Утринни слова - Единадесета година (1941-1942)
Трите неща
„Добрата молитва“
„91 псалом“
„Молитвата на Царството“
„Кажи ми Ти истината“
Ще прочета двайсет и пета глава от Деянията.
„Венир Бенир“
Учителят даде да се прочете лекцията „Стари и нови възгледи“ от „Неразрешеното“, том втори, шеста година на общия клас.
Сега това са минали работи, които сте ги позабравили. Казвате: „Какво се е говорило, сега е по-ясно.“ Казва някой: „Не трябва да правиш зло.“ Злото добро може да се направи и доброто зло може да се направи. Лошото човек може да направи добро. Представете си, че ние представим тъмното – зло, може да се спънеш. Тъмнината не я желаем, желаем всякога деня. Тъй както земята е създадена, половината време прекарваме в тъмнина и трябва да си служим с известна светлина, сами трябва да я създадем. Представете си, че вие имате един приятел, когото преследват. Завеждате го на тъмно и загасвате свещта. Трябва да загасите, за да го спасите. Ако държиш запалената свещ, ще го хванат и ще го умъртвят. Кое е по-хубаво? Ще загасиш свещта. Тази свещ е потребна в тъмнината да покажеш кой накъде отива. Сега това е едно сравнение. Знаете положително кое в света е зло и кое добро. Да кажем, откраднаха ти парите, нали така. За тебе е зло, но всъщност не е зло. Ти вървиш по сушата, носиш двайсет килограма злато, въобразяваш си: двайсет килограма е доста почтена сума, те са над два милиона. Но ти се качиш на парахода и с тия двайсет килограма те хвърлят във водата, ти ще се удавиш. Не е ли по-добре да ти вземат златото, и да останеш жив? Всичкото злато на земята е твое. Ако обичаш Бога, всичко е твое, ако не Го обичаш, нищо не е твое. Някой казва: наследник. Никой не може да бъде наследник, който не обича. Туй трябва да се загнезди в ума ви.
По някой път съм говорил за любовта, и още като излизате оттук, мушкате се. Почакайте поне да излезете. Казвате: „Махни се оттук, отворете път.“ Който и да е от великите хора, от Учителите, като дойдат на земята, няма да търсят царска корона, но много проста форма. Навсякъде обикаля, с никого не се блъска, не казва: „Варда, велик човек минава.“ Вие всички искате да ви се отваря път да бъдете видни, някъде авторитет. Ако всички бяхте авторитети, кой ще ни служи? Ако всинца сме авторитети, всинца искаме да бъдем свободни. Хубаво, ако всинца сме господари, какъв ще бъде светът? Всеки сам трябва да работи. Че ти искаш да бъдеш господар, че ти искаш да имаш слуги, то е безлюбие.
Някои питат в оня свят ще се познаваме ли. Ако се обичаме, ще се познаваме, ако не се обичаме, познаване няма. В оня свят когото не обичаш, никога няма да го видиш. И той щом не те обича, няма да се познаете. Щом не се обичате, в оня свят няма да се срещнете, ще ви заведат далече. Някои мислят, че при Господа ще се разправят. Който иска да се съди, Господ го оставя тук да се съди. В небето съдба няма. Чудни са хората. Изпил той едно шише вода, ще го съдят, че направил престъпление, без позволение изпил водата. Няма никакво престъпление. Ако имаш цяло езеро с вода, че започнеш да я продаваш, мислиш ли, че ще бъдеш един праведен? Ако някой дойде и от езерото напълни едно шише с вода, казваш: „Какво право имаш ти да пиеш от тази вода?“ В коя книга е написано, че не трябва да пиеш вода отдето и да е? Де е писано, че в природата да не пиеш вода? Де е писано в природата, че не трябва да дишаш, отвън да дишаш? Ако трябва да излизаш и отвън да дишаш, какво ще бъде положението ти? Нали всеки един от вас си е направил един закон, всеки има едно понятие.
Преди време беше дошъл един, че ми се оплакваше от жена си. Давам му наставления, казвам: „Тя не е толкоз лоша.“ Казва: „Ти опитвал ли си жена, женен ли си?“ „Не.“ „Ожени се да видиш.“ „В какво седи лошевината?“ Казва: „Опасна работа, то няма по-лошо същество.“ Казвам: „Като е толкоз лоша, какво те привлече да се ожениш?“ Казва: „Омая ме.“ Омаяла го. Че как, какво е това омайване? Аз виждам как седи работата, казвам: „Но ти не ми говориш истината.“ „Че как не ти говоря?“ „Ти беше един бедняк, тя беше една богата мома. Ти искаше да следваш в странство, за пари се ожени. Понеже твоето положение се подобри, пък тя е болна, гледаш вече на чуждите жени, които са по-здрави. Пък търсиш богати жени.“ Той започна да мига. Казвам: „Най-първо, тя е дъщеря на Бога. Господ я направи, не може да ти бъде слугиня. По любов може да ти слугува, но не насила. Господ насила не я застави да Му служи, казва: „Ако Ме обичате, да Ме слушате.“ Казвам, Бог никога насила не ни заставя да Му служим. Някой път някои хора имат следното разбиране. Бог изисква ние да Го любим, защото само чрез любовта иде благото. Въздуха трябва да го дишаш, за да ти даде онова, което има. Ако кажеш: не искаш да го дишаш, на себе си не правиш добро. Ако не дишаш, ти си осъден на смърт. Трябва да ядеш, чрез яденето иде Божественото благо. „Защо Господ така направи света?“ „Как трябваше да го направи?“ „Да не ядем.“ „Хубаво, престани да ядеш.“ „Ще умра.“ „Тогава яж.“ „Кажи, казва, какво трябва да правя?“ Казвам му: „Обичай я.“ „Как да я обичам? Такава змия може ли да се обича? Такава змия обичал ли си?“ „Първата жена се разправяше със змия, нали змията я съблазни. Жена ти ще те научи как да се разправяш със змията.“ Седи той недоволен, мисли за себе си, че жена му трябва да му слугува. Има слуги, мисли, че трябва да му слугуват. Злото е там. Мислиш, че има Господ в света и мислиш, каквото Му поискаш, да ти даде. Ако ти от въздуха искаш, за малки работи почваш да мислиш, казваш: „Дали Господ съществува, или не?“ Някой път вие мислите, че Господ ви е забравил. Често Господ ни забравя, когато оглушеем. Когато станем глухи, забравя ни, понеже говори, и не чуваме; когато станем слепи, Господ ни забравя, не виждаш къде ще те води. Ти искаш блага. Ако ти имаш ония чувства в себе си, ти искаш да благуваш в света, но трябва чувствата ти да бъдат отворени. Каква полза ще има да те заведа на един концерт да слушаш, когато си глух? Защо ще платя за билет сто–двеста лева, когато не слушаш? Защо ще ходиш на една изложба, когато си сляп? Хем си глух, пък си и сляп, нищо не виждаш. Какво ще видиш?
Сега казвате: „Кажи ни в оня свят ще те видим ли?“ Ти си в оня свят. Ти си дошъл в оня свят. Погрешката е, че ти не вярваш в оня свят. Този свят е оня свят. Оня свят е тоя свят. Че как? Тъй е. Ти си сега в рая и тъй както вървиш, ще те изпъдят. И Ева беше в рая, но като яде от плода на забраненото дърво, изпъдиха я навън. Всеки човек, който изгуби любовта, изпъждат го из рая навън. Когато вєдя, че един вол умрял, аз се радвам, че волът се е освободил от непосилния труд. По десет–двайсет часа на ден оре, биене по гърба. Казва: „Умря волът ми“, плаче не от любов за вола, но плаче, че няма кой да му носи товара. Умрял Драган, Иван, плачем. Защо? Казвам, сега трябва едно верую, което да засяга хората. Какво значи трябва да живеем? Нищо не значи. Някой път седи някой и ми казва: „Как ги търпиш тия?“ „Че какво има да ги търпя?“ „Че те са невежи.“ Казвам: „Тебе те продават, ще видиш колко им стига умът.“ „Простаци.“ Рекох: „Много се лъжеш. Набиват те на общо основание.“ Казват запример, че свините са много глупави. Но там, дето има сто–двеста свини, хвани едно прасе. Като започне да квичи, всичките се нахвърлят. Ако не го пуснеш, ще те разкъсат. Значи кооперират се, казват: „Не позволяваме да го буташ.“ Много вълци са плащали с живота си, като хване една свиня, другите се нахвърлят и на парчета го правят.
Правилото сега: приложете любовта. За мене три думи са важни в света. Аз наричам Х един елемент, Х е елемент, който привлича; Y – това, което отблъсква; Z е това, което движи света. Като видя един Х, казвам: това е, което привлича. Като видя един Y, казвам: това е, което отблъсква. Като видя Z, казвам: това е, което движи света. Вие казвате: „На какво е равно Х?“ X е равен, че ако няма нищо, което да те отблъсква нагоре, като те привлече, ще паднеш отгоре, ще се наклониш. Като има нещо, което те отблъсква, както птиците имаш съпротивление. Та вие казвате: „Защо трябва да любя?“ Трябва да има нещо да те привлича. Казваш: „Той не ме обича.“ Трябва да има нещо да те отблъсква. Вие се приближавате много наблизо, трябва да има нещо, което да ви държи на разстояние. Вземете в музиката. Някой път някой ще дойде да ти говори и дойде на ухото ти, каже нещо; ще дойде, ще тури устата си на ухото, после ще целуне ухото. Никога не позволявай да ти говори на ухото. Ако всеки ден ви говори на ухото и ви го целува от едната и от другата страна, какво ще придобиете? Ще се изтрият ушите ви, нищо повече. Има такива идоли, дето едно време са ги целували с векове, та са се обезобразили, краката, дето са ги целували, са обезобразени.
Новото положение е, че трябва да изучавате нещата. За Христа казвате, че не можете да бъдете като Него. Защо ние, християните, да бъдем като Него? Ти искаш да направиш нещо, което не е добро. Кажи: „Ако Христос беше на мое място, какво щеше да направи?“ Всички вземат и цитират онзи стих, казват, че Христос, като влезе в храма, направи камшик и изпъди всички; влезе вътре, вдигна скандал, претури масите с парите, изпъди ги навън. Вие какво разбирате? Вземете един камшик, и вашите лоши мисли, желания и постъпки, изпъдете ги навън всичките. Храм е вътре във вас. Вие влезте в себе си и изпъдете всички лоши мисли и желания, това се подразбира. Вие искате като Христос да вземете един камшик. Мислите ли, че онези хора тъй ще седят? Казват: „Кой ти даде тази власт?“ Казвам, ние често правим така. Силният мъж бие жена си, защо? Защото не му се покланя. Силната жена бие мъжа си, защо? Защото не ѝ се покланя. Богатият измъчва сиромаха. Защо? Защото не му се покланя. Целият порядък на нещата е обоснован на едно криво разбиране: без любов в света. Туй, което съществува в света, съществува по единствената причина, че ние сами се объркваме, сами се съдим. Ние сами разрушаваме живота си. Седи човек и казва: „От мене нищо няма да стане, моята работа не ми върви. Ще остареем, да ядем и пием.“ За старост не говорете. Станеш на седемдесет години, старост ли е това? Смешна е тази работа. Преди години учените казваха, че слънцето обикаля за двайсет милиона години. Сега някои дошли на мнение, че двеста милиона години вземало да обиколи слънцето около своя център. Ако вие сте жители на слънцето, значи на една година като сте, ще бъдете на двеста милиона земни години. Питам, една земна година каква част е от слънчевата? Двеста милиона години земни, вие ще бъдете малко дете на една година, на слънцето, което не може да говори. На земята вие милиони пъти сте остарели и сте се прераждали. Каква е тази философия? Като кажеш, че си остарял, поумня ли? Старостта отблъсква човека, той трябва да престане да върши глупости. Старият човек никога няма да бие някого. Те са много умни, старите. Аз да ви приведа един пример. Минава един стар човек през едно село. Върви едно своенравно дете и удря с камък дядото в гърба. Казва: „Синко, благодаря ти. Ела да ти платя, че ми се изправи гърбът.“ Дава му двайсет пари. Казва: „Аз нямам много, на, стария чорбаджия удари, той ще ти плати повече.“ Отива и удря чорбаджията с един камък, но той го налага. Старият не си отмъщава, той трябва да бъде умен, нищо повече. Дошла някаква неприятност в живота, то е от някое дете, някой камък хвърлило. Казвате: „Дайте му двайсет стотинки и му кажете смисъла на числата.“
Мене са ме питали: „Как да се запознаем с Христос? Как да Го видим?“ По-лесна работа от тази няма. На кои се явява Христос след Възкресението? На онези, които Го обичаха. На онези, които Го разпънаха, не им се яви. Аз ви казвам: ако обичате Христос, Той ще ви се яви; ще дойде вечер, като седите в стаята, ще каже: „Имате ли малко хляб?“ Ако не Го обичате, ни глас, ни слушание. Сега чудно е, че онези, които не Го обичат, искат да Го видят. Ти искаш да видиш слугата си, който те е обрал, не от любов, но искаш да го видиш, да го туриш в затвора вътре. Затова аз съм слушал много проповедници да цитират: „Потърсете Ме в ден скърбен и Аз ще ви помогна.“ Господ казва да ти помогне, че тогава да Го обичаш. Търсє Го не когато си здрав, но когато никой не може да ти помогне, тогава Го потърси. Казваш: „Как да Го потърся? Той ме е забравил, Господ.“ Блудният син какво представя? Христос ни казва, че този, младият син, като отива в странство дойде до положението да пасе свине, не му даваха и рожковете да яде. Тогава баща му не отиде да го търси, но казва: „Да си учи урока.“ Когато в него се яви съзнанието, казва: „Да се върна при баща си“, носи идеята: недостоен съм да бъда твой син, но като един от слугите. Баща му, като го вижда отдалече, събужда се чувството на любов, хвърля се, прегръща го, целува го, даде му нови дрехи, закла храненото теле и всички се веселиха, че се е върнал. Съвременните хора искат Господ да слезе от небето и да ги търси на земята. Никога няма да бъде това. Ние всички трябва да се върнем при Него. Ние всички трябва да се върнем и да кажем това, което никому не е казано. Да оставим всичко онова, което е старо, което ни е погрозило. Ние сме станали бедни от ядене и пиене, остарели сме от ядене и пиене, не можем да мислим от ядене и пиене. Казвате: „Какво ще прави сега?“ Онзи свещеник казал на слугата си: „Стояне, какво ще се прави в оня свят? Ще има тракане със зъби.“ „Абе, дядо попе, твоите зъби са опадали, няма какво да се боиш.“ Мисли, че в оня свят ще има скърцане със зъби.
Радвайте се. Скръбта в света е истинската страна, на земята, на любовта. Тъй седи въпросът. И едното, и другото е от любов. Често аз съм гледал как са признателни някои деца. Носил го някой на гърба си, това дете го прегърне, целуне. Аз не съм го носил на гърба, значи не ме прегръща. Че този човек е направил нещо заради него. Вие искате да ви обичат. Че какво сте направили вие сега? Тъй разсъждавате? Ние искаме да ни обичат. Че Господ ни е обичал много повече, отколкото ние съзнаваме това. Няма друго същество, което да ни е дало толкова блага, както Господа. При това, ние седим при това, което имаме и казваме: „Голо здраве защо ни е?“ Не мязайте на оня Стоян от Варненско, който казвал: „Голо здраве защо ми е дал Господ?“ Като лежал три години болен, казва на майка си: „Мамо, Господ с камъни да ме товари, но здраве да ми даде.“
Казвам, да благодарим на Бога за това, което ни е дал. Сега тия работи не са нови работи. Новото седи в запалката. Аз може да запаля всинца ви, но ще започнете да димите, горенето не е правилно. Лесна работа е запалването, но и някои фитили не са хубави, ще се образува къдеж. Нали в Православната църква на Великден в църквите се образува къдеж от свещите. Трябва да има онова, пълното, горение, светлина без къдеж. Погрешката е там, че ние не даваме ход на проявлението на любовта. Ние проявяваме любовта много користолюбиво. Аз наричам безкористната любов седи в следното: един богаташ оставил на слугата си всичко като наследник. Значи господарят е проявил любов. Той оставил всичко, дал на негово разположение. Като се върнал, взел всичкото. Сега Бог ни е дал цялото тяло на разположение. Той, като дойде, иска нещо от нас, ние казваме: „Това тяло е мое, очите са мои.“ Като ти го даде и ти го вземе Господ, ти казваш: „Защо ми го даде?“ Дади ти го за един ден, благодари; дади ти го за два, благодари. Да бъдеш готов и за един час да благодариш. Вземе ти го, казваш: „Как така да ми го вземат, то е мое?“ Умрял някой, плачат заради него. Какво е умирането? Ако някой човек е съблякъл старите дрехи и го пратят на баня да се очисти, да се нахрани добре, трябва ли да плачем, че е изгубил старите си дрехи и е облякъл новите дрехи? С новите дрехи не можем да го познаем. Как ще го познаеш? По-рано беше брадясал, сега няма брада, млад станал; по-рано шапка нямаше, сега има шапка, нови дрехи. Казвате: „Не можем да го познаем.“ Жените са умни, освободиха се от брадите, от които мъжете не са свободни. Знаете защо се освободиха жените? Понеже всеки косъм е правило, закон има. Защо съдят мъжа? Защото брада има. Жената я съдят само заради косите на главата ѝ. Мъжа го съдят и заради космите на брадата.
Сега в любовта има една приятна и една неприятна страна. Всякога знайте, че неприятните неща в света всякога донасят много по-голямо благо, отколкото приятните работи. Питам: задавали ли сте си вие въпроса защо Христос се нагърби с греховете на хората? Тъй както го разбирате, аз разглеждам въпроса малко по-другояче. Много теории има. Нали болестите с храна се лекуват? Всяка болест с храна се лекува, понеже грехът на хората дойде по единствената причина на храната; отровна храна яде, тя внесе смъртта. Следователно Христос донесе друга храна от дървото на живота. Христос беше първият плод от дървото на живота. Казва: „Който Ме яде, има живот в себе си.“ Следователно, като ядоха от дървото на познанието на доброто и злото, дойде смъртта. Той дойде и донесе храната от дървото на живота. Кой е този плод на познание добро и зло? Лошото учение, злото внесе смъртта. Доброто учение на любовта внесе живота. Тогава работите моментално ще се оправят. Ние искаме по механически начин да оправим живота. Дадем малко хляб на беден човек, дадем пет–десет стотинки на някой просяк, мислим, че това е добро. Като идем в оня свят, смешни ще бъдат хората. Ще им дадат една скъсана черга, която дали някому, в оня свят ще намериш едно скъсано палто, скъсани чорапи – всичките добрини. Имаше един дядо Димитър в Сливен, разправяше ми една приказка. „Бях послушник, казва, в един монастир за калугер.“ Той беше един много умен старец на осемдесет и пет години. „После не можах да стана калугер, напуснах монастиря. Един ден остана доволен от мене игуменът, че ми даде едни нови цървули, моите бяха скъсани. Като ми даде новите, аз подарих моите на един друг калугер. След десет дена сънувам един сън, че съм на оня свят. На всички сложили хубави паници, а пък пред мене моите скъсани цървули, и ядене турили в тях. Казват ми: „Това си дал.“ Намерих в оня свят само цървулите, които дадох, нищо повече.“
Казвам сега: оставете това просене на скъсани палта. Ще дадеш всичко с любов. Онова, което направиш от любов, то е единственото дело, което жертваш. Ти носиш плода на живота. Онова, което направиш с любов, то е с нас заедно. Писанието казва, че ония дела ще бъдат с нас. Сега да се освободим от вътрешните заблуждения. Дойде някой път човек, недоволен е, има едно мърморене. Много мъчно е човек да се освободи от стария мърморко. Старият човек е ужасна работа. Като дойде, ще ти покаже всичките погрешки на хората. Всички са виновни, само ти си праведен. Където идеш: това не ти направили, онова не ти направили, всичко престъпно, всичко опако. И добро като направиш, и то е такова, всичко е зло. Ти не можеш да видиш Божествената светлина. Мислите ли, че ако вие се ожените за един дявол, ще го направите светия? Мислите ли, че ако красивият мъж се ожени за една дяволица, мислите ли, че ако се влюби в една дяволица, на модерен език ви говоря, че тя ще стане светица? С дявола се разговаряте, не прави отношения с него, всякога вие ще платите заради него. Той преди вас изучил психологически, знае всичките тънкости, слабости на жените, много добре ги знае. Женският дявол знае всичките слабости на мъжа. Мъжкият дявол знае всичките слабости на жената. Тъй щото и двете знае, всичко знае. Ако искате да се справите, то е невъзможно.
Та казвам, светът на злото може да се затвори за вас. Затворено да бъде злото, да бъде външно, не вътрешно. Няма какво да го викаш, да го угощаваш. Отвън може да се разговаряш. Не му давай достъп да влезе в рая. Щом влезе в рая, злото непременно ще направи пакост. Не му позволявай на злото да влезе в ума ти. Не позволявай на злото да влезе в сърцето ти. Не позволявай на злото да влезе в душата ти. Туй е правило. Отвън може да се разговаряш. Затова любовта трябва да се тури като броня.
Три неща: X, Y и Z. Х е това, което привлича, любовта е това, което привлича. Туй, което отблъсква, е мъдростта. Истината е, която движи света. Тогава дяволът не може да влезе вкъщи. Дяволът бяга като попарен от любовта, която го привлича. Той знае и силата на знанието, на Божията мъдрост, че го изхвърли из рая навън; падението се дължи на това, като го изхвърли. Знае и силата на онова, което движи света, че той ще бъде вързан. Всеки човек, който служи на любовта, той е спасен в живота. Сега, ако идете на оня свят, какво ще кажете на Господа, кажете ми? Че вие сте в оня свят, какво ще кажете? Господ ще ви хармонира. Какво искате? Няма да кажете една лъжа. Ще кажеш: „Господи, доволен съм от всичко, което си създал, старая се да разбирам. Сам себе си съдя, не очаквам да ме съдят, да кажа: това ще направя, онова ще направя.“ Направя една погрешка, никой не ме е видял, малка погрешка някъде, запетая или точица. Виждам, че това не е право. Някой иска да му дам хляб. Ида, измия ръцете си. Моето правило: като иска някой да му дам хляб, ще ида, ще измия ръцете си, с чисти ръце да му дам. За себе си като пипам хляба, с чисти ръце, мия си ръцете, за другите не се мия: престъпление е. Някой път съм неразположен. Дошъл някой, разрешавам някоя задача, не излизам да го посрещна, защото, ако изляза, ще бъда малко начумерен, ще питам: „Какво искаш, защо хлопаш?“ Това не е право. Нямам право да кажа: защо хлопаш. Той хлопа, аз си мълча. Така нашият „свети Георги“ иде един ден. Носеше ми яйца. Никому не продава яйцата, казва: „На Учителя“, защото му плащах на яйце четири–пет лева. Защо му плащам? За да ви разправям сега на вас. Иде той, носи яйцата, тропа. Аз мълча. Тропа по-силно, пак си мълча. Още по-силно хлопа, пак си мълча. Защо мълча? Мълча аз, защото продаваше яйцата на мене. Като му дам по три–четири лева за яйце, лицето му усмихнато, приятно му е, че оценявам. Щом му дам един лев за яйцето, свие вежди. Значи по пет лева за яйцето, като му дам, е доволен, а един лев за яйцето – не е доволен. Питах го някой път колко лева му дават за яйцето, често си казвах: „Ами ако ти си на мястото на дядо Георги, и ти тъй ще направиш.“ И аз като дядо Георги съм бил. Туй е егоизъм. Той беше доста хитър. Няма по-мъчно: да се отнасяш добре с хората, най-мъчното изкуство е то. Да обичаш тия, които те обичат е лесно, но да обичаш онези, които не те обичат, е най-мъчното изкуство, не е лесна работа.
Та казвам, геройството е там, че да го направите. От себе си започнете най-първо. Като направиш една погрешка, да се не осъждаш. Като направиш една погрешка, да си кажеш: „Няма нищо, ще поправя тази погрешка.“ Тъй ще кажеш: „Ще поправя тази погрешка.“ Защо я направи – не съди себе си, тъй кажи: „Ще поправя тази погрешка.“ Нищо няма, усмихни се. Вземи огледалото, погледни се и кажи: „Ще поправим тази погрешка.“ Не става тази работа. Тъй както се научиш да говориш, ще приложиш правилото и на другите, ще обичаш другите както себе си. Ние и със себе си не знаем как да се обхождаме, и с другите е невъзможно. При самовъзпитанието ще започнете със себе си. Не съди ума си. Направиш една погрешка, зарадвай се. Поправиш я, зарадвай се два пъти. Поправиш една погрешка, усилваш волята си. Направиш една погрешка в мисловния свят, зарадвай се, ще приложиш знанието си. Бориш се някъде, завалят те на земята, зарадвай се, че ще започнеш да се упражняваш, ще станеш по-силен. На всичко се радвай в света. Когато злото дойде, показва, че не си силен. Ще идете да се понамажете с масло. Като се борите със злото, не трябва да имате никакви дрехи, но поне като турските пехливани, намазани със зехтин. Като те хване, ще се хлъзга. Ако не можеш да се бориш със злото в света, де ти е силата? Ние искаме Господ да се бори. Аз ще хвана злото, то държи, и аз държа. То отгоре, аз отдолу, то отдолу, аз отгоре. Така ще се въртим, докато победя.
Ще ви приведа един пример, един българин ми го разправяше. Той бил в Америка, страдал от разстройство на стомаха. Казва: „Цяла година не можах да спя спокойно, ще полудея. Точно като заспя хубаво, дойде един с един голям нож, все в корема ме мушка. Като дойде, веднага се уплаша, тъпче ме. Всяка вечер идеше. Най-после, дойде ми наум да се боря. Една вечер ми дадоха една сабя. Като започне той да удря, и аз удрям. После той се уплаши. Хукна да бяга. Подгоних го, влезе в една дупка. Излязоха две негови деца, насякох ги. Станах сутринта: свободен съм от болестта.“ Един факт е. Ще се бориш. Който победи докрай, той спасен ще бъде. Не да ви спасяват. Вие искате спасение. Христос спасява, Той показва пътя на любовта. Ще се бориш. Като хванеш злото, ще се бориш с него.
Сега искам да бъдете добри пехливани всичките. Нищо не значи, че гърбът може да е кален. Всеки от вас кален да е, но да излезе юнак. Като излезе, да каже: „Победата вече е моя.“ Пожелавам ви сега победата да е ваша.
Да престанете да носите тягостите на света. Нека всеки да носи своята тягост и да бъде свободен.
„Отче наш“
Четвърто утринно слово 2 ноември 1941 г., неделя, 5 ч. сутринта София – Изгрев