КНИГА: Новите схващания на ученика - Жануа
СЪСРЕДОТОЧЕНИЕ
Любовта ражда доброто!
Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода!
Размишление.
Прочетоха се темите: „Основната мисъл от втора лекция.”
Искам десет души от вас, да си вдигнат ръката, които ще пишат върху: „По какво се отличават подсъзнателните, съзнателните и самосъзнателните действия?“ Или: „Хармоничните черти на подсъзнателните, съзнателните и самосъзнателните действия.“ Няма да философствате, ще намерите пример на подсъзнателно действие в природата, на съзнателни и самосъзнателни. Къде се показват. Само толкова. Ще дойдете до свръхсъзнателните действия – тях ще оставите.
Сега, аз бих ви задал друга една тема: „Отношение на растенията, животните и човека по отношение тяхното движение.“ Как ще ги хармонирате, по какво се отличават? Растенията се движат перпендикулярно надолу, животните се движат хоризонтално, а човек се движи перпендикулярно нагоре. По това се отличават те – по стремежите си. И тогава правим изводи: растенията са същества в своето слизане, техните идеи, мисли постоянно се ограничават; а човек в своите мисли и в движението си нагоре, постоянно се разширява; а животните са средата между човека и растенията. Защо ви навеждам тази мисъл? Когато аз навеждам една известна мисъл, аз имам пред вид нейното приложение в живота – в широкия живот.
Много хора сега вегетират, те са като растения – слизат надолу, те са хора-растения, понеже техните идеи постоянно стават по-дребни, стесняват се. Тези хора перпендикулярно слизат надолу, както растенията. А къде ще слезнат? – В ада. Адът, това е най-гъстата материя, до която могат да слязат; най-ограничените условия, където човек не може да се развива. Светлината там е като катран, нищо повече. Там няма светлина, а само напредналите от тях изваждат по малко от светлината, защото я нямат и те не обичат да изразходват светлината си. Като я добият, те я пазят, както ние пазим скъпоценните си камъни. Те я пазят както зеницата на окото си, понеже им трябва в някои случаи. А като си свършат работата, те я затварят и пак живеят в мрачина.
Сега туй да оставим, то е вметнато предложение* само. Ще знаете, че човек на когото идеите не се разширяват, то е едно растение и той трябва да се спре там, където растението се спира, а не да отива по-долу. Поне растенията се отличават с едно, те нямат омраза, те изкупуват греховете си, като дават плодовете си – самопожертват се и те се отличават с една доверчивост, която не е достояние на човека. То ти даде най-първо платата, казва: „Ти най-първо ме изяж, а после ми посей семето.“ А кой човек плаща днес по-рано? Когато растенията плащат, преди да им се свърши работата, ти я я свършиш, я – не. Хиляди от тях с изядени, без някой да ги е посял.
В света има един закон: Всяка една круша, изядена от тебе, ти се ангажираш да посееш семето ѝ. Казваш: „Даром е крушата.“ По отношение на растенията – да, но по отношение на теб – не е даром. Ти си я изял и си длъжен да я посееш. Вие живеете, турците казват: „Аллах керим.“ Действително така е, но и за туй „аллах керим“ човек има своите задължения, микроскопически задължения, които той трябва да изпълни.
Та сега вие присъствате в школата. Аз говоря, но въпрос е дали вашият ум присъства или не. Значи ученик, който е в клас и умът му е раздвоен, той на половина е ученик. И тогава математически може да се определи с колко от вашите способности вие присъствате в клас. Човек има около 40 чувства и способности. Е, колко от тях присъстват в клас? Ще пазите един закон: Каквато работа започнете, в дадения момент трябва да присъствате с целия си ум. В момента, не във времето и пространството, но в момента да присъства с целия си ум. Тъй ще придобиете един навик. Например вие седите в клас и казвате: „Дано се свърши по-скоро.“ Но то е един навик да се концентрираш. Съвременното обучение в отделенията, гимназията, в университета, то е един метод за концентриране на човешката мисъл. То е един метод да може да се концентрирате, да разработвате вашите способности. И онези, които не разбират закона, те гледат да свършат училището, да вземат дипломата. Не е само така в свършването. Да свършиш, значи да научиш този закон да контролираш ума си и своите способности. Туй е най-голямата придобивка от учението и туй е същинското предназначение на училището. Тъй е било и в старо време в школите, които са се образували тогава. Сега разбира се, се дава само знание и то не е лошо, т.е. потик към знание се дава.
Сега от вас десет души излезте на таблата един по един и всеки да напише една геометрическа форма, един малък триъгълник, една крива линия, една права линия, един малък ъгъл, една окръжност – каквато форма искате. Кой от вас ще излезе първия?
Е, тази азбука има ли смисъл сега?
Вие, който писахте първата фигура, имахте ли някаква
мисъл, като чертахте този полукръг? (Борис Николов: “Мислех да напиша един полукръг.”) Значи тук е работило подсъзнанието. Нямал е никаква друга мисъл. Този полукръг показва движението на нещо. Но какво е това движение? Може да е движението на едно тяло неорганическо, а може да е движение на едно разумно същество. Той в подсъзнанието си казва: „Човек трябва да има чисти и благородни мисли и желания.“ Този полукръг представлява челото, Божественото у него казва: „Чисти желания и чувства благородни трябва да има всеки човек.”
Този триъгълник какво показва? Каква беше вашата мисъл? (Пенка Михайлова: „Стремеж нагоре”) Хубаво. В нея свръхсъзнанието казва: „Човек, за да може да има такива чисти чувства, непременно му трябва един Божествен ум, едно Божествено сърце и една Божествена воля, които да са насочени нагоре.“ Свръхсъзнанието в нея това казва.
Каква беше вашата идея? (Христо Койчев: „Знакът на Слънцето.”) Това е една лула, едно духало. Тази лула, както е поставена на физическото поле, има един наклон нагоре, показва, че непременно Божествените неща трябва да се раздухват на физическото поле. Все трябва да има нещо да ги раздухва в вас. А раздухването с какво става? (– Със скърби.) Скърбите и страданията, това са духалото. Скръбта е тук на тази лула, която гори, то е същевременно и огнище. Значи, третият знак показва, че нещата трябва да се раздухват, а за да се раздухват, човек трябва да слезе надолу в материята и след това да има едно възкачване нагоре. За да се раздухват нещата трябва сърце.
Вие за какво мислехте, като чертахте тази фигура? (Юрдан Костов: „Аз съм работил върху тази фигура и не съм дошъл до едно окончателно разрешение на този въпрос.”) Тази фигура наподобява човешкото сърце, сърцеподобна. (– Има нещо несъизмеримо в тази величина.) Несъизмерима е тази фигура, защото има една малка вглъбнатина. На какво се дължи тази вглъбнатина? (а) Тя се дължи на известни сили, които са оттеглили това правилно движение. А противоположното движение е навън (б), обратното движение на тази вглъбнатина. Тогава несъизмеримата част е тази между а и б. Туй движение не може да се измери. След колко милиона години движението а ще се обърне в б? Например в човешката ръка туй движение го имаме от палеца и показалеца, след колко милиона години то ще се върне в другата ръка? Тук имате същото нещо. Защото в света става едно преповтаряне, но тогава няма да бъдете същия, но ще бъдете обратното на това, което сте сега. Защо начертахте тази фигура на запад, а не я начертахте перпендикулярно? (– Защото така се образува от окръжността.) Т.е. самото положение на сърцето, както е тук поставено, разрешава въпроса. Към запад е вглъбнатината, а острата част е към изток. Значи стремежът на сърцето е към изток. Когато човек на земята желае много материални работи, когато той е материалист, неговите бедра започват да растат. Той в бедрата си става широк. Щом превъзмогва* материалното, растат бедрата. Щом духовното почва да преобладава, раменете му стават широки; а щом Божественото почне да преодолява, главата му почва да става правилна. Туй е отношението на частите. Разбирам съответно на тялото. Аз взимам за норма височина 165 см. При тази височина колко трябва да бъдат широки бедрата, колко раменете и колко широчината на главата? Всичко туй уподобява сърцето. Значи, непременно на човека му трябва сърце, в което да става обмяна на тази, Божествената енергия. В Бога има сърце.
То е закон на вечността. (Олга Славчева: „Аз си мислех, човек може да се издигне по линията на живота до крайния предел.”) Само във вечността всички неща могат да станат. Извън времето и пространството стават великите работи в живота. Тази линия това показва: не се обезсърчавай, защото във вечността има условия и възможност за всичко. Няма погрешка, която във вечността да не може да се поправи. Туй, което във времето и пространството е непостижимо, във вечността е постижимо. Или в живота си никога да се не обезсърчаваш!
Каква беше вашата идея? (– Цветан Стайков: „В живота има равновесие, само че това равновесие се колебае. В живота има ту скърби, ту радости, които се колебаят, както едни везни.”) Кое в природата мяза на везни? (– Ръцете.) В тази фигура имате три действащи сили в разни посоки. Как ще намерите тяхната равнодействаща сила? Има ли някой инженер от вас да направи изчислението? (– Ще намерим равнодействащата сила на две от тези сили, после ще намерим равнодействащата на получената и третата и тя ще бъде търсената равнодействаща сила.) Значи шестата фигура показва, че у човека силите трябва да се уравновесят, т.е. уравновесен организъм, добър организъм трябва да има човек.
Въобще квадратът показва бойно поле, место на противодействащи сили. Човек трябва да бъде герой, за да издържи на това място. Ако от всяка точка те обстрелват, къде трябва да се оттеглиш? Такова обстрелване може да стане и в психическия свят и вие трябва да знаете закона да намерите равнодействуващата сила на този квадрат, тогава вие може да се избавите от мъчното положение, в което се намирате. Квадратът, това са мъчнотиите, които се срещат във физическия свят. Значи мъчнотии от материален характер. В духовният свят квадрат няма. В духовния свят квадратът е само една страна. (Кирил Икономов.)
Какво тълкувание бихте дали на тия кръгове? (Генчо Александров: „Понеже става дума за концентриране, този е знакът за концентрирането.”) Тия два кръга показват в подсъзнанието, че човек трябва да разбира законите, по които клетките се развиват или ембрионалното състояние на вашите мисли и чувства. Това означават двата кръга.
Силата на човека трябва да бъде в самия него. Това означава триъгълник с точка. (М.Тодорова.)
Тази фигура показва, че човек от хаоса трябва да знае да създаде хармония. Тази фигура представлява и един охлюв. Децата нали имат прашки, турнат едно камъче и после въртят, въртят, това е все спирално движение. Но камъкът по този начин не може да излезе навън. Единият край на прашката има една малка дупчица, в която е прокаран един пръст, а другият край свободно се държи. Този камък, за да излезе навън, единият край на прашката трябва да се спусне. Кой е единият край? Ти си хванал двата края: единият край на небето и другият край на земята и ги въртиш на пръста си. Казваш: „Какво да правя в туй безизходно положение?“ Ще пуснеш края на земята и ще отидеш на небето, нищо повече. Значи, ако има известна идея, която те спъва, не знаеш как да я разрешиш, ще пуснеш единия край, камъкът ще излезе, а другия край ще държиш. Камъкът, това са твоите желания, те трябва да отидат по някаква посока. А прашката ще седи в тебе. Тази връв ти трябва. В този случай тя представлява твоя мозък, който е заченал известни мисли, ти няма да изпратиш твоя мозък, той ти трябва, той ти е необходим, но мислите, те трябва да излязат навън. (Георги Радев.)
Сега, туй което го създадохме на дъската, то беше в подсъзнанието ви вътре. Значи, тия идеи в самите ви действия ги няма още.
Може да ви задам една тема: „Защо природата е създала благоуханието у цветята?“ Или: „Каква роля има благоуханието у цветята?“ Тема шеста ще бъде това след идующия път. Сега кои са тези десет души, които ще пишат за подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието? (Тема 5) Тези, които излязоха тук на дъската, те ще бъдат десетте.
Щом природата е вложила туй благоухание, тя си има и своята задача. Естествениците ще кажат: „Да си привличат малките мушички“, но не е само за това. Туй благоухание има и друго предназначение. (– Показва скръбта им.) Да, скръб, но същевременно тази миризма образува и една дреха да се запазят от студа, особено сутрин и вечер през пролетта, когато е по-студено, тогава цветята издават по-силна миризма.
Сега, първото нещо в класа, вие трябва да се учите на концентриране. Вие трябва да знаете в дадения случай туй, което учите където и да сте, то е най-важното. Не, че трябва другото да пренебрегнете, но в дадения случай ще бъдете зает само с едно. После и човек не може да концентрира дълго време ума си върху едно и също време [нещо] – той ще се хипнотизира. Но в дадения случай всичкия си ум ще концентрирате в една посока, тогава ти ще можеш да разрешиш своята задача по-лесно. И всяка една задача зависи от концентрирането на ума. Само ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро твоята задача. А когато не се концентрираш, има борба у тебе, колебаеш се и минава дълго време без ти да разрешиш нещо. Вие, като ученици, трябва да имате тази способност: да се концентрирате в дадения случай с всичкия си ум. Ще почнете с малки неща, ще правите микроскопически опити. Има такива малки задачи за концентриране на ума. То играе важна роля в живота на ученика. Както военният, без револвер, пушка и шашка, не е военен; както ученик-химик, без лаборатория със своите елементи и уреди, не е химик; както свещеникът, без епатрихил, без одежди, без кандилце, без требник, не е свещеник; така и ученикът, без концентриране на ума, не е ученик. Всеки човек трябва да има известни пособия. Концентрирането е необходимо за всинца ви.
Първо, ще се стремите да елиминирате, да отстраните всички кармически недъзи и с концентриране да може да се справите със своите недъзи. И когато човек изправи всичките си недъзи, неговата воля ще уякне. Затова му са дадени тези недъзи. Те са силови линии, които са дадени на човека, за да усили волята си. И той трябва всички тях да тури в хармония. Сега, концентрирането на ума е потребно. Когато концентрирането е слабо, хората лесно заболяват, тогава човек и лесно се плаши, а пък когато е силно концентрирането на ума, тогава страхът е изключен.
Сега, нека един от вас, който е художник, да вземе всичките тия десет части, да ги намести тъй, че да направи един човек. То е една по-сложна задача, нали? Аз ще ви дам идея как може да се работи. Само схемата ще ви дам.
Ето, това е човекът. ( I.) (– Това не е човек.) Човек е. Ето, това представлява човек. (II.) Главата – горният триъгълник; раменете – втория триъгълник и бедрата с краката – третия триъгълник. Това е физическият човек. Духовният човек го няма, той е на друго място. Понеже всичките тези триъгълници са с върха надолу, затова е физическият човек. Тогава къде ще търсите духовния човек? Къде са признаците на духовния човек? Нали там движението трябва да върви нагоре? В носа имате един малък зародиш, там широчината е долу, а острата част е горе. Значи духовният човек е в носа – там имате движение нагоре. Засега в тялото на човека геометрически само носът долу е широк, а горе тесен. Виждате колко малък е духовният човек в сравнение с физическия човек, или носа в сравнение с цялото тяло на човека. Тези триъгълници показват направлението на силите във физическия свят. Виждате, че всички тия грамадни сили слизат към земята. А само една малка част, силите на носа отиват нагоре.
И Писанието не казва, че Бог вдъхнал в устата на Адам, но казва: „Вдъхна дихание чрез ноздрите.“ Защо? Чрез устата не може ли да се вдъхне? Значи носът е Божественото у човека, духовното от там започва – от мисълта. И туй, малкото един ден ще се развие и цялото устройство на човека ще се измени. Това е само една схема за човека, а другите фигури по същия закон вие ще ги наредите. Това е една задача, един ребус, който трябва да изработите. Първата фигура аз я употребих, направих челото, на другите вие ще им намерите място.
Везните къде ще турите? (– Ръцете.) Тъй, значи човек трябва да има воля, това означават везните и т.н. Ще се постараете до известна степен да съчетаете тези части, то [е] само едно упражнение да се научите да уподобявате нещата. Ще почнете от външното уподобление и тогава ще разглеждате вътрешния смисъл на всеки един знак.
Станете да направим едно упражнение с ръцете.
Любовта ражда доброто!
Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода.
IV година
7 школна лекция на
I Младежки Окултен Клас.
30.ХI. 1924 год. Неделя
7.15 ч.в.
София
предложение* – (рус.) изречение
превъзмогва* – преобладава