Утринни слова - Пета година (1935 - 1936)
Фарисеи и садукеи
Размишление.
В 22 глава от Евангелието на Матея се изнася спорът, който се е водил между фарисеите и садукеите, от една страна, и Христа, от друга страна. И едната и другата страна са Божии създания, но въпреки това не могат да се разберат. – Защо? – Защото излизат от различни становища, имат различни възгледи за живота. Фарисеите и садукеите подържаха старите закони, а Христос – новите закони – законите на любовта. Садукеите и фарисеите мислеха, че те са на правата страна и не се съгласяваха със законите, които Христос изнасяше.
Като четете тази глава, ще видите, че спорът който тогава се е водил, и до днес още продължава, вън от вас и вътре във вас. И до сега още човек представя поле на сражение. В повечето хора има едно вътрешно мърморене, недоволство, един вътрешен спор. Причината за това е отсъствието на единство, на вътрешно съгласие между мислите и чувствата. Те са лишени от единство в съзнанието си, благодарение на което често се раздвояват.
Сега не е въпрос да критикуваме веруюто на фарисеите и садукеите. Важно е да се изтъкне грамадната разлика между техните възгледи и тези на Христа. Те Го запитаха: „Трябва ли да даваме дан на Кесаря?” – Христос поиска една монета и като я разгледа, попита: Чий е този образ? – Кесарев. - Тогава, отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието – Богу. Същият отговор се дава и на въпроса, който мъжете и жените често си задават. Жената пита какво да прави с мъжа си; мъжът пита, какво да прави с жена си. Щом мъжът е женен, той носи вече в сърцето си образа на своята жена. Ще не ще, трябва да отдаде на този образ това, което е негово. И жената, като омъжена, трябва да отдаде на образа на своя мъж това, което е негово. Ще кажат, че искат да служат само на Бога. Щом искат да служат изключително на Бога, не е трябвало да се женят. Кой закон ги застави да се женят? Те се ожениха без закон, по свобода, и са недоволни от положението си. Сега, за да се освободят, трябва да потърсят закона, той да разреши въпроса им. Забелязано е, че неща, които стават по закон, са неустойчиви; тези, които стават извън закона, са по-трайни. Много закони има в човешкия живот, които хората се стремят да избегнат. Например законът за военната повинност, за участието на гражданите във войната и др.
Мнозина задават въпроса трябва ли да съществуват войните, да се изпълнява военната повинност, да се женят хората и т.н. Каквито отговори да се дават на тези въпроси, те са временни, защото и войната, и женитбата, и военната служба са временни отношения. Животът се развива, а с него заедно се изменят и отношенията между живите същества. Какво отношение имате към мухата, която кацнала на главата ви? – Никакво отношение. Тя кацне на главата ви и след малко хвръкне. Какво отношение имате към котката или към заека, който пресякъл пътя ви? Ако сте суеверен, ще се върнете у дома си, защото заекът или котката е предсказание, че работите ви няма да се наредят добре. И това е временно. Човекът не може да среща на пътя си само котки и зайци.
Много противоречия има в човешкия живот и човек търси начин да се справи с тях. Противоречия съществували в във времето на Христа. Затова говоря за неща, които ставали преди две хиляди години. Обаче сегашните хора ще кажат, че не се интересуват от противоречията на миналото. Те нямат никакво отношение към спора, който водели фарисеите и садукеите с Христа. Те са спорили с Христа, а не ние. Питам: Какво ще бъде отношението на сегашните хора, ако днес дойде Христос на земята? Според мене, и те ще спорят с Христа. Пак ще се повдигнат въпроси, които ще предизвикат спор.
Следователно, спорът е съществувал между хората и ще съществува. Важно е коя е причината, за да има спор. Двама приятели, млади момци, се обичат, живеят си се задружно, споделят заедно радости и скърби. След няколко години единият от тях се ожени. Какво става с тяхното приятелство? – Изменя се, нов елемент влиза между тях. Има случаи, когато отношенията се запазват, но обикновено приятелите се разделят. Понякога раздялата е придружена със спор, сърдене, недоволство. – Кога? – Когато нежененият приятел си позволи да бъде любезен с жената на другаря си. Ако пък си позволи да и целуне ръка, спорът става още по-голям. На какво основание той си позволява такава волност? Колкото и да цитира той стихове от Евангелието, че и Христос е говорил за святого целование, нищо не го оправдава. Как ще докаже на приятеля си, че неговата целувка е била чиста и свята?
Какво представя целувката? Каквито обяснения да се дават, въпросът за целувката не е съществен. Дали хората трябва да се целуват или не трябва, как да се целуват, това са въпроси, които внасят известни противоречия в човешкия живот. Противоречията са необходими, за да изяснят известна истина. Както сенките са необходими в картините на художника, така противоречията са необходими за растенето на човека. Без сенки лицето на човека не може да изпъкне. Обаче истинският художник знае къде да постави сенките и колко светли или тъмни да бъдат. Ето защо, радвайте се на противоречията, които Провидението и разумната природа ви създават. Друг е въпросът, ако противоречията ви идват от човек, който сам не разбира законите на живота. В такъв случай, вие трябва да бъдете разумни, да не се поддавате на ненужни страдания.
Често хората се натъкват на противоречия и при промяна на времето. Виждат, че в даден момент времето е хубаво, но не се минава много, явява се буря, почва да вали силен дъжд, и те остават изненадани. Има три уреда, чрез които може да се определи времето: чрез барометър, хигрометър и термометър. Когато живакът в барометъра спада, налагането се увеличава; тогава казваме, че времето ще се развали. Според хигрометъра, колкото повече се увеличава влагата, толкова по-лошо става времето. Според термометъра, когато температурата се повдига и спада бързо, времето се разваля. Като наблюдавате едновременно трите уреда, забелязвате известно противоречие. Някога налягането е голямо, но няма дъжд; някога налягането е малко, но количеството на влагата е голямо и започва да вали. За да се определи точно времето, между трите уреда трябва да има известно съотношение. Докога може да се увеличава атмосферното налягане? – Докато дойде до крайния си предел. Стигне ли този предел на налягането, въздухът започва да се разширява. И разширяването има краен предел. Като се говори за налягане и разширяване, ние имаме предвид външните условия в атмосферата. Дойдем ли до вътрешните условия, там има напрежение. Когато налягането и разширяването действуват едновременно с вътрешното напрежение, дъждът дохожда. И човек минава през налягане, разширяване и напрежение. Когато турят голям товар на гърба му, той казва, че налягането му е голямо. Когато се разшири във възможностите си повече, отколкото трябва, казват, че той е минал границите на съседството, навлязъл е в чужда област. На какво ще уподобите трите уреда, с които измервате налягането, разширяването и напрежението? Барометърът представя човешкия ум, хигрометърът представя човешкото сърце, а термометърът – волята, чрез която се проявяват динамическите сили в човека.
Като се говори за налягане, разширяване и напрежение, моралистите казват, че трябва да се живее добре. Религиозните казват, че трябва да се изпълнява Божията водя. Как ще живееш добре и как ще изпълняваш Божията воля: чрез налягане, чрез разширяване или чрез напрежение? Ще духаш ли като вятъра, или ще бъдеш тих и спокоен? Казвате, че не е приятно да ви духа силен вятър. Не е приятно, но въпреки това, понякога има силен вятър, буря, които събарят дървета, рушат канари. Казват, че времето се е развалило. Поетите казват, че природата се разгневила. И човекът се гневи. Гневът е енергия, която на място използувана, дава добри резултати. Ако природата не се гневи, ние ще умрем от глад. Като задуха силният вятър, дигне прах, образува облаци и след време пада изобилно дъжд, който напоява цветята, нивите и градините. Благодарение на този гняв плодовете, житото и зеленчуците растат, цъфтят и дават плодове. Гневът на природата е разумен, носи блага на живите същества. Обаче, гневът на хората, в повечето случаи, руши. Човек кряска, вика, без да даде плод.
В какво се заключава добрият живот? – В правилните отношения на човека към Бога, към своя ближен и към себе си. Мнозина казват, че не се интересуват от това, дали хората около тях живеят добре. Така не се говори. Ще се интересуваш от живота на своя ближен, защото си свързан с него. Всички хора са свързани помежду си, като скачените съдове. Следователно, не е безразлично, каква вода ще налееш в един от тези съдове. Ако налееш нечиста, водата във всички съдове ще бъде нечиста; ако в един съд налееш чиста вода, и в останалите съдове водата ще бъде чиста. Ако къщата на твоя съсед гори и твоята може да се запали. За да се избегне тази опасност, ти трябва да се притечеш в помощ на съседа си, заедно да гасите пожара. Друг е въпросът, ако къщата на съседа ти е на голямо разстояние от твоята. Щом е близо, ще отидеш заедно с него да гасиш. Не гасиш ли, и твоята къща ще отиде.
Когато се говори за добър живот, подразбираме, че има и лош живот. Оттук и хората се делят на добри и лоши. Между добрите и лошите хора има известно съотношение, което показва, че те взаимно си влияят. Няма човек в света, който да не се влияе. Казва се в Писанието, че жителите на Содом и Гомор водели толкова лош живот, че смущавали даже и жителите на небето. Значи, лошият и добрият живот на хората се отразяват не само върху съществата на земята, но и върху тези, които живеят на небето. Ако лошият живот взима надмощие, мислите ли, че няма да дойдат същества от възвишения свят, да вземат мерки срещу злото на замята? Ако тези същества се произнесат за хората, че са непоправими, както се изказаха за жителите на Содом и Гомор, знаете ли каква участ ги очаква? Ще дойдат бурите и ветровете и ще пометат всичко. Неправдата в света се наказва.
Събрали се трима господари на угощение в дома на един от тях. Слугата сготвил един голям шаран. Седнали тримата да ядат и забравили да дадат нещо на слугата: единият взел главата на шарана с част от гърдите, вторият взел средната част от рибата, а третият – крайната, опашката. Слугата видял, че никой от тях не помислил за него и толкова се разгневил, че вдигнал тавата и изсипал чорбата върху главите на господарите. – Защо постъпил така? – Заради неправдата, заради техния егоизъм. За да се повдигне, човек трябва да съгласува съзнанието си с условията, при които живее.
Съществуват два вида условия: външни и вътрешни. Например, ако някой знаменит цигулар е принуден да свири зимно време в студен, неотоплен салон, ръцете му ще замръзнат и той не ще може да свири. Студът е външно условие, което му препятствува. Ако салонът е добре отоплен, но той е гладен, не е ял три-четири деня, пак не може да свири. Гладът е вътрешно условие, което му препятствува. За да свири добре, цигуларят трябва да се намира при добри външни и вътрешни условия, т.е. да има нормално барометрично налягане, нормално хигрометрическо разширяване и нормална температура. При тези условия ще има тих, спокоен дъжд, който съответствува на чистите тонове на цигулката. Само при добри външни и вътрешни условия цигуларят може да се прояви и да задоволи публиката.
Както музикантът се нуждае от добри външни и вътрешни условия, също така говорителят и мислителят имат нужда от добри условия. Ще кажете, че искате да живеете добре. Добрият живот изисква добри външни и вътрешни условия. Само така човек може да се справи с мъчнотиите и противоречията, които съществуват и на физическия, и в духовния свят. – Има ли противоречия духовният човек? – Той има по-големи противоречия от обикновените хора, които живеят само на физическия свят.
Обаче, духовният човек лесно се справя с мъчнотиите си, той е досетлив, съобразителен. Когато дали на Колумба едно яйце, да го закрепи на върха, той веднага решил задачата: чукнал яйцето и го поставил изправено на масата. Присъстващите извикали: това и ние можем да направим. – Защо не го направихте? – Не се сетихме. Значи Колумб съобразил как да закрепи яйцето, а другите не се досетили. Докато върхът на яйцето не се чукне, то не може да се закрепи; докато не се тури под квачката, не може да се измъти.
Има два метода, по които нещата стават: по метода на Мойсея и по метода на Христа. Понякога човекът прилага Мойсеевия закон и работите му се нареждат добре. Понякога той прилага Христовия закон, но работите му не се нареждат. Някой баща прилага Мойсеевия закон и децата му го слушат. Друг прилага Христовия закон, но децата му не го слушат. – Защо? – Защото не знае кога и как да приложи Христовия закон. Значи не е само в прилагането на законите, но и в разбирането им. Бащата и майката трябва да са прилагали Христовия закон още преди раждането на децата си. Те трябва да са живели по този закон най-малко сто години преди да са се оженили. Стане ли законът тяхна плът и кръв, и децата им ще живеят според него. Иначе ще раждат синове и дъщери, които няма да следват техния път. За такива деца се казва, че нямат нищо общо с родителите си. Това е противоречие и за родителите, и за децата. Родителите ги къткат, но децата вървят по своя път. Те се намират в положението на квачка, която измътила пиленца, патенца и юрдечета. Тя ги кътка, и те вървят след нея до известно място. Видят ли водата, патенцата и юрдечетата влизат вътре, следват своя път и не се интересуват от майка си. Тя стои на брега на реката и се чуди какви особени същества е измътила. Най-после отговаря на противоречието си: малките са мои, аз ги измътих, но аз не снесох всичките яйца.
Мнозина се намират в положението на тази квачка: проявяват някои характерни черти, далечния произход на които не знаят. Те казват: Ние измътихме тези прояви на характера си, но кой снесе яйцата им не знаем. Дошъл е някой отвън, турил е под вас яйца на чужди същества, да ги измътите. Вие лежите на тях известно време, докато ги измътите, а после се чудите защо не приличат на вас. За да не изпадате в такива противоречия, бъдете внимателни да не тури някой в полога на вашия ум и на вашето сърце чуждо яйце. Различавайте вашите яйца от чуждите. Който има будно съзнание, лесно ги различава. Който не е буден, казва: Нали е яйце, важно е да се измъти. Не е така. Ще измътиш чуждото яйце, но главата ти ще побелее от противоречия и мъчнотии.
Защо съществуват противоречия в човешкия живот? – Защото хората искат нещата да стават по тяхна воля. Докато желаят да реализират своята воля, все ще се намери някой да тури в полога им чуждо яйце, което те ще измътят. Нещата стават не по волята на човека, не по негови закони и правила, но по естествени закони, които нямат нищо общо с човешките. И думите в речта се нареждат по естествен начин. Като изучава този начин, човек създава граматиката. Тъй щото, граматиката е резултат не на човешки умувания а на естествените закони. Който следва естествения път на живота, той е свободен от всякакви противоречия. Естественият път на живота е Божественият. Следвайте този път и не се смущавайте.
Днес всички хора, религиозни и светски, проповядват, че трябва да се живее добре. Обаче човек не може да живее добре, докато няма пример на добър живот, докато не е видял как живеят напредналите същества. Затова се казва, че животът излиза от живота. От какъвто живот излизаш, така ще живееш. В това отношение, всеки може да ви предскаже, как ще живеете. Достатъчно е да знаете от какъв живот сте излезли. Колко време ще работи вашата воденица, ако я построите на една малка река или на едно малко езерце, в които не се втича вода отвън? Тя ще работи няколко месеца или година най-много и ще спре. Друг е въпросът, ако воденицата се ползва от водата на някоя пълноводна река или някое голямо езеро, на което притоците постоянно се увеличават . Тази воденица ще работи стотици години, без да загуби нещо от своята дейност. Същото може да се каже и за човешкия живот. Ако животът на човека е свързан с Божествения, отдето се пълни и постоянно придобива сила, той се радва на здраве, на дълъг живот. Свързвайте се с възвишени и напреднали същества, които живеят правилно, според Божествените закони. Скъсате ли връзката си с тях, вие попадате в неестествения живот, който води към противоречия. Ще кажете, че и Христос имаше големи противоречия, които се дължат на връзката Му с еврейския народ. Той искаше да помогне на евреите и се свърза с тях.
И тъй, страданията на хората се дължат най връзката им с същества, които имат по-низка култура от тяхната. Всяко престъпление, което става на земята, е резултат на лошото влияние на едно или на повече същества. Който не познава законите на живота, ще се страхува от всички хора, ще ги избягва. Не е лошо да се пази човек, да избягва лошите хора, но ще се лиши от условия за развитие. Какво ще придобие яйцето, ако остане задълго време в кошницата на господаря? Освен че нищо няма да придобие, но ще се развали и ще го изхвърлят. Ако го поставят под квачката, то ще се излюпи, ще придобие живот. В първо време майка му ще го пази от неприятели – от орли и соколи, но като порасне, тя ще го остави само да се грижи за себе си. Сега има опасности за него, но има и условия за растене. Ако се страхува и постоянно се крие под крилата на майка си, няма да израсте, няма да придобие опитности. Същото се отнася и до човека. Който се страхува от орли и соколи, от вълци и лисици и по цели дни прекарва в стаята си, далеч от опасностите и страданията, дете ще си остане. Външно ще расте, но вътрешно няма да придобива нищо.
Всичко, което расте и се развива, е излюпено пиле. Който има противоречия и страдания, е излюпено пиле. Който иска да се развива, непременно ще има противоречия. За да се справя с тях, той трябва да разбира езика на майка си, т.е. езика на любовта. Щом чуе гласа и, трябва да се крие под крилата и, докато мине опасността. Мине ли опасността, майката дава знак и детето излиза на свобода. Съвременните хора трябва да се радват на противоречията, които разумната природа им създава и да ги използват правилно. Само така те ще се развиват; само така ще живеят добре. – Трябва ли да се мисли за утрешния ден? – Ще живееш и ще мислиш и за утрешния ден, и за земята, и за небето, защото така си приготвяш добри условия за бъдещето. Днешните мисли и чувства определят бъдещите. Каквото мислиш днес, такъв ще станеш в бъдеще. Ако днес изпълняваш Божията воля, и утре ще я изпълняваш. А изпълнението на тази воля определя твоето щастие. Най-малкото непослушание и колебание в изпълнението на Божията воля води към страдания и противоречия. Най-малкото изкушение в мислите, в чувствата и в постъпките води към страдания. Някой беден слуга мине край касата на господаря си и се изкушава, иска да вземе пари, но после се разколебае, уплаши се и се отказва да извърши кражбата. Макар че не е извършил престъплението, той е опетнил вече мисълта си, поради което ще страда. Колко пъти през живота си той ще се разкайва, че не е бръкнал в касата на господаря си, да подобри своето материално положение. Той постъпил често, но от страх. Докато съжаляваш, че не си бръкнал в касата, ти живееш в Мойсеевия закон. Щом се откажеш да бъркаш в чуждата каса и си доволен, че си издържал пред изкушението, ти живееш в Христовия закон. Живейте в Христовия закон и не мислете за последствията.
Да се върнем на въпроса, който евреите задали на Христа: „Трябва ли да се дава дан на Кесаря?” Христос отговорил: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието - Богу”. С други думи казано: Отдайте човешкото на човека, а Божието – на Бога. Оставете човешкото да се оправя само. Досега никой не е оправил човешките работи и вие няма да ги оправите. Не се месете в човешкия порядък. Не се опитвайте да определяте кои неща в човешкия порядък са прави и кои са криви. Дойдете ли до този порядък, ще си мълчите и няма да разсъждавате. Ако искате да се развивате правилно, влезте в Божествения порядък. Там има условия за растене и развиване. Който иска да живее едновременно в двата порядъка, всичко ще изгуби. Каквото спечели в Божествения порядък, щом влезе в човешкия, ще го изгуби. Вечер, като спи, човек отива в Божествения порядък, да спечели нещо. Като се събуди, влиза в човешкия порядък. Ако не знае как да приложи спечеленото, всичко ще изгуби. За да не губите спечеленото, трябва да се отречете от себе си, както е казал Христос на учениците си. Да се отречеш от себе си, това значи, да се отречеш от човешкия порядък, дето нещата не се изправят.
Как може да влезе човек в Божествения порядък? – Като приложи двете заповеди: любов към Бога и любов към ближния. Докато живеете в безлюбието и в безверието, вие сте в човешкия порядък. Приложете любовта и вярата, и вие ще влезете в Божествения порядък на нещата. Не се занимавайте с въпроса кой е прав и кой – крив. Само Бог е в състояние да разреши този въпрос. В човешкия порядък силният има право, а в Божествения – слабият. Ако някой в Божествения порядък се чувства силен, веднага го изпращат на земята, там да намери своето право. Който е слаб на земята, трябва да влезе в Божествения порядък, там да намери своето право. Значи силният трябва да слезе на земята, а слабият – да се качи на небето. Слизането и качването не са физически процеси; това са процеси на съзнанието, чрез които състоянията се сменят. Слабият като повдигне съзнанието си, веднага сменя скръбта си в радост.
Христос казва: „Скръбта ви ще се превърне на радост.” – Кога? – Когато влезете в Божествения порядък на нещата. Стремете се към този порядък, за да станете силни, да разрешите противоречията на живота.
Божият Дух носи всички блага на живота.
- ) Матея, гл.22
4. Утринно Слово от Учителя, държано на 13 октомври, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрева.