от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

От Учителя - работна среда

Паневритмия

История и хронология - работна


4. Паневритмия от 70-те години.

През 1969 г. цяла зима и пролетта три-четири млади жени, между които и Мария Митовска, се обучават на Паневритмия от Катя Грива. След разучаване на упражненията, те биват изпитвани за точността на изпълнение. Тъй като Паневритмия в периода от процеса срещу Братството през 1957 г. до 1970 г. не се играе регулярно, Георги Томалевски пише молба до Директора на вероизповеданията и иска официално разрешение това да става в гората до телевизионната кула. Такова разрешение се получава и започват да се събират около 30-40 души, главно възрастни приятели с по 1, 2 или 3 цигулки. По спомени на Вергилий Кръстев в началото е имало проблеми с Паневритмията – всеки се опитва да коригира всеки и да го обвинява, че играе неправилно. Това вероятно идва вследствие на продължителния период, в който не се е практикувала Паневритмията и е нормално някои детайли в упражненията да се позабравят. Николай Дойнов купува скъп полски магнетофон за 1500 лв. [това са 10 лекарски заплати], който свири на батерии и когато няма жива музика, се играе на записът направен от Филип Стоицев през 1971 г. Понякога се е стигало до спиране на касетофона по време на игра, за да се изяснява дадено упражнение.

На 5 март 1971 г. в дома на Игнат Котаров в пълна нелегалност е направен аудиозапис на Паневритмията и песни на Учителя в разстояние на три дни. Това начинание става благодарение на Филип Стоицев, който прави и всичките аранжименти. Инструментите които участват са: първа и втора цигулка, пиано, контрабас и флейта. Записите са направени с обикновен магнетофон в стайна обстановка.

След 1971 г. за две-три години се разрешават лагери на Рила, където понякога се събират ок. 150 души. Но след 1974 г. има нова забрана за лагеруване на планината. Милицията тогава, се качва и разгонва всички присъстващи. Започват нови преследвания и репресии срещу последователите на Учителя. На седемте езера не се разрешават вече лагери. От 1975 г. до промените в пълна секретност една малка група от около 30 човека се събира в местността „Сфинкса” близо до връх Мусала. Там приятелите играят Паневритмия и си прекарват съборните дни. Престоят им там е обикновено за месец. В последните години присъстват и доста чужденци. Главен организатор на този лагер е Крум Въжаров. Той е човекът, който методично и целенасочено работи с младото поколение – изучават Паневритмия, окултни науки и главно Словото на Учителя.

На 21 и 22 април 1973 г. Димитър Грива прави студиен аудиозапис на Паневритмията в радио „Монте Карло”. Това е първият българин осъществил тази идея. Ето спомените му за паметното събитие: „През 1944 г. когато бяха бомбардировките над София, Учителя праща Б. Боев при мен с поръчение да направя Паневритмията за голям симфоничен оркестър. Така аз останах на Изгрева сам с бай Ради и си довърших работата по оркестрацията. Всяка кола от Паневритмията като завършвах на 10-15 дена я носех в Мърчаево на Учителя. Той я преглеждаше и после я вземах и подвързвах. По-нататък трябваше да я издам някъде, за да завърша задачата, дадена ми от Учителя. Трябваше да се запише, защото партитурите стояха. В България тогава нямаше условия и аз пътувах често до Франция. От друга страна приятелите-французи ми казваха: „Вие може да сте свикнали да слушате Паневритмия с цигулки, с китари – сватбарски оркестри, но ние искаме да я чуем в един симфоничен оркестър.” Моята мечта още в София беше да я запиша с оркестъра на Монте Карло. За мене е един от най-хубавите оркестри, които съм слушал. Отивам аз и намерих диригента, това е директорът на филхармонията в Монте Карло. Той е от унгарски произход, много благороден човек и интересен музикант. Името му е Тибор Кантона. Аз му подарих „Учителя говори”, отпечатана на френски език. Той бе слушал за нея. Учителят има голям авторитет сред розенкройцерите, а маестрото беше такъв. Той ме попита колко пари имам, на което отговорих, че като платя на диригента ми остават 15 000 франка. За 40 мин., колкото траеше Паневритмията, трябваше да се платят 40 000 франка, но г-н Кантона отвърна: „Можете да започнете утре!” Вземах един много добър бас от операта, който изпя „Аум”.”

През 1977 г. Мария Митовска и Георги Кисьов записват цветен филм на Паневритмия с оператора Данаил Жеков. Мястото е Рила в Мусаленския дял под връх Иречек. Цялата техника е качена на гръб в пълна секретност. Музиката е на касетофон. Този видеозапис представлява изключително ценен източник, от който може да се види нивото и начина на игра на Паневритмията за времето, когато е правен.

Димитър Грива осъществява още един аудиозапис на Паневритмията, но този път в зала „България” през 1978-1979 година. Залата е съвсем празна, както се изисква при запис. Все пак там присъстват само няколко приятели: Нестор Илиев, Георги Томалевски, Борис Николов и Жечо Панайотов, както и една полска писателка живееща тук – Ванда Смуховска, съседка на Грива. Там басът, който пее „Аум” се казва Динков. Записът е направен от Софийска филхармония. В оркестъра по това време по една случайност е новопостъпилия млад музикант – Петър Ганев.

Ето някои разсъждения на Димитър Грива по отношение на пропуските, които са направени в музиката на Паневритмията и неговите корекции, които той е нанесъл: „В записаната от учениците музика има някои малки грешки, но когато тези песни попаднат в ръцете на един професионален музикант, той може да ги отстрани. Те не са фатални грешки. По този повод, за да сме по-стриктни се събрахме около 1974 г. тримата с Асен Арнаудов и Мария Златева. Много от песните са нотирани от Асен Арнаудов. Много хубаво записваше той, беше един от най-добрите записвачи и на Паневритмията, и на песните. Така тримата нанесохме някои поправки на песните в нейната песнарка. А в Паневритмията аз съм направил поправките и мога да кажа кои са. Всеки един музикант ще може да ги разбере.

Учителя даваше упражненията фраза по фраза – да кажем днеска е дошъл до една фраза, утре – до друга. Така едната фраза завършва на първото време на следващия такт, ако е последна, но ако след тази фраза следва нова, от този последния такт започва друг. И затова в първите упражнения от „Първият ден на пролетта” по едно време трябва да си смениш крака, защото се получават тек такива тактове. Това нещо съм го избегнал в моята Паневритмия и ако се играе по нея, такова нещо няма да се получи. В отпечатаната Паневритмия [1938 г.] има пропуск – удълженията. В тази, която аз записах в Монте Карло, в моята партитура това е коригирано. Даже един научен работник [Александър Берендеев] повдигна този въпрос на една среща вкъщи, защо се е получило това разминаване.

Много просто: така са я отпечатали, както се е записало грешно тогава. Например – вчера свършват дотук, но Учителя продължава нататък, така който е записвал, оставя този такт и започва нататък. Но трябвало е преди това да се види, че вътре в онова упражнение накрая се получават тек тактове. Ако се изсвирят всички упражнения от „Първият ден на пролетта”, ще се види, че то цялото е на чифт такт, през два такта става всичко. Това е ритъмът вътре – през всеки два такта, това е една фигура.

В „Първият ден на пролетта” ако се забележи как го играят, по едно време прескачат там, затова аз съм махнал три такта, за да бъдат точно нещата. За тази корекция знаят всички музиканти. Това аз го направих със съгласието на Асен Арнаудов. Той е човекът, който най-много е записвал Паневритмията, повече от половината. Тогава е бил студент, а после беше в Мюнхен, след което стана професор по арфа в академията. Асен беше от музикантите, които свършиха много работа по време на раждането на музиката на Учителя. Срещнахме се и си обяснявахме, как са станали тези неща.

За тези поправки аз поемам една такава отговорност, защото е защитима от гледището на музиката. Освен това Учителя каза, че тази Паневритмия ще се развие един ден. Той ни я даде като една мелодия, няма да вземе да я хармонизира, оркестрира – това го остави на нас. Когато ние започнем да правим това нещо, да я хармонизираме, да я оркестрираме, ние ще ги намерим тия пропуски. Те са много явни, гдето се казва, азбучни истини. Очевидно е, че проблемът е в начина, по който е работено – днеска е дотук, утре е дотам. Паневритмията не е на един път записвана, особено такова дълго упражнение като „Първият ден на пролетта”.

Нашата работа беше да го документираме, а що се отнася до грешките, всеки професионален музикант ще разбере, че е грешка и няма да има спор. Тука някои от нашите някак фанатично държат на някои неща. Ние поправихме очевидните грешки, защото някъде може да има и печатни грешки, не само редакционни. Ние някой път акцентираме върху неща, които не са фатални. Това всеки един музикант ще разбере. Важното е, че Паневритмията е издадена и е цялостна. Всяка регистрация, която ще прави един композитор или музикант, тези тактове, които аз ги махнах – три в първия номер и по два по-нататък, ще ги направят и те.”