„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му!" Размишление. За следния пжть пишете върху темата : „Най-лесниятъ въпросъ въ живота". Изпейте упражненията: „Духътъ Божи" и „Блага дума на устата". Сега ще ви задамъ въпроса: Съ какво е по-важно да се занимава човекъ — съ себе си, или съ хората ? Съ себе си. Некой хора се занимаватъ само съ единия си пръстъ. Единиятъ пръстъ още не представя целия човекъ. Други пъкъ се занимаватъ само съ ухото си, или съ окото си, или съ ржката си, или съ врата си и т. н. Всичко това сж само части отъ целото, но не и целия човекъ. Да се занимавашъ съ себе си, азъ раз- бирамъ да се занимавашъ съ целокупния човекъ. Като наблюдавате проявите въ природата, виждате, че прави линии въ нея не сж- ществуватъ. Въ природата сжществуватъ главно криви и счупени линии. Тъй както хората си представятъ правата линия, такава права линия въ природата не сжществува, обаче, тя е основа на всички останали линии. Правата линия е най-кжсото разстояние между две точки. Следователно, тя е невидима, и съ
84 най-силенъ микроскопъ не може да се види_ Пжтьтъ, разстоянието между два атома, или между два йона е толкова малко, че е равно почти на точка. НЪкои си го представятъ като малка, светла, права линийка. Съвременната физика се занимава съ светлината, съ топлината и съ редъ още отдели. Какъ се образува топлината? — Чрезъ триене на телата. — Какъ се образува светлината? — При горение на телата. Ако за образуването на топлината е нужно две тела да се триятъ, или да се търкатъ, защо тогава казвате, че е лошо, когато двама души на физическия или на духовния светъ се търкатъ въ отношенията си? Какво лошо има въ търкането? Когато два предмета се търкатъ и между техъ се образува топлина, това показва, че между техъ по-рано е сжще- ствувалъ студъ. Щомъ се образува топлина, всички се радватъ. Както се радвате за образуваната топлина при търкането на два предмета, така требва да се радвате и за търкането между двама души. Не е лошо, че двама души се търкатъ, но лошо е, когато при това търкане не се образува топлина и светлина. Всеко търкане, което произвежда топлина и светлина, е добро. Въ природата сжществува постоянно търкане. Въ български езикъ е станало смешение между думите търкане и триене. Търкането е процесъ, който не произвежда нито топлина, ни го светлина- Въ този смисълъ, търкането е произво- ленъ процесъ. Триенето, обаче, произвежда и топлина, и светлина. И наистина, когото
85
търкатъ, боледува; когото триятъ, оздравява. Представете си, че правата линия АВ изразява известно ваше състояние. Въ тази линия се съдържатъ условия за проява на вашето състояние. Отъ средата на тази линия надолу слиза перпендикуляръ, който се опира въ точка С, която представя дадено желание. Това желание указва известенъ напоръ, или налагане върху състоянието, изразено съ правата АВ. Търкане ли предизвиква това напрежение, или триене? Когато напрежението е нагоре, както става въ природата, напримЪръ, при образуване на топлината, имаме процесъ на триене, т. е. на сближаване между две тЪла. Триенето може да става между две, три, четири и повече частици, но важното е, че гкзи частици се движатъ въ успоредни посоки, но въ две противоположни направления. Това движение е правилно, и при него еднакво се засЬгатъ всички частици на движещигЬ се тЪла. Триенето между частицитЪ на ткпата става постепенно, при което образуваната топлина толкова се увеличава, че гЬлата, или едното отъ тЪхъ, което е способно да гори, се запалва. При това положение имаме про-
86 цесъ горение. Триене се извършва и между клеткит4 на растенията. Те требва много пжти да се триятъ, докато се образува между тЪхъ нужната топлина. Триенето требва да става деликатно, внимателно, и то така, че да» не става претриване. Претриването подразбира търкане, а триенето е правиленъ, съ- знателенъ процесъ, който върви въ паралелъ съ растенето. Тъй щото, дойдете ли до понятията, вие требва да ги различавате въ психическо отношение, споредъ резултатите, които те произвеждатъ. И думите въ речьта се подчиняватъ на известни психологически закони. Следователно, ако една дума е граматически правилно поставена, логически правилно изказана, а не е съгласна съ Божествените закони, тя е въ състояние да наруши мира на човека, вследствие на което той изгубва своята топлина и светлина. Все- ка дума, която не е съгласна сь Божествените закони, произвежда мракъ, тъмнина въ съзнанието на човека. Сега, азъ говоря върху практически въпроси, които всеки моментъ можете да опитате. Всички сте забелязали, напримеръ, какви пресичания ставатъ въ мисъльта на човека. Започвате да говорите нещо, но безъ да мислите много, кажете некоя дума не на место, и веднага мисъльта ви се прекжсва. Защо? Станало е некакво нарушаване въ Божествения светъ. Когато съзнанието на човека е будно, той всекога ще нарежда своята мисъль, своята речь споредъ Боже-
87 ственитй закони. Тогава, нито мисъльта му ще се прекжсва, нито говорътъ му ше бжде дисхармониченъ. При това положение, човйкъ може да изпадне въ друга крайность и да каже: Съ чужди мисли не искамъ да се занимавамъ, даже и да сж Божествени. И това е добре. Какво по-хубаво отъ това, да бжде човйкъ самостоятеленъ, т. е. дз бжде свободенъ? Но той трйбва да знае, кои мисли сж чужди, и кои — негови. Всички мисли, които произвеждатъ търкане, сж чужди. Всички ония мисли, които произвеждатъ въ човйка свйтлина и топлина, сж Божествени, т. е. негови. Като казвамъ, че сж негови„ имамъ предъ видъ Божественото въ човйка. Топлината пъкъ трйбва да се превърне въ свйтлина. Свйтлината трйбва да се превърне въ чувство, а чувството — въ мисъль. Това показва, че триенето трйбва постепенно да се усилва, за да се превръща въ все по-високи процеси: триенето произвежда, шина ; топлината — свйтлина ; свйтлината ' ^увству- ване, а чувствуването — мислене. Следъ мисъльта има още по-високи прояви. Важно е, че процеситй трйбва да бждатъ непреривни. Вейки процесъ приготвя материали, съ които, човйкъ може да работи. И тъй, ще знаете, че топлината, свйтлината, чувствата, мислитй сж условия, материали, съ които човйкъ трйбва да работи, както алхимикътъ работи въ своята лаборатория, а домакинята — въ своята кухня. Спо- редъ мене, и домакинята е ученичка. Въ това отношение, домътъ е научна лаборатория.
86 Мжжътъ и жената сж студенти, които след- ватъ висша наука въ домашната лаборатория, т. е. въ дома. Като стане отъ леглото си, първата работа на жената е да запали огъня въ камината и да тури на него тенджера съ вода, т. е. колба или реторта, въ която последователно ще прибавя елементите, нужни за известна реакция. Елементите, съ които извършва алхимическите процеси сж: лукъ, чесънъ, соль, черенъ и червенъ пиперъ, бобъ, картофи, домати и т. н. Тя нарязва лу- ка на дребно, туря го въ тенджерата, прибавя къмъ него една-две лъжици масло и започва да мери, да разм^рва, колко вода требва, колко зеленчукъ и т. н. После, следи за огъня, като ту го усилва, ту го отслабва. Следъ два-три часа реакцията е свършена, и домакинята си въздъхва спокойно, като казва : Приготвихъ обеда ! Като говоря по този начинъ, вие се смеете. Нема нищо смешно въ това. Днесъ жените готвятъ механически, не знаятъ, колко сериозна и важна работа е готвенето. Те не сж изучили още свойствата на лука, не знаятъ, защо го турятъ въ яденето. Яко запитате съвременната домакиня, защо туря лукъ въ яденето, тя ще каже, че го туря за вкусъ. Това не е наука. Лукътъ има съв- семъ друго предназначение; той е елементъ съ определени свойства, необходими за организъма. Маслото сжщо така има своето предназначение въ готвенето, а не само затова, че яденето требвало да бжде мазничко. И водата мма свое дълбоко предназначение въ готве
89 нето, което всЬка домакиня требва да изучи. Яко разбирахте свойствата на водата, вие бихте могли да лекувате съ нея всички болести. Има болести, които могатъ да се лЪ- куватъ само съ една капка вода, други — съ две капки, трети — съ три или съ повече капки. Яко вземете десеть капки вода, тЬ произвеждатъ съвсемъ другъ резултатъ. Всичко това е строго определено въ природата, но човекъ требва да познава тази наука. Водата, съ която ще се лекувате, требва да бжде абсолютно чиста. Това може да се изпита съ езика. Значи, езикътъ на човека требва да бжде толкова чувствителенъ, че да различава качествата на водата. За тази цель, човекъ требва да прави опити, да ходи по планините, да пие вода отъ чисти извори и после да сравнява различните води, да изработи тънъкъ усетъ на различаване. Човекъ не требва да се обленява, но да прави опити, изследвания. Той требва винаги да пие чиста вода. Яко пие нечиста вода, той греши противъ себе си. Яко днесъ, утре пие нечиста вода, нема да забележи, какъ ще поквари съзнанието си. Не, чистота се изисква отъ човека. Той требва да търси начини за пречистване на водата. Дали ще я прецежда презъ камъкъ, дали ще я пречиства съ стипца, или по другъ некакъвъ начинъ, не е важно, но нечиста вода по никой начинъ не требва да пие. Това значи уменъ човекъ. Казвате: Нали Богъ всичко може да направи? И да пиеме нечиста вода, Той пакъ може да ни запази отъ болести. Казано
90 е въ Писанието: „Не изкушавайте Господа!'" Защо трйбва да пиете нечиста вода, когато Богъ е изпратилъ на земята чиста вода, като я прекаралъ презъ редъ дезинфектори ? Водата, която иде отъ далечни мйста на пространството, минава презъ свйтлина, презъ топлина, презъ електричество, като сжщевременно се озонира и магнетизира; следъ това тя минава презъ редъ земни пластове, дето се филтрира, и тъй пречистена, дохожда до човйка. Следъ всичко това, трйбва ли човйкъ да пие нечиста вода? Не, той трйбва да пие само такава вода, каквато природата му е предложила, съ свойства, каквито тя й е създала. Не пие ли такава вода, той непременно ще боледува. Казвате: Де ще намеримъ такава вода? Ние нй- маме време да търсимъ, нймаме благоприятни условия. — За окултния ученикъ всйкога има време, всйкога условията сж благоприятни. Щомъ тръгне за вода, той трйбва да знае, де има вода и следъ колко време може да намйри. Въ движението си, водата се подчинява на известни природни закони, тя не тече произволно: нйкога се управлява отъ електричеството, нйкога — отъ магнетизъма. И ще видите, че на мйста водага отива на голйми дълбочини, а нйкжде тече на ПЛИТКИ мйста. Съ мисъльта си, човйкъ може да намйри, де има чиста вода и да я изтегли на повърхнината. Искате да направя този опитъ. Не, за другитй не правя ОПИТИ. За себе си правя опита, когато пожелая, но щомъ съмъ съ други, и жаденъ да съмъ, нося жаждата, но опитътъ не показвамъ. Защо? Вейки самъ
91 требва да дойде до това положение. Яко нЪ- кой успЪе да ме види самъ, когато правя този опитъ, то е другъ въпросъ, той печели, но иначе, съзнателно никога нЪма да направя този опитъ предъ хората. Той е духовенъ опитъ, който изисква специални условия. Това е наука, това е изкуство, което може да се предаде само на онзи, който искрено е до- казалъ, че обича това изкуство и е готовъ съ любовь и безкористие да му служи. Яко дойда при васъ да ме научите да готвя бобъ, вие трЪбва да предадете изкуството си, само следь като се уверите, че наистина азъ оби- чамъ боба. Готвачътъ може да предаде изкуството си само на онз^, който истински го цени. Музикантътъ има особени парчета, които свири само за себе си и на никого не ги съобщава. Художникътъ рисува особени картини само за себе си, които на никого не показва. НЪма човЬкъ въ свЪта, който да не е скрилъ отъ другитЬ нЪщо красиво въ себе си. И така требва да бжде! Въ красивото, което човекъ понякога крие и отъ себе си, се съдържатъ всички възможности за постижения. И тъй, когато казвате, че Богъ всичко може да направи, това е вЪрно. Въпросътъ е, обаче, какво вие можете да направите. — Яма заради мене Богъ всичко може да направи. — Това е щестлавие, съ което искате да покажете, че Богъ особено благоволи къмъ васъ и е готовъ специално да ви слугува. Не, въ мене този въпросъ е поставенъ другояче. Язъ си казвамъ: Слушай, прияте
'92 лю, ти трйбва да се впрегнешъ на работа и да спужишъ на Бога! Язъ зная, какво Богъ, моятъ Баща, може да направи за мене, но важно е да се изпитамъ самъ, да видя, какво азъ мога да направя за Господа. Богъ всичко ми е далъ даромъ, но важно е, какво азъ мога да направя за Него. И тъй, търкането требва да се превърне въ триене. Въ какво требва да се превърне топлината? Въ приятно, красиво чувство. Въ какво требва да се превърне светлината ? Въ светла, красива мисъль. Като знаете това, при вейка среща съ човека, вие трйбва да си зададете въпроса, защо сте се срещнали, какво требва да дадете на този човйкъ, и какво той трйбза да ви даде. Иначе, тази среща би била безпредметна. Вейка среща съ човйка предвижда известни допирни точки съ него. Представете си, че вие следвате въ странство, и по единъ спе- циаленъ куриеръ получавате отъ баща си писмо. Този човекъ дохожда при васъ и ви пита, вие ли сте сина на еди-кого си Вие го посрйщате любезно, разговаряте се съ него, и между васъ се създава връзка. Тогава вие написвате на баща си писмо и го изпращате по сжщия куриеръ. Чрезъ тези писма, между сина и бащата, се образуватъ отношения на триене: двеге писма сж въ успередна посока, противоположни едно на друго, но хармонични. Тези отношения вървятъ по единъ вж- трешенъ законъ на съзнанието. Яко човекъ знае, на кое место въ съзнанието е поставена вейка негова мисъль, или всека негова проява,
^ 93 той се е домогналъ до известна философия. На- примЪръ, можете ли да кажете, на кое мЪ- сто въ съзнанието седи доброто? Ако е за теория, много нЪщо можете да кажете, но важно е да кажете това, което сте опитали. Добриятъ човекъ има единъ белегъ на уст- нитЬ си, по който се познава неговата добрина. Сжщо такъвъ белегъ има и въ съзнанието си, но требва да се знае м-Ьстото на този белегъ. У нЪкои хора този белегъ на ;устнитЪ отсжтствува. Сега, ако продължавамъ да говоря по този въпросъ, ще се объркате, защото вие слагате всичко на лична почва. Личното пъкъ представя физическата страна на въпроса. Докато живеете по физически начинъ, по- стжпкитЪ ви никога нъма да бждатъ свързани. Сжщо така и мислитЪ, и чувствата ви н-Ь- ма да бждатъ свързани. Въпр-Ьки това, вие се стремите къмъ съвършенство. Има хора, обаче, въ мислигЬ, въ чувствата и въ постжпкигЪ на които има единство, тй сж свързани въ нйщо цЪло, стройно и хармонично. Движенията имъ сжщо така сж пластични, хармонични. Това говори за здравъ човЪкъ. Само здра- виятъ се отличава съ такава пластичность и хармония въ движенията. Всички кости, всички мускули въ него сж въ движение. Въ това движение има красота. И наистина, красотата се проявява чрезъ движения. Който иска да бжде външно красивъ, той ще изгуби и тази красота, която има. Красотата се създава сама по себе си, по известни вж- трешни закони, а не по желанията на човека.
94 Колкото и да желае да стане красивъ, ако не работи върху себе си, човйкъ никоги нйма да стане красивъ Колкото повече ма елите и се безпокоите за нйкои нйща, толкова по-лесно ще ги изгубите Напримйръ, научите едно стихотворение наизустъ, но веднага ви мине мисъльта . ами, ако го забравя 3 Щомъ се усъмните въ паметьта си, ще забравите стихотворението. Вие не трйбва да се съмнявате въ паметьта си, ако не искате да я губите Паметливиятъ човйкъ никога не се съмнчва въ паметьта си Напротивъ, той всйкога уповава на нея. Отъ толкова ГОДИНИ насамъ вие следва те Школата, слушате, какво ви се преподава, но не прилагате. Словото, коего ви се предава, трйбва да се подложи на опитъ, ако искате да се ползувате отъ него. Иначе, ше слушате, безъ да разбирате. Да се утешава само човйкъ, това още не е наука. Да се говори на болния, че ще оздравйе, безъ да се забелйзва нйкакво подобрение, това сж празни думи само, които не помагатъ. Като отида при болния, нйма да говоря нищо за болестьта му, но ще извадя отъ джоба си едно малко шишенце съ течность, ще взема отъ нея съ върха на една игла и ще туря иглата на езика на болния, като го накарамъ да глътне тази малка капчица отъ течностьта. На втория день ще топна два пж- ти съ иглата въ сжщата течность и ще я мазна на езика на болния. На третия день ще топна иглата три пжти въ течностьта, и така ще правя въ продължение на десеть
95 деня. На десетия день болниятъ ще стане отъ леглото си и ще бжде напълно здравъ. До това време нйма да го слушамъ да разправя, че това или онова не може да направи. Най-лесно се лйкува болниятъ по вжтрешенъ пжть, а не външно, като му се говори, или като се утешава. Като слушате, че ви се говори така, мислите, че всичко сте разбрали. Яко сте разбрали всичко, тогава трйбва да знаете, защо човйкъ въ раменетй и въ бедрата, т. е. въ таза е по-широкъ, отколкото въ кръста? Отдавна е трйбвало да си отговорите на този въпросъ Яко досега не сте си отговорили, много сте закъснйли. Яко речете да се справяте по този въпросъ съ сегашната анатомия, тя нйма да ви задоволи. Тя е останала назадъ отъ новитй обяснения по този въпросъ. Затова, ако искате да се до- мо[ нете до положителни знания, вие трйбва да потърсите нови начини за изучаване на себе си, на своя организъмъ. Яко искате да си отговорите положително на този въпросъ, ще наблюдавате хора съ различни рамене, ще изучавате характера имъ и, следъ дълги наблюдения, ще извадите известни научни заключения. Напримйръ, първо ще изучавате характера на около сто души, които иматъ рамене, съ форма А; после ще изучавате характера на други сто души, които иматъ рамене съ форма В и най-после — още на сто души, които иматъ рамене, съ форма С. (стр. 96) Правете тйзи наблюдения презъ свободното си вре
96
ме, когато нЪмате работа. Вместо да се търкате помежду си, по-добре правете научни наблюдения. Има случаи, когато чов-Ькъ требва да е съ широки рамене. Широки рамене иматъ повече мжжетЬ, отколкото женитЪ. Женит-Ь иматъ кржгли рамене. Мжжътъ е широкъ въ раменетЪ, т-Ьсенъ въ бедрата, а жената — обратно ■ гЪсна въ раменет-Ь, широка въ бедрата. Оттукъ вадимъ следния законъ: мжжътъ е силенъ въ духовния свЪтъ, а жената — въ физическия. И наистина, ако дадете на мжжа много работа въ духовния св^тъ, той ще издържи; ако сжщата работа дадете на жената, тя нЪма да издържи. Обратно: ако на жената дадете много работа на физическия свйтъ, тя ще издържи; ако сжщата работа дадете на мжжа, той нйма да издържи. Азъ вадя това заключение отъ формата на раменет-^ и бедрата на човЪка, безъ да взи- мамъ въ внимание, какво знаете по този въпросъ. Споредъ васъ е точно обратно: мжжътъ е силенъ на физическия свЪтъ, а жената — въ духовния Защо вашитЪ знания и
97 моитй изводи не се съвпадатъ, върху това нйма да се спирамъ. Представете си, че главата на единъ човйкъ е дълга отъ 17 — 21 см., а мозъкътъ му има 15 см. широчина и 17 см. височина. Какво показва това? Колкото по-широкъ е мозъкътъ на човйка, толкова по-голйма е неговата издържливость на физическия свйтъ. Широчината на мозъка отговаря на широчината на бедрата въ жената Дължината на мозъка отговаря на раменетй въ мжжа. Значи, мжжетй сж дългоглави, а женитй — ши- рокоглави. Хора съ широки рамене сж мж- же, безразлично дали сж въ женска, или въ мжжка форма. Жена съ широки рамене е повече мжжъ, отколкото жена. Мжжъ съ широки бедра е повече жена, отколкото мжжъ. Така седи въпросътъ, когато се произнасяме за него споредъ законитй на природата, а не споредъ формата на нйщата. Това е наука. Природнитй закони ще ни служатъ за мйрка на нйщата, и всйко нйщо, което е вънъ отъ тачи мйрка, е отклонение отъ нея. По степень' а на отклонението ще сждимъ и за причинитй на това отклонение отъ закона. Бие трйбва да изучавате и носа си. Напримйръ, нйкои хора иматъ малка гърбави- на на носа си. Коя е причината за тази гър- бавина ? Като изучава характера си, човйкъ ще се домогне до причината на тази малка гърбавина върху носа. Вейка форма на носа, всйко най-малко отклонение отъ нормата, указва влияние върху характера на човйка, 7
98 Носъ, който е малко увисналъ надолу, говори за човйкъ съ песимистиченъ характеръ. Този човйкъ не се интересува отъ онова, което става около него. Кой какво казалъ, какво направилъ, това той не чува и не вижда. Носъ, който е малко вирнатъ нагоре, говори за любопитенъ човйкъ. Този човйкъ иска да знае всичко, каквото става около него. Всичко външно привлича вниманието му. Негови- тй прозорци сж отворени, и той приема много впечатления отвънъ. Когато ноздритй на носа у нйкой човйкъ сж много отворени, той е особено чувствителенъ къмъ любовьта. Щомъ стане дума за любовь, ноздритй му за- почватъ да трептятъ. Когато ноздритй сж стйснени, този човйкъ не чува даже, че около него се говори за любовь. Всички хора наоколо му горятъ отъ любовь, а той не иска да знае даже. Когато носътъ при гърбавината е широкъ, такъвъ човйкъ има хубави възприятия. Не е лошо човйкъ да възприема отвънъ впечатления. Добре би било, ако вейка частица отъ тйлото на човйка бжде тъй чувствителна, че да възприема красиви впечатления отъ небето, отъ земяга, отъ растенията, отъ жи- вотнитй и т. н. Човйкъ трйбва да бжде про- водникъ на Божиитй блага, безразлично отде идатъ тй, дали отъ небето, или отъ земята. Каквото минава презъ пространството, трйбва да се предава чрезъ човйка. Той ще задържа зе себе си онова, което е нужно за него, и следъ като си услужи, ще го пусне пакъ да тече. Не може и не трйбва да се спира Божествената енергия. Тя непре-
99 сганно требва да тече. Така става съ здравия човекъ. Здравъ човекъ е онзи, презъ когото Божествените енергии текатъ правилно. Да се върнемъ къмъ въпроса за търкането и триенето. Търкането требва да се превърне въ триене. За да се преустанови триенето, то требва да се превърне въ топлина. Яко искате да получите светлина, требва да продължавате триенето дотогава, докато образуваната топлина стане толкова голяма, че едно отъ тела!а се запалва и почва да све- ти. Горението, светлината създава разположение на духа. Яко тази светлина продължава да се развива, тя създава приятни чувства; значи, чуаствуване се явява. Когато горението е пълно, светлината е приятна, и въ този родъ чувства нема димъ, нема пушекъ И най-после, приятните, красивите чувства требва да се превърнатъ въ мисъль. Щомъ мисъльта дойде, явява се истинскиятъ човекъ, който разполага съ условията на живота и може вече да гради. Този човекъ може да се нарече алхимикъ, защото знае, де се намира елексира на живота, може да го получи и да се ползува отъ него. Той знае, колко капки сж нужни на човъка отъ този еле- ксиръ, за да добие безсмъртието. Отъ Божествено гледище, каквото човекъ преживява въ съзнанието си, било колебания, съмнения, мракъ, всичко това сж уроци за него, предвидени отъ невидимия светъ; всички изпитания и страдания, които човекъ минава, сжщо така сж неизбежни уроци за него. Всека грешка, която човекъ
100 прави, се дължи на неправилни възприятия. Ако възприятията въ него сж правилни, щомъ се натъкне на нйкакво отрицателно състояние, той веднага ще влйзе въ своята лаборатория, ще капне нЪколко капчици върху състоянието си, и то веднага ще се измЪни. НЪкой се оплаква, че е сиромахъ, че сиромашията го нападнала. Що е сиромашията? Сиромашията не е нищо друго, освенъ положение, въ което човекъ желае това-онова, и ако въ даденъ моментъ не може да го постигне, той започва да мисли, че е сиромахъ. Хората мислятъ, че н-Ьматъ условия да учатъ, да се развиватъ, че шЬматъ пари, че не сж зцрави и т. н. Като мислятъ по този начинъ, т-Ь започватъ да верватъ, че е така, и каз- ватъ, че сж сиромаси. Всички хора трЪбва да разбератъ, че причината за сиромашията се крие въ гЬхното съзнание. Елементит-Ь, които имъ сж нужни въ дадения моментъ, отстжтствуватъ отъ т-Ьхното съзнание, т. е. отъ лабораторията на тяхното съзнание. Какво требва да направятъ тогава? "ГЬ требва да заематъ тЬзи елементи отъ лабораторията на друго съзнание и, като си свършатъ работата съ гЬхъ, да ги върнагъ назадъ. Човекъ требва да знае, че не е роденъ нито сиромахъ, нито богатъ. Човекъ се ражда съ всички възможности въ себе си да бжде богатъ. Това не се отнася за обикновения човекъ. Обикновениятъ човЪкъ не се ражда съ всички възможности на гения, но той се ражда съ такива възможности, съ които, при формата, която му е дадена, може правилно да
101 расте и да се развива. Въ съзнанието на обикновения човекъ има редъ възможности и условия, при които той може да прогресира. Въ този смисълъ, питамъ: какво нЪщо е водата ? — Условие. — За какво ? — За разтварянето на твърдитк гкпа, и по този начинъ да ги прави годни за възприемане. — Какво н-Ъщо е въздухътъ ? — Условие. — За какво? — За горението, за подържане на живота. Безъ въздухъ нито горението може да става, нито животътъ може да се подържа. И тогава, вие можете да направите аналогия между водата и чувствата отъ една страна, и между въздуха и мислитк на човека отъ друга страна, и по този начинъ да се домогнете до единъ алхимически начинъ на работа. Н"Ькой заболява отъ ревматизъмъ и започва да търси лЪкари да го лЪкуватъ. И това е добре, но преди да се обърне къмъ лекарите, нека се върне къмъ миналото на своя животъ и проследи причините на заболяването си. Той ще види, че когато дЬдо му билъ на 60 години, заболЪлъ отъ ревматизъмъ ; после, ще види, че когато баба му била на 50 години, и тя заболяла отъ сж- щия ревматизъмъ. И най-после, знае, че и майка му, когато била на 45 години, заболЪ- ла отъ сжщата болесть. И днесъ, споредъ линията, по която той върви, мжжка или женска, на сжщата възрасть наследява сжщата болесть. Като намЪрите причината на вашия ревматизъмъ, по обратенъ пжть ще се върнете къмъ онова време, когато баба ви, на- (ПримЪръ, е заболяла, и ще търсите причи
102 ната за нейното заболяване. Ще видите, че причината се крие въ нЪкакви неправилни мисли или чувства, които ще гледате, чрезъ внушение, да отстраните отъ вашето подсъзнание. Щомъ се освободите отъ тия мисли и чувства, и ревматизъмътъ ще изчезне. Когато се лекувате, вие требва да употребявате некой магически формули, и то презъ времето, когато луната се празни. Напримеръ, н^кой страда отъ ставенъ ревма- тизъмъ. Нека направи следния опитъ: да вземе половинъ килограмъ соль, на бучки, морска или каменна, и въ единъ сждъ съ чиста изворна вода да туря всеки день по една бучка отъ тази соль. Ще стане рано, преди изгревъ на слънцето, ще тури бучката соль въ водата и ще каже: Както сольта се разтопява въ водата, така да се разтопи, т. е. да изчезне моя ставенъ ревматизъмъ. Лко не мине веднага, ще прави този опитъ цели две седмици, докато луната се празни. Ако и следъ това ревматизъмътъ не си отиде, нека направи сжщия опитъ при залезване на слънцето, или вечерь при луна. Като прави опита, ще гледа никой да го не вижда и на никого да не разправя, докато не получи ре- зултатъ. Некой може да употреби четвъртъ килограмъ соль, и болестьта му да мине; другъ може да употреби половинъ килограмъ; трети — единъ или два килограма. Важно е човекъ да постоянствува, докато оздравее. Ще кажете, че това сж заблуждения, суеверия. Питамъ: когато лекарьтъ прегледа болния и му препоржча да употребява на
103 всЬки два часа, напримеръ, по петь капки отъ никакво лекарство, това не е ли суеверие? Болниятъ вземе шишенцето и внимателно сипва капка по капка въ лъжица, гледа да не сипе една капка повече. Когато взима лекарства, болниятъ свещенодействува, а когато му се препоржчва единъ окултенъ ме- тодъ, това било заблуждение или суеверие. Не е заблуждение това, но този методъ е мж- ченъ за приложение. Знаете ли, каква то- чность, какво постоянство се изисква отъ болния, за да приложи този методъ? Знаете ли, какъ се топи единъ килограмъ ссль? Вера, усилие се иска за това. Лко човекъ единъ пжть закъснее съ една минута отъ определеното време, опитътъ му пропада, и отново требва да го започне. Сжщиятъ методъ се отнася и до развиване на известни добродетели въ човека. Да живеешъ добре, това е цела алхимия. Колко години требва да работи човекъ върху себе си, за да развие некой добри качества! Богатство сж добрите качества, т. е. добродетелите въ човека, заради които заслужава да работи Какво по-хубаво отъ това, да бжде човекъ милосърденъ. добъръ, кротъкъ, въздър- жанъ? Милостивиятъ човекъ не може да бжде сиромахъ. Въздържаниятъ човекъ не може да бжде слабъ. Казватъ за некого, че е нетърпеливъ човекъ. — Какъ познавате търпеливия и какъ — нетърпеливия човекъ? Лко некой, като гледа, какъ убиватъ човека, може да издържа, търпение ли е това ? Лко некой гледа предъ очите му да убиватъ чо-
102 ната за нейното заболяване. Ще видите, че причината се крие въ нЪкакви неправилни мисли или чувства, които ще гледате, чрезъ внушение, да отстраните отъ вашето подсъзнание. Щомъ се освободите отъ тия мисли и чувства, и ревматизъмътъ ще изчезне. Когато се лекувате, вие требва да употребявате н^кои магически формули, и то презъ времето, когато луната се празни. На- примеръ, некой страда отъ ставенъ ревматизъмъ. Нека направи следния опитъ: да вземе половинъ килограмъ соль, на бучки, морска или каменна, и въ единъ сждъ съ чиста изворна вода да туря всеки день по една бучка отъ тази соль. Ще стане рано, преди изгревъ на слънцето, ще тури бучката соль въ водата и ще каже: Както сольта се разтопява въ водата, така да се разтопи, т. е. да изчезне моя ставенъ ревматизъмъ. Яко не мине веднага, ще прави този опитъ цели две седмици, докато луната се празни. Яко и следъ това ревматизъмътъ не си отиде, нека направи сжщия опитъ при залезване на слънцето, или вечерь при луна. Като прави опита, ще гледа никой да го не вижда и на никого да не разправя, докато не получи ре- зултатъ. Некой може да употреби четвъртъ килограмъ соль, и болестьта му да мине; доугъ може да употреби половинъ килограмъ; трети — единъ или два килограма. Важно е човекъ да постоянствува, докато оздравее. Ще кажете, че това сж заблуждения, суеверия. Питамъ: когато лекарьтъ прегледа болния и му препоржча да употребява на
103 всЪки два часа, напримеръ, по петь капки отъ никакво лекарство, това не е ли суеверие? Болниятъ вземе шишенцето и внимателно сипва капка по капка въ лъжица, гледа да не сипе една капка повече. Когато взима лекарства, болниятъ свещенодействува, а когато му се препоржчва единъ окултенъ методъ, това било заблуждение или суеверие. Не е заблуждение това, но този методъ е мж- ченъ за приложение. Знаете ли, каква то- чность, какво постоянство се изисква отъ болния, за да приложи този методъ ? Знаете ли, какъ се топи единъ килограмъ соль? Вера, усилие се иска за това. Лко човекъ единъ пжть закъснее съ една минута отъ определеното време, опитътъ му пропада, и отново требва да го започне. Сжщиятъ методъ се отнася и до развиване на известни добродетели въ човека. Да живеешъ добре, това е цела алхимия. Колко години требва да работи човекъ върху себе си, за да развие некой добри качества! Богатство сж добрите качества, т. е. добродетелите въ човека, заради които заслужава да работи Какво по-хубаво отъ това, да бжде човекъ милосърденъ. добъръ, кротъкъ, въздър- жанъ? Милостивиятъ човекъ не може да бжде сиромахъ. Въздържаниятъ човекъ не може да бжде слабъ. Казватъ за некого, че е нетърпеливъ човекъ. — Какъ познавате търпеливия и какъ — нетърпеливия човекъ? Лко некой, като гледа, какъ убиватъ човека, може да издържа, търпение ли е това ? Лко некой гледа предъ очите му да убиватъ чо-
104 вйкъ, и той се застжпва за него, нетърпение ли е това ? Търпеливкятъ човекъ се познава въ моменти, когато му взиматъ онова, което той обича, или за което се е приготвилъ. На- примЪръ, некой човекъ работилъ ц"Ьлъ день, уморилъ се и, като се върналь дома си, на- вечерялъ се и легналъ да спи. Тъкмо заспива, дохожда единъ ьеговъ приятель, сЪда до леглото му и започва да му разправя н1зка- ква дълга история. Ако може да го изслуша, безъ да се раздразни, този човекъ е търпе- ливъ. Или, представете си, че некой е гладенъ и сЪда да яде; въ това време отвънъ дохожда единъ неговъ познатъ и започва да яде отъ яденето му. Ако първиятъ остане спокоенъ и отстжпи яденето си на своя познатъ, той е търпеливъ човекъ. Само умниятъ човекъ може да бжде търпеливъ. Той е надъ обикновените условия въ живота. Много сж случаите въ ежедневния живогъ, при които може да се изпита търпението на човека. Търпеливиятъ е предвидливъ. Когато иска да се освободи отъ слушането на некаква дълга история, отъ казано-речено, отъ оплаквания, той излиза неколко минути по-рано отъ времето, когато гостътъ ще дойде, и отива да се разходи. Търпеливиятъ човекъ е спо- собенъ на жертви. При такъвъ човекъ се готви да дойде единъ неговъ познатъ, съ цель да го подкупи съ нещо. Първиятъ знае, че тази среща ще бжде въ 10 ч. в. За да не се натъква на неприятности, предпочита да харчи средства, да замине некжде, но да
105 се освободи отъ предстоящата ср^ща. Той си купува билетъ и заминава за странство. От- тукъ вадя заключение- хора, които обичатъ да пжтуватъ често, бЪгать отъ своитЪ познати, не искатъ да се срещнатъ съ гйхъ, да не би да ги подкупятъ Който не пжтува често въ странство, той е свободенъ вече отъ т~Ьзи изкушения, н-Ьма защо да го подкупватъ. Окултниятъ ученикъ требва да работи, да размишлява, да развива въ себе си ония качества, съ които да решава задачитЪ на своя животь. Дойде му едно страдание — той требва да мисли върху него день, два, три, докато се свърже съ невидимия св^тъ и се справи съ това страдание. Иначе, той ще събира една следъ друга неразрешени задачи, и животътъ му ще свърши пакъ съ неразрешени задачи. Не, има задачи въ живота на ученика, които той непременно требва да реши. — Яма не съмъ търпеливъ. — Ще ре- шишъ задачата на търпението. — Не съмъ милосърденъ. — Ще развиешъ милосърдието си. — Н^мамъ любовь — Ще работишъ, докато развиешъ любовьта въ себе си Това сж задачи, които ученикътъ непременно требва да разреши. Щомъ ги разреши, той ще се домогне до он^зи принципи, до он"Ьзи сили, които действуватъ въ духовния свЪтъ, както и въ човешкото съзнание. Като ученици, вие навлизате въ область, въ която мжчно се работи, но достатъчно е да имате желание да постигнете нЪщо, за да преодолеете всички мжчнотии. При това, всЪ- ко желание е постижимо, ако се прилагатъ
106 за него Божествени методи. Човекъ може да има много желания, не само едно, но тия желания сж свързани едно за друго, като халки на н^коя верига. Така сж свързани и удовегЪ въ човешкия организъмъ. Първата халка въ човешия организъмъ е главата. Следователно, за да реализира едно свое желание, или една своя мисъль, човекъ требва да прекара презъ ума, или презъ сърцето си всички мисли и желания, свързани съ главната мисъль, която предстои на реализиране. ВсЬка мисъль представя кржгъ отъ възможности. Тия кржгове требва да се свържатъ въ едно ц-кпо съ кржга на главната мисъль. И когато между всички кржгове има единство, тогава само главната мисъль ще може да се реализира. Тъй щото, реализирането на една мисъль, или на едно желание, представя отъ себе си дълъгъ процесъ на свързване. Какво се свързва при този процесъ? Кржгове се свързватъ. И тъй, не се обезсърдчавайте, когато не можете да постигнете н"Ькое свое желание. Могатъ да минатъ две, три, петь, десеть години, вие псстоянствувайте. Некота може да мине цйлъ животъ, и пакъ да не реализирате желанието си. Едно требва да знаете: кога и да е желанията ви ще се реализиратъ. Яко по единъ начинъ не успеете, опитайте втори, трети и т. н. За реализиране на мислите, сжществува следния законъ: въ десеть години дадена мисъль се реализира въ положителна степень, т. е. тогава тя се посажда, израства и приема известна форма. Презъ другите десеть години тя се реализира въ от
107 рицателна степень, т. е. дава плодъ. Следните лесеть години отново се посажда, после пакъ дава плодъ и т. н. Ние казваме, че мисъльта се е реализирала, само следъ като видимъ нейния плодъ. Обаче, плодове даватъ само положителните мисли. Затова, именно, въ Писанието е казано, че човекъ требва да расте и да се развива правилно, да приеме Божествена форма и тогава да даде плодове, които да отговарятъ на Божествения светъ. Това значи Божествениятъ Духъ да работи въ човека, за да даде условия на „дървото на живота" да расте и да се развива въ него, да даде своите плодове. „Богъ царувв на небето. Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му!"
*
36. Лекция отъ Учителя, държана на 1 юний, 1927 г. София.
Общ Окултен Клас
01.06.1927 Сряда,
София
|
Начало
