от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

От Учителя - работна среда

Паневритмия

История и хронология - работна


2.Паневритмия от 50-те години на ХХ в.

Картината на Паневритмията в България след 1944 г. е пъстра. Ето как изглежда тя през погледа на Мария Тодорова: „В началото, когато се даваше Паневритмията, се създаде една група, която да предава упражненията на останалите приятели, които идват на Изгрева. Така къде по-рано, къде по-късно те научаваха упражненията и се обучаваха взаимно един другиго. Обикновено става така, че всеки, който идва, хваща се в кръга, поглежда онези, които са пред него и играе според, това, което вижда. Така дойдохме дотам, че не всички играехме правилно Паневритмия. С годините едни играеха едно, а други – друго.

Минаха няколко години, след като Учителя си замина и веднъж на Паневритмия стана някакъв спор. Оказа се, че всеки играе, както си я знае, но приятелите не бяха я разучили добре. Тогава се сетихме за поръчението на Учителя към Ярмила, да оправи Паневритмията. Тя беше балерина и хореографка, имаше двигателна култура и знаеше от балета, как точно могат да се опишат и да се дадат упражненията. Но се оказа, че и тя не ги знае добре. Тогава ние ги показвахме – аз и Елена Андреева. Намерихме и една млада сестра от Варна – Магдалена Иванова Петрова [родена ок. 1930-2005, по това време студентка в София, живее при Елена Андреева], която да ни бъде като манекен-модел и чрез нея се показваха упражненията. Тя ги играе, а ние седим отстрани и коментираме всяко движение, как трябва да се играе и как трябва да се запише. Така работихме няколко месеца и свършихме тази важна работа. Направихме протокол и се подписахме трите – аз, Мария Тодорова, Ярмила Менцлова и Елена Андреева. Във всяка една от нас остана по едно копие. След това аз извиках фотографа Васко Искренов и той засне всички упражнения, които ние играхме с Ярмила. Това бяха около 100 пози.

Елена Андреева размножаваше своя екземпляр и едно копие изпрати на Анина Бертоли във Париж, да го отпечата на френски език. Елена извика една художничка и като ѝ показа упражнение след упражнение се направиха скици, които после се приложиха в изданието на Анина. Но този превод не отговаряше на това, което ние бяхме направили, тъй като според А. Бертоли трябвало да се обясни по-добре на французите.”

Елена Андреева споделя следното за същата ситуация: „След заминаването на Учителя аз повдигнах въпроса, че не се играе точно и правилно Паневритмия. Аз това го казах, защото смятам, че проучих упражненията, може да не съм ги изпълнявала съвършено, но имах желание да го направя. Тогава събрах 5-6 души: Мария Тодорова, Ярмила Менцлова, Катя Грива, а това са стълбовете и при Нана, Бубата, на Славчо [Печеников] дъщерята, понеже тя имаше по-голяма къща. Тя беше цигуларят и още някой имаше, но не си спомням. Започнахме да проучваме едно по едно движенията с Ярмила и тя ги играеше в началото малко балетно, но аз съм прям човек и го казвам на Ярмила, защото тя е балерина, естествено, че така ще ги играе. Но после тя ги играеше много хубаво, когато така се вживя в упражненията и така ние ги направихме на точен текстуален запис. Направихме обясненията и ги заснехме на снимки с фотографа Васко Искренов. Тя [Мария Тодорова] го криеше от мен, че са заснели цяла поредица от снимки, защото мислеше, че и аз ще искам да ставам фотомодел. Текстът остана при мен, но когато хората го вземат и не ми го връщат. Сега съм взела текста, който е при Георги Георгиев, дето е мой близък, с трите деца. Сега неговият екземпляр е при мен, защото ми обещаха да ми направят на ксерокс две бройки, две течения, абсолютно както са там, без никаква промяна, както аз съм го писала. Искам това да го дам да се запази.”

Направеното описание на упражненията става някъде в годините след 1950 г., вероятно 1952-1953 г. Снимките на Ярмила и Мария съпътстващи описанието, показват приблизителната възраст на двете участнички. За Катя Грива няма достатъчно данни да е участвала активно в процеса на работа. В този екип отсъства и Милка Периклиева – човекът правил описанията от 1938 г.

Описанието на упражненията стъпва върху вече издадената Паневритмия от 1938 г., като тук се обръща внимание на тактовете, което спомага за по-голямата прецизност в изпълнението. Изпъква професионалният изказ и терминология на Ярмила Менцлова – авторът на текста. Тя е човек с хореографско образование и опит в тази област, тъй като е присъствала в Школата на „свободния танц” на Айседора Дънкан.

Проблемът, който възниква в Паневритмията от 1938 г. с несъответствието между музика и движение, тук е разрешен в полза на музиката. Забележката, която присъства на първа страница през 1938 г., за това че „всички движения [упражнения] започват на десен крак” вече е премахната, а също упражненията 7, 9 и 10 са описани да започват на ляв, вместо на десен крак.