18. Работете с Любов

[ArKelly]

Молитвен наряд за начало:

Песен: Бог е Любов,

Добрата молитва,

Псалом 23

Беседа: Работете с Любов, 10.05.1920, Понеделник, София от цикъл Беседи пред сестрите от книгата Великата майка.

Беседата „Работете с Любов” е държана по желание на сестрите преди отпътуване на Учителя от София за провинцията.

Молитвен наряд за край:

Псалом 133,

Господнята молитва,

Искам да изпълня Волята Божия

Реплика: Как може да се прилага това Учение практически?

За това са нужни три положения: първото положение е, когато служим на хората – тогава сме в положение на слуги; второто положение е, когато служим на себе си – тогава заяква нашият индивидуален живот; третото положение е, когато служим на Бога.

Аз не наричам Любов това, което се мени. Това е смешно нещо – обичал, пък след десет години си обърнал гърба. Павел казва: „Любовта никога не отпада”.

... Трябва да бъдете готови да работите в името на Божията Любов, в името на живия Господ. Когато работим в името на Любовта, ние не споменаваме нейното име. Когато аз избавям един човек и го лекувам, трябва ли да му кажа, че това върша в името на Любовта? Аз това върша за себе си, а дали той ще го разбере, или не, това ми е безразлично. Няма да му чета молитви, няма да му говоря нищо за Любовта, а ще му направя всички услуги и ще си замина.

Започнете да работите нещо за този Христос, за този Господ, когото обичате! Свършете нещо заради Него! Като казвам свършете, подразбирам да свършите нещо съзнателно, та като направите някакво добро, да ви е приятно, че сте направили нещо заради Господа.

Работете с Любов! Работете с тази Любов, за която Толстой говори: да бъдеш готов да напуснеш всичко, да си готов да слугуваш на всичко, без да очакваш да ти платят. Това е Любов – да се облечеш във всичко и да слугуваш на всичко. Можеш ли да направиш това, имаш Любов; не можеш ли да направиш това, пак имаш любов, но такава, която не може да повдигне хората. Можеш ли да направиш това, въпросът веднага разумно се разрешава. В Любовта, като слугуваш, ти няма да се цаниш – ще бъдеш свободен, даром ще работиш, няма да се считаш длъжен, няма да си отговорен. Ще вършиш доброволно това, което Любовта изисква. Тази Любов изисква и царят, и слугата да се откажат от своето, да станат слуги.

Из Работете с Любов, 10.05.1920, Понеделник

[Ася_И]

„Знаете ли откъде произлиза българската дума познай? Тя произлиза от един стар корен, който означава да живееш съзнателен Живот. Само така познанието има смисъл. Да живееш съзнателен Живот – това е Живот вечен. Значи това са две синонимни думи – Живот и съзнателен Живот.”

„Като се прекатури колата, намирате пътя си, но важно е преди да се прекатури, да го намерите. Силата на Живота е в това.”

„Като се дойде до разбиране, освободете се от мисълта, че един е по-умен, а друг е по-глупав. Вие се лъжете, по-умни и по-глупави хора в света няма – в даден момент си умен, а в друг момент си глупав... Ако нещо е глупаво за теб, остави го. Този, който прави глупости, трябва да научи нещо, да придобие опитности.”

„Аз схващам въпроса така: не съм длъжен да ви морализирам, вие сте цветя, които трябва сами да се поливат и наглеждат, те сами ще израснат. Някой казва: „Аз искам да стана по-добър.” Ако вървиш в Пътя, ще се развиеш правилно.”

Работете с Любов

[Донка]

Вие не можете да разберете, че между вас има градация в проявлението на Божествения Дух. Не е важно само Духът да говори у нас, но трябва да разбираме живите Божии закони.

В съвременното християнство има две категории. В едната категория има наслояване, .... Това е външно придобиване и забогатяване. В другата категория християнство придобивката е вътрешно растене – всяка частица е съединена и в тази частица участва Животът. Понякога тия частици не са съединени, всяка си живее индивидуално и казва: „В моята работа никой не трябва да се меси”, а в друг случай всяка частица е свързана една с друга, всички са живи.

Следователно вашата опитност трябва да бъде от тази втора категория.

Сега, в този истински Живот има друго едно вътрешно разбиране, което с думи не може да се разбере. Вие ще дойдете до онази дълбочина, до онова вътрешно спокойствие, до онзи Мир и разбиране на Божествения живот. Това са отвлечени неща, но вие ще дойдете до практическата страна на Учението, за да направите вашите домове оазиси в пустиня, с плодни дървета, та когато мине някой пътник с натоварени камили, да може да спре в тях.

Под израза „насила се взема Царството Божие” се разбира, че само този, който се движи, той ще придобие Царството Божие. Представете си, че излизате сутрин на някой планински връх да посрещате Слънцето; ако всички се пръснете по разни места, без да оставате в една точка, Слънцето ще даде на всички своята сила. Ако всички се наредите един след друг и чакате на опашка да получите неговата благодат, непременно ще се яви дисхармония. Едновременно всички се изложете и чакайте неговата благодат. Това е Божественото учение: в него няма време и ред, наведнъж всички ще се представите.

Последното твърдение дълго смущаваше ума ми - ние хората сме свикнали (или са ни свикнали) да подреждаме живота - своя и на хората около нас. Смятаме това за основна ценност и залог за успеха си. Много ни е трудно да приемем, че всичко се "представя наведнъж" и даваме примери с живота в природата.... пролет, лято, есен, зима - всяко нещо си има ред и време. Забравяме, че всяко същество се представя по всяко време, но по различен начин - докато едното се представя като цвят, друго по същото време се предствя като заровена грудка в земята, после си сменят местата...

Благодат има за всеки по всяко време... но всеки може да се ползва от нея по своя различен от другите начин...

В Божествения свят нещата са като при качване на някой трен. Ще спазвате правилата на трена – закъснеете ли, той няма да ви чака. Ще се качите на него, ще се возите и ще слезете на определеното място. Няма да се напрягате да мислите какъв е машиниста или да се страхувате, че по пътя локомотивът може да се откъсне от вагоните – това са все предположения. Ще кажете: „Да се молим на Бога да не стане по пътя нещо!” Ще отидете при Бога, но с душата си, а не с тялото си. Ще вложите Вярата си в Бога. Гледайте да не се смущавате – живата Вяра е потребна!

Всички цитати са от Работете с Любов

Редактирано Ноември 25, 2008 от Донка

[Надеждна]

При сегашните условия хората само се спъват. Атмосферата е пълна с ненапреднали души, които се примъкват към вас и вие често усещате една неприятност, едно недоволство. Те са причината за това. Теософията нарича тези души елементарни. Всички трябва да се отърсите от тях, гребло трябва да имате за тях. Тези души трябва да се възпитават, да се научат да се подчиняват на Божия закон, да работят.

Реплика: Тези души ли ни правят спънки?

– Да.

Реплика: Те навярно печелят?

– Да, идват да те оберат.

Реплика: Не трябва ли да знаем начин как да се предпазваме от тях?

Когато дойдат, впрегнете ги на работа, научете ги да тъкат, да предат, турете ги на работа в кухнята. Те действат само върху ума и вие ще кажете: „Тази мисъл не е моя, това желание не е мое!” – така ще ги отхвърлите. Ако рече човек да се подава на всички желания и мисли, които минават през ума и през сърцето му, какво би станало? Тези мисли и желания трябва да си вървят като водата и вятъра, а ние ще вземаме от тях само това, което ни е потребно – всичко не е за нас.

Аз ви оставям свободни и искам всички правила, които съм ви дал, да ги проучите доброволно и да ги прилагате така, че да можете сами да си туряте юлара и сами да си го снемате.

Работете с Любов

Свободата предполага възможност за мислене и допитване до себе си,като се избягват вътрешните противоречия,които едно догматично учение би могло да предизвика,но тя поставя и високи изисквания... За кой ли път попадам на беседата,която ми открива истината за личните ми проблеми,за необходимостта да ги погледна от друг ъгъл и да Благодаря,че съм ги имала...

[Донка]

При сегашните условия хората само се спъват. Атмосферата е пълна с ненапреднали души, които се примъкват към вас и вие често усещате една неприятност, едно недоволство. Те са причината за това. Теософията нарича тези души елементарни. Всички трябва да се отърсите от тях, гребло трябва да имате за тях. Тези души трябва да се възпитават, да се научат да се подчиняват на Божия закон, да работят.

Когато дойдат, впрегнете ги на работа, научете ги да тъкат, да предат, турете ги на работа в кухнята.

Отначало всичко това за ненапредналите души ми звучеше много странно..

После постепенно започнах да забелязвам кога се примъкваше (много точна дума) някоя елементарна душа. Раздразнението се появяваше нелогично - в други много по-тежки ситуации нямах никакви проблеми с мекотата и успявах да намеря хармонията, а изведнъж сякаш не бях аз... и малко след пристъпа се "събуждах" и не можех да си обясня защо се беше случило. Най-лесното беше да обвиня себе си или учениците си - но знаех, че истинската причина не е в нас. Децата са си деца винаги, а бях си доказала, че мога с лекота да се справям със сложни проблеми на отношенията и трудни обективни условия...

Оставаше само снижаването на вниманието ми. Забелязах, че пристъпите идваха, когато позволявах някой или нещо да ми разклони вниманието от течението и късно улавях явните признаци на ситуацията, реагирах неадекватно, защото ми липсваше необходимата наблюдателност и бързина на обработка. Нещо като вирус в системата...

Засега съм стигнала до етапа да поддържам фаиъруола така,че да усещам приближаването на елементарна душа и да не позволявам да вземе власт над вниманието ми.

Все още не съм се научила да ги впрягам на работа...

А вие?

[Ася_И]

"Трябва да дойдете до онова състояние, при което поискате ли да извършите нещо, да усещате присъствието на Господа така живо, че да се спрете преди да го сторите. А вие сега твърдите, че имате присъствието на Господа, но като дойде някой изпит, не го издържате и се разкайвате после. Като се прекатури колата, намирате пътя си, но важно е преди да се прекатури, да го намерите. Силата на Живота е в това."

"Тази свещ ще се запали по начин, който Господ избере. Духът, който раздава всички дарби на хората, не е това, което вие разбирате. Ние разбираме думата Дух в особен смисъл."

"Ставайте всяка сутрин тихо, гледайте да съсредоточите мислите си, да поутихнете вътре в себе си, да проникнете вътре в Божествената мисъл, защото някои опитности, които преживявате, са кармически и неизбежни."

Работете с Любов