Акордиране на човешката душа - том 3
ДРУГ МИРОГЛЕД
Учителя прие редактора на един столичен вестник и той попита какви са причините за днешната стопанска криза и какви са средствата за излизане от нея.
Средствата, които сега се прилагат за лекуване на стопанската криза, са само кръпки. Днес европейските народи само закърпват. Днешният живот прилича на една толкова претоварена кола, че тя повече не може да издържи и при най-малкия опит ще се счупи.
Редакторът: Кое е радикалното средство за спиране на кризата и за отиване към нов живот?
Трябва друг мироглед. С настоящия мироглед нищо не може да се постигне.
Редакторът: Държавите със своите конференции и споразумения могат ли да допринесат за изглаждане на кризата?
Те могат да направят нещо, но както казах, трябва нов мироглед, нов разбор на живота, защото вън са условията, а вътре са възможностите. Вътрешно трябва да се направи много нещо.
Редакторът: Не смятате ли, че ще се постигне облекчение, ако се опростят всички дългове между народите?
Това е най-разумното. От самото начало трябваше да го направят, но днес, когато една държава няма какво да плати, какво ще й вземат?
Редакторът: Американските милиардери, като имат толкова богатство, защо искат тези милиарди?
Това е тяхно разбиране, но то не се различава от това на европейците. Не могат да намерят изходен път, а Божествените идеи чакат вътре в тях. Например трябва да се запали огън. Вече доста кибритени кутии се продават и всеки от тях би могъл да си купи такава. Евангелието е кибритена кутия, но ако знаят как да я драскат, ще ги ползва.
Редакторът: В България какво бихме направили, за да смекчим това тежко бреме, което тормози народа?
Истината трябва да се говори на този народ. Дайте му такава литература, за да дойде до ново разбиране на живота. Идвали са вестникари при мен и аз съм се чудел, че са големи майстори да говорят истината наопаки.
Редакторът: Масата иска макар и малко материални блага, за да може да преживява, за да може да си почива и да има условия за живот.
Нека дойде ядката на народа, 10-20-100 души – интелигентни и добри българи, и ще им се кажат методи за работа. Политиците може да имат добри желания, но са невежи и прилагат стари методи. Нашите политици приличат на онзи българин, който работил градинарство десет години подред и после казал, че му дотегнало, та тръгнал да търси работа. Стигнал чак до Солун и се хванал да работи при един абаджия, като си казал: „Това да се боде с тази игличка е лесна работа, не е като с мотиката!“ Така работил весел и предоволен десет дни. Когато един турски паша пратил слугата си да повика прочутия абаджия, за да му крои гащи, той бил зает и затова отпратил новия си калфа да каже, че след малко идва. Чакали го, но като се забавил, пашата се обърнал към калфата: „Гледам, че си майстор, уший ми гащи бир-бучуклия.“ Онзи почнал да крои, а пашата гледал, че нищо не излиза, на нищо не прилича кройката, затова му казал: „Тогава скрой ми салтамарка.“ Но пак нищо не излязло от кройката. Пашата се разгневил: „Тогава поне ми скрой тютюнева кесия. И ако не можеш, ще заповядам да ти ударят десет тояги.“ Също така и нашите политици не знаят да кроят като този българин. Те са дошли до тютюневата кесия и ако не могат и нея да скроят, тогава ще ядат пердах.
Редакторът: Положението е тежко.
Положението не е тежко. Положението на този народ в един миг може да се оправи, не се изискват векове. Точно сега могат да се оправят всичките неразбории.
Редакторът: Загазили са и не виждат изходен път.
Ако вие, вестникарите, искате да допринесете с нещо, то решете се да изнесете Истината; тя трябва да се говори с професионализъм. Светът, в който живеем, е разумен и трябва да постъпваме съобразно законите му. Изходната позиция е да имаме едни основни закони, по които трябва да се водим. Някои казват, че Господ ще оправи света, и Го чакат да слезе отгоре от облаците, но това е едно механическо схващане. Господ няма да оправи света отвън, а отвътре, чрез нас.
Редакторът: Днес чух Вашата беседа и виждам тук доста млади хора. А това показва, че човечеството търси цяр, но лошите материални условия спъват човека.
Това е вярно, но чуйте този разказ. Един българин работил в чужбина няколко години и като се връщал, вече богат и припечелил, разбойници го нападнали и обрали. Останала му една-единствена кибритена кутия, която носел във вътрешния си джоб. А било зима и като се лутал из снежната планина, съвсем замръзнал, но се добрал до една хижа. Пред студеното огнище стоял един княз, който имал всичко на разположение, но нямал кибрит и зъзнел. Българинът разправил как са го обрали разбойници, но като бръкнал в джоба си, зарадвано казал: „Само кибритената кутия спасих!“ Князът извикал: „Носиш ли кибрит, положението е спасено. Запалим ли огъня в огнището, тогава каквото имам, ще го делим.“