от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Неделни беседи

Неделни беседи - 1942 г.

Проявление (1942-1943)


4. Търсете Господа

4-та беседа, държана от Учителя на 18.X.1942 г., неделя,10 ч. сутринта, София, Изгрев.

„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета само няколко стиха от Исаия, от 55-а глава, 6-ия стих: „Търсете Господа, доде може да се намери, призовавайте Го, доде е близо.“

„Духът Божи“

Когато Исаия е говорил, говорил е на деца, които не са знаели да четат и пишат, не са разбирали. Когато е говорил, са били деца. И до сега тия деца, наречени евреи, не разбират. Пък другите деца и те не разбират. Стихът казва: „Търсете Господа.“ То е съвсем физическо. Търсят се пари, вода се търси, хляб се търси. Господ не може да се търси по този начин.

Сега ще ви прочета из книгата „Светът на Великите души“, от главата за човека. (Учителят прочете една част от страница 6-а, от думите: „Скръб е това, което не се разбира“, и цялата 7-а страница (Посочените страници са според изданието от 1933 г. Цитираният откъс е на стр. 346–347 от настоящия том, до изречението „Нахрани този, който никога не е нахранван.“ включително.).)

Сега на вас ви казвам, за да ме разберете: Изуйте обущата си. С вашите обуща по този начин вие не може да ме разберете. Господ казва: „Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свято.“ Моисей беше един адепт и Господ му каза да си изуе обущата. Изуй обущата си с Любов. Ако ги изуеш без Любов, няма да те пуснат. С Любов ще ги изуеш, ще измиеш краката си хубаво. Ще ти дадат нови обувки на Любовта, ще ги обуеш пак с Любов.

Ние изхождаме от един материален свят, от едно знание, което е чисто материалистично. Всички идеи, които имаме, са все количествени. Казваме: „Много знае.“ Многото е количествено. „Той е много силен“ – и то е количествено, „Той е много праведен“ – и то е количествено. Който има повече, е по-богат, който има по-малко, е по-сиромах. В какво седи сиромашията и богатството? Богатият е натоварено магаре, бедният е ненатоварено магаре. Неученият, невежият е ненатоварен с наука, а ученият е натоварен. [Туй] е само една идея. Ние казваме: „Той е невежа.“ Това е едно криво разбиране. Невежа е онзи, който не знае как да си обува обущата и как да си изува обущата. Невежа е онзи, който не знае как да си тури шапката. Тури я наляво, надясно или напред, назад. Ще ме извините, аз виждам често дамите си накривяват шапките, намирам много изветрели. Накривена наляво значи казва: „От мен ако търсиш Любов, няма да я намериш.“ Накривена е някой път надясно. Казва: „Ако търсиш разумност – и тя е изфирясала.“

Че тогава на какво да разчитаме? Аз разчитам на една мома, на която шапката е турена ни наляво, ни надясно. Бих разчитал на една мома, която не носи никаква шапка, вчесана е хубаво, успоредно всичките ѝ косми вървят – на нея мога да разчитам. Щом тури къдри, тя е вятърничава. Щом маже устата си отвън, тя е вятърничава. Не че това е лошо, но това е механически начин. Ако аз искам да почервя устата си, отвътре ще го направя. Нека всичко става по вътрешен начин. По вътрешен начин, разбирам: с най-малките разходи. Външното мазане е много опасно. Мажат устата отвън, тази боя запълва порите на устата, не могат да дишат. Аз предпочитам да са ми черни устата, да могат да дишат, отколкото да са червени, с червено намазано и да не могат да дишат. Не е хигиенично това. Нямам нищо против червената боя. Хубаво е да се червосвате, но аз бих ви препоръчал да ядете череши. Като дойдат черешите, яжте череши. Ако искате да се белите, яжте грах – нищо повече.

Ние живеем в един свят на мода. Модата е нещо преходно. Ония обреди, които хората имат, и те са мода. Навиците и те са мода. Малкото дете пъпли по ръцете, става, пада – мода е това. Възрастният се изправя, има съзнание – пак е мода това. Народят се деца, дъщери – пак е мода. Той родил синове, дъщери, като че ли е някакво божество. Казва: „Като Бога станах. Бог създаде Адама от пръст, аз го създадох това дете – малко по-горе съм.“

Господ като създаде от пръст Адама, той съгреши. Този човек, направеният от пръст, съгреши. Адам и Ева, като ги туриха в пещта – като ги поставиха на изкушение, съгрешиха. Моисей за деца е писал така. Господ така направил човека от пръст, рекъл да ги пече и като ги турил да ги пече, най-първо се пукнала жената, после се пукнал мъжът – и двамата се пукнаха. Господ казва: „От тия паници не става нищо.“ Оставил ги, да прави друг човек, друг Адам. Тогава оставил този Адам, който излязъл извън рая. Нас ни интересува сега този Адам, който сега прави. Старият Адам не ни интересува. Господ за него не се интересува. Прати го като една кола, направена за носене на боклук. Всички хора грешници все боклук носят. Мислите ли, че един човек, който живее в греха, не носи боклук? Мислите ли, че един човек, който носи покварени чувства, не носи боклук?

Нека дойдем до мисълта. Ние сме в XX век и мислим, че сме християни. Евреите мислеха, че са избран народ. И ние мислим, че сме избран народ – Христос ни е говорил. Туй християнство, което сега имаме, ние, съвременните християни, ще влезем в рая толкова, колкото евреите влязоха. И сега тази война не е нищо друго, освен една пещ, в която се пекат християните. Знаеш колко християни се напукаха? Всеки човек, който е убит, вече е напукан – не издържа изпита си.

Аз наричам християнин този, когото като повикат на война, да стане невидим. Повикат го за бой, стане невидим. Повикат го за престъпление, стане невидим. Повикат го за разумна работа, стане видим. Повикат го за неразумна работа, стане невидим.

Казваме: „Такъв е светът, какъвто Господ го е създал.“ Не трябва да петним името Божие. Този свят ние го създадохме такъв, какъвто е сега и искаме да му турим какво ли не.

Ако съвременните хора не си изуят обущата по Любов, ако съвременните хора не си снемат шапките по Любов, ако съвременните хора не си съблекат дрехите по Любов и ако не си облекат новите дрехи на Любовта, нищо няма да стане. Ако ти ядеш храната без Любов, ако дишаш без Любов, ако слушаш без Любов, ако ходиш без Любов, това не е живот. Да ти е приятно, когато тръгнеш. Да има изражение. Всяка стъпка, на която стъпиш, стъпката ти да отпечатва една мисъл, да отпечатва едно благородно чувство, една благородна постъпка, че който мине по твоя път, да каже: „Тук е минал един разумен човек.“ То е един закон. Вижте онзи, добрия професор, учения професор, какви студенти изкарва. Или вземете онзи, учения професор по музика, какви виртуози е изкарал. Обикновените хора обикновени работи правят. Ако искате хора да станете, трябва да имате добри учители.

Сега аз не съм за вярване[то], аз съм за вярата. Според мене вярата е облекло на Любовта, за да бъде Любовта за нас достъпна, понятна. За да бъде Любовта понятна на нашия ум, потребна е дрехата на вярата. За да бъде Любовта достъпна за нашето сърце, потребна е дрехата на надеждата. Така седи въпросът. Ако ти не си облечен в дрехата на надеждата, ако твоята Любов не е облечена в тази дреха, Любовта ще бъде непонятна за сърцето. Ако ти не си облечен в дрехата на вярата, ако твоята Любов не е облечена в дрехата на вярата, Любовта ще бъде недостъпна за твоя ум.

Сега говорят много неща. Говорят, че науката е открила това и онова. Много работи е открила науката, но това са механически неща. Каква е температурата на Слънцето, има много теории. Дошли са учените хора до 40 000 градуса. Някои казват 25 милиона градуса, някои казват 40 милиона градуса. Но каква е тази температура, е непонятно за човека. При 40 милиона градуса, даже при 10 милиона градуса, всички твърди метали се стопяват, какво тогава ще остане? Може би при 50 милиона градуса топлина и самите атоми да се разтопят. След като се разтопят, какво ще стане? Може би тази горещина да не засяга йоните. Много дребни частици има.

Сега в мен желанието не е да обясня. Вие казвате: „Нас това не ни интересува.“ Съгласен съм. Може би вас ви интересува един обед повече, отколкото една беседа. Гладни сте, три дена не сте яли, един обед струва повече, отколкото моята беседа. Казвате: „Я по-скоро да свърши.“ Не е на място беседата. Аз обичам хигиената. Аз считам, много храна за закуска да се вземе. Сутрин – солидно ядене, обед и вечер ако е доста пищна храна, мъчно се смила.

Та казвам: Любовта трябва да влезе във всичкия живот, за да облагороди всичките форми, в които човек сега живее. Само Любовта носи тази, мощната сила, в която могат да се облагородят тия форми и да направи живота сносен. Три неща са, които могат да направят това: Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. Три неща в света има, които могат да направят живота свободен: Божественият живот, Божественото знание и Божествената свобода. Те са, които могат да направят живота свободен. Животът не е свободен, ако страдаме. Ние не сме свободни, ако има с какво да се безпокоим. Ако сърцето се безпокои, това не е свобода. Когато сърцето се храни с радост и веселие, когато умът се храни със светли мисли и творчество, тогава е под влиянието на Любовта.

Та казвам: Трябва да излезем от обикновеното разбиране. Какво е вашето вярване? Ако някой ме попита какво е моето вярване, ще му кажа: „Ела да се разходим на Витоша.“ Ще кажа: „Хайде, ходи!“ И като видя неговия ход какъв е, ще зная какво е неговото верую. Ще му кажа: „Виж моето ходене какво е и ти ще си съставиш понятие за мене.“ Като идем на Витоша, то е моето верую. Питаш в какво вярвам. Аз вярвам, че мога да изляза до Витоша, чак до върха, и да ми е приятно. След като изляза и се върна, пак ми е приятно. Приятно ми е, че съм се качил, приятно ми е, че съм слязъл. Ти като слезеш, казваш: „Що ми трябваше да се качвам, измориха се краката ми, много стръмно, пътеки няма.“ Аз, където и да мина, ще ми бъде приятно. Щом ми е неприятно, аз съм вървял по един път без Любов.

Че как ще разберем Христовото учение? Много малко е казал Христос. Много работи каза, но и това, което слушаха тогава, от едно[то] ухо влезе, от другото излезе. Христос казва: да се отрече човек от себе си и да пожертвува всичко. Казва Христос: пожертвувай всичко, но никога не жертвувай Любовта. В християнството, да жертвуваме всичко за Любовта, то е един факт. Той казва тъй: онзи, който е имал голямо богатство, много ниви, отишъл, продал всичките ниви, да купи един скъпоценен камък. Скъпоценният камък е това ценното, което нас ни трябва и то е единственото нещо, което остава в нас. И то няма никаква цена, то е Любовта. Ако жертвуваме всичко, за да придобием Любовта, ние сме умни хора. Като придобием Любовта, ние създаваме новия човек, красивия човек. Човек без Любов красив не може да стане, човек без разумност красив не може да стане, човек без разумна воля красив не може да стане.

Човек, който не носи Любовта, е остарял. Човек, който не носи Божията Мъдрост, е остарял. Сега, както хората остаряват, косата побелява, зъбите изпадат, оглупее човек, изгуби зрението, всичко става. Това е неизбежно. Защо ослепяваме? – От кал. Светлината, която влиза в нашите очи, оставя кал. В 120 години тази кал се натрупва и очите ослепяват. Не че ослепяваш, но калта замазва прозорците. Че и знанието, и то натрупало кал на ушите и не може да чуваш. После, върху езика се е натрупала кал, не може да говориш. В обонянието кал, в ръцете кал, в дробовете кал. Най-после ще се задушиш, ще умреш.

Умирането е повикване на човека да го очистят от калта в очите, в ушите, в ръцете, в краката, в стомаха, в дробовете, в ума, в сърцето. И пак наново да го пратят да продължи работата. Ще го операт, за да стане чист. Някой път прането е малко. Някой път има пране, че 45 години трябва да си в онзи свят, да те измият, че след 45 години да дойдеш.

За един Учител, за да го измият, 2000 години се искат. За да дойде пак на Земята, понеже голям товар носи, голям товар пренася на цялото човечество, 2000 години се изискват. Теоретически казва, че след 2000 години пак ще дойде. Той трябва да се приготви, да се екипира, да носи нещо на света. Не само да дойде и да носи името Учител.

Вие като свършите университет, току мислите, че може да оправите света. Много теории има за възпитанието. Човек трябва да има воля, ум трябва да има и сърце трябва да има. Ще туриш по новия начин, по Любов. Никакво наказание да няма. При сегашното възпитание е останала само плесницата.

Няколко фази са минали на възпитанието. Най-първо считаха, че краката са виновни за всички престъпления, затова, като направи нещо ученикът, ще турят краката във фаланга и учителят налага краката. Казва: „Твоите крака са виновни.“ Биха ги краката, възпитаха ги, не грешат. Старите учители казват: „Възпитаха се краката, задницата не е възпитана.“ Почнаха нея да възпитават. Като биха нея, възпита се. Като възпитаха задницата, казват: „Ръцете не са възпитани“ и започнаха ръцете да възпитават. Учителят ще вземе пръчката, детето ще си проточи ръката и той удря по ръката. Сега останаха само ушите да се възпитат и ние сме дошли до края на възпитанието. Сега само лицето е виновно. Най-добри са краката. За да биеш краката, снеми старите груби чорапи, които си обул, измий краката си, облечи ги с много меки, хубави чорапи. Като искаш да ги накажеш, измий ги хубаво с топла вода и сапун, облечи ги хубаво с хубави чорапи – то е биене, то е новото биене. После, ако искаш да биеш задницата с тояга, измий задницата хубаво, облечи хубава риза и хубави гащи. Не бий ръцете си, но измий ръцете си. Няма какво да бием лицето.

Аз по някой път съжалявам, че съм решил да пречистя българския език. Много думи съм пречистил. Казват: задница. От какво произтича думата „задница“? „Ница“ какво означава? Нали Ница е мястото, дето хората ходят на курорт. „Задница“ значи „зад Ница“. Где е лошото? Ние сме турили в някои думи съдържание, което го няма в самите думи. Трябва да имаш една отлична задница, която ти е направила природата, и дето седнеш, да поставиш задницата. Благодари на тази копринена задница, че ако я нямаше, животът щеше да бъде страдание. Седнеш на тази задница, мекичко е. Трябва да я пазиш. Ако я изгубиш, животът ти става несносен. Докато е здрава задницата, ще бъдеш здрав. Щом тя се скъса, и ти няма да бъдеш здрав. Казвате: задница. Не задница, а възглавница е то. Сега искам да имате едно чисто понятие.

„Търси Господа.“ Господ не е като човека, да го търсим. Да го търсим с Любов. Ако не може да видим Господа в светлината, която иде от небето, ако не може да видим Господа в звука, който иде от разумните същества, ако не може да видим Господа в уханието, което излиза от цветята, ако не може да видим Господа в хубавата храна, която причинява удоволствие, ако не можем да видим Господа в онова, което пипаме, где е Господ? В какво можем да Го видим? Ако Господ Го няма в светлината, въздуха, где ще Го търсиш? Ако ти не можеш да видиш Господа във въздуха, който постоянно праща в тебе и носи Неговата сила, влиза и излиза в дробовете, къде ще търсиш Господа? Кажи: „Благодаря Ти, Господи, че Ти си изпратил Твоята сила, Твоята благост, която влиза и съгражда.“

Бог е, който съгражда красотата всеки ден. Види някого грозен, казва: „Да го направим красив.“ И започне да го прави красив. Гледай онази мома, грозничката – като я види Господ, като я посети след 4–5 години, тя става красива. Господ е работил върху нея. Един ден тя се откаже от Господа и постепенно погрознява. Всеки, който се отказва от Господа, погрознява. Всеки, който приема Любовта като начало, става красив.

Що ще се смущавате от страданието? Страданието е една баня. Да се пречистиш, за да облечеш една дреха. Ще мине банята, ще мине страданието. Разтривка може да ти направи някой теляк – като имате време, идете на баня, плащате теляк, за да ви умие. В света без пари ви дават теляк – защо се оплаквате? Трябва да страдате, да се пречистите, за да дойде Любовта. Другояче не може да разбереш Любовта. Дрехата, която ще облечеш, ако не минеш през банята, ще се опетни.

Казвам: сега има голяма разлика между онова, което Моисей е казал, което Моисей е разбирал и което Христос е разбирал. Ако дойде Христос, Той няма да проповядва същото, което проповядваше тогава. Казват на Христа учениците му: „Защо говориш по този начин?“ Казва им: „На тях е дадено в притчи, а на вас е дадено да разбирате.“ Дадено е, когато можем да приложим едно учение; когато не можем да го приложим, не е дадено. Онзи певец, който може да пее, му е дадено, онзи певец, който не може да пее, не му е дадено. Онзи художник, който може да рисува хубаво, му е дадено, онзи, който не може да рисува, не му е дадено. Онзи, който пише хубаво, дадено му е; онзи, който не може да пише хубаво, не му е дадено. Който работи за създаването на красотата, дадено му е.

Красотата на човека не е да бъде като месечина. Според моите разбирания, има известни линии, Божествени линии в човешкото сърце. Тия линии трябва да се оформят. Красотата седи в Божествените линии. В човека има известни линии, които се менят. Тия линии дават приятност на лицето. Когато попадне окото ти на една Божествена линия, ти усещаш известна приятност. Някой път не попадаш на тази Божествена линия, казваш: „Грозен е този човек.“ Всичките линии, които не хармонират, които нямат отношение към Божествените линии, са грозни и отвратителни. Те са спомагателни линии. Такива линии има в окото.

Онзи човек, който те обича, не може да те лъже. Никой не може да лъже в Любовта. Когато гледаш, в Любовта има един ъгъл на окото, нито е нагоре, нито е надолу, нито е хоризонтално. Няма да ви кажа какъв е този ъгъл. Когато следвате училището на Любовта, тогава може да ви се каже да направите един опит: едного, когото не обичате, как го гледате и когото обичате, как го гледате. Един гледате любезно, много сте внимателни. Човекът, когото обичате, гледате прах да не падне, когото не обичате, съвсем не се грижите. Тогава мислиш ли, че човешката душа може да се поддава на една любов, която не е Божествена?

Всичко в света може да се лъже, но душата никога не се лъже. Човешкият дух и той не се лъже. Божественото съзнание, което е в нас, не се лъже. Има нещо в нас, което не се лъже. Един човек, който те обича, да знаеш, че любовта му не е такава, каквато той я препоръчвал. Най-първо, един човек, който живее в Любовта, в съвършената Любов, той не страда. Ние страдаме, понеже малка е Любовта ни – тази е причината. Ако удвоим Любовта си, страданието ще се намали два пъти. Ако утроим Любовта си, три пъти ще се намали страданието. Ако удесеторим Любовта, и страданието ще се намали десет пъти. С увеличението на Любовта страданието се намалява. Енергията на Любовта се обръща в хармонична, дисонансите стават хармонични, образува се една акустична среда, която отразява музикално вълните.

Един салон не е навсякъде акустичен. Нашият салон някъде е акустичен, някъде не е. Изобщо той е акустичен, но има места, които не са акустични. Не е лесна работа да се създаде един салон акустичен. Човек трябва да има акустика в себе си. Акустика трябва да има в ума, акустика трябва да има в сърцето, акустика трябва да има в душата. Ако няма тази акустична мисъл, ако няма това акустично желание, ако няма акустично действие на човека, те не се предават правилно и ние не се разбираме.

Сега трябва да се разбере: един православен казва, че трябва да се прекръстиш, евангелистът казва, ако идеш в църквата, трябва да коленичиш. Не е лошо да се кръстиш, защото като туриш трите пръста на челото, ти казваш: „Както Господ ме е създал, да мисля разумно“, туриш ги на пъпа, на сърцето, казваш: „Аз чувствувам правилно, с Любов“, после отляво и отдясно на гърдите, казваш: „Постъпвам тъй, както Господ иска.“ Питам: тъй ли правят хората, като се кръстят? Моето разбиране за кръста е това. Ако ти не мислиш така, не е кръст, ако не чувствуваш така, не е кръст и ако не постъпваш правилно, това не е кръст. Кръстът подразбира правилна психологическа форма. Ако формата е правилна, и работите ще станат най-лесно.

Ще ви приведа един пример из съвременната Руска революция. Осъждат 250 души офицери на разстрелване. Разстрелвали всичките и като дошли до последния, казва: „Батюшка, чакайте да се помоля на Господа.“ Той дигнал ръката да се прекръсти. Онзи болшевик, който щял да го застреля, казва: „Ти не заслужаваш да те застрелям, ха си върви.“ Той е единственият човек, който, като се прекръстил, и помислил за Господа. Не го убили. Казва: „Тез говеда, които са загубили Господа, ги убиваме. Ти си свободен.“

Ако ти пред 250 души офицери не може да се освободиш от застрелването на болшевизма, ти не си помислил за Господа. Кръстът, за който мислиш и любиш, то е кръст. Кръстът, това е най-мощното в света. Казва: „Да нося ли кръста?“ Да носиш кръста значи да носиш всичките форми на Любовта, да си всякога готов да постъпваш еднакво. Няма нещо по-приятно от Любовта в света. Плашим се да дигнем кръста. Че не е въпросът за дървен кръст. Мен дървени кръстове не ме интересуват. Светът е пълен само с дървени кръстове. Всички черкви страдат все от кръстове.

Кръстът е навсякъде. Движущият се кръст, това са четирите опорни точки на човешкия живот. Било е време, когато това разбиране е било полезно. Но при сегашните условия, това нещо е несъвместно. Туй е несъвместно, както съвременните учени хора казваха, че човек е станал от една малка буболечица. Това обяснение е за децата. Неразумни буболечици няма. Този, разумният човек, е станал от малка буболечица, казват. Другите искат по друг един начин да ни кажат, че Господ всичко е направил. Те как мислят, че Господ направи света? Както Иван е направил къщата ли? Има едно неразбиране в това. Той казва: „Аз направих тази къща.“ А той какво направил? Платил само. Най-малко 30 души работили, да направят къщата, друг направил плана на къщата, а той казва: „Аз направих къщата.“ А той само дал парите.

Разправят за един турски султан, който идвал в България и се сприятелил с един български овчар. Допаднал този овчар на султана. Казва: „Като дойдеш в Цариград, ще ми дойдеш на гости.“ Тръгнал овчарят, отишъл в Цариград. Отива при султана, той му казва: „Аз живея в този палат.“ Казва му: „Ти живееш в този палат, но ти не си го направил. Баща ти го е направил.“ Казва: „Прав си.“ А той казва: „Това е моят палат.“ Казва му: „Не е твой , той е на баща ти, ти нищо не си направил.“

И ние като турския султан казваме: „Този е моят палат“, а пък ние нямаме наш палат – баща ни го е направил.

Седнали султанът и българският овчар да ядат. Казва му българинът: „Ти още не си се научил да ядеш, ти ядеш, както баща ти е ял, ти сърбаш, както баща ти е сърбал, ти нямаш свой начин на сърбане.“ Ти сам не знаеш да ядеш. Ти ядеш с чужда лъжица, като баща ти. Казва: „Ти ще ми дойдеш втори път на гости и аз ще ти кажа как да ядеш млякото.“

Трябва да ни научи някой как да ядем млякото. Трябва да се научим отнякъде. Чуваш един музикант като свири. Какво нещо е един мек, хубав и приятен тон? Да чуеш онази музика, при която мъртвите стават, да чуеш онази музика, при която ангелите се явиха и пяха. Пяха една хубава песен. Тя беше миньорна песен. Да имаме едно понятие за Христа, да Го видим. Ако видите Христа, ще Го видите тъжен, не е весел Христос.

Разправят, когато Моисей се качил на Синайската планина, отивал да се качи, минал покрай един овчар (един анекдот е това), този овчар заклал едно агне и казва на Моисея: „Господ ми каза днес, че ще ми дойде на гости, затова заклах това агне за Него.“ Моисей бил еднобожник, казва: „Господ агнета не яде, ти си се заблудил.“ Станало тъжно на овчаря, започнал да плаче. Моисей отишъл при Господа и Господ като го видял, му казал: „Ти знаеш ли, че даде лош съвет на този овчар. Да се върнеш да поправиш погрешката.“ Върнал се Моисей и казал на овчаря: „Аз ти казах, че Господ няма да ти дойде на гости, но това не е вярно, както ти мислиш, е право. Аз не обмислих работата.“ Овчарят станал пак радостен и весел. Моисей се скрил да види как Господ ще слезе да яде агне. По едно време вижда овчарят заспал, слязъл огън от небето и погълнал всичкото агне. Овчарят като се събудил, казва: „Много хубаво ядохме и пихме.“ Моисей разбрал, че Божественото ядене е огънят, който погълна нещата.

Любовта е туй, което дава живот в света. Любовта е туй, което дава живот, а знанието е това, което дава свобода. Без тия неща Любовта е неприложима, несъвместима. Три неща са необходими за приложението на Любовта: живот, знание и свобода. Само така Любовта се разбира. Тя се разбира като живот, тя се разбира като знание, тя се разбира като свобода. Ако ние не носим живота във всичките негови противоречия, без тия противоречия животът не е живот.

Ако вие носите 10 килограма злато, друг ги носи на гърба си, а вие само вървите, 10 килограма злато са крупна сума, вас ви е приятно, но онзи, който носи товара на златото, нему му става тягостно. Ти се радваш, а той усеща тежестта. Тебе гърбът ти е свободен. Това е неразбиране. Този човек казва: „Твоето щастие е мое нещастие“ и обратният закон: „Моето нещастие е твое щастие.“

За да разбере живота, всеки трябва да носи своята раница. Защо искаш да избягаш, да не носиш раницата си? Като тръгнеш за Витоша, тебе не ти трябва една раница от 30 килограма, не ти трябва раница от 20 килограма, не ти трябва раница от 10 килограма, но ти трябва 5 килограма: хляб, сиренце, 2–3 ризи – всичко 5 килограма, за да бъдеш свободен. Ти отиваш за цяла седмица на Витоша, носиш грамадна раница. Най-после ти с Любов отиваш на Витоша, никакъв хляб не трябва да носиш, само ще носиш една малка просфора, от тези малките питки, едно малко симидче. 4–5 дена ще се храниш с него и то пак ще бъде толкова голямо. Ти ще ядеш, то ще се увеличава. Ще вземеш малка бучка сирене. Небесното сирене е много хубаво, защото е направено от Божествените крави, то е чисто сирене.

Казвате: „Как сирене да яде, нали учениците на Христа опекли риба и той яде?“ Каква беше тази риба, която пекоха учениците на Христа? Тя беше риба, хваната от Божествения аквариум, донесена от небесната риба. И аз съм ял. То е мое разбиране. Така сме по-близо до реалността на нещата. Храната е нечиста, която има нечистота в себе си. Чистата храна е тази, която не носи нечистотия в себе си. Никаква гнилота да няма. Да носи първоначалния Божествен живот. За сега можем да кажем, че плодните дървета носят най-хубавата храна на човека, събрана светлина вътре имат. Ако дълго време седи тази храна, покварва се храната и става нечиста.

Казвам: В новия живот трябва една съвсем нова литература в света, една нова поезия. Не че старото е лошо, но то е несъвместимо. Ние сме живели, живели, какво ново има в старото, какво ново има в тази любов, за която говорите? Казвате: „Гори ми сърцето.“ На това сърце можете ли да сварите боб, на това сърце може ли да опечеш хляб? Не може. Каква е тази любов, която не може да опече хляба? Любов аз наричам тази сила, която може да услужи на ума, да услужи на сърцето, да услужи на душата, да услужи на тялото. Това е Любов. Този, който ти услужва с тази Любов, той е доволен, и ти си доволен. Образува се една връзка, единствената, най-мощна връзка. В света трябва да съществува само една връзка – на Любовта и така да се познават хората. Казва: „Привлякох ви с нишката на Любовта.“

Бог ни привлича с плодовете, със светлината, с въздуха, с водата, с всички блага. Бог ни привлича с хубавите дрехи, с хубавите коси, с всичко онова, което носим. Като погледнеш ноктите, приятно ти е. Има нокти, които показват разум, сприхавост, гневливост, подозрение. Има други, които показват разумност.

За в бъдеще няма тъй да се жените. Сега много лесно се жените. Най-първо ще ти прегледат ноктите на краката, на ръцете, после ще прегледат очите, ушите, носа, устата, после ще прегледат гърба отзад каква линия има. После ще прегледат широчината на раменете и ако всичко това отговаря, тогава ще се ожениш. Ако не отговаря, ще кажат: „Не може да се жениш.“ Ще искат да изправиш всичките погрешки. За в бъдеще хората, които ще се женят, ще бъдат без всякакви погрешки. Който няма погрешки, да се жени, който има погрешки, не му се позволява да се жени. То е новото.

В стария живот всичко е позволено. Вие не разбирате новото. Новото е несъвместимо със сегашния живот. Нашите сегашни разбирания са детински. Ако влезете в новия живот с тия разбирания, ще бъдете най-големите нещастници. Сегашните хора станат религиозни и са подозрителни. Религията трябва да направи човека в ежедневния живот да издържа. Каква е тази религия, която кара човек в целия ден да седи в църквата като калугерин, да съзерцава?

Сега бих ви привел много примери. Една руска княгиня се запознала с един калугер и искала да провери какъв е животът в манастира. В манастира не се позволявало да влизат жени вътре. Какво да направи? Този калугер ѝ казва: „Сестра, не е позволено. Много строго е. Нашият игумен е строг.“ Тя измислила нещо. Казва: „Намислих да вляза в един чувал, ти ще носиш този чувал на гърба си и ще кажеш, че носиш гъби в чувала и така ще ме заведеш в манастира.“ Среща го игуменът, пита го какво носи. Той казва: „Гъби.“ – „Я да ги видя!“ Като отворил чувала, вижда една княгиня. „Вот, казва, Ваше благородие, как гъбите станаха на такава мома.“ От Бога чудо. Той внесъл гъби, а те се превърнали на княгиня. И всичките дошли да видят тази княгиня. После пак я турили в чувала и я изнесъл навън. Една рускиня, която Господ от гъби направил княгиня. Като влезе в чувала, се позволява да влезе в мъжкия манастир, а на друга жена не се позволява.

В новия живот не е позволено да влезеш в манастира като гъби. Ще влезе като тази княгиня. Гъбите трябва да станат красива жена. Значи ще носиш отличен ум, отлично сърце, отлична душа, отлична воля, отлично тяло и като излезеш от този манастир, всичките калугери само за тебе ще мислят.

Казват: „Сега разбрахме какво нещо е животът.“ Ако една девица не може да вдъхнови един мъж, [каква девица е тя]? Ако един момък не може да вдъхнови една девица, какъв момък е той? Новото учение носи живот навсякъде, живот на възкресение носи. Като дойдат тия, младите хора, светът ще се обнови, ще се подмладят. Писанието казва: „Ще обърша сълзите от очите ви и ще Ме познаете от малък до голям. Аз ще ви бъда Бог и те ще Ми бъдат синове и дъщери.“ Затова трябва да работите над себе си всички, за да може да възприемете новия живот. Светът има нужда от работници. Всеки да работи тъй, както разбира.

Та казвам: Що е светлина? – Туй, което възвръща зрението на човека. Що е слух? – Туй, което възвръща слуха. Що е обоняние? – Туй, което възвръща обонянието. Що е вкус? – Туй, което възвръща вкуса. Що е движение? – Туй, което възвръща движението в неговата първична чистота. Като ходиш, да се чувствуваш като някой ангел, който пътува от живот в живот. С Любов в светлината и със светлина в Любовта.

Ще ви изнеса една мисъл ясна как може да я запомните: Любов и безлюбие. Вие по някой път обличате Любовта в безлюбието. Няма по-мъчна работа от тази. Някой път обличате безлюбието в дрехата на Любовта. И това е мъчна работа. Любовта ще оставиш в нейната дреха. По-лесна работа няма от тази, когато Любовта е облечена в нейната дреха. Тогава всичко лесно става. Ако облечете друга дреха, много мъчна работа е. Не обличайте Любовта в никаква дреха, освен нейната дреха.

Тайна молитва

4-та беседа, държана от Учителя на 18.X.1942 г., неделя,10 ч. сутринта, София, Изгрев.