Общ Окултен Клас - ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1935-1936)
ТРИ КАТЕГОРИИ ХРАНИ. ПЪРВОТО ОБЕЩАНИЕ
5 ч.
Времето тихо и меко.
Небето облачно. Малко превалява.
"Отче наш"
Сега, ако ви се даде темата "Как се превръща желязото на злато", какво бихте писали? Може би ще кажете, че не знаете как става това превръщане. Ако ви се даде тема "Как се превръща живота в смърт", какво ще пишете?
Има опасност и в малкото ядене, и в многото ядене. Ако не яде човек, е опасно, но ако яде, пак е опасно. Ако не яде, няма да има нито скърби, нито страдания, а ако яде, ще има всички радости, но ще има и всички скърби. Някои питат: "Защо са скърбите?" Защото ядете. "Няма ли някакъв цяр за тях?" Има - не яж. "Защо е сиромашията в света?" Защото ядеш. "Няма ли никакъв цяр против нея?" Има – не яж. Някои питат: "Каква е философията на живота, да не ядеш ли?" В това няма никаква философия. "Какъв е тогава смисълът на живота? Да ядеш ли?" И в това няма никаква философия. Щом ядеш – и ще страдаш, и ще се радваш. После? Ще умреш. После? Я оживееш, я не. Някои казват: "Я станеш богат, я не." Има разлика между богат и сиромах. "Я станеш учен, я не." Каква разлика има между учен и неучен? "Я станеш силен, я не." Вие трябва да се научите да мислите.
Казвам: Дръжте за себе си онова, което знаете. Никой не иска да ви вземе капитала. Защото вие се движите с вашия капитал от миналото. За да дойдете тук, вие имате капитал. Казвате: "Трябва да отидем на лекция, да послушаме малко." Защо и за какво ще бъде, няма нужда да знаете. Казвате: "Бъдещето ще е като настоящето." Едно време мислехте за настоящето, а питахте какво ще бъде бъдещето – сегашното е именно това бъдеще. И идващото бъдеще ще бъде настояще. Питам: В бъдеще ще ядете ли? Разбира се. Същото ще бъде, както и сега.
Има три категории храни и три начина на хранене. Ако храната ви е растителна, месна или плодна, вие ще имате три различни разбирания. Ако сте вегетарианец, ще имате чисто материалистично разбиране, ще имате обич към материята. Ако сте месоядец, ще имате развит умствен живот, ще доказвате причините, поради които трябва да ядете месо. Защо трябва да ядеш растителна храна, няма какво да се доказва, но защо ядеш месо, трябва да докажеш. Защо ядеш плодна храна? Защото си дете. Растителната храна е за старите, месната – за възрастните, а плодната – за децата. Децата са станали птици, възрастните месоядни, а старите, като нямат зъби, са станали тревопасни.
В многото говорене има много заблуждения. Има неща, които не са проверени, има неща, които очаквате и които засега няма да дойдат. В този живот ангели не може да станете. Искате да бъдете красиви и богати. Много работи обаче няма да имате в този живот. Ако ви кажа, че няма да ги имате, ще се обезсърчите. Може и да ги имате, но ако ги имате, те ще влязат в употребление, а всяко нещо, което влиза в употребление, се разваля. Всяка мисъл, която дойде в човешкия ум, трябва да я пазите като зеницата на окото си. Ако много я употребявате, ще я развалите. Всяко желание, което много се употребява, също така се разваля. Вие ще родите това желание и с него ще станат всички промени: най-първо това желание ще бъде младо, после ще стане възрастно и след това ще стане старо. Като стане старо, то ще иска да му служиге. Всички желания, които имате в себе си, са все остарели и вие се заробвате да им служите. Седи един човек на 120 години, вие обикаляте около него и той само пъшка.
Това е една нова мисъл, която ви давам.
Сега вие мислите за всички онези работи, които никога няма да бъдат. Знаете ли какво няма да бъде? Не знаете. Нещата никога няма да бъдат така, както човек мисли, понеже не стават така, както човек мисли. Човек е почнал да мисли отпосле. И преди да е мислил той, нещата са вървели и са ставали по своя път. Като започнеш да мислиш, ти имаш само тяхното отражение. Ти гледаш живота на другите хора и искаш да знаеш какви са техните отношения, техните състояния. Някога мислиш, че някой човек плаче. Отде знаеш, че плаче? Отде научихте плача? От себе си. Ако един човек го духа вятърът и му капят сълзи от очите, това показва ли, че той е скръбен? Вятърът изкуствено произвежда сълзи. Какво означава плачът? Когато работите им са в едно безизходно положение и няма никакво разрешение, хората всякога плачат. Плачът изобщо нищо не разрешава. Вие взимате плача на Христа за пример и казвате, че и Христос е плакал за Йерусалим, когато го видял. Но какво допринесе Христос със своя плач? Защо плака? Той е плакал, защото каквото говорил на хората, останало неразбрано. И те нямаше да го възприемат, вследствие на което върху тях щяха да дойдат мъчнотии и страдания. За тях е плакал Христос. Но от плача на Христа не се подобри положението на хората. Мислите ли вие, че като плачете, работите ви ще се подобрят? Не. Ако тогава не беше плакал Христос, пак същото щеше да бъде. И ако плачеш, и ако не плачеш, резултатите са в две направления.
Сега ще ви приведа един малък пример. Когато един кон върви натоварен, вие го поглеждате и казвате: "Ние сме човеци." Но представете си неговото състояние. Какво си мисли той? Вие сте турили на гърба му 70 килограма, но конят не знае това. Знае само, че има някаква тежест на гърба си, но колко килограма е, не знае. Той не знае и защо е натоварен. Той казва: "Хванаха ме, туриха ми един товар на гърба, показаха ми пътя," но къде и защо отива по този път, конят не знае. Вие знаете пътя, знаете къде отивате и защо отивате. Обръща се конят и поглежда към онзи, който го кара. Господарят казва: "Още не си стигнал." След време конят пак се обърне, а господарят казва: "Още нататък." Мислите ли, че всеки, който натовари своя кон, ще отиде да му разправя своите намерения? Ще му разправи ли защо го е натоварил? Някога ще го потупа малко по гърба, по главата, а някога ще го шибне малко и ще му каже: "Давай! Върви!" Вие гледате тоя кон и се смеете. Смешен е онзи, който е натоварил коня си. Смешен е и натовареният кон. Онзи, който го е натоварил, казва: "Това е животно. Господ го създаде, за да носи моя товар." А пък конят казва за човека: "Това е друго едно животно, което Господ създаде, за да ме товари, за да вървя напред да му показвам пътя, а той да върви подир мене." Някой път и господарят иска да му покаже пътя и го води, друг път господарят мисли, че конят е научил пътя си и тогава конят върви напред, а господарят – подир него.
Това са обикновени разсъждения, които трябва да превърнете. Вие трябва да знаете как да превръщате мислите. Ако не се научите на този процес – да превръщате един прост метал в благороден – нищо не можете да постигнете. Защото вие имате един обикновен живот. Най-главното, което ви е занимавало досега, е яденето: каквото и да ти се говори, ти седиш и казваш, че трябва да се яде. Трябва да се яде, но какво? Растителна или плодна храна? Ще ядеш растителна храна, когато си стар; ще ядеш месна храна, когато си възрастен; ще ядеш плодна храна, когато станеш дете. Това е едно разпределение, което не съответства на вашите сегашни вярвания. Сега и старият, и младият, и възрастният – всички казват, че са вегетарианци. Дали сте вегетарианци, това е въпрос. Вие ядете сирене, яйца, масла и пак минавате за вегетарианци. Някои ядат и рибица, и пак казват, че са вегетарианци. Те превръщат рибата в растение. По същия начин вие превръщате нещата. Прави сте.
Един лекар казал на болния: "Ще ядеш само растително, дървено масло. Никакво краве масло, нито биволско, нито свинска мас, само чист зехтин." Болният бил беден човек, седи и си мисли какво.да прави, когато дървеното масло е скъпо. Намислил да направи следното: пробил една дупка на едно дърво и започнал да налива една тенекия свинска мас през дупката. По този начин я превръща в дървено масло. След това отишъл да се пречисти, заради което трябвало да се изповяда. Свещеникът го пита ял ли е мазно. "Не, дядо попе. Ядох само чисто, дървено масло. Много е хубаво. Прекарах свинската мас през една дървена дупка и я превърнах в дървено масло." Свещеникът казва: "Глупава работа е това!" Не е глупава работа, философия има в този човек.
Та колкото и да се посочвате за истински вегетарианци, не сте още такива. От хиляди години насам на Земята измират безброй насекоми, птици, бозайници, хора и пр.; и растението, за да се храни, пуща корените си в земята наоколо и взима сокове, от които прави маслата, които вие считате за растителни. Не са ли те като мазнината, прекарана през дървената дупка? Колкото свинската мас става дървено масло, като се прекара през дупката, толкова и олиото, което употребявате, е чисто вегетарианско. Вие се смеете на онзи болен, беден човек, дето е направил тази дупка, а казвате, че вашата е чиста, вегетарианска храна. Не, не! Не се знае какво е олиото. Аз често виждам по гробища хубави черници и сливи. Децата ги ядат и от там. Лекарите са започнали да забраняват това, понеже чрез тия плодове може да се предадат някои опасни болести и децата да се заразят. Вие казвате, че соковете от умрелите се филтрират през растенията. Сега, аз не искам да ви оставя тези образи. Искам да ви дам една философия. Можете да си представите сегашните хора, така, както торят нивите си, колко чиста храна добиват от тях. Вие казвате, че нивата е наторена, но не взимате предвид как – някъде тя е торена с животинска тор, а някъде с човешка. При един такъв порядък на нещата каква култура може да има? Каква цивилизация може да има? От дишането на хората във въздуха остават известни утайки, известна "тор"; също и в чувствения свят остават известни утайки от човешките чувства. И в мисловния свят също остават известни утайки от нашите мисли. Енергиите на вашите мисли, желания и пр. – всичко това, което е нечисто, трябва да го филтрирате. Вие ще кажете: "Господ да ме пази от всички злини!" Е, пази ни Господ от всички злини, но ни най-малко не ни пази от последствията на злините.
Всеки ден вие се мените. Един ден сте радостни; дойде ви някоя тъжна мисъл и веднага главата ви клюмне. Защо? "Баща ми умря." Защо умря? Ял е нещо отровно – нищо повече. Майка ви е умряла. Защо? Яла е нещо отровно. Син ви умрял. Защо? Ял е нещо отровно. От яденето е всичко. Казано е: "В който ден ядеш от това дърво, непременно ще умреш." Защо? Защото си ял от това дърво.
Миналото лято, като бяхме на планината, един наш приятел отиде при овчарчетата и ял от едни отровни гъби. Много красиви били тези гъби външно. Те имат червена краска, като ги погледнеш, мязат на някоя натруфена мома. Казали му, че ги ядат, а те всъщност не ги ядат, защото ги познават. Щом братът изял гъбата, краката му се подкосили и трябваше да намерим кон, да го изпратим до Дупница. Без малко щеше да отиде в другия свят. Ех, що за ум! Защо заболя той? Защото ял отровни гъби. Никога не възприемай една отровна мисъл – може да е отровна гъба! Никога не възприемай едно какво и да е желание - може да е отровна гъба. Нищо не може да те спаси. Трябва да се учите да прекарвате живота си по възможност с по-малко страдания. Ако знаете как да ядете, няма да страдате. А ако можете да се научите да ядете отровни гъби, да се приспособи организмът ви към тях, ще се избавите от много злини. Тогава могат да ви ухапят някои отровни насекоми, но няма да ви причинят вреда. Защото законът е: Злото на злото не може да прави зло. И доброто на доброто не може да прави добро.
Какво разбрахте сега? Злото на злото зло не може да направи и доброто на доброто добро не може да направи. Понякога казвате: "Не мога да направя добро." На кого? На добрия. "Не мога да направя зло." На кого? На злия. На добрия можеш да правиш зло. За кого е злото тогава? За добрите. За кого е доброто? За злите – нищо повече.
Сега, вие мислите по вашему. Знаете ли кога мислите по вашему? Когато се обезпокоите. Вие се намирате в положението на две моми, които искат да се оженят за един момък. Докато момъкът не се е определил, всички моми обикалят около него, усмихват му се. Дойде едната, той я погледне и пак си гледа напред. Дойде другата, той я погледне и пак си гледа напред. Докато гледа все в една посока, той не е още самоопределен. И едната, и другата мома искат той да се самоопредели. Като ви говоря сега, вие мислите за момите. Оставете момите настрана. Всеки ден вие играете роля пред тези моми, и играете ролята на този, който гледа напред. За пример: вие искате да се сгодите за няколко хиляди лева и мислите по кой начин да го направите. По обикновения начин – женените да изпратят сватове, да ви препоръчат пред домашните на момата, че вие сте човек, който може да влезе в брачен живот, че ще се обхождате добре, че ще дадете свобода на жена си да ходн при баща си и майка си и да се връща, и няма да я ограничавате. Тогава бащата на парите поглежда и казва: "Види ми се, че сте честен момък, но моите дъщери ще ги върнете навреме" /за парите се отнася/. Пак криво ще ме разберете: "Как може човек да се ожени за пари?" Че как може човек да се ожени за жена си? Вие сте смешни. Твоята жена е направена все от такива малки материални частици. В нея има желязо, злато и пр., всичко има в нея. Жениш се – и ти не знаеш за какво се жениш. За всичко се жениш. Един ден жена ти се изпарява, както се изпарява водата. Изпари се – и я няма. Ти я търсиш, но я няма. Заминала е жена ти. Ще отидеш и ще я заровиш. Тя е оставила на земята само дрехите си. Ако си евангелист, ти ще викнеш пастора да погребе дрехите й -свещените й дрехи. На гроба ще плачеш за дрехите й. Ако е православна, ще викнеш свещеник и пак ще ходиш на гроба й да плачеш. Ще дойде друга философия – ще кажат, че или тя се е освободила съвсем от дрехите си, или не се е още освободила и обикаля около гроба си. Сега да оставим тези въпроси. Вие ще кажете, че не сте от тези, които вярват. Едни вярват, че тя се върти около гроба си, а други вярват, че не се върти. Тя никога не се е въртяла. Тя се е въртяла, но в много широк кръг. Едни казват, че нашата Земя се върти около Слънцето. Но защо? Тя знае защо се върти.
Сега, като ме слушате, вие питате: "Какво е отношението на новото към старото?" Знанието има за цел да освободи по възможност човека от излишни страдания. Това е целта. Ако искате да се освободите, най-първо от това трябва да се освободите. Когато искаш да вярваш в Бога, е същият закон: ще вярваш в Бога, за да можеш да се освободиш от големите несгоди на живота си. Вие питате: "Не може ли другояче?" Не може. Животът си върви по своя път, както всякога си е вървял. Вие трябва да се нагодите, а не животът да се нагажда към вас. Вие трябва да се нагодите към великия живот, който носи нещата.
Представете си, че сте в един модерен параход, свободен гражданин сте и искате да отидете в Америка, а може да сте и арестант. В първия случай ще имате свобода, а във втория няма да имате. Ако отивате сам, ще имате свобода, ако други ви заставят, ще имате ограничения. Понякога вие нямате свобода на движение. Много хора не са освободени в живота си. Значи качили са се на парахода, но ги конвоират. И някой път трябва дълго време да се молите, за да ви пуснат от ограничителните условия, да ви дадат малка почивка. И вие някога питате: "Какво е бъдещето?" Явили са се сега предсказвачи, пророци, които казват след колко години човек може да се освободи от лошите условия на живота. Те обясняват на какво се дължат тези условия, противоречията.
Има една наука астрология, която казва, че когато човек е малко буен, той е марсианец, обича да се гневи – той има много желязо в кръвта си и проявява сила. Или може да се каже за някой, че е венерин тип: има силни чувства. Друг пък може да има влиянието на Меркурий. Откъде са се взели тези работи? Казват, че когато бил създаден човекът, дадено му било откровение, и хората сега разработват даденото чрез това първоначално откровение.Това е дълбока работа – да можеш да виждаш влиянията на Марс, на Меркурий, на Сатурн, на Венера и пр. От старо време са вярвали в седемте планети. Но едва вещите астролози разбират от тази наука. А пък за другите това, да се говори за влиянието на една планета, са празни думи. Казвам: Колко е далеч Марс от Земята? /"На 55 милиона километра най-малко."/ Едно тяло, което се намира на 55 милиона километра от Земята, да упражнява влияние върху хората?! Как ще си представите това?
Можем да го разберем по закона на аналогията. Представете си, че краката ви могат да ви влияят. Как? Ако краката ти са здрави, те ще те носят. Но един ден малкият пръст на твоя крак заболее и веднага този крак започва да ти влияе: твоето състояние се изменя, ти постоянно обръщаш внимание на пръста на крака си. Той ти заповядва да не ходиш. И да искаш да ходиш, не можеш. Това е влиянието на пръста ти. Можеш да отмахнеш това влияние. Как? Като го излекуваш – но ако знаеш как да го излекуваш. И тогава ще имаш свобода да ходиш. Или някой ухото го заболи. Щом те заболи ухото, ти не можеш да слушаш и когато говорят, ще имаш съвсем друго разположение. Могат да ти говорят много сладки думи, но болката е остра и ти мислиш само за нея. Ще гледаш да оздравееш. Някой път има и по-дълбоки вътрешни причини за неразположението. Някой път си неразположен и не знаеш защо. Има две места, в които се съсредоточават болестите. Едното е в мозъчната нервна система, а другото е в симпатичната нервна система. Мъчно ти е, неразположен си и не знаеш къде е мястото на неразположението ти: то не е нито в главата, нито в ръцете и пр. Тогава мислиш, че то е навсякъде. Не е навсякъде. То е както виното – като го пие човек, то отива навсякъде, цялото тяло се опива. Виното е влязло в корема ти и оттам се разпространява по симпатичната и мозъчната нервни системи. И всички клетки, целият човек се опиянява, не знае накъде отива, изгубва посоката на своето движение.
Някога вие имате такова едно състояние, че нямате нищо определено. Всички ваши възгледи за живота изчезват. Животът ви се обезсмисля. И всичкото ваше верую се обезсмисля. Аз съм виждал такива вярващи, които са идвали при мене на Изгрева. Един от тях казва: "Всичко е празна работа, няма никаква реалност." Къде отиде неговото верую? Всичко било празна работа! Казвам: Стига да беше празна, ти нямаше да страдаш. Но е много пълна работа. Ти страдаш не от празни работи, защото празните работи леко се носят, но пълните мъчно се носят. Щом вземеш вино, мъчно се носи. Тежко е това вино, червеното. Влезе ти в ума, че ти трябва заплата с 1000 лева повече; имаш 3000 лева, но искаш да имаш 4000. Някои имат и по 20 000 лева на ден, а някои и по 1000 000. Това, което го няма, то те безпокои. Може ли да те безпокои, като го няма? Някой казва: "Не му мисли!" Не, умният човек, мъдрецът, като му трябват пари, той не иска много.
Вие искате да имате – както в съвременната техника, в съвременната математика, в съвременната музика, неща, механически направени, и мислите, че така ще имате по-ясна представа. Аз виждам тук – една сестра ми показва как й диктуват от невидимия свят. Тя не разбира нищо от музика, но написала нещо хубаво. Написала ноти, но не както обикновено пишат нотите, а им турила други опашки. Нищо не разбира от музика, а написала музикални работи – малки музикални пасажи. Има ли смисъл това? Гледам, ключът турен на място. Интересно е как ги е написала. Тя е за бъдещата музика. Не искам всички да започнете да пеете по същия начин. За изяснение на неразбраните работи ще ви кажа следното. Тя е поставила в една междина по няколко ноти. Знаем, че обикновено под първата линия на петолинието се пише тона ре, на първа линия – ми, в първата междина – фа и т.н. Но тя не ги е наредила така.
При нея междините са по-широки и в тях е поставила по няколко ноти. В празното пространство на една от широките междини тя е турила нотите, наредени по една крива линия нагоре. Аз ще ги преведа. В първата междина е турила три ноти фа, но на разни височини. Значи тонът фа може да бъде понижен и повишен. Така тя е поставила в първото междулиние три ноти фа, но идеята е на този, който й е диктувал. В обикновената музикална система те ще бъдат само фа, а тук аз виждам, че едното фа е понижено, другото е обикновено, а третото е повишено. Едното е близо до първата линия, но не е на нея, второто е по-нагоре, посредата, а третото е още по-нагоре. Как ще свирите тези три фа? Едното е бемол, второто е обикновено, а третото е диез. Могат да се свирят. Ще кажете: "Какво искат да кажат с това духовете?" Духовете искат да кажат, че много работи не знаем. Аз казвам на сестрата: Прочети написаното! Тя казва, че не може да го прочете. На тази система могат да се свирят известни мелодии, могат да се преведат. Често в обикновения живот вие туряте нещата някъде, но не можете да ги изпълните. Някои ваши чувства трябва да ги понижите, други трябва да повишите; някои трябва да ги вземете по обикновен начин. Някой път едно фа от обикновената музика, на същата височина, на някое място ще го вземете понижено, а на друго място повишено. "Не може ли да се свири без повишение и без понижение?" Може. Но онзи, който се занимава с естествената музика, той най-първо трябва да се научи да свири фа-то както си е в естествено положение. Какво ще стане, ако някой тури не само един бемол на фа, но два бемола? Това е вече тонът ми в обикновената музика. А според тази музика не е ми. Два пъти ще го понижиш, а може и три пъти. Какво тънко различие! Това става, това е една отвлечена музика. Тази музика е в чувствата. Едно тънко чувство може да се понижи три пъти, а може и да се повиши три пъти. Има музика и в чувствата. В обикновената музика те не могат да се представят, няма такъв инструмент.
Сега, аз ви говоря за неща, които стават във вас. Вие казвате, че това са отвлечени работи. Те не са отвлечени, но са незнайни. Всеки ден вие се занимавате с любовни работи. Като се влюбите, пеете. Вие пеете една любовна песен, която понижавате или повишавате. Трябва да знаете как да нагодите любовната си песен. Ако можете да направите някое хубаво парче, ще можете да го свирите добре на онзи, който се е влюбил във вас. На онзи, който не се е влюбил във вас, не можете да му свирите добре – парчето ви не е музикално, не е хубаво, той не го харесва.
Външно вие се обличате, туряте си китка; щом видя китката, аз мога да ви кажа какво искате да кажете в музикално отношение. Туряте нови обуща – трябва да знаете какво означават обущата. Туряте си шапка на главата – вълнена, копринена или кожена - трябва да знаете какво означава новата ви шапка. Най-първо се обличате, после туряте шапката си. Всичко това представлява външно понижение и повишение. После дойде у вас желанието да не обръщате внимание, искате да се покажете семпло облечени и да свирите вътрешно. Щом обръщате внимание на вътрешния живот, вие вече не придавате такова значение на външната музика, казвате: "С външна премяна само не става." За пример: някой певец пее много силно, иска да го чуят всички; после пее хубаво, за да даде израз. За да пееш хубаво, кръгът, пред който пееш, трябва да бъде много малък. Мъчно е човек да пее на много хора. Като имаш един-двама насреща си, много хубаво се пее, ако са много, мъчно се пее.
Това, което ви казвам, не обяснява нещата. Това са мисли, които заплитат ума. Как е възможно да преведеш на музикален език значението на една шапка? Някакъв тон тя не може да означава. Но за да туриш шапката си, ти си имал дълго време определена мисъл. Ти имаш определени мисли и чувствания - искаш да имаш една червена шапка на главата си, едно червено или синьо, или жълто цвете. Старите сестри пък се обличат с черни дрехи. Защо? Старата обича черното, понеже се срамува вече от това, което е правила в живота си. По този начин иска другите да не видят това, което е правила. Онези, които са се облекли в черно, искат всичко да бъде в тъмно, никой да не вижда. А младият е със светли дрехи – иска всички да видят, че е добре облечен. Онзи с черните дрехи минава за скромен, но той се крие от хората, у него е дошъл и действа страхът, а пък онзи, който се е облякъл добре и е взел бастон в ръка, той ходи навсякъде, у него има тщеславие, иска да каже: "Хе, отде ида аз! Знаете ли? Аз ида от Слънчевата система, от Слънцето!" А след като поживее десетина-двайсет години и загази в живота, забравя, че е дошъл от Слънцето.
Реалистът ще каже: "Говорете нещо реално за света." Реално в света е като ядеш, като не ядеш – това не е реално. Реалност е яденето, а нереалност е гладуването. Казвате: "Говорете ни за реалното." Яж – нищо повече. Всеки ден ядеш по три пъти – това е реално. Гладуваш – това е нереално. Казвам: Това, нереалното, те мъчи. Защо ще се мъчиш, че не си ял? Никой не може да отговори на въпроса защо се мъчиш като не ядеш. Понеже, като ядеш, ти отвътре се освобождаваш, а отвън се натоварваш. А пък като не ядеш, отвън се освобождаваш, а отвътре се натоварваш. Следователно ние предпочитаме да бъдем натоварени отвън, отколкото да бъдем натоварени отвътре. Що е глад? Натоварен си отвътре. Що е ядене? Натоварен си отвън. Това знаели ли сте го досега? За предпочитане е да си натоварен отвън, отколкото отвътре. Едното наричаме нереално положение – вътрешното натоварване, а другото считаме за реално положение – външното натоварване. Казваш: "Натоварете ме външно, понеже ми дотегна гладуването."
Всяка една идея може да бъде вътрешна и външна. Ако за една идея се радваш, това чувство е външно. Ако си недоволен от живота, това чувство е вътрешно. То не може да намери свой израз. И всичките ви смущения са от това, че вие сте натоварени отвътре. Ние трябва да се освободим първо от вътрешния товар. Говорят за свободата. Свободата седи в това, да се освободим от всички вътрешни товари, които имаме. Това е целта. Хиляди години ще минат, докато се освободим. Има хора, които са се освободили. Трябва да знаеш как да се освободиш отвътре, то е изкуство! Това е целта. Не можеш да се освободиш, да бъдеш свободен едновременно отвън и отвътре. Да пренесеш товара си отвътре навън – това е реалното. Понеже вън, в реалния живот, вие имате по-голяма възможност да изучавате нещата, предметно да ги изучавате.
Сега, онези, които могат малко да надзърнат навън, в реалното, ще разберат малко, ще имат познания. А някои ще се спънат от мисълта, дали ще възприемат и ще кажат: "Съвсем се оплетохме." Това е отвътре. Някой път вие сте натоварени, искате да бъдете свободни. Конят го е натоварил някой човек; ако имате тежки чувства, това показва, че някой ви е натоварил, както вие сте натоварили коня. Тогава ще се заемете да научите езика на този, който ви е натоварил. Ще му кажете: "Пуснете ме, махнете този товар! Готов съм да ви служа." Ако искаш да се освободиш съвсем, не можеш, но можеш поне малко да се поосвободиш. Господ може да те разтовари, Той знае доколко ти можеш да носиш, и ако знаеш как да говориш на този, който те е натоварил, от тежкия товар, който носиш, Той ще снеме нещо. Всичко няма да снеме, но някога ще снеме част от товара ти, а друг път може да тури още повече. Тогава какво ще правиш? Това е за разяснение.
Някога мислите, че като се помолите на Господа, Той ще направи всичко заради вас. Бъдете последователни тогава. Здравият мисли, че като се помоли, всичко ще стане; той казва: "Като се помоля, Бог ме слуша." Молиш се, молиш се, но като ти излезе една малка пъпка на пръста на крака, тичаш при лекаря. Защо не се молиш на Господа да я премахне? Реалистите ще кажат: "Ако за всичко тичаш при Бога, лекарите ще умрат гладни." Защо си болен? За да дадеш данта си на лекаря. Защо си невежа? За да дадеш данта си на учителя, който ще те учи. Това са начини за разсъждение. Трябва да се преведат, за да станат ясни. Лекарят някой път може да те освободи, но някой път освен че няма да те освободи, ще те натовари още повече и болката ти ще се усили.
Аз ви навеждам на мисълта за света на фините чувства. Мен не ме интересуват обикновените неща в живота. Какво ще ме интересува живота на един заек или живота на един вълк? Какво ще ме интересува живота на една мечка, която е затворена в клетка? Какво ще проникне в ума й? И мечката е като човека, по аналогия да мислим. Ако ме затворят мене, какво ще мисля? Тази мечка, която е била свободна, се усеща сега ограничена, не е свободна да ходи дето иска. И обикаля в клетката си. Някой път тя иска да раздруса някоя от пръчките, за да види дали може да ги премахне. Не може. И най-после се примирява. Но този живот й е неестествен. Онези, които ни учат, казват да се примирим. Но примирението още не е разрешение на живота. Да се примириш, това е временно разрешение.
Но в живота съществува едно разрешение. Целият свят е менажерия сега, ние сме в една менажерия. И дяволът е директор на тази менажерия. Всички хора, които са дошли тук, са все чешити вътре в тази менажерия. На големите чешити клетките са по-големи, а на малките по-малки. Той ги е ограничил. Той ги храни както си иска и много-много не им дава. Едно време те са живели както са искали, а сега той ги учи на дисциплина, на ред и порядък. До известно време ще им донася храна. Вие ще кажете: "Такъв ли е животът?" Не е менажерия животът, но наподобява. Ограничени сме, има едно вътрешно ограничение. Вървиш и си изгубил всякакво понятие за живота; облечен си хубаво, но усещаш едно унижение в себе си. Отде произтича това унижение? Някой път се понадигнеш и мислиш, че всичко можеш да направиш, а понякога мислиш, че нищо не можеш да направиш. Отде е дошло това състояние? Ти мислиш, че не може да стане всичко, каквото искаш. Да, станали са някои неща, понеже си бил в хармония с теченията на умните хора. В такива случаи вие мислите, че всичко можете да направите; някога сте в течението на глупавите хора и мислите, че нищо не можете да направите. Някога трябва да видите какво наистина можете да направите. Човек трябва съвсем да се прероди, но прераждането е закон за знание. Музикантът, за да се прояви, трябва да има отличен инструмент и най-добрите учители. Някой път казвате: "Да умрем, че да се освободим." Как ще се освободите, и вие не знаете. Аз ви ублажавам понякога за вашата вяра, гениални сте във вярата си. Аз желая да имам вашата вяра! Детето вярва, че каквото бащата и майката кажат, ще бъде. Най-първо вярва на баща си сто на сто, после, като не изпълни бащата това, което е казал, намалява се вярата на детето, докато стигне да му вярва десет на сто – и повече то не вярва на баща си. Не обещавайте това, което не можете да извършите. И на себе си обещавайте само неща, които можете да направите. И не мислете, че вие можете с вашите молитви да заставите онова Същество, Което е направило света, да постъпи другояче. Бог е неизменяем. Като ви говоря по този начин, можете да си кажете: "Тогава да не се молим!" Ако се молиш, ще те послушат, ако не се молиш, няма да те послушат. Господ ще иска преди всичко да знае дали молитвата ти има някакво основание. Ти искаш хляб, но Господ казва на комисията, която разглежда въпроса за хляба: "Вижте дали тази молитва има основание и ако има основание, дайте му." Комисията казва: "Преди четири-пет часа е ял, но дайте му." След това други прошения се разглеждат. Експедитивна работа има там. Ти си млад, искаш да се жениш -даваш си прошението; Господ казва на комисията: "Я вижте дали трябва да се ожени, или не, да я вземе ли, или да не я вземе." Разглежда се и второ прошение – някой иска да се ожени втори път. Защото хората се женят много пъти. Вие минавате за еднобрачни, а сте многобрачни. Как ще ме разберете? Щом си ял веднъж, ти си еднобрачен. Щом си ял два пъти, ти си двубрачен. После – трибрачен, четирибрачен и т.н. Всяко ядене е един брак – свързал си се. Значи бракът спада към временните неща. В брака човек не може да бъде свободен. Там е място на ограничения и на работа. Щом влезеш в това място, не търси своята свобода. Там има учение. Един ден ще търсиш случай да се освободиш от брака, но като се народят десетина деца, ще мислиш за тях, да ги възпитаваш. Всяко едно дете ще ти коства около 400-500 000 лева. Да кажем, че един богат баща има три деца: ако едното коства 500 000 лева, трябват му един и половина милиона лева! Отде ще ги изкара? Вие трябва да знаете, като сте тук, на Земята, колко милиарда лева коства издръжката ви на вашия Баща, на Онзи, Който ви е пратил на Земята. Вие никак не мислите за това. Някой път трябва да направим математически изчисления, да видите колко струва вашата издръжка. Някога казваш: "Защо съм дошъл тук?" Там си одрал орталъка, да дойдеш тук да се учиш, а сега казваш: "Защо съм дошъл?" Да се учиш – нищо повече! И според каквото е учението ти – толкова средства ти изпращат.
Някои от вас имате установени възгледи. С установени възгледи в света нищо не се постига. Какво наричам аз установени възгледи? Хората нямат установени възгледи. Не ги търсете, никъде няма да ги намерите.
Само в Бога има установени възгледи. Аз вярвам в установените възгледи на Бога. Ще приспособим своите възгледи да бъдат подобни на Божиите възгледи. И доколкото аз приспособя своите възгледи към Божиите, моят живот ще се подобри. И доколкото аз не приспособявам своите възгледи към Божиите, ще се явят всички противоречия. И Писанието казва: "Да изпълним волята Божия на Земята." Това е един възглед на Бога. Затова Бог е направил света. Той иска всяко едно същество да изпълни онзи ред и порядък, който Той е направил. И Той не извинява никого. Той прощава, но не мислете, че можете да измените Неговия порядък. Все едно, ще се научиш един ден да постъпваш така, както Той постъпва. Има един неизменим порядък. Това учим ние. Ние не виждаме, че сме в едно вътрешно стълкновение с Божествения порядък. Противоречия имаме и казваме, че този или онзи е причина на нашите нещастия. А този човек е само един повод, той иде само да ни покаже, че сме се отклонили от Божия порядък. Ако някой човек ти причинява радост, това е само един повод, който показва кога си бил в съгласие с Божията воля. Онези хора, които ви причиняват радост, те показват, че в Божественото е спокойствието.
Искам да ви покажа сега един метод. Не че нямате метод, имате. Но да допуснем сега, че имате син и разбойници са го хванали, като мислят, че сте богат. Те искат от вас голям откуп -20-30 000 лева, но вие няма отде да ги вземете. Ако имате приятели, те ще ви дадат пари и ще откупите сина си. Това е по обикновения начин. Но допуснете, че никой не ви дава нито пет пари. Хрумва ви да намерите главатаря на разбойниците и да му кажете, че сте беден. И този човек, като ви погледне, без никакъв откуп пуща сина ви. При първия начин трябва да се молите на ваши приятели да ви дадат пари, за да задоволите желанието на разбойниците; при втория начин отивате при главатаря и като види, че сте беден човек, той пуща сина ви. Кой начин е по-умен? Къде седи разликата? Кога вярата е по-силна? Във втория случай. Вие сте дошли сега до второто положение: трябва да отидете при главатаря на разбойниците и с него да се справите, а не с обикновените разбойници. Най-първо трябва да престане страха у вас. Защото ако се боите, вие ще си кажете: "Разбойниците могат да хванат и мене, и за мене да искат откуп. Те са жестоки." Вие трябва първо, заради любовта, която имате към вашия син, съвършено да се престрашите. И да можете да образувате чувство на любов към главатаря. И той може би ще почувства, че никога не е срещал такъв човек. Като ви види, ще му стане приятно, че сте му дошли на гости. Да изясня този пример. Вие искате да знаете според съвременната карма защо разбойниците хванаха вашия син, защо вие се принудихте да отидете при главатаря и защо другите хора не ви дадоха пари. Как ще обясните това? Как мислите? Кажете вашето мнение. Ще кажете: "Пари им трябваха на разбойниците." Може да се обясни така. Това е едно рандеву, което трябваше да направи една остаряла мома, която не се е оженила. Как ще го разберете? Този разбойник, при когото отива момата, е един момък, който в миналото се е влюбил в нея, а тя не е отишла на рандеву с него. Тя го излъгала. Но сега, като главатар на разбойниците, той прави рандеву с нея, като хваща сина й. Като дойде тя при него, той иска тя да изпълни своето обещание. Тя е обещала някога, в миналото, да се срещне с него, но не се срещнала и сега ще му се помоли да освободи сина й. Нему ще му стане приятно, ще й каже: "Доказах ти, че не ти мисля зло. В мене има благородно чувство. Ти криво ме разбра." Турците казват в такъв случай: "От мене да мине." Изпълнявайте вашите обещания, за да не се намерите в противоречие и да стане нужда да отивате при главатаря на разбойниците, които са хванали сина ви. Вие трябва да давате разумно тълкувание на нещата, което да е съгласно горе-долу с реалността; защото главорез, за когото казват, че е много жесток, ви приема много добре и пуска сина ви – как ще си обясните това? Ще кажете, че Господ му е казал така. Това са особени положения. Има една връзка от миналото. Господ ви казва: "Пази обещанията си!" Каквото обещаваш, не се колебай да го изпълниш. Казваш: "Как да го изпълня?" Първото обещание, което си дал, никога не го изменяй. Не второто обещание, аз говоря сега за първото обещание. Всяко обещание в света е Божествено задължение. Никога не се отказвай от задължението си, иначе всякога в живота си ще се намериш в трудно положение. И всички трудности в живота се дължат все на неизпълнение на първите задължения. И те са много. Онези задължения, които сте дали към Бога, изпълнете ги! Всяко едно задължение не е към хората, но към Бога.
Ти си се влюбил. Не е въпрос във влюбването, но задължението си към Бога трябва да изпълниш. Никой не те кара да се жениш. Щом си се влюбил, изпълни задълженията си към Бога. Любовта не подразбира женитба. Това са второстепенни неща. Понеже не си изпълнил първото задължение, идва женитбата. Ето какво е женитбата. Пак криво ще ме разберете. Като обяснява човек реалността на нещата, изпада в заблуждения. Понеже не си изпълнил първото си задължение, идват страдания и те турят в затвора. Това значи женене. Аз често виждам как дрънкат веригите. Щом не си изпълнил своето първо задължение, ти ще се ожениш – нищо повече. А пък щом си го изпълнил, ти си свободен от женитбата.
Има свободни отношения. Най-красивите отношения са свободните отношения. Те са Божествени отношения. Първото задължение, първото обещание, което си дал – изпълни го! Това, което е дал Бог и се ражда в душата ти – бъди верен на него! То е Божественото. То е отношение към Бога. Защото и любовта е едно отношение към Бога. И ако ти правилно изпълняваш своите отношения към Бога, ще изпълниш правилно отношенията си и към всички хора. Ако не изпълниш правилно своите задължения към Бога, ти не можеш да изпълниш задълженията си и към другите хора. Ако отношенията между бащата и майката не са правилни, те не могат да родят дете талантливо или гениално. Следователно отношенията между бащата и майката ще определят дали това дете ще бъде любимо, или не. Детето е един резултат. То е резултат на любовта, която имат бащата и майката към Бога. Когато двама души имат правилна, Божествена любов, тогава се ражда талантливо, гениално дете. Гениалното дете показва правилното отношение, което хората са имали към Бога. За да се роди нещо във вас сега, и вие трябва да имате правилни отношения към Бога. Аз гледам по-дълбоко. Не е до външното раждане. За да се роди нещо дълбоко в твоята душа, отношението на твоята душа към Бога и отношението на твоя дух към Бога трябва да бъдат правилни. Тогава резултатът в твоя ум – това е синът. Любовта, която имат душата и духът ти към Бога, или отношението им към Бога, ще даде в резултат твоя ум и тогава ще имаш отличен ум – да мислиш, да разрешаваш всички мъчнотии в света. Така седи окултната или духовната философия, която разрешава големите проблеми в света. Ако така не разбирате нещата, никак не можете да ги разберете. Ти казваш: "Аз обичам мъжа си." Твоят дух трябва да има правилни отношения към Бога. Някои от вас, които не ме разбирате, нека затворят книгите. Някои от вас няма какво да се занимавате. Задължението, обещанието на твоята душа и дух към Бога, което си дал, трябва да го изпълниш. Тогава и твоят ум ще има правилни отношения към теб.
Сега донякъде се уясни въпросът. Остава необяснено приложението. Приложението е вече упражнение. Искаш да станеш певец, да имаш отношение към всички ноти – трябва да ги знаеш. Вземете тона до. Този тон мъчно се взима в обикновената гама. Но вземете сол, той се взима лесно. Вземете долно сол. /Учителят пее тона сол./ От сол вече можете да вземете до. На цигулка го вземете. От този тон, който можете да вземете най-вярно, от него можете да вземете последователно и другите тонове. Музиката, така както е, тя е нещо външно. Но музиката на Земята е резултат на човешките мисли и на човешките чувства. И когато се хармонизират мислите и чувствата, ние ще имаме най-хубавата музика. Човек, който не може да пее, той не е хармонизирал мислите и чувствата си. Човек, който не може да пее, той е лишен от възможности. А онези, които могат хубаво да пеят, те имат възможности, макар че не са още в съвършенство. Светията, за пример, е отличен певец. Какви ли не мантри, песни пее той! Започнете от вътрешния живот. Защото другото е резултат. Всички не могат да бъдат музиканти. Защото музиката е резултат на човешките мисли и чувства. Във вас, във вашия ум и сърце трябва да стане цял преврат, за да станете музикални. Всички не сте еднакво музикални. Музикалността е един дълъг процес. За в бъдеще ще се приготвите, но това бъдеще е различно: може би днес, а може би в утрешния ден или по-нататък. Това е един процес, не може изведнъж. Човек може да пее обикновено, но за да бъде музиката като магия, да може да си служи с нея, изисква се работа.
Минаваш през гората. Страх те е от животни. Какво трябва да направиш? Ще им запееш. Животните разбират много добре от музика. Има известни песни за вълците – като ги запееш, вълкът не те напада. Има известни песни за змиите – като ги запееш, змия не те хапе. Индусите са ги научили. Като им запееш, можеш да събереш змиите, а можеш и да ги разпръснеш, от тебе зависи. Змията е много музикална. Благодарение на тази музикалност тя има една възможност. Така, както е сплескана главата й, тя е много жестока, но е музикална и музикалността ще я спаси в бъдеще. И у вълка има нещо музикално, но това е една вътрешна възможност, която човек може да предаде отвън чрез своята мисъл и чувства. И болестите се лекуват с музика, и те си имат музика. Трябва да ви направя опит в това отношение, но опитът струва скъпо. Има болести, които, ако знаеш как да им пееш, минават, ако не знаеш да им пееш, не минават. Музиката може да се приложи за лекуване. Всички сте имали коремоболие. Как ще му пееш? Аз слушах един свещеник как пееше на своето коремоболие. Той беше един от най-добрите певци, които някога съм слушал. На всеки два-три месеца го хващат много силни болки в корема. /Учителят подражава на движенията при силни коремни болки./ Попът вика: "Вай-вай-вай!" После се завърти на друга страна: "Нека се научи този поп добре! Този дявол го знам. Аз съм го научил вече, от 20 години го зная. Щом кръшна някъде, той веднага ме стисне." Пее той, лее, голям певец е. По църковната музика: Па-ву-га-ди – па-па-ву – га-ди-ке, зо-ни-па. Пее попът: "Олеле, олеле, олеле." На този свещеник казвам: Много сложна е твоята музика, но ще се мъча да я науча и аз малко. След като си попееш, ще ти мине. Ол-ли. Ол-оле. Турците казват: Олур/стани/. Ол. Ол на английски означава всичко. Значи, ако знаеш да пееш, ще имаме ол, ако не знаеш да пееш, имаме вол.
Представете си, какво велико търпение има Бог! Той търпи всичко онова, което става в Него. Търпението на Бога седи в това, че всичко става в Него. Какво грамадно търпение има Той! Всички противоречия, приятни и неприятни, които стават, всичко това Той трябва да го превърне. Там седи Неговата Мъдрост. И всичко става в Него! Вие съжалявате, че някои работи са станали. Че колко работи са станали в Господа, и Той ги търпи! Казвам: Както Той ги търпи, така и вие ще ги търпите. И ще търсите разумното разрешение на нещата. Там е философията. Много работи са непоносими, но трябва да се търпят. Не безразборно, като в олъ!, но трябва да се учи, да се намери изходния път. Всяко нещо си има свой път.
Кои са важните мисли в тази лекция? Какво разбрахте сега? Първата мисъл каква беше? С какво започнахме? /"За превръщането на желязото в злато."/ Този въпрос е труден. Кой беше вторият въпрос? /"За яденето и неяденето, за чувствата и мислите."/ Някой ще каже: "Да се научи човек да яде – това е цяло изкуство!" Третото? /"Обещанието, което дадохме на Бога, да го изпълним."/
/Учителят пее по няколко начина следните думи: "Може ли болен Стоян здрав да стане?"/ Може. Класически как ще го пеете? Стоян отначало беше здрав и после стана болен. Всичкото изкуство е, че той се е помъчил да стане болен. Понеже е направил най-мъчното, сега от болестта ще се върне в своето естествено положение. Да стане болен е по-мъчно, отколкото да стане здрав. Ако ти си съумял да заболееш, ще съумееш и да станеш здрав. Следователно всеки човек, който се е разболявал, може да оздравява. Всеки човек, който осиромашава, може да забогатява. Всеки човек, който оглупява, може да поумнява. И всеки, който греши, може да стане праведен. Вие не се спирате на това. Защо човек трябва да греши? Грешенето е един по-нисш живот. Трябва да минеш по пътя на злото. То е един нисш живот, който сега се диференцира и минава в друг. В какво седи разликата между доброто и злото? Ще ви дам две нейни черти. Най-първо злото се привлича при тебе и после, като вземе нещо, се връща в менажерията. Например един вълк се интересува от овцете; той ще влезе в кошарата и щом вземе овцата, заминава си. А доброто се приближава, за да даде нещо. Значи доброто се приближава, за да остави нещо при тебе, а злото иде, за да вземе нещо. Това, което дава, е добро, а това, което отнема, е зло. Доброто излиза отвътре навън и се връща вътре, а злото иде отвън и се връща навън. Това са прости процеси. Всяко нещо, което се връща към тебе, е добро; всяко нещо, което заминава от тебе, е зло, на него не възлагай нищо. Онова, което губиш, то не е реално, а онова, което не губиш, което се връща при тебе, то е доброто, то е реалното. Това е окултна философия. Разчитай само на онези мисли и желания, които излизат и се връщат при тебе.
Сега, в музиката – можете ли да вземете до от четвърта октава? Как ще го вземете? И до от трета октава не можете да вземете. При втора октава мнозина можете да го вземете. А до от първа октава можете да вземете почти всички. В две октави колко тона до има? /"Три."/ В три октави има четири тона до. В четири октави има пет тона до. Под думата до аз разбирам един тон да се вземе правилно. В пеенето има големи противоречия. Усещам големи ограничения. Тях мога да премахна само с тона до – като взема тона до, те изчезват. До е силата, чрез която аз мога да премахна всички мъчнотии и противоречия около мен. Това е тонът до. Щом се премахнат те, значи аз взимам този тон вярно. Всякога, когато искам да постигна нещо в света, аз трябва да взема правилно тона сол. Той означава постижение. Не че всичко е постижение, но е начало на постижение. И така, до е за премахване на препятствия, сол е начало на постижения. Ми какво е тогава? Тонът ми е посредата, съединителното между до и сол. Намира се в терца с до и със сол. Между сол и си пак имате терца. Има два вида терци: големи и малки. Ако вземеш ми правилно, всички неща, които в умствения свят се виждат непостижими, ще станат понятни. Чрез ми ти създаваш мислено първата форма, с която можеш да работиш. Ми е основата в умствения свят, за да се създаде първата форма, с която можеш да си послужиш. Ако мислиш правилно, ти можеш да вземеш правилно тона ми. Трептенията на ми се различават. И трептенията на сол се различават. В сол, за да има постижение, трябва да има мекота. А какво трябва да има в ми"! При правилното взимане на тона сол има възможност един цвят да цъфне. Цветът е сол. Но отвън трябва да има най-благоприятна атмосфера за цвета: въздух, светлина и пр. Ако външните условия не са благоприятни, той не може да цъфне. Меки трябва да бъдат външните условия. А при ми не отвън, но отвътре трябва да бъдат условията меки. Едно преходно състояние е ми, защото минаваш от външните мъчнотии в света към вътрешните. До представлява разрешението на мъчнотиите, които се намират на физическото поле. Сол представлява мъчнотиите в духовния свят, а ми представлява вътрешните противоречия, мъчнотиите в умствения свят.
Вие произнасяте думата любов. Започнете да мислите без никакъв обект. Без никакъв обект произнасяйте думата любов. Как бихте разбрали любовта на физическото поле? Как бихте я изпели на физическото поле? Как ще я изпеете в духовния свят? А в умствения свят как ще изпеете думата любов'! Що е любов?
Любов е това, което носи светлина и свобода. Що е светлина? Светлина е това, което носи живот и свобода. Що е свобода? Свобода е това, което носи живот и светлина. Имате тогава три понятия за любовта. Любовта непременно трябва да носи светлина и свобода. Такава любов, която не носи светлина и свобода, то не е любов, а нещо временно. Ако така се разбира любовта, тя е една алхимическа сила, с нея всичко можеш да превръщаш. Щом имате светлина, всичко можете да направите. Щом имате свобода, всичко можете да направите. Щом ги нямате, вие сте ограничени. Щом имате любовта, вие ще разбирате законите на Божествения свят. Щом имате любовта, вие ще разберете законите и на духовния свят. А щом разберете законите на Божествения и на духовния свят, с тези закони вие всичко ще можете да направите. Това са методи.
При сегашното разбиране вие всички се намирате или в положението на сухото дърво, или в положението на желязото. За пример: едно сухо дърво може да го е страх от огъня, но едно желязо може ли да го е сграх от огъня? Какво ще стане с желязото като го турят в огъня? Ще се нагорещи. Сухите дървета трябва да се плашат от огъня. Хората се плашат от любовта. Онези, които са сухи дървета, се плашат от огъня. Онези, които са от желязо, ще кажат на огъня: "Ще светнем ние в тебе." Всякога този огън може да превърне сухото дърво в пепел, но пък пепелта е най-хубавата тор. Любовта може да стопи и желязото. Това е пречистване на желязото. Онази топлина, която любовта образува в човека, не трябва да ви плаши. Тя ще изгори сухите дървета, а железните работи ще стопи. И всичко ще тури в ред и порядък.
Тогава има всичко три положения: живот, светлина, свобода. Що е любов? Това, което носи светлина и свобода. До сега вие как сте разбирали любовта? /"Да се освободим!"/ Ако носиш светлина на хората и свобода навсякъде, ти обичаш. Щом не носиш светлина и свобода, ти не обичаш.
Едно от правилата: Искате да бъдете обичани, искате и да ви обичат. Никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода. Аз съм пребродил света и между ангелите, и дето и да е: никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода. И при лошите духове да отидете, ако носите светлина и свобода, и те ще ви обичат. Понеже това е потребно за живота. И при добрите духове като отидете, ако нямате светлина и свобода, те затварят вратите си, макар че външно няма да покажат това. Щом не носиш светлина и свобода в себе си, ще намериш всички врати затворени: дето и да похлопаш - ни глас, ни услишание.
Така щото, не си правете илюзии, че в живота можете да успеете без любов. Не може. Само в онази любов, която носи светлина и свобода, в нея има всички постижения. И тук, на Земята, и дето и да е – тя носи постижения. Това дръжте в себе си като закон!
"Божият дух носи всичките блага на живота." /три пъти/
Всички онези, които усещат, че са много натоварени, да ми кажат – да ги разтоварим малко. Защото не искам да останат натоварени.
19-а лекция на Общия окултен клас, изнесена от Учителя на 29 януари 1936 г., сряда, София, Изгрев
Следват гимнастически упражнения.