Утринни слова - Седма година (1937-1938)
Трите пътя
Размишление.
Ще прочета 32 глава от Исаия.
Който никога не е пял, никога не е грешил; който много е пял, много е грешил. Който никога не се е раждал, никога не е грешил; веднъж роден, човек не може да не греши.
Казвам: Религиозните и духовните хора се нуждаят от истинско разбиране. Религиозният не знае, какво нещо е религиозният живот; и духовният не знае, какво нещо е духовният живот. Често слушате да се казва: Всяко нещо си има своя причина. – Да, всяко нещо си има своя причина, но повечето хора се спират върху последствията, а не върху причината на нещата. Казваш: Случило се е нещо. – Случило се е, но ти не можеш да говориш за случката, докато не намериш причината за нея. Боледуваш. На какво се дължи тази болест? От психическо гледище, всички болести се дължат на дисхармония между симпатичната и мозъчната система. Симпатичната нервна система има отношение към храносмилането и дишането. Ако не мисли, не чувства и не постъпва добре, човек не може да бъде здрав. Значи, здравето зависи от три фактора: от здрава мисъл, от здраво чувство и от здрава постъпка. Дето е любовта, там никакви болести не съществуват. Любовта изключва всякакъв страх. От какво се страхува човек? – От животни – мечка, вълк, лисица; някога се страхува от невидими същества, а някога и от хора. Някой се уплашил от една котка. Гледат, котката се наежила, готова да се хвърли върху някого, а ти не виждаш нищо. Срещу кого се ежи, не знаеш. Важно е, че се плашиш от нея.
Днес много хора, особено религиозните, проповядват и очакват работите им да се наредят добре. Чудно нещо! Ще проповядваш за Господа и ще вярваш в Него, с цел да се наредят твоите работи. Преди всичко, това е твой дълг. Ще вярваш, разбира се. Ако не вярваш, ще носиш последствията на твоето безверие. Всички нещастия в живота ти се дължат на прекъсване връзката с вярата. Тя не е статически процес. Ще вярваш непрекъснато. – Нахраних се. – Днес си се нахранил, но утре пак ще ядеш. Днешното ядене не може да ти помогне за утре, нито вчерашното за днес. Колкото по-дълго време не си ял, толкова по-неспокоен ставаш. – Ядох. – Пак ще ядеш, за да се оправят работите. Ако не се оправят напълно, поне отчасти. Като ви говоря, някои се обезверяват, губят мира си. Защо става така? – Разколебахме се. – Откажете се от вашата статическа вяра. Това, в което сте вярвали вчера, е минало вече. Важно е, в какво вярвате днес. Имал си свещ, която вече изгоряла. Какво трябва да правиш? Ще запалиш нова свещ. Вчерашната светлина е дала своето, нова светлина ти е нужна. Всичко, което гори, ще изгори. Това е закон. Туряйте дърва на огъня, постоянно да гори. – Ще изгорят дървата. – Нищо от това. Ако не горят, няма да имате топлина. Значи, дървата ще горят, докато се стопли стаята. – Защо не горят по-дълго време? – Там е въпросът. Малко дърва си турил, малко ще горят; много дърва туриш, много ще горят.
И тъй, физическият и духовният живот са сложни процеси, които трябва да се изучават. – Как дохожда човек до истинското знание? – Той започва от простите, елементарни работи и постепенно върви напред. Детето започва първо от азбуката и мисли, че с нея ще оправи работите си. Не само че няма да ги оправи, но още повече ще ги обърка. Пишат ти едно писмо, четеш го, но нищо не разбираш. Ако Знаеш азбуката и можеш да четеш, ще видиш, че писмото е пълно с обидни думи. Ти се настройваш и си готов да срещнеш този човек и да го нахокаш. Какво ще каже лекарят-психиатър за този човек? Как ще обясни неговото неспокойствие? Ще каже, че някой му е направил магия. Всъщност, от голяма ученост, този човек прочел писмото и, като разбрал съдържанието му, не може да се помири с него. – Как ще се помириш? – Ти си Стоян, но има още девет Стояновци. Ти си първи номер Стоян, а писмото се отнася до пети номер Стоян. Значи, то не е за тебе. – Ами фамилията? – Писмото е адресирано за някой си Иванов. Още девет души има със същата фамилия. Следователно, ще четеш писмото и ще знаеш, че то не се отнася до тебе, но до Стоян Иванов, пети номер. Ще се разгневиш ли тогава?
Сега пророкът пише за грешниците. Ти си праведен, четеш писмото, но си казваш: Аз съм праведен, но тук е писано за човека. И аз съм човек. Значи, и за мене е писано. После казваш: Човек съм, но писаното не се отнася до мене. – Важно е, да можеш да оправяш работите си. Например, на английски грях се казва „син“. На български син е друго нещо. На английски син означава грях. Изкуство е да оправите тези понятия в себе си и да ги разбирате. Значи, българинът се радва на думата „син“, а англичанинът се мъчи от тази дума, защото означава грях, престъпление. Как ще си обясните това съвпадение на думите? Как ще примирите тези понятия? Грях и син са непримирими. – Това е противоречие. – Как ще го примирите? Не е лесно да се примиряват противоречията. Работиш на нивата с любов, но на ръцете ти излизат пришки. Гледаш ръката си и казваш: С любов работих, но как ще залича пришките? Ако ти дадат няколко английски лири за работа, ще кажеш: Работих с любов, излязоха ми пришки, но получих няколко английски лири. – Те намаляват страданието ти.
Питам: Какво ще получиш, като работиш за Бога? Все трябва да получиш нещо. – Е, ще работя за самата любов. – Щом работиш за самата любов, от нея ще получиш най-красивия живот. Какъв по-голям дар искаш от този? Как няма да й служиш? Ако служиш на силата, и тя ще ти даде най-красивия дар – ще бъдеш в безопасност. Докато си под покрива на силния, никога няма да знаеш, какво е опасност.
Казвам: Прави добро за самото добро. Бъди добър за самото добро. – Защо? – Доброто носи здраве, а здравето е Божие благословение. – Защо трябва да вярвам? – За да бъдеш радостен, да не се смущаваш от нищо. Вярата внася светлина в човешкия ум. Щом имаш светлина, няма да се страхуваш. Ако изгубиш вярата си, ще останеш в тъмнина и ще се блъскаш от едно място на друго. – Нещастен съм. – Нещастен си, защото нямаш вяра, пътуваш в тъмна нощ, при лоши условия. Светлината премахна препятствията от пътя ти. В ума на вярващия, на духовния има светлина. Думата „духовен“ произлиза от дух – от това, което движи всичко. Значи, духовният е в постоянно движение. Дето има движение, там е разумността. Ако се движиш разумно, щастлив ще бъдеш. Ако се движиш неразумно, ще претърпиш голямо крушение. Какво ще стане с тебе, ако се качиш на автомобил, който се движи с бързина 200 км. в час? Шофьорът трябва да бъде умен, сръчен, да се съобразява със завоите. Няма ли тези качества, катастрофата е неизбежна: и ти, и той ще се намерите в някоя пропаст. – Можем да хвърчим във въздуха със самолети. – И това е възможно, но авиаторът трябва да има голямо присъствие на духа, да познава въздушните течения. Много авиатори пострадват по единствената причина, че не познават въздушните течения, не знаят, как да ги избягват.
И в духовния свят има течения, с които трябва да се справяте. Духовният човек е авиатор. Следователно, първото нещо, което се изисква от него, е да познава теченията в духовния свят. Някои мислят, че в духовния свят няма мъчнотии. Ако най-добрият човек в света – Христос, мина през мъчнотии, какво остава за другите хора? Христос дойде на земята като авиатор и го сполетя най-голямото нещастие. Мислите ли, че вие ще минете без страдания? Мислите ли, че като се молите, ще избегнете страданията? Христос не се ли моли? Някои страдания не могат да се отменят. Когато те вози глупав шофьор, нещастието е неизбежно. Дето и да си, той ще те хвърли в пропастта. Ако те кара умен шофьор, той ще те заведе на определеното място. И автомобилът трябва да бъде здрав. Ако не е здрав, умният шофьор мъчно може да ти помогне. Христос беше умен шофьор, автомобилът Му беше здрав, но условията, при които дойде, бяха лоши. Затова се казва, че страданията на Христа бяха определени, така трябваше да бъде.
Една позната дойде при мене да се оплаква, че някой я обидил, казал й една обидна дума. – Чудно нещо, миналата вечер ти закла една кокошка, изяде я, без да помислиш за нея. Какво лошо има в това, че ти казали една обидна дума? Някой ти казал, че си много проста. Тази дума раздвижила въздуха. Трептенията на въздуха дошли до тъпанчето на твоето ухо, и ти си приела някаква мисъл, която те засегнала. Какво лошо има в думата „проста“? Ако съм на мястото на тази сестра, ще извадя десет английски лири и ще кажа: Понеже не съм слушал такава сладка дума, плащам за нея десет лири. Че съм простак, няма съмнение в това. Радвам се, че срещнах такава умна сестра, като тебе, да ме нарече простак. Кой от вас би дал десет лири за една обидна дума? Вие ще обиколите целия Изгрев, да се оплаквате, че ви обидили. Така ставате носители на известия по Изгрева, кой какво казал. В това отношение, уважавам ви, че работите безкористно.
Като ви говоря, някои цитират думите ми, какво съм казал: Учителят каза, че трябва да се обичаме. – Ще обичаш една книга с красиво съдържание. Не можеш да обичаш книга, пълна с порнография. Ще ядеш най-чистата храна. Никога не яж гнили плодове. Никога не яж развалена храна. Прави избор в храната. Ако говориш, говори за най-хубави и красиви неща. Аз не ви казвам да говорите, каквото ви падне. Това са елементарни работи. Аз бих ви казал много неща, но още не сте готови. Наблюдавам някои братя – учени, духовни, дават съвети на другите, а на себе си не могат да дадат. Като давам на вас съвети, аз опитвам, доколко мога да дам съвет на себе си.
Наскоро държах на младите лекция за сприхавостта на човека. Мястото й е в скулите. Щом се разгневиш, намокри една гъбичка във вода и накваси скулите си три-четири пъти. Така гневът ти ще мине. Ще кажете: Какво ще мокря скулите си с гъбичка? – Като намокриш скулите си с гъбичката, работата ти ще тръгне наред.
Като ученици, нужна ви е добра обхода. За това се иска разбиране. – Защо идат страданията? – Те са резултат на миналото. Вината не е във вас, но грешката ви е там, че не се коригирате. Има грешки на миналото, има и сегашни грешки. Грешките на настоящето ще се изправят в бъдещето. Дълговете на миналото се изплащат в сегашния живот; сегашните дългове ще се изплащат в бъдеще. Например, днес кажеш една дума не на място, ще я изплащаш в бъдеще.
Ново възпитание е нужно на човечеството, а също и нов начин на живеене. Храни се умерено, никога не преяждай. Не яж нечиста храна. Има хора, които спят по 8 – 10 часа; те мислят, че това е добре за тях. По-малко, но здрав сън. Ако се обръщаш по няколко пъти през нощта, наляво и надясно, не си спал добре. Здрав сън е, на която страна легнеш, на нея да се събудиш. Който не спи добре, и цяла нощ се обръща наляво-надясно, на гърба, сутринта казва, че много работил. – Това не е работа. Всички страдате от такава работа. Говориш повече, отколкото трябва. Работа ли е това? Като легне да спи, цяла нощ повтаря това, което говорил през деня. Сутринта се събужда от сън неразположен – не е спал добре. Дойде някой при мене и ми разказва, как се скарал с приятеля си. Дойде другият, и той ми разправя същата история. Какво ме интересува техния спор? Скарването е резултат на нещо. Коя е причината за скарването? Единият не удържал думата си. Защо не удържал думата си? Някои се карат от любов. Двама приятели се обичат. След време при тях дохожда трети. Първите двама се скарват. Причината е третият, когото обвиняват, че искал да привлече към себе си един от приятелите. Това е заблуждение. Мислите ли, че можете да привлечете някого към себе си? Това значи, да не разбирате астрология. Какво е привличането? Голямото може да привлече малкото към себе си, но малкото никога не може да привлече голямото. Може ли месецът да привлече слънцето? Земята привлича месеца, а слънцето привлича земята, същевременно и месеца. Земята се върти около слънцето, но не слънцето около земята. Ти се въртиш около някого, а казваш, че той се върти около тебе. Защо се въртиш около този човек? – Богат е, въртиш се заради парите му. Онова, което те привлича, не е любовта му, нито знанието му, а неговите 30 милиона. Колко тежат 30 милиона? – Около един тон злато. Значи, златото те привлича. То има притегателна сила. Ако имате 10 грама радий, може ли да го турите на масата и да стоите спокойно около него? Грамадна енергия се крие в радия.
Питам: Мислите ли, че ако влезете неподготвени в духовния свят, сте в безопасност? Опасен е духовният свят. Казано е в Писанието: „Бог е огън всепояждащ.“ – За кого? – За грешните. За праведните Той е благословение. Ето защо, ако не си подготвен, кракът ти не може да стъпи в духовния свят – ще изгориш. За да влезете в този свят, трябва да се подготвите, да развиете своите чувства; да се справите с противоречията си. За духовния свят е нужна такава чувствителност, каквато за физическия свят би била нещастие. За музиканта е нужно добре развит слух, но за обикновения човек такъв слух ще му причини страдания. Ето, и за мене е страдание, когато слушам хората да говорят дребнавости, да се осъждат, да се критикуват. Развит е моят слух. Затова, всяка нехармонична дума, не на място казана, ми причинява страдание. Казвам си: Кой ми е виновен, че съм музикант? Ти искаш да слушаш Божествената музика, но си слязъл между хора, които не могат да свирят и да пеят. Идвали са при мене хора, с груб, немузикален говор. За да обърна внимание на говора му, започвам да го подражавам. Като не ме разбира, той казва: Защо ми говориш тъй грубо, обиждаш ме. – Та това си ти. В случая, аз и ти сме едно. Аз слязох на твоя уровен, говоря като тебе, за да се изправиш. Мога да му говоря и другояче, да му кажа: Много добър човек си, даже и грубите ти думи са нежни. Ако му говоря така, няма да се обиди. Сегашните хора лесно се обиждат. Дипломат трябва да бъде човек. Религиозните хора трябва да се учат от сегашните дипломати. Като ги слушате, виждате, колко са деликатни, внимателни.
Да оставим този въпрос настрана. Важно е, човек да говори право. Вашият език не е още възпитан. В езика, в говора се забелязват наследствените черти. Мислиш добре и започваш да говориш, но в гласа ти има нещо неравномерно. Без да искаш, гласът ти се повишава. Това зависи от мозъчната енергия. Ако в духовния свят говоря, както на вас, веднага ще ме върнат на земята. Вие намирате, че говоря тихо, не ме чувате, но с такъв глас не биха ме приели на небето. Там ще кажат, че вдигам голям шум с говора си. Там, всеки говор, чиито вълни съставят една стомилионна част от милиметъра, минава за груб. Нужно е голяма деликатност, голяма мекота в говора, в обходата между хората.
– Какво да се прави сега? Как да постигнем своите желания? – Едно се иска от вас: Да поправите грешките на миналите поколения. Ако постигнете това, вие минавате за добри и учени хора. Ако не можете да постигнете това, никакви знания нямате. Не е грях, че нямате знания, но щом не можете да изправите погрешките на миналото, не можете да се ползвате от новите условия. Не е въпрос да изправите сегашните си погрешки – те са предмет на бъдещето. Ваша задача сега е да изправите миналите си погрешки. Който не може да изправи погрешките на миналото, не ще може да изправи сегашните си погрешки. Имаш дълг от 20,000 лева. Днес си задлъжнял пет лева. Кой дълг е по-нужно да изплатиш – двадесетте хиляди, или петте лева? Ако изплатиш 20-те хиляди лева, ти си силен човек; ако изплатиш петте лева, ти си слаб човек. Големият дълг трябва да се плати. Ако не можеш да изплатиш големите си слабости, ти си пропаднал човек. Аз говоря за резултатите. Не мислете, че всичко в света става все от любов. От любов ли изяждаш кокошката? От любов ли изяждаш ябълката? Коя е причината за всичките спорове между хората? – Гладът. Не знаят хората, как да задоволят своя глад. Един бил вегетарианец, друг – месоядец и спорят. И единият, и другият, като огладнеят, огрубяват, озверяват се.
Разправяха ми един случай. Един кораб претърпял крушение. Десет души успели да се спасят на една лодка и така пътували седем-осем дни в бурното море. Като огладнели, а нямали никаква храна, започнали да се оглеждат, кой от тях да стане жертва. Първо турили око на най-слабия, него изяли. След няколко дни друг станал жертва на глада. Най-после останали двама-трима. Те се чудели, как се събудил у тях този животински инстинкт, но нямали сила да се противопоставят на звяра в себе си. Човек трябва да превъзмогне животинското в себе си. Да се върнем към въпроса за скарването. Не е лошо да се караш, но да знаеш, кога и как да се караш. Аз говоря за онова скарване, което е причина за нещастието в живота. Говоря също за онази мисъл, която докарва нещастие на хората. Като мислиш право, и ще постъпваш право. Наблюдавам, какво правят много братя и сестри с узрелите плодове. Сега има много праскови. Както върви някой, изведнъж влезе в градината, огледа се наоколо и веднага започва да пълни джобовете си. Казват: Братско е това. За работа ги няма, но лесно пълнят джобовете си. – Какво има от това, че са взели няколко праскови? – Без разрешение са ги взели. Знаят ли, дали прасковата е доволна от тях? Взели ли са разрешение от прасковата? Лесно е да се каже – братско.
Така постъпват и външните хора. Разправяше един приятел от Търново, че имал лош съсед. Последният отглеждал около 100 – 150 кокошки. Те разровили градината на нашия приятел. Той мислел, какво да направи с тези кокошки. Един ден срещнал едного, който продавал една лисица за 40 лева. Той я купил и я занесъл в градината. Отде я подушили кокошките! Започнали да крякат, голямо смущение настанало между тях. На другия ден, нито една кокошка не влязла в градината. Те се разбягали от миризмата на лисицата. И аз бих желал да имам една лисица, която да изплаши ония, които без позволение късат плодовете. Ще кажете, че Господ даде плодовете. – Да, Господ ги даде, но ти нямаш право да ядеш, когато искаш. Определено ти е, кога да ядеш. Ако си болен, с 40 градуса, как ще ядеш? Когато си здрав, тогава ще ядеш. Когато влизам в градината, всички дървета ми се оплакват и казват: Груби са твоите хора! Жестоко ни нападат. Ако аз съм на ваше място, ето какво ще направя: Ще се спра пред прасковата, ще благодаря на Господа за плодовете и ще я попитам, мога ли да си откъсна една праскова. Ако ми се позволи, ще си откъсна. Тогава и прасковата ще се благослови. Като изядеш плода, посей семката. Вие ядете плодовете, а семките хвърляте. Така постъпвате и със Словото: едни думи задържате, а други хвърляте. Срещнеш един човек, каже ти една-две думи. Спри се за момент и си кажи: Господи, благодаря ти, че срещнах този човек, който ми даде един плод. Хубавата дума е хубав плод. Тя не излиза от тебе. Тя е родена от плодното дърво. То е Божественият Дух, Който влиза в човека. Бог изисква от нас, каквото ядем, да благодарим. Направиш нещо, благодари! Срещаш здрав или болен човек, благодари! Бог е изпратил болния при тебе да му помогнеш. Кажи му една утешителна дума. Кажи му: Ще оздравееш! – В онзи свят ли ще оздравея? – Ще оздравееш, нищо повече.
Вие страдате от липса на добра обхода. Наистина, мъчно е да се справиш със себе си. Често, като държа беседи, и аз се запитвам: Как трябва да се говори на тези хора? Като привеждам известни примери, казвате, че съм засегнал някого. Аз никого не засягам. Нямам предвид и вашите погрешки. Не съжалявайте, че правите погрешки, но ги изправяйте, за да спечелите двойно. Всяка погрешка обогатява човека. Не съжалявайте, че пеете неправилно, но взимайте верен тон. Един ден дойде при мене една сестра, нещо неразположена. Взех цигулката и почнах да свиря. Като й посвирих, тя се разположи и си отиде весела. Казах си: Колко лесно се свърши тази работа! Накарах цигулката си да говори вместо мене. Ако бях й говорил, нямаше толкова лесно да се свърши работата. Като й посвирих, тя се развесели. В дадения случай, моята цигулка говори по-добре от мене. След това и аз благодарих на цигулката си, че може да говори тъй хубаво. После благодарих и на ръцете си, че могат да управляват лъка и цигулката. Благодарих им, че ме освободиха от една неприятност – да говоря с часове на тази сестра. Постъпвайте и вие като мене. Като дойде при вас някой неразположен, изпейте му една песен, или изсвирете му нещо хубаво.
Сега, аз искам Изгревът да представя модел на новото възпитание, на новия живот. Който дойде тук, да разбере, какво представя новото учение. Искаш да дадеш концерт. Няма да очакваш на обяви, да те препоръчват отвън, като добър музикант, но ще свириш. От свиренето ще познаят, какъв музикант си. Искаш да декламираш. Ще излезеш да кажеш едно стихотворение, и пръв аз ще те слушам. После ще ти кажа, как се декламира. Искаш да изправиш един човек. Не се спирай на грешките му. Докато държиш в ума си неговите грешки, никога няма да го изправиш. Дръж в ума си поне една от добрите му черти. Само така ще го изправиш. Професорът по музика никога не може да изправи своя ученик, ако сам не вземе цигулката си и му покаже, как да свири или пее. Той трябва да го научи да слуша. Когато пееш, вслушвай се в гласа си, да чуваш, взимаш ли верни тонове. Ти се вслушваш в другите, а себе си не слушаш. Докато не привикнеш да чуваш своя глас и в най-големия шум, ти никога няма да се научиш да пееш. Ако сам не се коригираш, отвън никой не може да те коригира. Ще кажеш, че Господ ти е казал да говориш. – Ако, наистина, Бог ти е казал да предадеш нещо на човека, това всеки ще познае. За да предадеш думите на Господа, преди всичко, човека, на когото ще говориш, се намира в голямо нещастие. Като му говориш, пръв той ще познае, че това са думи на Господа. Ако кракът му е счупен, ти ще го наместиш внимателно, ще го превържеш и след това ще му кажеш причината, защо счупил крака си. Той ще разбере, че Бог чрез тебе му помага.
Днес и аз ви казвам, че Бог иска от вас да бъдете добри. – И ние желаем това. – В случая, аз трябва да ви дам пример на доброта. Като имате пример, вие ще повярвате, че Бог ми говори. Ако ви кажа, че трябва да говорите меко, любовно, пръв аз трябва да дам пример за това. Днес ви говоря на дълги вълни. Като се прибера в стаята си, веднага прекарвам думите си през специален апарат и, каквато грешка намеря, веднага я изправям. След това предавам думите си в невидимия свят, на къси вълни. Ако и в невидимия свят предам речта си така високо, както на вас говоря, там тя ще произведе цяла катастрофа. Там приемат думите ми умствено. Като говоря високо, силно, аз изразходвам много енергия. Затова се извинявам пред разумните същества от невидимия свят. Честност се иска от човека. Ако говоря на някого с висок глас, ще се извиня, а на себе си ще кажа: Друг път, като съм неразположен, по-добре да не говоря. Бащата се връща от работа нервен, разгневен. Като не знае, как да се справи с гнева си, излива го на когото попадне – на жена си, на децата си. Виновни ли са те, че той се разгневил? Обаче, и те трябва да бъдат досетливи, да знаят, как да го посрещнат.
Като наблюдавам живота ви, виждам, че вие очаквате аз да оправя целия Изгрев. Не само аз да го оправя, но и вие трябва да го оправите. И религиозните очакват Христос да оправи света. Христос оправя света, но и вие трябва да го оправите. Един брат ме запита, на какво се дължат страданията на човека. Казвам му: Представи си, че на един човек възлагат задачата да запали огъня на всички хора. Ако му е нужна само една минута за запалване на един огън, колко време трябва да употреби, за да запали огъня на всички хора? Нужни са му милиарди минути. Защо всеки човек сам не запали своя огън? Както всяка домакиня пали огъня на своето огнище, така всеки може да запали своя огън и да улесни работата на един човек. Следователно, когато се казва, че една работа може да се свърши за хиляда години, разбираме, че само един човек работи. Когато се казва, че работата може да се свърши за една минута, разбираме, че всички хора работят. Когато всички хора работят единодушно, работата става изведнъж.
Често цитирате стиха: „Даром сте взели, даром давайте!“ Това е отлично, но какво ще кажеш за себе си, ако даром взимаш, а даром не даваш? Според мене, това е крива философия. Беден си, влизаш в една богата къща и казваш: Тези хора са длъжни да ме нахранят. Седнеш като господар и чакаш. Не, ще влезеш в този дом и ще видиш, какво можеш ти пръв да дадеш. Даже и да не дадеш нещо, носи в себе си мисълта да направиш нещо за тези хора. Само така ще си пробиеш път. На изгревчани казвам: Всички давайте! Богати и бедни, всички давайте! Кой ще работи: богатият, или бедният? Богатият е стар човек, а бедният – млад. Кой ще работи: старият, или младият? – Младият, разбира се. Старият ще дава пари, а младият – труда си, той ще работи. Богатият ще дава пари. Който дава пари, той е стар. Който дава ум на другите и ги учи, какво да правят, той е стар. Опасно е, ако всички започнат да дават съвети. Майсторът да дава съвет, има смисъл. На Изгрева има сестри, които шият добре, майсторки са. Могат ли да кажат, колко бода са нужни за ушиването на една блуза? Аз имам подарък една бродирана картина с коприна, за ушиването на която са употребени 35 милиона бода. В това отношение, тя е математическа картина: бодовете в нея са преброени. Всеки трябва да знае, колко бодове са направени за неговата дреха. Ако не знаеш броя на бодовете в твоята дреха, не може да бъдеш щастлив. Има шивачи и шивачки, които не знаят да кроят, както трябва. При кроенето те изкривяват линиите. Кривата линия носи нещастие. Има криви линии на скарването, на съмнението, на безверието, на скъперничеството. Шивачът сглобява кривите линии и казва: Харесваш ли дрехата? Има криви линии на добродетелта, на справедливостта, на разумността. Като облечеш такава дреха, ще се чувстваш щастлив. Казваш: Доволен съм от тази дреха. Като срещнеш човек с дреха, ушита от линиите на добродетелите, виждаш на лицето му изписано доволство, благодарност. Той казва: Откак нося тази дреха, всичко ми тръгна напред.
Днес за пръв път говоря за линиите на шивачеството. Изкуство е шивачеството. Мислите, че сте добри хора. Да, така е, но не знаете да ходите правилно. Сега аз ви говоря по закона на дългите линии. – Как може да се познае правилното ходене? – По това, че като ходиш ти е приятно. Тогава ти си в хармония със себе си и с околната среда. Когато слизам в града, от време на време, спирам по малко, за да урегулирам хода си. Преди всичко, имам предвид дължината на улицата и се съобразявам, как да тръгна, за да бъде движението ми хармонично. Разглеждам къщите, наблюдавам хората и съобразявам, как да говоря с тях, какво да им говоря. Знание е нужно за това. И като седиш на едно място, трябва да знаеш, как да седиш. Седнеш, кръстосаш ръцете си и мислиш, че добре си седнал. Като кръстосвате ръцете, вие запушвате клетките. Молиш се на Господа, туриш ръцете си на челото, наведеш се – пак запушваш клетките си. С това ти привикваш отрицателните сили към себе си. Като се молиш, ще застанеш в такова положение, че да се свържеш с положителните сили на природата. Това са малки работи, но трябва да се знаят. Често лампите изгаснат, значи, токът се е прекъснал. Който разбира от електричество, веднага го поправя. Има един брат на Изгрева, който постоянно поправя повредите. Той знае, как да се справи с нарушенията.
Има много братя и сестри на Изгрева, добри, даровити, но не са се проявили. Обръщам вниманието ви, да извадите заровените съкровища от земята. Има много заровени съкровища, но трябва да ги извадите и пуснете в обръщение. Не е нужно само да знаете, че сте даровити. Кажете си: Даровити сме, но трябва да работим, трябва да се учим. Бог е вложил във всекиго дарби, но време е нужно, за да се проявят. Това може да стане в един ден, в една седмица, в един месец, но не е нужно всичко изведнъж да се постигне. Радвайте се един на друг; радвайте се, че Бог ви е събрал на едно място. Вие сте азбуката на живота. Ако, като букви, не се съберете на едно място, как ще четете? Може ли да се чете, ако буквите са на голямо разстояние една от друга? И вие, като сте наблизо, можете да четете. Така събрани, вие представяте едно голямо съчинение. Тъй както сте наредени, аз чета по вас. По вас виждам, какво е написал Бог. Ако сте разпръснати, нищо не бих могъл да прочета. Аз не обръщам внимание на това, дали сте седнали на столове, или не, а казвам: Този е буква „л“, друг – „ю“, третият – „б“, другите – „о“, „в“. Че малко е кривнато наляво, надясно, това не ме интересува. Важно е любов да има. Ще прочета думата „любов“. Ако буквите се отдалечат една от друга, нищо не може да се чете. Събрани на едно място, вие образувате една подкова, обърната на запад. Това показва, че сте свързани. Същевременно, представяте една чаша, която чака времето да се напълни. Подковата представя човешкия ум, който трябва да се подкове и да се впрегне на работа. – С какво ще се напълни чашата? – С Божиите блага, с Божиите добродетели, та когато жадният пие от тази чаша, да уталожи жаждата си.
Питам: Можете ли да превърнете подковата в чаша? Това е голямо изкуство. Вие сте започнали с най-лесната работа – да говорите и да пеете. Раздвижите езика си, раздвижите гласните си струни и започвате да говорите и пеете. Хората ви слушат и остават доволни от вас. Какво сте направили? Раздвижили сте въздуха. Друг е въпросът, ако копаете. Един копае цял ден, и никой не е доволен от работата му. Затова, казвам: Започнете с най-лесната работа – да говорите и да пеете. Как бихте изпели думите „така е писано“, или „така е казано“? Буквата „Т“ показва, че горе има едно препятствие, което пречи на силата, която иде отдолу. Голяма трябва да бъде силата, за да преодолее на мъчнотиите. Казваш: Не ми се пее, не съм разположен. – Там е работата, да пееш, когато не си разположен. При разположение всеки пее. Когато съм неразположен, аз ще пея: Много съм неразположен. Колко съм неразположен! После ще махна отрицателната, частица „не“ и ще пея: Колко съм разположен! Само така ще сменя състоянието си. Казвате: Глупаво е да пееш на неразположението си. – Наистина, глупост е, по-малка глупост от тази няма. След това ще пристъпя към втората част на песента: Сега вече съм готов да работя за всички; за всички да работя. „За всички“ – това е най-малкото добро, което мога да направя. Значи, да пееш, че си неразположен, това е най-малката грешка. Разположен съм – най-малката глупост. Сега съм готов да работя за всички – най-малкото добро, което можеш да направиш.
Помни: Когато си неразположен, зачеркни „не“ и пей „разположен съм“. След това кажи: Сега ще работя. Желая всички вие да работите; зная, че ще работите. Всички имате добро желание да работите. Толкова години, всички идвате рано сутрин на клас. Кое ви кара да дохождате? Никой нищо не ви дава, нищо не ви плащат, сами идвате да слушате. Това е най-малкото добро, което правите. Ето една добра черта у вас. Като правите това, другите неща сами по себе си ще дойдат. Ставаш рано, идеш да слушаш. Вън е тъмно, студено, ти ставаш и тръгваш. Това е безкористно. Невидимият свят цени това. Казват ми: Не ги критикувай. Те стават рано, идат да слушат лекцията. Всичко, каквото слушате, се наслоява в съзнанието ви, както снегът в северния полюс. Един ден, когато дойде топлината, снегът ще се стопи, и всичко ще бликне. Нищо не се губи.
Аз зная, че всичко, което съм ви говорил, е потънало дълбоко в съзнанието ви – не е изгубено. И доброто, което правите, не е изгубено. Бог е навсякъде. Той пази своите неща. Това, което съм говорил, не е мое, то е на Бога. Аз зная, че Бог ще запази своите хубави неща. След време всичко, което сте приели в съзнанието си, ще израсте. Нови пътища ще се открият пред вас, и вие ще благодарите за тях. В Бога всичко е хубаво.
„Аз съм пътят.“ – Кой е пътят? – Мъдростта. „Аз съм пътят.“ – Кой е пътят? – Истината, която носи свободата. „Аз съм пътят.“ – Кой е пътят? – Животът, който произлиза от Бога на любовта. Като познаем Бога, като Любов, животът ще дойде у нас. Като познаем Бога, като Мъдрост, знанието и светлината ще дойдат у нас. Като познаем Бога, като Истина, свободата ще дойде у нас. Съществуват три пътя: Път на Мъдростта, отдето иде знанието и светлината. Път на Любовта, отдето иде животът, и път на Истината, отдето иде свободата. Ходете в тези три пътя.
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
11. Утринно Слово от Учителя, държано на 12 декември, 1937 г. София. – Изгрев.