История и хронология - работна
5.Паневритмия от 80-те години.
Докато в България последователите на Учителя са подложени на гонения и репресии и Паневритмия се играе инкогнито в планината през август и през неделните дни в полите на Витоша, то във Франция е точно обратно. Десетки и стотици хора играят всяка сутрин от 22 март до 22 септември постоянно през годините. Михаил Иванов е успял да разпространи свещения танц на всички континенти. В Америка Виола Бауман издава Паневритмия през 1979 г., която е буквален превод на изданието от 1938 г. Анина Бертоли си работи регулярно в Париж със своята малка, но сплотена група. Ярмила Менцлова чака своя час да изпълни заръката на Учителя – да сложи Паневритмията на една принципна и професионална основа. Невидимия свят като че ли е изтеглил своето благословение от България и с пълни шепи го е излял върху Франция. Там Учението намира своята естествена почва и условия за израстване.
При пребиваването си във Франция през 70-те години на ХХ век Ярмила Менцлова е предан и неуморен работник на нивата на Учителя. Тя организира курсове по Паневритмия в Париж и летни стажове в полите на Алпите, в областта Райхщат. Там преподаването по Паневритмия започва в клуба „Спорт и култура”. По-късно Ярмила има на разположение лятна вила, предоставена от близки приятели французи. С голяма любов и голямо умение тя обяснява упражненията, като набляга на търсенето на вътрешния смисъл на движенията. Обучава няколко французи, които много добре усвояват Паневритмията и усъвършенстват движенията. Двама от тях са семейство Гобо – предани последователи и до днес на Учителя. По-късно те също правят курсове в Париж и на Алпите.
Ярмила Менцлова следва пътя си в живота, а именно да направи едно подобрено ръководство по Паневритмия. В спомените си приятели, които са я познавали споделят, че това поръчение е осмислило нейния живот и е се е превърнало в кауза. Семейство Гобо твърдят, че Ярмила е работила дълги години над ново издание на Паневритмията. Така тя вероятно предчувствайки близкия си край, през 1982 г. поканва в Париж Крум Въжаров, за да завърши делото на живота си. Ето какво си спомня по този повод Крум Въжаров: „След заминаването на Учителя Ярмила започна да работи върху уточняването движенията на Паневритмията и тяхното описание. Но тогава това в България не можеше да се реализира, затова тя се върна във Франция, за да може да работи и да финансира едно издание на Паневритмията.
По-късно Ярмила знаейки, че съм присъствал още от самото зараждане на Паневритмията и съм работил през всичките години целенасочено за нейното изучаване, след като емигрира за Франция, поиска да ѝ помогна в описанието и в уточняването на движенията. През 1982 г. аз заминах за Франция, където прекарах два месеца. Тя беше подготвила конструкцията на книгата, а аз дадох смисъла на всяко едно движение, неговия духовен смисъл и проекция съгласно Словото на Учителя. Така че аз взех дейно участие в уточняването на нейната Паневритмия. Аз съм съавтор с нея, макар че това не е писано. След като Ярмила уточни, написа книгата, тя я даде за печат на едно издателство. Аз се бях върнал вече в България. Но се случи най-неочакваното – някой я удря по главата и тя си замина от този свят.
Това беше намеса на тъмните сили, които решиха да я премахнат, за да не излезе Паневритмията. Но тя си завърши работата, като войник и плати с живота си за това. Това не е малко, да платиш с живота си своя идеал и онова, което работиш толкова години за делото на Учителя.
Когато получихме книгата тук специално Галилей Величков ми обърна внимание върху някои музикални текстове, които бяха разместени. Имаше някои малки грешки при описанието на самите упражнения.
По-късно ние я преведохме на български език заедно със сестра Антония Бобекова, като всичко успяхме да уточним и да изправим пропуските.
Ярмила познаваше много малко Учителя, докато беше жив. А аз съм от 1927 г. в Братството и съм присъствал при създаването на Паневритмията от самото нейно начало и съм я играл през цялото това време. И продължавам и досега да я играя, особено като се наложи да подготвям младото поколение. Никога не съм мислил, че ще предавам Паневритмията, даже съм се смятал за един от най-обикновените. Но Учителят, който вижда далеч и знаеше всичко, че аз ще бъда този, който трябва да подготвя младите. Той прояви особено внимание към мен за Паневритмията. Тогава той дойде да играе с мен, за да пробуди известни центрове. И когато разбрах, че ще уча младите, тогава се наложи да проуча много добре и основно Паневритмията. Аз си зададох тази задача, да я проуча основно. Разговарял съм много с Катя Грива по този въпрос. Повече от двадесет години аз работих с младите и подготвих група, която познава Паневритмията, за да може да продължи делото на Учителя. Разговарял съм и с други братя и сестри и съм ги наблюдавал, как играят.
Групата от Ярмила, Мария Тодорова и Елена Андреева, които са съставили текст с обяснения на упражненията на Паневритмията [през 50-те години] и са направили снимки, не е работила професионално. По-късно Ярмила свърши тази работа. Те не са специалисти и не могат да опишат и да намерят подходяща система и метод да изложат Паневритмията, както трябва. Паневритмията на Ярмила от 1983 г. вече е на нивото на един голям специалист. Не случайно Учителят ѝ беше казал, че ще оправи Паневритмията.
Сега [1990 г.] Паневритмията на Ярмила е готова за печат. Аз смятам, че Мария Митовска ще може да довърши тази работа, така както трябва. Тази книга трябва да излезе на български. Трябва да се зачете трудът на Ярмила и да се покаже, че тя е положила старание, време и сили, за да изпълни задачата, която ѝ бе дал лично Учителя.
По време на моето изучаване на Паневритмията, аз разговарях с много приятели, наблюдавах много стари братя, как я играеха и от всеки съм взел по нещичко и прибавих към това, което сам знаех и помнех. Затова смятам, че съм достатъчно подготвен, за да я предавам правилно. И младежи, с които 20 години работех я знаят много добре и правилно и могат да бъдат образец и да я предават и на онези, които желаят да я научат.”
През късната есен на 1983 г. книгата е вече излязла. На корицата като година на изданието е написано 1984, но тя излиза по-рано по настояване на поръчителите. На първите страници присъства и посвещението на Ярмила към Мари-Елен Ши с дата 24 ноември 1983 г., което е близо до датата на излизане на Паневритмията. С това посвещение се разсейват съмненията, че Ярмила не успява да види с очите си изданието.
Паневритмията представлява луксозно издание, което отговаря на Високия идеал според параметрите на своето време. Структурата е семпла, едносъставна. Езикът – достъпен и комуникативен, без да натрапва професионална или друга терминология. 15-те глави включват два предговора и музиката за упражненията, буквално препечатана от 1938 г. Най-голям обем от книгата, около 1/3, заема описанието на движенията. Авторът се е стремил да се придържа към съвременните тенденции на хореографското изкуство. Цитирани са редица актуални имена и техните произведения като например тези на Айседора Дънкан, д-р Франсис Лефебюр, Рудолф фон Лабан и г-жа Фе Хелес, работили в областта на съвременния танц, както и върху влиянието на движението върху характера на човека. Изобилстват цитати от беседи и статии на Учителя, измежду които „Царството на живата природа” и Паневритмията от 1938 г.
Професионалният подход на Ярмила Менцлова може да се види също и в начина, по който тя решава да изобрази движенията. Използвани са снимки, но най-вече графики (не рисунки), които напомнят за неприривността на движенията. Това описание дава една по-голяма широта и свобода при изпълнението на Паневритмия.
Един от най-важните въпроси, който това издание разрешава кардинално е примиряването на Паневритмията от 1938 г. с тази от 50-те години с участието на самата Ярмила, Мария Тодорова и Елена Андреева. Интересно е да се проследи изключителната приемственост с двете издания на Паневритмията, както във философската и хореографската си част, така и в музикалната. Нотният текст при Ярмила Менцлова е препечатан същият, както е през 1938 г., но с една съществена разлика – в първите десет упражнения е внесена корекция на 6, 7 и 8 упражнение. Осъзнавайки в пълнота проблема, Ярмила Менцлова се решава на единственият изход в този случай – а именно да направи тактовете четен брой. Това решение тя съвсем не взима сама, а с подкрепата и препоръката на тогавашния елит от музиканти, начело с Асен Арнаудов. Затова свидетелстват редица факти и участници, за които стана дума и в спомените на Димитър Грива. Друг известен музикант, чиято творческа и професионална реализация е също във Франция, Венцислав Янков, споменава, че има аудиозапис на пиано и цигулка от това време, в който той участва на пианото. Този запис е също с коригирани тактове, както изисква синхронизацията с движенията при първите десет упражнения.