Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
УВОД
Преди да опиша срещите ни на Земята с Мировия Учител, ще разкажа нещо за проявите ми в музиката и пеенето. От тригодишна възраст, моята майка ме водеше за ръчичка, да пея в Детската Музикална Китка на Мишо Тодоров и Васил Димитров в Сливен. Мишо Тодоров беше и първият ми учител по цигулка. Пеех централните роли в оперетките: „Деца и птички", „Двете пролетни царици", „Горски цар" и „Малката кибритопродавачка". В оперетката „Деца и птички", когато Мишо Тодоров ми подаваше знак от диригентския си пулт, аз хващах рокличката си и казвах: „пикай ми се!" Тогава мама ме отвеждаше настрана... Наричаха ме "славейчето".
Когато поотраснах, баща ми бе поканен и назначен за технически директор във фабриката на Никола Балевски в град Троян. Там аз пеех същите оперетки, а с „Малката кибритопродавачка" гостувахме и в други градове.
Без да следвам гимназия, постъпих в Общия отдел на музикалното училище в София, с конкурсен изпит. Явихме се около 580 души, от които приеха 10. Постъпих в класа на Мара Маринова-Цибулка и 5-годишния Общ отдел го взех за три години, с изпити. Заминах на специализация в Париж. Явих се на конкурсен изпит в Екол Нормал дьо Мюзик и ме приеха в класа на мадам Гийо — колоратурен сопран*. Там завърших оперния и концертния отдел. На дипломния си изпит, приех поздравленията на журито, което се състоеше от известни певци и певици на Гранд Опера и Опера Комик. Веднага след поздравлението на журито, директора на Екол Нормал дьо Музик изпрати двойна телеграма на баща ми със следното съдържание:
„Цветана получи диплом по пеене, с поздравленията на журито, трябва да остане идущата година в Екол Нормал дьо Мюзик, ще прекара ваканцията при професор Депорт, за да си почине и да работи френски, солфеж, следва писмо. Директор А. Манжо"
Ето превода на писмото:
„Господине,
Както Ви телеграфирах, дъщеря Ви Цветана получи диплом по пеене, с поздравления от журито. Hиe се надяваме, че Цветана ще направи добра артистична кариера, ако продължи своите занимания още една година. Ще бъде жалко, ако я извикате в България, преди да завърши своите занимания. Тя има нужда да напредне във френския език и в музиката. Професорът ѝ по солфеж, г-н Депорт, я кани да прекара лятото на курорт със семейството му. Неговата дъщеря е една прекрасна музикантка и аз Ви уверявам, че Цветана ще бъде много щастлива, ако ѝ позволите да прекара лятото в това семейство. Г-жа Депорт е прекрасна дама, на която Вие можете да доверите дъщеря си с пълна сигурност. Бих добавил, че и професорката по пеене, г-жа Гийо, се интересува много за своята ученичка и я обича много. Накрая, бъдете сигурни, че аз също ще следя нейните занимания. Разбирам колко е мъчно за един баща и за една майка, да бъдат разделени от своето дете, но мога да Ви кажа, че ще бъдете възнаградени за вашите жертви с успехите на вашата дъщеря, когато ще я представим за дебют в операта.
Приемете, господине, моите искрени поздрави.
Директор: А. Манжо"
Превод на дипломните бележки:
Пеене – 20*. – Чудесна ученичка. Показа голям напредък през последния триместър. Има изключителен глас и ѝ се определя най-хубаво бъдеще. Много хубав глас, с голяма лекота. Ще направи артистична кариера. Послушна и учтива ученичка.
Солфеж – 18. – Много надарена. Направи голям прогрес в музикалните диктовки и дешифрирането.
Френско произношение – 20. – Постигна изключителен напредък последния триместър.
Четене на прима виста** – 17. – Направи голям прогрес, бързо възприема.
Хармония – 17. – Много надарена.
Както писа директорът, тъй и стана. Аз бях приета като член в семейството на професора ми по солфеж, г-н Депорт. На него казвах „папа", а на жена му „маман". Тя беше германка. Дъщеря им беше малко по-голяма от мен, отлична пианистка, композиторка, като баща си. Него го наричаха „френския Шуберт".
По него време, дъщеря им Ивон Депорт се яви на международен конкурс в Париж и получи първа Римска награда по композиция, и я изпратиха с папска стипендия във Виа Ватикана, да специализира композиторско изкуство. За конкурсния изпит ги затваряха за един месец във Фонтембло (Императорските дворци) и им задаваха трудни композиционни задачи. Сега тя е професор по хармония в Държавната Консерватория в Париж и нейното име не слиза от афишите.
След четири и половина години следване, се завърнах в България, по семейни причини и по настояване на баща ми. Веднага направих постъпки да вляза в операта...
Цветана-Лиляна Табакова
Христо (Кръстю) Трифонов
Сега разбирам, защо съм се върнала в България – за да срещна Мировия Учител! Неговото мощно слънце освети не само целия ми живот на земята, но Той ме пое и въздигна за безкрайните времена и епохи. Той проводи своя любим ученик, брат* Христо (Кръстьо) Трифонов, да ме доведе при него, като ме изведе от „света". Учителя ме проводи в операта, очисти пътя ми, измете всичките пречки, интриги, клевети и ме постави на поста ми.
Години наред с брат Христо посещавахме Великия Учител. Още при първата ни среща, аз му казах: „Учителю, преди да вляза при Вас, изсипах всичките си знания за музиката и пеенето отвън. Стомничката ми е празна и идвам при Вас, да налеете в нея новите окултни знания по музика и пеене."
Така ние години наред работихме „Новото Битие"*, Новите песни** и Новата окултна школа по пеене.***
Ние записвахме с брата всичките ни разговори, в същия момент, по тогавашния стар правопис с "ъ", "ь" и "е двойно"****.
Аз няма да изнеса всичките ни срещи, защото те са много святи за брата и мен. Ще се задоволя да предам само части, които имат пряка връзка с Новата школа по пеене.
Кой е брат Христо (Кръстьо)? Учителя го наричаше Христо. След заминаването му в отвъдния свят, аз намерих залепено листче върху първата глава от евангелието на апостол Йоан, върху което бе написано, че Учителя, веднъж, при лозите, го нарекъл Христо, подал му плод и му казал да се освободи от Кръстьо (кръста). В Търновската школа на Учителя, той работеше заедно с други братя и сестри. Брат Христо ме придружаваше навсякъде, до края на живота си. Притичваше се на помощ и на други души. Разбрах, че Учителя ни свърза завинаги с него, когато започна да работи с нас – „Битието" („Сътворението на света").
Веднъж, в отсъствието на мама, аз разбих ключалката на сандъка и извадих плат за един костюм – братът да се облече в новичко. Разправихме всичко това на Учителя. Той се разсмя и каза: „С взлом се влиза в царството Божие!"
На 28.10.1942 г., когато с брата посетихме Учителя, той ни възложи да напишем Новата окултна школа по пеене. Като предавам подред всичките ни срещи с Учителя, то читателят ще види, че школата по пеене е резултат от многобройните ни разговори за музиката и пеенето.
- колоратурен сопран - най-високият женски глас, характерен с лекота и подвижност (бел.ред.)
- 20 - по двадесетобална система (бел.ред.)
- на "прима виста" - изпяване или изсвирване на нотния текст от първо виждане (бел.ред.)
- "брат","сестра" - с тези думи се обръщат един към друг последователите и учениците в школата на Учителя (бел.ред.)
- "Новото Битие" – цикъл от седем песни (бел.ред.)
- Новите песни - неиздадените дотогава песни в съществуващите песнопойки (бел.ред.)
- Новата окултна школа по пеене - предстои издаването ѝ (бел.ред.)
- "ъ","ь","е двойно" - Учителя е държал за тези букви в правописа, които имат важно значение за България, според Кабалата — наука за числата (бел.ред.)