Общ Окултен Клас - ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1935-1936)
ТРИТЕ ПЛОДА
5 ч.
Времето мъгливо. Тихо и топло.
"Добрата молитва"
Коя беше основната мисъл на миналата лекция?
("За радостта и скръбта. Скръбта е къс предговор на радостта. Правилно ядене, правилно да се върши всичко друго: мислене, чувстване, постъпване. През очите на всички ни гледа Бог. Да бъдем като добрия син на Бога.")
Песента "В начало бе Словото".
В живота има неразбрани работи, от които произтичат много недоразумения. Ако падне една малка шушка в окото на здравия човек, той започва да чувства болка и веднага изгубва всичкото си настроение. Или ти излезе пришка на езика и не знаеш причините; или влезе в ума ти някоя малка мисъл, която те безпокои; или някое чувство се появи. Малките работи често нарушават онзи вътрешен мир, който съществува в човека.
Всинца вие имате по едно верую. Все вярвате в нещо. Човек в обикновения живот има обикновени вярвания; в необикновения живот, при необикновените условия, има вече други вярвания. Щом си богат, имаш едно вярване, щом си сиромах, имаш друго вярване, щом си учен – трето. Във всяко едно положение имаш особено вярване. Младият си има особена вяра, старият си има съвсем друга вяра – различават се. Господарят има едно верую, а слугата – друго. Дето казват, че всички хора имат едно верую, то повидимому е така. Не е лошото в това, че всички хора имат различно верую.
Всички сте учили в отделенията какво нещо е точка.
Истинската точка не заема никакво пространство, тя е безпространствена. Но ние, за да я направим понятна, туряме на листа една малка точка, която заема известно пространство. На пръв поглед казвате: "Точка е това, какво има да се мисли върху нея?"
Второто положение: Имате една права линия. Правата линия се отличава с това, че няма никаква дебелина, тя има само дължина. (Виж линията АВ.) И ето, третото положение: имате ъгъл С. Ученият човек знае какво нещо е точката, какво е правата линия, какво е ъгълът.
Това е прост ъгъл (ъгъл С), но той показва движение. Двете страни на ъгъла показват неговото движение.
Кога една линия е по-дълга и кога по-къса? Ще начертая няколко линии (виж по-горе линиите А, B, С, D, Е, F). Каква е разликата между първата линия, втората, третата и т.н., до шестата? Те не са еднакво дълги. Вие ще кажете, че А е най-къса, а В и другите са все по-дълги. В е по-дълга, понеже е по-близо, а А е надалеч и затова перспективно изглежда по-къса. Същият закон е и за идеите. Някои идеи ви се виждат ясни, понеже са наблизо, а други, понеже са надалеч в съзнанието ви, не са ви толкова ясни. Например идеята за любовта. Вие мислите, че идеята за любовта е много проста работа. Много сложна работа е любовта. Най-сложната работа представлява любовта, няма по-сложна от нея! Какво значи да любиш един човек? Казват: "Много лесна работа е!" Много лесна работа е да начертаеш тия линии, но да ги обясниш е мъчно. Този ъгъл е вече един елемент на едно тяло, което се движи в пространството. Правата линия АВ също е един елемент. Точката – също. И когато проектирате в пространството две успоредни прави линии, ще видите, че те се приближават в безконечността и най-после се пресичат в една точка. Това е илюзия на вашето зрение, а вие мислите, че тези линии наистина се съединяват. Вие мислите понякога, че някои хора се обичат. То е привидно, че се обичат. Два вола сте ги впрегнали на оралото на един хомот да работят и мислите, че се обичат, а те ни най-малко не се обичат. Но впрегнати са заедно и цял ден работят, пъшкат – единият отляво, а другият отдясно. Вие понякога казвате, че имате верую. Но е въпрос още дали то е свободно верую или не. И този вол, и той има едно верую – че трябва да оре. Но свободно ли е неговото верую? Той има един господар, който го е впрегнал, взел е един остен и волът оре. Ако питаш вола: "В какво вярваш?", той казва: "Аз не вярвам в орането." Не вярваш ли? Ще повярваш! Господарят, като хване този голям безверник, впрегне го и той почва да оре; и след това казва, че трябва да се оре. Но това ни най-малко не обяснява защо волът трябва да оре. Какво постига волът, като оре? Господарят постига нещо, като изорава и посява нивата и взема житото, а пък волът само това спечелва, че яде слама.
Всички вие сте като малките деца, забавляват ви с малки работи, които не са съществени. Едно дете не иска да отиде за вода и майка му казва: "Хайде, мами, иди, ще ти дам едно орехче." То отива и като се върне, изяжда орехчето. То има една малка опитност. Втори път отива, трети път, пети път като отиде за вода срещу орехче, след това казва: "За едно орехче не ходя аз." "За колко?" "За две орехчета!" "Хайде, две да бъдат!" Аз ви давам обяснение като за малките деца. Вие казвате: "Ние сме възрастни!" Вие сте по-възрастни деца. Другояче трябва да се разглежда въпросът. Всинца сте минали през фазата на детинството. Кое е хубавото у детето? У него има една пластичност, то може да расте. Няма нищо установено, но всичко се увеличава, всичко расте у него. Старият казва: "Дете! То е глупава работа!" Той мисли, че е поумнял, че е станал мъдрец, че има опитност, учил е, свършил е това-онова, всичко е придобил; но този ученият, старият човек почва постепенно да се смалява и най-после умира. Това е едно неестествено положение – за младите и старите. Сега ние често казваме: "Не си струва човек да остарее." Но кога остарява човек? Човек остарява, когато изгуби любовта. Старостта е един признак на това. Вие всички остарявате и най-после изгубвате смисъла на живота, започва да не ви интересува този живот, а после ви интересува друг живот – горе, на небето. Искаш нещо да те стимулира, казваш: "Като умрем, ще отидем в другия свят." И почваш да вярваш като едно дете. Ти вярваш, но видял ли си онзи свят? Описват ти го и си мислиш, какъв ли е онзи свят. Толкова години вярвате, но ако някой ви попита – не какво аз съм казал за онзи свят, а вие какво знаете – ще кажете: "Учителя казва така!" Моето схващане за онзи свят е за моя сметка, но вие какво знаете за него? Вие казвате: "Учителя така вярва." То е друг въпрос, това е моето вярване, но вашата вяра каква е? Между вашето верую и моето верую трябва да има вътрешна връзка. Един учител учи нещо по външната наука; ученикът му ще научи същите принципи, които развива учителят и върху които е построена неговата наука.
Вашите понятия за правата линия какви ще бъдат? Всеки учен човек, който и да е, по един и същи начин ще обяснява правата линия. Когато правите линии се увеличават пред вашето зрение, какво означава това? Означава, че вие се приближавате към тях. Когато тези прави линии се намаляват, вие се отдалечавате. Значи, когато една линия е станала дълга, вие се приближавате към тази област – към незнайната област в природата. Например, Слънцето изглежда малко за нас, но ако ние започнем да се приближаваме към него, по какво ще се познае, че се приближаваме? То почва да става по-голямо. Ако пък Слънцето почне да става по-малко, отколкото сега го виждаме, това е признак, че се отдалечаваме от него. Сега, идеята е, че старият човек има друго понятие за любовта. Защо? По единствената причина, че той се е отдалечил от нея. И децата нямат ясно понятие за Бога, но и старите хора нямат ясно понятие за Бога. Понякога вие не си давате отчет, дали имате ясна представа за известни идеи. Идеята трябва да бъде за вас така ясна, както сладчината, когато близнете захар. Може да нямате научни познания за захарта или как е произведена, но казвате, че в тази бучка захар има нещо сладко. Знаете какво нещо е захар, няма какво да ви се обяснява какво е сладчината. Представете си сега, че сладчината е свързана с живота. Там, дето има сладчина, има живот, там дето няма сладчина, няма живот. Сладчината е външната страна, тя е граница на живота, на добрия живот. Щом дойде сладчината, вие се приближавате до живота, дойде ли горчивината, вие се отдалечавате от живота и навлизате в областта на смъртта. И ако тази горчивина постоянно се увеличава, най-после вие ще умрете. А ако сладчината постепенно се увеличава, увеличава се животът.
Някои може да не са съгласни с начина, по който ви говоря. Има учени хора, които казват, че сладчината си е сладчина и тя няма нищо общо с живота, и че горчивината си е горчивина и тя няма нищо общо със смъртта. И прави са – те така разбират.
Питам сега: Какво представлява красотата? Красотата показва едно естествено положение, едно здравословно състояние. Красотата е здравословното състояние на живота, или естественото положение, в което животът може да се прояви. Грозотата е едно неестествено положение на живота. Следователно лицето отвън ако е красиво, органическият живот има едно проявление, ако тялото е грозно, деформирано, то животът има друго проявление. Мисълта, и тя може да бъде красива. Някой път мисълта не е нещо много отвлечено. Една мисъл си има своя форма. Едно чувство си има своя форма. На нас ни се вижда, че нещата са отвлечени, че нямат никаква форма. То е привидно така. За да се познае какъвто и да е предмет в природата, той трябва да има известна форма. И най-отвлечената идея си има форма. Например, казват: "Това е абстрактна мисъл." Абстрактните неща също си имат форма, абстрактната мисъл си има форма. Вие можете ли да си представите Бога без известна форма? Казвате: "Бог е Дух." Обаче, какво нещо е Духът? На вас ви се вижда много лесно. Лесно се задават въпросите, но мъчно им се отговаря.
Имате линията АВ. Какво означава тази линия?
Тя няма никакво съдържание. Какво означава АВС (чертеж 2)? В геометрията това е един ъгъл, но в българската азбука това означава буквата Л. Какво е АВСD (чертеж 3)? Това е N в латинската азбука. А какво е АBСDЕ (чертеж 4)? Две Л, съединени, образуват буквата М. Само по себе си какво означава М? Какъв звук е М, гласна или съгласна? ("Съгласна.") Всички съгласни букви имат едно голямо препятствие, имат един напън отвътре, искаш да кажеш нещо и не можеш. Какво им трябва? Трябва им една гласна буква. Какво имате тук (чертеж 5)? ("А.") Какво означава А? Имате един ъгъл, който се пресича с права линия през средата – получавате буквата А. "А" значи начало. На какво е начало, Алфа на какво? Алфа на азбуката. Тези букви са вече форми, йероглифи. Като ги съединявате, те обозначават някакви идеи. Ти казваш: "Аз". Ако кажеш на един вол "Аз", какво ще разбере той? Но човек, под думата "Аз", разбира нещо: че той е нещо; в самия човек има нещо, което е отделно. "Аз" е едно същество, което не прилича на вол, нито на птичка, нито на комар. В човека има едно същество, което се нарича "Аз". Това същество "Аз" виждали ли сте го вие? Виждали ли сте Аз-а? Ти казваш: "Аз – Иван, Стоян, Драган." Въпросът е само за мисълта. Няма да обяснявам сега, нещата като почнат да се обясняват, те стават смътни. Нещата трябва само да си ги представите, като децата трябва да ги вземете. Не мислете, че големите философи знаят много. Те много малко знаят. Не мислете, че учените хора знаят. Е, знаят, много работи знаят. Давате на едно дете една глава лук; детето иска да знае какво нещо е лукът: то махва люспите една след друга и лукът намалява, намалява, и като дойде до най-малката люспа, казва: "Това е лукът." Но тия люспи не съставляват лука, в него има едно съществено качество, има един особен живот, люспите са само представители на лука. Но какво нещо е лукът? То е една отвлечена идея. Вие идеята в дадения случай не можете да я обелите. След като сготвите яденето, вече знаете какво нещо е лукът. А как познавате, че нещо е лук, как го разпознавате? Как разпознавате картофите от лука или лука от зелето, морковите, целината и пр.? ("По вкуса.")
Има една тенденция в света учените да представят по такъв начин нещата на хората, като че те, хората, много малко знаят в някои области. Или ще дойде един силен човек и ще иска да покаже, че вие не сте толкова силен, колкото него. В какво седи силата му? Вие вдигате 30 килограма, а той – 120. Прав е. Вие го наричате силен, но дойде друг, който може да вдигне 1000 килограма. В сегашния век има ли човек, който може да вдига 1000 килограма? До 500 може, но до 1000 килограма не съм срещал да вдига някой. Възможно е. Има хора, които разрешават обикновени идеи, а някои разрешават по-сложни въпроси. Някой, който само те познава, казва: "Виждаме се с този човек, той е умен"; друг, като те види, знае и разбира повече, а трети – още повече. А пък някой ще проникне и в някои подробности на живота ти. Питам: Ако един човек може да опише майка ви, баща ви, братята ви какви са, как ще си обясните това? Ще кажете, че той е ясновидец. Никакво ясновидство няма тук, просто има известни черти, известни линии в човешкото лице, които показват каква е майката. На един учен човек като му дадат един ъгъл и една права линия, той по тия данни може да изчисли разстоянието от Земята до Слънцето. Един прост човек ще каже: "Отде накъде?" Той си има известни числа, известни елементи. Но то е сложна работа. По лицето на детето можеш да познаеш каква е майката и не само каква е, но и какви са очите й – кафяви или сини, колко са отворени, какви са устните й – дебели или тънки и други подробности. Като наблюдава човек дълго време, може да познава тия работи. Но и след като ги знае, неговото знание е още много малко, то отразява една малка страна на живота, който се проявява. Да кажем, че знаете каква е майката, че очите й са сини, лицето й е продълговато, носът й среден, широк в основата, устните й са дебели, ръцете й са къси, пръстите на ръцете й също са къси – описвате всичко това. Добре, но какво означават тези неща, какво означават късите ръце? Каква е разликата между хора с дълги и с къси ръце? На всички крадци ръцете са дълги, но и всички способни хора, които се занимават с изчисления и разбират малко от математика, имат дълги ръце и дълги пръсти – едно съвпадение. Ще кажете, че между крадците и математиците има прилика, нещо общо. Някои обясняват този факт като казват, че ръцете стават дълги, понеже хората мислят само за тях; един крадец например, като е мислил много за богатите, дали има пари в джобовете им и как да бръкне, чрез тая постоянна мисъл да бръкне в нечий джоб, кръвта непрестанно идва в ръката му и тя става по-дълга. Така обясняват също защо на маймуните ръцете са станали по-дълги – понеже са посягали нагоре за плодове и непрекъснато са проектирали мисълта си – и ръцете им са станали по-дълги, без да знаят. Но това е само външната страна. Някои деца се раждат по-високи, а някои по-ниски. Това не зависи от тях. Ако майката, когато е била бременна, е видяла някой голям, висок човек и е пожелала нейното дете да бъде високо, тогава детето й, като се роди, ще бъде високо. Ако майката, когато е била бременна, е видяла някой нисък човек, то нейното дете ще стане ниско. Следователно, майка ти е турила границата на твоята височина. Каквото е положила майка ти в мисълта си, такъв ще станеш на ръст. Може ли човек да стане по-висок на ръст? Може, но трябва да се знае как. Ще ви приведа един пример.
Ние на Изгрева сме много учени хора, толкова учени, че някой път от много ученост пострадваме. Преди години донесоха тук един лимон. Всички учени дойдоха и казаха, че на този лимон трябва да му турим малко син камък, пепел и пр. Теории. Аз ги слушам. Някой казва: "Аз съм чел (или слушал) това-онова." И ние почнахме да правим опити с този лимон, да го направим да стане културен. Един ден му турихме, по тая теория, 150 грама син камък и го пратихме на онзи свят. Изсъхна! Казвам: Нашата работа приличаше на работата на онзи свещеник, който кръщавал деца, но като ги кръщавал, децата едно по едно умирали, а той казвал: "Дайте сега друго." Така и ние – веднага писахме в Русе да ни пратят друг лимон. И хората изпратиха друг лимон. Ние го турихме в стаята, после го извадихме вън, после пак го турихме в обедната; и почна и той да линее. Един казва: "Урочаса го някой." Други казаха: "Червеи има, много вода са му турили."
Теории. Казвам: Тогава доведете учени, професори, които разбират от лимони, да видим какво ще кажат. Ще им платим. Един-два месеца чакаме. Този-онзи дохожда, но листата на лимона са се свили. Някои казват: "Много вода не туряйте, ще му изгният корените. Съвсем малко вода!" "Така е писано", казва друг. Аз наблюдавам. Все казват: "Пазете лимона, много вода да не му туряте. Зимно време не се туря много вода." Аз забелязах, че почват да се образуват междини в дъските на кацата, значи влага няма вътре в почвата. Мълча си. Дъските вече ще се отделят една от друга. След като идваха учените хора да си дадат мнението, казаха преди няколко дена на един приятел агроном да изкараме навън лимона. Изваждаме го вън и правим опит: вземаме пръчка и изкарваме пръстта. Тя беше така закоравяла, че с желязна пръчка трябваше да се разкърти и пробие. Сипваме 1, 2,...8 кани вода и пръстта започва да поомеква, да попива. Баня му трябва. Лимонът казва: "Поокъпете ме хубаво!" Измихме листата му, сменихме пръстта. Казвам: Трябва да накараме тия дъски да набъбнат, да се съберат, че водата да не излиза навън. И след 7-8 часа свитите листа се освежиха. Казах, че лимонът от жажда ще умре, а пък те казваха да не му се сипва вода. На всичко е нужна вода. Трябва да туриш вода, но трябва да знаеш кога. Едно растение от вода не умира.
Понякога всичките ни страдания произтичат от един вътрешен недоимък, от сухота. В този лимон е имало сухота, образувала се е динамична енергия, електричество и са се свили листата. И сега му трябва магнетична сила или, така да се каже, топлина му трябва. Това са странични работи, само за изяснение.
При голямата светлина, която има, човек може да изсъхне. Някои сестри казват: "Лицето ми е много хлътнало." Аз виждам, че нейните дъски са почнали да съхнат. Тя този не обича, онзи не обича, този крив, онзи крив – и иска да бъде разположена! Разбира се, че ще стане суха! Ако искаш да се пооправиш, да имаш лице като месечина, ще имаш отлично разположение към хората. Това разположение е за тебе, не за хората. Като обичаш хората, знай, че не на тях ще принесеш добро, а на себе си. Казваш: "Защо трябва да обичам тия хора?" Като ги обичаш, най-първо ти ще се ползваш, а после другите. Ще обичаш хората, без те да знаят, че ги обичаш. Щом го разгласяваш, това е търговска сделка. Няма да даваш обявление, няма да разгласяваш, че в нашия магазин има най-хубавите платове, най-хубавите стоки, че в нашата книжарница има най-хубавите книги и пр. Човек, който разгласява, е заинтересован. В природата няма такива обявления, макар че и там си има от тия "бакалници", прост термин да употребя. Нуждаеш се от светлина – светлината е продукт в бакалницата на природата. После ще дойдат и другите елементи: въздух, вода, твърда почва. Всички тия плодове, които имате, са все деликатеси от бакалницата. И най-после, всички наши мисли, които имаме, нашите идеи са все видове в бакалницата на природата. Някоя идея на милосърдието е окачена там, някоя идея на справедливостта е окачена там. Но това не е нужно сега. Ще кажете: "Бива, бива, но идеята за справедливостта – окачена в бакалницата!" Ето какво разбирам аз. Купуваш плат и считаш, че продавачът е постъпил несправедливо, понеже ти е дал 1/2 см или 5 см по-малко плат. И природата си има мярка. Тя ти говори според тази мярка. Справедливият човек трябва да мери справедливо, да дава щедро. Справедливостта е вътрешната страна на живота. Има неща, които не могат да се обяснят, но могат да се приложат. Справедливостта е един елемент на живота, това е вътрешното сцепление; човек, който не е справедлив, неговият живот няма сцепление. Няма израз животът му. Един човек, който не е милосърден, пак няма един елемент в живота си – няма пластичност. Милосърдието дава пластичност. Когато няма пластичност в твоя живот, доброто не може да се изрази. Милосърдието може да стане и по-малко, и по-голямо. Това е сега хигиената, тя е свързана със справедливостта. Ако си справедлив, ти ще дадеш една определена оценка на тялото си. Справедливият човек може да бъде честен. На него можеш да разчиташ. Дето и да го туриш, той ще свърши работата си. Човек, който не е справедлив, никъде не можеш да го туриш. Човек, който е милосърден, също можеш да го туриш на работа и ще я свърши както трябва; онзи, който не е милосърден, не може да извърши никаква работа. Умният човек също така, дето и да го туриш, може да свърши работа; който не е умен, дето и да го туриш, не може да свърши работа, той не е така прозорлив. Може да каже: "Аз не съм даровит." Той не се е учил! Малкото дете не се ражда учено, а се ражда с вътрешни възможности и постепенно баща му и майка му събуждат в него тези възможности. И целият свят е една система, за да се събудят в нас възможностите. Вие седите и казвате: "За тая работа аз не съм способен." Прав сте, в това състояние не можете да я свършите. Но има възможности: у вас може да се събуди милосърдието, вашата интелигентност; може да се събуди вашата справедливост, вашата вяра!
Аз вземам вярата в много конкретен смисъл. Вярата е свързана с всички постижения. Човек, който има вяра, а не суеверие, може да постигне нещата! Защото вярата подразбира знание. Вяра без знание не може. Вярата всякога върви по пътя на знанието. Тя носи знанието със себе си. Тя се занимава с вечните неща, с нещата, които са незнайни, но всякога вярата включва в себе си и нещата, които знаем. Аз вярвам в неща, които зная, но аз вярвам също в един учен човек, който е по-учен от мене. Но това, което за мене е вяра, за него е знание! Аз вярвам в някои работи, но не ги зная, а другият ги знае. Например, аз вярвам, че мога да бъда певец, музикант, а другият свири и пее. Той взема три-четири октави – пее човекът! А за мене пеенето е една възможност: аз вярвам, че ще мога! Казват: "Аз вярвам в Бога." Хубаво. Какво се ползвам, като вярвам в Бога? Ето какво разбирам аз под думата вяра. Вярвам, че съм певец; но вярвам и знам, че мога да дам един концерт. Вярвам в оная, вътрешната възможност; вярвам и знам, че като дам концерт, публиката ще ме слуша, че ще ми заплати добре, че ще имам 50-60 000 лева в джоба си. Това го зная вече. Казват: "Ще видим." Давам концерта и казвам: Виждате ли? Вие казвате, че вярвате в Бога. Не е достатъчна само вяра в пеенето, но трябва да има черно на бяло какво си спечелил ти от него. Например, аз вярвам в моето пеене, казвам, че разбирам тая музика. Някой път, като изпея нещо на един болен човек, той ще оздравее. Но ще взема 20 000 лева. "Много е!" Аз вземам толкова. За по-малко не пея! Или никаква цена, или 20 000 лева! Лекарите, като ви лекуват, вземат 40 000 лева, а за пеенето се взема по-малко, тъй че и за мен е добре, и за вас е добре. Питам: Ако вие знаехте да пеете така, щяхте ли да бъдете бедни? Щяхте да бъдете богати! Като отидете при някой богат човек, колко бихте взели от него, ако той оздравее след като му пеете? Умни са богатите хора. Той ще каже: "Не че от твоето пеене стана тази работа, но така се случи!" Да, но в музиката има две гами! Казвам му: Така ли? Аз имам една песен, сега ще я изпея и ти пак ще се разболееш! Като му изпея втората песен, пак ще го положа на леглото. Идва един лекар, втори, трети – не става този човек. Казвам: Като платиш 20 000 лева, ще изпея първата песен и ще станеш, ще оздравееш. Скоро да ги наброиш! Брои и оздравява. Съмняваш ли се? Ако се съмняваш, пак ще изпея другата песен. Не е игра това. Казвам му: Аз вземам тия пари, но като осиромашееш един ден и няма какво да правиш, ще дойдеш при мен и аз пак ще ти ги дам. Сега си богат, ще вложиш тия пари в моята каса. Аз правя търговия. Един ден, като осиромашееш, ще имаш на разположение тия 20 000 лева, които съм взел от тебе. Но ще ми докажеш, че си осиромашал. Или, като дойде някой при мене, аз ще го науча да пее. Ще му кажа: Едно време ти беше богат човек, а аз сиромах. Аз нямах пари, но знаех да пея две песни: една песен за да заболяват хората, а друга за да оздравяват. Занаят е това! Това ви го давам за разяснение, конкретно трябва да се разбира.
Ти казваш: "20 години съм вярвал и какво съм научил досега?" Аз съжалявам, ако не сте научили. 20 години да учиш пеене и да не можеш да изпееш една песен! Това не се отнася до вас, то се отнася до други. Ето какъв е моят мащаб на разсъждение. Представете си, че туря един килим, прострян на въжето вън и с тупалката удрям килима и изваждам неговия прах. Но трябва ли да тупам един килим, който никога не е постилан, нов, тъкмо сега е изваден? Тупа се прашен килим, не всеки килим е за тупане. Някой килим, по който ходите с кални обувки, може да го бухате много по-често, отколкото друг, по който стъпвате с чисти чорапи. От вас се изисква известна хигиена на вашите мисли. Ето какво аз разбирам под права мисъл. Според мене, за да познаем себе си, трябва да го знаем.
Някой човек, поради незнание, може да ме обиди, т.е. аз да считам, че ме е обидил; човекът не е имал това намерение, но езикът е такъв. Например, един французин казва на един турчин: "Cing heures" Това значи "пет часа." Турчинът му отговаря: "Сен кьор", но това на турски означава: "Ти си сляп!" Французинът казва: "Мерси", като смята, че онзи го е разбрал. Турчинът казва: "Диване! Френски работи! Франсъз акъллъ!" Неразбиране е това, така не се разсъждава. Едно съвпадение в думите вие приемате понякога за обида. Какво нещо е обидата? Питам ви, понеже това е една ваша специалност, тук съм срещал професори по обидата, които специално я разбират. Кой от вас ще може да ми представи какво нещо е обидата? Какви са характерните й черти? Ще ме извините, аз не съм специалист, но ще се постарая малко да опиша обидата. Една сестра се е разтворила – както някой охлюв, когато си извади рогцата – турила знамето напред, весела е и разположена; като й кажат една обидна дума, тя се спре, затвори се – всичко се изменя: ако е пеела, млъкне, ако обидата е засегнала симпатичната й нервна система, излива сълзи. Защо плаче? Обидена е сестрата. Казвам: Много хубаво! Протекли са два извора. Аз мога да взема едно шише и да събера сълзите й. Опитвам ги и казвам: "Много е хубава водата на твоите сълзи." При обидата става известно подпушване, в дадения случай ти спираш човека; той е развивал например някаква теория, говорел е нещо, ти го спираш в пътя и веднага в него се заражда известна енергия, известна реакция, едно възражение – той се обижда, разгневява се. Обидата е един вид да поставиш едно препятствие на пътя. Човекът си върви – остави го, не го спирай, не го апострофирай, нека да си върви по своя път. Не го обиждай. Нито пък ти трябва да се обиждаш! Умният човек не трябва да се обижда. Той трябва да види отдалеч препятствията по пътя и не трябва да се оставя да го обидят. Всеки може да се обиди. Аз съм имал доста опити. Така се обидил един голям американски богаташ, ексцентрик. Той отишъл да слуша проповедта на знаменития проповедник Муди на едно събудително събрание. Муди привел един пример, който много наподобявал на нещо от живота на този богаташ. След проповедта онзи отива и казва на жена си: "Не те е срам! Да ходиш да разправяш на проповедника какво съм правил вкъщи! Тия работи да ги изнесеш на показ пред всички хора!" А пък Муди ни най-малко не е имал него предвид, той е говорел общо. Примерите не се дават за едно определено лице, те се дават само за изяснение.
Казват за някой човек, че е скържав, пинтия, скъперник, скрънза. Как е на гръцки? Скъперникът е човек, който има малко милосърдие, но силно развито стяженолюбие; той иска да му дават повече, а да дава по-малко. Скъперникът скъсява своя живот! Понякога в живота скъперничеството се превръща в икономия, но в природата то е изсъхване.
Но да се върнем сега, каква беше темата? За точката. Ние казваме, че това е център. В дадено положение вие можете да бъдете център – една точка, където много неща се прекръстосват. Трябва да разбирате вашите способности, вашите чувства, вашите действия. Всички постъпки във вашия живот се прекръстосват в един център. Ако вие нямате център, към който да се приближавате, мислите ви не могат да се съсредоточат; тогава мисълта ще бъде еднообразна. Еднообразието не е мисъл или е безсъдържателна мисъл. Еднообразието е, когато нещата се преповтарят. Едно хармонизиране трябва да има между мисли и чувства. Мислите и чувствата трябва да се събират в някакъв център. Кой е този център? Мислите, чувствата и постъпките трябва да се съберат във вашата душа или във вашето Аз. Мислите, чувствата и постъпките стават за вашата душа като храна, с която тя ще работи. Всичко това, което преживяваме, трябва да влезе вътре в нас и да се преработи в душата, и този преработен материал трябва да се проектира навън. За мен добър човек, умен човек, справедлив човек – това са вътрешни възможности за човека, за да може да се прояви. Не казвам, че веруюто, което сега имате, е лошо. То е било полезно, но в бъдеще ще се нуждае от един нов елемент. Нали сте разглеждали цветята и сте забелязали, че едно цвете, ако дълго не му сменяте пръстта, тя се сбива, изтощава се и после много пъти трябва да я сменяте, за да се обнови. Човек също постоянно има нужда, в известни периоди, да се обновява в своето вярване. Той вътрешно трябва да расте в своето верую. Няма да ви кажа, че не разбирате, но в пътя, по който вървите, временният живот ви отвлича от същественото.
Вие питате: "Какво нещо е любовта към Бога?" По какво се отличават любовта към Бога, любовта към ближния и любовта към себе си? Любовта към Бога е там, отдето ние възприемаме. Под любов към Бога аз винаги разбирам това, което дава живот. Щом обичаме Бога, ние ще възприемем нещо от Него. А щом обичаш ближния си, ще му дадеш нещо от себе си. А в любовта към себе си ти ще направиш отчет какво си спечелил от любовта към Бога и към ближния и ще го туриш в касата си. Ако си обичал правилно Бога и ближния, ще имаш правилна обмяна. Любовта към себе си е печалбата, която имаш. Ако имаш печалба, значи правилно си взел при любовта към Бога и правилно си дал при любовта към ближния. Аз давам едно просто обяснение; искам някой път да представя известни форми, за да дам известен стимул. Аз мога да ви дам и друго, научно обяснение, но то ще бъде непонятно за вас. Мога да ви посоча някое съчинение, за да четете какво нещо е любовта към Бога. Конкретно: при любовта към Бога Бог е център, от който черпите сила, съзнателна сила, а любовта ви към ближния е онова, при което се казва: "Даром сте взели – даром давайте." Това, което си взел от Бога, трябва да го дадеш на ближния си. И след това ще дойде третият процес: ще имаш нещо за себе си. И ако любовта не мине от Бога в тебе и от тебе в ближния, не е станала правилна обмяна. Човек, който върви по този начин, с тази правилна обмяна, той расте. Това е единственият път, в който човек може да бъде вечно млад: само когато обича Бога, обича ближния си и обича себе си! Ако се научиш на това, ти можеш да станеш млад! Ако приложите закона, вашето лице може да се подмлади с 10-15 години. Някой казва: "Аз много обичам Господа", но лицето му старо, краката го болят. Като почнеш да обичаш по този начин, ако си стар, прегърбен, ще се изправиш, лицето ти ще се измени и ще се подмладиш. Най-първо, косата ти, която е побеляла, ако не цялата, то поне половината ще стане черна. Това е знание! И не само това. Любовта към Бога съдържа една велика тайна: тя е, която може да разреши ония палещи въпроси, които ни смущават. Навсякъде можеш да я приложиш. Една жена, за да се избави от всички нещастия, трябва да има любов към Бога, към ближния си и към себе си. Един мъж – също. Един учен – също! Всички трябва да имате това. Тогава въпросите лесно се разрешават. Всички спорове в света стават, защото липсват тези елементи. Ти се обезсърчаваш някой път – липсва ти нещо: или любов към Бога, или любов към ближния, или любов към себе си. Погрешката ти може да бъде, че или любовта ти към Бога не е такава, каквато трябва да бъде, или любовта ти към ближния не е такава, каквато трябва да бъде, или любовта ти към себе си не е такава, каквато трябва да бъде. И към себе си някой път не сме справедливи. Как мислите, един пияница справедлив ли е към себе си? Не е справедлив. Той се е увлякъл само в едно чувство, влюбил се е в чашата и казва: "Наздраве, наздраве", но никакво здраве не идва! Казва: "Закъсах, изхарчих парите, всичко"; освен това той е разрушил своето тяло и неговият ум вече не работи; и най-после казва: "Остаряхме, изтощихме се вече!"
Казвам: Пиянство има не само в пиенето на вино. Аз някой път съм ви виждал в кръчмите. Има кръчми на шепотничеството, има кръчми на доносничеството, на "речено-казано", има кръчми на кривите схващания, има кръчми на лигавия живот. Знаете ли какво е лигавщина? Казвате: "Да се повеселим малко, дотегна ни да се молим!" Не обичал да се моли! Че той никога не се е молил! "Дотегна ми да помагам." Всичко това е бръщолевене! Казваш: "Дотегна ми да пея." Музиката носи живот. Щом ти е дотегнало да пееш, то се вижда колко хубаво пееш!
Искам сега да се спра върху положителното. Този навик у вас е по атавизъм. И аз съм имал най-големи неприятности. Дойде някой при мене, носи цяло шише с хубав ликьор и казва: "Първо качество е!" Налее ми една чаша: "Наздраве! За хатър пий! Чакай да ти разправя нещо. Онази сестра не знае правилната обхода!" Казвам: Как да се носи тая сестра? "Спретната трябва да бъде!" Какъв е образът на спретнатостта? Когато влизаш в банята, с дрехите ли се къпеш или без дрехи? Ще се съблечеш гол – нищо повече. Защо? За да се изчистиш! Но това, което в банята се позволява, навън не се позволява, ако влезеш в банята без дрехи и те е страх да не те оберат, то е друг въпрос, но тази баня е сигурна – ще се съблечеш и ще се изкъпеш. Трябва да умеете да различавате. Ти не харесваш една сестра – ще я повикаш, ще се почерпиш с нея, ще й кажеш: "Много те обичам." Как ще започнеш да й говориш, че тя не трябва да пие от забраненото вино? Представете си, че имате една сестра, която искате да посъветвате. Откъде ще започнете? Аз искам да видя вашата педагогика. Как ще кажете на тая сестра: "Сестро, много си нахална! Това, което вършиш, е безобразие! Това не е никаква религия! Ти не вярваш в Бога." Ако аз съм на ваше място, ще й кажа: Ти си много набожна, повече, отколкото трябва. Само че си се влюбила в един Господ, който е много прост. И аз едно време бях се влюбил в него, но ми побеля главата. Онзи Господ, в когото ние вярваме, когото аз знам – истинският Господ – като отидеш при Него и искаш да му се оплакваш, Той казва: "Не се оплаквай! Какво взе брат ти от тебе?" "Хиляда лева!" "Дайте му 2000 лева! Каквото са му взели, двойно да му се даде!" Така разбирам аз. "Той ме обиди." Като отидеш при Господа с тия думи, Господ какво отговаря? Като отиваш всеки ден при Него и казваш: "Този ме обиди, онзи ме обиди", ще видиш, че едно време си бил сиромах, но след като 100 пъти си отишъл при Господа да Му разправяш за обидите, ти забогатяваш! Тогава, какво губи онзи, когото много обиждат? Какво лошо има в това, че някой ти казал обидна дума? Или другояче казано: Онзи, който отива при Бога, трябва да отвори сърцето си, за да възприеме нещо. Ако ти отиваш при Бога и не си готов да възприемаш, твоята любов не е права.
Сега, няма какво да ви разправям, това нищо не допринася. Ако ви представя как криво пеете, нищо не ви ползва; мога да имитирам някой път кривото пеене, то е хубаво, но по-хубаво е да ви изпея една песен правилно, да ви дам един образец как се пее. По възможност ние не трябва да се спираме върху човешките погрешки. Това са неправилни тонове в живота. Нека всеки от вас, който иска, да даде образец за пеене. Един ще пее, втори, трети и пр. Аз често проверявам моето пеене. Щом имам голяма мъчнотия, изпея една песен и ако мъчнотията се махне – правилно пея, ако не се маха, казвам: "По този начин не мога." Изпея друга песен – тя се маха, казвам: "Тази е правилната песен." Трябва да има разнообразие. В мислите е същото – една правилна мисъл всякога трябва да премахне мъчнотиите. Едно правилно чувство всякога трябва да премахне мъчнотиите, една правилна постъпка – също! Мъчнотиите са извън човешките мисли, чувства и постъпки. Една правилна постъпка е, която премахва мъчнотиите! Една мъчнотия може да произтича от известно съчетание в някакъв живот преди 4-5-10 прераждания, а може да носи своя произход от другиго: да не съм аз замесен ни най-малко. Казваш: "Може аз да съм сгрешил." Може би най-малко да не си сгрешил. Но вървиш и потънеш до пояс в калта – някой направил трап, направил в него кал за къща и ти вечерно време се спънеш и затънеш до пояс. Каква погрешка има, че си паднал в калта? Не е по твоя погрешка, но си в калта, която онзи е направил. Като излезеш, какво трябва да направиш? Трябва да се измиеш. Следователно, вечерно време трябва да имаш лампичка. И да не бързаш много, но да посветваш и да видиш, че мястото е кално. Това е практическата страна.
Тъй както върви сега духовният живот на хората, голям прогрес не може да има в света. Тъй както вярват сега хората, както вървят, животът не може да бъде по-добър. Каквото и да правим, този живот ще остане на този стадий на развитие. Ние казваме: "Да се обичаме! Христос така е пострадал, така е учил!" Така е учил Христос, но това, което е учил, не е приложено. Той е казал да се отречем от себе си. Как да се отречеш от себе си? Вие искате да напуснете жена си, баща си, майка си, братята си и пр. Питам: Като се отречеш от света, в какво трябва да вярваш? Да допуснем, че се отречеш от жена си, от децата, от слугите, от богатството. В какво ще вярваш тогава? Ще се отречеш от виното; по-напред си се отрекъл от водата, сега, като се отречеш от виното, ще повярваш във водата – наместо вино ще пиеш вода. От коя жена ще се отречеш? От онази, с която не можеш да живееш: ще й дадеш пътя да си върви и ще намериш жената, с която можеш да живееш – ще се откажеш от лошото сърце и ще възприемеш доброто сърце. Ще се откажеш от лошия мъж – от твоя лош ум, ще хванеш добрия ум и с него ще живееш. Много сестри са напуснали мъжете си и казват: "На мен мъж: не ми трябва", а все с мъже дружат. Като дойде някой брат, стават весели. С мъжа си не може да живее, а с брата й е приятно. С братя хубаво се живее, а с мъжа мъчно се живее – братът е другар, а мъжът е господар. Една жена, за да живее с един господар, трябва да бъде много умна. Един мъж, за да живее с една господарка, трябва да бъде много умен.
Представете си следното. Тръгнал някой млад момък подир някоя мома и казва: "Без тебе не мога да живея! Ще умра." Какво трябва да каже сестрата? Това са общи работи, те навсякъде стават. Той е наместил в себе си мисълта, че не може да живее без нея. Може да живее без нея! Аз искам да ви обясня духовната страна на нещата, мен не ме интересува само външната им страна. Аз другояче обяснявам обикновения живот. Всички аномалии, които съществуват на Земята, аз ги обяснявам с това, че отношенията ни към Бога не са правилни. Отношенията към Бога, към ближните и към себе си не са правилни. Че трябва да обичаме всички хора, трябва да ги обичаме, но специфично трябва да обичаме. Допуснете, че вие сте двама в един ресторант, но има само една паница ядене, а и двамата сте гладни. Вие седите на масата и всеки иска да изяде яденето. Въпросът се разрешава по два начина. Първият начин: Силният ще каже: "Това ядене аз ще го изям" – и слабият трябва да седи настрана. Второто положение: Вие сте умни хора; като видите, че за двамата няма да има, казвате: "Да го разделим!" Идва гостилничарят и разделя яденето в две паници. По-малко сте яли, но все таки по нещо сте вкусили. Как ще преведете това? Един млад момък върви подир сестрата и казва: "Без тебе не мога да живея." Идва друг момък, и той казва: "Без тебе не мога да живея." И двамата казват това - разделят яденето наполовина. Но със сестрата какво ще правите? Сестрата ще повика тия двама и ще им каже: "На мен са ми потребни двама слуги. За 10 години, каквото ви кажа, думата ми ще изпълнявате и след 10 години ще ви кажа какво трябва да правите. Аз каквото кажа, вие ще го правите!" Щом не можеш да живееш добре с някого, той е господар за тебе и каквото ти каже, ще изпълняваш. Тогава единият брат ще каже: "Аз мога вече без тебе да живея." Сега трябва да направите психологически превод на нещата, за да можете да си помогнете. Всички вие се мъчите с мислите на миналото, на настоящето и на бъдещето. Има неща от миналото, които ви безпокоят – трябва да се справите с тях. Има мисли на настоящето, които ви безпокоят. Има мисли на бъдещето, които ви безпокоят. То е цяла наука. Ако приемем, че светът е направен от Бога, значи всяко нещо е на своето място и ако има някаква дисхармония, то тя се дължи на това, че ние сме разместили нещата! Умните хора сега трябва да наместят нещата и да ги турят в техния първоначален порядък. Ти и с най-лошия човек можеш да бъдеш приятел, но трябва да имаш познания. И да разбираш характера му. Ако намериш в него една добра черта, едно добро качество, като държиш това качество в ума си, ще образувате връзка помежду си и този човек може да те обикне и да се поправи, и ти можеш да му повлияеш. Някой ще намери в него лоши качества, но има нещо добро в него, което може да се обича. Това е приятелството! Според мен приятел може да ви бъде само онзи, който може да намери най-хубавото, което е във вас и да помага на това хубаво да израсне! И като дойдете при този ваш приятел, който намира тази хубава страна във вас, вие ще усещате разположение, промяна, защото този човек работи за ваше добро, без да знае, работи. Може да говорят другите хора, но той не се влияе. Той намира една добра черта във вас. И след време вие ще се промените. А някой път, дойде ви някой приятел и намери една лоша черта във вас – той ще ви причини болка. Вие може да сте добър, но тогава почвате да губите, губите и започвате да се дразните. Това е другата страна.
Аз гледам сега, мнозина не мислят право. Някой казва: "Учителят си играе. Опити си прави." Аз съм правил опити! Това са първокласните будали в света! Аз не правя никакви опити. Аз изучавам нещата. Защото всеки един неразумен опит коства живота на човека. Какъв опит ще правя? Нещата са създадени от Бога. Тия неща трябва да ги разбера в тяхната същина. Всяка душа, всеки човек е създаден от Бога, той си има една същина, той си има своята ценност и аз трябва да намеря тази ценност. Аз трябва да намеря ценността, която Бог е вложил в предметите. Това е същественото! Ако той не е ценен, то е човешката страна. Да обезценяваме Божественото значи да обезценяваме себе си, защото моят живот е така потребен за всички, както и животът на другите. Това е общият живот! И ако вие се повдигате, то се повдигат всички. И ако вашият ближен, когото обичате, се повдига, всички се повдигат. Това е общото благо! Вие казвате: "По какво трябва да се отличават хората?" Вие трябва да се отличавате по три неща: да имате една неизменна любов към Бога, да имате любов към ближния и да имате любов към себе си! Това е правилното. Ако тия три неща не ги научите, като отидете в Божествения свят, в рая, ще ви кажат: "Определете какво нещо е любов към Бога. Определете какво нещо е любов към ближния. Определете какво нещо е любов към себе си. Как ще определите? Вие ще носите в рая три плода: един плод, който е узрял в любовта ви към Бога, един плод, който е узрял в любовта ви към ближния и един плод, който е узрял в любовта ви към себе си. И щом ангелът каже така, вие ще поднесете трите плода и ще оставите те да се произнесат. И ако ангелът каже, че узрелите плодове са отлични, ще отворят вратите и ще ви пуснат. А ако ги намерят с дефекти, ще кажат: "Не можем да приемем тия плодове" – ще ви дадат малко наставления как да подобрите тази раса и пак ще се върнете на Земята, за да го сторите. Същественото е, че вие ще занесете там един плод от любовта си към Бога, един плод от любовта си към ближния и един плод от любовта си към себе си. Не само да казвате: "Аз мога да обичам", но дайте плодове от любовта си към Бога, към ближния и към себе си. Плод трябва да имате! Плод трябва да принесете! А пък само изразите: "Да се опознаем, да живеем братски, да се обичаме" – това са празни работи! Знаете ли какво е празна работа?
Разправях за онзи беден руски княз, който се оженил за една красива мома. Много я обичал. А пък той – лентяй, нямал нито пет пари. Все казвал: "Ну, поцелуемся!" Най-после, след три дена, младата мома казала: "Не може само поцелуемся. Хляб трябва!" "Поцелуемся" – това е външната страна, а хлябът е нещо съществено. То е, което внася живот в човека. Ще кажеш: "Ти си много добър човек" – то е целувка. "Ти си отличен, като тебе няма друг" – то е "поцелуемся." "Ти си учен човек" – то е "поцелуемся." Като ми каже някой, че съм учен човек, на мен ми е приятно, но ако аз вярвам само на този брат, който казва, че съм учен и се обосновавам на това, то аз ще остана невежа. Аз съм учен, хубаво, но трябва да стана по-учен. Всеки ден трябва да внася нещо в мен. Светът прогресира – и ние прогресираме. Някой ми казва: "Аз зная само "Отче наш." Може ли да ми дадеш някоя друга молитва?" Казвам му: Научил ли си се да четеш "Отче наш"? "Много добре." И започва той, и чете: "Отче наш, Който си на небесата, да се свети Името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя, както на небето, така и на земята. Хлябът наш насъщни, дай го нам и днес и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници. Не ни въвеждай в изкушение и избави ни от лукаваго, защото е Твое Царството, и Силата, и Славата, во веки веков! Амин." Казвам му: Добре си я научил. Но слушай, аз имам болка в крака си. Чети "Отче наш" и ако оздравее кракът ми – знаеш да четеш молитвата, а ако не оздравее – не можеш да я четеш. Осъден съм на смъртно наказание. Водят ме на ешафода. Ако аз знам да чета "Отче наш", като я прочета, няма да има никаква присъда. Въжето ще се скъса. Могат да ме закачат 10 пъти на въжето – то ще се скъса. Няма да намерят такова дебело въже, да ме обесят. И вериги да ми турят, пак ще се скъсат. Това е "Отче наш"! Да не могат да те обесят! И 10 пъти да гръмнат в теб, да не те убият. И 100 пушки да гръмнат, да не могат да те убият. А пък ако не знаеш да четеш "Отче наш", като гръмнат само веднъж – и ще се търкулнеш на земята.
Във вас сега остана мисълта: "Че кой знае така да чете "Отче наш"?" Това е уподобление, четенето на "Отче наш". Имаме примера на ония тримата младежи Седрах, Мисах и Авденаго, които били турени в пещта. Те знаели да четат "Отче наш". Те я чели в пещта – и се разхождали в нея, и не изгорели; и дошъл един ангел при тях. Като дошъл вавилонският цар и погледнал в пещта, видял ги четирима. И ги извадил вън. Имаме и примера на Данаила: като го туриха между лъвовете, той четеше "Отче наш" – и се заключиха устата им, и никой лъв не шавнал. Щом четеш "Отче наш", никой не те бута. А ти сега имаш да плащаш някому 200 лева и четеш "Отче наш", но той те съди и си взема парите. Ако знаеш истински да четеш "Отче наш", той като дойде, освен че няма да си иска парите, но ще каже: "Ще ме извиниш, братко, аз намерих в тефтера, че ми дължиш 500 лева. Но намерих в друг тефтер, че имам да ти давам 1500 лева. Вземи тия 1000 лева." И ти дава парите. Това е "Отче наш"! Това са опити. Ако ние със знанието, което имаме, не можем да произведем такъв ефект, значи нямаме истинско знание. Мъчно се провежда този опит. Заболи те главата – като четеш "Отче наш", минава ти главоболието. Имаш сърцебиене – четеш "Отче наш" и изчезне сърцебиенето. Имаш някоя голяма тъга в сърцето си – четеш "Отче наш" - тъгата си отива. Защо ще ходиш да плачеш и да казваш: "Много ми е тежко, пръска се сърцето ми! Нещастен съм. Не зная какво да правя!" Чети "Отче наш"! Ще възразите: "То така лесно се казва, но мъчно се прави." Да оставим думите. Думите са кофраж. Има друго съществено. Същественото е любовта към Бога! Това е една съществена идея. Любов към ближния и любов към себе си – три съществени идеи има в човека, върху които почива животът му. Но трябва да ги разбираме. Някой казва, че човек не трябва да обръща внимание на себе си. Не! Казва се, че човек трябва да се отрече от себе си. От всичко онова криво, животинско в себе си трябва да се отрече човек, но има едно съзнание в него, което трябва да расте: човек трябва да обича и себе си. Някой път ние не обичаме себе си. Не трябва да се разглезваме, но човек, който обича себе си правилно, той има голямо търпение. Той е милосърден, кротък, въздържан, умен, разбира нещата, всякога избягва дразненето. Някой се моли, моли и се дразни. Аз забелязвам колко е мъчно това: тъкмо се молиш и имаш хубаво разположение, и дойде някой, който има да взема от тебе, изтъпанчи се насреща ти. Какво трябва да правиш? Ще му кажеш: "Ще ме извиниш, аз позакъснях да ти платя, но сега съм готов." Ще му дадеш и лихвите отгоре, и ще го нагостиш. Едно отрадно впечатление да му направи твоето отношение.
Вие разчитате на бъдещето, чакате да се преродите. Съгласен съм, и аз вярвам в прераждането. Но в бъдеще, за да се преродите, ще трябва да имате една майка, която да бъде светица и един баща, който да бъде светия. Една майка толкова учена и един баща толкова прозорлив, че всичко да знаят. Така да се преродите! Но ако се родите от един обикновен баща, то е друго. Писанието казва: "Родени от Бога!" Това подразбира родени от един баща, който носи всички качества и възможности и може да ги предаде на тебе. И не само в бъдеще трябва да чакате да се преродите, но още сега може! Писанието казва: "Още днес може да се преродите." Сега остава въпросът: как?
Един изобретател тук изобретил машина за събиране на злато. Един господин ме извика да ми покаже машината. Много проста работа, едва може да събере един и половина грама злато. Колко струва един грам? ("90 лева.") Ако аз бих измислил машина за събиране на злато, бих искал моята машина да събира най-малко един килограм на ден! Иначе не бих обърнал внимание на тази работа. Един килограм! Колко струва един килограм? ( "90 000 лева.") На ден по един килограм, 365 деня по един килограм на ден – 365 килограма! Такава машина нали върши работа? С един грам не се занимавам. Това не е машина!
Аз ви проповядвам едно учение – не да събирате по един грам; хубаво е да събирате по един грам, то е пак нещо. Но аз ви проповядвам друго учение: Да любиш Бога – това е един килограм злато на ден. Да любиш ближния си – то е един килограм злато на ден. Да любиш себе си – то е един килограм злато на ден. Това са три килограма злато на ден! Сега, една сестра гледам, казва ми: "Чапрашик е тая работа. Много трудна." Но ако нямаш тая машина, един килограм злато мъчно се събира. На моята машина, за която казвам, трябва да работиш един час, и за един час – един килограм. А другото ти време е свободно. Ако работиш 8 часа, ще имаш повече, обаче аз с машината си не работя повече от един час. Повече от един час е от лукаваго. Казвам: Един час - един килограм! Сега, ако аз ви дам моята машина, как ще я употребявате и по колко часа ще работите? Ще я употребявате както и аз я употребявам. Два часа не позволявам никому! По един час! Но не зная дали няма да направите погрешката на онзи турски паша, който останал много доволен от посрещането на селяните в едно видинско село и в знак на благодарност им подарил един слон. Но слонът ядял много, а нищо не вършел, тъй като селяните не знаели как да го турят на работа. И когато след три години селото много обедняло, пашата срещнал един селянин и го попитал: "Доволни ли сте от слона? Да ви изпратя още един?" Всяко учение, което не може да се приложи, е един слон, който яде и изяжда всичко! Не ти трябва! Ако аз бях на мястото на този селянин, ето какво щях да кажа на пашата: "Паша ефенди! Ние сме много доволни от слона, но при нас има друго едно село. И те искат един подарък. Та втория слон пратете на другото село!" Но да дойдем сега до сериозните работи.
По какво се отличава Божията Любов? Ти при Бога ще отидеш най-първо и ще бъдеш чист в намеренията си. Като решиш да отидеш при Бога, ще Го обичаш, няма да криеш нищо в себе си, няма да съжаляваш за нищо, което имаш. Да ви обясня какво нещо е любов към Бога. Ето какво означава да обичаш Бога. Представете си, че аз съм се окалял; не съжалявам, че съм се окалял, понеже това ми дава една възможност. Има една хубава, бистра, чиста вода. Отивам, събличам дрехите си, изкъпвам се, очиствам се и си казвам: Хубаво стана, че се окалях, защото иначе не щях да имам тази баня. И ще се облека с нови дрехи. Това е новата любов. Ще се изкъпеш в тази вода, тя съдържа в себе си нещо ароматно и лечебно, тя придава нещо на човека - безсмъртие. И колкото повече се къпе, той става безсмъртен. Като отидеш при Бога, ти трябва да се съблечеш, трябва да се радваш, да не съжаляваш, да не казваш: "Как ще отида аз при Бога?!" Ти ще оставиш тия работи настрани и ще отидеш така, както си. Ще имаш желание да се окъпеш и ще благодариш на Бога, че си имал условия да се окъпеш; и ще благодариш, че си се окъпал. Няма да споменаваш греховете, които си направил. И Писанието казва: "Който дойде при Мене (който се окъпе веднаж), ще залича греховете му и няма да ги помена." Всеки, който отива при Бога, тъй трябва да постъпи. А ти сега казваш: "Дали Бог ще ми прости греховете?" И в тебе ще остане тогава онова чувство на благодарност, че Той е излял Любовта си, че ти е дал благословението си. И ще почнеш да работиш. После ще намериш ближния си, ще проявиш любов към него. Той се е оцапал – ти ще му кажеш: "Братко, едно време и аз се бях оцапал като тебе, но се умих." И ако той не може да върви, ще го занесеш при водата и ще го туриш и ще го измиеш. И като се измиете и той, и ти, ще отидете в гостилницата – ще имате любов към себе си. И ще кажеш: "Дайте сега едно хубаво ядене." Това е любов към себе си. Ще благодарим на Бога за любовта, с която се умихме. Ще благодарим на Бога, че намерихме ближния си. Ще благодарим на Бога за хубавото ядене. И ще почувстваме в себе си една вътрешна радост. Това е животът! Това е фигуративно, по форма изяснено, но то трябва да бъде приложено сега. Ще кажете: "Къде е водата?" Не се смущавайте. Ако слепия го водиш при слънцето, той ще каже: "Къде е светлината?" Където и да го заведеш, и при слънцето да го заведеш, за него е безразлично. Тогава? Ще му отвориш очите.
Водата е много близо до вас. Вие не я виждате. Христос само загатва за нея и казва: "Онази вода, която ще му дам, ще бъде жива вода и ще извира вътре в човека."
Сега, да остане мисълта: Вие сте опитали Божията Любов. Вие казвате, че сте опитали Божията Любов, както всички хора я опитват. Но ще опитате любовта към Бога, любовта към ближния и любовта към себе си. Ако в любовта към Бога узрее плодът, ако в любовта към ближния узрее плодът и ако в любовта към себе си узрее плодът, ще вземете тези плодове, когато отивате горе, в другия свят и с тях ще се явите. От тях зависи вашето положение. И Писанието казва какви са плодовете на Духа. Лесно се казва, но като дойдем до опита, другояче стават работите.
Ще се спрете сега на научните методи. Най-първо човек трябва да има едно ново схващане за любовта, за да дойде до новите научни методи. Не че този метод, по който сега вървим, е лош, но той е предисловие. Това, което знаем, ако не го знаем, не можем да възприемем и новото. Този живот, който имаме, това верую, което имаме, то е предисловие за новото; ако го нямаме, ние няма да имаме тази опитност. А тази опитност е необходима. Вие ще кажете: "Това не струва. Сегашният живот ни спъва." Не, сегашният живот ни улеснява. Сегашното разбиране не ви спъва, но ви улеснява за новото, в което трябва да влезете. И за това, новото, няма да говорите дотогава, докато нямате резултат. Ако ви пита някой какво нещо е Божията любов, любовта към ближния, вие какво ще му кажете? Да дадеш на един човек един самун хляб, това не е любов. Да се молиш на Бога, това не е още любов. Ще отвориш сърцето си, ще отвориш ума си, ще отвориш душата си! Ще възприемеш Бога и ще кажеш: "Господи, стори в мен онова, което Ти благоволяваш." Не да кажеш: "Аз направих една погрешка." После ще дойде второто положение – ще кажеш на ближния си: "Остави аз да сторя за тебе всичко, каквото искам да сторя." Това е любов към ближния. Най-после ближният ти и ти трябва да направите нещо в себе си. То е "вечерята". Няма да правиш вече разлика.
Какво беше първото положение? Като кажеш на Бога, да има резултат! Сега да обясня: Ако кажеш и няма резултат, не знаеш да казваш! (Учителят написва на дъската буквата Л. След това написва и Ю и става ЛЮ.)
Какво става сега? Това не е още пълната любов! (После Учителя прибавя буквата Б и става ЛЮБ.)
Сега да напишем цялата тая дума: ЛЮБОВЬ
Когато аз напиша цялата дума, то е вече любов. Нещо, което си направил и от което имаш плод, това е любов. Ако напишеш само Л, то е съкратена любов, то е начало. Колко слога има в думата? ("Два слога.") Два слога има в българския език тая дума.
В прилагането на любовта – там е всичката мъчнотия. Няма по-мъчно нещо от това, да приложиш любовта! Затова вие, когато искате да приложите любовта, оставяте, не я прилагате. Само говорите и оставяте другите да я прилагат. За себе си я приложете, от другите не я изисквайте! Как ще я приложите? Спрямо себе си можеш да я приложиш, но как ще я приложиш спрямо другите? Ти можеш да хванеш един човек за ръката, за да проявиш любовта си, но можеш да я стиснеш много и да го заболи. Можеш да целунеш някой човек, за да проявиш любовта, но той може да остане недоволен от целувката. Можеш да му дадеш подарък, но той може да остане недоволен от него. Можеш да му дадеш дрехи, служба – но той трябва да остане доволен и колкото повече време минава, да става все по-доволен. А ако с времето той става все по-недоволен, това не е правилно проявена любов. Любовта е онова, което спасява хората, въздига ги във всички направления: и в умствено, и в духовно, и във физическо отношение! Старото, животинското ще си отива и човек ще се обнови. В новата любов той ще премине от едно състояние в друго. И в следващото прераждане ще има тяло много по-хубаво, отколкото сегашното. Тази идея сега е смътна. Някой пита: "Дали ще се познаем втори път?" Познаването е в любовта, като дойде любовта. И Писанието казва: "Един ден ще се познаем така, както сме познати. Сега гледаме мрачкаво." Вие си имате възгледи за вашата любов - дръжте си ги. Не искам да изхвърлите вашата любов, но ще направите един опит. Най-първо – любовта ви към Бога! Човек трябва да прави опити, ако иска да прогресира. Ако вие не правите никакви усилия, не можете да прогресирате. Не друг да ви поощрява, защото колкото и да ви поощрява друг, то е временно. Но това трябва да дойде от самите вас! Писанието казва: "Трябва да дойде Духът, или Божественото, и постоянно да ви поощрява." И вие да бъдете предразположени към поощрение, когато то дойде, да бъдете най-внимателни към това поощрение на Духа. И да го схванете!
И тъй, първото нещо: При любовта към Бога ще придобием онова изобилие, от което се нуждаем. Ние всички сега страдаме от една аномалия, от вътрешен недоимък. Всички недоволства, всички страдания в света са, защото ни липсва нещо. Казваш: "Криво ми е"- липсва ти нещо; "Недоволен съм" – липсва ти нещо. Липсва ни същественото. Същественото, което ни липсва, то е любовта към Бога! Не ние да даваме! Ние не можем да възприемем Божията Любов, защото приличаме на пукнати съдове – като влезе тя, нищо не остава, изтича. Не, като влезе Божията Любов във вас, да направи нещо, а не да приличате на пукнати съдове! Ако вие сипвате вода в саксията и тя изтича навън, няма значение, че сипвате – тя трябва да остане в почвата и да влезе в цветето. В нашия лимон влезе вода и се обновиха листата му. Божията Любов не трябва да изтича навън, но трябва да влезе в нас и да създаде плод.
Сега другото. Можете да кажете: "Страшна работа е това!" Оставете страшните работи! "Дали съм готов?" Оставете това! "Дали сме достойни? Някога, в бъдеще!" Оставете и това! В дадения момент готови ли сте да приложите това или не? Вие ще кажете: "Децата ни? Трябва да гледаме децата си." Оставете това! Вашата любов няма да спъне децата ви. Вашата Божествена любов ще бъде благословение за децата ви. Ти казваш: "Чакайте, мъж имам!" Твоята Божествена любов ще бъде благословение за мъжа ти. Любовта към Бога щом влезе в твоята душа, ти ще бъдещ една част от цялото човечество. Но вие ще кажете: "Аз съм невежа." Оставете това настрани! Всеки човек, който няма любов, е невежа. Всеки човек, който няма любов, е безсилен. Всеки човек, който няма любов, е сиромах. Всеки човек, който няма любов Божия, той е изложен на страдания. Ние сега обясняваме, че майка му била такава, че баща му бил такъв. Не, има нещо, което ни липсва. Липсва ни същественото! Липсва ни Божията Любов. Това разбираме, когато се казва: "Да възлюбиш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила!" Това преди около 3000 години каза Мойсей. Израилският народ не го разбра. И сега не са го разбрали. И християните вече 2000 години не са го разбрали. Кога ще се разбере? Ти казваш: "В бъдеще!" Днес! Днешният ден! Днес ако чуете гласа Му, който ви призовава, не отлагайте! Ти казваш: "Къде съм бил до сега!"
Вие ще кажете, че ние вече имаме Божията любов. Който има вече Божията Любов, той не трябва да се спира там. Щом се е научил на Божията Любов, ще отиде при ближните си. А щом научиш любовта към ближните си, ще идеш при себе си. Ти си научил Божията Любов, но не отиваш при ближните си - тогава не си я научил. Ако си научил Божията Любов, в тебе ще се зароди желание да отидеш при ближните си. Ако ближният ти не дойде с тебе, не си го разбрал; ако ближният ти дойде с тебе, ти си го разбрал. И ако двамата ядете и пиете, вие тогава разбирате себе си. Оставям сега мисълта: Да възприемете Божията Любов и с това, което възприемете – Божественото – да видоизмените всички ваши разположения, които сега имате.
Аз ви говоря за Любовта, но някои от вас още като излезете вън, ще се скарате. Даже и тук като седите, ще се скарате за място. Един човек, който има Божията Любов, за него светът е толкова широк, че никой не е твърде близо до него, нищо не го смущава. Докато вие се смущавате вътрешно, Божията Любов я няма във вас. Когато тя дойде, всеки човек, който седне до вас, ще ви е приятен, защото той ще се запали; щом не се запалва, нямате Божията любов. Ако я имате, човекът до вас най-първо ще задими, после ще почне да гори и ще се изплаши. Тогава ще го потупате и ще му кажете: "От този огън не се бой. От него не изгаря човек." Той ще гори – ще се прояви и в него Божията Любов.
Млади и стари, обичайте Господа! Възприемете всичко онова, което Той ще ви даде, да се обнови вашият ум, да се обнови вашето сърце, да се подмлади вашето сърце, да се обнови и вашата воля. Да се разшири душата ви и да уякне духът ви! Божията Любов да изпълни цялото човешко естество! И тогава човек остава доволен и в него се заражда импулс, и няма препятствие, което той да не може да преодолее. Това е едно вътрешно състояние. Дето мине, той носи вече надежда за другите. Това е Свещеният огън, на който всеки може да се грее.
Сега, какво разбрахте? ("Отче наш" трябва да знаем.") "Отче наш" после ще го четете. Сега аз не искам моето семе да падне напразно. Ето какво стана с три от моите семена: едно падна на пътя и дяволът го озоба; друго падна на камъни и изсъхна; третото го заглушиха тръните. Четвъртото семе падна на добрата почва. То ме интересува. Едно от тия, които паднаха на добрата земя, даде плод 30, друго – 60, а трето – 100. Съберете ги – заедно дават 190. 1 + 9=10. Единицата е Господ. Нулата са условията. Значи плодът ви даде името на Бога. Единицата е името на Бога. Цифрите на 190, събрани, дават 10. Значи намирате се в Божествения свят.
Сега, не че не ви трябва наука, не казвайте, че не ви трябва наука. Но като дойде Божествената Любов, ще имате истинска наука, ще разбирате тогава и Земята, и Слънцето, и Небето, устройството на Земята и на елементите. Не че изведнъж ще разберете, но ще имате постепенно една светлина, едно такова схващане, каквото не сте имали досега. Тогава ще се разговаряте с кислорода. Кислородът е един отличен момък, а пък водородът е една отлична, красива мома; водата пък – това е само тяхното забавление. Те се обичат, но никога не се женят. Те се съединяват и се разединяват. Кислородът се съединява с водорода – съберат се, дадат вода, направят едно угощение и после пак се разединят. И в съединението, и в разединението кислородът си остава кислород и водородът си остава водород.
Сега, да не ви обърквам. Кое в човека ще уподобите на кислорода? Неговият ум е кислородът, светлина носи. Водородът – това е неговото сърце. Кое е азотът в човека? А въглеродът? Ако кислородът е умът, а водородът е сърцето, като се съединят, какво образуват? Сегашната вода. Значи умът и сърцето като почнат да действат, тогава се проявява животът. Това са алегории, в химията не можеш да кажеш, че кислородът е момък. Трябва да разберете свойствата на този момък, трябва да знаете езика му. Химията знае този език и може да накара кислорода да се съедини с водорода. Но ако вие не разбирате езика на елементите, те не ви слушат; в такъв случай вие не сте учен човек, не сте човек, който е изучавал химията. Всеки човек трябва да знае езика на тия предмети, които изучава, и когато говори на този език, да го слушат. Щом не го слушат, не е учен. Един математик е учен човек – слушат го числата, той разбира техния език. Един геометрик е учен човек, той разбира езика на линиите – геометрията. Един алхимик също разбира езика на своята област. Един психолог не може да изучава човешката душа само по сегашния начин. В новата си форма психологията по съвсем друг начин изучава душата. Това са специални области, в които Провидението отвън ни помага. Всички тия учени хора ни носят факти, за да се ползваме ние, децата на Земята, от живота. Всички тия учени хора ни улесняват, те са слуги на Бога. Ние трябва да приложим Божественото учение най-първо в нашия живот, в мислите си, в чувствата си. И като ходиш, всеки ден да си благодарен, че си човек. Като срещнеш и най-лошия човек, да благодариш на Бога, че си го срещнал. Да намериш една добра черта в него. Да няма лош човек за тебе. Да няма лошо същество за тебе в света! Какво лошо има в огъня? Ще го впрегнеш на работа! Какво лошо има във водата? Ще я впрегнеш на работа! Какво лошо има в желязото? Ще го впрегнеш на работа. И златото ще впрегнеш на работа. Умният човек всички тия неща ги впряга на работа, да му слугуват. И ако вие себе си не можете да впрегнете на работа, то вашата сила не може да се развива.
Тези са трите неща:
Любов към Бога – да възприемем любовта!
Любов към ближния – да предадем Божията любов!
Любов към себе си – да реализираме в себе си печалбата, която можем да имаме.
Това е сега задачата!
"Божият дух носи всичките блага на живота." (три пъти)
16-та лекция на Общия окултен клас, изнесена от Учителя на 8 януари 1936 г., сряда, София, Изгрев
Следват гимнастически упражнения.