История и хронология - работна
4. Първи издания на Паневритмията.
Първият поетичен текст на Паневритмията е от 1935 г., който е издаден със заглавие „Паневритмия”, с автор Асинета – псевдоним зад който стои името на поетесата Олга Славчева.
Първото издаване на Паневритмия става през 1938 г. За времето си излиза като луксозно издание в голям формат. Състои се от три части – паневритмичните упражнения, музика на Паневритмията (разработка за две цигулки) и трета час – принципи на Паневритмията. Описанието на движенията е направено от Милка Периклиева – една от най-изтъкнатите детски учителки в София. В педагогическите среди се ползва с уважение и популярност, тъй като до 1941 г. тя издава четири книги с подвижни игри, ръководства и др. пособия подходящи за деца в детски градини. Тази нейна известност ѝ дава възможност през летните месеци да бъде назначена и за учителка на детската градина при „Близкоизточната фондация”. Тя много добре проучва както движенията на Паневритмията, така и съпровождащата я музиката, тъй като самата свири на пиано. Това я прави много подходяща по-късно за въвеждане на Паневритмията в българските училища.
Милка Периклиева си спомня ясно мигът, в който получава поръчение от Учителя за описание на упражненията: „Една сутрин, когато музиката на Паневритмията вече се чуваше, подтичвах закъсняла по шосето към Изгрева. Минавайки покрай салона, съзрях Учителя, който този път не играеше, а стоеше пред приемната и отдалеч наблюдаваше играещите. Поздравих го и за момент спрях. Бях малко смутена, че съм закъсняла.
- Харесват ли ти упражненията? - запита ме той.
- Много са хубави, Учителю. Защо не ги опишете, за да могат да се разпространяват повече? - отговорих аз.
- Ти можеш ли да ги опишеш? - като че ли очаквах този въпрос.
- Ще се опитам.
В мълчание разменихме някакви мисли. Почувствах се с крила. Погледнах Учителя, който продължаваше да наблюдава играещите. В тези няколко минути имах чувството, че е било определено от Някого, да мина покрай Учителя в този час и да получа тази задача. Без да споделям с никого, се залових за работа. Всеки ден записвах движенията на едно-две упражнения. Когато бях готова с всички упражнения, занесох ръкописа на Учителя и му го прочетох. По израза на лицето му разбрах, че е доволен.
- Иди при брат Боев, проверете ги и нека ги напише на машина – каза ми накрая той.
Изпълних казаното. Заедно с брат Боев изгладихме текста и написан на машина, аз го предадох на Учителя. Изминаха се месеци, година, две. Една вечер, когато минавах край салона, светна лампата пред приемната. Учителят изпращаше гости от града. Както всякога, заобиколихме го. Този път той държеше в ръка книга със синя корица, голям формат. Погледна ме, подаде ми книгата и каза:
- За Бога така се работи! - наблягайки на думата „така”. От всеки звук на тази дума, като че ли излизаше светлина.
Приех подаръка, благодарих и несъзнателно повторих в себе си думите Му, а душата ми беше пълна с радост...След този случай ясно почувствах, че ми се даде някакво благословение и успех в работата и мълком, без думи, разбрах един закон: „За Бога даром се работи и даром се получава.”
Нотният текст е дело главно на Кирил Икономов, изтъкнат музикант в средите на братството. Знае се, че Учителя му поставя задача да работи заедно с Асен Арнаудов, тъй като той е човекът записвал по-голямата част от Паневритмията при нейното начално даване, но Икономов разработва всичко сам. Там той включва и своят аранжимент за втора цигулка. По спомени на приятели, Учителя му прави забележка, защото не е изпълнил неговата заръка. Кирил Икономов определя и темпата на Паневритмията с хронометър и метроном с помощта на Учителя. За третата част – „Принципи” – отговорност поема един от най-изтъкнатите и подготвени за целта ученик на Учителя, Боян Боев.
В Паневритмията от 1938 г. има един сериозен пропуск, който се мултиплицира в следващите издания, като през годините е търсен различен начин за неговото разрешаване. Съществува несъответствие между движение и музика в първите десет упражнения. Имаме забележката още на първа страница, че всички движения [упражнения] са на десен крак и след това – описание на всичките десет упражнения, че започват на десен крак. На практика музиката казва друго. Тъй като музикалните тактове на 6, 7 и 8 упражнение са нечетен брой (тек), три от упражненията 7, 9 и 10 ще трябва да започват на ляв крак.
В това издание има два интересни факта. Тук за първи и последен път се появява духовното име на Учителя, Беинса Дуно. Другият интересен момент е, че освен на български в първите страници има и текст на френски, което продължава и при имената на упражненията в музиката, т.е. съществуват два варианта – на български и на френски. Вероятно е засвидетелстван голям интерес от страна на братството във Франция и това е начин поне частично изданието да може да се ползва там.
През 1937 г. Михаил Иванов отива във Франция с поръчение и препоръки от Учителя да работи за разпространяване на учението там. В следващата 1938 г. вече има солидна група около него, която проявява голям интерес и към Паневритмията. Същата година в България през лятната ваканция се връща Ярмила Менцлова, за да попадне на Изгрева и да впечатли всички със своите танцови умения. Ето какво си спомня Крум Въжаров: „През 1938 г. Ярмила не беше виждала Учителя, нито беше виждала или играла Паневритмия. Аз я заведох на едно събиране при Симеон Симеонов, на което беше и Учителя. Когато музикантите засвириха Паневритмията, тя започна да играе. Като последователка на „свободния танц” цялото ѝ тяло и вътрешно естество трябва да даде рисунък във въздуха на музиката, която се слуша. Ярмила започна да играе онова, което ние вече бяхме изучили, а нямаше откъде да го знае. Всички се вторачихме в нея, а аз бях изненадан най-много. Тогава Учителят каза: „Вижте каква връзка има между музиката и движенията!” В музиката се съдържат движенията, но трябва да си специалист, за да доловиш това. Така тя влезе в духа на Паневритмията, защото при балета има палцово изпълнение и точно определени движения. Но при „свободния танц” има нещо друго – с цялото тяло ти изразяваш музиката. Така Ярмила се свърза в това поле, откъдето идва музиката, но за да се направи, е необходима висока култура, затова тя изуми всички, които присъстваха.
Това е причината, за да се обърне по-късно Учителят към нея и да ѝ поръча да „оправи гимнастиките”. Но тя не познаваше упражненията и аз я свързах с Катя Грива, която много добре знаеше Паневритмията. Лично Учителят на нея е показал упражненията. По-късно се включиха и други сестри. Но едно е да играеш точно и правилно, а друго е да описваш упражнения. За последното е необходимо да бъдеш специалист. И затова Ярмила се яви тук със своята професионална подготовка да опише упражненията.”
За същата случка разбираме и от писмото на Боян Боев от 21 януари 1939 г. до Ярмила, където той подробно описва думите на Учителя, които той е казал вечерта на събирането в Симеон Симеонов. Също така брат Боев записва и думите на Учителя от срещата им на следващия ден, когато Ярмила лично посещава Изгрева. Ето няколко реда от писмото: „Получи се Вашето писмо. Четохме го всички. Прочетохме го и на Учителя. Хубаво ще бъде през това лято да дойдете с нас на Рилските езера, гдето отиваме с Учителя всяка година на палатки. Ще дойдат и много наши приятели от Франция. Вие можете да дойдете с тях. Тогава Учителя може да Ви даде нови упътвания в тази област, в която работите. Вашето изкуство може да допринесе много за разпространението в света на новите идеи и за вливане на една мистична струя в живота на човечеството.” Още в първото си писмо от края на 1938 г. Боян Боев ѝ пише за това: „Много се радвам, че направихте връзка с Учителя. Вие може да го запитвате и той ще Ви дава упътвания. Както чухте, той Ви каза, че като дойдете идното лято тук и на Рилските езера с нас, ще Ви даде някои методи.”
В следващото си писмо от 20 април 1939 г., той ѝ пише: „Любезна, сестро Менцлова, хиляди поздрави от Изгрева! Получих писмото от Париж, в което се говори как Вие сте се запознали с мнозина братя и сестри и сте играли някои наши песни, между другото и „Идилията”. Това ни много радва. Ако можете да дойдете с нас на красивите Рилски езера това лято, ще можете да играете и много други наши песни. На езерата ние всяка сутрин играем Паневритмията. С братски поздрав: Б. Боев.”
През пролетта на 1939 г. във Франция в една от близките гори до Париж – Сен Ном ла Бретеш, се събира голяма група около Михаил Иванов, за да разучават упражненията дадени от Учителя. На 26 август в същата година той споделя в писмо до Боян Боев: „Относно Паневритмията вече много пъти се събирахме няколко братя и сестри, за да я разучим заедно с Ярмила (сега тя е във ваканция). Паднаха доста песни и добро настроение. Имаше моменти, когато братята и сестрите достигаха на брой 20. Бавно върви Паневритмията по много причини – поради големината на града, всеки е зает, но въпреки това все повече и повече расте интереса и желанието да се изучи. Трябват ни музиканти за това! Имаме един проект и дано Бог да ми помогне да се реализира и той е следният. Ще гледам да намеря цял оркестър, на който ще платя (още нямам идея за цената), за да може всички упражнения да бъдат зарегистрирани на грамофонни плочи. Ако това можеше да стане в София с нашия оркестър, защото тук ще трябва да се аранжират всички упражнения за различни инструменти. Това е трудно. Там вие имате партитурите за всички инструменти, вече готови, аранжирани.”
Малко преди да си замине Учителя, когато почти е спрял да излиза от стаята си, той дава едно от последните си важни наставления на Ярмила Менцлова. Мария Златева си спомня за този ден следното: „Беше към 20 декември 1944 г. Аз и сестра Ярмила Менцлова се разхождахме по кръга на поляната, където сутрин играехме гимнастиките. Бяхме приятно изненадани, когато видяхме Учителя – блед, но заметнат с пелерината си – да се приближава към нас. Когато бяхме съвсем близо, той каза на Ярмила: „Вие, сестра, ще оправите гимнастиките!” „Учителю, аз не мога да ги дам правилно. Ще ги играя като балерина.” „Не! – прекъсна я Учителя – Вие ще се допитате до тия сестри, които бяха край мен, Катя Грива и другите. Вие ще оправите Паневритмията!” След това се обърна и си замина. Тогава Учителят е избрал сестра Ярмила, тъй като тя самата е балерина и би могла да бъде добър образец за правилното изпълнение на упражненията.”