Общ Окултен Клас - ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА (1932-1933)
Човешкият нос
Размишление.
Животът има две страни: външна и вътрешна. Ние започнахме с външната страна – ухото като орган на слушането. Видимо ухото е малък орган и за онзи, който не го разбира, то остава неразбрано. Обикновено външните прояви са човешки, а вътрешните – Божествени. Има и външни, и вътрешни недъзи, които са резултат на неправилния човешки живот. Сега аз имам предвид една формула, която никъде не се среща. Каква е тази формула, няма да обяснявам. Като ви я дам, ще си я препишете на чисто. Не питайте за какво се отнася тази формула, но ще ви диктувам и вие ще пишете: Това, което в началото не е било, като се проявило, образувало всички невъзможни неща в света. А това, което е било в началото, като се проявило, образувало всички възможни неща.
И тъй, външната страна е човешката, наречена външен или обективен свят. Вътрешната страна е Божественият или субективният свят. И духовният свят има външна и вътрешна страна. На земята хората се възпитават по особен начин. Като отидат в другия свят, ще се видят в чудо. Те коренно се различават от съществата, които живеят там. – На небето има ли деца? – Има. Обаче там растението не е както на земята. Там растението е в добродетели. На земята човек расте по височина и широчина, а на небето – по доброта. Колкото по-добра е една душа, толкова е по-стара, по-израсла. Обаче на човека са дадени всички възможности – да расте и физически, и духовно. Искаш да станеш голям. – Голям ще станеш, но това не показва, че ще бъдеш добър. Доброто не е в ръста. И слонът е голям, и мамонтът е бил голям, но никой не казва, че са добри. Доброто не е в обходата.
Да дойдем до носа. В едно отношение носът прилича на пергел, който може да се свива и разширява. Като стигне крайния предел на разширяване, носът взима друго направление. Той има отношение към интелекта. Значи носът е пергел, с който се измерва човешката интелигентност. Без този пергел нищо не се постига. Той описва всички външни и вътрешни възможности, скрити в човека. Казвам: Както се върти пергелът на човека, т.е. неговият ум, такива са и неговите възможности за развиване.
Като разглеждате носовете на чертежите, виждате, че всички са изкривени. – Защо? – Пергелите им са били развалени. Може ли да рисуваш правилно с развален пергел? Всички хора си служат с пергел, но за себе си го употребяват по един начин, а за другите – по друг начин. Те си служат с две различни мерки. Като забодеш единия връх на пергела в една точка, а другия край въртиш около тази точка, образуваш кръг, в който се крият всички възможности. От отвора на пергела, т.е. от радиуса зависи с какви възможности разполага човек. Дългият нос крие в себе си повече възможности, повече изходни пътища. Първият образ на фигура 1 представлява нос на наблюдателен човек, който само наблюдава и мери нещата. Той минава за един от добрите носове, но в него има нещо животинско. Вторият образ представлява интелектуален нос. Каквато форма и да има носът, той е в зависимост от устата. Тя определя неговите възможности. Устата може да бъде голяма и малка, по-близо или по-далеч от носа. По устата се познава дали даден човек е лаком, или не. Ако е лаком в яденето, той е лаком във всичко. Лакомството показва желанието на човека да има много. Не е лошо да имаш много, но трябва да имаш време да го обработиш. Необработеният материал е товар, за пренасянето на който само ще плащаш, без да се ползваш от него. Това е все едно, да плащаш наем за старите си мебели, без да ги използваш. Желанието да притежаваш много неща съществува и в духовния свят. Например искаш да станеш светия, но не знаеш какво представлява светийството. Само един светия има в света. Всеки, който дойде в контакт с него, може да стане светия. Само един учен има в света; който дойде в контакт с него, може да стане учен. Това е противоречие за вас, но в него се крие велика истина.
Какво виждаме в новороденото дете? В първо време то е обикновено дете, без видими дарби и способности. Обаче, майката счита, че от това дете ще излезе гений, нещо особено. Какъв гений е то, когато върши работи, които не го препоръчват? Обаче, като почне да расте, то влиза в контакт първо, с майка си и баща си, с братята и сестрите си; после, с външните хора и постепенно се учи, развива се, докато един ден прояви всичко, което е вложено в него. В първо време се изявява човешкият живот, той взима надмощие, а след време – Божественият. Детето се сърди. Не е лошо, че се сърди, но това е човешка проява. То се възмущава, че работите не стават, както иска. То се сърди на родителите си, на братята и сестрите си, че не са такива, каквито трябва да бъдат. То се сърди на условията, в които живее, намира, че не са добри, иска по-добри условия. Някога човек се сърди и на себе си, че не е такъв, какъвто трябва. Той е недоволен от носа, ушите, очите, устата си. Той е недоволен, че не вижда, както трябва; не чува и не възприема въздуха и храната правилно. Като ученици, вие трябва да учите, да придобиете истинско знание. Без да сте придобили това знание, вие започвате да говорите на хората за носа, за устата, за ушите, мерите ги, но нищо не придобивате. Това не е знание. Учене се иска от вас, да дойдете до самостоятелни изводи. Между ума и носа има известно отношение, което трябва точно да се знае. Има една плоскост, която определя мястото на носа. Колкото повече носът се отдалечава от плоскостта, толкова повече се приближава към животинското в човека. Ако носът се приближава към плоскостта, Божественото взима надмощие в човека. Когато плоскостта има посока от центъра на слънцето към центъра на земята, гръбначният стълб в човека е прав. Тя пази равновесието на организма. Ако плоскостта се наклони, човек губи равновесието си. Изкриви ли се мисълта и носът се изкривява, главно на върха.
Първият образ на фигура 2 представлява нос на любопитен човек, който се занимава само с новини, с казано-речено. Вторият образ е на търговец.
Като разглеждам човешкия нос, имам предвид, че предстои още да се развива. Все едно, да разглеждаш детето в утробата на майката, от ембрион до пълно развитие. Човек има високо мнение за себе си, без да подозира, че е в зародишно състояние. Съзнанието на сегашния човек още не е пробудено. Той не знае, откъде е дошъл и къде ще отиде; не знае, как е влязъл в утробата на майка си и как ще излезе. Природата знае всичко това. От нейно гледище, влизането в утробата наричаме смърт, а излизането – раждане. Значи, човек се ражда и умира – непрекъснат процес.
Като наблюдавате различни носове, ще видите нос, вирнат на върха, като у свинята. Такъв човек обича да рови – фиг.3. И свинята, вместо да сложи ръцете и краката си на работа, впрегнала носа си да работи, като го обърнала с върха нагоре, по-лесно да рови земята. Едва сега човек се освобождава от свинското състояние в себе си. Казвам: Не впрягай носа си на физическа работа. Мислиш ли, че ако знаеш слабостите на човека, ще научиш нещо? Не само че нищо не придобиваш, но изопачаваш носа си. Видиш ли къс нос и с обърнат нагоре връх, ще знаеш, че свинята е виновна. Ако носът е дълъг и с обърнат нагоре връх, копоят е виновен. Като гони зайците, той развива носа си на дължина. За да души по-добре, върхът на носа се обръща нагоре. Това са уподобявания, за да учите, а не да се нападате един-друг. Не казвай на човека: Аз зная, какъв си. Нали виждам, носът ти е свински. Зад носа се крие известна интелигентност. Хвърляш една бомба, която изкопава голяма дупка в земята. Бомбата е механична сила, но зад нея стои разумно същество, което я направлява. Каква интелигентност се крие зад свинята? Днес тя се намира в зародишно състояние. В бъдеще тя ще дойде до такова развитие, че няма да я познаете. Вторият образ на същата фигура представлява нос на енергичен човек.
Като ученици, вие трябва да изучавате живота, да дойдете до истинско, правилно разбиране. Проявеният живот не е нищо друго, освен азбука на непроявения Божествен живот. В този смисъл, считайте, че всяка жива форма е на мястото си: свинята, волът, слонът са на своето място. Мислите ли, че бубулечиците са просто нещо? Ако Бог се е занимавал с тях, мислил е за тях. Трябва ли ние да гледаме на малките същества с презрение? Ако растенията не съществуваха, какво щяхте да правите вие? Какво щеше да бъде положението на човек, ако нямаше вода, въздух и светлина? Преди да дойде човек на земята, дойдоха растенията, животните. Светлината, въздухът, водата, съществуваха преди човека. Най-после, Бог създаде човека и на седмия ден си почина.
Това са общи въпроси, върху които трябва да мислите. Докато изучавате фактите поотделно, нищо не можете да разберете. Истински ученият съпоставя всички факти и така прониква в далечното минало. От счупените линии той създава цяла наука. Носът на търговеца показва човек, който работи само за прехраната си. И птиците, които по цели дни мислят за прехраната си, имат подобен нос-човка. Желанието на човека да придобива много, създава съответен нос. Човек може да измени носа си. Щом съзнава, че с много нищо не се постига, той започва да въздейства върху това си желание. С тия носове, които имате, няма да ви приемат на небето. Там се иска друг модел на носа. За да изправите носа си, първо, трябва да измените своята мисъл. Не казвайте, че нищо не желаете. Трябва да имате желания, но естествени. Не желайте повече неща, отколкото ви са нужни. Христос казва: "Доста е на деня неговото зло". Докато се стремиш към много, ти се отклоняваш от същественото. Ще работиш съзнателно върху носа си, защото той е основа на разумния свят. Носът възпитава чувствата. Значи, в носа, т.е. в ума е вложено Божественото. Чрез него се възприема новия живот. Казано е в Писанието: "И вдъхна Бог чрез ноздрите му жива, разумна душа". Само разумният човек различава правата от кривата постъпка. Само разумният знае, какви трябва да бъдат отношенията между Бога и човека. Недъзите ви се дължат на човешкия живот. Достатъчно е да разгледате черепа на човека, за да познаете, какво носи от миналото и какъв е сегашният му живот. Достатъчно е да разгледате черепа на някое от допотопните животни, за да имате представа за това животно. И по главата на сегашния човек бъдещото поколение ще чете неговото минало – историята на човешкия живот. Един ден, миналото и настоящето ще се съединят в Божествения живот. Влезе ли в този живот, човек е дошъл вече до безсмъртието.
Фигура 4 представлява два образа: нос на човек, у когото чувствата силно работят. Това е нос на антагонист. Вторият образ е на песимист.
Като ме слушате да говоря така, някои се обезсърчават. Не се обезсърчавайте! Ако носът ви не е правилен, а ушите са добре оформени, те ще го оправят. И очите могат да оправят носа. В известни случаи и устата може да помогне на носа. Обаче, ако носът, ушите, устата и очите не са правилни, изправянето им може да стане в друг живот. Ако на земята не можете да се изправите, ще разчитате на другия живот – на небето. Там, във фабриките, ще ви разглобят част по част и ще ви ремонтират основно. Аз разглеждам и ада като голяма работилница. И там ремонтират човека. Който не разбира това, казва: Големи страдания има в ада. Отговарям: Голям ремонт се прави в ада. Той не е тъй страшен, както си го представят. Страшен е вътрешният ад в човека, когато той е в дисхармония с Бога. Страшно е, когато човек е в противоречие със себе си. Някога мислите, че сте добри, а някога – че сте лоши. За оправдание на лошавината си, казваш: Раздразниха ме. – Как може да бъде това, ако, изобщо, не се дразниш? Как могат да те запалят, ако в тебе няма вещество, което лесно се запалва? Ако има в тебе вещество, способно да гори, ти си изложен на опасност. Който не мисли, той се намира в положението на дете и всеки момент може да бъде в опасност. Ще дойде ден, когато човек ще започне да мисли. Не можеш да останеш завинаги дете; ще дойде ден, когато ще станеш възрастен и стар.
Между Божествения и човешкия живот има нещо общо: в Божествения живот има детинство и в човешкия живот има детинство. В Божествения живот има зряла възраст и в човешкия живот има зряла възраст. Разликата, обаче, се заключава в следното: в човешкия живот има старост и смърт, а в Божествения няма. В този смисъл, ангелите не са нищо друго, освен най-интелигентните деца на небето. Не можеш да бъдеш ангел, ако не си крайно интелигентен. Ангелите разбират Божиите закони и ги изпълняват. Те са носители и на Божията мъдрост. Значи, ангелът е представител, освен на чистота и невинност, още и на Божията мъдрост. Човек е точно противоположен на ангела: той е горд, тщеславен, мисли, че знае всичко. Наистина и човек има знания, но не ги прилага, както трябва. Той мисли, че е самостоятелен, че няма нужда от никого. Човек е самостоятелен, само когато Божественото работи в него. Всеки иска да бъде похвален, да му се даде нужното внимание. И това не е лошо, но да те хвалят на място. Как ще те похвали учителят, ако рисунката ти се нуждае от много поправки? Добрият учител хвали ученика си, само като види, че последният е изправил погрешките си.
Добре е да изучавате носовете сравнително. Например, на фигура 5 са представени носа на песимист и на интелектуален човек. Изучавайте ги и намерете разликата между тях. Сега, да дойдем до научната страна на въпроса. Не може да бъдеш добър, ако нямаш хубаво ухо; не може да бъдеш умен, ако нямаш хубав нос; не може да бъдеш любящ, ако нямаш хубава уста; не може да бъдеш истинолюбив, ако нямаш красиви очи. Това са мои твърдения. Аз ще говоря и за очите, и за ушите, и за брадата, но не и от физиономическо гледище. Ако не можеш да изучиш своето ухо, своята уста, своя нос, очите си, как ще изучиш тези на другите хора? Първо, ще се заинтересуваш за твоите органи, а после на другите хора. Първо, ще изучиш себе си и ако ти остане време, ще изучаваш другите. Ако първо изучаваш другите, а после себе си, ти ще се опетниш. Защо ти трябва да се интересуваш за богатството на хората? Какво ще ти допринесе знанието, че един е богат, а друг – беден; че един е сит, а друг – гладен? Ако ходиш между бедните, за да се покажеш, че си добродетелен, че си богат, това няма да те ползва. Друг е въпросът, ако се движиш между тях от любов, да им помогнеш. Значи, външните прояви не са истински. Искаш да обърнеш един човек към Бога. За да постигнеш това, ти сам трябва да бъдеш образец. Първо, ти трябва да имаш любов към Бога. "Бог е Любов". Следователно, ти трябва да желаеш и този човек да има любов в душата си. Бог има желание, всички хора да живеят в мир и съгласие; да бъдат радостни и весели, да не насилват никого.
Бог не търпи престъпления. Казваш: Обичам Бога, искам да Му служа. – Тогава ще постъпваш като Него. Ще се освободиш от всяко недоволство. Ти си недоволен от братята и сестрите си, от дрехите си, от стаята си, а искаш да служиш на Бога. Това е невъзможно. Щом си недоволен от хората, недоволен си и от Бога. Как ще Му служиш тогава? Ето защо, казвам: Изучавайте себе си, за да различавате и най-тънките си прояви. Колко пъти дяволът майсторски ви нашепва неща, на които вие се подавате! Казваш: Аз не съм като митаря, не съм грешник. Значи, ти си като фарисея. И фарисеят казваше: Господи, благодаря Ти, че не съм като митаря. По три пъти на ден се моля; редовно плащам десятъка си, на никого зло не мисля. Обаче, фарисеят и до днес си остава фарисей. Митарят стои изправен, с наведена глава, не смее да вдигне поглед нагоре. Той изрежда само греховете си. Но у митаря има възможност да се развива. Това са образи, които се отнасят до вътрешния живот на човека.
Днес, всички хора цитират стихове от Евангелието, но това не е достатъчно. Вие се нуждаете от знание, което да ви даде права насока в живота. – От толкова години вярваме в Христа. Нищо ли не сме постигнали? – Не е достатъчно само да вярвате. Ако мислите, че само с вярване ще постигнете всичко, лъжете се. Бих желал да имате онази детинска вяра и невинност; да бъдете чисти като децата. Като наблюдавам хората, виждам, че и в религиозния, и в научния си живот те са изложени на опасност. Религиозният мисли, че е свят човек и като него няма друг. И ученият мисли за себе си същото. Има физиономисти, хиромантици с високо мнение за себе си. Има учени естественици, химици, които мислят, че са разрешили всички въпроси. И едните, и другите се заблуждават. Да мислиш, че всичко знаеш, това е колективна мисъл. Всичкото знание е в колективното, Божественото съзнание. И вие, събрани около мене, мислите, че много знаете. Това е чужда мисъл. Ако вземете всички хора в света, които мислят като вас и разделите с тях богатството си, по колко ще се падне на всекиго? В света има над два милиарда хора. Ако разделите природното богатство помежду си, по колко ще се падне на всеки човек? – По една малка сума. Какво ще прави той с тези пари?
И тъй, ако знанието се разпредели между всички хора, по колко ще се падне на човек? Аз не говоря за обикновеното знание, но за истинското, за онова знание, от което човек може да се ползва всеки даден момент. Това знание има отношение към правата мисъл. Ако не мислиш правилно, пипни носа си, но трябва да знаеш, къде да го пипнеш. Пипнеш ли го на място, където мисълта действа, веднага ще започнеш да мислиш право. Раздразнен си нещо. – Защо? – На върха на носа ти се е събрала излишна енергия. Пипни леко, внимателно това място и дразненето ще мине. Ако по този начин не се справиш с излишната енергия, ще се скараш с някого и после ще съжаляваш, ще ходиш да се извиняваш. Помогни си сам, за да не става нужда да те водят по съдилища и да те защитават адвокати. Това е прост метод, с който може да си въздействате. Има и други прости методи за лекуване. Например, хремата се лекува с един от тези методи. Тя се дължи на натрупване на излишна материя в носа. За да се освободиш от хремата, отвреме-навреме хващай леко носа си и мисли за тази материя, като непотребна, която трябва да се изхвърли навън. След време хремата изчезва и в ума на човека настава едно просветление.
Човек е здрав, когато между енергиите на неговия организъм става правилна обмяна. Като хващаш носа си, ти се лекуваш с енергията, която излиза от пръстите. Ако е в пълно бездействие, носът ще се атрофира. Така могат да се атрофират и очите, и ушите на човека. Всяко побутване на носа трябва да бъде разумно. Когато пипаш носа си, мисли за Господа и за всичко, което Той е създал. Пипай носа си с благоговение и кажи: Благодаря Ти, Господи, за хубавия нос, който си ми дал. И да има някакъв недостатък на носа ви, не се спирайте на това. Не искам да ви утешавам, но казвам, как трябва да гледате на това, което ви е дадено от Бога. За ученика, който постъпва в първо отделение, се предполага, че в него са вложени дарби и способности, които очакват своето развитие. Трябва ли такъв ученик да се насърчава? Не, той трябва да учи. Ако не може да учи, не може да помни и не е пръв ученик, това е друг въпрос. Щом е постъпил в училището, трябва да се учи и да се мъчи да помни. И последен ученик да е в класа и това не е важно. Важно е, да минава от клас в клас, макар и с тройки. Каква е разликата между шестицата и тройката? Нима всички работи, които се оценяват за шестица, са все сполучливи? Ето, Христос дойде на земята да се учи и Го скъсаха. И не двойка, даже единица Му писаха. Какво нещо е смъртта? Пропадане на изпит. Сложиха Го на кръста и Му казваха: Слез от кръста и се спаси. Другите спасяваше, а себе си не можеш ли да спасиш? Ако мислите, че светът може да се спаси само в три години, лъжете се. Христос казваше: Почакайте още малко! След 2000 години, когато дойда отново да държа изпита си, тогава ще ме видите. Сега ме скъсахте, но ще дойде време, когато няма да ме късате. Казвам: И вие, като Христа, претърпявате неуспехи в живота си. Какво от това? Скъсали ви на изпит. Сега ви късат, но след 2000 години професорът няма да ви къса. Две хиляди години е дълъг период, но чрез вашата интензивност, това време може да се скъси. Това може да бъде след 2 години, след 2 месеца, след 2 седмици, след два дни или след два часа. Не поставяйте в ума си никакъв срок, за да не се обезсърчавате. Понеже Бог ви е създал и ви изпратил в земното училище, Той иска постоянно да успявате. Ако не успееш, както мислиш, това е за изпитание. Веднъж те е създал, Бог не може да те остави, без да успяваш. Един ден, като разбереш Божия план, невежеството ти ще изчезне. Може да мине година, две, три, но ти ще успееш. Казвате: Да беше поне на млади години! – Какво щяхте да направите, ако бяхте млади? Ако е въпрос за младите години, тогава щяхте да разбирате по-малко. На някои млади аз съм давал съвет, как да живеят, но те правят глупости. И на стари съм давал съвети, но и те правят глупости. В заключение, казвам: Какъвто е младият, такъв е и старият.
Ще ви приведа пример из живота на един от нашите стари братя, заминал вече за онзи свят. Един ден, както вървял, пред него се изпречил един дълбок трап. Спрял се пред трапа и си казал: Колко такива трапове съм прескачал на млади години! И сега мога да го прескоча. Засилил се и хоп – в трапа. Поогледал се натук-натам да разбере, дали не са го видели. И като видял, че е сам, той си казал: Така беше и на младини. Пак се поогледал и като видял, че няма никой около него, казал си: Каквото беше на младини, такова е и на старини. Добрият и на младини е добър и на старини е такъв. Кажеш ли, че някога си бил по-добър, а сега по-лош, не говориш истината. Добротата е качество на Бога. Като казваш, че си добър, ти разбираш, че Божественото живее в тебе. Като говоря истината, това е Бог, Който живее в мене. Интелигентността е Бог, Който живее в мене. Разумният живот е пак изявление на Бога. Дойда ли до лошите наследствени черти, до непостигнатите желания, аз имам предвид човешкия живот, който е в процес на развитие. Който не разбира Божествения живот, каквито и опущения да прави в живота си, това не се счита за грях. Друг е въпросът, ако съзнава Божественото в себе си, а едновременно с това греши и се оправдава. Тогава той носи отговорност за своите погрешки. Работете върху носа си, да се развива на широчина и дължина. Широчината има отношение главно към дробовете и стомаха. Дължината му трябва да бъде поне шест сантиметра. Между челото, носа и устата трябва да има отношение. Другояче казано: между любовта, мъдростта и истината трябва да има отношение. Челото представлява истината в човека, носът представлява мъдростта, а устата – любовта. Свободата на човека зависи от челото му, светлината и знанието зависят от носа, а любовта – от устата му. Изучавай челото на човека, за да разбереш, каква свобода и какъв простор има в себе си; изучавай носа му, за да видиш, каква светлина се хвърля върху неговия простор; изучавай устата му, за да разбереш, каква е неговата любов в живота. Облагородявай устата си, за да възприемаш всичко с благодарност. Само благодарният може да засили действието на жизнените функции в своя организъм. Ядеш и не благодариш, не мислиш за Онзи, Който е създал всички блага. Вместо да благодариш, търсиш недостатъците на яденето. Казваш: Това не е вкусно, онова не е вкусно. Този е виновен, онзи е виновен – това е ровене, работа на свинята. Остави свинята настрана, тя си знае по-добре работата. И най-неразумното животно живее по-добре от неразумния човек. И тъй, благодари за всичко и никого не обвинявай. Искаш да бъдеш самостоятелен. Да бъдеш самостоятелен в човешкия живот, това е опасно; да бъдеш самостоятелен в Божествения живот, това е най-великото благо. Това е животът на Братството. Страшно е да се съберат хиляди души на едно място. Там се създава адско състезание, голяма борба. Това е живот на аномалия. Такова нещо е общият живот между хората. И тъй, братският живот е Божествен. Той е живот на целия организъм: всяко нещо е поставено на мястото си. В Божествения живот ти представляваш специфичен екземпляр. Като тебе втори няма. На противоположния полюс ще се срещне един, донякъде подобен на тебе. Яви ли се друг, подобен на тебе, той ще изгуби цената си. Срещнат ли се няколко души, които си приличат, те се обезценяват. Вие сте дошли на земята, без да знаете защо. Какво ще свършите тук, също не знаете. Отивате на небето, без да знаете, какъв е животът там. Казвате: Като отидем на небето, всичко ще научим. Не, преди да изучите живота на небето, трябва да научите живота на земята. Той е подготовка за небесния живот, а небесният е подготовка за земния. Това, което не сте постигнали и научили на земята, ще го научите на небето. Вие мислите, че на небето ще се открие велика наука пред вас. И там ще научите нещо, но от Божествено гледище. Казваш: Имам недостатъци. – Това е резултат на човешкия живот; то е наследство от твоето минало. – Нищо не мога да постигна. – Какво искаш: да станеш музикант, или художник? Какво ще придобиеш, ако станеш музикант, или художник? Музиката е условие; художеството е условие; поезията е условие. Какво ще придобиеш, ако напишеш едно стихотворение? Кое стихотворение е най-хубаво? Ботев писал: "Не Ти, кой си в небесата, но Ти, кой си в мене, Боже, мен в сърцето и душата". Той искал да каже, че Бог е в душата, че Любовта се проявява чрез душата. Бог не си служи с насилия и убийства. Ботев се вдъхновяваше от идеята за освобождаване на България от турско робство. Той схващаше, че освобождението на народите идва от Любовта, от братството между народите. Казвам: Бог освобождава народите, а хората са проводници на Божията воля.
Важно е, какво предстои днес на човечеството. Хората трябва да се самовъзпитават, да правят опити в това направление. Не казвам, че трябва да станете физиономисти, но да внесете едно подобрение за себе си, да въздействате на своя мозък. Като ставате сутрин от сън, леко докосвайте с пръстите си горната част на ушите, от тях изтича магнетична енергия. Така ще въздействате върху ума си. После, прекарайте пръстите си върху средната част на ухото – да въздействувате на чувствата си. Най-после, прекарайте пръстите си на долната част на ухото, да въздействате върху тялото си. Това са три допирни точки, чрез които човек може да си въздейства. Правете това упражнение по разположение, а не по буква. Така ще се освободите от някои болезнени състояния. Мийте ушите си, вътре в гънките, поне един път през седмицата, но не ги разтърсвайте. Някой пъхне пръста си в ухото и силно го раздвижи. Това не се позволява. Ако искате да раздвижите енергиите, които минават през ухото, може да го натиснете отзад. Там има една кост, от която зависи устойчивостта и издръжливостта на човека в живота. Ако си болен, разтривай тази част на ухото.
Да се върнем към носа. Долната част на носа трябва да бъде широка. Това показва, че в умствено отношение човек е взел добра насока. Наблюдавайте красивите носове и пожелайте и вие да имате красив нос. Изберете си един красив модел на нос и мислете за него. Вашите носове са в процес на развитие. Може би, след 10-20 години, или след цял живот усилена работа, да подобрите носа си. И най-малката придобивка остава за вечни времена. Казваш: Вярвам в Христа, Той ще ми помогне. – Не е достатъчно само да вярваш. – Окултен ученик съм. – И това не е достатъчно.
По какво се отличава окултният ученик, християнинът, ученият човек? Ще кажете, че християнството е наука за живота. – Така е, но християнството е наука за живота и свободата, а не за насилията и ограниченията. Светът не може да се подобри чрез насилия. – Тогава, чрез жертва. – Не е въпрос да жертвуваш другите. Ако не жертвуваш себе си, ти не можеш да служиш на Бога. В езическия живот са жертвували живота на гълъби, на агънца, на говеда, но християнството не се нуждае от външни жертви. Един ден тези жертви ще изчезнат. Те не допринасят никаква полза. Вътрешни жертви се изискват. От гледище на старото учение, човек трябва да бъде силен, да има знание, да се налага на другите. Да се налагаш на другите, това не е знание. Истината дава свобода и може да бъде обща за всички. Ако наложиш своето знание на хората, други пък ще наложат на тебе тяхното знание, трети – на тях и т.н. Не се налагай на никого!
Наложи знанието си на себе си и кажи: Чрез знанието си ще се наложа на сиромашията си, на болестта, на неразположението, на непостоянството си. Казваш, че никой не те обича. Дай си отчет, за какво искаш да те обичат. Защо ти да не обичаш? За да те обича някой, това показва, че ти се нуждаеш от нещо. Само онзи те обича, който може да ти съдейства да придобиеш онова, от което се нуждаеш. В такъв случай и ти го обичаш, и той те обича. За да обичаш сития, непременно той те е нахранил. За да те обича жадният, ти трябва да подобриш условията на неговия живот. Това не значи, че трябва да го направиш богат, но да влезеш в положението му. Богатството и сиромашията са наследство, от което не можеш да се освободиш. Казваш на едного: Ти си беден човек. – Защо? – Защото носът, ушите, очите, устата ти не са на място. – Какво да правя? – Стани богат. – Как? – Като поставиш на място всеки орган на лицето си. – Това не е достатъчно. Аз ще ви кажа, как да постигнете това. Ако най-бедният от вас прилага моите правила, в една година ще стане най-богатият човек. – За какво да употреби той това богатство? – Например, искаш да издаваш вестник. За тази цел трябва да имаш абонати, поне три хиляди. Обаче, имаш само 500 абоната. Може да имаш и повече от 3000 абоната, но, в замяна на това, какво ще им дадеш? Може да им дадеш само трици. Първо, ти трябва да имаш материал за вестника си. После, работата е лесна. Да взимаш пари от абонатите си, а да им даваш трици, това не се позволява. Щом даваш добър материал, ще имаш и абонати. Има един закон, който определя успеха на всяко списание или вестник. По закона на вероятностите, се определя, колко абонати ще има вестникът. Като наблюдавам човешките уши, във всяко ухо виждам нещо специфично, което физиономистите не забелязват. В ухото има три специални точки: едната определя ума, другата определя чувствата, а третата – проявите на органическия свят. Ако ти не си организиран, както трябва, ако баща ти и майка ти не са работили правилно и ухото ти няма да е оформено. Достатъчно е да пипна долната част на човешкото ухо, за да разбера, какви опущения е направил човек в своя живот. – Откъде знаеш това? – Така е писано в книгата на твоя живот. – Аз искам да допълня тези опущения. – Добре, вземи слушалката на телефона и поискай от невидимия свят книгата на твоя живот, да направиш една справка. Но почакай малко, докато направят справката. Те взимат книгата, проверяват и казват: На еди-кое си място в ухото има един недостатък, който трябва да се изправи. – Благодаря, аз ще си взема бележка за изправянето му. Всеки човек има да изправя нещо в своя организъм. Приятно е да изправяш живота си. – Не съм учен, не съм богат, как ще се изправя? – Ако чакаш да станеш учен и богат и тогава да се изправиш, нищо няма да постигнеш. Не можеш ли да работиш върху носа си, очите, ушите и устата си? В тях е скрито твоето богатство. Очите представляват цяла слънчева система, цял космос. Устата е друг космос. Като изучаваш органите, ти се свързваш със силите, които действат във вселената.
Ще кажете, че това са залъгвания, примамки. Аз не ви говоря, за да ви залъгвам, но нахвърлям тия идеи, до които, в бъдеще, сами ще се домогнете. – Кога ще дойде това време? – Може след един ден, след една година или в друг някой живот. От вас зависи, кога ще придобиете истинското знание. Ето, дадени ви са различни модели носове. Четете по тях. Ако си послужа с вас, като с живи модели, вие или ще се насърчите, или ще се обезсърчите. Ако посоча у някой от вас една добра черта, той ще се зарадва; ако му посоча една лоша черта, ще се обезсърчи. Понеже това е опасно, аз си служа с рисувани модели. Сега аз разглеждам, какво са постигнали вашите деди и прадеди. Като дойда до вас, ще ви дам правила и методи за постижение. Вие трябва да направите едно малко подобрение: да бутнете някъде носа или ухото си, да ги ретуширате. Обаче, трябва да знаете, как и къде да бутате. Топлина ви е нужна. Когато ковачът иска да топи желязото, той го нагрява. Ако само го нажежава, температурата може да бъде по-ниска. Ако иска да го превърне в течност, нужна е по-висока температура. Това са чувствата и любовта на човека. Как ще реализираш своите мисли без любов? За всеки даден случай, трябва да знаете, каква температура е нужна.
Мнозина от вас страдат от изобилие, а не от недоимък. Вие сте надарени хора, а не бездарници. У вас са вложени неща, които вие даже не подозирате. По какво се отличаваш от другите? Някой изкривил веждите си, друг – устата си, трети – окото си. Малки са тези погрешки, но се повтарят, а това трябва да се избягва. И в ръцете има известно отклонение, също и в пръстите. Вземи пергела и измервай разстоянието от един пръст до друг, да видиш, къде е отклонението. Трябва да знаеш в областта на кой бог си сгрешил. Дали в областта на Юпитер, Сатурн, Меркурий или др. Едно време, Сатурн, недоволен от живота си, решил да се ожени. Определили му една красива мома, но тя се влюбила в другиго. Разочарован от живота, той и до днес е с венец на глава, но невенчан. Той е недоволен от всички хора и казва: От никого нищо не искам. Дойде ли при него някой да му говори за женитба, той казва: Не мога нищо да те съветвам и аз още не съм венчан. Понеже е Бог на справедливостта, Сатурн вижда всички неправди и се възмущава. Той не гледа хладнокръвно на тях: наказва всеки, който върши неправди и съжалява онеправдания. Щом види, че вършиш някаква неправда, той се заема да те оправи. Така той влиза в живота на всички, които вършат неправди, за да ги оправи. Не може да изправяш човека и да не взимаш участие в неговите страдания. И Божественият Дух, като помага на хората, понася част от техните страдания. Като знаеш това, не прави грешки, за да не страдаш нито ти, нито окръжаващите.
Като говоря за носа и за ухото, аз гледам на тях като на свещени органи. Ухото се отнася до външния живот на човека, а носът до вътрешния живот, до неговата интелигентност. Не може Божественото да се развива правилно, ако носът не е развит добре. Носът не трябва да бъде остър и завит надолу, като човка. Ноздрите трябва да бъдат отворени, въздухът да влиза и излиза свободно. Пазете се от постоянната хрема, от която се развиват полипи в носа, които пречат за свободното дишане. Колкото повече работите върху носа си, толкова по-добре ще възприемате въздуха, без да се простудявате.
За следващия път искам две неща от вас. Така да застанете на местата си, да насочите ушите си под такъв ъгъл, че да възприемате правилно това, което ви се говори. Също така и носът ви да бъде в естествено положение. Казвате: Може ли да се говори за естествено и неестествено положение на носа? – Не сте ли чували да се казва, че носът на някого увиснал надолу? От това се съди за душевното състояние на човека. По носа се познава гордостта, искреността на човека. Най-малкото помръдване на носа изразява нещо. Той трябва да има правилни линии. Носът на истинолюбивия е прав, с едно слабо, едва забелязано извиване на линията. Ако искаш да изразиш линията на истината чрез носа си, трябва да имаш съзнателно отношение към нея. Вдълбочи се в себе си и кажи: Всичко, което чувствувам, не може да се сравни с онова благо, което е в сърцата на онези, хиляди и милиони същества, живеещи при Бога. Трябва ли при това положение да страдаш? Ако си лош, знай, че лошавината не е само твоя. Баба ти и дядо ти са оставили дългове. Те не са само твои. Че ти страдаш, това е друг въпрос. Но тези страдания са последствие на миналото. – Имам много грехове. – И те не са само твои. Обаче, никой не е умрял за греховете на другите хора. За да се освободите от тези последствия, приложете новата философия, която ви проповядвам. Така ще се освободите и от недоволството.
И тъй, работете върху доброто – Божественото начало във вас. Какво е останало от дядо ви и баба ви, това е за тяхна сметка. Важно е, какво Бог е вложил във вас. Ако вашите деди и прадеди не са използвали условията и възможностите на Божественото, използвайте ги вие. Работете за подобряване на своя нос, за да възприемате правилно Божествената светлина и Божественото знание.
Т.м.
24. Лекция от Учителя, държана на 1 март 1933 г.
София. – Изгрев.