28. Принуждават ни

[Ани]

Молитвен наряд за начало:

Бог е Любов(песен)

Добрата молитва

Псалом 23

Беседа: Принуждава ни

Молитвен наряд за край:

Господнята молитва

Бележка: Преди да прочетете беседата е добре да прочетете: 2 Коринтяни 5

Любовта – трябва да схванете каква е тя. Любовта е това, което създава човека, което внася Живот, Светлина, Радост, Знание, богатство – всичко това. Вие трябва да преминете най-първо през любовта на света, докато дойдете до онази Божествена Любов, до непостижимата Любов. Най-първо човек трябва да започне с малката любов, докато дойде до голямата Любов.

Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Пътят е материалният живот с всички негови блага, Истината е знанието, а пък Животът, това е сърцето, всичко онова, което желаеш. Само когато познаваш Бога, всички материални блага ще дойдат. Когато познаеш Истината, тя ще внесе Светлина в теб. Бог не само е създал човека, но е вдъхнал в него жива душа – това е Живият Христос. Сърцето ще се обнови, тогава ще разбереш какво нещо е Истината. Когато животът на Земята почне да ти става ясен, ще се зароди в теб желание да помагаш – тогава си в Пътя на Истината. Когато имаш Любов към всичко, тогава си в Живота. Това е цяла една наука, която тепърва трябва да учите.

[Донка]

Представете си, че живеете вечерно време; идва един философ, завъртва ключа и казва: „Тази светлина ние я образуваме, аз правя светлината.” Това е вярно само за дванадесет часа; след дванадесет часа може да чакате светлина от философа, но когато наближи изгрева на Слънцето, той казва: „Хайде легни си, а довечера пак ще ти говоря за това учение.” През целия ден вие спите и вечерта той пак ви говори. Не, вие трябва да направите друг опит: има светлина, която не се получава със завъртане само на ключа и тази светлина не осветява само едно същество, но озарява цялата Земя – почакайте шест часа и вижте, че на изток се явява голяма светлина, изгрява Слънцето. И ако пак дойде по вечерно време някой да ви казва, че той прави светлината, ще му вярвате ли? Земята прилича на тази философска любов, любов на електрическите ключове: идва някой и завъртва ключа. Тази любов може да се яви, когато запалят лампа или свещ, но изгори ли газта в лампата, изгори ли свещта, свършва се любовта. При електричеството може да се скъсат жиците и изгасва светлината – това е обикновеният живот, за който казват: „Умре ли човек, свършва се всичко.”

Принуждава ни

По какво бихме различили, че светлината идва от изгрева след нощта, които се редуват по естествен начин или е от ключ, завъртян от някой философ?

Може би по това, че слънцето не казва "Аз правя светлината" - то винаги свети, а ние периодично сме в сянката...

Защо все пак бъркаме слънчевата светлина с изкуствената? Дали защото не ни се чака до сутринта, дали защото ни е по-удобно да си купим каквото и когато ние искаме, вместо да приемем каквото слънцето ни прати и когато се окажем на осветената част...

[томи]

"Любовта Христова ни принуждава"."Божественото във вас трябва да блика". Светлината на свеща е нещо хубаво.Светлината на електрическата крушка е също нещо хубаво.Светлината на нашето Слънце е най-хубава,но това са все физически светлини.Истинската духовна светлина можем да оценим по нейния плод.Когато духовното сленце изгрее в човека се ражда и неговият плод:благоста.