Младежки окултен клас - ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА (1932-1933)
КНИГА: Съразмерност в природата
Три вида процеси
Размишление
Изкуство е да прилагаш това, което знаеш. Съществуват три вида движения, те трябва да се различават. Едното движение е физическо, външно; другото движение е органическо, а третото – психическо. Те могат да се представят във вид на концентрични кръгове. Вътрешният кръг представя психически процес. Вторият кръг представя органически процес, а третият – механически. Ще кажете, че съвременната наука не разглежда така процесите. Не се смущавайте от това. Много неща, за които науката говори, са верни, но много от тях ще се изменят. След десетки, стотици, хиляди години, науката ще претърпи големи изменения и много празнини ще се запълнят. Като се говори за истината, казват, че тя трябва да се обясни по окултен начин. По който начин да се обяснява, истината си остава необяснена. Тя не може да се обясни нито по обикновен, нито по религиозен, нито по окултен начин. Когато се обясняват процесите по механически начин, трябва да се знае, че е механически. Дали ще се обясняват по органически или по психически начин, и това трябва да ви бъде ясно. Резултатите от трите процеса са различни. Механическият процес е свързан с органическия, а органическият – с психическия. Значи те са тясно свързани помежду си. Невъзможно е един механически или външен процес да не е свързан с другите два процеса. Следователно всяко външно движение, извършено по какъвто и да е начин, е свързано с двата вътрешни процеса – с органическия и психическия. В механическия процес влизат външните движения, а в органическия и психическия процеси влизат чувствата и мислите.
И тъй, каквато мисъл и да проникне във вашия ум, тя непременно ще произведе известен резултат в органическия и психическия свят, а оттам – и в механическия. Значи от това, което човек мисли, чувства и върши, непременно ще има резултат в неговия вътрешен живот. Под „вътрешен живот“ разбираме проява на трите процеса в човека. Ако музикантът има ясна мисъл за музиката и я чувства правилно, а не може да ѝ даде външен израз, неговата музика ще бъде неразбрана. Трите процеса трябва да се проявяват едновременно, както в музиката, така и във всички области на живота. Как може да се изрази добрият живот, ако липсва един от тези процеси? Направиш едно движение, което изразява твоето неразположение или недоволство. Ти мислиш, че никой не те вижда, но природата държи сметка за всичко; тя хроникира всичко. Тя държи сметка и за най-малкото мръдване на мускулите. Понеже изразходваш известно количество енергия, природата иска да знае къде отива тази енергия и как се използва. Тя иска да знае, за всеки даден момент, какъв процес се извършва – механически, органически или психически. Ще кажете, че не е важно какво движение си направил, как си мръднал устата си. – Не е така. Ако не държиш точна сметка и не следиш движенията си, органическият и психическият свят отдавна щяха да фалират.
Сега не се спирайте на въпроса, защо светът е създаден така. Който си задава този въпрос, той се поставя в положението на човек, който се мисли по-умен от разумната природа – Творецът на цялата вселена. Някои учени, като изучават устройството на окото, намират известни дефекти в него. Те казват, че природата би могла да създаде по друг начин окото. Какъв дефект има човешкото око? – Има, наистина, някаква аномалия, но дали е в замисъла на природата, или в ума на тези учени, това е въпрос. Аз мисля, че в ума на тези учени има някакъв дефект, а те го приписват на природата. Днес няма по-съвършен орган от човешкото око. Нека учените, които критикуват природата, се опитат да създадат такъв организъм, в който механическите, органическите и психическите процеси да стават едновременно. На какво се дължи дисхармонията, както в душата, така и в организма на човека? – Тя е последствие на нарушената връзка между трите процеса. Стомахът ти не работи добре. Защо? – Процесите в храносмилателната система не стават добре. Някога черният дроб не работи добре; някога сърцето не работи добре; някога мозъкът се отказва да работи. Казваме, че причината на тези неразположения се дължи на някакви утайки в нервната система. Верен е този извод, но отде са дошли тези утайки? Светът е пълен с утайки: утайки в ума, утайки в сърцето и в целия организъм. Тези утайки и натрупвания са резултат на дисхармонията между трите вида процеси.
Да допуснем, че вие се интересувате от въпроса, колко години може да живее човек на земята. Някой може да живее много време, а друг – по-малко. Как ще определите колко време ще живее един човек на земята? – Има няколко начина за определяне дължината да човешкия живот. Един от простите начини е следният: туриш пръста си отгоре на кожата, натискаш малко. Ако на мястото, дето си натиснал, остане трапчинка, този човек няма да живее дълго. Ако натиснете с пръста си върху кожата на някого и трапчинката бързо изчезне, той ще живее дълго. У него има енергии за живот. В първия случай природата казва на човека да бъде внимателен към живота и да използва разумно неговите енергии. Във втория случай тя му обещава дълъг живот. Правете опити, да видите след колко време се изгубва трапчинката. Ако искате да имате точни опити, може да си служите с часовник: някога трапчинката се заличава след 2–3 секунди или няколко минути, а някога остава през целия ден.
Вътрешният кръг, от трите концентрични, е свързан с мозъчната система. Следният кръг е свързан със симпатичната нервна система, а външният – с мускулната система. Как ще познаете дали мозъчната и симпатичната нервна системи действат правилно? – По болезненото състояние на човека лекарите се произнасят за неправилните функции на тези системи. Според мене лекарите трябва да изучават не само болезнените състояния на човека, но и здравословното му състояние. Щом познават добре здравословното състояние на организма, лесно могат да разберат отклоненията, които стават в него. Ако мисълта на човека не е ясна; ако той гледа на нещата като през мъгла, това показва, че в мозъка му има малка аномалия. Мислиш върху идеята за Бога и след време казваш: „Няма Бог“. Аз пък ще ти задам въпроса: Ти съществуваш ли, или не съществуваш? Да казваш, че Бог не съществува, то е все едно да се съмняваш в своето съществуване. Запитай се: Съществувам ли аз като реалност, или не? Откъде съм дошъл и накъде отивам? – „Зная, че ще умра, нищо повече.“ – Като умреш, къде ще отидеш? – „В черната земя.“ – Какво е черната земя? Ето въпроси, които и досега остават неразрешени. Вие тъпчете черната земя, която е пълна с философи. Тревата, листата, и това са философи, които оставили телата си да ги използват. Какво представя философът вън от своето тело? Де е той? Философът оставя дрехата си на земята, а той сам заминава за безпределното пространство. Той остава даже праха от дрехата си, та като стъпвате на него, да възприемете неговата философска мисъл. Благодарете, че има много философи на земята.
Важен е сега въпросът: Откъде иде човек, и накъде отива? Водната капка в пространството, и тя иде отнякъде. Тя иде от големия океан. – Къде отива? – Пак в големия океан. Като е дошла на земята, спечелила ли е нещо? Като заминава, губи ли нещо? – И като е дошла, не е спечелила, и като заминава, нищо не е загубила. Какво е тогава нейното значение? – С идването и заминаването ѝ става известна обмяна. Работата, която е свършила водната капка, е очебийна. Като си замине, тогава се вижда работата, която тя е свършила. Водните капки в океана се нареждат според работата, която са свършили на земята. Онези, които са свършили по-малко работа, те заемат дъното на океана; онези, които са свършили повече работа, са към средата, а които са свършили най-много работа, стоят на повърхността на океана. Казваш: „Не ни трябва много учене“. – Ти си на дъното на океана. Ако си учен, ще бъдеш на повърхността на океана, ще се ползваш от благата на природата. С други думи казано: Свободата на човека зависи от работата, която той свършва на земята. Работата, която свършваш на физическия, духовния и умствения свят, определя мястото на човека. Всяка мисъл, която влиза във вашия ум, трябва да ви остави нещо. Оставете настрана вашите песимистични мисли и чувства. Песимизмът е неестествен за човешкия живот. Ти носиш тесни обувки и от притеснение ставаш песимист. Много просто: Събуй тесните обувки и ходи няколко часа бос. Дай на човека тесни обувки, и той ще стане песимист. Дай му удобни, меки обувки, и той става оптимист. Напълнете джоба на бедния с пари, и той ще стане оптимист; изпразнете джоба му, и той става песимист. Пълната торба с хляб прави човека оптимист; празната торба го прави песимист. Песимизмът и оптимизмът са отношения. Мнозина отдават погрешките в човешкия живот на Сатурн, като песимист. Всички хора, които имат отрицателните качества на Сатурна, са песимисти. В друго отношение той е философ и критик. Всъщност, Сатурн не е песимист; ако беше такъв, той щеше да се убие. Той има само песимистични настроения, но не е песимист. Песимизмът е болезнено състояние. Когато липсва нещо на човека, той става песимист. Като му дадеш това, което му липсва, той става оптимист. Песимизмът е нощ, а оптимизмът – ден. Ето защо, песимизмът трябва да спи, да забрави всички тъги и скърби. Ако си в умствения свят, трябва да заспиш. Ако си на физическия свят и те заболи ръка, няма да работиш. Това е философия. – „Ама работата ми ще остане назад.“ – Нека остане! С 2–3 дена нищо няма да загубиш, поне ръката ти ще оздравее. И като оздравее ръката ти, ще свършиш повече работа, отколкото с болна ръка. Работи, без да уморяваш и нараняваш ръката си. Щом те нападне песимистично настроение, ти почиваш вече. Песимизмът не разрешава въпросите. Песимистът се страхува, че ще умре гладен. Той си мисли: „Какво ще стане с мене след 20 години?“ И конят, затворен в обора, без храна, казва: „Какво ще стане с мене, ако не ми дадат да си хапна слама?“ – Ще отслабнеш. За да не стане това, ще извикаш слугата си и ще му кажеш да нахрани коня. Има кой да се грижи за коня, няма защо да се смущава той. – „Какво ще стане с нас?“ – Единственото нещо, което може да стане – ще поолекнете малко. Като дойде господарят, той ще се погрижи за вас. Както по теглото на коня се познава, дали се е хранил, или не, така и по теглото на човека се познава колко храна е приел. Някога слугите обичат да лъжат. – Кога лъжат те? – Когато не са изпълнили задълженията си. И човек, като не храни коня си навреме, той лъже. Слугата се оправдава с това, че не знае къде е храната на коня. Това не е причина за оправдание. Ти не си постъпил разумно спрямо себе си. Разумност се иска от всички.
Често младият казва: „Ще се самоубия“. – Защо ще се самоубиеш? Че работите ти не вървят добре. Той минава за смел, решителен, за герой, а иска да се самоубие. Щом не става според желанието му, ще се самоубие. Това не е геройство. Знаете ли какво значи да се самоубиеш? Една крайно упорита жена, недоволна от мъжа си, му казала: „Да знаеш, че ще се удавя!“ – „Смееш ли?“ – „Аз съм свободна; разполагам със себе си, ще се удавя.“ Тя тръгнала към близката река, и той след нея. Като стигнала до реката, тя се обърнала към мъжа си и казала: „Защо мълчиш? Кажи, поне, да не се хвърлям“. Така и вие, намислите да се самоубиете, а се обръщате назад, дано някой ви види и попречи да го направите. Казвате: „Как не се намери някой да каже, че работата ми ще се оправи, та да не се убивам!“ Мъжът трябваше да каже: „Жена, не отивай да се давиш; не мога да живея без тебе!“ А той я оставя свободна, да прави, каквото иска. Защо коларят трябва да остави колата си вън от реката? Той решава да мине край реката, да я обиколи отколкото да влезе вътре.
Съвременната педагогия се нуждае от нов начин на възпитание и самовъзпитание. В природата съществува метод, чрез който човек всякога може да си помогне. Той е изключителен метод. Дали той е изпитан и проверен, не е важно. Той всякога може да се опита. Какъв е методът, няма да кажа, но всеки може да го опита. За тази цел, човек трябва да мине през двете крайности: оптимизъм и песимизъм. От крайната надежда да дойдеш до крайното обезсърчение. Като се намериш в средно състояние, ще опиташ този метод. Какво разбираме под „краен оптимизъм“ и „краен песимизъм“? Искаш да следваш в странство. Един приятел ти обещава да те поддържа. Ти си доволен, щастлив и казваш: „Наредиха се работите ми, ще замина за странство. Сбогом, неблагоприятни условия!“ На ума ти не дохожда мисълта, че може да стане нещо и да ти попречи да заминеш. Последният ден, обаче, приятелят ти фалира, остава без стотинка в джоба. Той казва: „Обещах да те поддържам, но изгубих всичкото си богатство – нищо не ми остана“. Отчаян, обезсърчен, ти решаваш да се убиеш и тръгваш към близката гора. Търсиш здраво дърво, да се обесиш на него. В този момент срещу тебе излиза една мечка. Като я видиш, ти се уплашиш и хукваш да бягаш. От страх, спъваш се и падаш на земата. Мечката се приближава, до тебе, почва да те мирише и се отдалечава. Страхът от мечката измества в тебе желанието да се самоубиеш. Сега Провидението ти иде на помощ. На излизане от гората ти срещаш един професор, който почва да се разговаря с тебе, и между другото те моли за една услуга: „Виждам, че си беден момък, искам да ти помогна да следваш университета, срещу което всяка сутрин ще ми палиш печката“. Кажеш ли ти, че не искаш да се занимаваш с тази работа, и тук пътят ти за следване ще се прекъсне. Знайте, че когато човек дойде до крайния предел на своето отчаяние, помощта ще дойде. Нека утихне сърцето ти, нека се успокои и чакай – помощта иде.
Съществува Промисъл в света. Ще ви дойде помощ оттам, отдето не очаквате. Вярвайте в Божествения Промисъл. Той иде по такъв начин, че вие сами ще се чудите как е станало това. Никой не може да предвиди начина, по който иде помощта. През време на международната война в Съединените щати случило се, една част от участващите войници във войната останали 3–4 дена без хляб. Наложило им се да гладуват. Те дошли до такова отчаяние, че помислили да напуснат фронта. В това време един американец решил да изпрати на войниците на бойното поле 2–3 коли хляб. В момента на най-голямото отчаяние на войниците, хлябът дошъл. Ето как работи Божественият Промисъл! Докато войниците били в отчаяние, в ума на този американец дошла идеята да им достави хляб. Знайте, че когато сте в най-голяма мъчнотия и затруднение, природата е предвидила вашите нужди. Тя ще ви помогне, но не по начин, както вие мислите. Тя е начертала свой план, по който да ви помогне. Вие говорите за растене. Растенето не става, както вие мислите. Наблюдавали ли сте с колко израствате всеки ден? Кой от вас е правил статистика, как е расъл от първата до двадесет и първата си година? Ако първите 10 години не сте могли да правите наблюдения, от 10-та година нататък правили ли сте наблюдения? Знаете ли колко сте пораснали на дължина и на широчина? Нито един от вас не е правил подобни наблюдения, даже и майката не се е занимавала с такива наблюдения. Ако тя би мерила как расте детето, щеше да има ценна статистика за неговия растеж. Интересно е да се види колко израства детето в продължение на 24 часа. Така тя щеше да се домогне до някои вътрешни процеси в развитието на детето. Добре е да наблюдавате деца с кръгли и продълговати лица, да намерите разликата в характерите им. Деца с кръгли лица са при по-добри условия от тези с продълговати лица. Човек с кръгло лице се справя с обезсърчението за няколко минути, а онзи с продълговато лице не се справя лесно. Човек с кръгло лице е предразположен към затлъстяване; той носи излишен товар, който може да пречупи гръбначния му стълб. Такъв човек заболява от подагра. Препоръчва се често изпотяване, за да свали част от товара си.
Дължината на човешкото лице зависи от трите концентрични кръга. Когато дейността и на трите кръга е хармонична, създават се красиви човешки типове. Чертите на лицата им са съвършени. В тях кривите и правите линии са хармонични. За следния път, опитайте се да нарисувате типа на идеалния човек, както вие го схващате. Не е важно как го рисуват художниците, но как го разбира всеки от вас поотделно. Вие се смеете, не вярвате, че можете да нарисувате типа на идеалния човек. Защо се смеете? Какъв е произходът на смеха? Някога човек се смее, когато е намислил нещо, в което сам не вярва. Вървят двама американци и виждат един петел, пред който има царевица. Той рови с краката си и кълве. Американците разискват философски въпроси, но като виждат петела, започват да се смеят и казват: „Петелът мисли, че като рови по тротоара, оттам излиза царевицата“. Ето и ние, като разсъждаваме по философски въпроси, приличаме на този петел. Ние мислим, че като се ровим в мисълта си, ще извадим царевица. Царевицата не излиза от камъните. Няма защо петелът да рови. Той си мисли, че ако не рови, няма да има царевица. Камъните нищо не дават. Не трябва много да се мисли. Като туриш 2–3 зрънца на едно място в земята, върви си по работата. Казваш: „Тази работа няма да стане“. – Защо? Ти не разбираш законите, по които тя може да се нареди. Ако разбираш законите на живота, всички работи се нареждат добре.
Изучавайте движенията на лицето, защото всяко движение, правилно или неправилно, се отразява върху мозъка, както и върху симпатичната нервна система. Изучавайте също и движенията на устата си. Някой стиска много устата си, а друг я отваря повече, отколкото трябва. Каква сила се крие в стиснатата, т.е. в затворената и отворената уста? Стиснатата уста означава много енергия. Питам този със стиснатата уста: Мислиш ли, че като си стиснал устата, ще се заоблачи, ще загърми, ще стане земетресение? Не, времето е хубаво, ясно; слънцето грее; хората си вървят по пътя свободни и весели. Ти представяш особен екземпляр.
Изучавайте себе си и знайте, че всяка поза, която вземате, е отражение на окръжаващата среда. Добре е, като се изучаваш, да намериш себе си, т.е. това, което търсиш. Някога го намираш, приятно ти е; някога виждаш черта, която не е твоя и не ти харесва. И да искаш, не можеш да се освободиш от нея. Дълго време трябва да работи човек върху себе си, за да се освободи от наслояванията. Щом се освободи от тях, тогава започва да гради новия живот.
Човек стиска чрезмерно устните си, когато се нарушава вътрешното му равновесие. Щом изгубиш равновесието си, не стой прав, а седни на земята. Иначе може да паднеш и да се удариш. Ако това не помага, легни на гърба си. Тури едната си ръка на корема, а другата – на гърба. Концентрирай мисълта си към центъра на земята и към центъра на слънцето. След няколко минути равновесието ти ще се възстанови. Нови енергии ще потекат в организма ти. Нова мисъл ще влезе в ума ти и ще разбереш, че няма смисъл да се обезсърчаваш и отчайваш. Щом се е родил на земята, човек се развива при условията, които му са дадени. Не губете своя стремеж. Често вие искате да станете това, за което не сте родени. Ти не си роден за музикант, не си блъскай главата. Не си роден и за поет, не си блъскай главата. Някой пита: „За какво съм роден?“ – Роден си да биеш тъпан. Ще биеш тъпана, докато намериш онова, за което си роден. Може да дойдеш в противоречие, но когато се дават роли в театъра, могат ли всички да вземат главните роли? Обикновено даровитите актьори взимат главните роли. Случва се даровити актьори да играят малки, обикновени роли. И тези роли са от значение. Дали изпълняваш ролята на цар, на княз, на виден човек, това нищо не значи. Някога може да изнесеш хубаво и малката роля. Цял живот няма да изпълняваш тази роля! След десетина представления може да вземеш голяма роля. За да бъдеш свободен, трябва да си доволен от всяка роля, която ти се дава. Утре ще ти дадат друга роля.
Като преживявате приятни и неприятни чувства, вие сте на сцената, играете различни роли. Как познавате, че един човек изпитва неприятни чувства, че е неразположен, че го мъчат лоши мисли? Как познава студентът, че професорът му не е разположен? Той започва да къса студентите, мрачен е, навъсен. Трябва да мине известно време, за да се измени състоянието му. – Как ще стане това? – Ще го погледнеш право в очите, ще му се усмихнеш, едва забелязано. Това ще се отрази приятно на професора. Той е намусен, а студентът му отговаря с усмивка. Доброто трябва да излезе срещу лошото. На лоши мисли и желания не отговаряйте с лошо. Поставяйте контрастни положения. Срещу злото поставяйте доброто. Понеже живеете в света на контрастите, неизбежно ще срещате противоречия. Срещу всяко противоречие туряйте доброто. Там е вашата сила.
Оплакваш се, че те сполетяло нещастие. – Провидението ти го изпраща, за да те научи на нещо. То ти дава някакъв урок, иска да те направи герой. Ти си слаб, хилав, едва носиш 5 килограма тежест. За да се калиш, Провидението всеки ден увеличава товара ти, иска да станеш силен, да заякнеш. От гледището на природата, страдащите са героите в света. Колкото по-голямо е страданието, толкова геройството на човека е по-голямо. – „Отчаях се вече.“ – Нищо от това, герой ще станеш. Радвай се, че страдаш. Ако нямаш страдания, ти ще останеш слаб, хилав, какъвто си се родил.
Тръгнали на път господар и слуга. Господарят бил краен скъперник, а слугата – щедър, широк човек. Среща ги един просяк. Господарят отминава, нищо не дава на просяка, но слугата го спира и казва: „Господарю, дай нещо на този бедняк. Аз съм готов да работя за него“. Засрамен от слугата си, господарят изважда кесията и дава на слугата пари, да ги предаде на просяка. Господарят има вяра в слугата си и знае, че каквото каже, ще го направи. И на вас казвам: Ако господарят ви е богат, но скъперник, кажете му: „Господарю, помогни на бедния и страдащия. Ако ти не направиш това, аз ще работя вместо него и ще му помогна“. Дайте пример на своя господар, да види как трябва да се живее.
Бъдете готови при всички условия да правите добро. И нищо да нямате, кажете: „Аз ще работя вместо бедния, и пак ще му помогна“. Не само да взимате, но и да давате. Нека всякога минава от вас. Кажи: „Ще давам, даже и от мене да замине“. Ако не можеш да работиш, помоли ближния си, той да помогне вместо тебе. – „Ще ме послуша ли?“ – Ще те послуша. Щом имаш вяра в доброто, думата ти ще даде добър резултат. Не може да проектираш една добра мисъл, без тя да се реализира. Всяка добра мисъл и всяко добро чувство дават добри плодове. – Кога? – Не след много време. Човек е фактор в живота, ако не за всичко, поне за много неща. Всеки трябва да знае, че е дошъл на земята да свърши една работа, която никой друг не може да свърши. Ако не я свърши, той ще остави една междина в целокупния живот. А това не се позволява. Опитайте се за следния път да нарисувате образа на идеалния човек.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.
Лекция от Учителя, държана на 23 юни 1933 г. в София, Изгрев.