13. Колко по-горе стои човек от овца

[Ани]

Бог е Любов(песен)

Добрата молитва

Псалом 23

Беседа:

Колко по-горе стои човек от овца, НБ,28.09.1914г.

Молитвен наряд за край:

Молитва на Братството

Кажи ми ти Истината (песен)

Господнята молитва

Бележка: Преди да прочетете беседата е добре да прочетете Матей 12гл.

Ето някои от мислите, които ми направиха впечатление при прочитане на беседата:

Христос казва: „Колко по-горе стои човек от овца, защото човек може да мисли.“ Неговата ръка трябва да бъде развързана, бесният вътре в него трябва да бъде излекуван, неговата слепота трябва да се махне и слухът му да се възстанови – туй иска да каже Христос с тия думи. Той казва на фарисеите: „Вие не разбирате основния Божествен закон и Аз зная защо вие искате хора с вързани ръце – вашите интереси диктуват да имате недъгави хора, вие казвате за слепия: „По-добре да е сляп, за да не вижда нашите престъпления“, за глухия: „В наш интерес е да бъде невежа.“ И ако има хора, които не обичат просвещение, това става по известни практически съображения. Христос обаче твърди обратното – Той казва, че на сакатите трябва да бъдат развързани ръцете, бесните, слепите и глухонемите трябва да бъдат излекувани. Той иска умни хора, които да разбират и да вършат Волята Божия.

Когато Бог е казал в първата глава на „Битие“, че е направил човека по Неговия образ и подобие, Той е искал човек да мисли и действа, както Бог мисли и твори, да има воля; а подобие значи да уподобяваме нещата, сиреч да правим разлика между Доброто и злото, да произвеждаме хармония. Да мислим и действаме това е Божествен принцип, който Господ е вложил в нас. И всеки, който не мисли и действа, както Бог му повелява, няма образа Божи, той е овца.

Редактирано Юни 15, 2008 от Ани

[Донка]

Знаете ли що значи да е схваната ръката? Неговата воля е била парализирана и Христос казва: „Искам да възстановя неговата воля, да може той да действа свободно, да прилага своята мисъл, своето чувство, защото на Земята той е пратен да работи.

Има един основен принцип, който ние трябва да имаме предвид, има известни закони, които трябва да разбираме; и не само да ги разбираме, но и да ги прилагаме в живота си. Без това приложение всяко учение, всяка религия, каквато и да бъде, е безплодна. Едно растение не е достатъчно само да изникне, да израсте, да се развие, да цъфне, да завърже плод, но този плод трябва и да узрее – само когато плодът узрее, постигната е целта на това растение. Следователно по същия закон човек може да се роди, расте, развие и завърже, но ако не узрее в него плодът, неговият живот е безплоден. Христос развърза ръката на човека – възстанови неговата воля.

Можем ли да разбираме, че плодът, който ще узрее е производен на свободната воля?

Когато Бог е казал в първата глава на „Битие“, че е направил човека по Неговия образ и подобие, Той е искал човек да мисли и действа, както Бог мисли и твори, да има воля; а подобие значи да уподобяваме нещата, сиреч да правим разлика между Доброто и злото, да произвеждаме хармония. Да мислим и действаме това е Божествен принцип, който Господ е вложил в нас. И всеки, който не мисли и действа, както Бог му повелява, няма образа Божи, той е овца. Ние не казваме, че овцата е лоша, но казваме, че предназначението на овцата е да пасе и да дава мляко и вълна, когато пък предназначението на човека е съвсем друго – той е създаден, за да управлява всички същества, да регулира атмосферата, да регулира всички други елементи, да уреди Земята. Той трябва да стане един добър господар, а може да стане такъв, само когато разбира туй, което Бог е вложил в него.

Преди Христос човекът е трябвало да бъде ограничаван от Божиите заповеди, за да може да оцелее видът му и да се сформира човешкото общество. Ако тогава волята му беше "развързана", той нямаше да се развие...

Дали сега волята ни е свободна?

Зависи може би?

На всички ли е развързал волята Христос или само на тези, които усвояват и прилагат в живота си - "Обичай ближния си както обичаш себе си" - в сърцето, в ума и в делата си?

[Ани]

Преди Христос човекът е трябвало да бъде ограничаван от Божиите заповеди, за да може да оцелее видът му и да се сформира човешкото общество. Ако тогава волята му беше "развързана", той нямаше да се развие...

Дали сега волята ни е свободна?

Зависи може би?

На всички ли е развързал волята Христос или само на тези, които усвояват и прилагат в живота си - "Обичай ближния си както обичаш себе си" - в сърцето, в ума и в делата си?

Четейки еконовините, които пуска Теодор започвам дълбоко да се съмнявам в ползата от "развързването" на човешката воля.

А всъщност какво означава да ти е развързана волята? В този форум много се говори за свободата на духа, на душата и изобщо на човека. От известно време забелязвам едно освобождение, но на най-нисшата част от човешкото его. Много хора смятайки се за свободни, фактически живеят в един собствен свят, в който ролята на останалите е да бъдат наблюдаващи ги статисти. Като, че ли някаква вълна на егоизъм и отчуждение е заляла планетата ни?

Далече сме от овцата, тя все пак е стадно животно. Но дали не започваме да приличаме на котките? Животните от този вид може да са симпатични, но са крайни индивидуалисти. Някой да е виждал стадо или глутница от котки?

В Библията се дават големи пълномощия на човека, но дали наистина сме узрели за тях?

[Донка]

Според мен под "развързване на волята" може да се разбира осъзнаването на Божествените закони - не просто подчинение на заповедите, не страх от наказание след престъпването им - не! Това е "юздата".

Юздата – това е закон, всяко неразумно същество трябва да има юзда.

В какво се състои животът на овцата? Да пасе трябва, за да си покрие гърба с малко вълна и да даде мляко, и по някой път да блее насреща ви. Ще кажете какво разумно нещо има в това блеене. Някои съвременни хора са като овцете, постоянно блеят: брат от брата се оплаква, слуги се оплакват от господари и господари от слуги – триста шестдесет и пет дни през годината все една и съща песен пеят. Такъв живот не е ли постоянно блеене?

Блеене - хваля се, че съм изпълнила заповедите или криткувам друг, че не ги изпълнява, или поучавам как следва да ги изпълни....

Христос казва: „Колко по-горе стои човек от овца, защото човек може да мисли.“ Неговата ръка трябва да бъде развързана, бесният вътре в него трябва да бъде излекуван, неговата слепота трябва да се махне и слухът му да се възстанови – туй иска да каже Христос с тия думи. ......Той иска умни хора, които да разбират и да вършат Волята Божия.

Когато поставя безусловната любов като основа на живота си, това прави юздата излишна. Затова, според мен е казано, че Христос ни развързва волята - сваля ни юздата. Като ни дава Учението за Любовта, той ни развързва умовете и сърцата. На кого - само на този, който го е разбрал, приел и прилага в живота си.

Ако аз разбирам каква е моята роля в ситуацията и не настоявам да стане волята ми, но с радост я променям и поемам новата роля по своя воля - аз съм свободен човек.

Ако аз променя позициите си, приема новата роля, но остана с усещането, че съм била принудена да го направя от обстоятелствата или от някакви морални принципи - те са ми били юздата.

Ако пък започна борба да наложа своята лична човешка воля над Божията - сама съм се завързала с въжетата на ограничени представи и дребни желания, които са по-силни от ума и сърцето ми.

Рано или късно Отгоре ще сложат Юздата - за мое и на другите добро....

[Донка]

Докато човек не почне да мисли и разсъждава, той е нещастен; почне ли да мисли и разсъждава, става щастлив и невъзможните по-рано неща в живота почват да стават възможни.

Усетих лека горчивина, когато прочетох това. Колко уверена бях само преди няколко години, че щастливите хора са тези, които не мислят и не разсъждават - живеят ден за ден... А мисленето боли, защото когато човек мисли, вижда несъвършенството и несправедливостта на света... Промити мозъци, Стара култура...

Първо, бъркала съм понятието за мислене и разсъждение - да се строят кули от човешки желания или крепости от правила, в които да се опитваме да натикаме света - това не е мислене, това е бягството от него. Да се прекроява миналото и бъдещето - това не е мислене, а опит да накараме вселената да се ограничи до нашата "карта за света" вместо да я разширяваме и обогатяваме непрекъснато в настоящето си.

Второ, бъркала съм в преценката си за щастливите хора - не съм си направила труда да ги опозная по-добре, защото техният начин на мислене просто не е съвпадал с моите стандарти тогава. Щастливият човек е човекът, който е постигнал мир и хармония със света си и с настоящето си. А това става само с разсъждение и много топлина от сърцето и светлина за ума. (Тук правяуговорка, че говоря само за постоянно щастливите хора, чието щастие не

зависи от външните обстоятелства - има такива хора.)

От всички се иска правилна мисъл, правилно съждение, правилно чувстване, правилно действане. Да бъде животът ни красив и добър – и по форма, и по съдържание (както е казано преди две хиляди години: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни“) – ето лозунга за Новия живот, към който трябва да се стремим.

Аз поддържам огледалото, но сърдечното и умствено огледало – като се огледате в него, всичко да е в изправност, тогава само да се явите пред Господа. Да не мислите, че Господ ще ви приеме на Небето тъй, както сте.

сега искам от теб да съградиш твоята сърдечна къща; и като се научиш как да съградиш своята сърдечна къща, съгради умствената си къща.

Първото нещо, като се върнете у дома, е да започнете да излекувате беснуемия; второто, което трябва да направите, е да отворите очите на вашия сляп; третото, да отпушите ушите на вашия глух; четвъртото, да развържете ръката на този, на когото е вързана – да турите вашия ум в действие.

Беснуемия? - това нашите страсти ли са? Или гордостта и суетата ни?

Да отворим очите на слепия си - да се опитваме да разглеждаме ситуацията от различни гледни точки?

Да отпушим ушите на глухия - да запазим вътрешна тичина, за да чуваме тихия глас на истинското си Аз?

Да развържем ръката - да се освободим от предразсъдъците и зависимостите си?

[Донка]

И вие, когато видите дявола, недейте му тропа с крак, той не се плаши; той се плаши само от хора, които имат ум и воля, ръцете на които са развързани. Затуй Христос дойде да развърже ръката на човека и да му даде сила да се бори с вълка – с дявола. И вълците имат право да ходят по света, да упражняват своите зъби, но и ние имаме право да употребим срещу тях своя ум и своята воля. Те имат право да ядат, но и ние имаме право да им извадим зъбите; те имат право да упражняват своите нокти, но и ние имаме право да им ги изрежем. Изкоренете зъбите на този дявол и изтръгнете неговите нокти. И като направите дявола овца – да ви дава вълна и мляко, не бойте се, може в следующата стъпка да го направите вол, да му турите оглавник и да го накарате да оре.

Да тропам с крак на дявола - това означава да се боря с гордостта и суетата си... Само ще ги затвърдя и увелича...

Разбираемо е да избуи гордост и суета у всеки от нас в определени моменти - да ни захапят сърцата с негативни емоции, да си упражняват ноктите върху ума ни - лоши помисли...

Как да сложим оглавника на гордостта и да я накараме да оре?

Може би като осъзнаем какво в нас я създава и извадим зъбите и - т.е. спрем да и се подчиняваме ( с ума си). После с волята си да впрегнем енергията и инициативността и, за да се родят добри плодове....

Как да накараме суетата да дава вълна и мляко?

[Ани]

Как да накараме суетата да дава вълна и мляко?

И още как! Колко добри дела има направени от суета!