Утринни слова - Втора година (1932-1933)
Сеятелят, том 2 утринно слово
Умен и справедлив
Размишление
В сегашния живот няма по-хубаво нещо от служенето. Всичко останало – четеш или пишеш нещо – се отнася до външния живот. Неразбраните неща също имат отношение към външния живот, а разбраните – към вътрешния живот, т.е. към основата на живота.
Ще прочета 21-ва глава от Матея.
Казва се, че Христос влезе в Ерусалим, възседнал на ослица. Питате: „Не можа ли Той да влезе без ослица?“ – Вие можете ли да влезете във физическия свят без тяло? – „Не можем.“ Значи между физическия свят и тялото на човека има известно отношение. В духовния свят може без физическо тяло. Като се говори за ослицата, вие гледате на нея като на животно, лишено от разумност. Дали е така, това е въпрос. Виждаме, че Христос, един велик човек, възседна ослица, а учениците Му сложиха дрехите си върху нея, да ги носи.
Питате: „Не можаха ли учениците сами да си носят дрехите, а трябваше да ги слагат на гърба на ослицата? Не можа ли Христос да влезе пеш в Ерусалим? Защо народът посрещна тържествено Христа?“ – Вие питате за неща, на които и да ви се отговори, мъчно ще ги разберете. И във времето на Христа очакваха да дойде Царството Божие, но не дойде. И до днес още не е дошло. И досега се дават обещания на хората, но обещанията още не са изпълнени. Казва им се, че ще има хляб в изобилие, че ще имат свобода. Хората очакват времето да се изпълнят тези обещания и още ще чакат. – Защо? – Защото не разбират законите. Те не знаят, че Истината ще им донесе свободата. Друг път за свободата няма. Човек трябва да влезе в Ерусалимския храм, т.е. в своя вътрешен храм, и да изгони търговците навън. Търговците представляват дребнавостите в живота. Не можеш да служиш на Бога и да се занимаваш с дребни работи. Те всякога ще те спъват. Следователно всичко, което спъва човека, трябва да излезе навън. Ще ви кажа една мисъл, която може да си напишете. Тя е следната: Никога не поставяй завеса пред очите си. Да сложиш завеса на прозорците, има смисъл, но пред очите – никога! Въпреки това, преди години, високопоставените дами носеха воал на лицето си под предлог, че се пазят от слънцето и вятъра. Всъщност това беше мода. Сега, да дойдем до същественото. – Кое е същественото? – Което осмисля живота. Ето защо, говорете на хората, както и на себе си, по такъв начин, че да дойдете до истинското разбиране на живота. Досега са ви говорили приказки, като на деца. Вашите баби и майки са ви разказвали толкова много приказки, че сте изпълнени с един вътрешен страх. На децата разказват приказки от „Хиляда и една нощ“. Те слушат, жадно възприемат всичко и вечер, като си лягат, не могат да заспят – страхуват се. И възрастните се страхуват като децата. Здравият се страхува да не заболее, а болният – да не умре. Богатият се страхува да не го оберат и да осиромашее. И сиромахът се страхува, но не знае от какво. Ученият се страхува да не изгуби знанието си. И невежият, който няма знания, също се страхува. От какво се страхува, и той не знае. Да се разказват приказки на децата, това е на място. Но да разказваш приказки на гладния, това е безпредметно. Гладният се нуждае от нещо съществено – от хляб. Ще му дадеш хляб и след това ще го накараш да работи. – „Как ще работя?“ – Както знаеш. Важно е да свършиш работата добре. – „Не мога да работя.“ – Щом не можеш да работиш, ти си дете, което още очаква на майка си и на баща си. Майката ще вземе лъжичката и ще му слага кашицата направо в устата. Ако си възрастен, сам ще намериш хляба и ще се нахраниш. На същото основание възрастният сам намира знанието, което му е нужно. Човек е дошъл до положението сам да работи и сам да се храни. Той не се нуждае вече от кашицата. Като работи сам, той усилва вярата в себе си. По отношение на вярата хората могат да вярват в неща вън от себе си. Например, някой вярва в парите, а друг – не вярва. По отношение на парите първият е вярващ, а вторият – безверник. Който вярва в парите, в богатството, има възможност да стане богат. Който не вярва в парите, не може да забогатее. – Кое е по-добре: да си богат, или да си сиромах? – Според мене за предпочитане е да си сиромах. Богатия всеки може да го убие; сиромахът си върви спокойно, не се страхува, че ще го убият. Голямата вяра в парите докарва смъртта. Вярваш в парите, а същевременно се безпокоиш. Това не е вяра. То е все едно да вярваш в Бога и да се безпокоиш. Вярата в Бог изключва всякакъв страх и безпокойство. – На какво се дължи това безпокойство? – То е вътрешен, личен въпрос, на който сами ще си отговорите.
Докато вярата ти в Бога е чиста, незасегната от външни влияния, ти си спокоен, нищо не те плаши. Такова е състоянието на здравия и задоволен човек. Той има хубави мисли и чувства, добро разположение на духа. Щом му дават храна, която не му понася, стомахът му се разстройва и той става мрачен, неразположен. Ще направя превод на мисълта си, да разберете какво означава за човека неестествената храна. Тя представлява онези неестествени идеи и учения, които тровят човешката душа. Това са лъжливи идеи, които внасят заблужденията в света. Например, дойда при вас и ви кажа, че след една година ще ви израснат крила като на ангел. Цяла година вие се радвате, очаквате деня, когато ще ви израснат крила. Иде краят на годината, но крилата не идат. Веднага иде и разочарованието, недоволството. Питам: Защо ви са тези крила? Трябва ли да вярвате в тях? Какво ще ви допринесат крилата? Ангелът да има крила, това е естествено. Обаче защо са нужни на човека ангелски крила? Как може да вярвате, че след една година ще ви израснат крила? Вие вярвате в неща, за които нямате никаква представа. Даже художниците, които рисуват ангели, не знаят какво представляват крилата им. Те ги рисуват с пера, като на птиците. Значи между крилата на ангелите и тези на птиците няма никаква разлика. Не е така. Като мечтаете за крила, запитали ли сте се къде ще бъдат те? Някои мислят, че ще бъдат около раменете. Ако не ви израснат крила, ще страдате. Това значи да вярвате в невъзможни неща. Това са сравнения за обяснение на вътрешния, съществения живот. Като знаете това, не мечтайте за невъзможни неща. Като човек, никога не можеш да имаш крила. Те са за ангелите. Чрез крилата си ангелът има възможност да се движи бързо. С тях ангелът има големи възможности за постигане на своите цели. Крилата са символ на ангелския ум. И човек има крила, но те са още малки. Колкото повече се развива той, и крилата му растат. Един ден и вашият ум ще бъде по-силен, ще се оформи. Тогава ще разбирате повече. Вие искате още днес да имате ангелски крила. И това е възможно, но при условия да бъдете абсолютно умни и справедливи. Ангелите се отличават с две съществени качества: те са умни и крайно справедливи. Никой никога не може да ги заблуди. Какъв ангел ще бъдеш, ако не си готов да дадеш и последната стотинка, която имаш? Срещаш един беден човек. Бръкнеш в джоба си да му дадеш нещо. Напипваш последните си десет лева и сърцето ти се свива, не ти се дават. Казваш: „Няма да му дам нищо, аз съм по-беден от него“. В случая ти губиш силата си, защото мислиш, че силата ти е в десетте лева. Не мисли, че твоите работи ще се оправят с тези десет лева. Лъжеш се, те няма да ти помогнат. Силата на чешмата не е във водата, която изтича, но в прииждащата вода. Силата е в онова непреривно прииждане на енергия. Докато мислиш, че като дадеш десетте лева, ще обеднееш, ти си на крив път. Казваш: „Трябва да даваме, за да взимаме“. – Така е, но трябва да разбирате закона за даването и вземането. Като хвърли семето в земята, земеделецът казва: „Все ще взема нещо от нивата си“. – Не е там въпросът. Не е достатъчно да хвърлиш семето, за да вземеш нещо. Преди това трябва да разореш нивата добре, да я наториш и тогава да я посееш. В този случай ти ще вземеш десет пъти повече от това, което си посял. Същият закон се отнася и до доброто. Разори нивата си, натори я и посей доброто в нея. То ще израсте и много плод ще даде. Обаче да посееш семето и само да чакаш да израсте, това е крив възглед. То е все едно да очакваш хляба наготово, а ти само да го ядеш. – Не, така трябва да приемеш хляба в себе си, че ти и той да станете едно. – Как ще стане това? – Христос казва: „Аз съм живият хляб. Който ме яде, има живот в себе си“. Вие очаквате Христа да дойде на земята като човек. Това е детинско разбиране. Ако не можете да възприемете Словото Му като хляб и да станете едно с Него, нямате живот в себе си. Ако вярвате, че Христос е в хляба, ще имате Неговата сила. Тогава ще разберете думите, които Христос каза на сатаната: „Не само с хляб се живее, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога“.
Питам: Колко от вас вярват без никакво съмнение? Ще кажете, че съмнението се допуща, понеже се явяват неща, които човешкият ум не може да приеме. Например, казано е, че Христос нахранил няколко хиляден народ само с пет хляба и две риби. – Наистина, за човек, който не познава законите на великата природа, това е невъзможно. Обаче за човек, който познава тези закони, това е възможно. Той не се нуждае от доказване на тази истина. Ето, от милиони години Бог храни всички живи същества все от земята. Тази черна земя, която сама по себе си не може да се яде, произвежда всички храни. От нея излиза всичко. Днес и най-великите учени не могат да докажат това, което Христос е направил. И да се намерят учени, които могат да го докажат, вие няма да ги разберете. Имаш една идея, която искаш да изнесеш пред близките си. Щом я изнесеш, виждаш, че те не я възприемат, както я разбираш. Тогава ще се намериш в положението на онзи момък, който не могъл да се разбере с бивола и се принудил да се качи на едно дърво, там да намери спасение. Един млад момък попитал баба си: „Бабо, знаеш ли някакъв начин да се справя лесно с мъчнотиите си?“ Тя му отговорила: „Мъчнотиите не са нищо друго, освен разярен бик, който се изпречва на пътя ти. За да се справиш с него, трябва да махнеш с ръката си наляво. Ако не те разбере, ще махнеш с дясната си ръка. Обаче в никой случай няма да изнасяш ръцете си напред“. Момъкът запомнил думите на баба си и си отишъл, доволен, че владее едно изкуство. Случило му се да срещне бивол, който се отправил към него с намерение да го убоде с рогата си. Момъкът махнал с ръката си наляво, но биволът не го разбрал. Махнал с ръката си надясно, биволът пак не го разбрал. Махнал с двете си ръце и като видял, че и този път не успял, казал си: „Има нещо, което аз не съм разбрал. Не мога да приложа съвета на баба си. Ще направя това, което си зная“. Покатерил се на едно дърво и отвисоко наблюдавал бивола. Момъкът си казал: „Понеже не можахме да се разберем с бивола, аз ще остана горе, а той – долу. Справих се и без съвета на баба си“. Кога се разбира едно учение? Какъв трябва да бъде християнинът? Какво представлява християнството? Кои са отличителните качества на вярващия? Това са въпроси, които поставят известни ограничения. Каквито отговори и да се дадат, едни ще бъдат по-близо до истината, а други – по-далеч. Има едно положение, което Бог е вложил в човека. И ако той се ръководи от него, всичко се нарежда така, както е определено. Например, ако въртиш крана на чешмата в обратна посока, вместо да тече водата, ти я спираш. От тебе зависи да тече водата или да я спреш. Ще въртиш крана в тази посока, в която водата тече. Аз уподобявам крана на човешкия ум. Като завъртиш крана в противоположна посока, мисълта спира. Щом го завъртиш в права посока на нейното движение, тя веднага потича. Болният казва: „Няма да ме бъде“. Той завъртва крана в обратна посока. Здравият казва: „Аз ще се разболея“. И той завъртва крана в обратна посока. Какъв е резултатът на това завъртване? Болният все повече отслабва, а здравият се разболява и постепенно губи силата си. За да не влошавате положението си, ще спазвате закона, а именно: ще завъртвате крана в правата посока. Мнозина казват: „Вярваме в Бога, но трябва да се работи. Ние се нуждаем от храна, облекло, жилище. С гола вяра само не се живее“. – Това е завъртване на крана в обратна посока. Какво разбирате под „гола вяра“. Тази вяра няма никакво отношение към живота. Истинска вяра е онази, която дава възможност на човека да се свърже с Бога. Затова Павел казва: „Ние живеем и се движим в Бога“. Следователно, ако живееш с гола вяра, ти си извън Бога. Може ли човек да живее извън Бога? Това е невъзможно. Може да се говори за дисхармония на човека с Бога, но невъзможно е той да живее извън Бога. Майка и дъщеря не се разбират. Дъщерята не е в съгласие с майка си, не я слуша, не ѝ се подчинява. И майката е недоволна от дъщеря си, и дъщерята – от майка си. – Докога ще бъде това? – Докато дъщерята стане разумна и започне да разбира майка си. Тогава и майката се изменя към дъщерята. Каквито са отношенията между майката и дъщерята, такива са между Бога и човека. Казваш: „Защо Господ ме забрави? Докога ще се мъча и страдам?“ – Докато решиш да изпълняваш Божията воля. Щом започнеш да изпълняваш волята на Бога, и Той ще измени отношенията си към тебе. – „Аз изпълнявам волята Божия.“ – Изпълняваш я като онзи ученик, който прочел само десетина реда от урока си. – Не, ще прочетеш целия урок, ще го повториш, ще си го разкажеш и тогава ще затвориш книгата. Следователно изпълняването волята на Бога не е еднократен процес. Винаги ще изпълняваш Божията воля. – „Аз искам да изпълнявам тази велика воля.“ – Всеки иска, но не е само до искането. Казваш: „Искам да бъда богат“. Всички искат да бъдат богати, но не могат. – „Искам да бъда учен.“ – Искането не разрешава въпроса. То е все едно, че искаш да ядеш. – Щом искаш да ядеш, ще си купиш хляб и сам ще ядеш – никой не може да яде за тебе. Казвам: За да не успява човек в живота си, това се дължи на известни спънки във вътрешния му живот. Те се отразяват на неговото съзнание. Ето защо, първо ще премахнеш спънките. След това ще реализираш всичките си желания. Докато е на земята, човек неизбежно минава през съмнения и колебания. Пътник си, минаваш през една гора и объркваш пътя. Нощта е тъмна, не знаеш накъде вървиш. По едно време виждаш една малка светлинка, някой се приближава към тебе. В този момент ти се зарадваш, че към тебе иде човек със запалена свещ. Той е ловец, тръгнал на лов. Едва се зарадваш и в ума ти мине едно съмнение: „Ами ако този човек, с пушка на рамо, ме убие?“ Ти вече не му вярваш. Той ти осветява пътя, но светлината не те успокоява. Не всякога светлината може да успокои човека. Когато неприятелският лагер иска да открие къде е противникът, служи си с прожектор. Обаче и противникът си служи с прожектор. В случая светлината на прожектора ни най-малко не успокоява войниците. Те знаят, че неприятелят ги търси. Човек всякога може да се съмнява. Ако богатият, с торба злато и скъпоценности, падне в морето, лесно може да се удави. За да го спаси някой, първо трябва да му вземе торбата със скъпоценностите, а после да спасява него. Остави ли торбата на гърба му, тя ще го завлече на дъното на морето. Като вземе торбата му, той ще го хване за ръката и ще го извлече на брега. Грубо пипа този човек, но грубостта му е на място. Като се съвземе, давещият първо ще пита къде е торбата му. Ако не му я дадат веднага, той ще се усъмни.
Значи и когато животът ти е в опасност, пак можеш да се усъмниш. Сега вие искате да отидете при Бога с всичкото си богатство. Трябва да знаете, че Бог няма нужда от богати хора. Той предпочита сиромасите. – Защо? – Богатите са пълни шишета. Какво се очаква от тях? Като отидат при Бога, първо трябва да се излеят и след това да се пълнят. Сиромасите са празни шишета. Като отидат при Бога, т.е. при големия извор, веднага ще се напълнят. Бог не се нуждае и от учени хора. И те са пълни шишета. Какво ще се налее в тях? Според мене, който отива при Бога, не трябва да бъде нито богат, нито сиромах; нито учен, нито невежа. Ще отидеш при Бога с желание да научиш нещо, да придобиеш нещо или да изпълниш Неговата воля. Следователно ще отидеш при Бога, като син при своя баща. Отношенията между Бога и тебе трябва да бъдат безкористни. Отидеш ли при Него с желание да забогатееш, да станеш учен, ти изменяш на Любовта. Ще ме запитате: „Можем ли да бъдем Синове Божии?“ – Ако вярвате, може; ако не вярвате, не може. Когато житното зърно ме пита може ли да израсте, отговарям: Ако те посеят в земята, ще израснеш; ако не те посеят, няма да израснеш. Под „вяра в Бога“ разбирам да влезеш в онези условия, при които можеш да придобиеш нещо.
Христос казва: „Ако имате вяра като синапово зърно, като кажете на тази планина да се премести, тя ще се премести“. Ако планината не се премести, причината е в тебе, ти не си разбрал великия закон. Ако имаш вяра, и дете да си, ще бутнеш точно този бутон, който движи машината. Ако нямаш вяра, и учен да си, ще буташ тук-там, но няма да намериш бутона, от който зависи движението на машината. Значи детето, със своята вяра, движи машината, а възрастният, макар и учен, без вяра нищо не може да постигне. Ученият ще разглежда машината, ще я пипа тук-там, ще търси кой я направил, но машината ще си стои на мястото, няма да работи. Оставете това настрана. Важно е машината да работи. И детето да я подвижи, важно е да се върши работа. Следователно, като влезете в една фабрика, първо вижте къде е бутонът, който движи главната машина. И като го намерите, завъртете го. И тъй, за да бъде здрав, човек трябва да диша чист въздух. Не е важно да знае от колко елемента е въздухът, каква смес е, в какви отношения са елементите му. Дишай чист въздух! Същото е и по отношение на светлината. Първо приеми светлината, а после изследвай колко трептения има тя, с каква бързина се движи и т.н. Науката се заключава в това, да се ползваш правилно от благата на живота, а после да ги изследваш и анализираш. Първото нещо, което се изисква от човека, е да усилва вярата си. Под „усилване на вярата“ разбирам всеки ден да се придава нещо към нея. Човек яде по три пъти на ден. – Защо? – За да придаде нещо към своя организъм. Щом изразходваш енергия, трябва да придадеш нещо към организма, да закрепнеш. – „Аз на младини бях вярващ.“ – Сега вярващ ли си? Ако нищо не си придал към вярата си, т.е. не я усилваш всеки ден, тя постепенно ще отслабне. Днес вярата на мнозина отслабва, защото не придават нищо към нея.
Следователно не върши това, което отслабва вярата. Например, не се мъчи да правиш чудесата, които Христос на времето си е правил. Смешно е да дойде някой при тебе, да прави за тебе онова, което майка ти някога е правила. Ще те повива, ще те храни с мляко и кашица. Днес това не може да става. Ти си 21-годишен момък. С тебе трябва да се постъпва по друг начин, като с голям човек. Даже и любовта на майката не може да се повтори. Детето ще обичаш по един начин, а възрастния – по друг начин. Когато любовта се повтаря по един и същ начин, тя се опорочава. Никоя жена не може да заеме мястото на майката. Майка ти те родила, кърмила и отгледала, и ще дойде друга жена да заеме нейното място! Това е невъзможно! Майка е само онази жена, която е дала нещо от себе си. Съвременните хора страдат от много майки. Казваш: „Имам физическа майка, имам и духовна майка“. – Не, една майка трябва да имаш. В кошера има само една царица. Ако се съберат две царици, едната непременно трябва да излезе. Иначе ще стане голяма борба между работниците. Това значи: Не внасяйте две идеи в ума си! Срещнат ли се две идеи в ума ви, те ще произведат цяла война. – Коя идея е по-силна? – Не внасяйте Господа и дявола едновременно в себе си. Ако Господ е вътре, дяволът трябва да бъде вън. – Кой е дяволът? – Той е втората майка на човека. Дяволът казва: „Аз направих този свят заради тебе“. – Не, той нищо не е направил. Обаче той казва, че е направил човека, уредил живота му. Според мене дяволът не говори истината, макар че се препоръчва за същество, което всичко е направило. – Кой е дяволът? – Онзи, който си въобразява, че всичко е направил. – Кой е Господ? – Онзи, Който всичко е направил, въпреки това оставя хората свободни. Той казва, че всичко е направил, и всъщност е така. – Какво е истината? – Това, което е направило всичко в света. Затова е казано: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Аз искам да останат в ума ви две реални мисли, а именно: Какво е Бог и какво – дяволът. Бог е този, Който е направил всичко. Дяволът е този, който нищо не е направил, а казва, че всичко е направил. В когото от двамата вярвате, на него ще приличате. Ако вярвате в Бога, на Бога ще приличате. Ако вярвате в дявола, на него ще приличате. В първия случай, човек се радва, а във втория – страда. – „Не може ли да дадем едно малко местенце у нас и на дявола?“ – Ако искате, може, но ще знаете, че ще станете негови роби. Дяволът е крайно взискателен. Като заеме едно място, той така се настанява, че не можеш да го изпъдиш. На дявола добро не може да се прави. – Защо? – Защото ще те направи роб. Види ли, че някой човек е малко внимателен към него, веднага го използва. Като влезе в човека, той се настанява като в свой дом и счита, че всичко е негово. Това ви казвам, за да имате ясна представа какво нещо е дяволът. И без да ви говоря за него, вие го познавате.
Следователно не взимай фалшиво положение в живота, да мислиш, че с всичко можеш да се справиш. Не е така. Не казвай, че Бог е създал всичко заради тебе. Ако мислиш така, ти заемаш положението на господар, а Бог – на твой слуга. По-скоро приеми, че Господ е създал всичко за себе си. – „Защо еди-кой си е по-учен от мене?“ Не се сравнявай с никого нито по ум, нито по богатство, нито по ученост. Радвай се на това, което имаш. – Защо искаш да бъдеш богат? – „Богатството ще ме направи щастлив.“ – Лъжеш се. Богатият не е щастлив, но и сиромахът не е нещастен. Богатият е щастлив, понеже вярва, че е богат. И сиромахът е нещастен, понеже вярва, че е нещастен. Ако стане обратното, а именно, богатият да мисли, че е сиромах, а сиромахът, че е богат, работите им пак няма да се наредят. Значи и това не е правилно. Ще ви приведа един случай от живота на богатите хора. Един богат англичанин-милионер живял известно време в Африка. Когато коронясвали английската кралица Виктория, той тръгнал с параход за Англия, да присъства на това тържество. Той имал на разположение 360 милиона лева. Обаче като пътувал, той започнал да си мисли: „Ще ми стигнат ли тези пари за празненството?“ Като се страхувал, че няма да му стигнат, той се хвърлил в океана. Значи в един момент се почувствал беден, нещастен и не могъл да издържи това положение. За вас това е странно. Казвате си: „Как е възможно човек с 360 милиона да се почувствува беден?“ И вие, в сравнение с рибите, птиците и млекопитаещите, сте милиардери, но въпреки това се считате сиромаси и сте готови в момент да отчаяние да се хвърлите във водата и да се удавите. И тъй, съвременният човек е милиардер, и пак е недоволен. Има кой да го обича, и пак е нещастен. Казва: „Няма кой да ме обича“. – Има Един, Който те обича – това е Бог. – „Няма кого да обичам.“ – Бога ще обичаш. Какво по-хубаво нещо от това, да обичаш Този, Който те обича? Той те е създал, за да те обича. И ти ще Го обичаш, защото пръв Той те е възлюбил. Това е разрешението на задачата, защо сме дошли на земята. Ние сме дошли тук, за да се научим да обичаме Този, Който ни е създал и ни обича. Щом се научим да Го обичаме, животът ни ще стане разбран и отношенията ни с хората ще се изяснят. Днес хората водят голяма борба с онзи, който нищо не е направил, а казва, че всичко е направил. Това е все едно слугата да развежда един гост в имението на господаря си и да му казва: „Всичко това е мое“. В същото време господарят е в имението си. Хората вярват в лъжите на дявола, т.е. в това, което не съществува. Нещастието на хората се заключава, именно, в това, че изгубиха вяра в реалното и повярваха в това, което не съществува. Възможно е като вярваш в Бога, да станеш богат; може и да не станеш богат. Обаче и в двата случая трябва да вярваш. Като вярваш, може да станеш учен, може и да не станеш; но, в края на краищата, ще вярваш. Това е външната страна на вярата. – Защо? – Защото като изгубиш богатството си, ще се обезвериш; като изгубиш знанието си, пак ще се обезвериш. Ако при всички положения запазиш вярата и отношението си към Бога, ти си истински човек. Никой не може да отнеме вярата ти. Ако, като богат, вярваш по един начин, а като сиромах – по друг начин, ти не си човек. Силна е вярата, когато при всички условия на човешкия живот – в богатство и в сиромашия, в знание и невежество – е една и съща. – „Искам да стана учен.“ – Като учиш, ще станеш учен. Важно е кога ще станеш такъв. Това се постига и в десет години, и в хиляди години – от вярата зависи. И като ядеш, можеш да се нахраниш изведнъж, а може и в продължение на един–два часа, като взимаш хапка по хапка. Истинско хранене е, когато изпитваш радост при всяка хапка. Както храната е необходима за физическото тяло, така и знанието – за човешкия ум. Често хората се обезсърчават и казват: „Ние нищо не знаем, нищо не можем да направим“.
„Светските хора могат да постигнат всичко.“ – Не е така. Ето, богатият има пари, а нищо не може да направи. – Защо? – Защото се затваря за хората, счита ги непризнателни. – Този човек не е на прав път. Отворена ли трябва да бъде чешмата, или затворена? – Отворена трябва да бъде. В затворените чешми водата тече слабо. Следователно в ума на богатия не трябва да стои мисълта, че той прави добро. Ще прави добро без да мисли за него. – „Ще се моля на Господа да ми изпрати по някакъв начин пари.“ – Ти си на крив път. Пари ще искаш от хората, те са ги създали, а от Господа ще искаш да отвори сърцето ти, да обичаш. Ако обикнеш един богат човек, той ще отвори сърцето си за тебе и ще ти даде каквото искаш. Той ще бъде готов да ти даде половината от богатството си. Не можеш ли да обичаш богатия, нищо не очаквай от него. – „Ще се моля на Бога, да отвори сърцето на богатия към мене.“ – На крив път си. Не можеш да искаш това от Господа. – „Какво да правя тогава?“ – Ще обикнеш богатия, но не за неговото богатство. Ще го обикнеш за самия него. Тогава и той ще те обикне. И без да искаш нещо от него, той ще ти даде половината от своето богатство. Едно се иска от вас: Да се обичате един друг. Това е волята Божия. Който люби, всякога придобива; който не люби, губи. Това е закон. – „Ние не знаем този закон.“ – Това не ме интересува. Длъжни сте да го знаете. Аз не се интересувам, че някой се объркал в тъмната нощ. Не се интересувам и от това, кой му е помогнал да се оправи. Че някой му осветил пътя, и това не ме интересува. Аз се интересувам от моята свещ, какво мога да направя с нея за себе си и за вас. Вечер, докато си в тъмнината, нищо няма да говориш за свещта на този, който ти осветява пътя. Ако говориш, ще му напакостиш. През деня, на светло, можеш да говориш, колкото искаш. Като опиташ светлината на свещта, тогава ще говориш за нея. Когато аз ти светя, ще вървиш след мене, няма да се отклоняваш нито наляво, нито надясно. Ще вървиш след мене и ще мълчиш. – „Какъв ще бъде краят?“ – За края не мисли. Като изгрее слънцето, тогава ще видиш края. Благодари, че виждаш светлината и доброто, което ти е направено. Когато някой те изведе от тъмната нощ, и аз съм готов да те изведа. Между проявите на доброто има връзка. Откъдето и да дойде светлината, тя излиза от един източник. Светлината иде от Бога. Тя осветява пътя на всеки човек, дошъл в света. Всеки е длъжен да обича Господа заради светлината, която получава от Него. – „Как ще Го обичаме?“ – Младият ще обича Господа като млад, а старият – като стар. Ученият ще обича Господа като учен, а простият – като прост. Здравият ще обича Господа като здрав, а болният – като болен. Богатият ще Го обича като богат, а сиромахът – като сиромах. Бог приема любовта на всички, както приема и молитвата им. Той приема молитвата и на богатия, и на бедния; наема молитвата и на богатия, и на бедния; на учения и на простия; на здравия и на болния. – „Като забогатея, тогава ще се моля на Бога, да Му благодаря.“ – Не, ще се молиш на Бога и като сиромах, и като лош, и като болен. Бог приема молитвата на всеки човек и на всеки отдава по нещо. Когато лошият се моли, ще стане добър. Когато болният се моли, ще оздравее. Обаче, ако добрият не се моли, ще стане лош. Ако здравият не се моли, ще се разболее. Освободете се от ненужния товар, който носите на гърба си. – „Как ще се освободим?“ – Като дадете част от товара си на онзи, който нищо не носи. Така ще се радват и онези, който нищо не носи. Така ще се радват и онези, които нищо нямат, както и онези, които имат много. Едни да дават, други да вземат, да става вътрешна обмяна. Да се радва и който има, и който няма. Давай, за да се слави името Божие. Взимай, за да се слави името Божие. Нужни са хора, които дават и които взимат. Едновременно ще даваш и ще взимаш. Ще възприемаш Божията Любов и ще я предаваш на другите. Любовта ще донесе щастието, което търсите. – „Възможно ли е да придобием Любовта още в този живот?“ – Възможно е. – „Мога ли да стана богат?“ – Можеш. – „Кога?“ – Не питай. – „Мога ли да стана учен?“ – Можеш. – „Кога?“ – Не питай. Има едно условие, при което можеш да станеш и богат, и учен. – „Кое е това условие?“ – Като повярваш. Чрез вярата ти вървиш по друг закон. Не смесвайте материалните работи с духовните. За материалните работи се изисква време и пространство. За духовните работи законът е друг. Ако влезеш в човешко общество и поискаш нещо, всички ще те разберат и ще ти дадат, каквото искаш. Обаче, ако влезеш в животинското царство и пожелаеш нещо, никой няма да те разбере и нищо няма да получиш.
Следователно, когато нещата не стават, както желаеш, ти си в животинския свят. – „Наистина, нищо не се нарежда според желанията ми.“ – Да, ти си в свят между низши същества. Ако си в Божествения свят, работите стават, както искаш. Понеже не си в този свят, нещата не стават по твое желание. Щом не стават, както трябва, ти знаеш истината; знаеш в кой свят живееш. Трябва да се молиш. И като се молиш, работите не стават, както искаш. Казваш: „Господ не ме слуша“. – Защо не те слуша? – Защото живееш в низш свят. Повдигни се малко. Направи три стъпки нагоре. Тогава, като се помолиш, Бог ще те послуша. У всички има мисли, от които трябва да се освободите. Не мислете, че като изгрее днес слънцето, вие ще бъдете по-добри. Има възможност да бъдете по-добри, но дали ще станете такива, това зависи от вас. Не мислете, че ако слънцето ви завари лоши, такива ще си останете. – Не, изгряването и залязването на слънцето е временна обстановка на нещата. Това е привидно така. Има един свят, където слънцето никога не залязва. В този свят Бог всякога се проявява. Псалмопевецът казва, че Бог се е скрил. – Значи Бог някога се крие. Това е състояние на нашето съзнание. Всъщност Бог никога не се крие. Ако вие затваряте прозорците си, естествено, че няма да видите Бога. Тогава се усещате стари, немощни, тъжни. Вие се чувствате изоставени, самотни, като че никой не мисли за вас. – Защо е така? – Вяра нямате. Майка ти, баща ти се грижат за тебе, но ти си недоволен, кисел – липсва ти нещо. Ти си в положението на младата мома, на която е дотегнал бащиния дом и търси щастието си отвън. И вие, като се отегчите от живота си, искате да отидете в другия свят, там да живеете. – Това желание е правилно, обаче само за някои. Едни хора, като отидат в онзи свят, са по-добре; други, обаче, са по-зле, положението им се влошава. Много от заминалите се оплакват, че положението им не е добро. На тези умрели аз казвам: Сега ще тръгнете по земята и където срещнете тъжни, нещастни хора, ще им говорите, докато ги утешите. Ще им кажете, че работите им ще се оправят. И наистина, след десет години работите им ще се наредят. Много от заминалите са готови да проповядват, но други не са готови, те искат да им се каже нещо, което изведнъж да ги повдигне. – „Искаме нещо съществено.“ – Аз зная кое е същественото за тях. Те искат отново да влязат на земята. – Добре е това, но място няма за тях. Не е лесно да слезеш от онзи свят на земята, както не е лесно и да се качиш от земята на небето. Никой не може да ви отвори вратата за другия свят. Христос казва: „Отивам да ви приготвя място“. – Трябва да се приготви място на човека за онзи свят, но и на земята трябва да му се приготви място. Дръжте добри мисли в ума си. За да се прояви една хубава мисъл, нужни са и външни, и вътрешни условия. За тази цел от всички се иска разумност. Често се произнасяте за нещата, че това или онова не било право. – „Ама аз съм нещастен.“ – Зная това. Аз зная откъде иде нещастието и как се е създало. Аз зная какво е отношението между щастието и нещастието. Аз се интересувам от нещастието дотолкова, доколко то е проводник на щастието.
Важно е да намеря пътя на нещастието. Щом намеря пътя му, аз зная вече, че щастието е близо. Аз държа нещастието, за да намеря щастието. Следователно не съжалявай, че си нещастен, защото то е път към щастието. Ако си попаднал в безверието, скоро ще намериш вярата. Безверието е сянка на вярата. Тя е реалността. Щом дойдеш до омразата, ти си близо до Любовта. Важно е да се намери Истината, макар и по отрицателен път. Помнете: Зад всяко нещастие и страдание се крие щастието и радостта. Зад всяка мъчнотия се крие една Божествена мисъл. Само така ще разберете Божиите дела. Писанието казва: „Призови ме в ден скръбен. Аз ще ти помогна, и ти ще ме прославиш“. Христос, като бил на кръста, при най-големите страдания, казал: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа си“. И Бог Го възкреси. След това силата на Христа се увеличи. Той се прослави и стана щастлив. Всички страдания, всичкото безчестие, през което мина Христос, се заличи. Ето едно условие, в което Бог може да се прояви. Той се изявява чрез страданията. Затова е казано: „Който изтърпи докрай, той ще бъде спасен“. Спасението подразбира щастливия живот. Следователно радвайте се и веселете се, когато изпаднете в мъчнотии и страдания. Лесно е да се каже, че трябва да се радваш в страданията. – Вярвайте вътрешно в това. Работете върху себе си, за да усилите вярата си. Не казвам, че трябва да станете богати. За някои от вас искам да станат богати, а да други – да осиромашеят; за някои искам да станат учени, а за други – невежи; за някои искам да закрепят здравето си, а за други – да се разболеят. – Защо? – Ако човек, като житното зърно, не бъде посят в земята, не изгние и отново не израсте, никога няма да научи законите на живота. И ако умрелият не изгние, не се разпадне и не остане само скелета му, нищо няма да научи. Само така той ще се освободи от заблужденията си и ще каже: „Господи, само при Тебе е животът. Само това, което Ти си направил, е хубаво и велико“. Човешкото е временно, лесно губи своята красота. – Какво е направил Бог? Казано е в Писанието: „Няма да оставя преподобния си да види изтление“. Ако вярваш дълбоко в Бога, и в гроба да влезеш, смъртта няма да те вземе. Има път, по който смъртта е по-лека. Като влезеш в този път, непотребното ще се стопи и само потребното ще остане. Така се случи и с пророк Илия. Той остави кожуха си на земята и с колесница замина за другия свят. Този е пътят за силните във вярата. Като говоря за смъртта, казвате: „Страшно нещо е да заровят човека в земята да гние“. – Страшно е, ако умре; ако не умре, това е благословение. И житното зърно се хвърля в земята, но не умира. В това отношение то има по-голяма вяра от човека. По същия закон всеки човек ще бъде посят в земята и след време ще възкръсне. – „Какъв ще бъде следният живот?“ – По-красив от сегашния. Всеки следващ живот не е ли красив? „Като дете, аз бях добро, послушно дете.“ – Не ми говорете за детинството си. Аз познавам детинството. Аз мога да ви кажа колко грешки и престъпления сте вършили като деца, но майките ви са скривали това. Колко престъпления сте вършели вечер! Най-големите грешки се вършат в детинството. Майките ви перат, чистят, а вие минавате за праведни, невинни деца. Аз гледам другояче на детинството. И след всичко това, и вие минавате за праведни.
Казвате, че Бог работи върху вас. – Да, благодарете на Бога, на майка ви, която всеки ден ви къпе и чисти. – „Ама аз бях чист.“ – Да, чист беше благодарение на майка си, която всеки ден те къпеше. Иначе ти би се отровил в своите нечистотии. Гледайте трезво на живота. И вашите грехове не са големи. Те са като греховете на децата. Един ден на вашите грехове, в сравнение с бъдещите, ще се погледне като на детински. Както вие гледате на детските погрешки, така и Бог гледа на вашите. Като ви гледат, разумните същества се усмихват снизходително, без да ви съдят. Те не гледат на вашите грешки като на нещо съществено. Външни положения са те, но са в реда на нещата. По друг начин не можете да живеете. Колкото по-високо се издига човек в духовно отношение, толкова по-снизходителен става към подобните си. Затова е казано: „Не съдете, за да не бъдете съдени“. Бъди широк към ближния си. Отпусни малко, замажи малко – бъди снизходителен. – „Ама как можа да сгреши?“ – Ти никога ли не си грешил? Снизхождението е път на Любовта. Ще дойде ден, когато ще бъдем абсолютно чисти, без никакви слабости – нито слабостите на децата, нито тези на възрастните. Казвам: Пътят, по който вървим сега, е добър. Нашата сила е в Любовта, във вярата и знанието, които трябва да приложим. Това изисква новият път. И млади, и стари могат да вървят в този път естествено, без никакво насилие. При насилието се раждат всички опасности. Леността води към други опасности. Обаче има един нормален живот, който не е нито във вечния труд, нито във вечната почивка. Трудът и почивката са временни.
Има и трето състояние – състоянието на Любовта. Тя е Божественото начало, от което извира животът. Когато намерим Любовта, ние влизаме в правия път на живота, който изключва смъртта. Когато влезем в пътя на Мъдростта, ние излизаме от тъмнината, която е причина на големите страдания и нашия живот. Да благодарим на Бога за всички радости и страдания, които носят в бъдещето великото благо на живота. Прочетете 11-та глава от Посланието към евреите.
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.
Утринно Слово от Учителя, държано на 12 февруари 1933 г., София, Изгрев.