Ценни неща
III-то Послание Иоаново.
Нещата в природата са ценни поради съдържанието, което имат. И човек е ценен по същата причина – по съдържанието, което му е дадено. Колкото и да е ценно съдържанието на нещата, ако не сте внимателни към него, то може да изчезне. Например, ценно е розовото масло, но ако не се държи в добре затворено шишенце, лесно ще излети. Преди две години ходих в Казанлък. Подариха ми няколко шишенца с гюлово масло. Като се върнах, закачих ги на стената. Те 6яха добре запушени. След време погледнах да видя, какво е станало с розовото масло – оказа се, че шишенцата бяха празни. Подаръкът отиде във въздуха. Всяко ценно нещо трябва да се пази добре.
Мнозина говорят за любовта, но не знаят, как да я запазят; не знаят, как да я приложат. Най-неразбраното нещо е любовта. От какво е неразбраната любов: от картофи, от праз, от лук? Значи, има любов от различни неща. Има устойчива и неустойчива или преходна любов. Някой казва, че от любов набил някого, или го наскърбил. Да наскърбиш човека, това не е любов. Лесно се говори, но мъчно се прилагат нещата. Не всичко, което се говори, може да се изпълни. Да мислиш, че можеш всичко да направиш, това значи, да живееш с предвзети идеи, да се представяш повече от това, което си в действителност. И скромният иска да се представи повече от това, което е в същност, но като остане сам, вижда, че не е така.
Един ден бях в едно Варненско село на разходка. Виждам на пътя едно малко кученце носи кост в устата си. Вдигнало нагоре опашка, върви гордо, самонадеяно. От далеч се зададе едно голямо куче, затича се към малкото, наежи се срещу него и го запита: Кой ти даде право да носиш тая кост? Малкото кученце се уплаши, остави костта и се опита да избяга. Голямото куче не се задоволи с това, натисна кученцето и започна да го дави. Малкото се бори, квичи, моли се да го пусне. Наблюдавах, какво ще стане по-нататък. Голямото куче повече закачаше малкото, играеше си с него, само да го стресне. Най-после то взе костта от малкото и продължи пътя си. Като се видя свободно, малкото кученце почна да тича и настигна друго, по-малко от него. Хвърли се отгоре му, обърна го на гръб и започна да го дави. С това то искаше да му каже: Ще ти дам да разбереш, какво значи възпитание. Така възпитаваха и мене.
Какво виждаме днес в живота? Всеки човек постъпва с по-слабия от себе си така, както по-силните са постъпвали с него. Силният, като срещне слабия, пита го: Кой ти даде право да постъпваш така? Ако по-силен от него се изпречи на пътя му, и той го запитва същото. И слабият, като намери по-слаб от себе си, постъпва като силния.
Като наблюдавам сегашните хора, не зная, какъв процент от тях ще бъдат приети на небето. Ако някой влезе в небето, едва ли ще прекара една седмица. В скоро време ще го хване носталгия и ще каже: Тоя свят не е за мене. Всеки обича такъв свят, който е нагласен според изискванията на неговия ум, на неговото сърце и на неговата душа. Всички хора не разбират еднакво живота. Голямо различие съществува между техните разбирания. Всички области на земята различно се осветяват и отопляват от слънцето. Най-добре е осветен и отоплен екваторът, а най-слабо – полюсите.
Казват за някого, че бил опък, неразбран човек – Защо е такъв? – Защото не разбира живота. Който разбира живота от гледището на екватора и на полюсите, минава за нов човек. И писатели има такива. Животът на екватора се отличава с голяма горещина, а тоя на полюсите – с голям студ. Поради големия студ, полюсите не са населени. Те представят само склад на енергия. Както на земята има два полюса – северен и южен, така и в човека има два полюса, които са склад на енергия; там няма никакъв живот. На полюсите денят и нощта траят по шест месеца. Там стават големи бури. На места ледът достига пет-шест метра дебелина. Ще кажете, че при тия условия не може да има никаква култура. Изобщо, на земята още не може да съществува такава култура, каквато се изисква. Това се вижда от големите противоречия, през които хората минават. Някой се оплаква, че лесно забравя. Много естествено, той забравя, защото не е развил чувството на ред и порядък в себе си. Той не туря нещата на местата им и ги разбърква. Виждате, какво прави словослагателят. Всяка буква, всеки знак е турен на своето място. Щом си послужи с една буква, веднага я туря на мястото й. Не поставя ли буквите на мястото им, нищо не може да направи. Виждате, как са наредени клавишите на пианото. Всеки клавиш означава определен тон. Който знае да свири, взима точно определен тон. Ако някой не знае да свири, удря безразборно и създава голяма дисхармония. Такава дисхармония съществува и в домовете. Влизате в някой дом и още от вратата виждате голям безпорядък: масата, столовете не са на място; повечето дрехи са разхвърляни по креватите, а някои са закачени едни върху други в пълен безпорядък. Възможно ли е при това положение да намериш всичко, което търсиш? Можеш ли при това положение да помниш, къде си турил нещо?
Един познат ми разправяше, как търсил един ден лулата си. Като пушил, турил я някъде и не помни, де я оставил. Пита жена си, дъщеря си, не са ли я видели. Всички търсят, но не могат да я намерят. По едно време той се хваща за ухото и, какво да види? Лулата е на ухото му. Той сам я закачил на ухото си и забравил, де я турил.
Това, което ви говоря, не е за развлечение, нито за обезсърчаване. Не искам и да ви утешавам. Факт е, че мисълта ви не е съсредоточена. Като живеете, трябва да бъдете съсредоточени. Дали сте на тоя, или на оня свят, едно и също се иска от вас. Де е оня свят? Ако ви кажа, де е оня свят, и ако ви кажа, че аз живея и на тоя, и на оня свят, няма да повярвате. Ако ви кажа, че съм от слънцето и живея там, ще повярвате ли? Един ден пътувах от София за Варна. В купето имаше няколко видни българи, които се разговаряха по политиката. По едно време един от тях се обърна към мене и ме запита, отде съм. Казах му, че съм от слънцето. – Възможно ли е това? – Възможно е. И вие сте от слънцето, но сте забравили това, а аз зная. – По какво се познава кой човек е от слънцето? – По-добрия му живот. Хората от слънцето живеят добре. Който не е от слънцето, не живее добре. Едно време земята е била в слънцето, но по-късно се отделила от него. Казвам: Всички хора са от слънцето, но са забравили това. Всеки трябва да се запита, къде е бил преди да се е отделила земята от слънцето. Ще кажете, че това внася противоречие в човешкия ум. Според мене, противоречието се ражда, когато умът на човека е зает едновременно с две различни идеи. Докато го занимава само една идея, той не може да изпадне в противоречие. Който е зает само със своя личен живот, не се интересува от обществения живот. Той е в положението на мравката, която не се интересува от онова, което става вън от нея. Тя не подозира, че в Европа има война. Друг е въпросът, ако човек държи в ума си идеята за Божествения живот. Тая идея е широка. Тя обхваща целокупния живот – личния, семейния, обществения и общочовешкия.
Каква е идеята на сегашния човек за Бога, за природата, за реда и порядъка в живота? Той гледа на тия неща по детински. И това не е лошо, но липсва нещо в разбирането на човека. Това е все едно да нарисуваш една карикатура и да мислиш, че тя представя истинския образ на човека. Защо трябва да рисуваш човека карикатурно? И без това той е изопачил чертите си. Малко хора ще срещнете днес, които са запазили оня образ, който им бил даден първоначално. Казано е за човека, че е създаден по образ и подобие Божие, но днес тоя образ е изгубен. Много художници са рисували върху него, всеки е турял нещо свое, поради което са го окарикатурили. Ако човек е роден от сприхави родители и се движи между такива хора, носът му става дълъг и сух. За да изправи носа си, той се нуждае от вода. Въздухът, в който живеят сприхавите хора, съдържа въглена киселина повече, отколкото трябва. Значи, сприхавият страда от липса на вода и от изобилие на въглена киселина. Организмът на човека се нуждае от известно количество вода. Не се ли набави това количество, той страда от сухота. Водата е необходима за организма, но не и въглената киселина. Растенията, обаче, не могат без въглена киселина. Тя е необходимо условие за тях.
Кои условия са необходими за човека? – Светлината, въздухът, водата и храната. Всяко нещо се развива при специфични условия. И единицата, като жива величина в органичния свят, се нуждае от условия. Нулата, например, е условие за нейното развитие. Ако турим една нула надясно от единицата, тя става десет пъти по-голяма. Ако турим две нули, тя става сто пъти по-голяма. Да се увеличи единицата десет пъти, това значи, да претърпи десет промени в себе си, т. е. да обиколи кръга десет пъти. Под „единица” разбирам съществуването на един Бог в Битието, Който е единен в себе си. В Бога няма никакво раздвояване. Двойката подразбира отражение на цялата природа, на цялото Битие. Единицата и двойката заедно дават тройката – първата фаза, в която Битието се проявява, а именно, в дома, дето единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. Казва се за Бога, че е троеличен, т. е. проявява се като баща, като майка и като син. И човек трябва да има синовни отношения към баща си. Като Баща, Бог е едно нещо, като Майка – друго нещо и като Син – трето. Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме”. Това значи, че бащата и синът са едно. Същевременно Христос казва: „Отец ми е по-голям от мене”. Хората, изобщо, говорят за Бога, като приписват всичко на Него. Това значи, че те не Го познават. Понятието Бог не трябва да се изопачава. Човек няма право да карикатури Божия образ. Има неща, които Бог е направил, но всички неща не са Негово дело. Например, сенките не са Божие дело. В Божествения свят абсолютно никакви сенки не съществуват. Той е свят на вечна светлина. – Може ли светлина без сенки? – В Божествения свят по-слабата светлина минава за сянка на по-силната. На физическия свят тъмнината е сянка на светлината, а в Божествения свят слабата светлина е сянка на силната светлина.
Като разглеждаме светлината и тъмнината като полюси, естествено дохождаме до доброто и злото, също като полюси. Доброто е полюс на светлината, а злото – полюс на тъмнината. Светлината и доброто събуждат човешката активност, а злото и тъмнината правят човека пасивен. Той търси начин да си почине. Казват, че лошите хора са работливи – това е заблуждение. Само добрите хора работят. Лошите хора са инертни. Те не могат да работят. Който използва труда на хората, е лош човек. Добрият е светлина, той работи с разположение и любов. Ако лошият започне някаква работа, той гледа повърхностно на всичко, не мисли, че трябва да свърши нещо. Стане ли въпрос за плащане, той пръв се нарежда; мисли само за това, колко повече да му платят.
Някои питат, защо трябва да се молят, и казват: Щом има добри хора, те ще работят, а ние ще се ползваме от техния труд. Щом има религиозни хора, те ще се молят и, като тръгнат за небето, ние ще се хванем за краката им. Добре е това, но когато праведният тръгне за небето, краката му стават къси. За кои крака ще се хванете тогава? Физическите крака на човека остават на земята, няма за какво да се хванете. И вашите ръце ще останат тук. С какво ще се хванете тогава? Така не се говори. Способният ученик решава сам задачите си. Следва ли от това, слабият ученик да преписва задачите си от силния? Колкото и да е майстор в преписването, учителят бди зорко и ще го хване. Има неща, които ученикът сам трябва да знае, да не очаква всичко наготово. Учителят е условие за ученика, но ученикът трябва да учи, да развива дарбите си. Добре и правилно се развива оня, който се вглежда в онова, което е вложено в него. Затова е казано, че човек не трябва да изневерява на себе си.
Как се изявяват дарбите и способностите? – Чрез ума, чрез сърцето и чрез душата. Ако не познаваш ума, сърцето и душата си, как ще познаеш живота? Животът е резултат. В тоя резултат имаме две положения: радост и скръб. – Защо съществуват страданията? – Те са гърба на човека. Може ли да имаш лице, а да нямаш гръб? Щом имаш лице, ще имаш и гръб. И обратно: щом имаш гръб, ще имаш и лице. Ако нямаш гръб, ще имаш още едно лице. Това е човек с две лица, т. е. двуличен. Човек с две лица наричаме двуличен, т. е. изопачен. И гърбът представя изопаченото човешко лице. Когато един човек ти обръща гръб, казваш, че той не е от твоя свят. Щом се обърне с лице към тебе, той е от твоя свят. Когато хората си обръщат гръб, те се сърдят един на друг. Ако някой ти обърне гърба си, ти се обиждаш. Защо се обиждаш? Той иска да те убеди в истината, че не е от твоя свят. Тоя човек обича истината, казва ти, че не е от твоя свят. Ако и ти обичаш истината, имаш същите документи като него.
Един българин отишъл в странство с паспорт, издаден от България. Като го питали, какъв е по народност, той вадил паспорта и го показвал. Така удостоверявал той своята народност. Ако нямаш паспорт, не си българин. И природата те пита, българин ли си, или не. Ако имаш паспорт, българин си; нямаш ли паспорт, не си българин. Паспорт се иска от всеки човек, да докаже своята народност. В същност, няма разлика между хората от различните народности. – Защо? – Всички дишат, пият вода, хранят се по един и същ начин. Разликата между евреина и българина се заключава в писането: евреинът пише отдясно – наляво, а българинът – отляво – надясно. Китаецът пише отгоре – надолу. Ако разгледате черепа на французина и на гърка, ще видите, че много си приличат. Също така черепът на евреина и на славянина си приличат. Религиозното чувство и в двамата е силно развито. Разликата между тях е само в милосърдието. В славянина милосърдието е добре развито.
В една статия, писана на английски език, се дава един интересен пример от руския живот, още от времето на царска Русия. Статията е озаглавена: „Бъдещето е на славяните”. Обвинили една бедна вдовица, майка на три малки деца, че запалила къщата на един голям помешчик. Осъдили я на 15 годишен затвор и я изпратили на заточение в Сибир. Един млад момък, скиталец, без баща и без майка, чул за тая присъда и си казал: Аз съм сирак на земята, на никого не съм нужен и полезен; от всички съм презрян и изоставен, ще се пожертвам за бедната вдовица. На кого ще остави тя своите малки дечица? Отишъл той в съда и казал: Виновникът за запалване къщата на помешчика съм аз, а не бедната вдовица. Като чули това признание, съдиите отменили присъдата и, вместо вдовицата, изпратили младия момък в Сибир. След десет години се намерил истинският виновник. Заповядали да освободят младия човек от затвора, но се оказало, че той не бил вече между живите.
Като четете тоя пример, ще се запитате, какъв ли е бил тоя младеж. Той не бил нито евангелист, нито човек от новото учение. Какъв е бил тогава? Човек, роден с чувство на саможертва, на себеотричане. Такова чувство носи всеки човек в себе си, но трябва да бъде готов да го прояви. Ако сега трябва човек да стане евангелист или последовател на новото учение, работата му е изгубена. Ако си роден с новото, с чувство на самоотричане, ти си човек на мястото. Никой няма право да се отказва от онова, което е вложено в него. Няма по-голямо престъпление за човека да се откаже от това, което Бог е вложил в него. Някои искат да им се плаща за всичко, което правят. Ако за всичко ти се плаща още на земята, в другия свят ще бъдеш последен бедняк.
Един американски милиардер умрял. Понеже на земята заемал все първи места, направо отишъл при св. Петър, да му отвори райската врата, да влезе в рая. – Почакай малко, трябва да се прегледа живота ти, да се види, какви добрини си направил. – Съградих една голяма църква. – Благодариха ли ти за това? – Всички вестници писаха за мене. – Значи, платено ти е за това добро. – Друго добро направи ли? – Със свои средства построих един университет. – Как ти благодариха? – Пак писаха вестниците за мене, приеха ме за почетен член в университета. – И за това ти е платено. Спомни си, да си направил някакво добро, за което да не ти е платено. Милиардерът напрегнал ума си и започнал да мисли. Най-после си спомнил, че един ден, като отивал в кантората си, настигнала го една бедна вдовица, която го молела за някаква помощ. Понеже бързал много, нямал време да се спира, подхвърлил й един долар. Бедната вдовица взела долара, и той се освободил от нея. – Ето едно добро дело, за което трябва да се обърнем към Бога, Той да разреши въпроса. Отишли при Бога, разказали случая, и Той отговорил: Дайте на милиардера два долара и го върнете на земята.
Всеки човек се нуждае от Божиите блага. Следователно, каквото правиш, за Бога го прави, не очаквай да ти благодарят. Ако си проповядвал Словото, не очаквай да получиш някакво благо, но се запитай, научиха ли тия хора нещо добро. Ако си музикант или певец, преди да даваш концерти пред публика, виж, дали твоите музиканти или певци могат да подобрят времето. Ако е облачно или дъждовно, а земята не се нуждае от дъжд, доброто пеене трябва да поправи времето. Ако е голяма суша, доброто пеене или свирене трябва да донесе дъжд. Ако пеенето не може да внесе светлина в ума ни, топлина в сърцето ни и подтик в душата ни, какво пеене е това? Ако хлябът не внася в организма ни елементи, необходими за неговото поддържане, защо ни е тоя хляб? Ако водата не може да утоли жаждата ни, защо ни е тя? Ако молитвата не ни свързва с възвишения свят, защо ни е тя? Ще кажеш, че се молиш. Само ти не се молиш – всички живи същества се молят по различен начин. Молитвата не е привилегия само за едного. Важно е, като се молиш, да изучаваш Божествения език. Който не се моли, не може да изучи тоя език, не може да се свърже с Божествения свят. Като се молиш, ще влезеш във възвишения свят, ще се срещнеш с разумни същества, ще знаеш, как да се отнесеш с тях, да им кажеш добър ден, да ги поздравиш.
Как ще влезете във възвишения свят? Това всеки сам ще научи. Някои са ясновидци, знаят това. В България има доста ясновидци, малки и големи, доста пророци – малки и големи. Някои пророци говорят все за миналото – перифразирано. Тоя казал това, оня казал онова. Всички казват, че трябва да се обичаме. Това не е ново. – Да бъдем справедливи. – И това не е ново. Кое е новото в света? Преди години в Америка беше обявена премия от хиляда долари на оня, който каже една нова мисъл, от никого неказана. И досега още премията е свободна, не се е намерил човек, който да каже една нова мисъл. Затова е казано в Библията, че няма нищо ново под слънцето.
Днес на всички хора се проповядва с цел да се обърнат към Бога. Ти не можеш да обърнеш човека към Бога, ако не го обичаш. Без любов никакво обръщане не става. Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”. Това е истинското обръщане. Достатъчно е да любиш човека, за да му помогнеш да намери правия път. Няма по-ценно нещо в живота от любовта. Тя води човека към познаването на тоя и на оня свят. Ако разбереш земния живот, ще разбереш и небесния. Между земния и небесния живот има известно подобие. Земният живот крие в себе си зародиша на небесния. Любовта слиза от духовния свят и като семка се посажда във физическия. За да разбереш правилно любовта, трябва да я посадиш в добра почва, при благоприятни условия и да се грижиш за нея, докато даде плод. Ако я посадиш в лоша почва и при лоши условия, тя ще се изопачи. На това се дължи изопачаването на любовта. Всеки се стреми към любовта, която той някога познавал. Но, като дошъл на земята, той я приложил по човешки и я изопачил.
Физическият свят е опитно поле, дето се посаждат и обработват идеите. Плодовете им зависят от почвата и от начина на обработването на семената. Казано е: „От плодовете им ще ги познаете”. В невидимия свят няма погрешки, както на земята. Там листата на дърветата не се попарват и не капят, както тия на земята. Често ме питат, ще се познавате ли на оня свят. Там се познават само ония, които се обичат. В невидимия свят не можеш да срещнеш нито един човек, когото не обичаш. На земята хората се познават, защото се различават външно, физически. В духовния свят е точно обратно: там съществата външно си приличат, вътрешно се различават. Трябва да си нагоден да виждаш вътрешно, за да различиш един човек от друг. На земята хората имат някои общи идеи, интересуват се от общи въпроси, но различието между тях е в начина на възприемането и обработването на тия идеи. Ще цитирате стиха, в който е казано: „Вие сте храм Божи”. Така е било първоначално, преди съгрешаването. След съгрешаването си човек е внесъл в тялото си такива елементи, които не позволяват на Бога да живее в него. Някой яде свинско месо и внася свински клетки в тялото си. Понеже свинята е крайно страхлива, и човек става страхлив. В такова тяло Бог не живее. Някой е груб, жесток. В такова тяло Бог не живее. Друг е егоист, алчен. И в такова тяло Бог не живее. Можеш ли тогава да мислиш, че в тебе живее Бог
Казвам: Ако хората продължават да живеят със своите стари възгледи, в скоро време ще се задушат. Човешката мисъл, човешките възгледи се нуждаят от проветряване. Ако хората продължават да живеят с човешката любов, ще се задушат. Те живеят и дишат свободно, благодарение на Божия Дух, Който влиза в тях и се проявява чрез тях. Казано е, че живеем и се движим в Бога. Ние живеем в Бога, но Той не живее в нас. Да благодарим, че изпраща любовта си чрез своя Дух, Който ни изпълва и внася живот в нас. Иначе, ние сме изгубени. Мнозина говорят за Бога, за молитвата, за любовта, но не искат да работят. Идвали са такива хора при мене, философстват, отнемат времето ми. Като ги накарам да работят, веднага си отиват. Аз копая, и те трябва да копаят. Не могли да копаят, щели да се изпотят. Ако се изпотят, ще се преоблекат. Ще си направят поне една потна баня. Това е лекуване. Светът се нуждае от съзнателни, работливи хора.
В бъдеще религиозните хора ще се молят по друг начин, а не както сега – с коленичене. Да коленичиш, това подразбира, че се намираш при лоши условия. Когото бият, той коленичи и се моли. В бъдеще, ще копаеш и ще се молиш. Божественият свят изключва колениченето. Вярващите се молят по различен начин. Евангелистите коленичат, т. е. те се молят със сърцето си – най-деликатното място в човека. Православните се молят прави, т. е. с ума си. Който се моли седнал, казваме, че се моли със стомаха си. Ако се молиш с душата си, взимат участие светлината, топлината и силата ти. Няма по-хубава поезия в живота от тая, да се молиш, т. е. да се разговаряш с Бога. Ще се молиш, без да се оплакваш. Трябва ли да казваш на Бога, че страдаш? Кой не страда в света? При това, кой е страдал, колкото Бога или повече от Него? Няма друг, който да е страдал като Бога и на никого нищо да не е казал. Той дава безброй блага на хората, но те не ги използват, както трябва. Той вижда всичко това и мълчи, нищо не казва. Каквото става, всичко вижда, всичко понася тихо и смирено. Не само това, но всеки се сърди, роптае, че не му отнемат страданията. Какво лошо има в страданията? Само един човек не страда, всички страдат. Ако някой се оплаква много от страданията си, това показва, че едва е започнал да страда.
Преди години дойде при мене един беден човек, да иска хляб. Казва ми: Ще умра от глад, шест часа гладувам, хапка не съм турил в устата си. – Не се страхувай, няма да умреш от глад. Ние правим опити, постим по 24 часа, по два, по три и повече деня. Някои постят по десет и повече дни, нито вода пият, а ти не си ял само шест часа и казваш, че ще умреш. Чрез поста човек усилва волята си и се освобождава от страха, че ще умре от глад. Гладът лекува. Ако боледуваш от ревматизъм или от друга болест, можеш да се лекуваш с глад. Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Гладът пречиства тялото, порите се отварят, и дишането става по-дълбоко. Гладът внася повече светлина в ума. Още от старо време хората се лекували чрез глад. Сегашните хора се страхуват от дълъг пост, затова препоръчват повече да се яде. И яденето не е лошо, но приятно е да срещнеш човек на 80–90 годишна възраст, бодър, със светъл ум, с любещо сърце. Той е запазил своята бодрост, благодарение на умерено хранене. Приятно ли е да срещнеш 45-годишен човек и да го слушаш да говори, че е остарял вече, за нищо не го бива? Той се отчаял от живота, не харесва младите, не харесва и старите, нищо не го задоволява. Гледай с радост на живота. Виждай доброто и в младия, и във възрастния, и в стария. Срещам една баба, добре облечена, добре вчесана. Тя е запазила младежкото в себе си. Казвам й: Бабо, ти като беше млада мома, 19-годишна, увлече един млад момък, който умря от скръб за тебе. – Кой ти каза това? – Не е важно, кой ми е казал. Нали това е истина? – Истина е. Какво да направя сега? – Ще се молиш да се подмладиш. Ако те подмладя и станеш на 19 години, ще потърсиш тоя момък, да изправиш погрешката си.
Хората изпадат в смешно положение, като говорят за любовта, без да я разбират. Това, което те наричат любов, никаква любов не е. Казвате: Обичам тоя човек. Обичаш, а роптаеш. Любов, която роптае, не е истинска. Това е търговска сделка. Любовта търпи. Казваш, че сърцето ти гори от любов, а си недоволен, че не те оценяват. Не искай да те оценяват, но люби. Така, именно, човек ще станеш. Ако не любиш, ще боледуваш. Любовта е творческа сила. Да любиш и да те любят, това е благословение и за двамата. Няма случай в живота, да са се обичали двама души и да са пострадали. Това е невъзможно. Ако не са се обичали, могат да пострадат, но не и обратното. Любовта изключва страданието. Някой иска да ме убеди в противното. Не, любовта носи радост и щастие.
Ние не говорим за оная любов, която почива на търговска основа. Ние говорим за Божествената любов. Каква любов е тая, която прави човека мързелив, да очаква всичко наготово от своя възлюбен или от възлюбената си? Както постъпва човек със своя възлюбен или с възлюбената си, така постъпва и с Бога. Докато благословението и благата идат отгоре, той обича Бога. Щом спрат благата, той се отказва от Него, под предлог, че Бог го е забравил. В същност, той е забравил Бога, затова благата спират. Който люби истински, той е готов на всякакви жертви. Той е внимателен и към камъните, и към малките растения. Като види, че някое камъче не е на място, навежда се и го туря на мястото му. Ако види, че на корена на едно растение е паднал камък, вдига камъка и го туря настрана. Срещне ли в гората буренясало изворче, спира се да го очисти. Любещият е готов да помага на всички. Любовта се проявява и в малките, и в големите неща. Тя се отнася еднакво и към мравката, и към човека. Ако те лае куче, не хвърляй камък да го удариш, но му дай парче хляб. Като му дадеш два-три пъти, то ще ти стане приятел.
Някой казва: Аз съм евангелист. Друг казва: Аз съм православен. Трети: Аз съм окултист. Добре е, че си евангелист, че си православен, че си окултист. Това не е ново, всякога е имало и евангелисти, и православни, и окултисти. Важно е да направиш нещо и от направеното да имаш плод. Че си Иван, добре е това. Че си Драган, добре е и това. Но Иван трябва да изоре нивата, а Драган да я посее. Ако двамата не свършат работата и не дадат плод, нито Иван е Иван, нито Драган е Драган. Името Драган означава зрял плод. Христос измени името на Кифа, нарече го Петър. – Какво означава името Петър? – Зрял плод. Мъчно зрееше тоя плод, голям консерватор беше. Той се държеше здраво за старото. Въпреки това, той каза на Христа: „Всички да се отрекат от тебе, аз, Петър, никога няма да се откажа”. Христос му отговори: „Докле петелът пропее, ти три пъти ще се откажеш от мене”.
Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени”. И аз не съдя, и вие не трябва да съдите. Да съдиш, това е навик от миналото. Защо ще съдиш някого, че не говори добре, или не пише добре? Ти говориш или пишеш, както са те учили. Някой говори добре френски или немски – професорът му е бил добър. Да знаеш добре предмета, който си изучавал, това зависи и от учителя, и от тебе, като ученик. Благодари на това, което днес придобиваш, но работи, да не останеш само с него. Ставаш сутрин от сън, оглеждаш се в огледалото – благодари за челото, за носа, за устата, за тялото си, които Бог ти е дал. Ти се погледнеш, не си доволен и не благодариш. Какъвто и да си, благодари за всичко. Пожълтял си, пак благодари и търси причината, защо си пожълтял. Причината за тоя цвят се крие в малкото светлина в ума. Жълтият цвят на лицето показва известна болезненост. Тоя цвят трябва да влезе в ума ти, да станеш умен. Някой почернял – и това е болезнено състояние. Черният цвят означава почивка. Тоя цвят трябва да влезе в стомаха, да помага при храносмилането.
Колкото и да се говори за цветовете и тяхното значение, все ще остане нещо неразбрано. Трябва да се отвори специална школа, да се изучават цветовете като методи за правилно живеене. Да направим опит с десет сестри от 45–80 годишна възраст, да видим, как ще се изменят лицата им под влиянието на известни цветове. В продължение на една година може да стане промяна, да се подмладят. Всеки трябва да се откаже от старото си знание, да бъде готов да учи, от нищо да не се смущава. Сега хората се смущават от войната. На земята воюват – целият свят не воюва. На Слънцето няма война, на Юпитер няма война, на Марс има война. От планетите, които не воюват, са изпратени делегации, да видят, как се бият хората, с какви оръдия си служат. Възвишените същества могат с един снаряд да спрат войната на земята. Достатъчно е да хвърлят луната върху земята, за да произведат такова сътресение, от което хората да хвърчат в пространството с километри нагоре. Те казват на хората: Не се бийте. Едно време и ние се бихме като вас, но сега вече никаква война не допущаме помежду си. Умът ви трябва да бъде светъл, да мисли. Вие се биете за земя и право. И земя имате, и право имате. Едно ви трябва – любов. Едно ви трябва – да изпълните Божията воля. Ако приемете любовта и изпълните Божията воля, ще дойде мирът на земята.
Кога ще се оправи светът? Как ще се оправи тоя свят? – По два начина. Първият начин е да се приспят всички войници и да се обезоръжат. Като се събудят, ще видят, че нямат никакво оръжие в ръката си. Как ще воюват без оръжие? Вторият начин е да се запали въздуха, и всичко да се стопи и изгори. Казвам: Приспете злото в себе си. Приспете своите лоши мисли и желания. Че хората се бият, че народите се бият – англичани, американци, руснаци, германци – това е тяхна работа. Твоя работа е да оправиш себе си. Всеки да се заеме да приспи злото и да даде път на доброто в себе си. Всеки да възприеме любовта и да остави Бог да царува в него. Всеки да отвори ума си за Божественото знание, сърцето си – за Божията любов, волята си – за Божествената свобода. Всеки да живее, както Бог го е научил, и да не чака отвън да го учат. Ако отсега нататък очаква да го учат, как да живее, той е загубен. Как се изявява животът? – Във възприемане на светлина, необходима за ума; във възприемане на топлина, необходима за сърцето и във възприемане на материална сила, необходима за градеж на душата.
Хората не успяват, понеже не мислят право. Казваш, че не те обичат. От тебе зависи да те обичат. Ако конецът, който те свързва с хората, е тънък, потърси начин да го уякчиш. Един конец лесно се къса, но дебелото въже не можеш да скъсаш. Обикни един, двама, трима, четирима и повече души, да видиш, как конецът ти постепенно ще става по-дебел и як, нишките ще се увеличават, а с това и разположението на хората към тебе ще расте. Можем да направим опит с едно малко момиче. Първото условие: да е здраво. Щом е здраво, и бедно да е, и грозно да е, в една година ще се измени така, че всички хора — млади и стари ще го обикнат. Как ще стане това? — По същия начин, както намразяват човека. Както става човек глупав, така може да стане умен; както става грозен, така може да стане красив; както го мразят, така могат да го обичат. Искаш хората да те обичат, а ти сам не обичаш. Кажи си: Както Бог обича тоя човек, така и аз ще го обичам. – Как ще позная, че Господ го обича? – Виж, какво е положението на тоя човек в дома му. Ако жена му и децата му го обичат, ако работите му вървят добре, Бог го обича. Ще кажете, че е писано, да не обичате някого. – Оставете това настрана. Старото си отива, ново иде.
Нова Библия се пише сега. Ново Евангелие се пише. Не го пиша аз, Бог го пише. Горко на оня, който не приеме новото Евангелие! Евреите и досега страдат, защото не приеха Христовото учение. Ще кажете, че малко е Евангелието, оставено от Христа. Онова, което сега се пише, е още по-малко. Един от кодексите на новото Евангелие гласи: Зачитайте Божественото в човека! Като слушаш един музикант, радвай се, че има Божествена дарба. Като четеш стихотворенията на един поет, радвай се, че дарбата му е дадена от Бога. Като се ползваш от съветите на един мъдрец, радвай се, че Бог го изпратил между хората, да ги поучава. Ако срещнеш красив човек, който не злоупотребява с красотата си, знай, че Бог го създал красив. Всичко хубаво и добро е от Бога. Каквото видиш, запитай се, дали е от Бога, или от човека. Детинското в човека от Бога ли е? Да бъдеш възрастен и да остарееш от Бога ли е? Всяко нещо, към което човек се отнася съзнателно, е от Бога. Някой се оженил и се оплаква, че жена му не била такава, каквато той искал. Тая женитба не е от Бога. Друг се оплаква, че бил беден. Неговата беднотия не е от Бога. Той е причина за беднотията си.
Ще ви приведа една легенда из живота на Ноя. Той имал само една дъщеря, но много красива и разумна. Трима млади момци се влюбили в нея, и всеки пожелал да вземе Ноевата дъщеря, за себе си. Първият казал: Ако не се оженя за тая мома, няма живот за мене. Вторият казал: Или Ноевата дъщеря ще взема, или смърт и за нея, и за мене. И третият казал същото. Бащата се видял в чудо, не знаел, какво да прави. Най-после му дошла идеята, да превърне магарицата и котката си в моми, по-красиви от дъщеря му, и да ги представи на тримата кандидати като свои дъщери. Явили се и тримата пред Ноя, и той им казал: Имам три дъщери, всеки да си избере, която му хареса. Първият кандидат харесал момата, която произлязла от магарицата. Вторият харесал оная, която произлязла от котката. Третият харесал истинската дъщеря на Ноя. И тримата кандидати останали доволни, всеки си избрал мома по вкуса. След време бащата посетил първия си зет и го запитал: Доволен ли си от избора? – Доволен съм, добре си живеем. Понякога възлюбената ми кряска и поритва. – Такава е майка й. Отишъл при втория зет и го запитал, как живее с жена си. – Добре живеем, но понякога тя драще. – Такава е майка й. Отишъл и при третия зет. На въпроса, как живее с жена си, зетят отговорил: Благодаря, много добра е жена ми, цял ангел. Ной си казал: Тя е истинската ми дъщеря, тя е от Бога.
Какво показва тая легенда? Че злото си е зло. Колкото и да го поливаме, то не може да се измени. Киселината, колкото и да се намалява силата й, пак киселина си остава. Някой се страхува да приеме някаква идея, да не би да се измени. Няма защо да се страхуваш. Ти се изменяш, без да искаш. Остаряваш, без да искаш, и не знаеш, как си остарял. Бил си млад, енергичен, жизнен, хвърчал си от радост, и един ден гледаш, навел си се, едва се движиш и не знаеш, как е станало това. Питам: Как остаря, без да знаеш и без да искаш? – Остарях, но как, не зная. Според мене, остаряването е натрупване на излишни мисли и желания в човешкото съзнание. Тоя излишък оставя утайки, от които човек трябва да чисти ума, сърцето и съзнанието си. На утайките, именно, се дължи преждевременното остаряване. Оня, който не допуща излишни мисли и желания в съзнанието си, придобива знания, без да губи силата си. Той запазва своята бодрост за дълги години и живее с радост. Това значи, да запази човек младостта си. Младият прилага любовта по-добре от стария. Той лесно се примирява с мъчнотиите си. Затова Христос казва: „Станете като децата”.
Веднъж наблюдавах, как се сбиха две малки деца, едното тригодишно, а другото на две години. Те бяха в колички, возеха ги майките им. По едно време една от майките даде на по-малкото дете по-голяма ябълка, а на по-голямото – по-малка ябълка. То пресегна с ръката си до количката на по-малкото, хвана го за косата и взе ябълката му, като подхвърли своята към него. Малкото се огледа и започна да плаче. После сграбчи по-голямото за косата и започна да дърпа ябълката от устата му. Майките се намесиха и разрешиха спора. След малко двете деца се примириха и започнаха да се смеят.
Питам: Кой научи децата да скубят косите си? Изобщо, жените се хващат за косите, а мъжете се бият с тояга. Пръчката е изобретение на мъжа. Казват, че тоягата е излязла от рая. Не е вярно. В рая не се позволявало да се режат дървета. Следователно, няма отде да вземат пръчка. Ще кажете, че пръчката може да е пренесена от земята. И това е невъзможно. Никаква мисъл, никакво чувство не може да се пренесе от земята в рая. Земните мисли и чувства по трептение коренно се различават от небесните. И обратното е невъзможно. Една мисъл може да слезе от небето само тогава, когато намери ум, нагоден по нейните вибрации. Може ли пчелата да възприеме една разумна човешка мисъл? Колкото и да й се говори, тя остава чужда за вашия разговор. И на вас казвам: Стремете се към ония мисли, които са достъпни за вашия ум. Стремете се към ония чувства, които са достъпни за вашето сърце. Стремете се към Божията любов, която е достъпна за всички. Приемете я, без да я изопачавате. Това е възможно, ако се откажете от вашия егоизъм. Не казвай, че тая любов е само за тебе. Любовта е достояние на всички. Изворът е достояние на всички. И ти ще пиеш от него, както и другите. И те ще пият, както и ти. Някой пил две чаши, а ти само една – нищо от това. Всеки ще пие според жаждата си. По-жаден си, повече ще пиеш. И мушиците, и растенията, и животните имат право да пият от същия извор. Любовта прониква във всички живи същества. Разликата между живите същества се вижда по степента на светлината, по степента на свещения огън в тях и по степента на тяхната сила. Колкото по-горе възлизаме по стълбата на живота, толкова по-голяма е светлината, толкова по-голям е свещеният огън, толкова по-голяма е силата. Това е различието между растението и животното, между животното и човека, между човека и ангела. Колкото повече светлина приемаме, толкова по-близо сме до Бога. Колкото по-ярко се разгаря Божественият огън, толкова по-силна е любовта ни. Колкото по-голяма е Божествената сила в нас, толкова по-голяма е увереността ни, че сме на прав път в живота.
Помнете: Който иска да запази светлината на ума си, топлината на сърцето си и силата на душата си, трябва да бъде съсредоточен. Никакво раздвояване на ума не се позволява. Щом умът е съсредоточен, човек помни всичко, каквото чете, учи или говори. Най-малкото раздвояване на ума причинява отслабване на паметта. Някой мисли, че никой не го обича. Тая мисъл раздвоява ума му. Ако никой не го обича, кракът му не би стъпил на земята. Веднъж кракът му стъпил на земята, има кой да го обича. И най-лошият човек е обичан от някого. Обичта подразбира блага. Когото обичат повече, повече блага му се дават. Ако на лошия човек дават много блага, по-лош става. Ако на детето дават благата на баща му, ще стане ли като баща си? Детето ще яде като дете. Щом порасне и стане като баща си, ще яде, колкото баща му яде. Всеки човек ще се ползва от благата на живота според степента на развитието си. Искаш да имаш благата на светията. Можеш ли да носиш неговите страдания? Апостол Павел казва: Ще се похваля със страданията си. Можеш ли и ти, като него, да носиш страданията си с радост?
Мнозина искат да имат благодатта на Христа. Могат ли да понесат кръста на Христа? Христос мина през такива страдания, каквито обикновеният човек не може да си представи. Необикновен човек беше Христос, затова мина през големи страдания и напрежения. От голямото напрежение кръв излизаше от порите Му, но Той издържа. При такова страдание сърцето на обикновения човек би се пръснало. Цял легион от римски войници се гавреха с Христа, подиграваха Го, ругаеха Го и най-после Му дадоха сам да носи кръста си. Кой би издържал такива страдания? Той носи кръста си до едно място и после каза: Сега вие ще го носите. Който разбира, през какви страдания е минал Христос, не може да каже за себе си, че страда. Никой смъртен не е страдал като Христа. На кого е излязла кръв от порите? Шест хиляди войници не са се подигравали още с вас. На кръст не сте били приковани. С копие не сте били пробождани. Но не сте и възкръснали. Христос страда и възкръсна по единствената причина, че любовта Му беше непреривна. Той каза: „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам духа си”. Това значи: Каквото и да се случи, Господи, любовта ми е непреривна. Както Си ме възлюбил, така и аз Те възлюбих. Сега и на вас казвам: Който се опита сам да скъса връзката си с Бога, той е подписал вече присъдата си. Освен тебе, никой в света не е в състояние да скъса връзката ти с Бога. Който се стреми към новото, той е готов да скъса връзките си със старото, с преходното в живота. Той не съжалява, че е беден, че няма къщи и имоти, но се радва. Той се радва на живота с всичките мъчнотии и противоречия, на които се натъква.
Сегашните хора живеят в един свят, в който ангелите искат да надникнат, но не им позволяват. Интересен е светът, в който хората живеят, но малцина съзнават това. Вие сте недоволни от живота си, а много ангели са готови да заместят своя живот с вашия, да видят, какво представя той. Радвайте се, че имате свободен билет да живеете на земята. Всеки иска повече от това, което има. Жената е недоволна от мъжа си. Той й купил рокля, но тя не я харесва, иска друга, по-хубава. С това тя иска да каже, че се оженила за него, да бъде като царица, а не излязло така. Тя мислила, че се жени за цар, а той излязъл обикновен човек. За да й покаже, че не е обикновен, той взима пари на заем оттук - оттам, да я задоволи. Според мене, цар е оня мъж, който обича жена си. Цар е оня баща, който обича децата си. Няма ли любов между мъж и жена, между родител и деца, няма и царство между тях. Царица е оная жена, която обича мъжа си. Царица е оная майка, която обича децата си. Вън от любовта няма никакво царство. Казвате, че повече не искате да дохождате на земята. Земята не е толкова лоша, както си я представяте. Ако беше лоша, Бог никога не би слязъл на земята, не би се въплътил. Щом Бог се въплъти и слезе на земята, това показва, че тя е добро място. Добра е земята. Ако Бог я харесва, защо вие да не я харесвате?
„Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”. Бог е направил света; търпеливо и снизходително гледа Той към всички свои деца. Той знае, че те ще поумнеят и ще изпълнят Неговата воля.
4. Беседа от Учителя, държана на 31 октомври, неделя, 10 ч. с. 1943 г. София. – Изгрев.