Общ Окултен Клас - ТРЕТА ГОДИНА
ТОЧИЛОТО И НОЖЪТ
Двадесет и седма лекция от Учителя 23 април 1924 г., София
Тайна молитва
Прочете се темата „Аз и Отец Ми едно сме“.
Тема за следния път: „Службата на търпението и самообладанието.“
Сега ще ви запитам: кои са най-добрите и кои са най-лошите хора в света? – Най-лошите хора в света са тия, които нито Добро правят, нито зло правят. Добрите хора в света са тия, които и Добро правят, и зло правят. Значи има две категории хора.
Първата категория:
Н Д – не прави Добро;
Н З – не прави зло.
Втората категория:
П Д – прави Добро;
П З – прави зло.
Тези, които не правят Добро, слизат от Бога и отиват към Земята. Законът е такъв: не могат да ги търпят горе. Тези пък, които не правят зло, отиват нагоре и се срещат с първите – имат противоположно движение с тях. Първите имат движението n, вторите – движението m.
Втората категория хора са тия, които правят Добро. Тяхното движение е нагоре, във възходяща степен. Те са добрите хора, които отиват към Бога. Тия пък, които правят зло, отиват към центъра на Земята.
Тези две движения ще се срещнат. Едните ще минат през центъра на Земята, ще образуват един кръг и после ще се срещнат с тия, които правят Добро. Хората, които правят зло по необходимост, привидно са лоши. Но тия, които не правят зло и не правят Добро, са най-лошите хора. Сега някой казва: „Ако е така, да станем лоши.“ Добре, нямам нищо против, стани лош, но ще слизаш към центъра на Земята, към гъстата материя. Ти ще слизаш надолу, докато се засили земната температура толкова, че не можеш да издържиш повече. Тази горещина ще те застави да минеш нагоре, да излезеш от центъра на Земята и да се качиш нагоре, да минеш в противоположната страна. Движението на лошите хора е противоположно на движението на добрите хора – теченията са обратни. Следователно всякога, когато означавате лошия човек, изразявате движението му със следната формула:
Формулата за изразяване на добрия човек е следната:
Тия неща са само философски разсъждения, в които има ред противоречия. Ние ще оставим привидните противоречия. Противоречия съществуват в Природата, но не се старайте да примирите тия противоречия. Вие никога няма да ги примирите. Ако речете да примирите противоречията, вие ще изгубите смисъла на живота.
Бог е създал най-противоречиви същества на Земята и те всички живеят, размножават се, изяждат се, взаимно се унищожават и пак се пази равновесие. Чудни са хората, като запитват: „Защо Бог, като е създал ангелите, е създал и такива хора?“ Хората мислят, че Господ ги е създал. Не ги е създал Господ – те сами се създадоха. Казва Господ: „Да стане това!“ – и то става. „Да стане онова!“ – и то става. Всичко, каквото е казал Господ, е станало.
И тъй, в Природата съществуват привидните противоречия. Тия противоречия са висши математически задачи. За глупавите хора съществува противоречие, съществува зло, но тия неща са висши задачи в света. Тия задачи по някой път се явяват в дома, по някой път се явяват в обществото, а по някой път се явяват и в самите нас – навсякъде може да се явят. Онзи, който не иска да разрешава правилно задачите си, в него се заражда мисълта да ги изличи от себе си, т. е. да се самоубие. Човек, който иска да се самоубие, изличава задачите от себе си, не иска да ги решава. Обаче и сто пъти да се самоубиваш, никога не можеш да заличиш задачите си. Пак ще те хванат тук, на Земята, и ще ти кажат: „Ще ги решаваш – нищо повече!“ Десет, сто, хиляди години ще те държат на Земята, но най-после ще решиш зададените задачи. Може да си послужиш с всички философски теории, може да си послужиш с всички противоречиви възгледи, но в края на краищата пак ще трябва да решиш задачите си. Такъв е законът на великото Божествено училище.
Вие, като ученици, трябва да разбирате този велик, безпощаден закон в света. Той не е монархически закон, но е закон на Абсолютна Справедливост. Ако мислите по този начин, ако вярвате в този закон, ще получите едно облекчение в себе си. В света съществуват две противоречиви мнения: или че Бог е Абсолютна Правда, или че не е. Ако допуснете, че Бог е Абсолютна Правда, че Бог е безграничен, всемъдър, всесилен, че всичко, което е създал в света, го е предвидил предварително, че няма никакви случайности в света, вие сте на правата страна. Бог е взел всичко предвид, направил е подробно своите изчисления. На много от висшите, от интелигентните същества Бог е дал ред задачи да направят подробни изчисления, та по този начин да вземат и те участие в създаването на света. Най-после Бог е дал ред задачи за разрешаване на човешките духове, които са въплътени тук, на Земята – изобщо на цялата човешка раса в нейната целокупност. Ние трябва да възприемем този закон, да го опитаме, и ще получим облекчение, ще разберем защо Господ е направил света така, а не иначе. И тогава, преди да питаш защо Господ е направил така света, аз ще те питам: защо колиш и ядеш тази кокошка? Отговаряш: „Така е наредил Господ.“ Добре, ако е така, защо овцата не яде кокошката? Ако е право това, че е наредено от Бога да ядеш кокошката, защо твоят брат не може да яде кокошка? Защо овцата не може да яде кокошка? Как тъй Бог е създал едного да яде кокошка, а другиго – да яде трева? Не, отговорът на този въпрос не е правилен. Бог е предвидил всичко до най-малки подробности. Като възприемем закона на Абсолютната Божествена справедливост и разумност, ще оставим противоречията да си съществуват – те са необходими. Те са били една необходимост в нашето минало; те са една необходимост и за нашето настояще, и за нашето бъдеще. Те са явления, които ни подтикват към свобода и за в бъдеще.
Изобщо противоречията, които съществуват в света, са потребни.
Сега тия мисли, тия явления на противоречия смущават и стари, и млади. Имате брат, който се проявява по особен начин, и вие казвате: „Защо трябва да има тази черта?“ Не питайте защо той има тази черта в характера си. Остави го свободен, не се занимавай с него! Казваш: „Ама аз искам той да бъде съвършен!“ Не се занимавай с неговото съвършенство! Това не е твоя работа. Не се занимавай със съвършенството на другите хора! Всеки лично трябва да се занимава със своето съвършенство.
Единственото нещо, което нам е позволено да дадем разумно на другите хора, то е едно малко щастие. Гледате, че някое дете плаче. Вие изваждате от джоба си една ябълка и му я давате. В продължение на 5 – 10 минути то престава да плаче. Ето с колко малко нещо може да доставите една радост. Както виждате, за човека е достатъчно пет минути щастие. Знаете ли колко струва щастието на човека? – Струва милиони левове. Но вие скоро разваляте вашето щастие. След като ви направят за пет минути щастливи, започвате да мислите за бъдещето си и разваляте вашето щастие. Пет минути щастие ви е достатъчно. Потърсиш ли повече щастие, ще изгубиш и малкото.
Следователно вие в Школата не може да имате успех без правилно разбиране, без правилна философия. Нямате ли тия неща, вие всякога ще се ожесточите. Като не разбирате нещата, постоянно ще питате: „Защо Учителя ни говори така? Защо си мръдна ръката? Защо спрямо еди-кого си има такава обхода, а спрямо мен – друга?“
Чудни сте! Ами как трябва да ви говоря най-после? Казвам ли ви как трябва вие да ми говорите? Като дойде някой от вас при мене, казвам ли му: чакай, няма да си мърдаш устата, няма да я отваряш, очите си няма да отваряш и т. н. Не, оставям този човек свободно да си се проявява. Нека свободно, както иска, си отваря и затваря устата. Нека си каже защо е дошъл, а по какъв начин ще каже, то е негова работа. Нас ни занимава само това, какво ще каже. Той носи едно писмо от баща ви. Ще го повикаме на трапезата, ще го запитаме как са нашите и ще го изпратим. Най-после ние още нямаме една установена форма – да знаем кой е правилният начин да говорим: как трябва да държим очите си, устата си и т. н. Кой от вас знае правилните действия при говоренето?
Сега например аз държа ръката в джоба си. Ще ви кажа защо я държа в джоба си. Отишъл съм в дюкяна и съм купил нещо. Значи бъркам сега в джоба си, за да ви дам нещо. Изобщо бащата държи ръката си в джоба, когато е купил или смокини, или друго нещо, и го вади оттам. Това обаче не е истинското обяснение на въпроса. Аз мога да туря ръката си в джоба и случайно. Истинската причина за това нещо е скрита дълбоко в човека. Някой пък туря ръката си отзад на гърба. Друг движи или само лявата си ръка, или и двете си ръце нагоре в знак на очакване и казва: „Тази работа няма ли да се свърши!“ После сваля ръцете си долу и казва: „Изгубихме работата. Ами сега?“ Той туря ръката на челото си, започва да мисли. След това си туря ръката на гърба, казва: „Тази работа може да стане“ – кураж си дава. Турянето на ръката на гърба – това е скритост, подъл начин на пристъпване. Онзи, който иска да те прободе с нож, скрива ножа зад гърба си и ти казва: „Добре дошъл!“ И тъй, както не очакваш, мушне те изведнъж с ножа си. Този, който държи ръката си отзад, има нещо скрито. Един оратор, който държи ръката си отзад, на гърба си, пък крие някаква мисъл. Ако речем да обясним всичките движения на хората, ще си изпокъсате космите на главата от ужас. Ако се изтълкува всяко ваше движение, не ще може да си намерите място. Невежество, тъмнина трябва да има! Невежеството е благословение за сегашното човечество. Някой път тия движения в нас са неволни – те са изостанали навици от нашето минало. Някой път например ти се разгневиш, вдигнеш ръка, започнеш да удряш наляво, надясно. Защо? – По стар навик. Всяко движение има свой вътрешен смисъл.
И тъй, туй, което на първо място разделя хората в света – това са техните материални отношения, които сега съществуват. По никой начин обаче не се старайте да задоволите който и да е човек, нито пък себе си! Старайте се да дадете на човека само за пет минути едно веселие, едно щастие. Виждате нещастен един човек, оплаква се, казва: „Да имам един декар земя, ще бъда щастлив.“ Дадеш му един декар земя. Щастлив ли е? Не, сега казва: „Да имам два, три, четири, пет декара – разбирам.“ Дай му и цялата Земя, пак един ден ще бъде нещастен. Тогава той ще започне да мисли за Месечината – как да отиде на нея. Като не може да отиде на Месечината, ще бъде недоволен, че не може да я завладее. Щом тази празнина, която съществува в нас, не може да се запълни от Земята, то даже да турим в нея и Месечината, и Слънцето, и цялата Слънчева система, тя пак няма да се запълни. Единственото нещо, което може да запълни празнината от човешкото недоволство, е само Божествената светлина. Тя, като блесне, изведнъж изпълва всичко. Изведнъж блесва, но и изведнъж изчезва. Направиш ли някаква погрешка, тази светлина веднага се вдига и в теб настава пак празнота – чувстваш, че всичко в теб е празно. Изгубиш ли Любовта, нямаш Светлина, нямаш сила и казваш: „Едно време можех да мисля, но сега съм станал идиот, остарял съм.“ – Не, не си остарял, но ти искаш по един физически начин да запълниш тази празнота в живота си, тръгнал си по крив път. Не можеш да заставиш никого да те люби. Любовта е една велика сила в живота, която не се подчинява на никакъв закон. Това трябва да го знаете! Бог следователно не се подчинява на никакъв закон. Ти не можеш да искаш Любов. Не търсете Любов. Който търси Любов, той я изгубва. Светлината можеш ли да я търсиш? – И Светлината не можеш да търсиш. Любовта ще те търси. Светлината ще те търси, а ти ще бъдеш готов да ги възприемеш. В това е смисълът. Всички вие, които търсите Любовта, не можете да я намерите; всички вие, които търсите Светлината, не можете да я намерите. Но при всички ония от вас, които са готови да излязат вън от къщи, като изгрее Слънцето – светлината и топлината му сами ще дойдат при вас. Любовта сама ще дойде при теб, но ти трябва да имаш готово сърце да я приемеш. Светлината сама ще дойде при теб, но ти трябва да имаш готов ум да я приемеш. Тъй седи великата Истина!
И вие, като ученици, ще знаете, че същото нещо е и със знанието. Вие търсите Знание. Някой казва: „Аз търся знание.“ Там е погрешката ви. Не търсете Знанието. Вие никога няма да го намерите. Бъдете готови обаче да възприемете Знанието. Знанието вие няма да го създадете – всеки само ще го възприеме. То е създадено отдавна. През него са минали ангелите, то ни е останало в наследство от тях. По-висши същества от нас са го създали. На които е речникът, те ще ви пратят Знанието, те ще ви научат на всичко, а вие само бъдете готови да го възприемете. Туй, което вие мислите за ново, което сега измисляте, откривате – за тях то е старо, за тях е играчка. Когато хората на Земята направят някое велико откритие, когато някой учен създаде някоя нова теория или открие нещо, това в ангелския свят е остаряло, там никой вече не говори за това велико откритие. Те казват: „Не е голяма философия това откритие!“ За самите ангели има смисъл това, което те сами откриват. Така седи въпросът.
И тъй, казах ви: Любовта не я търсете, а бъдете готови да я приемете – тя ще дойде при вас. Светлината, знанието – също. Не ги търсете, те сами ще дойдат при вас. Това са положения, закони, при които вие трябва да приготвите вашия ум и вашето сърце, за да може разумно да се ползвате от тия закони. Същото се отнася и до писателската ви проява. Някой казва: „Аз искам да напиша една хубава статия.“ – Не се напрягай! Ти сам няма да създадеш нищо. Мисълта сама ще дойде при тебе, а ти ще я възприемеш. Тя ще дойде като зрънце при тебе, а ти ще го поставиш в Земята, отдето след време ще изникне. Ще дойдат тия зрънца, ти не се безпокой! Не дойдат ли, ти и да копаеш, какво ще изникне? – Нищо няма да изникне, напразно ще копаеш.
Сега, като ви говоря върху този предмет, някои от вас казват: „Учителю, двайсет години вече откак работя в това направление, но от мен нищо няма да стане. Аз не станах по-добър човек.“ – Ти няма да бъдеш никога добър. Добрината е плод на Божествената Любов. Следователно, ако си възприел Божествената Любов, Добрината ще дойде. Щом нямаш Добрина, значи не си възприел Любовта и пътят, по който си тръгнал, е лош. Цели двайсет години си вървял по този път и не си възприел Любовта. „Какво да правя тогава?“ Казвам ти: бъди готов да възприемеш Любовта и след пет минути ще станеш добър – след пет минути ще имаш плод и с това ще се свърши всичката философия.
Днес ви говоря върху този закон, но вие, като отидете в дома си, ще започнете пак по старому: ще вземете някой стих от Евангелието, ще го разтълкувате по своему и ще заличите това, което чухте тук. Вие ще постъпите също както онзи поет, който се възхитил от Природата, от едно нейно кътче, и написал: „Прекрасни, величествени канари!“ Аз казвам: от човешко гледище те могат да бъдат прекрасни, но не и от Божествено гледище.
Всичко това, което срещате в живота, в Природата, е необходимо за вас, за да се възстанови помежду ви хармонията. Противоречията вие няма да разрешавате. Даже няма да се стараете да си въздействате един на друг, защото, щом въздействаш комуто и да е, и на теб ще въздействат. И всеки, който се е опитал да изправи някой лош човек, сам е станал лош. Законът е такъв. Ще ви приведа примера с точилото и ножа. Точилото, на което острят ножовете, печели ли нещо? Ножът, който се остри на точилото, печели ли нещо? Не, нито точилото печели, нито ножът печели. И който точи, и когото точат – все губят. Да точиш и да те точат, това не е добрина. В това няма никаква философия. Да бъдеш острило за ножовете, в това няма никаква добрина. Някой казва: „Аз съм лош човек.“ Това значи: „Аз съм точило и, който дойде при мене, ще го наточа, за да стане по-остър. Точиш ли, не си от големите философи. И този, който точи, и тогова, когото точат, дават оръжие в ръцете на лошите хора, заставят ги да правят престъпление. Но някой път, като седя в събранието, наблюдавам какво става между вас. Гледам – двамина от вас говорят върху нещо, а друг се концентрирал, мисли за Бога. Виждам как дяволът се разхожда помежду вас и казва: „Слушай, ти размишляваш за Бога, а тия двамата те смущават. Я ги бутни, посмушкай ги малко!“ Ти се обърнеш към тях, смушкаш ги. Дяволът сега казва на тях: „Как се оставяте да ви мушка този! Вие сте хора свободни, я му кажете, какво право има той да ви заповядва!“ И тия двамата се нахвърлят върху него. Става пререкание между всички. Едните говорят и другите говорят, но до никакво заключение не се дохожда. В тия спорове няма никаква философия. Ти трябва да оставиш тия двамата – нека си говорят зад гърба ти. Ти си свърши работата – и нищо повече. Тази е правилната философия за ученика. Аз не говоря за света, аз говоря за разумните хора.
Така трябва да постъпваме всички – по един разумен начин. Аз не съм намерил по-правилен път от този, за който ви говоря. Аз съм го опитал и съм получил добри резултати. Вие можете да постъпите и по друг начин, но резултатът ще бъде, какъвто е резултатът от точилото и ножа. Резултатите, които ние имаме, трябва да бъдат като резултата от посятото зрънце – то трябва да изникне, да цъфне и да даде плод. При този резултат, при този закон последствията са следните: растението пораства, но почвата обеднява. След това пък става друга компенсация: това дърво наесен хвърля листата си, които изгниват, и по този начин наторява земята. Тя поглъща тия сокове, обогатява се и казва на дървото: „Идущата година ще ти пратя нов кредит.“ Дървото ¢ отговаря: „Благодаря ти, аз ще си свърша работата и след това ще ти върна всичкия кредит назад.“ Значи навсякъде в Природата съществува законът на компенсацията, на вземане и даване. Това е правилният път. Следователно ние може да имаме отношението на точилото и ножа, но туй не разрешава въпросите. Светът има тия отношения, по този начин се управлява той. Целият свят се управлява с ножа и точилото. Всички вие сте живели само с ножа и точилото. Този метод си отживя времето. Вторият метод, който трябва сега да приложите, е методът на растението и почвата. Третият метод е методът на животните. И най-после – четвъртият метод е методът на човека.
Аз ще се спра на първите два метода, тях ще обясня, засега те са важни. Вторите два метода ще оставя. Ясно е сега, че и ножът губи, и точилото губи. При втория метод, при метода на дървото и почвата, отношенията са други. Дървото, което трябва да расте, да се развива в своя обем, най-напред взема. След това връща непотребното обратно на земята, за да не губи тя. А тъй, на пръв поглед, тия отношения не се забелязват. От Божествено гледище приятно е да гледа човек на противоречията в живота. Да кажем, че двама братя са глухи и си приказват високо. Някой друг ги слуша и се пита: „Защо толкова викат тия хора?“ Те говорят високо, защото са глухи. Необходимо е за тях да говорят високо.
Да допуснем сега, че двамата братя дойдат вкъщи и продължават да говорят високо. Кой е правилният начин да се отнесете с тях: да ги изпъдите на улицата или вие да излезете на улицата, а тях да ги оставите вкъщи да се разправят. Първият начин – да ги изпъдите, е методът на точилото и ножа. Вие ще се освободите от тях, но те ще се наточат насреща ви и ще кажат: „Безобразник, изпъди ни от къщи.“ Ако постъпите по втория начин, ще кажете: „Братя, бъдете спокойни, разговаряйте се, аз ще изляза вън, имам работа, скоро ще се върна, а през това време вие можете да си берете ябълки, докато свършите разговора си.“ Този е методът на растенето и почвата. Този метод е практичен, но мъчен за приложение. Теоретически е тъй, но има вътрешно приложение, което не мога да изнеса, защото ще се злоупотреби с него. В действителния живот не е лесна работа да се разправяш с хората. Има един момент, когато човек е поставен почти на върха на някое острило, дето няма никакво измерване, и ако съзнанието му не е будно, той всеки момент може да падне долу, всякога може да изгуби равновесие. И тогава казва: „Аз съзнавам, че съм направил погрешка, паднал съм.“ След като падне, започва да философства: „Не направих добре.“ Работата е в това време, за дадения момент, съзнанието ви да е будно. Будно ли е съзнанието ви, ще употребите втория метод.
Най-първо съзнанието ви трябва да бъде всякога будно, за да може да се справите с всяка слабост, която ще се яви у вас и която ще ви хвърли в погрешка. В човека има много слабости. Предизвикването на известна слабост у вас иде отвън. Например вие вървите по улицата, решавате нещо, и току изведнъж някой ви спира. Вие веднага се възбуждате. Това показва, че съзнанието ви не е будно. Да кажем, че вие сте проповедник, отивате някъде да проповядвате, но изведнъж ви спира някой и вие се разгневявате, скарате се с този човек. Вие продължавате по-нататък пътя си, но вече нямате вдъхновение, изгубили сте Любовта. Не, будно съзнание трябва да имате всинца. Ако съзнанието ви не е будно, всяка друга философия е излишна. Аз мога да ви представя ред автори, които са препоръчвали разни методи за самообладание, но тия методи не са дали нищо досега. Защо? Защото у хората днес липсва Любовта. Вземете например въпроса за вегетарианството. Има философи, които цели петнайсет години наред са били вегетарианци и след петнайсет години прояждат месо, като опровергават по-раншните си убеждения. Защо? Защото съзнанието у тях не е будно. Те нямат Любов. Следователно човек всякога може да стане вегетарианец и отново да стане месоядец. Кога? – Щом изгуби съзнанието си. Това е движение. Всички хора, които ядат месо, се стремят към центъра на Земята. Такова е движението им. Те не могат да бъдат вегетарианци. Всеки, който се стреми към Слънцето, той е плодоядец или вегетарианец. Месоядец си, но искаш да станеш вегетарианец. Измени стремлението си към Слънцето и ще станеш вегетарианец. Измениш ли отново стремлението си към центъра на Земята, ще станеш месоядец. Тия две посоки определят каква ще бъде храната ви. Същият закон се отнася и до растенията, и до птиците. Има и растения, и птици месоядци. Аз разрешавам въпроса принципиално. Не можеш да бъдеш вегетарианец, докато не измениш посоката на движението си към Слънцето. Към Слънцето ще се стремиш, към ангелите, към Бога. От там ще възприемаш идеите си. Те ще събудят съзнанието ти. Като възлюбиш Бога, ще възлюбиш и всички обкръжаващи те същества – от най-малките до най-големите. И тогава у тебе няма да има желание да ядеш месо. Свържеш ли се с Бога, ще възлюбиш всички същества, ще искаш да им правиш Добро. Принципиално тъй съм определил аз кои хора са месоядци, и кои – плодоядци. Всички месоядци отиват към центъра на Земята, имат стремеж надолу: някои повече, някои по-малко. Такъв човек може да ви говори за идеи, за Бога, но това за него са второстепенни работи. Неговият вътрешен стремеж е към центъра на Земята. У този човек съзнанието не е будно. Той е в постоянна борба със себе си. Има месоядци, които за в бъдеще ще станат вегетарианци, има и вегетарианци, които за в бъдеще ще станат месоядци. Било е време в културата на човечеството, когато децата изяждали родителите си. Това било привилегия за тях. Те не чакали да умрат родителите им от собствената си смърт, но като наближавала смъртта им, давали голямо угощение, на което опичали родителите си и ги изяждали. Че това е било така, се потвърждава от факта, дето често в днешно време майката казва на децата си: „Изядохте ме!“ Бащата също им казва: „Изядохте ме!“ Отде са останали тия изрази? Майката и бащата не могат да изкажат тия думи, ако не са ядени някога от децата си. Това е факт! Това са изостанали неща от архивите на миналото. И какво очаквате от едно човечество, бащите и майките на което са били изяждани от своите синове и дъщери? Колко има да работи това човечество! Защо са яли родителите си? Защото са се стремили към центъра на Земята.
Тогава помнете следното нещо: не примирявайте противоречията в света! Знаете, че всичко в света работи за хармония с Доброто. Дръжте тази мисъл в себе си като ценно правило. Не се опитвайте да внесете тишина в морето. То няма да утихне. Попитайте морето защо шуми. То казва: „Моите деца, вълните, вдигат шум.“ Вълните пък казват: „Дядо ни, вятърът, е дошъл, та се радваме на живота.“ Хванали дядото, питат го: „Защо си вдигнал толкова шум?“ – „Пратиха ме да посетя децата, да ги видя.“ – „Кой те прати?“ – „Светлината и топлината ме пратиха.“ Кой е крив най-после, че морето вдига шум? Морето не е криво, вълните не са криви, вятърът също не е крив. Кой е крив тогава?
Да изпеем сега упражнението Ходи, ходи...
Ходи, ходи, ходи,
за водата ходи
сутринната роса
през речица бистра,
по пътека чиста.
За дома си носи
таз водица бистра,
за цветенца мили,
нейните дечица.
Думата ходи има смисъл – тя изразява движение. За водата ходи сутринната роса – това е ясна идея. Росата, като минава през небесното пространство, минава и през водицата.
Изпейте сега упражнението Тьги, скърби вдигай, слагай, право върви! Това упражнение прилича повече на светска песен. Като изпеете тази песен, ще почувствате едно ободрение. Ако изпеете една свещена, духовна песен, ще почувствате тъга. Тогава коя песен е по-права: тази, която внася радост в душата на човека, или тази, която внася тъга? Всяка дума, която внася Божественото благо в душата на човека, тя е на мястото си. Същото се отнася и до песните. Всяка песен, която внася известно Божествено благо в душата на човека, е на мястото си. Езикът изобщо трябва да бъде прост. Един ден всички езици ще се изгладят и няма да има свещен и обикновен език. Много свещени езици са измрели. Свещеният еврейски език, на който е писано Евангелието, е умрял, свещеният санскритски език е умрял. Всички свещени езици са измрели. Останали са живи само обикновените, простите езици.
Вие ще се стремите да бъдете свободни в душата си, да не се смущавате от нищо. Например, ако река да извадя едного от вас да напише едно предложение, което после другите да поправят, той ще се върне вкъщи разтревожен и цяла нощ няма да спи. Ще си каже: „Как тъй, мен да ме поправят?“ Чудни сте вие! Че езикът, на който говорите, не е така съвършен, има нужда от поправяне. Като дойдете в бъдещето, езикът ще бъде по-добър, но засега и такъв, какъвто е, той е добър. Езикът на българите е отличен засега. И езикът е претърпял известни промени. В някои отношения сегашният език е спечелил, а в някои отношения е изгубил, но загубата и печалбата се компенсират. За в бъдеще езикът ще претърпи още по-голяма промяна.
И тъй, ще се стремите да бъдете свободни от всякакви предубеждения, от всякакви предразсъдъци. Човек трябва спокойно да работи, за да придобие смирение. Той трябва спокойно да изслушва всичко. Докато не придобиете това спокойствие, не можете да влезете в Окултната школа. Без това спокойствие нямате достъп до тази Школа.
Когато употребявам думата достъп, къде е по-правилно да се тури ударението – на първата или на втората сричка? Има закони, които определят ударението на думите в езика. В думата добро например ударението пада на втория слог. Защо да не е на първия слог? По кой закон е турено там ударението? – Ударението е турено на втория слог, понеже думата добро означава плод. Две личности, две сили са определяли ударението на тази дума; едната от тях е била по-силна, следователно тя е поставила ударението на думата добро на втория слог. Ударението в този случай е женско. Жената значи е определила ударението в думата добро. Ако турим ударението на първия слог, то е мъжко. Ще ви докажа това. У македонците главите са широки, у тях има разрушителна енергия. Когато енергията е разрушителна, ударението пада винаги върху първия слог. Когато енергията е мека, ударението пада върху последните слогове. Меките ударения падат или на втория, или на третия слог. Когато силата е дошла в жената, тя определя къде да бъде ударението на думите – в края ли, или в началото. Силните натури винаги си турят ударението на първия слог. Силният казва: „Аз!“ Онзи, който е скромен, казва меко: „Наша милост.“
Ако турите ударението на първия слог, имаме следното движение:
Това движение показва, че се движите към две противоположни посоки – към центъра на Земята и към центъра на Слънцето. Единият отива към Небето, а другият – към посоката на Земята. Законът за поставяне на ударенията е чисто вътрешен, психологически. Когато ви говори някой човек, ще гледате как туря ударението. Ако той каже аз, ти ще употребиш някоя дума с ударение на втория слог и работата ще се уреди благополучно.
Тайна молитва
Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, но Бог на живите.
Двадесет и седма лекция от Учителя 23 април 1924 г., София