Бог е Любов, Бог е Любов,
Бог е Любов, Любов, Любов.
Вечна, Безгранична,
пълна със живот,
живот на Благия Божи Дух,
Дух на Благостта,
Дух на Святостта,
Дух на пълен мир и радост
за всяка душа, за всяка душа.
Ний ще ходим в тоя път
на светлината,
на светлината, (3)
в която царува Божията Любов, 3
Божията Любов. (3)
10–17.XII.1922
Първата част на песента е дадена на 10 декември 1922 година. (Общ окултен клас, И
година, 11 лекция), а втората - „Ний ще ходим..." - на 17 декември 1922 година (в следващата лекция на същия клас).
Това упражнение е картинно, образно. Започва се съвсем тихо. Силата на песента е в преживяването. Човешката душа възприема отгоре вечната симфония, която иде от цялата вселена като славословие на Безграничния. Това е изразено в първата част - „Бог е Любов../'. Тази симфония изпълва човешката душа, преобразява я и тогава тя радостна отправя своя зов нагоре. Това е изразено във втората част - „Ний ще ходим... ".
* Нотите и обяснителните бележки са по книгата Песни от Учителя - 3то изд. ИББ, София, 2006 ISBN- 10 954-744-076-4