Да възлюбиш Господа (1914-1920)
12. Ще живее
12. Беседа от Учителя, държана на 7 декември 1919 г. София.
„И когато говореше на нечестивия: Непременно ще умреш, а когато той се върне от греха си и направи съд и правда, отдаде нечестивия залог, върне грабнатото, ходи в повеленията на живота и не струва неправда, непременно ще живее, няма да умре." *)
Съвременните културни хора не могат да си дадат отчет за страданията, които преживяват индивидуално, обществено и народно. Хората от бялата раса са поставени на големи изпити. Когато хората минават през страдание или радост, нещастие или щастие, българите казват: Късметът прави човека щастлив, или нещастен; късметът му носи радости, или страдания. Щастието и нещастието, радостта и скръбта представят два резултата, както в пропорцията и уравнението. В пропорцията произведението на крайните членове е равно на произведението на средните. В уравнението първата част е равна на втората. Да решите една пропорция, това значи, да намерите неизвестния й член. Да решите едно уравнение, това значи, да намерите неговите корени.
И тъй, всички сте дошли на земята, да решавате уравнения с едно или повече неизвестни, да намирате техните корени. – Не искаме да решаваме уравнения. – Искате, или не искате, ще решавате. Например, някой трябва да плаща наем, но няма средства, не знае, отде да вземе пари. Какво ще стане? Ще дойде съдебният пристав – първият член, наемателят – вторият член, а хазяинът на къщата – третият член на уравнението. Ако не платиш, глоба ще ти наложат. В краен случай, могат да те затворят. Знаете ли, какви дългове имате вие? Сегашните хора са потънали в дългове, от миналото още. Казваш: Чудно нещо, майка ми и баща ми са благородни хора, но, въпреки това, не съм видял бял ден в живота си, от дългове. – Значи, благородството на твоите родители не може да те спаси; ти трябва да платиш дълговете си.
– Какво ще кажеш тогава за оня вагабонт, от когото толкова хора се оплакват? Той е добре, работите му се нареждат. – Той е изплатил дълговете си, затова никой не го безпокои. Човек трябва да разсъждава правилно. Някой добър човек носи мътна вода в шишето си. Казвам му: Водата ти е мътна, излей я. – Аз съм добър човек. – Добър си, но водата ти е мътна. – Ти ме обиждаш. – Няма защо да се обиждаш. Твоята доброта е едно нещо, а мътната вода – друго нещо. Тия неща не се съгласуват. Някой човек е лош, но водата му е чиста. – Вагабонт е той. – Възможно е, но водата му е чиста. Не всякога добрият човек носи чиста вода, нито лошият – нечиста. – Как е възможно, честен човек да продава лоша стока? – Всичко е възможно.
Какво представят дълговете на отделния човек, или на даден народ? Според източните народи, дълговете представят закон на карма, или закон за причини и последствия. Карма съществува там, дето е станало отклоняване от правия път на развитие. Според едно обяснение, кармата се дължи на стремежа на тъмнината, от пасивна да се превърне на активна. Така е започнало създаването на космоса. Тогава се явило страданието. – Възможно ли е това? – Възможно е. Човек е живял в тъмнината и постепенно започнал да излиза от нея. – Защо трябва да страда човек? Представете си, че голяма разбойническа банда си почива в една гора. Докато имат храна, те са спокойни, никого не нападат. Щом се свърши храната им, те започват да мислят, где да отидат и кого да оберат – стават активни. Тръгват из гората, да срещнат някого, да го оберат. Срещат един пътник, нападат го, но той се защищава, стреля. И те стрелят, започва се престрелка, в която пътникът пада убит. – Виновен ли е той, че плати с живота си? – Не е виновен, но разбойниците са гладни, искат да ядат. – Само с убийство ли може човек да се прехранва? – Много начини има за прехранване, но това се отнася до разбирането на човека. Някой иска да живее охолно и да пести време. Щом пести време, енергия ще изразходва. Той непременно ще попадне под закона на кармата. Например, млад момък не иска да учи, нито да работи и започва да играе на комар. Той печели лесно, не губи време, но изразходва много енергия. Който пести времето си, а иждивява повече енергия, той лесно намира затвора. Това е неправилно решаване на уравнението. – Где са затворите? – Те не съществуват само вън от нас, но са и в нашите умове и сърца. Питаш: Защо страдам толкова много? – Защото си в затвор. Страшно е да бъдеш в затвор. Ако началникът на затвора не те хареса, заповядва на стражаря да ти ударят 25 тояги. При това положение, никой не може да ти помогне. – Защо? – Защото затворът е вътрешен, никой не го вижда. Тогава викаш един – двама лекари и те казват, че страдаш от неврастения. Според мене, това не е неврастения, но затвор. Ти си вътре в затвора и стражарят те налага с тоягата.
Съществуват два закона: закон за кармата или закон за причини и последствия. Ти носиш страданията по неволя, т.е. по необходимост. Вторият закон е закон на свободата. Законът за кармата не признава никакво право, никаква култура, никакво щастие, никаква любов. – Кой прилага тоя закон? – Вие го прилагате всеки ден, но и върху вас го прилагат. Вие хванете една кокошка, пипнете я тук–там, да се убедите, че е угоена и туряте ножа на врата й. Тя кряка, моли се, но не я чувате. Вие си мислите за хубавото ядене, което ще сготвите. Няма закон, който може да защити кокошката. Няма съдия, който да й отдаде правото. Мислите ли, че като заколите кокошката, вие ще бъдете щастливи? От тоя момент, започват вашите страдания, т.е. вашата карма. Ще кажете, че е писано, какво Бог позволява на човека да се храни с месо. – Това е човешко тълкуване. Има разлика между писаното и казаното от Бога. Бог е казал: да се режат само сухите клони на дърветата; а хората сами си позволиха да режат и суровите клоне, както и да изсичат цели гори. При това, ако изкорениш сухо дърво, на мястото му ще насадиш ново, младо дърво.
Какво е, всъщност, сухото дърво и какво живото? Сухото дърво е лошият човек, а плодоносното дърво – добрият човек. Като разберете закона, върху който Йезекиил говори, тогава ще съгласувате живота си с неговия. – Аз съм на особено мнение. – Законът на необходимостта не признава никакво особено мнение, никакви народи, никакво високо произхождение на човека. – Защо е така? – Ще ви отговоря със следния пример.
Запитали един негърски проповедник, какво прави Господ, когато няма работа. – Сече пръти. – Защо Му са? – С тях налага неразумните хора. И аз казвам същото. Едно време, Господ сякъл пръти, да бие с тях неразумните. Това е фигура. Всеки е опитал тоягата на Господа. Често казват: Да имаш Господ на земята! – Те разбират Господа в друг смисъл: да имаш злато, къща или скъпоценен камък; да имаш някой познат, с високо обществено положение. Други мислят за Бога като същество, което наказва. Значи, вие разглеждате Бога от две страни: положителна и отрицателна. В първия свят, действа Бог на доброто, а втория свят наричаме – свят на илюзиите. Човек не може да живее, едновременно, в двата свята: в света на доброто и на любовта и в света на илюзиите.
Кармата е закон на тъмнината. Вторият закон – законът на свободата, е също и закон на светлината, т.е. закон за правото и за човешката мисъл. Бог казва на пророка, че ако някой излезе от закона на кармата, или от закона на необходимостта и влезе в закона на свободата и светлината, непременно греховете му ще се заличат. Някои мислят, че като тръгнат за оня свят, ще вземат със себе си всичките полици на своите длъжници. Полици се плащат само на тоя свят. На оня свят, т.е. в света на свободата, няма дългове, няма полици, няма затвори, няма съдии. На оня свят няма помен от тия неща. Там съществата живеят като братя и сестри. В оня свят е истинският живот. Там е скрит животът на цялото Битие, както в семката на растението е скрит животът на цялото растение. Семката казва: Ако искаш да знаеш, какво нося, посей ме, да израста, да цъфна, да вържа и плодът ми да узрее. Като опиташ плода ми, ще разбереш, какво нося в себе си. – Нямам време да чакам толкова дълго. – Щом нямаш време, гладен ще умреш.
Съвременните хора минават за много учени, но кой учен се е заел да изучи щателно ябълчната семка или кокошото яйце? В семката, както и в кокошото яйце, е написана историята на техния живот: как са създадени и защо са създадени, от колко години съществуват. В ябълчната семка е написана историята на всички ябълкови дървета. В кокошото яйце е написана историята на всички птици от рода на кокошката. Достатъчно е да преброите семенцата на ябълката и яйцата, които една кокошка снася, за да разберете техния живот. Какво правят сегашните хора? Вземат една ябълка и едно яйце и ги изяждат. Смисълът на живота не се крие в яденето. Да мислиш само за ядене, това значи, да си в положението на водопроводна тръба, през която минават милиони килограми вода, но пак празна си остава. И през човешкия стомах могат да минат хиляди агнета, прасенца и кокошки, но пак празен ще си остане.
Днес всички хора искат да се осигурят, без да подозират, че цяла Европа ще мине през такива страдания, каквито през ума им не са минавали. Не се плашете. Ще ви дам един пример за изясняване на мисълта си. Преди 30–40 години, аристократите от американския град Джонстън пожелали да имат в града си езеро, да прекарват горещите летни дни по-приятно. Понеже, край града им минавала една голяма река, те се посъветвали с няколко инженери, как биха могли да запушат реката, да образуват едно езеро, върху което, лятно време, да плуват с лодки, а зимно време да се пързалят с кънки. Инженерите проучили въпроса и се произнесли, че идеята може да се реализира. Наели много работници и в скоро време, гражданите се радвали на приятната забава. На реката била построена голяма стена – бент, която задържала водата. Един ден се случило голямо нещастие: реката придошла толкова много, че стената не могла да издържи големия напор на водата и се пробила. С голяма сила водата нахлула в коритото и заляла близката част от града, като завлякла къщи, хора и добитък – около две хиляди души били удавени.
Питам: Не можа ли това езеро да се направи под града, а се направи над града, да станат толкова хора жертва? Ето, сегашна Европа е поставила бент на реката, който, един ден, ще се отпуши и пробие. Затова, който е над града, да търси спасение в планината; който е в долния етаж, да се качи в горния. Това е кармата на европейските народи, която се е събирала от години. Тя е узряла вече и произвежда страдания на цялото човечество. Страданията показват, че хората трябва да изменят живота си и да приложат Божественото учение. Защото, казва Йезекиил: „Който ходи в повеленията на живота и не струва неправда, непременно ще живее, няма да умре."
Казвате: Какво ще стане с Европа, не ни интересува; какво ще стане с нас, това ни интересува. Ако сте в закона на необходимостта, не можете да не се интересувате от това, което ще става; ако сте в закона на свободата, ще бъдете зрители. Като поставяте дърва на огъня, не сте ли зрители? Дървата изгарят, това е цяла катастрофа за тях. Тия дърва, с хиляди години, са изграждали своите тела, а вие, в един момент, ги насичате и поставяте в огъня. Те горят, вие се топлите на техния огън и казвате: Колко приятна топлина! Ще кажете, че дърветата са невинни, безгрешни същества. Въпрос е, дали са толкова невинни, колкото си представяте. Те дойдоха на земята и, без позволение, взеха от нея, каквито елементи пожелаха и каквото количество им трябваше. Някои от тях станаха по-големи, отколкото трябваше и заеха големи пространства. Тъй щото, когато хората ги екзекутират, т.е. секат, горят и правят различни предмети от тях, това става по закона на тяхната карма. Бог им казва: „Така ще бъде с всекиго, който постъпва неправедно." Колкото и да се оплакват дърветата и хората, всички трябва да знаем, че не сме дошли на земята за щастие, нито да живеем на гърба на другите. Който иска да бъде щастлив, той трябва да влезе в закона на свободата. Ако можеш от любов да направиш за някого това, което майката прави за него, ти си в закона на свободата. Обаче, ако хванеш един вол и го заколиш, ти живееш в закона на необходимостта. Утре ще те хване някой по-силен. Трябва ли да те убие? Тоя закон има нещо общо със закона на махалото. Достатъчно е, малко да го залюлееш, за да се движи, от единия край до другия. В това отношение, законът на необходимостта не е нищо друго, освен часовник с махало, което, всеки момент, определя времето на човешката карма. Мъжът решава някой въпрос и казва: Време е да намеря една жена, да заживея по Божествен начин. Намира такава жена, ожени се, но след две-три години отрича тоя живот, казва, че жената е лошо нещо. Отново взима обратна посока. И жената се отказва от Божественото, раздвоява се, а с това и часовникът им се разваля. Всички се събират около тях, искат да ги убедят да се върнат, дано часовникът тръгне напред. Аз не съжалявам за такъв часовник, който всеки ден се разваля. Нещастие ли е, ако гилотината се развали? Нека се развали. Лошо ли е, че ножът ръждясва? Нека ръждяса. В природата съществува закон, който има предвид правата на всички живи същества. Според тоя закон, ти нямаш право да задържаш в себе си повече енергия от тая, която можеш да асимилираш. Задържиш ли повече, отколкото трябва, излишната енергия произвежда известно напрежение върху твоя организъм. – Възможно ли е, излишното количество енергия да се отрази вредно върху организма? Пуснете няколко капки вода, да текат непрекъснато, в продължение на 20 години, върху един камък, да видите, какво ще направи тя. Малко е количеството на водата, но тя ще пробие камъка на мястото, дето е капала. На същото основание, казвам: Нашите лоши мисли и желания, които са капали, хиляди години наред, върху нашия ум и нашето сърце, са направили много дупки в тях. Тия дупки са причина за нещастието на сегашните хора.
Пророкът казва: „Всички хора трябва да се върнат в правия път, да заживеят по закона на свободата". – Какво гласи тоя закон? – Да забравиш, че имаш да взимаш нещо, от когото и да е. Кажи в себе си: Каквото баща ни е оставил, ще го обработваме заедно и ще го делим по братски. Това значи, да се роди човек изново и да работи по закона на любовта, на правдата и свободата. Всеки човек е дошъл на земята с известна мисия, която трябва да свърши. Няма да определяме, кой–какво трябва да свърши. Всеки трябва да е свободен, както Бог ни е оставил, да се проявяваме свободно. Това се отнася до разумните хора, които слушат, какво им се говори. Кое пречи на хората да живеят добре? Няма сила в света, която може да противодейства на любовта. Ако българите бяха разумни, те щяха да обработват земята си с любов и да изкарат толкова храна, че да задоволят всички изобилно. Днес мъчно можеш да убедиш народите, че земята, която имат, им е достатъчна. Българите, специално, мислят, че трябва да вземат отнякъде заем, да изплатят дълговете си. Те са на крив път. Така не се оправя положението. Заемите повече объркват работите, отколкото да ги оправят.
Пазете се, да не изпаднете в положението на оня българин, който, за осем крини жито, дадени в услуга на свой близък, взел десетократно. Той дал на заем, на едного, осем крини жито. Като плащал задължението си цели десет години, на края на десетата година, длъжникът пресметнал, че дължи още 80 крини. Значи, той изплащал задължението си със сложна лихва. Това било услуга! Ще кажеш: Дано намеря някой благодетелен човек, да ми даде пари на заем. – Пази се от благодетели, които дават пари под лихва. Аз разглеждам въпроса принципно, не се занимавам с вашите малки, търговски сделки. Няма по-лошо нещо от това, да взимаш пари под лихва, или на заем. Не давай нещата си под наем. Сегашните хора се дават под наем: на Бога не вярват, на хората вярват: на Бога не се кланят, на хората се кланят. Няма силни хора в света. Жалко, слабо нещо е човекът. Кажете ми, где са силните хора на миналото, от които светът е треперел? Какво ще стане със сегашните силни хора, в бъдеще? Не си въобразявай, че си силен. Докато греши, човек всякога е слаб. Силен, праведен и чист е оня, който не греши. Свят човек е оня, който и при най-големите противоречия, живее за благото на ближния си.
Сега вие, които ме слушате, искате да се спасите, да не ви сполети някакво зло. Аз не ви проповядвам спасение; проповядвам ви, как да вършите Божията воля на земята. Аз ви уча, как да изпълнявате волята на живия Господ, в Когото се крие вашата свобода. Той ще ви накара да се чувствате братя помежду си, да се приготвите за великия живот, който сега иде. Всички сте опитали стария живот, който ви е направил нещастни. Днес търсите път към спасение. В това отношение, сегашният човек прилича на оня алкохолик, който се отказва от пиене, когато остане без пари. Той казва на жена си: Давам честна дума, че няма повече да пия. Моля те, поискай от баща си малко пари, да подобрим положението си. Ще си живеем в мир и любов. И тоя път, бащата се излъгва, дава пари, но зетят не издържа, продължава да яде и пие, за нищо не мисли. По цели нощи не се връща в дома си, не мисли за жена си, за децата си. Той е влязъл в пътя на престъплението.
Казвате: Кажи ни нещо велико, нещо философско. Каквото и да ви говоря, мъчно ще ме разберете. Вие имате своя философия, от която не можете да се откажете. Според мене, старата философия е отживяла времето си. От вас зависи, в един момент, да се освободите от старото и да приемете новото. Днес времето е мъгливо, но от вас зависи да се оправи. – Как ще стане това? – Достатъчно е да повдигнете мисълта си, да се свържете с мисълта на живия Господ, за да изгрее слънцето и да се оправи времето. – Докажи това! – За да ви го докажа, нужни са часове, през което време, вие ще измръзнете – вън е студено и мъгливо. Отказвам се да аргументирам нещата. Както и да говоря, все ще има недоволни.
Някои казват, че беседите ми не отговаряли на изискванията на речта, липсвало въведение, първа и втора част и заключение. Ето, хиляди години вече, как хората държат беседи, по всички правила: с въведение, съдържание и заключение; но светът още не се е оправил. В живота се извършват действия, които се развиват по всички правила – с въведение, съдържание – първа и втора част, и заключение; но животът на хората не се подобрява. Какъв е смисълът на такъв живот? Някой намислил да обере един богат човек – въведение. Потърсил съучастници и ги намерил – първа част на съдържанието; уговорил се с тях, колко да им плати – втора част на съдържанието. Обирът е извършен и виновниците са в затвора – заключението. Това действие се описва и напечатва. Всички познават тия беседи, но никой нищо не е придобил от тях. Такива беседи нито съм държал, нито ще държа. Аз оставам далеч от тях. Тая е причината, дето аз проповядвам без въведение, без първа и втора част на съдържанието и без заключение.
И тъй, когато някой иска да чуе една беседа от мене, аз ще го поканя в градината си, да види моите плодове – въведение в беседата. После, ще му предложа, да опита тия плодове – първата част на съдържанието; след това, ще се разговорим върху начина на посаждането им и техните качества – втората част на съдържанието. Най-после, той ще пожелае да си посади същите плодове. Ще му пожелая Бог да бъде с него – заключението. Това е новият начин на проповядване.
Да се откажем от старите пътища! Да обикнем хората като свои братя и да не пожелаваме техните имоти, техните жени и деца. Какво правят сегашните хора? Една мома харесва някой момък и пожелава да се ожени за него. Майката съдейства на дъщерята. Започват да канят момъка, да го гощават с кокошки, с агънца, докато го завъртят. Той неусетно влиза в капана. Това не е женитба. Това не е никакво съдружие. На такива хитрини, именно, се дължат нещастията в света. Така, хората са продали своите идеали, своите велики стремежи. Така и до днес още продават любовта. Мъжът и жената не са създадени за удоволствие в света. На тях е предоставена велика работа. Като види момата, момъкът казва: Какво лице! Какви червени устни! – Така е, но това не е истинската мома, тя е направена от кал. Днешните мъже и жени са направени от кал, те трябва да се върнат към времето, когато са били създадени, по образ и подобие на Бога. Жена или мома, в прав смисъл на думата, е оная, на която сърцето е пълно с чиста, велика любов. Мъж и жена, в прав смисъл на думата, са ония, които, за никакво благо, не се продават. Първите човеци се продадоха за една ябълка. Днес всички хора ядат същата ябълка. Например, когато двама млади се венчават, те черпят гостите си с алкохолно вино. По тоя начин, новото не може да дойде. Чашата показва, че младите трябва да цъфтят, както цветята, но виното в чашата трябва да бъде сладко, а не кисело, алкохолно. Ако аз венчавам, ще давам само сладко вино. Алкохолното вино опива хората. Още на втория ден младите се скарват; на третия ден те се примиряват. Така живеят, ден след ден, докато най-после се разделят. Майките дават и на децата си да пийнат малко винце, но и те се сбиват. Това са изопачените човешки чувства, с които, още осем хиляди години да се живее, нищо няма да се постигне.
Време е вече, да се върнем към живия Господ, Който всеки ден ни говори. С Него можем и ние да говорим и да се разбираме. Живият Бог е достъпен за всички. Неговата мисъл осветява ума на всички хора, облагородява сърцата им и повдига техния дух. След всеки разговор с Бога, човек е готов да работи и да се жертва. Дойдеш ли до махалото, напущаш Бога, започваш да философстваш и казваш: Свободен съм да правя, каквото искам. После съзнаваш погрешката си и започваш да се молиш, да се извиняваш за нея. Така постъпват и народите. Обаче, Бог е решил да оправи света. Бентът, който американците построили на реката, не е нищо друго, освен бент, който е задържал кармата, да не се прояви. Днес кармата на цялото човечество е назряла и водата пробива бента. Днес кармата се проявява чрез болести, страдания, нещастия. Болестите са признак на назрялата карма на цялото човечество. Един американски лекар изследвал повече от пет хиляди нервни болести, само в Америка. Тия болести се дължат на покварената човешка кръв. Покварата се дължи на кармичния закон, който действа в света. Човек сам си е причинил своята карма.
Представете си, че живеете в голяма, хигиенична къща, добре осветена от слънцето. В тая къща, вие се чувствате здрави, добре разположени. Ако, в продължение на няколко години, хвърляте боклук, нечиста вода в двора си, всички ще започнете да боледувате. Като не се вглеждате в себе си, търсите причината вън някъде и казвате, че някой ви е направил магия. – Не, вината е във вас. Вие сами си създавате страдания, сами попадате в кармичния закон. Каквото прави човек на физичния свят, това прави и в духовния. Там, хората са нахвърляли толкова много боклуци и нечистотии, че и до днес още не могат да се освободят от тях. Това са техните нечисти мисли и желания, които им причиняват различни болести и противоречия. Ти не търсиш причината в себе си, но обвиниш някого и казваш: Ще отмъстя на тоя човек, ще го убия! – Който убива другите, сам себе си убива. – Кой е причина за кармата? – Змията. Тя се уви около дървото за познаване на доброто и на злото и изкуси Ева.
Истинската, дълбока причина за грехопадението се крие в сърцата на първите човеци. Човешката карма, като змия, обвива човека и го заставя да греши. Кармата е неразумният човек, който мисли, че е свободен да прави, каквото иска, без да носи някаква отговорност. Мислиш ли, че, ако заколиш едно агне, не носиш отговорност? Какво ще отговориш, ако ти кажа, че агнето е дете на някой архангел? Ще кажеш, че това е глупаво. Кой от двамата е глупавият, не зная. Когато ви заставят да отговаряте за постъпката си, тогава ще разберете, кой говори глупости. Бащата на агнето ще иска отчет за неговия живот. Днес може да премълчава, но един ден, ще отговаряте за всичките си постъпки. Бог се застъпва за всяка неправда. Той е Баща на всички – няма по-силен от Него. Ако някой ви напада несправедливо, то, преди да се застъпи вашият баща, Бог ще се застъпи. Бог забавя, но не забравя. Може след хиляди години да се чуе Неговият глас, но ще се чуе. Той е дълготърпелив.
Сегашните хора са слезли дълбоко в материята, отклонили са се от Божествените методи и мислят, че светът ще се оправи чрез насилие. Насилието унищожава хората, но не ги оправя. Насилникът е подобен на чук, или на брадва. Какво допринася чукът? След като е удрял, няколко години, върху камъните, той се изтъркал и унищожил. Така постъпват и лошите хора. Те сами се унищожават и с това измъчват добрите хора. Че това е така, сами ще го проверите. Идете на гробищата, да видите, че всички хора, които са напуснали земята, са чукали камъни и сами се унищожили. Христос дойде на земята да покаже на хората начин, по който могат да се освободят от своята карма и да влязат в пътя на дихармата. Какво представя дихармата? Тя е закон на благоденствие, при който, човек живее в благоприятни условия, в пълна хармония. Дихармата подразбира – живот на безсмъртие. Тя е живот на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата и на свободата. Българите наричат дихармата дарба. Много естествено, като почнеш да обичаш, това е дарба. Като мислиш право, това е дарба. Като си истинолюбив и говориш истината, това е дарба. За да придобием една от тия дарби, трябва да пуснем живия Бог в себе си. – Ще си помислим по тоя въпрос. – Няма защо вие да мислите. Пуснете Бога в себе си, Той да мисли за вас. Ако кракът ти е счупен, ти ли казваш на лекаря, как да го лекува? Лекарят знае работата си, той сам прави, каквото е нужно. И вие, като неразумния болен, казвате, че не ви трябва лекар, т.е. не се нуждаете от Господа. Не говорите истината. Всички се нуждаете от Господа. Той иде да намести счупения ви крак и казва: Ще стоиш мирно! Няма да риташ. Най-малкото помръдване ще размести счупените кости. На оня, който има карма, не се позволява да рита.
„Ако и нечестивите се обърнат към великия Божи закон, греховете им няма да се споменат." – Накъде да се обърнем? – Религиозните ще ви покажат посоката. Ще повдигнете ръцете си нагоре. – Какво означава това? – Че си намерил главата си. Щом намериш главата си, ще намериш ума си; щом намериш ума си, ще намериш сърцето си; щом намериш сърцето си, ще намериш душата си; щом намериш душата си, ще намериш духа си. Ще се качваш и ще слизаш, докато намериш пътя на свободата. Пръстите на ръцете представят добродетелите. Следователно, като вдигне ръцете си нагоре, човек казва: Господи, в името на моите добродетели и добродетелите на моята жена, дай ми сила, да работя в Твоята градина. Работи и Ти в нашите градини, да посадиш от Твоите ябълки, круши, череши и др. Да вдигнеш ръцете си нагоре, с допрени пръсти, това значи – поляризиране на силите в човешкия организъм. Какво прави отчаяният? Той чупи ръцете си, хваща се за главата си и я стиска. Това не е на място. Няма защо да чупиш ръцете си и да стискаш главата си. Можеш да стискаш само онова, от което ще получиш нещо. Домакинята стиска вимето на кравата, за да издои млякото й. Обаче, щом си отчаян, вдигни ръцете си нагоре, изправи се, и след 10–15 минути отчаянието ти ще мине. Щом си отчаян, кажи: Господи, извади ме от това състояние на безумие и ме въведи в закона на свободата, за да мисля правилно.
Какво правят повечето хора? Когато са добре, мислят само за ядене и пиене. Те разчитат на капитала, оставен от баща им. – Кой е тоя капитал? – Тяхното тяло. Щом изразходват тоя капитал, започват да страдат. Нямаш право, преждевременно, да изразходваш своя капитал. Докато си млад, всичко изяждаш и изпиваш. После ставаш една въпросителна и се чудиш, какво да правиш. Иде смъртта и те задига. Така изгубваш всички условия на живота. Започваш да се молиш, отново да дойдеш на земята, но не можеш. Когато душата напуща плътта, това наричат "живот на вечно мъчение". Това е състоянието, през което човек минава в ада. Тогава той казва: Божиите пътища не са прави. – Неизповедими са Божиите пътища, но ти трябва да напуснеш стария живот и да отидеш при Господа, да работиш за Него, както Той работи за тебе.
Казано е: „В който ден се обърнем към Господа, ще заживеем в братство и любов." – Така е, но прилагането е мъчно. – Ако си млад кон, всичко е лесно; ако си стар кон, не можеш да научиш нов занаят. „От старо дърво, вретено не се прави." Тая поговорка трябва да се разбере правилно. – Не може ли без вретено? – И без вретено може. Когато убият някого, той прилича на вретено. За жената, вретеното е това, което е камшикът за стражаря. Жената навива и развива вретеното, както стражарят вдига и слага камшика си върху гърба на престъпника.
И тъй, вретеното е нужно, докато човек е в закона на необходимостта. Щом влезе в закона на свободата, никакво вретено не му е нужно. Птиците имат ли вретена? Бубата, която сама си прави пашкул, има ли нужда от вретено? Въпреки това, човек пита: Как ще се облечем без вретена? Който живее в закона на свободата, той се нуждае от друго вретено. То е от друг свят и се върти не отляво–надясно, но спирално, отдолу–нагоре. Долната спирала е най-широка и колкото по-нагоре отива – към Бога, започва да се стеснява. Това спирално движение наричат – закон на еволюция. Кармата е закон на инволюция, т.е. отклоняване от правия път на живота, отбиване от пътя на светлината и слизане в тъмнината. Какво прави момата, когато иска да се хареса на някой момък? Тя се облича с нов костюм, напудри се, червиса се и така излиза вън, да срещне момъка. Ако тоя път не успее, тя облича друг костюм. Защо, още първия ден, не облече костюма на любовта? Като я види с тоя костюм, той непременно ще я хареса. Нека втория ден облече костюма на истината – синият цвят – и така да се покаже на своя възлюбен. Външно, момата може да е черничка, но отвътре да е бяла. Външната красота на човека трябва да отговаря на неговия вътрешен живот. Каквито и да сте, бъдете благодарни. Важно е да сте искрени и чистосърдечни. Благодарете за всички блага, които ви са дадени. Не очаквайте благото да дойде отвън. Купувате си лотариен билет и очаквате да спечелите нещо. Такива билети са и вашите синове и дъщери, на които очаквате. Где са вашите синове и дъщери? Те се забавляват някъде, а вие очаквате на тях. Вие очаквате и на мъжа си, но и той не мисли за вас. Вложете надеждата и упованието си във вашата душа, която живее в Бога. Там ще намерите своята жена, своя син и своята дъщеря. Само така, вашият мъж и вашата жена, вашата дъщеря и вашият син ще водят добър и смислен живот.
Приложете правилото на новото учение: Любов към живия Господ. Любов към вашата душа и любов към своя ближен. Това изисква новото учение и новата религия. Те ще разрешат всички философски въпроси. Разрешаването на тия въпроси ще внесе светлина в човешките умове. Влезте в новото училище и направете първия опит. Опитът разрешава въпросите. Като правя опити, аз сам се убеждавам във верността на новото учение. Аз не се убеждавам в това, което Господ може да направи, но в това, което аз мога да направя. Докато аз постъпвам според Божията воля, и Господ е готов да изпълни моето желание. Ако аз изменя отношенията си към Бога, и Той ще се измени към мене. Ние сме отражение на Бога. Затова е казано: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери." Каквито камъни хвърляш, с такива ще ти се отговори. Започнеш ли да критикуваш Господа, положението ти ще се влоши. Не мисли лошо за Господа, защото Той е вътре в тебе и ти казва: Страданията, които имаш, се дължат на лошия ти живот. Ако още ходиш в тоя път, вечно ще страдаш. Откажи се от него и не викай против страданията. Всъщност, Бог вика в тебе.
Днес хората роптаят против бедните, критикуват ги, но не знаят, че сега е тяхното време. Бедните идат в света. Това Бог казва, не казвам аз. Той призовава бедните, слепите, хромите, клосните, да управляват света. Казано е, че децата ще управляват света. Понеже учените и богатите не можаха да управляват света, децата ще го управляват. Те не могат да лъжат. Те изнасят нещата, както са. Сегашните управници си служеха само с дипломация, с маниери. Като ги наблюдават, другите казват: Красиви маниери има тоя човек! Животът не се нуждае от фалшивите маниери на хората. Откажете се от тия маниери и се покажете такива, каквито сте, каквито ви познавам отначало, а не такива, каквито днес ви виждам. Бъдете Божествени човеци. Какво виждаме днес? Тръгнал някой богаташ, а след него, цяла свита: познати, приятели, слуги, по-добре облечени от него – цели генерали. Светът е сит на такива генерали. Казват за някого: Голям човек е той. – Защо е голям? За друг казват, че е малък. – Защо е малък? – Защото си служи с чужди умове и сърца, а не със своя ум и със своето сърце. – Много неща знае той. Какви истини говори! – Той говори това, което от други е чул, а не това, което сам е придобил и преживял. Ако е за истината, готов съм да я слушам и от децата, и от жабите, и от мухите. Аз съм се разговарял и с жабите, и с мухите и от тях съм чул умни неща. Дето кацне, мухата говори. Ако кацне на челото, тя ни пита: Мислите ли право? Ако кацне на окото, тя казва: Много са отворени очите ви, затворете ги малко. И ние, за да се освободим от мухата, затваряме очите си. С една дума, мухите казват, че идат при нас, за да ни освободят от нечистотиите и да ни покажат, как трябва да живеем. Тъй щото, когато мухата кацне върху вас, не бързайте да я изгоните или убиете, но запитайте се, какво иска да ви каже тя. Умна е мухата, за нея може да се говори много, но нямам достатъчно време. Каквото и да ви се случва в живота, мислете за живия Господ, Който е на земята, между нас.
Аз съм дал срок на хората – десет години, за да познаят, че Бог е жив и е между тях. Вярвате ли в думите ми, или не, не е важно. След време ще видите, дали имам право, или не. Великият живот е влязъл вече в нас и ще ни измени, без нашата воля. Както железарят туря желязото на огъня, за да го пречисти, така и великият живот ще ни прекара през огън, за да ни очисти и кали. Така и фитилът, турен в лампата, гори и дава светлина, без да го питат, желае ли това, или не желае. Питате ме, какво искам и защо съм дошъл на земята. Искам да запаля изгасналите светлини и да ви накарам да светите: или като свещ, или като газена лампа, или като дърва, или като електрична лампа. Това ще стане. По тоя въпрос няма две мнения. Ония, които слизат отгоре, казват: Ние ще обърнем земята с главата надолу, но ще изгоним дявола от нея. Втори път, той няма да помисли да дойде между вас. Бог пред нищо няма да се спре. Той е избрал нови средства за действие, които не се подчиняват на никакви наредби и закони. Бог няма да остави ново средство, което да не приложи. Всички нови средства ще бъдат приложени и изпитани. Тогава няма да има особени мнения. Всички хора ще мислят еднакво. Всички ще бъдат на един ум. Всички ще спазват правилата: Зле на никого няма да мислят, бедните няма да онеправдават, гладните ще задоволяват, болните ще лекуват, бездомните ще приютяват, на немощния нивата ще изорават. Това изисква новото учение. Всички ще го опитате. То ще ви избави от заблужденията. Казвате: Не е дошло още времето на новото учение. Други казват, че минало неговото време. Според мене, мина времето на злото.
Горко на бедните и на богатите, които не се подчиняват на великия живот! Благословени са бедните и богатите, които се подчиняват на великия живот! Не давайте богатството си на свинете, да го изразходват напразно, а вие да станете за посмешище. – Не се живее лесно на тоя свят, искам да туря край на живота си, не ми се живее вече. – И да туриш край на живота си, нищо няма да постигнеш. Това е излишно чесане. Щом те сърби някъде, кажи: Мога да търпя, ще изнеса страданието докрай. Речеш ли, да се почешеш, ти си човек със слаба воля. Речеш ли да изгониш или убиеш мухата, ти нямаш търпение. Който пъди мухата от носа, от челото си, от него човек не може да стане. Кацне мухата на носа ти и казва: Братко, защо не живееш по закона на любовта? Не я пъди, но отговори й: Аз правя опити да прилагам любовта. Кажеш ли така, мухата ще хвръкне. Ако не сте готови да се разговаряте с любов с мухата, тя постоянно ще ви безпокои. Едно казва мухата: Човек трябва да мисли право.
Сега аз ще прекратя беседата си, защото краката ви, отдолу, ще почнат да протестират. Не е лесно да стоите вън, на студа, час и половина или два часа. Аз съм обещал да лекувам всеки, който се простуди. Понеже служа на новото учение, готов съм да понеса разноските на всеки, който се простуди и заболее.
Вярвайте в своя ум, в своето сърце и в своята душа, за да се освободите от старото заблуждение, наречено карма, или закон на необходимостта. Само така ще влезете в закона на свободата.
Това, което ще остане недовършено от моята беседа, ще ви се даде по друг начин. Ново знание, нова светлина иде. Тя ще оправи пътя ви. Това, което сега ви говоря, е само въведение. После ще дойде съдържанието и заключението. Във въведението, нещата не са строго систематизирани. Когато дойде Бог, ще ви говори така, както никога в живота си не сте слушали.
12. Беседа от Учителя, държана на 7 декември 1919 г. София.
- Йезекиил 18:21