Лекции на младежкия окултен клас (пет книжки)
ЩО Е ЕДИНИЦА. ЧИСЛА И ДЕЙСТВИЯ
Девета лекция 14 декември, 1924
– Любовта ражда Доброто.
– Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.
Прочетоха се работите върху темата „Защо благоухаят цветята?“
За следния път ще пишете върху тема №8: Предназначението нагръбначния стълб в човешкия организъм.
Ще ви задам следните два въпроса: коя е първата дума, с която се пробужда човешкият ум, и коя е първата дума, с която се пробужда човешкото сърце? Върху тези въпроси само ще мислите, без да пишете нищо.
Какво подразбирате под думата отстъпи? Може да отстъпиш мястото, което държиш; може да отстъпиш в някое свое предприятие; може да отстъпиш от някоя своя мисъл и т.н. Допуснете, че вие искате да преминете една река. Ако тя е слаботечаща и водата и е едва до колене, вие ще можете да я прегазите лесно, но дойдете ли до една дълбока, бързотечаща река без мост, какво ще правите тогава? – Ще се спрете и ще отстъпите. Речете ли да прегазите тази река, ще се удавите. Ако човек отстъпи в известно направление по един начин, трябва ли да отстъпва във всички начини? – Не. Значи ще отстъпиш само в единия начин, но ще употребиш друг начин, друг метод за преминаване на реката. Кой е вторият метод, чрез който може да се премине реката?
Отговор: Чрез плуване.
Да, но не знаете да плувате. Кой е тогава третият начин?
Отговор: Мост ще направим.
Да, тази река може да се премине през мост, с лодка и т.н. Знаете ли защо ви задавам този въпрос? Какво отношение има преминаването на реката към вашия живот? Все трябва да има някаква връзка между едното и другото. Значи ако не можеш да постигнеш известна своя благородна мисъл по един начин, ще употребиш втори, трети, четвърти, пети, докато намериш онзи метод, който е най-подходящ за тебе. Ако не можеш да прегазиш реката, ще я преплуваш; ако не можеш да плуваш, ще вземеш лодка; ако не можеш да си намериш лодка, ще потърсиш друго някое средство, но все ще минеш реката! Може да я преминеш с балон или с аероплан, но все ще я минеш. Ако пък можеш да си направиш мост, още по-добре.
Този въпрос има приложение в психическия свят. Често съвременните хора губят, хабят своята енергия в празни усилия да постигнат някоя своя цел, но избраните от тях методи не съответстват на целта. Те не са избрали сгодно време, нито подходящи методи, чрез които да си въздействат.
Друг въпрос: какво трябва да бъде състоянието ви, за да постигнете една своя възвишена цел?
Отговор: Да имаме чистота.
Друго?
Отговор: Да бъдем готови да плуваме, да хвърчим и т.н.
И туй е добре. Трети въпрос: кога трябва да се оглеждате – когато морето е развълнувано, или когато е тихо?
Отговор: Когато е тихо.
Следователно, когато искате да се оглеждате, трябва ли да имате силна воля?
Отговор: Да.
Значи за да се оглеждате, морето трябва да бъде тихо. Това са ред въпроси, които ние още не свързваме, но само изнасяме за размишление. Когато се оглеждате, изисква ли се някакво усилие? Ако искаш да се оглеждаш, морето не трябва да е само тихо, но и прозрачно. Същото нещо е и с човека. Когато той иска да разбира, какво трябва да бъде неговото състояние? – Сърцето му непременно трябва да бъде тихо, а не развълнувано. Развълнуваното сърце препятства на човешкия Дух да види своя образ. Щом ние не можем да се оглеждаме, ние губим посоката на своето движение. Когато човек се оглежда, аз не разбирам само външния му образ, но и вътрешния, разумния образ.
Сега ще се спрем малко върху числата. Вземете числата 1, 2, 3 и 4. Като съберем тия числа, ще получим числото 10. Съгласно Питагоровата теория за числата, числата 1, 2, 3 и 4 са най-важните числа, а числото 10 е свещено число. Какво показва това число? – То показва, че всички точки, които образуват даден кръг, са дошли в съприкосновение с външния свят. Кръгът пък показва, че всяка точка от него също тъй е дошла в съприкосновение с външния свят. Числото 4 показва едно пълно завъртване на Живота. В числото 1 има деление (:1); в 2 – умножение (х2); в 3 – изваждане (–3), а в 4 – събиране (+4). Тия числа представляват закони в живота. Ако искате да делите, т.е. да разрешите един въпрос в живота чрез деление, вие ще употребите единицата; ако искате да умножавате, ще работите със закона на двойката; ако искате да изваждате, ще употребите третия закон, закона на тройката, или ще работите с числото 3; и най-после, когато искате да събирате, ще употребите закона на числото 4. Като разделяте човека, де ще поставите единицата? – Единицата ще поставите в ума на човека – там е истинското деление, чрез което ще можете да разрешавате мъчните въпроси. Вие не можете да умножавате единицата, нито да я изваждате, нито да я събирате. Тя не е производителна, но като се раздели сама на себе си, става производителна. Човек първоначално е бил единица. Това е основният закон. Първоначалният, космическият човек, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението е бил единица, която впоследствие се е разделила и от това деление са се образували умът и сърцето в човека. Така е произлязло и числото 2. С туй диференциране започва слизането на Духа. Следователно слизането на Духа подразбира отдалечаване от Бога. Първобитният човек доброволно е трябвало да слезе, за да научи един основен закон, който дотогава не е знаел. Значи от четирите закона той трябва да научи, че човек трябва да се разделя, да се умножава, да се изважда и да се събира, докато най-после се върне при Бога. По този начин човек ще направи един цял кръг. Това е еволюция.
Първите два процеса – деление и умножение, са процеси на слизане, а другите два процеса – изваждане и събиране, са процеси на възлизане. Делението е процес на смаляване, а умножението показва, че даден човек, след като се е смалявал, след като се е раздробявал, неговите частици най-после са се умножили. Умножението всякога подразбира предварителен процес на раздробяване. Да се умножиш, значи да се раздробиш – нищо повече. Вие мислите, че човек, който се умножава, се увеличава. Не, той не се увеличава, но се раздробява. Тогава според тази философия, как мислите вие, Бог, като създал човека, по-голям ли е станал, или по-малък? Това е един вътрешен процес. Някой мисли, че има много идеи. Не, вашата основна идея се е раздробила, затова изглежда, че идеите ви са много. Във всеки човек има само една основна идея – нищо повече. В даден случай във всеки човек преобладава само една основна идея. Например в даден случай вие сте гладен – единственото нещо, което занимава ума ви, това е мисълта да се нахраните; когато сте болен, единствената мисъл, която занимава ума ви, е да бъдете здрав; когато следвате в някое училище, главната мисъл е да завършите, и т.н. Само една основна идея има в ума ви, а останалите идеи са извън времето и пространството.
Някой път ви се струва, че вие мислите за много работи, но това са само части на едно цяло, части на една обща идея. Вие искате да бъдете здрав, да имате служба, но всички тия неща вкупом съставляват едно цяло, една обща идея. Каква е общата идея? – Общата идея в дадения случай е, че вие искате да бъдете щастливи – нищо повече. Ще кажете: „Ама аз мисля за благото на човечеството.“ – Това са само думи, само тъй се говори, но в даден случай всеки подразбира своето щастие. Когато някой се моли на Бога, и той има своето щастие предвид. Каквото и да прави човек, мисълта за щастието е основната мисъл, от която той не може да се освободи. И когато някой даже се самопожертва, пак мисли за своето щастие. Щом човек забрави себе си, тогава въпросът с него е свършен. Какво подразбирам под това? – Ще ви обясня. Да забрави човек себе си, значи да се върне от своя крив път – нищо повече! Туй значи да забравиш себе си. Онзи, който не разбира окултния език, не знае какво значи да забрави себе си.
В този чертеж имате едно постоянно отклонение на линиите. Наляво линията АД се отклонява в линията ДО, а надясно ВС се отклонява в линията РС. Тези линии показват ума и сърцето, които постоянно се отклоняват от първата посока на своето движение. Следователно така се ражда у човека едно раздвояване в съзнанието – по такъв начин се явяват две мерки за нещата. Питам ви: как ще приведете нещата към закона на единицата? Ще дойдете до първото положение и ще кажете: „Аз съм единица, която нито се умножава, нито се изважда, нито се събира.“ Единицата се подчинява само на един процес – на делението. После ще дойдете до второто положение и ще кажете: „Аз съм двойка, която се дели и умножава.“ Двойката има свойството да се дели и умножава. След това ще кажете: „Аз съм тройка, която се дели, умножава и изважда.“ И най-после ще кажете: „Аз съм и четворка, която се дели, умножава, изважда и събира.“ Следователно с четворката ще разрешите общия въпрос. То значи, че ти си на дъното на физическия свят. Най-мъчните въпроси се разрешават с числото четири. Небесните, идейните работи пък се разрешават с единицата. И като дойдете до единицата, трябва да разсъждавате идейно. Затуй под понятието единица ще турим в ума си Бога. Бог е единицата в нас. Той е първоначалният извор, от който ние пием. Двойката представлява Божия Дух, Който умножава нещата. Тройката е Неговото разумно Слово, което изважда човека от погрешките му. Четворката представлява материалният свят, в който човек събира опитности. Следователно материалният свят е подложен на всички процеси, на които са подложени и единицата, и двойката, и тройката – те всички влияят на четворката.
И тъй, какво разбрахте сега? Коя е основната мисъл от всичко, казано досега? Георги Радев, какво си разбрал?
Отговор: Че единицата не може нито да се умножава, нито да се изважда, нито да се събира, а само се дели.
При това в процеса на това деление тя се смалява, раздробява се. Двойката може да се умножава. Може да се направи следното сравнение: струната е една и ако тя се раздели на две и се дръпне, трептенията и ще се умножат два пъти, затова двойката представлява умножение. Тогава на какво ще уподобите тройката?
Отговор: На самия тон, който се изважда от трептенията.
Единицата може да се уподоби на Духа, двойката – на душата, тройката – на ума, а четворката, която събира всичко в себе си – на сърцето. Сега вие можете да направите проверка в себе си със законите на тия числа. Вие можете да премахнете известни мъчнотии в себе си чрез закона на делението; други мъчнотии можете да премахнете чрез закона на умножението; трети мъчнотии – чрез закона на изваждането, и четвърти – чрез закона на събирането. Това са четирите закона, чрез които може да правите опити, за да премахнете известни ваши мъчнотии. И обратното е вярно: вие може да усилите известни ваши добродетели чрез закона на делението; други добродетели може да развиете в себе си чрез закона на умножението; трети – чрез закона на изваждането, и четвърти – чрез закона на събирането. Също така вие може да усилите и способностите си пак с тия методи. Например вие може да усилите вашата памет или със закона на делението, или със закона на умножението. Едновременно вие може да употребите и четирите метода, но това представлява вече един сложен процес.
На първо място ще знаете, че законите имат сила само когато се направи един малък опит с тях, а тъй, както са дадени сега, това са само възможности. Може да е така, може и да не е така. Това са само вероятности. Опитайте се да видите можете ли да премахнете чрез деление първата мъчнотия, която срещнете. Ако не успеете, турете умножението, изваждането, събирането. Това са все методи: да правите опити, да знаете коя мъчнотия с кой процес ще се надделее. Вие ще считате тия числа за живи сили, с тях ще работите. Не считайте единицата за мъртва сила – тя е жива сила в Природата. Значи единицата сама себе си дели – тя е мярка за себе си. Тази мисъл за вас е още твърда, та се разтопява мъчно. Наистина тя е една от най-сладките мисли, но слюнка ви трябва и водица ви трябва. За да се разтворят всички сладки неща, жидкост се изисква – само така ще усетите техния вкус. И затова за всеки даден случай се изисква съответен живот. Умът трябва да е готов да възприеме и асимилира тази възвишена мисъл. За да схванете приложението на тия четири закона, изисква се съзнание. За един обикновен човек, за едно обикновено съзнание тия закони са неприложими.
Какво е значението на квадрата в окултен смисъл?
Отговор: Той показва противоречие.
Аз говоря за ония квадрати, които са поставени на лицето на човека. Такива квадрати има и на ръцете. Ако ги наблюдавате дълго време, ще видите, че тия квадрати се движат, променят мястото си. Това показва, че в целия човек става едно вътрешно движение. От това движение се видоизменят и всички останали форми. Например в ранната детска възраст веждите имат особена форма. Когато човек почне да остарява, веждите се видоизменят. У човека всичко се изменя по причина, че неговите мисли, неговите чувства, неговите силови линии, неговата деятелност изобщо, не са тъй хармонични, че да могат да запазят онази правилност, която Природата изисква. Вследствие на това тези квадрати се изменят така, че понякога образуват дисхармонични геометрически форми.
Какво е движението на носа у човека?
Отговор: Надолу.
Най-първо носът върви право перпендикулярно надолу. Той има една определена плоскост на движение в умственото поле, обаче слиза само донякъде. Може ли да слезе по-долу от устата?
Отговор: Не може.
Когато носът се продължава, мислите ли, че лицето остава в същото положение? – И цялото лице претърпява едно изменение. Ние можем да отбележим с колко се увеличава дължината на носа, каква е широчината му, и най-после можем да проверим дали носът се развива правилно, или малко се закривява. Същото е и с челото. Някой път известна част от челото се вдлъбва. Разбира се, тия вътрешни видоизменения не са само физиологически. Това е резултат на ред разумни сили, които работят в човека – те са линии на четвъртото измерение. Малките кубчета, малките квадрати, от които човек е образуван, постоянно се видоизменят и те ни определят какво е състоянието на човека. Можем да считаме, че човек е направен само от кубове: в центъра им има един централен куб, а около него са наредени всички останали кубове, които се намират в постоянно движение. Тия кубове се местят по известни закони. Щом се измени централният куб, може да се изчисли математически какво положение ще заемат и другите кубове. На това движение може да се уподоби и движението на идеите в човека. Човек има една обща идея и всички други идеи се нареждат около нея. Щом човек се изменя отвътре, непременно ще се измени и отвън. Човек не може да изневери на себе си по никой начин; ако изневери на себе си, той ще се самоунищожи. В дадения случай, когато човек направи една погрешка, неговото съзнание е над тази погрешка. Няма човек в света, който да не съзнава своята погрешка. Неговото съзнание е винаги будно. Той знае, че е направил погрешка; може да не знае всичката си погрешка, но поне отчасти той знае, че е направил някаква погрешка.
Тъй щото основната идея у човека никога не може да се изгуби. Ако тя се изгуби, ако човек изневери на себе си, той свършва със своя живот и се обезличава. Такова изчезване можем само да допуснем, обаче никой човек не може и не иска да изчезне. Това са само метафизически допускания. Изучавайте психологията на хората. Някой казва: „Аз искам да умра и никой да не знае за това.“ При това заръчва да му направят голям паметник. Значи той има известна идея в себе си, иска да напишат името му, поне то да остане след него. Друг умира някъде, но написва причините за своята смърт. Защо оставя това писмо? Значи у всеки човек, каквото и да направи, има една скрита мисъл: да остави нещо от себе си. Някой казва: „Дотегна ми животът, искам да умра, без да ме знае някой.“ – Не си правете илюзии: вие не можете да изчезнете безследно. За такива случаи турците казват: „Това е празна дума, бошлаф.“ Какво означава това, че някой човек не иска да живее? – Това значи, че този човек иска да се освободи от ония мъчнотии, които са непоносими за неговия живот. Всеки иска да умре, за да не го познават неговите кредитори.
Някой път човек иска да надхитри съдбата си. Значи, когато някой човек иска да умре, това подразбира, че той иска да се скрие от кармическия закон. Ти си живял с някоя душа, задлъжнял си по отношение на нея и след като минат хиляда години, две хиляди години, мислиш, че тя е забравила този дълг. Не, тази душа не престава да те преследва. Случва се, че ти си долу – тя горе, после тя слезе – ти се качваш, но тя постоянно те търси, не те забравя. Някой път може да имаш не само една душа кредитор, но много кредитори могат да те преследват. Те се научават отгоре, че ти си в България например, и слизат, носят своите полици и ти причиняват най-големите нещастия. Ти не можеш да се избавиш от тях и казваш: „Да умра по-добре, че да се скрия някъде.“ Но и като умреш, те пак ще тръгнат по петите ти. Единственото спасение е да се изплатиш по правилния начин. Туй подразбира Божествената Правда, която ние трябва да вложим в нашия живот – да започнем да живеем правилно. Да не мислите, че може да минете лесно, без да си платите дълговете. Не, Природата е поставила за всички такива сита, които не ще можете да избегнете – те все ще ви хванат някъде. Кармическият закон ще ви хване и ще ви застави да си платите. Чрез него работят Разумни същества, които ще ви спрат в пътя и ще ви научат, че като сте яли и пили, трябва да платите. Вие трябва да съзнаете в себе си, че не може да бъдете по-умни от тях. Съзнаете ли това, вие ще завършите своята еволюция тъй, както Бог е наредил в света. Всички вие трябва да схващате живота по този начин.
Когато ви нападнат меланхолични мисли и не искате да живеете, от това аз подразбирам, че не искате да плащате дълговете си. Живее ви се, но дългове имате. Аз засягам тия въпроси заедно с науката, понеже науката може да ви бъде полезна само при един разумен живот. Искам да вложа у всинца ви мисълта да знаете, че не може да живеете, какъвто живот искате. От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате по възможност най-високия идеал. Дали ще го постигнете, или не, то е друг въпрос – това да не ви смущава. Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал – в това седи вашето достойнство. И няма съмнение, че животът ви тогава ще има друг израз. И в такъв случай, ако някой път дойдат смущения в самите вас, тия неща лесно ще се уредят.
Сега вие, като млади, нали някой път имате смущения? Какво нещо са смущенията? Някой казва: „Аз се смущавам.“ За да се смущавате, все трябва да има някой да ви е смутил: човек не може сам себе си да смущава. Щом някой друг го е смутил, той трябва да провери доколко тия сили, които го смущават, са верни. Да допуснем, че у вас дойде мисълта, че от вас няма да стане човек, и вие се смущавате. Казвате: „От мен човек няма да стане.“ Тази мисъл се загнездва у вас и вие напускате училището. Права ли е тази мисъл? Ще имате предвид следното правило: всяко отричане на една истина е едно потвърждение на тази истина. Когато нещо ви казва, че от вас човек няма да стане, това показва, че именно от вас човек ще стане. Това е най-вярното. Ще ви дам едно тълкуване. Казвате: „От мен човек няма да стане.“ При каквито физически противоречия и да се намерите, вие все така мислите. Буквата Н е закон на противоречие. Какво означават думите „от тебе човек не може да стане“? Това показва, че някое Разумно същество ти казва: „Докато не преодолееш мъчнотиите в живота си, ти не можеш да сполучиш.“ Противоречията – това са мъчнотии в живота, които, като ги минеш, ще успееш. Да кажем, че противоречието е една река. Как ще я преминеш? – Докато не туриш един мост, не можеш да я преминеш. Не че въобще е невъзможно да я преминеш, но в условията, при които сега се намираш, е невъзможно. Трябва да знаете обаче, че у вас има възможност да преодолеете всички мъчнотии. Значи ще мислите за тях. Думите „от теб няма да стане човек“ не означават техния абсолютен смисъл, но подразбират, че трябва да преодолеете известни слабости, известни мъчнотии в себе си. И затуй отричането на една Истина всякога показва потвърждаване на тази велика Истина, която е заложена в душата ви. Вие схващате буквално думите, че от вас няма да стане човек.
Ще ви разправя един случай от живота на учениците. Учителят казва на един от най-мързеливите си ученици: „Слушай, ти си една гарга, от тебе човек няма да стане. Излез от училището и не си губи времето!“ Ученикът се замисля. В него се събужда една активна мисъл и казва: „Как, аз да съм гарга! Не, ще докажа на учителя си, че не съм гарга!“ И той се стяга, казва на учителя си: „Ще ми дадете една година срок, през което време ще ви докажа, че аз не съм гарга. Досега бях гарга, но отсега нататък няма да бъда гарга.“ И наистина той става един от отличните ученици. Думите на учителя създадоха в ученика един голям стимул. Как ще обясните това? – Събуждане става у него. Той е разсъждавал правилно. Учителят му казва: „Ако вървиш по този начин, както досега, от тебе нищо няма да излезе!“ Това не значи, че ученикът е гарга или е неспособен, но той има да превъзмогне някои пречки в себе си, и ако не може да употреби за тази цел благата, които Бог е вложил в него, той ще остане една гарга, т.е. деятелността му ще остане слаба. Този ученик разбрал учителя си правилно и обърнал посоката на своя път. Тия думи на учителя се явяват като динамическа сила за ученика и той изменя своя живот. Много пъти някое противоречие в живота ви може да произведе една динамическа сила, която е в състояние да ви повдигне. Този ученик казва: „Не, аз ще докажа противното.“ И в скоро време го доказва. Тия думи са киселини, които действат в живота. Тъй че, когато дойдат известни противоречия в живота ви, трябва да знаете, че те са една сила за вас: те събуждат скритите сили, които са заложени в човешката душа. И вие ще проверите, че туй е вярно. Аз ви говоря верни неща за един закон, който за мен е верен сто и един процента. Не казвам, че този закон е верен за мен сто процента, но даже сто и един процента. Това може да го опитате и вие сами.
– Любовта ражда Доброто.
– Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.