигентност и разумност, но те не съдържат самата разумност в себе си. С пари всичко може, но само разумният човек може да употреби парите, както трябва. Дайте пари в ръцете на един неразумен човек и вижте, какво може да направи. Та, като казвате, че не ви обичат, вие не се изразявате правилно. Щом ти си в света, Бог те обича. Бог ви обича, но Той ще се прояви тъй, както Той иска. Ти няма какво да туряш граници на Неговата Любов и да се съмняваш в Бога. Ако хората постъпват тъй, или иначе, това определя отношенията им. Всеки човек в света има една велика задача.
И тъй, за да бъдем справедливи, трябва да имаме предвид живота на всички същества, малки и големи, и да им отдаваме право всички да живеят. Аз като гледам някоя мравя да върви, отварям й път. Ще кажете: Учителят дошъл да ни говори за мравите. Не, аз виждам, че тази мравя има своя задача за изпълнение. Тя казва: "Господине, ти си умен човек, не ми препятствай в пътя. И аз имам една задача за разрешение." Аз мога да й туря хиляди препятствия и да осуетя задачата й, но какво ще придобия от това? Тя си отива някъде по работа, затова аз ще й отворя път да върви. Божественото в мен казва: Бог, Който определя посоката на моя живот, определя пътя и на тази мравя. Аз взимам мравята в правилния смисъл на думата; не разбирам мравята, която влиза в нашия хамбар да краде, но тази, която отива да работи. Мравята, със своята енергичност, е за похвала, тя е много смела и интелигентна. Знаете ли, как мислят мравите? В тях има ред и порядък, какъвто и между хората няма. Те се подчиняват едни на други, слушат се. Като се даде команда от началника им да отидат някъде, веднага отиват и свършват работата. Всички мрави мислят тъй, както комендантът им мисли. Те мислят самостоятелно и разумно, големи глави имат. Ние казваме: тия мрави! В това отношение аз бих желал хората да бъдат като мравите. И Писанието казва: "О, ленивецо, иди и се научи от мравите!" На какво? - На трудолюбие. Какво е трудолюбието? - То е мисъл. Значи, научи се да мислиш. Тази мравя мисли цял ден. Вие не сте се спирали да наблюдавате, в какво седи тяхната интелигентност. Когато мравите правят своя мравуняк, те го съграждат така, че водата не може да прониква в мравуняка и да намокря стаите им. Те имат цяла инсталация за прокарване на водата, без да се намокри жилището им. Ние, съвременните учени хора, още нямаме такива приспособления. Ние не разбираме още свойствата на водата тъй, както мравите ги знаят. Нашите зимници се наквасват, мухлясват, изгниват, а жилищата на мравите са всякога сухи. При това, техните стаи са сухи, без да се циментират. Сега, преведете тази мисъл в себе си, да разберете, какво е съотношението между вас и мравите.
Сега аз говоря на младите. Желанието ми е да видите, има ли влага във вашия умствен килер. Нямате ли мисъл, идете при мравите и при пчелите. От мравит ще научите едно нещо, от пчелите - друго. Казват за някого: този човек не е сладък, няма благост, няма сладчина в живота си. Ако искаме да научим как трябва да бъдем благи, трябва да отидем при пчелите, те са пълни с благост. Не мислете, обаче, че и благата пчела, която знае как да събира прашеца и от него да прави мед, не е понякога опасна. И тя има жило. Там е хубостта. Дето има сладко, има и жило. Сега вие ще извадите крайното заключение. Ние трябва да разбираме, какво означава жилото на пчелата. И в жилото има смисъл. Когато Бог е турил жилото у пчелата, то има известно предназначение. Тя може да не го употребява намясто, то е друг въпрос. Ние няма да се спираме върху това, как трябва да го употребява. Това е вторичен въпрос. По-рано жилото е имало съвсем друго предназначение. Днес пчелата разполага с него, както намери за добре. Когато Господ даде перото в ржката на писателя, или на поета, и той го захвърли недоволен, или го употреби за други цели, питам: перото ли е виновно за това? - Той сам е виновен.
Вие, младите, трябва да изучавате четирите условия на живота и на мисълта: земята, водата, въздухът и огънят. Какво може да ви даде земята, твърдостта за вашия характер? Ако не сте твърд, ако не сте постоянен, ще изучавате твърдата материя. Нямате ли разширение, ще изучавате водата. Нямате ли движение и не знаете, как да се движите, ще изучавате въздуха. И най-после, малка ли ви е топлината, ще изучавате огъня. Вие изучавате горението и казвате, че то е особена енергия. Това може да е вярно, но ние взимаме горението като форма, като условие. Под "горение" се подразбира съвсем особен процес в природата, който се отнася до човешката мисъл. Докато мисълта няма условията на земята, докато няма условията на водата, докато няма условията на въздуха, и най-после, докато няма условията на огъня, тя не може да бъде мисъл. Или, казано в духовен смисъл: ако в мисълта няма Любов, тя не може да се развива. Любовта е първият подтик - твърдата почва на човешката мисъл. И ако мисълта няма още онази Вътрешна светлина на Мъдростта и на Истината, както и останалите два елемента, Правдата и Добродетелта, тя не може да се прояви.
Аз искам младите да извадят богатствата, които са скрити в техните души и да ги обработят по най-правилен начин. Вие трябва да турите правата мисъл като основа за образуване на вашия характер, да не се колебаете, днес да мислите едно, утре друго. В правата мисъл не може да има никакво колебание. Строеж, наслояване е това! Човек със своята мисъл строи камъче по камъче. Всяко камъче трябва да се тури на своето място. Щом съградим своето здание до там, додето е позволено, тогава вашият Учител ще се яви, ще погледне работата ви и ще определи вашата по-нататъшна дейност. Всяка вечер става такъв един преглед.
Сега на вас, младите, ще кажа да спазвате следния закон: на всеки седем минути - шестте са ваши, а едната, седмата - е Божествена. На всеки седем часа - шестте са ваши, а седмият е на Бога. На всеки седем деня шестте са за вас, а седмият е на Бога. На всеки седем седмици шестте са ваши, а седмата е за Бога. На всеки седем години шестте са за вас, седмата е на Бога. Така е при сегашните условия на живота. Всички нещастия, които сега ни сполетяват, седят в това, че като дойде седмата минута, вие не я давате на Бога, употребявате и нея за себе си. Постоянно мислите за своите нещастия, за своите несполуки, за болестите, за хиляди други неща, без да се спирате да видите, коя е причината за всичко това. Потърсите ли причината, ще видите тогава, отде започват вашите нещастия: от минутите ли, от часовете ли, от дните ли, от седмиците ли, от месеците ли, или от годините. За вековете няма да говорим, тях ще оставим настрана, защото малцина живеят повече от 120 години. Първо ще търсите причините на своето нещастие от годините. Сега и аз се спирам на времето. В колко часа започнах да ви говоря? (- В 6 часа без 20 минути). Тогава колко минути има откак ви говоря? (- Всичко 50 минути). Колко Божествени минути има през това време? (- Седем минути). За какво ще ги използвате? - Щом дойде една Божествена минута, ще кажа: аз трябва да бъда в съгласие с Бога и с всички разумни същества. И за себе си ще помисля тъй: моята мисъл ще бъде като Божията мисъл. Ако аз разсъждавам, ще кажа: аз мисля тъй, както Бог мисли. Вие ще кажете: ами твоите отношения към мен какви ще бъдат? Вие не разбирате закона. Отношенията на всички трябва да бъдат като отношенията на Бога. Ако аз не мисля, както Бог мисли, моята мисъл не е права. Тогава и отношенията ми към когото и да е, ще бдат неестествени, анормални. Щом аз мисля, както Господ мисли, ще имам такова разположение, като че Бог действа в мен. Не съм аз, който мисля, но в мен ще се прояви хубавото, приятното чувство на Бога. Не че аз съм проявил своята любов, но радвам се, че проявявам Божията Любов. По този начин Бог работи в мен, и аз се уча от Него. Аз се радвам, слушам Го. Той говори, аз мисля. Той говори, аз седя, пиша и внимавам. Аз правя разлика между говоренето на Господа и говоренето на различните разумни същества. Няма по-хубаво говорене от това на Бога! При Неговото говорене всички въпроси в света лесно се разрешават. Когато Господ говори, ти ще забравиш и себе си, и всички, ще освободиш сърцето си от всичко отрицателно. Ти ще замязаш на един бистър, любвеобилен извор, и всеки, който пие от него, ще се радва на това, което тече.
Та казвам: първата причина за нещастията в света е отсъствието на правата мисъл, както и прекъсването връзката с Бога. И за в бъдеще да не казвате, че едно време сте били обърнати към Бога. Не е въпросът за едно време, но сега трябва да се обърнете към Бога. Връзка с Бога трябва да става постоянно! След всеки шест минути, седмата е на Бога. Тук ще има едно малко прекъсване на твоето съзнание. Умът ти, съзнанието ти ще потъмнеят, ти няма да разрешиш въпросите и ще се намериш в чудо. Колко пъти за тази една минута хората се спират с години да разрешават въпроса, дали да простят някому, или не. Някой казва: обиден съм. Аз видях този човек, еди-какво си мисли за мен. - Нищо не си видял. Вижда само умният човек, който мисли като Бога. Мисли като Бога и всичко пред тебе ще бъде отворено, всичко ще разбираш. Ще разбереш, защо Бог е наредил така живота. Мислиш ли по човешки, отчасти ще разбираш нещата и тогава всякога ще има едно вътрешно неразбиране между млади и стари. Синът не разбира баща си. Защо? - Той не е разбрал седмата минута, седмия час, седмия ден, седмата седмица, седмия месец и седмата година. Искам правилно да схванете моята мисъл. У вас има възможност да разбирате; у вас има и всички добри желания. Аз не искам да ви критикувам, но искам да ви покажа какъв е законът. Като става туй прекъсване, вие ще се намерите в затруднение.
Представете си, че вие сте един добър човек. Дойде при вас някой разбойник и ви мушне с ножа си, но не ви убива. Какво ще му кажете? Ще си кажете: слава Богу, че останах жив! Вие не знаете, кой е този разбойник, не го познавате, но му прощавате. Ако, обаче, един ваш приятел ви мушне с ножа си, вие не можете да му простите. Защо не прощавате на своя приятел, а на разбойника прощавате? - Не знаете. Казвам ви: аз засягам този въпрос, разрешете го! Той е един от практическите въпроси за младите. Вие започвате да разрешавате този въпрос, но като дойде седмата минута, спъвате се. Всеки ще се изкаже, какъв проект има, и цялото събрание ще се раздели на две мнения. Започват да спорят, и Божията минута отива напразно. Не, щом дойде седмата минута, всички противоречия ще оставите настрана. През тази минута ще разрешавате въпроса за важната връзка, да имате съединителна връзка с Първата причина, и всичко ще се нареди. Вие казвате: няма време за това нещо. Не, Бог е създал времето заради нас; Бог е създал всички условия заради нас. И проявеният живот на земята е създаден пак заради нас, заради умните хора. И тогава, онова, което радва Божия Дух е да мислим, както Бог мисли. И аз ви казвам: да мислим, както Бог мисли. Сега вие ще си турите ред ограничения. Никакви ограничения! Вие ще кажете: знаем ние тази мисъл! Не, тази преходна мисъл аз наричам "астрална каша". Във всеки случай ти трябва да мислиш, както Бог мисли. Какво прави Бог, като се обръщаш към Него? Ти отиваш при това най-велико същество и започваш да го безпокоиш за един хляб, за десет лева. И Той, при своята велика работа, трябва да се спре за тебе. Ти се докачаш някой път, че Той не те е послушал, не ти обърнал внимание. Не, още преди да дойдеш при Бога, Той те вижда и казва: "Дайте му хляб"! - И хлябът е готов. Бог дава всички неща навреме. В Божествения свят нищо не закъснява. И ако някои работи в нашия живот закъсняват, то е по причина на неразбиране великия Божи закон.
И тъй, ако вие искате да бъдете хора на новото, да ви обичат, трябва да мислите право. Мислите ли право, всички ще ви обичат. Не мислите ли право, никой не ще ви обича. Съвременните хора се гордеят със своята мисъл. Това не е мисъл. Правата мисъл е тази, която може да уреди живота. Ако вашият живот не е уреден, каква е тази мисъл? Самокритика се изисква от вас, а не самоосъждане. Ако искате да ви обичат и да обичате, трябва да имате велика мисъл! Трябва да мислите право! Като срещна на пътя си един велик цигулар да свири, няма ли да се спра да го слушам? - Ще се спра, разбира се. Ще си кажа: падна ми се случай да слушам този велик виртуоз! Но ако срещна на пътя си един цигулар да скърца със своята пукната цигулка, ще се спра ли да го слушам? - Не, няма да се спра при него нито половин минута.
Каква е задачата сега на вас, младите, в това събрание? Вие сте се събрали да се учите да мислите. И върху въпросите, върху темите, по които ще говорите, трябва да се ръководите от правата мисъл. Не искам да се обезсърчавате, но да имате онзи велик стремеж да мислите, както Бог мисли. Хиляди години човек ще се учи на тази велика наука - да мисли. Да мислиш право, това е най-красивото засега! Правата мисъл иде сега в света. Тя ще влезе в овчата купел и ще размъти водата й. Учителят трябва да дойде при водата - при втория елемент. Ние напуснахме твърдата материя и дойдохме до жидката материя - до водата, до втората фаза на живота. Ето защо, всички трябва да изучавате водата и качествата й, влиянието, което упражнява върху вашата психическа мисъл, върху вашите желания, върху вашия организъм, изобщо върху съзнанието ви.
Сега пожелавам на вас, младите, работата ви да бъде пълна и любвеобилна, да има за основа Любовта, за ограда Мъдростта и за светило Истината. Три неща ви трябват: Любов, Мъдрост и Истина. Имате ли тия три неща в живота си и в мисълта си, вярвам, че ще успеете. Аз имам най-хубавото, най-доброто желание и най-великия стремеж да свържа всинца ви с Бога. Това е най-хубавото, което искам да ви дам. Аз не искам да ви уча, как да се обичате един друг. На това могат да ви научат и други. Аз искам да ви посоча път, начин, как да направите връзка с Първата Причина на нещата в Божествения свят. На всеки седем минути, на всеки седем часа, на всеки седем деня, на всеки седем седмици, на всеки седем месеца и на всеки седем години да има непреривна връзка, която да ви прави радостни, весели и светещи - непрекъснато да излиза светлина от вас. И всеки, който ви срещне, да се радва. Това пък, че в живота ви има мъчнотии, да ви не плаши. Аз наричам мъчнотиите "задачи на живота", които вие сами трябва да разрешите. От мъчнотиите трябва да се учите. Мнозина от вас сте сериозни задачи заради мене. Някога по цели часове разрешавам такава една задача и си казвам: доста трудна, доста сложна е тази задача. Красиво нещо представляват задачите. Щом разреша една трудна задача, аз се радвам, виждам скрития смисъл в нея. Някой казва: той знае всичко. Това е предположение. Не може да се знае всичко. Ти можеш да знаеш всичко само след като си решил задачата с всичките й подробности. Преди да си я решил, ти можеш да изпитваш различни мъчнотии и затруднения, но след като узрелият плод излезе добре от посятата семка и след като го вкусиш, ще се роди в тебе една свещена мисъл, която е истинската връзка с Бога. Само тогава ти си разрешил и разбрал добре задачата си; само тогава можеш да мислиш като Бога.
Какво мислеше Бог, като създаде първия човек? - Не знаем. И защо го създаде? - И това не знаем. Не е лошо, че не знаем - трудна задача е това. То не показва невежество. Какъв е смисълът на човешкия живот? - И това е една задача. Казвам: това е една велика, важна задача. Време се изисква, докато я реша. Още хиляди години ми трябват да работя върху нея. Ще ви запитам: какво мислите да правите в живота си? - И това е една сложна задача. Нея сега разрешавам. Можете ли да ми кажете кого обичате? - Да обичаш, това е най-сложната задача. Щом започнеш да обичаш хората, ще се родят хиляди противоречия. Докато яйцата в кошника не са се излюпили, всичко е тихо. Всички тия яйца гледат към тебе с благо око и с всички можеш да минеш в мир и съгласие. Излюпят ли се, всички гледат към тебе вече с жадно око, всички искат храна. И като зацъртят всички тия пилци около тебе, всяко те следи, обикаля - храна не си му дал. Какво трябва да направиш? - Ще отвориш хамбара си и ще ги нахраниш - нищо повече! Излюпиш ли яйцата, хамбарът ти трябва да бъде пълен с жито. Господ ще ти даде жито, а ти ще вземеш крината и ще я напълниш. Ще излезеш след това всред широкия двор и ще хвърляш наляво-надясно. Като се наядат пилците, ще прибереш крината си. Някой път в селата жените излизат по два, по три пъти на ден с пълна крина да хвърлят на тия пилци. Приведете сега тази мисъл в живота си, да видите, колко е красива!
Сега аз искам да виждам младите да излизат всяка сутрин с пълна крина и да хвърлят на пилците, както земледелецът сее житото на своята нива. Той като посее житото, завлачи го и после поглежда земята, усмихва се и казва: "Господи, благослови семето, което посях!" След няколко месеца това жито узрява и радостта на земледелеца е голяма. На младите пожелавам права мисъл! Много от вашит яйца са излюпени. Нахранете ги! Противоречия ще имате, но вървете напред! Някои ме питат, какво да правят. Казвам: изнесете пълна крина с жито и хвърляйте на пилците! Те не са лоши, не мислят зло, но казват: "Дай ни хлебец, дай ни храница!" Иди ги нахрани! И вие правите същото нещо във вашия живот, както пилците правят по отношение на вас. Вие постоянно се молите на Бога, казвате: "Нахрани ни Господи, дай ни хляб!" Главната мисъл, която се прокарва в Господнята молитва, е "хляб наш насъщний"... Вие се молите:
"Отче наш. Който си на небесата.
Да се свети името Твое.
Да бъде волята Твоя.
Както на небето, така и на земята.
Хляб наш насъщни,
Дай ни го нам днес"...
Без този хляб, ние нито името Му ще осветим, нито нещо можем да разберем. Добием ли този хлебец, ние името Му ще осветим и силни ще бъдем. Ще мислим и ще работим, както нашият Небесен Баща работи и подобни на Него ще бъдем. Това е красивото в живота. По същия начин и Бог всяка сутрин иде при нас с пълна крина: "Къти-къти!" - И хвърля навред своето благословено семе. Ядем ли от това семе, ние ще бъдем Негови послушни деца. Колко е хубаво синът да мяза на Баща си! Като дойде Бащата, синът става на крака, той го почита и уважава, защото носи Неговата мисъл в себе си. Какво по-хубаво от това, да бъдем подобни на Бога, да носим Неговата мисъл в душата си и да можем веднага да разрешаваме въпросите, както Господ ги разрешава? Нека се научим от Господа на дълготърпение. Колко време сме спали като неизлюпени яйца под квачката! Колко време Той е чакал, докато съзнанието ни се пробуди! Той не бърза. Много от нашите идеи и стремежи не са разбрани, не са реализирани, но ние трябва да имаме търпението на Бога. Един ден всичко ще се оформи и реализира. Кое ще се реализира? - Бог да живее у нас. Не мислете, че Бог и днес не живее у вас. Той живее у вас, но не във всичката си пълнота, затова вие не сте уверени. Божественото постепенно се буди и развива у вас. Бог може да живее в нашето подсъзнание, в нашето съзнание, в нашето самосъзнание и в нашето свърхсъзнание. Когато Бог започне да живее във вашето свърхсъзнание, тогава ще почувствате живата връзка между Него и вас. Сега вие не сте напълно уверени, дали Бог живее във вас, или не; вие не сте още и напълно уверени, дали имате връзка с Него, или не - постоянно се съмнявате. Вследствие на това и връзката ви с Бога постоянно се прекъсва.
Та казвам: всички ще излезете навън с пълни крини! На какво мяза млад човек с празна крина? Аз не бих желал да видя нито един млад човек с празна крина. Да видя млад човек с празна крина, разбирам, но кога? - Като е нахранил пилците и оттам да се връща. Тогава аз ще се радвам, че крината му е празна. Това показва, че той е свършил работата си. Но ако го видя да излиза от дома си с празна крина, разбирам, че той е взел празната крина на някой друг, който е нахранил пилците си. Всеки трябва да излиза от дома си с пълна крина и да се връща с празна крина! Това е правилният живот, това е естественият ред на нещата. Да излиза човек с празна крина от дома си и да се връща с пълна крина, това е безсмислие в живота. Ето защо, аз искам да ви видя в естественото положение на живота. Млад ли си - с пълна крина! Тогава ще ви кажа: вие сте на правия път. Идете на Божествената нива, нахранете пилците и ще получите Божието благословение. Постъпвате ли така, всички въпроси ще се разрешат добре.
Това е учението, което се е проповядвало от начало и досега, според което и за в бъдеще ще се разрешават всички въпроси. Като разбирате нещата така, животът ви ще се осмисли във всичката своя пълнота. И всеки човек сам за себе си ще разреши своята важна задача - задачата на своя живот - какво трябва да прави. Щом всички хора разрешат правилно своята задача, тогава животът сам по себе си се осмисля. Той представлява сбор от разумни същества, йерархии, съединени в едно цяло. И всички тия същества имат своя определена служба. Следователно, когато ние разрешаваме своите въпроси, когато завършим своето развитие на земята, ще имаме определено място, определена служба. Сега ние тук сме деца, без служба, но един ден всеки ще заеме приготвеното за него място и определената за него служба. Кой е определил това място и тези служби? - Бог. Ученикът като излезе от университета, нали чака кариера? Така и всеки млад, който е дошъл на земята, има определено място, но за да го получи, от него се изисква учение, от него се иска мислене. Защо се иска учение? - Понеже Бог ни учи. Защо се иска мисъл? - Понеже мисълта е връзка между Бога и нас. Не казвам, че мисълта е връзка между Бога и човешката душа, понеже понятието за душата е пак частично схващане. Ние отделяме душата от себе си. Под "човек" в своето целокупно проявление, ние разбираме не само неговата душа, но и неговото сърце и тяло, неговият ум и дух. Съберете ли всички тия неща заедно, ще имате целия човек. В тази идея се съдържа целия човек. Сам духът не е човекът, и умът сам не е човекът. Тяло, ум, сърце, душа и дух - всички заедно представляват целокупния човек, в който Бог се проявява и който е връзка с Божията мисъл. Това е мислещият, разумният човек, който е дошъл на земята да изпълни великата задача на живота.
И вие, като ученици, които сте призвани на работа, съберете се и приложете тази връзка. Въпросите, които ще поставите на разискване, разгледайте с вътрешна горещина. Аз мисля, не този събор ще бъде един от плодоносните. Той ще определи отношенията ви за в бъдеще. Той е един от важните събори - седмият събор в духовно отношение. По брой кой е сегашният събор? (- Пети). Значи, вие сте закъснели малко, с две години. В този събор ще определите отношенията си с Бога, ще направите връзка с Първичната причина на живота и ще гледате мисълта ви да бъде права. Определите ли отношенията си с Бога, за идния събор всичките ви останали отношения ще бъдат прави. Затова не губете времето си в спорове. Изслушвайте се внимателно всички, бъдете крайно снизходителни един към друг. Щом се намерите в затруднение, молете се. Да се моли човек на Бога, това е най-хубавата мисъл. Молитвата е призоваване Бога на помощ, да ни научи да мислим право. Имате ли трудна задача, която трябва да разрешите, викайте Бога да ви научи. Това е молитвата. Щом Господ дойде, светлина ще блесне в умовете ви. Тогава и най-мъчните въпроси се разрешават лесно. Тогава всички наслоявания у вас ще изчезнат, ще настане мир и веселие за душите ви и всичко, което ви е спъвало, веднага ще се отстрани - у вас ще настане пълно равновесие.
Аз говоря сега на младите. Като казвам "млади", аз считам всички ви за млади, но под млади на физическия свят разбирам ония, които взимат инициатива. Все някой трябва да бъдат глава, да вървят напред, а другите да останат в тил. Аз говоря на онези, които отиват на фронта. Правата мисъл аз наричам "боен фронт". Там е неприятелят, там са картечниците, там са гранатите. Герои, смели и решителни хора се изискват!
Писанието казва: "хиляди гранати ще падат отляво и отдясно ти, но неприятелят при тебе няма да се приближи. Бомба при тебе няма да падне и няма да експлодира". Ако ти си свързан с Божията мисъл, ще отидеш на фронта, но здрав и читав ще се върнеш.
Младежки Събор
14.08.1927 Неделя,
София
|
Начало
