История и хронология - работна
5. Последният дял на Паневритмията.
Следващото издание е през 1941 г. Там се публикуват принципите и музиката на Паневритмията, без описание на движенията. В първата част, където са описани принципите се откриват определени различия. Има допълнения и пояснения, както и съвсем нови моменти. Някои неща от първото издание тук не са включени. В музикалният текст също има редица промени, които са в посока адаптиране на песните от Паневритмията за пеене, а не само за свирене, както е в първото издание. Под нотите се добавя поетичният текст на Олга Славчева от 1935 г., но вече подобрен и синхронизиран с музиката.
Ето спомените на Елена Андреева: „Аз не знам нищо за това, че Учителя е казал на Олга Славчева да напише текста на Паневритмията, но веднъж присъствах, когато тя, Георги Радев и Учителя известно време работеха по текста. Двамата ученици пееха думите и където не съвпадаше логическото ударение с музикалното, гледаха как могат да го оправят, за да съвпаднат двете. Да не бъде „Бога”, а „на Бога”, защото понякога може така да дойде, ако втората нота е по-висока. Доста време работиха, докато ги дадоха да се напечатат.”
Според Пеню Ганев ето причината за изданието от 1941 г.: „Много хора идваха от града за Паневритмия и същевременно пееха и затуй Учителя нареди да напечатат текста ниско, защото цигулките свирят много високо. Те свирят октава високо. Имаме издадена цялата Паневритмия една октава по-ниско – за пеене, защото тя се свири много високо. И да може някъде, където няма музиканти, да си я пеят и да си я играят.”
Наскоро се откри важен документ, който потвърждава факта, че „Слънчеви лъчи” са завършени с текст, музика и движение още през лятото на 1941 г. На откритата машинописна страница е написано: „Слънчеви лъчи – текст на новото упражнение” и следва познатият ни поетичен текст, чийто автор е Весела Несторова. Накрая е изписана датата „1 юли 1941 г., Изгрев”. Така последният дял от Паневритмията се издава в края на декември 1941 г., но нормално в такива случаи на корицата да е изписано – 1942 г. За този факт съдим от две писма на Б. Боев до Елена Хаджиева. Първото е от 18 ноември 1941 г., където той пише: „Новите ритмични упражнения, които Учителят даде това лято, а именно „Слънчеви лъчи” – сега се печатат и скоро ще ги имате.” И в следващото си писмо от 24 декември 1941 г. Боян Боев продължава: „Да ви зарадвам с една новина: сега се печатат и до Нова година ще излязат от печат „Слънчеви лъчи” – новите гимнастически упражнения, които Учителят даде това лято. Ще ги получите.”
Това издание представлява тънка книжка от 32 стр., формат А3, отпечатано на ул. „Гурко” 22, в „Литопечат” – печатницата на Славчо Печеников. Състои се от три части – музика, принципи и описание на упражненията. Тук е известен авторът на принципите – Боян Боев, който стриктно е цитирал мисли от Учителя. Кой музикант е записвал музиката, до момента не е известно, а също така и авторът на описанието на движенията е неизвестен. Има изключителна приемственост в терминологията и начинът на описание на упражненията с този на предходните описания, затова може да се предполага, че е или Б. Боев, или Милка Периклиева, или и двамата заедно в екип.
Пеню Ганев разказва разговорите си с Учителя за „Слънчеви лъчи”: „Учителят няколко пъти в рамките на три години ми повтори: „Българинът живее все в затворен музикален кръг!” Веднъж го попитах, какво разбира под „затворен музикален кръг”. Той ми отговори: „Българската народна музика се движи в затворен кръг. Всички народи си имат национален танц, за българина това е ръченицата. Като играе своята ръченица, той живо тепа, тепа. Нали си виждал как жените по селата белят и перат платното на реката, като тепат, тепат с дървото, наречено тепачка – докато свършат прането бая се баялдисват. Така и тук – той играе, но тепа с краката, после се баялдисва, запъхтява се, изморява се и седне на стола и диша с отворени уста, дано се отмори. Играл ръченица и сега седи и пъхти уморен и за нищо не го бива в момента и не иска да мисли. Ето това е затвореният кръг на българската музиката!” „А какво нещо е отворен кръг, Учителю?” – го попитвам аз неразбиращ нищо. Учителят взе цигулката си и излязохме навън, където имаше около 50-60 човека наши приятели насядали. Беше неделя към 5 часа следобед. Когато учителят се зададе с цигулка в ръка, всички се зарадваха, защото знаеха от опит, че в такива случаи той даваше някоя нова песен. Ни е присъствахме на един исторически момент, на който Учителят изсвири „Слънчеви лъчи” за първи път. Когато свърши, каза: „аз съм работил 15 години върху тази песен да я създам, но досега не съм я пял и свирил пред никого!”
В този момент имаше сестри-музикантки – сестра Давидова, Весела Несторова. И тогава Учителят повтори много пасажи от „Слънчеви лъчи” и така се научи тази песен. Според мен тогава той ни даде и думите, но останалите твърдяха друго – че са дадени от Весела Несторова. Възможно е и това.
Накрая Учителя обясни, че това което свири е българска музика в отворен кръг. Отворен кръг означава, че като свири и играе човек, да завърши песента и играта пълен с енергия, да чувства порив да се захване за работа. Да има едно възходящо течение на мисълта, да има едно разширение на чувствата във възходяща посока, а не да бъде изморен и да иска да почива от преумора. Учителят ни даде пример как да се играе ръченица в „Слънчеви лъчи”, която да има възходящо начало. Когато изучавахме упражненията беше топло време и Учителят нареди да се сложи един голям стожер на поляната и на него да се сложи голяма лампа от 1000 вата, която да осветява поляната до късно вечер. Така ние разучавахме Паневритмията и „Слънчеви лъчи” под ръководството на Учителя. Така той ни показа как българската музика може да излезе от затворения музикален кръг. Това започва от медитацията: Ти си ме, мамо, човек красив родила…”
Елена Андреева си спомня, как са дадени „Лъчите”: „Учителя даде „Слънчеви лъчи” на Изгрева и разучаването им продължаваше до вечерта. Като дойдат всички след работа и пуснат една голяма лампа от 1000 свещи и светне поляната и там ги учихме. Всичката музика от Паневритмията е на Учителя с изключение на разработката на Ангел Янушев, който направи едно допълнение към „Колко сме доволни”, която Учителя одобри.
Упражненията Катя Грива ги играеше най-хубаво от всички сестри. Ярмила според мен също ги играеше много хубаво.
Паневритмията на Рила се играе на всички езера без шесто и седмо. Ставаше непосредствено по идея на братята или най-често на Учителя, когато го питаха сутрин, къде ще играем. На първото езеро слизахме за дърва. Ако Учителя ни кажеше да слезем само за дърва, нямаше да стане, а за Паневритмия всички слизаха и на връщане носехме дърва. Друг път Учителя казваше: „Днес ще играем на третото езеро!” При лошо време правехме Паневритмията на лагера при второто езеро.”
В спомените си за този период Наталия Чакова разказва: „Оставаше един ден до Петровден – имения и рожденият ден на Учителя. Този ден се празнуваше много красиво. За случая всичко се почиства и измива, защото идват стотици от града и от провинцията, за да поздравят Учителя. Ние, няколко учителки дошли за през ваканцията от провинцията, решихме да измием и подредим салона за празника. По едно време гледаме Учителя иде и носи една чиния с едри зрели кайсии, подава ни я да се почерпим и отива на пианото. Свири някаква мелодия. Ние оставяме работата и го заобикаляме. Почнахме да тананикаме мелодията, която ни беше малко позната – част от „Идилията”. Скоро я запяхме по-високо и по-смело. „Рекох, може да се даде упражнение по тази мелодия!”Стана, нареди ни две по две и започна да дава упражнението. Пеем и играем, пеем играем… така беше дадено упражнението „Лъчите” в навечерието на Петровден.”
В спомените на цигуларката Мария Златева можем да намерим ценни препоръки: „За да не закъсняват приятелите през седмицата за работа, Учителя се съгласяваше да се съкратят упражненията, според случая. Брат Симеонов прескачаше „Първият ден на пролетта” като най-дълга. Учителят обаче препоръчва винаги да се свирят първите три упражнения – „Първият ден на пролетта”, „Евера” и „Скачане”, а после може да се прескача през едно, като единия ден се свирят четните упражнения, а на другия – нечетните. На празник и през почивни дни се свири цялата Паневритмия. Сигнал за кое упражнение предстои, да не се дава, за да наработват приятелите будност и да следят кога почва то. Учителя също препоръчва на музикантите да се разпределят на групи – едни да свирят, други да играят, защото всеки, когато играе ще наблюдава, да види какви подобрения могат да се направят.
За „Пентаграмът” Учителя препоръчва на музикантите да свирят ритмично, за да могат ритмично да се вдигат и свалят ръцете при игра. За края на упражнението, когато се правят кръговете с ръцете, трябва да се подчертава ритъмът, за да става едновременно от играещите. При „ето” – ръцете се движат нагоре, при „веч” – надолу, при „идем” – нагоре и т.н. При „Лъчите” накрая при „летенето”, когато се пее „туй” – ръцете отиват надолу, а при „рай” – нагоре, всички едновременно и според музиката да се движат ръцете. При създаването на Паневритмията Асен Арнаудов и Ангел Янушев взеха участие, особено в „Слънчеви лъчи”.”