Утринни слова - Шеста година (1936-1937)
Три необходими неща
Ще прочета 12-та глава от Евангелието на Йоана, от 25-ти стих нататък. Всеки живот се занимава с решаването на специфични задачи. Всеки човек има своя определена задача за решаване.
Някога разбиранията на светските и на религиозните хора стават толкова еднообразни, че те изгубват смисъла на живота. Всеки трябва да реши задачата си на своето време. Детето, например, трябва да расте, голям човек да стане. Колко трябва да израсте? – Колкото е потребно. Определено е колко трябва да израсте човек в умствено и в сърдечно отношение. Красотата на човек се заключава в неговото правилно растене и развитие, в растенето на неговия ум и неговото сърце. Красотата на човека не е в хубавите дрехи. Тия дрехи имат отношение към здравия човек. Хубавите дрехи се виждат на здравия човек. С каквито дрехи и украшения да облечете мъртвия човек, те ще изчезнат, няма да остане нищо на него. Значи същественото за човека не са дрехите, но растенето. Както детето расте на височина и широчина, така трябва да расте по ум и сърце. Някой казва, че вярва в Бога. Вярваш, но вярата ти е относителна. Вярата се познава в изпитанията. Ако се натъкнеш на големи изпитания и започнеш да се колебаеш и съмняваш в това, в което вярваш, вярата ти е слаба. Ти се разколебаваш и в правдата, и в любовта. Всичко, което става в света, е определено. Всичко, което става с човека, е определено. Никой не може да избегне от своята съдба. В това отношение и праведният, и грешният минават по свой определен път. Има разлика между живота на праведния и на грешния. През каквито изпитания и да мине праведният, всичко ще се превърне на добро. През каквито изпитания и да мине грешният, всичко ще се превърне на зло. – „Какво ще придобием, ако вярваме?“ – Всичко ще се превърне на добро. – „Ако не вярваме?“ – Всичко ще се превърне на зло.
Доброто и злото представляват крайния резултат на човешкия живот. Като знаете това, стремете се всичко, което преживявате, да се превърне на добро. Често вие се обезсърчавате, че хората не слушат и не вярват в това, което им говорите. На кого са вярвали и вярват? Дали хората ви вярват, или не, това не е мярка. Важно е вие да вярвате в това, което говорите. Жалко е, че вие сами не вярвате в себе си. Щом е така, как може да изисквате другите хора да ви вярват? Силата на вашата вяра се заключава в следното: всички да се разколебаят във вас, само вие да не се разколебаете. Когато слънцето залезе, всички хора могат да се разколебаят в него, но аз трябва да вярвам, че на другия ден слънцето пак ще изгрее. Аз вярвам, че това, което Бог е създал, никога не се губи. Във всички неща се проявява една вътрешна разумност. Когато се явят облаци във вашия живот и небето ви се помрачи, вие се обезсърчавате. Небето пак ще се изясни. Има нещо красиво в промените. Докато умът на човека е тих и спокоен, неговото небе е ясно и звездите се виждат добре. Когато небето на човека се помрачи, звездите не се виждат. Тогава се явяват бури, ветрове и ние казваме, че умът му е помрачен. Не се страхувайте от бурите и ветровете. Те носят дъжд, влага и проветряване. Когато вали дъжд, хората се крият, да не се развалят дрехите им. Някога дрехите се развалят, но някога само се наквасват с вода. Не е лошо, че дрехите се мокрят. Една българска поговорка казва: „Докато рибарят не се намокри, не може да налови риба“. Рибата няма да излезе на брега да го чака. Ако ти не се намокриш, друг ще се намокри. Все трябва някой да се намокри. Тия, които са писали свещените книги, все са се намокряли. Вие четете наготово, както купувачите ядат наготово риба. Нека отиде някой от вас на морето, да види как се лови риба. Един ден бях край брега на морето и гледам няколко рибари теглят една голяма мрежа. Всички дърпаха, мъчеха се, докато най-после извлякоха мрежата на брега, пълна с кефали. Един от тях сложи халка на мрежата и я затвори. Обаче в това време няколко кефали излязоха от мрежата и скочиха отново във водата. И рибарите са хитри, но и рибите не падат по-долу от тях. Те си казват: „Не искаме да останем в тоя конус. Тук ще си изгубим свободата, а на нас е по-приятно да живеем на свобода във водата“. В мрежата останаха едва десетина риби.
Казвам: И лошите хора си служат с мрежи, както рибите. С тях те ловят праведните. Като хвърлят няколко пъти мрежата във водата, напълнят я с праведни хора, които щом дойдат до брега, започват отново да скачат в широкото море, на свобода. Следователно, като се натъкнеш на някакво изпитание, постъпи като рибата: щом дойдеш на края на брега, излез от мрежата и право във водата. Сега вие сте на края на века и кой каквото е научил, ще го изпитат. Всеки ще се яви на матура, да покаже какво е научил и разбрал. Матурата може да бъде за отделенията, за прогимназията, за гимназията или за завършване на университета. Важно е, че всеки ще държи изпит за завършен курс. Колкото по-горе се качваш, толкова по-трудна става матурата. Ако мислите, че лесно ще влезете в Царството Божие, вие сте на крив път. Някои влизат лесно в Царството Божие, защото са държали своята матура. Разбойникът, който беше разпънат на кръста заедно с Христа, се обърна към Него с думите: „Господи, помени и мене в Царството си“. Христос му каза: „Днес ти ще бъдеш с мене в рая“. Тоя човек държа изпита си заедно с Христа. Казва се, че двамата разбойници, от двете страни на Христа, били вързани за кръста, само Христос беше закован с гвоздеи. Оня, който беше отляво на Христа, показа своя страх и безверие. Той каза на Христа: „Нали си силен, учен човек? Защо не слезеш от кръста, да спасиш и себе си, и нас?“ Христос нищо не отговори. Мълчанието Му означаваше: „Ти ще останеш на земята и след смъртта си“. Другият, който беше отдясно на Христа, казваше: „Ние сме грешници, заслужено носим съдбата си, но тоя човек е праведен. Той страда за нашите грехове“. След това той се обърна към Христа с думите: „Господи, помени и мене в Царството си“. Христос му отговори: „Днес ти издържа своята матура, затова ще се явим заедно пред лицето на Господа“. Лесно се цитира стиха: „Господи, помени ме в Царството Си“. Така може да каже само оня, който е бил на кръста и там е умрял.
В един от своите разкази Толстой предава разговора на един богат човек с проповедника. Богатият казал: „За да влезеш в Царството Божие, не е нужно много да даваш. Ето, разбойникът, който беше на кръста заедно с Христа, без да дава, влезе в Царството Божие“. Проповедникът му отговорил: „Тоя човек беше един умиращ разбойник, който умря заедно с Христа, а ти си жив разбойник – няма да влезеш в Царството на Христа“. Значи умиращите разбойници влизат в Царството Божие, а живите разбойници не могат да влязат. Разбойникът, който беше отдясно на Христа, имаше будно съзнание. При това не се знае историята на неговия живот, не се знае какво отношение е имал той към Христа, към онова, което ставаше с Него. Сега ние се интересуваме от великата истина, която стои пред нас. Тя е вечна и неизменна. Нашият живот е сцена, която постоянно се сменя. Един ден условията на тоя живот ще се изменят и ние ще го напуснем. Колко време продължава едно представление? – Няколко часа. След това то ще се измени с друга обстановка. Докато сме на представлението, ние трябва да бъдем внимателни, да го разберем добре. Не съжалявай, че представлението ще се свърши, но извади поука от това, което си видял и чул. От тебе се иска едно: да разбереш истината, която се представя на сцената. Днес се представя нова драма, на която трябва да знаем съдържанието. Защо е дошъл човек на земята? – За три неща: да намери майка си, баща си и брата си. Вие знаете това, но сте го забравили. Сега аз ви го напомням. – „Къде е сестрата?“ – Тя е във вас. Който търси, той е сестрата. Ще кажете, че сте мъже. – Никакви мъже не сте. – „Ние сме жени.“ – И жени не сте. Под „сестра“ аз разбирам дева, девица, символ на чистота. Значи човек е оная чистота, която търси истината. Само с чистотата човек може да намери своите майка, баща и брат. Щом ги намери, съзнанието му ще се пробуди и той ще се домогне до условията на своето развитие.
Мнозина се обезсърчават от живота и казват, че няма кого да обичат и кой да ги обича. – Чудно нещо, няма кого да обичаш! Първо ще обичаш майка си, която първа те пробужда към живот. После ще обичаш баща си и най-после брата си. Това е великият закон, даден от Моисея. Тоя закон гласи: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и сила“. С всичкия си ум, това значи с баща си, който те е родил; с всичкото си сърце – с майка си, която те е пробудила; с всичката си душа и сила – с брат си и със сестра си. При това положение, каквото и да работиш, ще го вършиш с приятност. Дали тая служба е висока или ниска, пред тебе стои една свещена идея, един свещен образ – твоята майка. Знаеш вече, че има кого да обичаш и кой да те обича. Така всяка работа се върши добре, всеки живот е приятен. И като живееш ти е леко, и като умираш. При Любовта и животът, и смъртта имат смисъл. При безлюбието и животът, и смъртта нямат смисъл. За да се осмислят нещата, трябва да дойде Любовта – майката на живота. Това значи да чувстваш реално присъствието на майка си навсякъде. Живееш ли в Любовта, каквото и да става около тебе, окото ти да не трепва. Ще знаеш, че и при най-големи опасности да минеш, нищо няма да те засегне. Какво стана с тримата момци, които хвърлиха в огнената пещ? Те излязоха оттам живи и здрави, непокътнати. Те пееха и славеха Бога. Който ги хвърли в пещта, той пострада. Какво стана с Данаила, когото хвърлиха в рова на лъвовете? И той излезе здрав, незасегнат.
Сегашният век изисква от хората силна, непоколебима вяра. Който има такава вяра, в него любовта се проявява. Който има вяра, в него надеждата се проявява. Който има вяра, надежда и любов, в него животът се проявява. Вяра без любов не може да се прояви. Любовта е майка на вярата. Вярата е майка на надеждата, а надеждата – майка на живота. Животът е това, което обичаме и към което се стремим. Това са думи, които имат съдържание само при Любовта. С Любов и най-малкото семе, хвърлено на нивата, започва да расте и да се развива, да дава плод. Без Любов семето попада на камениста почва. То не може да израсте. От това семе никакъв плод не се очаква. Това значи да живееш със суха вяра. Човекът на вярата е подобен на добрия математик, който лесно решава и най-трудните задачи. – „Аз съм силен човек, имам вяра.“ – Вдигни тоя чувал. – „Не мога, тежък е.“ – Щом не можеш да вдигнеш един чувал от сто килограма, ти си слаб човек, със слаба вяра. Силният се познава по мъчнотиите и противоречията, на които се натъква. Той се справя лесно с тях. Така човек познава колко е силен. Един мой познат ми разправяше една своя опитност от времето на общоевропейската война. Той бил на Солунския фронт, заедно с един генерал. Докато се обучавали войниците, генералът бил смел и безстрашен. Той ги насърчавал с думите: „Напред, войници!“ По едно време англичаните взеха да ни обстрелват. Почна се ожесточено сражение. Положението беше много страшно. От страх цял се тресях. Генералът ме попита: „Как сте, господин полковник?“ – „Добре. – А вие?“ – „И аз съм добре.“ – „Всъщност, и аз, и генералът треперехме. Външно си давахме кураж. След малко намерихме един окоп, в който се скрихме. Ако не бяхме се скрили, и двамата щяхме да паднем убити.“ Според мене те не трябваше да се крият. Щом се скриха, това показва, че вярата и надеждата им са слаби. Не е лошо криенето, но ако постоянно се криеш, животът ти ще бъде игра. Колкото и да се криеш, все ще те намерят. Какво ще правиш тогава? Ще решаваш нова задача. Ако не можеш да я решиш, ще се свиваш, както правят учениците. Като не знае урока си, той се свива, а учителят поглежда към него, вижда, че не си знае урока. Той извади тефтерчето си, погледне към един, към друг и извика точно тоя, който нищо не знае. Ученикът си казва: „Днес ли намери да ме изпита? Вчера си знаех урока, не ме вдигна, а днес ме вдига, да получа слаба бележка. Как не вдигна някой способен ученик?“ Способните и добри ученици са всякога готови за изпит.
Казвам: Всички хора трябва да бъдат готови за изпит. Какво прави ученикът, като не си знае урока? – Плаче. Не е лошо нещо плачът, но плачи от сърце. Една ученичка разказваше как се спасила с плач. Понеже не си знаела урока, тя намокрила очите си със слюнка, да покаже пред учителя, че не е добре. Като видял очите ѝ мокри, учителят казал: „Седни на мястото си. Ще те изпитвам друг път“. Днес много очи са намокрени със слюнка, но в духовния свят слюнката не помага. Тя помага само при смилане на храната. Очите се мокрят със сълзи, а храната – със слюнка. Не намокриш ли храната със слюнка, стомахът роптае. Щом я намокриш със слюнка, стомахът е доволен. Значи очите се мият със сълзи. И затова, ако плачеш, плачи, както трябва. Мнозина плачат, но не знаят как да плачат.
Един наш брат отишъл на гости при един свой приятел. Още с влизането си в дома той чува плач, крясък, детето плаче. Майката и бабата се мъчат да го успокоят, но нищо не помага. Господ казал: „Оставете детето на мене, аз ще се справя с него“. Седнал близо до детето и го загледал. То закрило лицето си с ръцете и продължило да плаче. И той сложил ръцете си на очите и започнал да подражава на детето. То плаче и той плаче; то вика и той вика. След малко детето свалило ръцете си от очите, погледнало към госта и казало: „Много плачеш, бе. Кой те би?“ Най-после детето престанало да плаче. Като вижда, че друг някой плаче, детето се запитва: „Защо плаче тоя възрастен човек? Аз зная, защо плача, но той защо плаче?“ Щом започне да мисли, детето престава да плаче. Като плаче, детето се утешава, става смяна в чувствата му. Плачът се явява като последствие на преминаване от твърдо във влажно състояние. Така човек става по-мек. Когато някой не може да плаче, казват, че е твърд, корав човек. Някой казва: „Да престанат сълзите!“ Не съжалявайте, че плачете. Сълзите са благословение за човека. Те мият очите. След плача човек вижда по-ясно. – „Колко време трябва да плаче човек?“ – Няколко минути, от 1 до 5 минути, но в никой случай не се позволява да плачеш с часове. Когато очите се измият добре и съзнанието просветне, плачът е постигнал своята цел. Като видиш, че някой плаче, не го утешавай; не казвай, че е лошо да се плаче. Каквото и да говориш на детето, че не трябва да огорчава майка си и баща си, то не разбира, то ще си плаче. Но като види, че и ти плачеш заедно с него, то започва да мисли и престава да плаче. Ако видиш, че някой скърби и плаче, плачи и ти с него, без да го утешаваш.
Сега, като се спирате върху живота на Христа, питате се: „Нямаше ли Христос сила да се справи с мъчнотиите в живота, че трябваше да бъде разпънат? Трябваше ли да вземе участие в страданията на хората?“ Христос беше силен, но трябваше да мине през най-големите страдания, да се изпита Неговата Любов. За един момент Той се обърна към Господа с молба, ако е възможно да го отмине горчивата чаша, но не можа. Като разбра това, той каза: „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам духа си“. Като мина през тая опитност, Той каза: „Даде ми се власт на небето и на земята. Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века“. Всеки човек ще мине през опитността на Христа. Поне един път в живота си той ще бъде прикован на кръста.
Защо плачат хората? Детето плаче, когато го бият или не му дават това, което желае. И възрастният ли трябва да плаче за същото? Според мене той трябва да плаче само тогава, когато е пропуснал условието да направи добро. Ако сгрешиш, не плачи, но изправи грешката си. Обаче не правиш ли всеки ден по едно малко добро, ти трябва да плачеш. Не съжалявай, че си направил една грешка; съжалявай, че не си направил едно добро. Не съжалявай, че омразата те е посетила; съжалявай, че не си проявил Любовта. Не съжалявай, че си станал безверник; съжалявай, че не си проявил вярата. Дръж се за положителното в живота.
Животът е велико училище, в което ще учиш и ще държиш изпити. Когото обичаш, той ще те изпита. Без да очакваш, той ще те изпита. Учителят, който обича учениците си, непременно ще ги изпита. Ако не ги изпитва, те нищо не печелят. Когато учителят изпитва учениците си, между тях се създава вътрешна връзка. Ученикът може да не знае урока си, учителят може да премълчи, да не му пише слаба бележка, но между тях се създава връзка. Значи връзката се дължи на изпитването на учителите, както и на изпитанията, през които ние минаваме. Без изпитания не може да се създаде връзка между Бога и нас. Чрез изпитанията човек закрепва, а връзката му с Бога се усилва. Някой не издържа на големи мъчнотии, но има нещо вътре в него, което издържа.
Например, Христос и Петър заедно държаха своя изпит. Христос издържа изпита си, а Петър пропадна. Преди да бъде поставен на изпит, Петър каза на Христа: „Всички да се откажат от тебе, аз никога няма да се откажа“. Обаче, като го запитаха: „Да не би и ти да си ученик на Христа?“, той отрече. Като излезе вън, Петър съзна грешката си, разкая се и горко заплака.
Какво означава думата „Петър“? – Камък. Петър е крайъгълният камък на християнската църква. Той показа през какви изпитания ще мине църквата. И до днес още вярващите спорят коя църква е на прав път: православната, католическата или евангелската. Днес хората не се питат обичат ли Христа, но кой в какво вярва. Едни вярват в църквата, други вярват в папата, а трети – в евангелието. Къде е Христос? – В Петра, който се отрече от Христа. Задачата на Петра е да се върне към Христа и да проповядва на хората Христовото учение.
Това са минали неща, за които не трябва да се говори. Те внасят съблазън. Защо трябва да казваш на детето да не краде? Пусни го в градината си и го остави свободно. Там то ще се прояви. Ако започне да къса плодовете без позволение, то обича да краде. И да му кажеш да не краде, щом това желание е вложено в него, то ще се прояви. И Бог постъпи по същия начин с Адам и Ева. Той ги остави да живеят свободно в райската градина и ги изпита. Като греши, човек се оправдава със страданията. – Какви са вашите страдания? – Малки са, но и тях не можете да носите. Какво ще правите, като дойдат големите страдания? Малките страдания са предвестници на големите. Като знаете това, кажете: „Ела зло, че без тебе по-зло“. Значи малките страдания са предвестници на малките блага; малките блага са предвестници на големите блага. Този е пътят, по който всички трябва да минете. Какво бихте направили, ако ви поставят на изпит, да се отречете от всичко, което имате – от себе си, от своя живот? Не е лесен тоя изпит. Вие сте между близките си и страдате, ако не ви обичат, ако не ви вярват, ако не оценяват работата ви, мислите и чувствата ви. Това е изпит. Ако може да се справите с тоя изпит, вие сте се отрекли от себе си, от своята личност, от своя живот. Как ще се справите с тоя изпит? Това е все едно да питате бедния как ще се справи с беднотията си. На тоя въпрос аз отговарям: Сиромахът ще се справи с беднотията си, ако стане богат, добър и учен. Като стане богат, всички ще изменят отношенията си към него; ако стане добър, всички ще започнат да го търсят, ако стане учен и придобие големи знания, той ще помага на хората. Значи три неща са необходими на бедния: богатство, доброта и знание.
Какво е нужно на богатия? – Пак три неща: любов, вяра и надежда. Следователно бедният се нуждае от богатство, доброта и знание, а богатият – от любов, вяра и надежда. Обаче без любов, вяра и надежда богатството нищо не разрешава. Бедният е на място, ако е придобил богатство, доброта и знание; богатият е на място, ако е придобил любов, вяра и надежда. Сега, на богати и на бедни казвам: Свържете се с Христа и следвайте Неговия път без колебание и без съмнение. Вътрешно всички се колебаете. Срещам едного, който ми казва: „Не искам да умра“. – Защо не искаш да умреш? – „Не съм готов.“ След десет години пак казва: „Не искам да умра“. – Защо? – „Още не съм готов, искам да поживея.“ – Кога ще се приготвиш? Ето, станал си 80–85-годишен старец и още не си готов. Ти още си в училището и не искаш да излезеш от него. Крайният предел на сегашния живот е 120 години. Има изключения, когато някои хора живеят и над 120 години. Дали си готов, или не, след 120 години ти трябва да напуснеш училището на земята и да отидеш в друго училище. Така ще минеш през една вътрешна смяна на състоянието. Без тия смени човек е в обикновения живот, където изгубва смисъла на всички неща. – Кога човек изгубва смисъла на живота? – Когато живее в обикновената вяра, в обикновената надежда и в обикновената любов. За да не губите смисъла на живота, вие трябва да влезете в областта на необикновеното, където нещата нито се изменят, нито променят. Необикновеното е великото в живота, което носи всички блага. Казано е в Писанието: „Само Бог е благ“. – Защо? – Защото само Той носи в себе си всичко онова, от което се нуждаем. Тази е причината, дето Бог не се изменя, нито променя. Няма сила в света, която може да измени естеството на Бога.
Какво носи човек в себе си? – Богатство, знание и добродетели. – Какво се иска от него? – Да изяви навън това, което носи. Единственото нещо, което човек не знае, то е как да се прояви. Срещам една мома, виждам, че е дошло времето ѝ да прояви любовта си, но не знае как. Майка ѝ ушила няколко рокли, но тя не знае коя от тях да облече, за да се хареса на момъка. Тя има много рокли, но умение няма, не може да се прояви. Ако съм на нейно място, първо ще облека зелената рокля. Ако не ме хареса с нея, ще облека жълтата, със златист цвят. Не ме ли хареса с нея, ще облека ясносинята. Най-после ще облека бялата рокля. Ако и с нея не ме хареса, направо ще му запаля чергата. Каже ли някой, че мома му е запалила чергата, това подразбира, че той не е харесал нито един цвят. Тогава нека гори чергата му! Когато гори чергата на човека, това означава, че старото се запалило в него и трябва да изгори. Има външни неща, които не зависят от човека, но той трябва да се справи със своето вътрешно недоволство. Докато недоволството е в него, каквото и да направи, все ще го човърка нещо. Може недоволството да е малко, но гложди човека, както и най-малката прашинка гложди очите.
И тъй, изкуство е да знае човек как да се прояви. Ще се облечеш със зелена дреха, за да покажеш на хората, че трябва да бъдат богати. Ще облечеш жълта дреха, да им покажеш, че трябва да бъдат умни. Ще облечеш синя дреха, за да бъдат истинолюбиви. Най-после ще облечеш бяла дреха, за да живеят в чистота и святост. Така ще запалиш чергите им да горят. Ако твоят възлюбен те пита защо запали чергата му, кажи: „Запалих чергата ти, за да станеш богат, умен, добър и да живееш в чистота“. Три неща са нужни на човека: богатство, разумност и доброта. Това значи да живееш в чистота и святост. Ако не изпълниш това, огънят ще дойде.
Христос казва: „Не дойдох да донеса мир, но огън“. – Защо донесе огън? – Защото не Го разбраха. Днес всички хора горят. – Защо? – За да станат богати, добри, разумни, истинолюбиви и чисти. Когато минат през огъня, хората ще придобият тия добродетели. Щом е така, не ги съжалявайте. Желая ви да станете богати, добри и разумни, за да влезете в Царството Божие, да живеете заедно с Господа.
Т. м.
В Божията Любов е благото на човека.
Утринно Слово от Учителя, държано на 28 февруари 1937 г., София, Изгрев.
Книги:
Три неща са потребни Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003) 35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.
Три необходими неща Той създава (София, 1998) 15 беседи от 27 септември 1936 г. до 14 март 1937 г.
Начало: 05:00