Общ Окултен Клас-ДВАДЕСЕТА ГОДИНА (1940–1941)
КНИГА: Всеки ден по една добра мисъл
УСИЛВАЙТЕ ВРЪЗКАТА
Отче наш. Всичко в живота е постижимо. Духът Божи.
Да направим упражнението за дишането, като при поемане ще мислите за думата „живот“, при задържане – „сила“, при издишане – „здраве“.
Свикнали сте в живота само с обикновени работи. Има едно писмо написано – обикновена работа. Но умният човек, който разбира писмото, вижда от писмото светлина. Някой път вие искате да знаете кой е виноват в света. Аз ще ви представя няколко примера. Когато наказват вълка, за какво го наказват? Понеже изяжда овцете. Влезе в тази кошара – задигне едно агне, влезе в онази кошара – задигне друго агне. Тук хване нещо, там хване друго. Съгласни сме, че го убиват, одерат му кожата и я носят. Хората, които намират постъпката на вълка несъобразна със законите, обичат да носят неговата кожа. Понеже във вълчата кожа въшки не влизат и бълхи не влизат. Паразитите бягат от кожата на вълка. Вълка гонят, защото прави престъпление. Ами заека защо гонят? Заекът не е ял овце, но някоя хрътка го подгонила. Тук стрелят по него, там стрелят. Защо го гонят, кажете ми? От любов го гонят. Но и заекът, и той има престъпление. Зимно време, когато падне голям сняг, той иде при някое дърво и огложди кората му и го осакатява. Направил голяма пакост – заради това го гонят. Когато си човек, поне на свят да ходиш, да не правиш пакост на дърветата. Сега хората имат престъпления от две категории: престъпленията на вълка и престъпленията на заека. Заекът зимно време като няма какво да яде, иде и обели на някое дърво кората. Намразят го хората.
Човек трябва да се освободи. Линията АВ е път на човешкото движение. АВ е път, от който човек започва да се движи. Първоначално лицето е било свързано с гръбначния стълб. В змията лицето е сраснало с гръбначния стълб. Както виждате лицето се подвижило отзад напред и човек е дошъл отпред, успоредно на гръбначния стълб. Лицето отзад започнало да се
повдига, повдига и сега е дошло отпред. Знаете какъв дълъг период е взело, докато се обърне. Сега вие искате да станете благородни хора. Това зависи от нашето лице. Лицето на слона се е повдигнало на 90 градуса. При човека е изминало един път от 180 градуса и е станало успоредно на гръбначния стълб.
Да вярваме в Бога. Знаете ли какво нещо е вярата? Какъв процес е вярата? Не да вярваш само. Какво придобиваш, ако вярваш? Първоначалното течение, което изтича от материята в света, то е червеният цвят, елементарният живот. Червеният цвят е, който изтича, който дава от себе си. Имате портокаленият цвят. Нещата се индивидуализират. Не представят общо течение, както в червения цвят, но представят живота на едно отделно същество, на един комар, на едно цветенце – индивидуализират се. Зеленият цвят представя растенето у човека, у растенията. Следователно, в зеления цвят вече се строи нещо. Жълтият цвят се отнася до една по-висока област. То е умственият живот на човека. Дойдете до синия цвят. То е цветът на поглъщането. Ти трябва да вярваш, да поглъщаш, да вземаш. Вярата е усилване на човека. С вярата ти нищо не добиваш – ти вземаш. Като вярваш в някого – вземаш. Казваш: „Вярвам в тебе.“ Като вярваш в мене, вземаш нещо от мене. Като не вярваш, нищо не вземаш от мене. Сега вие разбирате, че като вярваш в някого – ти му придаваш нещо. И то е възможно. Като вярваш в човека, ти използваш онзи капитал, който този човек ти дава. Та казвам: при сегашното разбиране на нещата ние всъщност не разбираме какво нещо е вярата. Вярата същевременно разбира, че дава голяма широчина на ума. Надеждата е по-близо до човешкото лице. Затуй тя бърза винаги, има по-добри условия. В надеждата по-лесно се придобиват нещата. Във вярата хиляди години се изискват, за да се придобие нещо. Вие искате да станете светии, в един живот да станете светии. Тъй се казва, но за светия да стане човек, се изискват хиляди години. И гении да станете се изискват хиляди години. Геният няма едно чело от два сантиметра. Гениалността си има гениално чело. Челото има гениална форма. Няма да ви казвам каква е гениалната форма на челото да не би да се обезсърчите. По-добре е да не знаете гениалната форма каква е. Има и гениални очи, има и талантливи очи, и обикновени очи.
Да кажем, обикновеният взема една семка, погледа я, или я тури в джоба си. Или ако е костелива, например от праскова, той ще каже: „Да беше златна.“ Хвърля я на земята. Той не знае, че цяло щастие зависи от костилката на тази праскова. Ако той можеше да посади хиляда праскови и всяко дърво да му даде по 30 кила праскови, хиляда дървета – по 30 кила, 3 хиляди кила – по десет лева – 300 хиляди лева. Вие сега казвате: „Кой ще го прави това?“ Кой ще го прави? В живота само онова, което човек направи, то е негово. Всяко нещо, което не е направено, не е негово. Туй, което направиш, то е твое. Ядеш – ползваш се ти. То е една работа, която си свършил. За свършването на тази работа приемаш Божиите блага. Най-малката работа, която направиш, ти се ползваш.
Някой път питате: „Защо човек трябва да прави добро? Какво трябва да прави? Защо трябва да чука камъни?“ Какво трябва да прави? Защо трябва да пише? Защо трябва да свири? Защо трябва да рисува? Защо трябва да спи? Всичко онова, което върши човек, той си има по една малка полза. Сега вие по някой път искате да бъдете свободни. Има една местност, дето са израснали цигански тръни. Изуйте обущата си, изуйте чорапите си и искайте да ходите боси свободно. Каква свобода ще имате? Никаква свобода няма да имате при циганските тръни. По-добре да държиш обущата на краката си, отколкото да имаш свободата на босите крака. Аналогията, която ще извадя, е следната: и вие по някой път отивате в света и си изувате обущата. Светът е една нива с тръни. Светът е една студена нива. Дрехата си ще я носиш, няма да я хвърляш да не изстинеш. После, хората в света не са така лековерни. Казвате: „Да му кажем нещо за Господа.“ Не вярват. В света казват: „Има ли злато – има Господ. Има ли къща – има Господ. Има ли волове – има Господ. Има ли сила – има Господ.“ Вие говорите за Господа и имате старото понятие за Бога. Не зная кой е създал това първо понятие за Бога. Адам, който беше възлюбленото дете на Бога, като направи погрешката – скри се. Вика го Господ: „Адаме, къде си?“ Целия ден го търси из градината, най-после надвечер едва Господ го намери в рая. Пита го: „Защо мълчиш? Какво правиш тук?“ – „Срам ме е да изляза пред тебе – гол съм.“ Кой ти каза, че си гол? Откъде си оголял? Оголял, защото ходил да яде и пие, продал си дрехите. Той носеше скъпоценни дрехи. И Ева, и Адам имаха скъпоценни дрехи, но като дойде черният адепт, им каза: „Ако ми дадете вашите дрехи ще ви дам такива дрехи, дето не сте ги виждали.“ Те си дадоха дрехите и останаха голи. Те чакаха и двамата да се облекат с царски дрехи както боговете. Скриха се, да им ги донесат. Онзи взе дрехите и си замина. Мислите ли един човек, който изгуби своята добродетел, че той не е гол? Мислите ли че човек, който изгуби своята разумност, всички ония хубави неща в живота, не оголява? Всички хубави неща – те са неговите дрехи. Ти, като изгубиш своята добродетел, ти оголяваш. То е голота на човека. С придобиването на каквато и да е добродетел, ти придобиваш костюм. Ако станеш разумен – придобиваш дреха. Ако станеш силен – придобиваш дреха. Ако придобиваш каквато и да е добродетел – придобиваш дрехите си.
Да се повърнем на въпроса. Отиваме много назад. Ако е Адам, той е сега доста умен, ще ни запита: „Вие, ако бяхте на моето място, какво щяхте да направите?“ – Ние не щяхме да направим това. Казва: „Не щяхте да го направите, понеже се ползвате от моята опитност. Ако бяхте на моето място, ако нямахте моята опитност, какво щяхте да направите? За пръв път ме излъгаха. Аз мислех, че всички говорят истината. Мислех, че и този адепт, който влезе в райската градина, ще говори истината, пък той не говори истината, излъга ме.“
Сега някои от вас искат да знаят къде е била райската градина. Как е станало – вие искате да си го представите. Имате ли ясна представа каква беше височината на Адама? Как си го представяте? Колко висок беше Адам, какво е вашето мнение? Преди 8 хиляди години каква височина имаше Адам? Доста висок е бил. Много висок. Ева ако влезе тук, в нашия салон, не би се събрала. Вие си представяте Ева като нашите жени. Не е така. Ева, ако се яви днес на всичките жени, ще дойде дохаки*. И Адам, ако се яви днес на всички мъже, дохаки идва. Вие имате много повърхностни понятия. Един човек, пред когото Бог довежда всичките животни и в един ден Той им даде имена. Казва му: „Кръсти ги.“ За Ева не се казва, но тя е отлична ботаничка. Като прекара всичките растения, тя им тури имена. И каквото име им тури, това го учат. Те не са прости хора.
Няма да съжаляваме за погрешките. Кои са подбудителните причини, че лицето отзад минало отпред у човека? Тази крива линия К – тя е, за която съвременните учени говорят. Тя е пътят на човешката еволюция, пътят на човешкото възлизане, обръщане. То е една необходимост. Вие не може да седите на едно място, на което сте поставени. Някои от вас сте възрастни, хич не сте усетили как сте дошли до туй положение. Един ден намерите, че краката не държат, главата ви побеляла.
Правата линия представя гръбначния стълб. Кривата линия показва какъв е вашият гръбначен стълб. На някои коремът изпъква. Колкото се може тази кривина трябва да е по-малка, за да може организмът да функционира правилно. Голямото огъване на стълба не е толкова полезно.
Та казвам: при благата, които имате сега, трябва да правите едно подобрение. Вие седите и всеки ден се занимавате с погрешките на другите хора. Най-първо децата се занимават с погрешките на баща си, на майка си, на братята си, на сестрите си. Най-първо то има голямо доверие в майка си, има голямо доверие в баща си. На първата погрешка на баща си тури съмнение. При първата погрешка на майка си, то започва да ги критикува. После започва да не изпълнява законите на баща си и на майка си. Майката казва: „Няма да буташ гърнето.“ (То) казва: „Няма да го бутам.“ Щом замине майка му то отива на гърнето и като го бута, пак го настани. Баща ви направи една погрешка – вие се научавате да послъгвате, малко белите лъжи употребявате. Сега какво придобива човек като каже туй, което не е вярно? Вие констатирате един факт, който не е верен. За пример, седи някъде човек и се разхожда. Вие не знаете причините какви са.
Преди няколко дена дойде едно малко момиченце, учудвам се защо е дошло – иска да ме види, иска да ми каже нещо. Пък съм занят. Казвам: не можеш (ли) да дойдеш другата седмица? – Не може да дойде друг път. Питам какво иска да ми каже. Питам: кой ви е пратил? – Пратил го е някой. Най-първо пратил го е Господ. Той го е създал и му казал: „Ще идеш при един добър човек. Ще ти даде един добър съвет.“ В какво седи въпросът? Той седи в това, че туй малко момиченце имало една приятелка. Другите ученички надумали тази й приятелка да се разсърди. Тя иска да ме пита дали тази й приятелка пак ще я обикне. Сериозен въпрос. Спрях се, започнах да мисля: ами ако един ден на мене Господ ми се разсърди, какво като направя – една погрешка ще бъде. Няма живот. Гледах детето, не исках да сляза долу, но слязох долу в стаята и тя ми разправи. Казва: „Те са детински работи.“ Рекох: не са детински. За мене са философски. Казвам й: ще се оправи тази работа.
Сега заключението какво е? Никога не трябва да престъпваме закона на Любовта в света. Вие някой път нямате разположение спрямо някого и имате право. Нима мислите, че на когото и да е животът е тъй хармоничен, че представя хармоничен обект, че като погледнете, всякога има с какво да се привлечете. Някои от вас сте на 45 години, някои – на 50-60 години. Кое е същественото у вас, което няма да се измени? Идеален човек наричам онзи, който от детинство да се не измени, да има една идея, която никога да се не измени. Някой път вие желаете нещо. Казвате, че едно време бяхте деца. Какъв характер има детето? Като дете ти си бил доверчив – каквото ти (се) каже, ти си вярвал. Сега, каквото ти кажат, ти го подлагаш на критика, не вярваш. Кое състояние (е) по-хубаво: да вярваш или да не вярваш? Да вярваш е винаги по-хубаво.
Вчера дойде една сестра, на която й казвам: в какво седи свободата на човека? Човек има право да иска. Но той, като отива при чешмата, да не заставя чешмата да тече в неговото присъствие, понеже ако той застави чешмата да тече, тази чешма не е нормална. Тази чешма трябва да тече преди той да е поискал, а той трябва да иде и да иска колкото си иска. Този човек, от когото ние искаме, да не го заставяме ние той да раздава, но той от само себе си да изтича, пък ние да идем при него и да вземем колкото искаме. Да не казваме: „Ти за кого течеш?“
Та казвам: всякога, когато ние заставяме един човек да ни направи една услуга не от само себе си, той е недоволен от нас. Винаги отивайте при човека, който тече като извор. Тогава няма какво да се стеснявате. Колкото и да вземем, той никога няма да бъде недоволен от нас. В туй отношение трябва да отиваме при Бога, понеже Той е вечен извор, Който извира и ние от Него трябва да вземем толкова, колкото ни трябва. Затуй няма какво да се самоосъждаме. Самоосъждането е осъждане на дявола. Щом съгрешиш, ти се свързваш с него и започваш да чувствуваш неговото самоосъждане, защото законът те хваща. Щом се освободиш от дявола, ти се освобождаваш и от самоосъждането.
Да допуснем, (че) някой е крал пари от някъде. Ти си оставил дрехата си закачена някъде. Минава този, който откраднал парите и ги оставил в джобовете, и си заминал. Дойдат хората, намерят парите в джобовете ти, как ще се оправдаеш? Ти си праведен, не си крал. Но нямаш никакви доказателства да се оправдаваш. Ти ставаш виноват. Тогава какво трябва да правиш? Не носи никакви джобове на дрехата – ни вътрешни, ни външни, нищо повече. Да допуснем, че някой прави някакво престъпление. Гледам един ден една котка седи в двора, присламчила при една птичка, която стои. Аз вземам едно камъче и хвърлям отдалече камъчето. Птичката скочи, качи се на дървото. Котката като я погледна, измечи. Тя чу, хлопна нещо, не знае от къде е, гледа нагоре, гледа и измечи. Понеже мислеше, че е 101 % в нейните ръце птичката. Как стана, че се развали работата, не знае. Не взех камъче да я ударя, но хвърлих камъчето между птичката и котката. Птичката хвръкна нагоре, котката я гледа и си казва: „Има нещо в света, което разваля нашите работи.“ Питам: аз направих ли погрешка, като развалих тази работа? Да допуснем, че някой път вие разваляте на себе си някое ваше желание. Не го постигате. Какво лошо има, ако вие не постигнете едно ваше желание? Ако, когато сте на пет години и ви дадат една стипендия да идете да следвате в странство, дават ви стипендия да идете да следвате в университета. На място ли е тази стипендия? Благата, които ви дават, трябва да дойдат навреме. Казвам: пред вас сега седи разрешението на един важен въпрос. На някои от вас лицето е пожълтяло – да го поправят. На някои, на които очите са хлътнали – да ги поправят. На някои, на които лицето е много набръчкано – да го поправят. На които ръцете отдолу са по-груби, отгоре по-меки – да ги поправят. Когато огрубее долната страна на ръката, меката страна, женският принцип огрубява. Мъжкият принцип сега е по-благороден, женският огрубява. Някои казват: „От шетането.“ Но има хора, които не шетат и пак ръката отдолу е груба. Нито с мотика работят, нито с друго нещо работят и пак ръката е мускулеста. Туй показва, че в тия хора има много малко вода.
В органическия свят въглеродът служи за устройството на телата. Растенето от него зависи. Във водата придобиват гъстота, във въздуха активност придобиват, в светлината или в азота – устой. Значи, ако във вашия характер нямате устой, малко азот имате. Ако (нямате) активност – кислород нямате. Ако нямате мекота – малко вода имате. Ако нямате стремеж да се развивате, да растете – въглеродът ви е малко. Трябва да има една правилна пропорция. Тогава от липсата на някои елементи се зараждат разните болезнени състояния. Болезнени състояния може да произтичат или от недоимък, или от излишък. Много хора страдат от много вода. Много хора страдат от безводие. Много хора страдат от много огън. Много хора страдат от много студ. Разни са причините. Две са причините. Имате повече вода, отколкото ви трябва. Тогава на онзи, който има сухота, ще му дадете от вашата вода, ще измените отношенията си, които имате. Та казвам: туй статично положение трябва да го измените.
Казвате: „Остаряхме вече.“ Какво разбирате под думата „остаряване“? Ако сте поумнели – остарели сте. На 120 години като станеш човек, чанта ще носиш, таман си за ученик с всичкото усърдие. На 120 години като станеш, няма да станеш стара баба, но ще идеш с учениците да спориш върху научни въпроси, по музика, ще се състезаваш по разните изкуства. На 120 години като си, състезание ще правиш. Като си на 5, 10, 20 години, ще ходиш да играеш. На 120 години си за ученик. Сега вие за 20 години искате да свършите учението: отделенията, прогимназията, гимназията и университета. Като станете на 41 година, казвате: „Остарях.“ Като сте още на 45 години не може да ви сгодят, за годеж не сте още. Има един свят, като идете – момите няма да ви харесат. Вие знаете ли произходът на женитбата какъв е? Трябва да се спра някой път да ви поговоря за произхода на женитбата. То е сдружение на сродни души. Никакъв прогрес в света не може да има, ако няма сдружение на души. Ти не може да прогресираш, ако нямаш една душа, която да те обича и да обичаш. Две души като си служат, трета трябва да има като за цел, към която да се стремят. Затова имаме три свята: човешки свят, ангелски и Божествен. Хората и ангелите като се сдружат – тогава те към Бога се стремят.
Та казвам: няма нищо по-хубаво в света един художник (да) дари сума. Няма нищо по-хубаво да може един човек да свири или да пее. Някой да говори или да пише поезия. Или да бъде скулптор, или да работи в каквото и да е изкуство в света. Да бъдеш медик. Вие не знаете какви масла има. Има масла, като намажете ръката, и тя стане мека. Има разни козметични растения. Не искам да ви ги разправям. Искам сами да ги изучавате. Та казвам: ще се освободите от една илюзия. Има една илюзия, от която всички хора страдат. Казва някой: остарях. Казвам му: остарял си, но не си поумнял. Аз не те признавам за стар. Всеки човек, който остарява и не поумнява, той не е остарял. Той е отслабнал. Ако като казваш, че си остарял, разбираш, че си отслабнал – то е право. Но да остарееш – то е едно благословение.
Та казвам: ще се върнете в началото, в пътя, който Бог е създал. АВ представя райската градина. Трябва да имате разбиране какъв трябва да бъде раят. Сега ние изучаваме рая по един обратен път. Има и друг път. Ние познаваме рая по причина на злото. Но раят има и една вътрешна причина. Трябва да се изучава животът. Всички ние трябва да бъдем благодарни на ония условия, които Бог ни е дал да се учим. Вие сте дошли тук да се учите. В учението кой предмет, според вас, е най-важен? Казвате, че ученикът трябва да бъде здрав. Но здравето е един резултат. Здравето на какво е резултат? Резултат е на хармоничното съчетание, което съществува между ума и сърцето. От едно хармонично съчетание между ума и сърцето зависи здравето. Вие седите и се безпокоите. Всеки от вас се безпокои. Някои се безпокоите, че пари нямате. Но парите лесно се добиват. Парите са турени в едно гърне, ще намериш гърнето, ще бръкнеш с лъжицата, ще ги извадиш като мед. Защо ще се безпокоиш, че нямаш пари? Вие говорите за ангелите. Ангелите имат ли пари? Аз да ви препоръчам: като нямаш пари, трябва да се научиш да обичаш хората. Щом обичаш човека, всяка врата е отворена. Турете в сърцето си: като срещнеш човека да видиш една хубава черта. Като ви срещне един човек да почуствате, че среща един особен човек, да почувства, че като вас друг не е срещал и да каже: „Ето един особен човек. Не съм срещал друг човек така да мисли заради мене.“ Вие сега искате да идете в света да се препоръчате на един милионер, който има 50- 100 милиона. То е външна страна. То не е никакво изкуство. Да обичаш е изкуство. Да имаш пари, то е копиране. Нали сте копирали като деца картини. Туриш картината на прозореца. Аз не искам да ви убедя да ходите без пари. Ако имате Любов, парите при вас ще дойдат. Парите подир Любовта вървят. Накъдето Любовта върви и те вървят, дето тя спре и те спират. Щом излезе Любовта, те всичките, като коне, тичат подир нея. Дето има Любов, там трябва да търсиш парите. Вие търсите парите – (това) показва, че Любовта не е там. Щом парите при вас не идат – Любов няма. Казваш: „Нямам пари.“ – Любов нямаш. Та най-първо не искайте да намерите парите. Намерете Любовта и тогава ще намерите и парите. Нямам нищо против парите. Всичките пари, които се добиват (без) Любов, са нещастни. После такива пари, ако дойдат в джоба ти, ще ти донесат най-голямото нещастие. Като намериш парите на Любовта, те носят щастие. Те са такива звонкови, чисто злато. Някои от вас имате силна вяра. Сега затъмнение ще има в София. Казвате: „Какво ще направим със затъмнението?“ Какво представя затъмнението? Ще се вглъбите една седмица в себе си, ще живеете във вътрешния свят. То е за външния свят. Вечерно време никой няма право да осветява къщата си отвън. Някой казва: „Аз съм свободен.“ Може да ви глобят. Ако запалите лампа колко ще ви глобят? – До пет хиляди лева. За да не ви глобят какво трябва да направите? Ще облечете една черна мантия. Казват ти: „Всеки, който не ходи с черна дреха, до пет хиляди лева ще има глоба. Който ходи с черна дреха – няма никаква глоба.“ Черните дрехи приемат повече топлина, поглъщат. Бялото дава. Бялата пръст ражда ли нещо? – Нищо не ражда. Но черноземът дава хубаво жито.
Та казвам: ще имате една седмица почивка, ще си почивате. Тази седмица ви препоръчвам да си запалите вашите свещи без кибрит. Всички да се осветите със свещи, които горят без запалка. Очите ви да станат на свещи. Навън навсякъде, където идете по Изгрева, да вървите не със запалени свещи от кибрит, но без кибрит. Като те срещнат на пътя, очите ти да лъщят. Нали сте виждали на вълка как светят очите. Десет пъти очите ви да светят повече от вълчите очи.
Любовта е една сила, която подмладява човека. Трябва да изучавате законите. Вие сега седите и казвате: „Остарях, остарях. Баща ми остаря, майка ми остаря, дядо ми остаря.“ Как ще кажеш? Няма да кажеш остарях, но отслабнах: „Дядо ми беше глупав, баща ми беше глупав и аз не искам да бъда глупав като тях. Аз ще остарея както трябва.“ Аз бих желал някой от вас, като е на 85 години, като го видите, да кажете, че е на 21 години. Да ви кажат, че сте на 21 години. Вие ще кажете: „Как на 21 години? На 85 години съм.“ Тогава как ще докажете? – Няма какво да доказвате. Старият човек остарява без да остарее.
Първото нещо: не вярвайте на всичките болести. Че крак ви боли – не вярвайте. Че хълбока ви боли – не вярвайте. Че бъбреците, че главата ви боли – не вярвайте. Че коремът ви боли – не вярвайте. Че гърдите ви болят – не вярвайте. Че имате ишиас – не вярвайте. Че имате безпаричие – не вярвайте. В никаква отрицателна мисъл не вярвайте.
АВ означава да не вярваш в туй, което дяволът те е научил, нищо повече. Да вярваш в туй, което Бог те е научил. Онова, което Бог те учи – то е Любовта, животът е то. Вярвайте в онова, което Бог ви учи вътре във вас. Вярвайте в онова, което светлината носи. Ако влезете в една аптека всичките шишета, които са напълнени с ония медикаменти – тия вещества, които са събрани – считате ли ги за виновни? Кой ги направи? – Хората ги направиха. Хората ги напълниха с такива медикаменти. Казваш: „Аз съм такъв.“ – Не си такъв. Това шише го излей навън, обърни го. Някои от вас казвате: „Аз съм лош човек.“ Какво подразбирате под думата „лош“? Под думата „лош човек“ аз разбирам който се влияе от хората, слуша хората какво му казват. Дойде някой при вас и всеки може да ви излъже. Казва: „Един от вас е откраднал.“ – Аз не вярвам. Има неща, в които не може да вярвам. Не може да вярвам, че една овца може да изяде един вълк. Не може да вярвам, че един вълк ще опасе една ливада. Не може да повярвам. Че какво ще ви убеждавам. Овцата, която не изяжда вълка, изяжда тревата. Вълкът има добрата страна – като яде овце, не пасе трева. Не може да приложиш наказанието на овцата на вълка, нито пък престъплението на вълка може да приложиш на овцата.
Казвам първото правило, което трябва да имате. Вие станете сутрин и казвате: „Аз съм женен.“ – Не вярвайте. Станеш сутрин, казваш: „Аз имам деца.“ – Не вярвай. – „Аз имам дългове.“ – Не вярвай. Че откъде накъде имаш деца? Хората излизат от Бога. Как се осмеляваш да кажеш, че ти си родил? Ако са кукли направени – разбирам, но да кажеш, че ти си ги родил и от тебе (са) излезли – то е заблуждение. Всичките вие сте души, излезли от Бога. Вашите тела са направени от други. Къщите други ви направиха. Вие сте влезли наематели. Казвате: „Този Стоян е мой.“ Стоян е ваш, докато плаща наема. Като престане да плаща наема, какво става? – Трябва да излезе от къщи.
Ще вярвате, че имате само един баща, не много бащи. Имате много наематели. Бог е единственият баща. Всички други бащи са само настойници. „Един е вашият Отец.“ Ние вярваме, че баща ни (е) остарял. Как може да остарее? Утре аз ще остарея, ще ми кажете: „И ти остаря.“ Всички като остареем, какво ще остане от нас? Сега ме гледате (и) казвате: „Лесно се говори, Учителю, колко мъчно се прави.“ Съгласен съм с вас. Вие имате въжета, които имат 10 хиляди конци. Взело ви е 8 хиляди години да ги направите. Всяка година сте туряли по един конец и, ако речете да ги скъсате, ще ви трябват още 8 хиляди години. След 8 хиляди години ще остане още един тънък конец. Има неща, които извън Любовта са непостижими. Ако искате в този живот да постигнете нещо без разумната Божия Любов, то са непостижими работи. Ако човек започне да става песимист започва да гледа мрачно. Носът ще се завърти надолу като на граблива птица. Ако ред поколения хората са искали да знаят тайните на хората носът се е издигал нагоре. Ако станеш много активен – искаш с много да се караш, носът става гърбав. Ако добиеш чувство към изкуствата – носът става прав. Казвам: каквото направление вземе човешката мисъл, такова направление взема и носът. Всичко се хроникира. Ако не дишаш дълбоко, носът се сплесква. Ако започнете да дишате, носът се разширява долу. Широкият нос долу е здравият нос. Гледам някои от вас както вървят – ще фалират. Вие сте икономични във въздуха. Бързо дишате. Ще приемеш въздуха бавно и бавно ще издишаш. Вие се гневите. Разгневите се някому и станете неспокоен. Поеми въздух и най-малко 20 секунди чети. После тури по една минута и виж как ще мине гневът. Като държиш минута и половина, две минути – всичкият гняв ще се изпари. Една минута е достатъчно да се самозавлад(ее)ш. Колкото повече задържа въздуха, човек охладнява. В тоя свят ние сме поставени на големи изпитания. Всеки ден по стотина пъти ще се разгневиш. Прозореца искаш да отвориш, нещо се е закачило, блъснеш го – разгневиш се. Туриш ключа в ключалката да отвориш, нещо не върви – разгневиш се. Дървата не влизат в печката, блъснеш ги – разгневиш се. Някъде минаваш, закачаш с дрехата стомната, ритнеш стомната – разгневиш се. Турете стомната настрана. Като дойдеш до вратата, не бързай да отвориш. Тури ключа, погледни го. Някой път си нервен, че не го туряш на място. После срещнеш един човек – не ти харесва.
Преди няколко дена аз разсъждавам, иде една сестра и ми каза: „Учителю, този брат съвсем закъсал.“ Когато на човека не му вървят работите, той така се сгушва. Спомагайте си един на друг. В Божествената наука хората взаимно си помагат. Ти срещнеш някой, кажи му: „Добре е.“ Малко се сгорещил. Добре е. Сгорещяването нищо не значи. Има особено мнение. Нищо не значи. Те са напластени неща в човека от миналото, докато се създаде новият свят. Най-първо трябва да знаете какво Господ иска от вас. Ние искаме Господ да бъде снизходителен спрямо всичките ни погрешки. Ние не искаме да бъдем снизходителни. Всеки ден може би правим стотина погрешки. Как може да искаме Господ да бъде снизходителен спрямо нас? Така и ние трябва да бъдем снизходителни. В тази снизходителност ще научим търпение. Не да носим неволята, но ще се стараем да носим съзнателно погрешките на другите хора. Защото, когато някой дойде и каж(а), че съм занят, няма какво да седи по цели часове – може да ми каже в пет минути. От мене зависи, аз съм господар на положението, не съм поставен на никакъв закон.
Сега нас ни е страх какво ще стане за бъдеще. Ако е Бог с нас, аз зная какво ще стане. Ако Бог не е с нас, пак зная какво ще стане. Казвам: ако Бог е с нас, всичките ви работи така ще се подобрят и всичко ще ви тръгне напред. Няма нещо, което да не постигнете. Ако Господ не е с вас, тогава никой не може да ви гарантира. В този живот всеки един от вас трябва да постигне нещо. Поне трябва да добие една добродетел. Във вас има един стремеж, всеки иска да постигне нещо и то е негово право. Туй, което искате да постигнете, не го отлагайте.
Та през тази седмица сутрин като станете, концентрирайте се. Като седите ще усетите, че ви боли плешката или че кракът ще ви заболи. Извадете часовника и вижте колко е часът. Отбележете си времето. Гърбът може да ви заболи. То е особено време. Много пъти болките идат от неестествено натрупване на енергиите. Някой път много енергии се натрупват на врата, на гърба. Натрупват се много енергии, става напрежение на капилярните съдове. Някой път страдаме от недоимък, някой път страдаме от насилие. Веднага ще употребим ония части, които са слаби и ще ги свържем със силните страни. Силните страни в нас ще ни помагат на слабите. Непременно трябва да има една правилна обмяна между лявата страна на тялото и дясната страна.
Като станете сутрин, всяка сутрин турете мисълта: какво Господ иска днес от нас? Се ще намерите. Ще ви препоръча на всички да обичате. През деня ще намериш кого да обичаш. Всеки ден ще намериш само един човек да го обичаш. Всеки ден като го обикнете тази Любов ще се раздаде. На другия ден други ще обичате. В Любовта всичките хора, като се обичат, еднакво се ползват. Щом обичате едного, тази Любов се разпространява навсякъде. Тя е като запалена свещ, разпространява се като светлината равномерно. Казвате: „Аз не мога да обичам всичките хора.“ То е материално схващане. Всичките хора не може да ги видим, не може да ги обичаме. Може да обичаш в дадения случай само това, което виждаш. По възможност обичаните хора са наблизо. Има едно естествено място. Човек никога не може да се приближи повече, отколкото трябва. Бог му е дал. Има един фокус. Като дойдете до фокуса на Любовта, то е идеалната Любов. Колкото си по-далеч от този фокус, Любовта се намалява. Колкото се приближаваме до фокуса, Любовта ни става приятна. Има хора, като дойдат наблизо – не искаш такава близост. Близостта разбира всеки да се намери в своята орбита, която Бог му (е) дал, и в неговата орбита никой да не влиза.
Та зачитайте свободата един на друг. Мъже, жени, деца, учители, ученици, слуги, господари – пазете свободата един на друг. По някой път като вървя по пътя, гледам има много пеперуди. Така минавам, (че) да не ги плаша. Тихо минавам и ги наблюдавам. Някой път, когато съм неразположен, предавам своето неразположение. Много са чувствителни животните. И мисълта се предава. Те много лесно възприемат мислите. Аз съм правил такива опити. Когато бях във Варна един зимен ден се разхождам покрай морето и гледам патици – около 200-300 идат на брега. Хвърлям им мисълта, че на брега има нещо за ядене. Патиците тичат на брега. След това представям мисълта, че голям неприятел иде на брега и всички тичат в морето. Пет-шест пъти така направих. Виждам – възприемат. Вие ще ме питате как предавам мисълта. Приемат тия същества мислите, съзнават и възприемат. Някой човек ще хвърли в моя ум мисълта, че иде нещо. То няма нищо. Тръгна, помисля, че стигам нещо. Някой помислил, че има нещо заради мене. Няма нищо. Когато излиза, аз зная кое е Божествено, аз зная какво ще дойде. Чувствам какво ще придобия. Ако е по музика, аз го чувствам на челото в музикалния център. Ако е по форма, го чувствам в центъра на формата. Ако е красота, чувствам го в съответния център. Ако е някаква книга, историческа работа, чувствам го в центъра на паметта. Ако е чувство на справедливост, чувствам го в центъра на справедливостта. Ако е чувство на достойнство, чувствам го на съответния център. Щом нещо не го чувствам на главата си, разбирам, че денят ще мине без никакви придобивки. Използвайте онова, което Бог ни дава. Тази придобивка е реална. Дето казва Христос: „Събирайте богатствата.“ Туй богатство, като се върнете от онзи свят, от който сте дошли, ще намерите всичкото богатство, приготвено заради вас. Първото нещо: усилвайте връзката с Бога. „Да възлюбиш Господа Бога твоего.“ Усилвайте връзката на сърцето. Усилвайте връзката на ума си. Усилвайте връзката на душата си. Усилвайте връзката на силата. Постоянно човешката Любов трябва да се усилва в четири посоки: Любов в главата горе, Любов в сърцето, Любов в душата и Любов в цялото тяло. Всичката деятелност на човека трябва да бъде продукт на оная област на човешката Любов. Тогава се намираме в едно здравословно състояние. Каквато и работа да вършиш, и най- неприятната, става приятна.
Та казвам: вземете си едно огледало и си кажете: „Подмладих се. Подмладих се.“ Ще се подмладите. Като умрете, в другия свят млади ще бъдете. Като влезете в оня свят, ще се усещате млади. Като имате мисълта, че сте стари дядовци – не може да се освободите от идеята на старостта. В този свят трябва да се освободите от тази идея и искам да ви видя млади. Че ви са побелели главите – давам добър смисъл: значи щедри сте станали. Че ви почерняла главата – събирате, банкери сте. Ако червена е станала – доста огън имате.
Сега основните неща, които остават. Като станеш – да ти е приятно. Някой път гледате някой човек и не може да го гледате. Не обичате и хората да ви гледат. Кога един художник не обича да му гледат картините? Когато картините не са довършени, той трябва да ги скрие. Онези картини в нас, които не са завършени, няма какво да ги излагаме. Ако имате една картина хубаво нарисувана, изложете я навън – нека да я гледат. Щом като станете, дайте един хубав поглед. Намерете нещо, което може да погледнете. Погледнете небето, погледнете звездите, дърветата, някои животни – намерете добрата страна. Намерете, че в творчеството на Бога има нещо хубаво. Всеки ден да има за какво да мислите. Че тия обикновени неща – дали има кашкавал, дали има масло – и тези работи са хубави, не са лоши. Кашкавалът ще дойде. Доста кашкавал има в България, доста сирене има. Сега онези, които искат да продават кашкавал, сирене, маслото малко по-скъпо – ще го скрият.
Да изпеем една песен.
(Изпяхме „Сила жива, изворна, течуща“.)
Добрата молитва.
8 лекция на Общия Окултен клас.
20 ноември 1940 г., сряда, 5 ч. сутринта.
Изгрев.