Работна среда на електронния архив
Учител и Господ.
„Вие ме викате Учител и Господ, и добре казвате, защото съм"*.
Външно думите Учител и Господ нямат нищо ново, те са толкова обикновени. Но в света, тези две думи — "учител" и "господар" са две противоположности. В български език с думите "господар", "господин", "госпожа" или "госпожица" се именуват хора, които са господари на положението, които са управляващи, високопоставени лица. Обаче, в първоначалния език, тези две думи означаваха два велики принципа, които съграждат човешкия живот. Ще трябва да се определи положението на учителя и на господаря, който, в този смисъл, е взет като Господ. Думата "Господ" в първоначалния език е употребена в множествено число и е означавала "господари". Първият принцип „Учителят" има отношение към човешкия ум и воля, а вторият принцип „Господ" има отношение към човешкото сърце и душа.
Имайте предвид, че в това, върху което ще ви говоря, всяка дума има особен смисъл. Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думите се определят тъй, както се определят слънчевите лъчи. Не може да произведете известен цвят, ако не произведете вибрациите, които му съответстват. Следователно, като се говори за добродетел, напр. трябва да произведете вибрации, съответни на добродетелта, и тогава ще разберете съответния смисъл на тази дума. Само така ще имате една обективна, реална истина или истина, която се изявява в...
...чат. Двойките, са законите на съграждането. Тези двойки са в стълкновение с единиците. Турете към тях една единица, ще имате тройки, които след това ще станат на четворки и т.н., постоянно ще прогресирате. Да допуснем, вие сте интелигентен човек, срещнете някой ваш приятел, заподозрете го в нещо, без да знаете защо. За да заподозрете някого, трябва да имате факти. Не допущайте съмнение без научна основа. Някой, като се съмнява, казва: „Не знам защо, но нещо чувствам, усещам и затова се съмнявам". Туй усещане не е още доказателство. Напр. някой пияница казва: "Слаб ми е стомахът, ще си пийна малко винце". И разсъждава по-нататък: "Защо да си не пийна повече? Като пих малко, чувствам се вече добре". Но това чувстване не е постоянно, то е само временно, защото утре ще се чувствате зле. Като приложите това правило, че малко винце да се пие е добре, после злоупотребявате и с това разваляте ефекта, действието на виното. Човешкият организъм е така нагоден, че не търпи нищо излишно. От химията е известно, че всеки елемент се съединява с друг в точно определени тегловни отношения; или един елемент се съединява с друг с точно определено число атоми, и то толкова, колкото са необходими, за да образуват едно здраво, постоянно съединение. Това е закон. Така и човешките мисли се съединяват, по същия закон на виделината. Тази виделина в духовния свят има също своите краски. Те могат да бъдат пасивни и активни. Пасивна е краската, която е отражение, а активна е, която иде направо от самия източник.
Всяка мисъл, която произведе във вашия ум раздвояване, не е божествена, тя е само отражение на виделината. Напр. искате да градите къща, да станете инженер, да станете писател, да учите медицина - това раздвояване показва, че този предмет, към който се стремите, не е за вас. Преди Освобождението на България, когато имаше само няколко професии, бащите съветваха синовете си да станат лекари, защото тази професия е по-доходна, доставя повече пари; или ги съветваха да станат инженери, но не да учат професии, които не са доходни. Какъв лекар или инженер, или свещеник ще стане той, когато у него няма вътрешно влечение към работата? Ще прилича на онзи лекар, в средните векове, който имал много лесен метод на лечение: лекувал своите пациенти с пущане на кръв и им давал да пият топла вода, след което пациентът умирал. Той се чудел: „Нима всички други лекари лекуват сполучливо своите пациенти"? Така е и със съвременните лекари: дадат някое лекарство, и болният умира, а след това казват, че болният имал слабо сърце, или пък намират друга някаква причина, за да се оправдават. Но не е там причината. Този лекар трябва да разбира човешкия организъм, темперамента на всеки свой пациент и да дава лекарства, съобразно с това. Сангвиникът и холерикът не могат да се лекуват по един и същ начин. Защо? Защото в единия и в другия организъм има различни елементи, които реагират по свой особен начин. Според мене, всички болести, които сега съществуват, се дължат на дисхармонията, която се явява в Божествената виделина. Колцина от вас вярват, че има задгробен живот? Но ще кажете; „Тъй е писал еди-кой си велик човек, тъй е казал апостол Павел". Но каква опитност имате вие за тази реалност? Ще кажете: „като умрем, като отидем на онзи свят, тогава ще разберем, има ли задгробен живот". За да се разбере тази виделина, трябва да имате духовно зрение. Всички хора, у които е развито това чувство, имат известни белези в очите, около зеницата, имат известни петна, които показват, до каква степен е развито това чувство у тях. У съвременните западни хора това чувство е започнало да се явява като интуиция, предчувствие и т.н.
Един ден и пред вас ще се открие един велик свят, в който виделината съществува. Тази виделина иде отвътре, а не отвън. Съвременните окултисти казват, че който има тази виделина, той има магнитизъм. Такъв човек е мек, отстъпчив, у него има любов, и той скоро прощава. Това, което разрушава, разваля съвременните хора, са следните седем елемента: гордостта, гневът, сладострастието, леността, скъперничеството, завистта и лакомството. Гордостта не е от Бога. Бог е създал човека да се самоуважава, но той се е отдалечил от Него с гордостта. На такъв човек лицето, ръцете, носа, имат белези на гордост. Няма да се впущам да ви обяснявам какви са те. Вие сами трябва да изучавате тези неща, има много автори, които са писали по това. Когато почувствате в себе си гордост, че сте много нещо в света, идете пред огледалото и запомнете чертите на лицето си, очите си, запомнете цялото ваше разположение. Когато имате разположение на любов, благост, пак се огледайте. Хритосъ казва: „Няма нищо скрито в човека". За слепите хора всичко е прикрито. Някой казват, че аз съм ви чел някакви мистерии. За онези, които имат очи, няма никаква мистерия. В моята кесия имам една ябълчна семка — ето я — тя е мистерията; посейте я, след десет години ще видите нейните цветове, плодове и тогава ще разберете тази мистерия. Ще кажете: „Може да има нещо страшно във всичко това". Страхливите няма да влязат в Царството Божие. По какво се отличава добрият от лошия човек? Който лъже, той говори бързо, а който говори истината, той говори тихо, спокойно и иска казаното от него да се провери. И аз искам да проверявате всички неща. Мога чрез тази виделина да се съобщавам с напредналите американци, китайци, японци, с вашите заминали за другия свят, светът на Божествената хармония. Щом имаш любов към онзи, който е заминал за другия свят, можеш да го вориш с него интелигентно, разумно. Има някои медиуми, които не разбират езика на духовете, и като се мъчат да убедят другите, че говорят с духове, почват да изопачават истината и да полъгват. Не лъжете, кажете си истината, защото на лъжата краката са къси. Истината се движи с голяма бързина, и нейните крака са дълги, за да може да помага на нещастните духове. Когато някой казва: „Моите крака са дълги", аз казвам: „Щаслив си, но бих желал краката на твоята душа, на твоето сърце също да са дълги, за да носиш тази виделина". Ако може да се развие у нас тази виделина, ние ще можем да избегнем 90% от тези злини, които сега стават. Виделината е един от основните елементи за отгледването на добри синове и дъщери. На всички жени препоръчвам това правило: да не допущат в своя ум мисли, които носят отрицателни качества; онези, които са изгубили смисъла на живота, нека да посрещат всяка сутрин изгрева на слънцето.
Наблюдавайте изгрева на слънцето в продължение на един месец, и вижте тогава, какво ще почувствате. Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултата — в това ще намерите смисъла на живота. Какво правят съвременните хора? Спят до 10ч. сутрин и надвечер, когато слънцето залязва, излизат да се радват на неговите загасващи лъчи. Наесен, когато листата падат, тогава излизат по разходка. Трябва да се изучава природата в своето време. А сега, на какво приличат хората? Някой чете Евангелието и се чуди, какво е искал да каже Христос с известни думи. Христос е чел много добре тази книга на Божествената природа. Аз чета книги и се питам винаги: има ли писателят виделина, или не, и какви краски липсват у него. След прочита на всяка книга аз мога да ви опиша, какъв е нейният автор, каква глава има, какво е лицето му, какви са ръцете му, какво мисли и пр. Някои искат да знаят, кой и какъв съм аз. Аз съм това, което ви говоря. Ако ви украдя, такъв съм; ако ви излекувам, такъв съм. Ще питате: "Защо той да ни лекува"? Безразлично е кой ще ви помогне, аз или друг някой. Според мене, аз трябва да дам някому излишъка от моите знания, от моя живот, защото той не е мой. Тази виделина, която иде отвътре, трябва да я препратя навън. „Всички вие сте виделина". От 2000 години християните четат този стих и не могат да го разберат. Затова, хванете вашия Св.Никола и го обърнете с главата надолу: той е длъжен да пази вашата къща и имането ви, защото той е вашият разум. Кажете му: „Ти или добре ще разсъждаваш, или с главата надолу ще те обърна".
Заглавие на раздел
Питате: „Какво нещо е виделина"? Когато влезе тя във вашата душа, лицето ви ще бъде красиво, очите блестящи, от ръцете ви ще излиза една приятна топлина, ще изпущате хубава миризма. А как миришат съвременните хора? Лошо, много лошо. Теменужките и другите цветя ви помагат да замаскирате вашата естествена миризма. Тази теменужка, която вие употребявате, говори: „Бог се проявява в скромността на живота, а не в гордостта. Ако вие сте долина, и имате добра почва, Бог ще насади във вас най-добрите семена; а ако сте гол, горделив връх, няма да има нищо по вас, освен вечни снегове". Този е езикът на теменужките, и когато хората се пръскат с техния парфюм, нека научат езика им. С това, обаче, не ги обвинявам. Бих желал всички да имате тази миризма и краска на теменужката. Като изкажете една дума, или напишете нещо, в него трябва да има прекрасна миризма. Според схващанията на тази виделина, всички хора са цветове. Що е един учител, проповедник, земледелец, баща, майка, брат или сестра? Те са велики божествени цветя. Разбрали ли сте какъв цвят има майката? Като влезете в живота на виделината, ще разберете какъв цвят е майката. По-прекрасни цветове от майка, от баща, от братя, от сестри, от ближни, в света няма. Имате ли тези цветове вътре в себе си? Кой досега не е изпъждал виделината десет пъти от себе си? Кой не е осакатявал цветовете на майка си, на баща си, на ближните в себе си? Отсега нататък трябва да градим, да градим. И ако искате да подигнете българския народ, трябва да градите. България се нуждае от сол и от виделина, която възраства нещата, и затова учените хора трябва да мислят върху това. Без сол и без виделина — няма България. Българският народ има един корен долу в земята и един клон в божествения свят: този народ трябва да роди плодове на клона си горе. Само така може да се охарактеризира един народ, или една душа. Душите, наистина, са индивидуални, но са едновременно и колективни. Колективността е закон на хармонията. Виделината можем да чувстваме с душата си, със сърцето си, с волята си.
Заглавие на раздел
Друго нещо, което руши виделината, е гневът. Гневливият човек е човек без воля. На едно място в Писанието се казва: „гневете се, но не съгрешавайте". Гневът е известна енергия, неизползвана в добро направление. Всеки е изпитал след гняв едно отслабване, което показва, че е настанало демагнeтизиране. — Трети елемент, който спъва виделината, е сладострастието. То е гробът на любовта. Колко млади моми и момци са отишли преждевременно в гроба от него! Любовта е хармония, а сладострастието — отрова. — Четвърти елемент, който съсипва виделината, е леността. Ако отидете в Америка, ще видите, че в училищата, освен наука, децата учат и съответни за тях занаяти. Там всеки работи, всеки сам си изкарва прехраната и счита за унижение да очаква подаяния. Там уважават всеки момък или мома, които работят. Бих желал в България всеки да се стреми към труд; това се отнася до гражданите, защото за тях се явява опасност от леността, а не за селяните. — Пети елемент, който руши виделината, е завистта. Завистта и гордостта са брат и сестра. Човек, който завижда, е и горд. Оня, когото е обладала завистта, се наслаждава, когато гледа, че другите страдат. Спомняте си за оная Шекспирова драма, дето скъперникът евреин сключил договор да се отреже месо от длъжника и настоявал за изпълнението на договора, макар длъжникът да е бил вече в положение да плати. Има и много други примери, то се проявявала тъй злорадно завистьта. Двама се сждили, и сждътъ, като ги изслушалъ, признесълъ се, че на *дии»(А ще наложи наказание два пжти по-тежко, и ги залй талъ, какво наказание искатъ да имъ се наложи. Омзи, комуто предстояло по-малко наказание, предложил*^ДВ се извадятъ очите, на другия — „Но и на тебе и|« извадимъ едното око", казалъ съдията. ,;Нека", отго- ворилъ той, „но затова пъкъ на другия ще се изва¬дятъ и двете". Чо*екъ съ тачава жестокость не може да има виделина. Завистьта се явява и у политическите хо¬ра. В> България има доста много. Дайте место на благородните хора! Ако у некой човекъ има споме-натите петь порока, спънете го, той не е на местото си.
Заглавие на раздел
Като казва: ,,в*е сте виделина", Христосъ, раз¬бира хората на бъдещето. Когато Господъ създаде' света съ неговите звезди, Луна, слънце, Той каза: „Това е за бжде- щите хора11, Некой ми казва: „Кажи ми, какъвъ е миналиятъ ми жйаотъ" Той е написанъ на тебе Сега може да имашъ разстроенъ организъмъ, това обаче не значи, че си боленъ. Щомъ се махнатъ условията, Които пречатъ на виделината, това растройство ще изчезне — Другъ Лорокъ, който пречи на виделината, е лакомството — да имаме много. Ще ви приведа единъ лримЪръ за лакомство Въ Испания имало единъ милионеръ, който заробилъ ли области. Всички се оплаквал < отъ него, и за това испанскиягъ царь заповедаль да го затворятъ. Въ затвора, когато искалъ вода или хлебъ, взимали му по 1000 л. за чаша вода и късче хлебъ. „Това е най голямата жес- токость, която се върши спрямо мене казва", затвоникътъ „Това е твоето наказание, му отговорилъ иарьтъ, „ИДИ си сега и не прави другъ пъть това, което не искашъ и на тебе да правятъ". За това Богъ в* праща всички тези злини. Казвате за нЬкого: „Той се е родилъ малоу- менъ(|. Не е верно, че майка му и баща му сж го родили такъвъ, той самъ си е майка и баща. За това нЪшо има дв% теории: едни ^азватъ, че майките предавали своите качества на децата си; други, че детето съществува въ невидимия светъ като разумно същество и си избира под-ходяща майка, подходяща среда, и ще влияе на май¬ка си, като й внушава добри мисли. Бременната майка може да определи, какъвъ ще бъде нейния синь споредъ това, какви мисли въ тов<* време я вълнуватъ* Ние мо- жемъ да се прот*вимъ на божествения св%тъ, но когато- законътъ му започне да действува, силата ще премахне нашето безразсъдно съпротивление. Вие, мъже и жени, които сте тука, сте виделина. За мене злото не съществува. Азъ разбирамъ. че въ бо-жествената хармония зло не съществува, но извънъ бо-жествената хармония има зло. Ако решите да водите добъръ, благороденъ животъ, вие ще имате тази ви¬делина, тя ще бъде съ васъ. Тази виделина е разумна, и всички стари мистици, които иматъ тази виде¬лина, виждатъ необятенъ светъ, пъленъ съ най-хубавите цветове, съ които се пълни техната душа. Когато сте разположени, имате тази виделина. Само че не можете да я задържите за дълго. Некой пъть си мислите, че азъ добре проповедвамъ, но казвате: „Кой знае каква цель има'1. Цельта ми е да изпълня волята Божия. Не съмъ отъ онези, които лъжатъ; досега никого не съмъ лъгалъ, нито съ ме излъгали. Съ нищо друго не може да ме под¬купите, а само съ добро, истина, любовь и мъдрость. Ако искате да служите на Бога т решите това да правите, само тогава Богъ ще слезе отъ своето величие и ще е направи добри хора и велики духове. Азъ ви проповед- вамъ за живия Господъ, за Господа на XX. в*Ькъ — който събаря затвори, пуща затворниците и носи хармония, редъ и лордяъкъ, радость и веселие Той носи такива «блага, за които хората не съ помислювали. Ще превърне тази земя въ райска градина, и вие, българите, ше живеете въ нея. Всички ще бъдете живи, пакъ ще ви срещна и ще видите дали е верно това, което ви говоря, или не. Това не съ илюзии, както може да си мисли некой Въ илюзиите има следното качество: за пр., може да храните некого съ илюзии, като му казвате, че сте му дали да яде, но следъ 40 — 50 дени той ще отслабне и ще умре. Съ илюзиите човекъ отпада и оглупява. Но ако вашата душа се храни, ободрява, живее отъ некаква мисъль, то¬ва не е илюзия. Желалъ бихъ всички българи и българки да бждатъ велики — велики въ добродетель, велики въ любовь, велики въ правда, велики въ мъдрость, велики въ онази божествена истина на виделината, за която азъ ви говоря. Разсъждавайте за виделината, тя е съ васъ, опи¬тайте я, бъдете самостоятелни, влезте като пчелите въ всеки цветъ, за да си съберете медецъ. Не оставяйте тамъ да пренощувате — то е сладострастие — а вземете си меда и идгте въ вашия кашеръ,
Това е йскалъ да каже Христосъ съ ду¬мите: „Вие сте видълина" и „Градъ, поставенъ на планина не може да се укрие1'. Като влезете въ този градъ, ще разберете смисъла на вашйя земенъ животъ. Вие си въобразявате, какъвъ ще бъде бъдещия ви животъ. Той е вътре въ васъ I? зависи отъ сегашния ви животъ. Съ¬щото е и съ всека буба, която има въ себе си всички елементи, необходими за превръщане на пеперуда. Нема да се мине дълго време, и вие ще бъдете като тази пе¬перуда, Сега вие вървите по земята въ права линия и се питате, има ли другь животъ: Като станете п е~ перуди, вие ще видите, че има другъ животъ, и съ вашите крилца, вашиятъ умъ и вашето сърце на виделината, — ше кацнете на най-хубавото божествено дърво, дър¬вото на живота, ще разберете смисъла и ще бъдете ра¬достни и весели.
(Беседа, държана на 1 априлъ 1917 г.)