„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"
Размишление.
Чете се темата : „Най-лесният въпрос".
Питам: кой е най-лесният въпрос? Най-лесният въпрос, който болният може да зададе, е кой, как и кога може да му помогне да възстанови здравето си. Кой е най-лесният въпрос за ученика? — Ще свърши ли училището успешно? — Кой е най-лесният въпрос за гладния? — Въпросът за хляба. — Кой е най-лесният въпрос за бедния? — Въпросът за парите. Значи, лесните въпроси са от различни категории. Ученикът лесно може да запита, ще свърши ли училището успешно, но той сам не може да си отговори. Обикновено един запитва, друг отговаря. Запитването и отговорът са две различни неща. Който запитва, той не е длъжен да отговаря. Освен това, ако някой зададе въпрос, това не значи, че веднага трябва да му се отговори. Тъй щото, както въпросите биват различни, така и отговорите могат да бъдат различни.
За следния път пишете върху темата : „Категории на лесните въпроси".
Както виждате, мъчно е да се отговаря на лесни въпроси. Често елементарните работи объркват човека. Затова, именно, човек трябва да започне с разбиране на елементарните неща. Ето, вижте в музиката, например: можете ли да разместите тоновете без ущърб на хармонията? Можете ли в някоя гама да вземете тона до вместо тона ре? Не може. Значи, съществува един велик закон, който регулира всички неща. Ако един тон в някое музикално парче се повиши, тогава всички останали тонове, които са свързани с него, се изменят. За да не се изменят, и те трябва да се повишат с толкова, с колкото се е повишил първият тон. Същият закон се отнася и до обществата. Когато хората в едно общество са наредени по известна гама, щом стане промяна с основния тон на тази гама, изменят се и всички останали тонове. Такъв е законът на хармонията. Някой казва, че не се интересува от този закон. Да каже някой, че не се интересува от този закон, това е равносилно тонът до, например, да каже, че не се интересува от другите тонове. Тонът до не може да не се интересува от останалите, защото най-малката промяна с него нарушава цялата хармония. Важността на някои тонове се определя от други, от които те се намират в зависимост. С един тон музика не става. В този случай българите казват: „С един камък къща не става". С една мисъл човек учен не става. С едно добро желание човек добър не става. Следователно, когато говорим за основни мисли или желания, разбираме основните тонове, от които започват промените на всички останали тонове.
Сега, като говоря за хармония в музиката, имам пред вид същия закон и при самовъзпитанието на хората. Нова наука, нова философия е нужна при самовъзпитанието. В първо време майката възпитава детето си, но дохожда момент в неговия живот, когато това възпитание спира, и детето започва само да се възпитава. Самовъзпитанието започва през такава фаза, която се налага на всички хора. Тази фаза представя физическата страна на духовния живот. След тази фаза идат другите страни на духовния живот. Да се самовъзпитава, да се самооблагородява човек, това е велика наука. В първо време майката възпитава, облагородява детето си, но после то започва само да се облагородява. Ако майката и бащата са внесли в детето си елемент на благородство, неговата работа е по-лека. То пак ще работи за своето облагородяване и ще постигне по-големи резултати. Обаче, ако родителите не са внесли в детето си благородство, на него предстои тежка задача, само да се справя с мъчнотиите на живота. Това не трябва да ви обезсърдчава. На каквито мъчнотии да се натъквате, с усилие на волята си, с разумна работа ще можете да ги преодолеете. Когато благородството отсъства от характера на човека, това показва, че неговите деди и прадеди не са работили в това направление, и днес на него е предоставена тази задача — да работи за развиване на благородството в себе си. Когато математиката не се подава на някого, причината затова е същата: неговите деди и прадеди са работили с всичко друго, но не и с математика; всички центрове, всички способности са развили в себе си, но този център специално не са развили. Когато музикалното чувство в някого не е добре развито, това показва, че ред поколения преди него не са работили в областта на музиката. Всяка способност, всяко чувство, които човек има в себе си, говорят за една предварителна работа. Нищо не се дава на готово. Всичко се придобива с работа, с труд, с усилие на волята.
Чувството любов към Бога не е дадено на готово, но постепенно се придобива. Това чувство подразбира отношение на душата към Бога. Когато се говори за любов към хората, това подразбира пак първото чувство на човека — любов към Бога. Има случаи, когато при първа среща с човека, вие го обиквате, без да знаете, защо и за какво. Обаче, има случаи, когато, едва след дълга дружба с някой човек, вие го обиквате. И в първия, и във втория случай се създава връзка, но втората връзка е по-трайна, по-устойчива. Може да обичате човека само тогава, когато в ума ви никога не е прониквало съмнение или недоверие към него, нито в сърцето ви някакво лошо чувство. Това значи идейна любов. Такава е любовта на Бога към нас. Каквото да правиме, Бог никога не е допуснал една лоша мисъл, или едно лошо чувство по отношение на нас. Такава трябва да бъде и вашата любов. Ако не спазите този свещен закон на Любовта, страданията неизбежно ще ви следват. Човек може да избегне страданията, както и болестите, само ако знае техните причини. Ако рече да се самоосъжда, това не разрешава въпросите. — Ама аз съм грешен човек. — Този човек не знае, че грехът може да не е негов. Много са причините за греховните състояния на хората. Запример, някой ляга вечер разположен, доволен, като че е на седмото небе, но сутринта става убит духом, изгубил всякакво разположение, чувства, като че в ада е слязъл. Отде дойде това състояние? Негово ли е? Колкото беше негово доброто разположение, толкова е негово и лошото. Лошото състояние показва, че колелото на неговия живот се е завъртяло тогава, когато съзнанието му не е било будно, вследствие на което той е попаднал в един дисхармоничен живот. Той трябва да знае, че това неразположение, това лошо състояние е чуждо. И обратното се случава: някой ляга вечер с тежко, мрачно разположение, а става добре разположен, доволен, щастлив. Това са промени в състоянията, които се отразяват и върху съзнанието на човека.
Всички се стремят къмъ благодатта — към състоянията на благодатта, които, обаче, имат две противоположни посоки. Например, благодат е за човека да му се изтъкнат погрешките, с цел да се поправи; благодат е за човека да му се каже нещо хубаво, да се изрази известно разположение към него. Нима учителят не може да каже погрешките на своя ученик? Ако не каже погрешките му, той го излага на голяма опасност. Учителят ще каже на ученика си приятелски, че тонът, с който си служи, не е верен, че мислите и постъпките му не са прави. Ученикът трябва да знае, че от учителя си, който го обича, може да получи най-добър съвет. Любовта никога не оскърбява. Любовта рани никога не отваря. Мнозина казват, че любовта отваряла рани. Това не е вярно. Онази сила, която отваря рани, не е любовта. Според мене, по мека ръка от ръката на любовта не съществува. Който се оплаква от ръката на любовта, той няма нищо благородно в себе си, той не е разбрал живота. Казвате: Защо страдаме тогава? — Щом искате да разберете този въпрос, ще повикате всички хора, с които сте свързани, и заедно с тях ще разрешите въпроса. Сам никой не може да разреши въпроса за страданията. Когато едно дружество, съставено от стотина души, иска да ликвидира, всички тия сто души трябва да се съберат на едно място и заедно да решат въпроса, трябва ли дружеството да ликвидира, или не. Следователно, има закон в природата, който определя отношенията между хората, и според него, човек сам нито страда, нито се радва. Когато се казва, че човек трябва да живее за себе си, т. е. за Божественото в себе си, това подразбира, че той трябва да е минал вече фазата на самовъзпитанието и да е дошъл до положение, на жертвата. От това, доколко човек е стигнал в самовъзпитанието, зависят и неговите прояви като истински човек.
Когато познава законите и силите, които работят в разумната природа, човек може да се справи с всички мъчнотии в живота. Ето, сега, например, минава кола по улицата, дрънка, дига шум, пречи на вниманието ви. Как мислите, тази кола нарочно ли минава? Коларят знае ли, че ви смущава? Коларят нищо не знае, но зад него седят същества от низка култура, с низък морал, които специално устройват тази работа. Те имат за цел да внесат смут в душите ви, да пречат на вашата работа. В случая, колата е изкушение за вас. Обаче, вие трябва да знаете, че изкушенията ви не се създават сега. Те са предвидени от черната ложа от преди няколко стотици години. Вие мислите, че изкушенията ви датират от вчера, от днес. Не, голямо изкуство, голяма дипломация се крие в начина, по който изкушенията ви се дават. Те са замислени отдалеч, с известен план, та като се натъквате на тях, да изглеждат тъй естествени, като че са в реда на нещата. Това, което днес вършите, е замислено отдавна, а днес само се реализира. И затова, когато казваме, че някой неща са неизбежни, това значи, че те са замислени преди хиляди години. Как ще спрете водата от планинския връх? Слънцето силно грее, снеговете се топят, и водата неизбежно тече надолу, нищо не може да я подпуши. Никакъв морал не може да й се чете, че тя няма право да слиза надолу, когато вие сте се разположили на почивка. Водата казва : Аз не искам да зная, че вие сте се разположили тук, и трябва да мина покрай вас. Моят път е оттук, даден ми е наклон и направление, което по никой начин не мога да изменя. По-рано бях тиха, спокойна вода, седях на едно място, но днес искам да сляза долу.
Вие трябва да знаете, че нищо в живота не е случайно. Това, че салонът ни е поставен на улицата, дето се вдига голям шум, е отдавна предвидено. Също така отдавна е предвидено нещо по-добро, и по-хубаво, което в бъдеще ще ви се даде. Прозорците на този салон са обърнати на север — към истината. Отгоре има един тавански прозорец, който показва, че имате врата и към Божествения свят. На запад и на юг няма никакви прозорци. Юг е свързан с доброто, но и с гъстата материя. Който обича юга, той е мързелив човек; той обича широкия живот, с удобства. Който обича запада, той върши работите си вечер. Той взима, но не дава; говори, без да мисли много. Като каже нещо, след това вижда, че е сбъркал и казва: Не трябваше да казвам това нещо. Той сам си пакости. Тръгне на път и току виж, спънал се, паднал някъде. Защо? Не вижда човекът, вечер пътува. Велика наука е да познава човек силите на своя организъм и да се справя с тях. В това отношение, окултната наука иде да улесни човечеството в неговия път. Астрологията, например, показва гамата, в която човек се движи, както и нейният основен тон. Това значи: астрологията изучава планетите, които влияят върху човека. Казано е в Писанието, че Бог създал слънцето да управлява деня, а луната — да управлява нощта. Астрологията казва, че слънцето, луната и останалите планети указват влияние върху човека. И наистина, ще срещнете хора, на които луната силно действа. Тези хора имат особени прояви. Такива хора се наричат лунатици. Въображението в тях е силно развито, вследствие на което те преувеличават нещата. Турците обичат да преувеличават. Те казват, че султанът имал на разположение безброй милиони хора. Като ги слуша някой българин, той ги пита : Де ще се събере този народ? Орехи да са, земята не би могла да ги побере. Хора, които се намират под влиянието на слънцето, са жизнерадостни, весели, не отпадат духом. Животът в тях тече като извор. Те са щедри, обичат музиката, поезията, изкуството. Луната е майката на идеите, те в нея зачеват и се развиват, докато един ден се родят. Луната се е създала в четвъртия ден, когато на земята е съществувала вече известна култура. Ако слънцето не беше се създало, и луната нямаше да се създаде. И преди тях е съществувал животът, и преди тях е живял човек, но при много трудни условия. Докато човек не се е нуждаел от слънце и от луна, те не съществували. В който момент, обаче, човек е почувствал нужда от слънцето и от луната, Бог ги е създал да бъдат в негова помощ. И наистина, когато културата, при дадените за нея условия, се затрудни и не може повече да прогресира, Бог веднага изпраща нови условия, да продължи развитието й. В бъдеще слънцето няма да задоволява човечеството, и то ще изчезне. Тогава пък сам Бог ще бъде Слънцето на живота.
Следователно, човек трябва да схваща правилно нещата, да знае, че всичко в света предстои на промяна. Тъй както виждаме днес света, той не е абсолютен, не е неизменен. Божественият Дух постоянно работи и пресъздава нещата. Това е неизбежен закон.
И тъй, вие трябва да изучавате планетите и техните влияния върху човека. Това трябва да става от любов. Човек трябва да обича слънцето, луната и звездите, за да ги изучава. Има хора, върху които луната указва лошо влияние, особено вечер, когато спят. Затова те затварят прозорците, пущат пердетата и така се запазват от нея. Луната изсмуква силите на човека. Има племена в Индия, които толкова се плашат от луната, че не смеят да я гледат. Луната има свойството да изтегля, да изсмуква лошите, нечистите влияния. Обаче, като изсмуква лошите влияния, с тях заедно изсмуква и добрите. Затова човек трябва да бъде буден. Който е неразположен духом, добре е да се разхожда вечер, на лунно осветление, но трябва да пази съзнанието си будно. Правете опити, да видите, какво влияние указва луната върху вас при пълненето й, при пълнолуние, както и при изпразване. Тези опити са необходими, за да се усили вярата ви, да видите, че наистина планетите влияят върху човека. Правете същите опити и със слънцето, да видите влиянието му върху човека. Има хора, които не могат да издържат силното слънце. Други пък обичат изгряващото слънце. Всичко това говори за любовта и разположението на човека към слънцето.
Като изучавате науката за небесните светила, с нея заедно ще изучавате и свещените книги, които представят бъдещата култура на човечеството. Засега свещените книги са затворени за хората. Няма да мине много време и, тайните, които те крият в себе си, ще излязат на яве, ще станат достъпни, ако не за всички хора, поне за тези, които искрено се стремят към тях. За тази цел вие трябва да се приготвите, да разбирате тези тайни. Ако не можете да се ползувате от знанията, които днес имате бъдещите знания ще представят нещо по-мъчнодостъпно за умовете ви. Днес всички хора говорят за внушението, едни го препорчват, други го отричат. Това показва, че като сила, като закон, хората още не го познават и не могат разумно да си служат с него. Прави са хората, когато се боят от внушението. Те са забелязали неговото вредно действие върху човека, но не знаят, как да приложат този закон. Значи, има дни и часове, когато внушението се отразява вредно върху човека. Тогава нито той трябва да внушава на другите, нито другите — на него. В такива моменти човек трябва да се огражда от внушението така, както военните, с ред крепости, се ограждат от своите неприятели. Както виждате, законът на внушението е съвременен въпрос, и въпреки това, хората не са се научили още да си служат с него. Питам: ако те не могат да се ползват от днешното знание, как ще се ползват от бъдещето ? Ако не се ползват от днешното знание, те ще изпадат в илюзии, в заблуждения, в преувеличаване на нещата.
Съвременните хора преувеличават нещата, вследствие на което създават помежду си големи неприятности и страдания. Като знаете това, бъдете внимателни, първо проверявайте, каквото ще говорите, и после говорете. Не бързайте да съобщавате неща, които не сте проверили. С бързане работа не става. Важните въпроси с бързане не се решават. Помнете следното нещо: каквото и да става в живота ви, то е необходимо за вашето самовъзпитание. За всички случаи, които се представят в живота ви, трябва да се радвате, защото в тях се крие нещо дълбоко, нещо смислено. Това, именно, показва, че разумните същества от невидимия свят се интересуват от вас и се радват, когато вие правилно използвате случаите, които ви се дават в живота за работа. Те се радват така, както вие се радвате, когато имате в градината си някоя хубава ябълка или круша, която дава сладки, вкусни плодове. Вие се радвате на вашата ябълка или круша, и дето отидете, все за нея разправяте. Такова нещо представяте и вие за разумните същества от невидимия свят. За тях вие сте една хубава ябълка, круша, или доброкачествена лоза, и дето отидат, все за вас разправят. Радвайте се, че има кой да се интересува за вас. Никой не живее за себе си, никой не е сам в света.
Мнозина мислят, че са изоставени, че никой не се интересува от тях. Обаче, ако те разбираха отношенията, които съществуват между всички живи същества, в душата им щеше да цари пълен мир и хармония. Отношенията, вътрешните връзки между съществата са такива, че и за най-малките, и за най-ненапредналите е дадена поне една малка благодат, която да ги тегли нагоре. Бог никого не изоставя. И при най-лошите условия на живота, за всяко същество Той е предвидил един план, който хората не знаят. Добре, че те не знаят плана, който Бог е определил за всички живи същества. Те трябва само едно нещо да знаят, а именно: Всичко, което Бог е намислил, е добро. Какви са Божиите мисли, как ще се реализират, това ще остане тайна за всички времена и епохи. Бог е предвидил условията за вашето сърдечно, умствено и духовно развитие, но въпреки това е оставил един специфичен кръг на деятелност, изключително за вас, в който Той никога не се намесва. Когато вие работите в този кръг, Той поглежда отдалеч, какво правите, и веднага след това се оттегля. Това е областта, в която човек е свободен да прави, каквото иска. Вън от този кръг, човек не е свободен. Щом излезе от този кръг и влезе в друг някой, той се усеща вече ограничен. Дойде ли до кръга на великия живот, там Бог поставя граница и казва на човека: Оттук нататък не можеш да мръднеш. Морето, това е великият живот, пред който Бог поставя граница на човека и казва: Само до брега можеш да дойдеш, по-нататък не е позволено. Можеш да философстваш, колкото искаш; можеш да плачеш, да викаш — всичко ще остане глас в пустиня. Щом дойдеш до брега, ще се върнеш назад. Това, което днес ви е дадено в живота, е достатъчно. За друг живот други работи ще се разкрият пред вас. Много неща предстоят за работа. Съвременните хора се занимават с чужди работи, а своите изоставят.
Например, върви пътник с колата си, но по едно време колата му се счупва, и той остава сред пътя. Събират се около него 10—15 души и започват да разискват върху въпроса, защо се е счупила колата на този човек, и какво трябва да се направи, за да се поправи. Говорят, окайват го, но нито колата поправят, нито своята работа вършат. Щом дойде някой, който разбира от тази работа, веднага разпръсва събралите се около колата хора и казва: Моля, нека останат тук само онези, които могат да помогнат, а останалите да се разотидат. Също така и вие се събирате около счупената кола, но приказвате само, без да вършите работа. Обаче, когато майсторът дойде, той веднага се заема да изправи колата. Първо разпръсва тълпата, а после започва да работи. У мнозина се заражда желание да не се разотиват, да седят около колата, макар и без работа. Не, свободните, които нямат работа, нека вървят напред, и то на такова разстояние един от друг, да не вдигат никакъв прах. Колкото разстоянието между един човек и друг, както и между една кола и друга, е по-голямо, толкова по-добре.
Като ученици на окултна школа, вие сте минали и през други училища — отделения, прогимназия, гимназия, висше училище, дето сте изучавали числата и различните действия с тях. Щом е така, вие познавате дробите, знаете, какво нещо е числител и какво — знаменател. Например, в дробите 1/2, 2/3, 3/4, 4/5 и 5/6, числителите показват, какъв е капиталът, с който се работи. Представете си, че тия числители 1, 2, 3, 4, 5 са скачени съдове. Скачените съдове пък представят пътя, по който идеите вървят и се развиват. И наистина, шом една идея мине през ума на човека, след нея иде втора, трета, четвърта, докато се прояви едно хармонично цяло. Хармоничните идеи имат един и същ знаменател. Всяка идея съдържа в себе си сила, която дава потик на душата. Силата, която идеята съдържа, още не е самата идея, както и любовното чувство не е още любов. Всяко любовно чувство е признак, че любовта иде, но самата любов е далеч някъде, тя още не е дошла. Следователно, когато казвате, че обичате някого, това още не е любов. Колкото любовта е по-далеч от формите на нещата, толкова тя е по-чиста, по-неопетнена. Например, имате приятел, когото обичате. Обаче, един ден приятелят ви умира. Сега вие обиквате приятеля си повече. Колкото повече времето минава, толкова и любовта към приятеля ви се увеличава. Вие започвате да виждате неговите добри черти — нещо, което по-рано не сте забелязвали. Вашият приятел може да бъде мъж или жена — безразлично. В дадения случай, формата не указва влияние за накърняване чистотата на любовта. Тази любов е идейна. Когато духовното в човека преодолява, той и на земята може да обича идейно, без да опорочи с нещо любовта. Там, додето съвременният човек е достигнал, любовта не може за дълго време да се запази в своята чистота. Не че той не желае това, но условия за тази любов в самия него още не съществуват. Един ден, когато тия условия се подобрят, и любовта ще се прояви във всичката си чистота.
Днес всички хора плачат за изгубената си любов. Питам: любовта може ли да се изгуби? Любовта никога не се губи, но токът на любовта, който минава през човека, може да се прекъсне. Който разбира законите на любовта, той може да възстанови своите първи отношения към любовта, и по този начин отново да я придобие. Който не разбира законите на любовта, той ще съжалява, че я изгубил, и ще казва: Едно време, като млад, имах любов, но сега остарях и изгубих любовта си. Питам: когато Яков обикна сина си Йосифа, млад ли беше? Защо го обичаше повече от другите? Казва се, че Яков направил на Йосифа пъстра дрешка, с която той и външно го отличил от братята му. Казват, че Яков имал слабост към Йосифа. Според мене, слабостта на Якова не беше в любовта му към Йосифа, но в това, че изказа любовта си към него външно, пред другите. Яков не трябваше да прояви любовта си към Йосифа пред братята му; те не трябваше да знаят за неговата любов. В това, именно, се заключаваше неговата грешка. Братята на Йосифа не можаха да разберат, защо баща им го обича повече от другите си синове. Причината, задето Яков обичаше Йосифа повече от другите си синове, се дължи на любовта му към Рахила. Той обичаше Рахила, и в лицето на Йосифа виждаше нея. Яков обичаше Рахила, но Лаван му даде за жена първо Лия, по-голямата си дъщеря, а после Рахил. Това показваше, че Йосиф, когото Рахил роди, ще преживее нещо особено.
И тъй, от единия до другия край, животът на съвременните хора представя скачени съдове. Ето защо, те трябва да изучават законите за скачените съдове, да знаят, какви трябва да бъдат техните отношения. Сегашният живот не трябва да се отрича, но към него трябва да се приложи нещо ново, да се подобри, както земеделецът подобрява почвата на своята нива, дава й условия да изкарва по-доброкачествено жито. Това подобряване става чрез наторяване. Ще кажете: земеделецът лесно може да подобри нивата си: ще вземе тор и ще го нахвърля отгоре. Но ние как можем да подобрим живота си? И най-бедният живот може да се натори. С какво? Със знания. Човек трябва да знае, как да постъпва, как да се справя с всички условия на живота. Какво струва на човека да бъде любезен, да има широко сърце? Някой казва: днес не съм разположен, никой да не ме докосва. — Какво от това, че не си разположен? Твоето неразположение не е нищо друго, освен барометър, който показва, че времето се е развалило малко. Какво от това, че времето се е развалило? Трябва ли да считаме, че времето е виновно в нещо, или че барометърът е виновен, задето показва лошо време? Нито времето, нито барометърът са в състояние да изменят естеството на човека. Утре времето ще се подобри, и барометърът ще се повдигне. Значи, при промяна на времето, барометърът трябва да се повдига и спада, но човек трябва да знае, че при всички тия промени на неговия барометър, естеството му остава неизменно. На неизменното в себе си, именно, той трябва да разчита. Ако барометърът на някой човек показва само лошото време, той не е здрав човек. Барометърът на здравия човек показва и добро, и лошо време. Ако барометърът ви показва само лошото време, вие мязате на часовник, който има един-два счупени зъбци, вследствие на което цъка, но стрелките не се движат, не показват времето. Този часовник трябва да се поправи, да показва точно времето.
Едно се изисква от вас: да бъдете толкова чувствителни, че да схващате и добрите, и лошите влияния и промени, които стават във вас. Вие нямате право да се оплаквате, че бял ден не сте видели в живота си. Ако сте видели черни дни, видели сте и бели дни. На човека са определени толкова страдания, колкото и радости. Когато някой казва, че не е видял бял ден в живота си, това показва, че той е бил по-чувствителен, по-отзивчив към скърбите и страданията, вследствие на което радостите са минали незабелязано покрай него, без да ги е използвал, както трябва. За тази цел, човек трябва да има будно съзнание, да схваща еднакво и радостите, и скърбите. Тъй щото, мрачните състояния на човека говорят за низходящите промени на неговия барометър. При всяко подобно положение, умът на човека трябва да бъде буден, да схваща и възходящите състояния на своя барометър. Който приема радостите в живота, той трябва да приема и скърбите.
Животът се движи между контрасти. Затова, онези, които изучават астрологията, виждат, какво голямо влияние указват слънцето, луната и другите планети върху човешките темпераменти. Следователно, човек трябва да познава своя темперамент, свойствата на своя организъм, а оттам и влиянието на планетите върху себе си. Ако организмът на някой човек е доброкачествен, слънцето ще му влияе по един начин. Ако организмът е долнокачествен, слънцето ще му влияе по друг начин. От качеството на организма зависи и влиянието на планетите върху него. В това отношение, задачата на човека е да си изтъче един доброкачествен организъм. Това означават думите, че човек е творец на своята съдба. От него зависи бъдещето му. Бъдещето на човека пък зависи от това, какъв организъм той ще си изработи, и какво самият организъм ще изработи.
Днес всички хора говорят за подобряване на своя организъм, на своето тяло. Прави са те, защото тялото не е нищо друго, освен организирана материя. Организирането на тази материя се постига с ред усилия, със съзнателна и непреривна работа от страна на човека. Апостол Павел казва : „Има тяло естествено, има тяло духовно". Естественото тяло е не организираното, неоформеното още тяло, в което съзнанието не взима участие. Духовното тяло е организираното тяло, в което съзнанието на човека взима участие и го прави буден за всичко онова, което го заобикаля. Такъв човек се радва и на радостите, и на скърбите, които невидимият свят му изпраща. Той се радва и на благата, и на лишенията, в които е поставен.
Изпейте упражнението „Изгрява слънцето".
Когато се говори за новата философия на живота, аз имам пред вид онова съзнание, което показва на човека миналото и бъдещето му. Той трябва да знае своето минало, за да изправи настоящето си. Той трябва да изправи настоящето си, за да приготви своето добро бъдеще. Това нещо може да се познае по пръстите на човека. Някой от пръстите показват миналото на човека; други показват настоящето, а трети — неговото бъдеще. Тия неща не могат да се обясняват, защото ще уплашат човека. Понякога хората се плашат от големите благословения. На един турчин, от Цариград, му се паднал на лотария един голям английски параход. Като го въвели в парахода и му казали, че е негов, от радост той полудял.
Следователно, човек трябва да бъде готов да се ползува разумно от благата, които природата му е определила. Ако не е готов да се ползва от тях, те ще бъдат тежест за него. Затова, именно, много от своите блага природата е скрила от ония, които не са готови; за готовите тя всеки ден разкрива своите тайни. В природата лицеприятие няма. Готов ли си, тя вдига завесата пред тебе и открива онова, което ти е нужно. Не си ли готов, тя всичко затваря пред тебе с девет ключа. Ето защо, който иска да се домогне до великата Истина, той трябва да се приготовлява за това. Иначе, не работи ли съзнателно върху себе си, човек изпада в еднообразие, което го довежда до сънно състояние. Ако човек мисли върху едно и също нещо по един и същи начин, най-после той дохожда до хипнотично състояние и заспива. Ако седите близо до някой водопад и се вслушвате в монотонното падане на водните капки, вие можете да заспите. Също така човек може да заспи и под монотонното удряне на някой чук. Еднообразието обикновено докарва човека в сънно състояние.
Един баща често водил детето си на воденицата и забелезал, че под звуковете и шума на воденицата, детето много лесно заспивало. Като се връщал у дома си, детето не могло да спи, и постоянно плачело. Като търсил причината за безсънието на детето, бащата разбрал, че това се дължи на отсътствието на воденичния шум. Детето заспивало на воденицата лесно, под влиянието на монотонните звукове на воденичното колело. За да го приспи, майката взела една тенекия и почнала да дрънка на нея. Щом чувало дрънкането, детето заспивало. Значи, равномерните, еднообразни и монотонни звукове и движения успиват човека. Понякога те са потребни, но щом дойде въпрос до мисъл, до облагородяване, до работа върху себе си, тези движения не са потребни. Напротив, те са опасни и трябва да се избягват. Те са потребни, само когато човек трябва да заспи. Вън от това положение, те са вредни. Когато искате лесно да заспите, четете някоя неинтересна книга. Само че в това време около вас трябва да се навърта някой, да изгаси свещта, да не стане някаква пакост, някакво нещастие. Индусите имат разни методи за заспиване, но тези методи на запад са неприложими. Достатъчно е човек да концентрира мисълта си, като гледа на края на носа си, за да заспи лесно. Обаче, западният човек по този начин не може да заспи. Хората на запад имат съвсем други методи за заспиване от тези на индусите.
„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"
37. Лекция от Учителя, държана на 8 юний 1927 г. София.
Общ Окултен Клас
08.06.1927 Сряда,
София
|
Начало
