Съвършенството

Общ Окултен Клас- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)

КНИГА: Единственото богатство, изд. София, 1999 г.

същата лекция може да се прочете в КНИГА: Вътрешният господар, изд. ALPHA-DAR, 1996 г.

СЪВЪРШЕНСТВОТО

„Отче наш"

„Мога да кажа"

Пишете върху темата: „Отличителните черти на водата и въздуха".

Ако ви попитат коя е отличителната черта на пияницата, какво ще кажете? Една отличителна черта ще кажете. По какво се отличава един пияница от един трезвен човек? Трезвеният по какво се отличава и пияният по какво се отличава? В пияницата има две черти, които са постоянни. Той има голямо постоянство – постоянство в пиенето. Като стане сутрин, веднага пие. Той е постоянен и при това е откровен. Казва: „Имате ли вино?" Веднага на въпроса, заобикалки няма. Става дума за онзи, който е свършил по пиянство – говоря за свършилите, не за онези, които започват първо отделение по пиянството. Питате в какъв смисъл говоря. В преносен смисъл.

Питат ме: „Как съвършеният човек не се е проявил, нали Христос е идвал. Нали Христос е съвършеният човек?" Какво нещо е съвършенството? Една машина може да е съвършена в своята работа. В какъв смисъл трябва да се приеме един съвършен човек? Има едно механическо съвършенство. Нещата могат да бъдат съвършени механически, могат да бъдат съвършени органически и пак могат да бъдат съвършени психически. Под съвършенство в Божествения свят се разбира съвсем друго нещо в сравнение с обикновеното съвършенство. Ако в едно общество не ти дават място да се проявиш, питам, тия хора съвършени ли са? Може да има благоразумие. Съвършеният човек не иска да се бори. Да кажем, какво разбирате под един съвършен пехливанин? – Дето се яви, побеждава. Щом го победят, съвършенството свършва, не е съвършен. Съвършеният човек се отличава с три черти: той цени живота; съвършеният човек никога не мърмори – в него мърморене няма. Той не знае какво нещо е мърморене. Той няма условие да мърмори. Всичко е негово – той не може да каже, че няма това или онова. Вие сте недоволни. Защо? Ако един механик е недоволен от своя автомобил, къде е причината – в автомобила или в него? Щом е недоволен, нека поправи своето недоволство. Автомобилът не върви, както трябва. Може причината да е в него, но може да е и в онези, които са създали автомобила. Автомобилните фабрики някой път не го изработват, както трябва, затова шофьорът се намира в мъчнотия, колата му не функционира, както трябва.

По някой път вие се намирате в мъчнотия със себе си. Мъчнотиите ви може да бъдат физически, може да бъдат духовни, може да бъдат органически вътре, а 90° + 90° = 180° може да бъдат и от умствен характер. Но то остава една неразбрана идея. Това е съ- вършеният човек, представен в геометрическа форма. Идеята на живота седи в съвършенството. Съвършенството не е едно статистическо положение. То не може да се определи. Във всеки момент на времето и извън времето съвършеният човек прави всяко нещо навреме. Несъвършеният има разлика, той всякога закъснява или много бърза. Несъвършените хора се отличават с две качества: някои много бързат, други закъсняват – много са лениви. Ленивият е несъвършен и който много бърза, и той е несъвършен. Той бърза и отива преждевременно – тогава ще чака. Той отива половин час по-рано на гарата и там ще чака, да не би да пропусне влака. Така изгубва времето си. Той трябва да идва две–три минути по-рано, за да употреби времето си разумно.

Значи казвам, че съвършеният човек още не се е проявил. Сега някои казват, че и Христос не е съвършен. Вие нямате понятие какво нещо е Христос. Питам сега слънцето съвършено ли е? Понеже слънцето е светло, всички мислят, че то е образ на съвършенството. Но учените хора започнаха да виждат, че и то има черни петна. Не е така светло, както го виждаме, на много места има черни петна. Някои от тия петна са по-големи от земята – десет, петнадесет, двадесет пъти. Слънцето не е навсякъде еднакво светло, както го виждаме. Ние търсим съвършенство в светлината му. Но какви качества има този, светлият цвят? Съвършен човек е онзи, който не прави никакви погрешки. Щом допуска погрешки, какво трябва да прави? Не е съвършен. Тогава трябва ли да се осъжда? – Не. Да допуснем, че един философ е съвършен в своите разсъждения.

Или някой писател пише много добре. Знае къде да тури думите, точките, запетаите. Съвършеният грешки не прави. Като пише, никъде няма да направи грешки. Турете го на една по-долна работа, дайте му една мотика, ще видите колко погрешки ще направи. Ще дойде друг, който е по-сведущ и ще му каже: „Ти много плитко си изкопал, с мотика два пръста не се копае – трябва поне една педя да се изкопае."

Някъде вие сте съвършени, а някъде не сте съвършени. Как ще обясните сега противоречието? Значи не сте били в тази област, не сте я проучвали. Някои казват, че човек трябва да бъде морално чист. Но какво отношение има чистотата спрямо човека? Преди всичко чистотата в човека има отношение към тялото. Ако човек иска да бъде здрав, всичките му пори трябва да бъдат отворени. Аз не съм броил прозорците на човешкото тяло, аз не съм ги чел, но вярвам на другите, които са ги броили. Цитирам другите, които са ги броили. И те не са ги броили, защото да седнеш да преброиш седем милиона прозорци на човешкото тяло колко време ще вземе? Вие може да видите на часовника колко време ще ви вземе, докато преброите до хиляда. Направете тогава една сметка. Докато преброите до седем милиона, колко време ще ви вземе. Или дадат ти да преброиш един милион, но като го преброиш, въпросът е да не ти стане мъчно. Някой път ти е приятно да четеш един милион златни монети – голямо богатство е да ги четеш. Друг път ти дават да четеш един милион пясъчни зрънца или развалени гнили плодове. Да кажем, че държавата иска да накаже тези, които продават плодовете и тебе те турят като инспектор да преброиш един милион гнили плодове, за да наложиш глоба. Питам, тази работа как ще я свършиш? Аз не бих желал да ви се дадат да четете един милион, даже сто хиляди, пък и хиляда гнили плодове; десет–двадесет да четеш – както и да е. А пък гледам някои от вас тук сте специалисти. Вас ви трепери сърцето да намерите гнили плодове. Като ги намерите, усмихне ви се лицето. Гледал съм тук някои сестри, като намерят гнил плод, светне им лицето. А пък като намерят добър плод, стават сериозни. Сега как ще ми обясните, защо сестрите се радват, когато намерят добър плод? Това и аз едва сега започвам да го изучавам – и за мене е една тайна. Да оставим шегите настрана. Един направил една погрешка и щели да го осъдят на десет години затвор. Като го осъдили, каквото и да го питали, той отговарял: „Ама че го каза!" Питат го: „Ти уби ли този човек?" – „Ама че го каза, хм!" – „По кое време го направи?" – „Ама че го каза, хм!" Каквото и да го питали, той отговарял все по тоя начин. Съдията казва: „Този човек е ненормален." И като ненормален не го осъждат. Адвокатът казва: „Сега спечелихме делото, ще трябва да ми платиш." – „Ама че го каза, хм!" Той прилага и към него същото. Това не е наука. Когато не обичаш някой човек и като ти кажат, че е извършил някаква погрешка – това е един гнил плод – тебе ти става приятно. Като не обичаш човека, казват ти някаква добродетел за него – станеш веднага сериозен. Нали е така? Факт е, но това трябва да се обясни психологически. Защо се радва човек на погрешката на едного, когото не обича, а при доброто, което прави, става сериозен? Първо, онзи, който се радва на погрешката, той е дяволът. Ако ти се зарадваш, дяволът в тебе се радва. Щом кажеш добро за едного, когото не обичаш, дяволът става сериозен. Защо дяволът се радва? Радва се, като правите погрешка, понеже казва: „Като прави погрешки, той е в моите ръце."

Един вярващ служил при господар, който бил безверник. Слугата се казвал Стоян. Господарят му казва: „Стояне, ти си вярващ, в Господа вярваш, пък постоянно те мъчи дяволът. Аз не мога да разбера това. Аз ни в Господа вярвам, ни в дявола, пък дяволът не ме мъчи, никой не ме мъчи. Аз ви се чудя на вас каква вяра имате! Някои без вяра живеят и никой не ги мъчи." Вие с вяра живеете и все има някой да ви мъчи. Намерил се Стоян в трудно положение. Факт е, че вярващите ги мъчи нещо. Господарят на Стоян бил ловец и един ден отиват на лов за патици. Зимно време било. Гръмва и улучва две патици, които падат на земята. Едната ранил и тича подир нея, стреля. Стоян казва: "Господарю, защо гониш тази патица, защо не вземеш убитата?" – „Тая не е доубита, затова тичам подир нея." – „И тебе дяволът не те засяга, защото си от убитите, той те има във властта си. Аз съм само ранен, затова ме гони. Аз бягам – имам малко живот; бягам, за да спася живота си. Ти си вързан за дявола, няма какво да те измъчва. Щом дяволът не ви изкушава, вие сте негови. Щом ви изкушава, не сте негови. Щом дойде изкушението, щом дойде страданието, в ръцете на дявола не сте. Всички ония, които страдат, не са на дявола. Които не страдат, те са с дявола наедно." Така му дошло на ум на Стояна да отговори.

В съвършения човек лъжа няма. Да изнудва хората – няма такова нещо. Да изобличава мислите, желанията и постъпките – няма. Той е прям в себе си. Не отвън да каже: „Аз направих една погрешка, извини." Той не се извинява, защото никога не оставя неговите погрешки да излязат на пазара.

Бог, който е съвършен, направи човека. Как ще обясните тогава защо човек греши? Този, когото Бог направи, греши. Как ще обясните прегрешенията на човека? Вторият човек греши, първият не греши! Има две творби на света – едната е на физическото поле и оттам започва прегрешението. Онзи човек, когото не само Бог направи, съгреши, и онази жена, която не само Той направи – и тя съгреши. В тях се яви непослушание. Адам не послуша Бога; Ева не послуша Адам и не послуша Бог. Адам не послуша Бог, а послуша жена си, другарката си послуша. И Ева не послуша Бог, а послуша онзи, черния адепт. Кои бяха причините, че те не послушаха Бог? Всякога, когато се говори за непослушанието, човек иска да знае. Сегашните хора какво спечелиха от непослушанието? Ако един ученик е в училище, има вече условия да бъде благоприятен на учителите, да го повдигнат. Ако не слуша, може да го изключат. Има известни съображения, но законът е същият. Влезеш в един свят, дето всички хора са свободни, културни. Питам, на свободния човек позволено ли му е да прави погрешки? Вземете един певец, който има отличен глас, позволено ли му е да прави погрешки? Ако прави погрешки, къде е причината? Ако певецът прави погрешки, може да има някакви причини. Ако направи погрешки в пеенето, причината може да седи в яденето му. Ял е нещо. Или пък почувствувал нещо, което е повлияло, или е помислил нещо. Казвам, че причината може да бъде или яденето, или дишането, или електричеството и магнетизмът, които минават през неговата нервна система. Те са повлияли на гърлото му. Ако е яденето, това зависи от неговите постъпки. Ако е дишането, това е неговата чувствителност. Ако е електричеството и магнетизмът, това е неговата мисъл. Те са свързани. Повлияли са на гърлото и той не може да владее своя глас. Да кажем някой път вие се напъвате да говорите по-високо, да ви чуят надалече. Когато казвате нещо много интимно, от особен характер, говорите съвсем тихо. (Учителят имитира човек, който говори тихо.) Чухте ли го? Аз да ви го протълкувам. „Казаха ми нещо много важно, интересно нещо ми казаха. Случило се е нещо чудно, ама никой да не го знае!"

Една баба Стана има – баба Стана, старата репортерка на вестника във Варна. Скрито я наричат „главната репортерка в село". Като стане нещо в село, иде в някоя къща и казва: „Ще ви кажа едно нещо, никому да не го казвате. Само на вас го казвам!" Оттам иде във втора къща и каже: „Само на вас ще го кажа, чудно нещо е станало, никому да не го казвате. Само на вас го казвам!" Ходи от къща на къща, само на тях го казва и цялото село го знае. И тя пита: „Кой разправя това нещо, аз само на едно място го казах. Колко лоши са тези хора! Да не кажеш нещо, ще го разправят на всички!..."

Аз съм съвършен човек, защото не искам да кажа нито една лъжа. Искам да ви представя работата, както е, представям ви баба Стана, каквато е. Ако ви я представя, каквато не е, че седи сериозна, не е така. Казвате: „Защо Учителят така представя?" Че аз баба Стана ви представям! Няма да ви представя баба Стана с вдигната глава. Ще представяте вярно нещата. Някои дойдат при мен, искат да се покажат много сериозни. Че какво нещо е сериозният човек? Религиозният човек? Религиозният човек е заинтересован, той е като влюбеният момък. Той току пита да кажат нещо за неговата възлюблена: „Какво ще кажете? Къде я видяхте, на кое място?" Аз говоря за онези влюбени, които са чистосърдечни. Има едни влюбени, които се показват, че нищо не ги интересува.

Човек трябва да мяза на природата, да е естествен във всички свои проявления. Разбира се, като представям така тия работи, повече енергия се изразходва и може да ме попитате къде отива тази енергия. Аз трябва да ви кажа, че като представях баба Стана, трябваше повече енергия, за да я представя, да кажа истината. Като представям баба Стана, доста енергия трябва. Голямо изкуство е. Вие представяли ли сте баба Стана? Я станете да ми я представите. Всеки един от вас може да представи баба Стана. Ако ви кажат нещо приятно, вие ставате сериозни. Само да ви кажат някоя дума и вие ставате сериозен, особено се набръчква лицето ви, недоволни сте. Очите се свиват, устата се деформира и лицето се деформира. Значи сърцето работи. Когато имате недоволство в ума си, тогава има една политика, една гънка, едно свиване. Както мечката, която е намислила да изяде някого. Аз ще ви кажа кога една мечка е решила да ви изяде или не, та да бягате. Като те срещне, ако започне да си глади козината, тя е намислила да те яде. Казва: „Ще се намажа." Когато няма да ти причини никаква вреда, щръкне козината, нахохори я, вземе един страшен вид, после те плюе – и си замине. Когато ще те яде, глади си козината, плюене няма. Дойде, един удар и те повали на земята, смуче ти кръвта и се свърши работата. Тъй прави мечката.

Та казвам: Съвършенство имаше в Христа; дойде тук и учи неща, които не знаеше. Вие ще кажете: „Как тъй съвършеният да не знае?" Христос дойде да изучава един свят, който Той не е създал. Той дойде в един свят, който само отчасти беше създаден чрез Него, и дойде да види как е създаден. Бог създаде света и вие трябва да свързвате Христа с Онзи, който е създал света. Той сам казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е привлякъл." Вие сега правите първата погрешка. Вие мислите, че като сте привлечени при Христа, сам Христос ви е привлякъл. Имате едно отклонение от Неговото становище. Той казва: „Никой не може да дойде при мен, ако Отец ми не го е привлякъл с любовта. И никой не може да иде при Отца, ако аз не му покажа пътя." Вие казвате: „Аз намерих Бога." Вие не говорите истината. Ако вие сте намерили Бог, вие трябва да бъдете на мястото на Христа. Щом не сте при Христа, тогава как сте намерили Бог? Ако сте отишли при Христа, значи Бог ви е привлякъл.

Ако сте намерили Бога, тогава Христос ви е показал мястото. Това са разсъждения. Вие пропущате тия разсъждения и тогава разсъжденията ви не могат да бъдат верни. Вие не можете да отидете при Христа без любовта на Бог, без Той да ви е привлякъл. Вие не можете да намерите Бог, ако Христос не ви е показал пътя. Той е излязъл от Отца. Този път, по който е излязъл, Той го знае. Значи само Той може да ви посочи пътя. Вие ще кажете: „Аз сам мога да намеря пътя." Хубаво, ако вие можете да намерите пътя, аз ви изпращам примерно до луната, намерете си пътя. Някои от вас, които сте много учени, давам ви свободен билет до луната. Не ви показвам пътя, казвам ви сами да си намерите пътя до месечината. Как ще идете? Вие казвате, че навсякъде можете да идете и всичко можете да направите. Казвам ви: Идете до луната. Нали всичко можете да направите? Пък може да ви дам друг билет – до Венера, до слънцето. Как ще идете, кажете ми? Може да ви кажа: Давам ви свободен ход да идете до Америка. Или да идете в Англия. Сега можете ли да идете в Англия? Колко официалности има: ще изваждаш паспорт, разни позволителни, че трябва да имаш валута. И пари трябват. Как ще идеш без пари? Да идеш в Америка, трябва най-малко да имаш петстотин долара в запас. Като слезеш на американския бряг, петстотин долара трябват – петдесет хиляди наши пари. Според вестниците, както е турен курсът на долара, не е верен. Официално е осемдесет и два лева, а неофициално е сто и четиридесет лева. Защо сега официално е осемдесет и два, а неофициално сто и четиридесет лева? Онези от черната борса го знаят това нещо. В курса на държавата е осемдесет и два лева.

Та казвам сега, че и вие можете да направите известни аналогии. Един ден, като станем съвършени, ще бъдем в състояние да идем до месечината. Христос, като възкръсна, стана съвършен. Учениците ходиха и видяха неговото съвършенство и той им го показа, като си замина от земята, а не като дойде на земята. Като дойде на земята, показа своето съвършенство в търпение и донякъде показа само една своя „слабост", първата му „слабост". Коя беше първата „слабост" на Христа? Че като му туриха кръста, той го носи и после падна на едно място, не можа да го носи. Дойде до едно място, остави кръста, не можа да го носи. Какво ще кажете за това? Вие ще цитирате моите думи, че сам Христос хвърлил кръста. Аз тълкувам сега. Той носи кръста до едно място и като разсъждаваше, дойде до такова заключение, казва: „То не е геройство да носиш кръста. Да носиш дървен кръст е безпредметно. Дайте нещо по-сериозно." Като хвърли дървения кръст, Христос намери истинския кръст. Казва: „С такива детински работи няма какво да се занимавам." И той нарами онзи, истинския кръст. Каза: „Опитайте ме сега." Казаха му: „Слез от кръста, нали си от съвършените хора. Казваш, че си син Божий." Казвам: Съвършенството на Христа седи в това, че Онзи, Който беше с него, му казваше: „Нека те заковат, нека видят как ще умреш, нека те заровят – тогава ти ще познаеш, че Аз съм Бог, Който те ръководи и ще те избави." Съвършенството на Христа е във възкресението. Съвършенството се проявява, когато човек и Бог са в едно.

Не може да бъдеш съвършен без Бог. Бог не може да се прояви, ако ти не съгласуваш своята воля с Божията воля. Вие никога не можете да бъдете съвършени, ако не съгласувате вашата воля с Божията воля. Никой не може да стане съвършен без Бог. Това са изводи. Това е опитност, която ще имате за в бъдеще да проверите. Във всеки даден момент, при всяко изпитание – каквото и да е изпитанието – ти не можеш да разрешиш каквато и да е мъчнотия в света, ако не свържеш своята воля с Божията воля. Бог е създал света и ти ще се отнесеш до Него. Как трябва да се разреши тази мъчнотия? Тя е мъчнотия, понеже хората не са изпълнили своята длъжност, както трябва. Вземете някого в счетоводството, който трябва да уреди финансовите сметки на един загазил търговец. С дни ще се рови в книгите, докато намери и оправи всичките погрешки, да тури всичко в ред и порядък.

Например вие тук ми говорите само за любовта. Какво нещо е любовта? Туй изречение „Какво нещо е любовта?" не е правилно. (Учителят го изговори силно.) Трябваше да го кажа тихо. Сега, като обичате някого и той ви се сърди, вие му говорете тихичко: „Няма да ми се сърдиш, аз те обичам." На другите ще кажете: „Не му обръщайте внимание", но само на него ще кажете: „Само теб обичам." – Да не знае никой. – „За тебе имам високо мнение, ти си много умен, , не обръщай внимание на тия." Някой казва: „Аз ги примирих, работата е огладена. Всичко е хубаво." Една сестра дойде и ми разправя, казва: „Примирих ги, Учителю, по братски си живеят братът и сестрата, такава хармония!" На втория ден гледам, те се бият. Целият свят е пълен все с „оправени" работи. И една не е оправена, и всички не са оправени. Работите не са оправени, има нещо, което куца.

Човек трябва да обича, за да оправи всичките си криви работи. Това е огънят, който е потребен на желязото, за да може кривото желязо да се изправи. Понеже туй желязо, ако не се нагорещи, не може да се изправи. Ако се нагорещи или ако се стопи, може да се изправи. Любовта е необходима в света, за да може да се изправят миналите погрешки. Не само да се изправят погрешките, но като се изправят, да се внесе нещо ново. Любовта не само ще ни застави да идем да намерим бедните, страдащите, но тази любов ще ни застави да идем да вземем храна и да им услужим. Майката не само трябва да роди едно дете, но на туй дете любовта ще донесе всички материали, които са необходими за отглеждането му. Та не е достатъчно само да носите една велика идея. Казвате: „Аз имам велика идея, отлична идея." Но тази идея трябва да я отгледате. Тази идея вие трябва да отгледате не само за земята, но тя ще ви трябва и за в бъдеще.

Ако вие не свържете вашата воля с волята Божия, кой ще ви бъде крив? На какво ще разчитате вие? Аз ви обичам. Аз разсъждавам така: тия хора Бог ги е привлякъл към мен. Какво иска Бог от мен? Аз трябва да им покажа пътя, да го намерят там, отдето аз съм излязъл. Казвам: Този е пътят, хванете този път, от който аз съм излязъл. И вие, като идете, ще се върнете да ми кажете, какво сте видели. Вие трябва да дойдете при мен – да идете при Бог и да се върнете. Тогава, като се върнете, ще има един оборот на нещата и те ще станат ясни. Същият закон е и за вас. Дойде някой човек, Бог го е пратил при вас. Щом е дошъл при вас, Бог го е привлякъл. Тогава вие трябва да му посочите пътя да намери Бог. Когато се върне, тогава ще се образуват ония правилни отношения. Той е привлечен от Бог, а вие казвате: „Аз го привлякох." Вие се лъжете. Никой никого не може да привлече. Слънцето, което привлича земята, колкото и да се препоръчва, че е чисто, земята не иска да му вярва. Понеже ако се приближаваше земята към слънцето, тя не би могла да има туй развитие, което сега има. И вие нямаше да се родите такива същества, както сте сега. Следователно, за да се развие земята, тя трябва да е на деветдесет и два милиона мили далеч от слънцето. При сегашните условия вие съжалявате, че не сте по-близо. Казвате: „Искаме да идем по-близо!" Това са отношения. Не е далечно пространството. Колко трябва на светлината, за да дойде на земята? – Осем минути. Значи колко далеч е земята от слънцето? На осем минути. Казваме, че земята е на деветдесет и два милиона мили от слънцето. Колко е далеч земята от слънцето? – На осем минути. Значи, ако разбираш слънцето, ти си на осем минути от него; ако не го разбираш, ти си на деветдесет и два милиона мили – тогава се изискват години. Ако не разбираш слънцето и пътуваш с някой обикновен трен, ще ти трябват двеста и петдесет години. Ако пътуваш с някоя биволска кола, колко време ще ти трябва? – Няколко милиона години. Ако пътуваш с бързината на някой микроб, ще ти трябват милиарди години.

Та когато ние казваме, че нещата са далечни, разбираме степента на нашата интензивност. Когато интензивността намалява, пространството се увеличава; когато интензивността се увеличава, пространството намалява. Щом пространството между нас се увеличава, любовта намалява. Щом пространството намалява, любовта се увеличава. Ала туй пространство трябва да е намалено по Божествения закон. Не самото пространство да е намалено. Самото пространство не може да се намали. Реалността на пространството може да се намали, но пространството не може да се увеличи, нито да се намали. Но ако пътуваме по-бързо от един предмет до друг, пространството е по-малко. Ако пътуваме по-полека, пространството е по-голямо. Следователно, когато движението е медлено, пространството е голямо, когато движението е бързо, пространството е малко.

Ако сте като баба Стана, като ходите да разправяте, разправяйте поне на свят. Никой да не знае тази работа. Сега баба Стана е много хубава. Тя казва: „На всички тук не го казвам, само на вас го казвам." Но баба Стана не си щади труда, тя не казва: „Иди ти да разправяш, че аз съм стара вече." Баба Стана е вече на осемдесет и пет години, но ни най-малко не си щади труда – една хубава черта – тя ходи, не казва, че е стара. Тя ходи по цялото село, навсякъде ходи и разправя. Най-малко по половин час седи. Вземе тояжката си и ходи и разправя. Една хубава черта. Като ходите като баба Стана от една къща на друга, ще ви похваля, че не сте стари, млади сте.

Съвършенството на Христа седи в търпението, в изпълнението на неговата мисия да разреши в реален смисъл какво нещо е Божията Любов. Даже един му каза: „Учителю благи." – Той му отговаря: „Защо ме наричаш благ"? Трябва да знаеш, че благ е само Бог; ние на земята, които сме в плът, не можем да бъдем благи, понеже сме ограничени." Иска да му каже: „Ако съзнаваш, че Бог живее в мен, прав си, но ако казваш "Учителю благи" и мислиш, че аз от себе си съм това, ти си на погрешен път. Ако мислиш, че от само себе си съм излязъл, ти си на погрешен път." Някой казва: „Не съм аз, но Господ." Казва той така, но той сам не вярва в туй. В съзнанието си трябва да държите, че при всяко благо, което е вътре в душата, трябва да съзнавате, че сте свързани с Бога. Например тези лампи светят, но те показват, че са свързани със слънцето. Човек е поумнял вече толкова, че може тази енергия, която е изпратена от слънцето, да я прекара за салона. Едно време не можеше този салон така да се осветли. Когато ние се свържем с Бог, ще имаме тази инсталация. Свързани ли сме с Бог, във всеки случай ще знаем как да постъпим, ще бъдем умни. Погрешките в живота се дължат, че връзката ни с Бог не е правилна всякога. Когато връзката е неправилна, образуват се погрешки. Знаете колко мъчно е да кажем, че обичаме. Някой път казвате, че трябва да се обичате. Няма по-мъчно нещо в света от това да обичаш. Най-мъчното нещо е да обичаш. Аз ви казвам, че е лесно, за да ви насърча. Лесно е за Бога, Който е Любов, но за човека, който не е любов, няма по-мъчно нещо от това да обича. За Христа апостол Павел казва, че едва ли ще се намери човек като Него, който да умре за приятеля си, да се пожертва за него. Още когато бяхме грешници, отделени от Бога, Христос се жертва заради нас. Значи съвършенството на Христа седи в това, че той умря за онези, които не са негови приятели. Той умря за грешниците, за да ги повдигне. Това е съвършенството. В това седи изобилието на Божията Любов – че Бог изпраща своето слънце, светлината, въздуха, водата без разлика за всички. Всички се ползват. И една мечка, и един вълк, и една кобра – всички еднакво се ползват от благата. Някой път ние казваме тъй: „Как Господ допуща това?" Аз се чудя на мухите. Една муха кацна на главата ми и се хвали. Много тщеславни са мухите. Казва: „Аз на философска глава съм кацнала." Те са много горделиви, седи тя и после оставя, знаете какво, да не го казвам. Оставя своята слюнка отгоре на главата ми. И пет пари не дава. Значи ти се мислиш за светия, за владика, а мухата кацне на главата ти, плюе и пет пари не дава. Казвам: Дотогава, докато мухите кацат на главата ти, ти не си светия. Дотогава, докато страданията кацат по тебе, ти не си светия. Дотогава ти разработваш светийството, ти си в процес на обработване, на растене. Ако не израстеш, ако не дадеш плод, ти не си светия. Онези, които израстват и дават плод, по плодовете ще ги познаем.

Сега вие казвате: „Ние сме окултисти." Какво разбирате под „окултисти"? Като че всичко вече се свърши. Щом си окултист, кажи ми колко хиляди години има, откакто човек е създаден? Ще цитирате: „Осемнадесет милиона години." Не е вярно! „Според библията – осем хиляди години." Не е вярно! Тия, които твърдят тия данни, те са невежи, те не са ходили лично там, не са проверили своите изчисления. Чел той в библията – осем хиляди години. Не е вярно! Какво значи „не е вярно". Пише нещо, което ти не си проверил. Вярно е само онова, което ти си проверил. Щом ми дадат храна, казвам: „Отлична храна, сладки ябълки." Друг път яде човек и казва: „Не са сладки." Провери нещата верни ли са или не. Верността седи в проверката. Всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяка една постъпка проверявайте вътре в себе си. Провереното нещо ще стане ваше. Туй, което не сте проверили, то ще ви причини някаква вреда. Казвате: „Трябва да вярваме." Вярата е само врата да влезеш в умствения свят. Но щом влезеш, трябва да учиш. На вяра ще те пуснат, но ако не учиш, нищо няма да ти дадат. Ако учиш, тогава ще свършиш. Ти с вяра ще влезеш в университета, ще накараш професорите да вярват в теб. Кога ще вярват? Щом се учиш добре, професорите ще повярват. Аз ще вляза в университета с вяра и ще докажа на професорите, че се уча. И тогава професорите ще повярват в мен, ще ми турят добра бележка. Аз трябва да вляза с вяра, ще накарам и другите хора да имат вяра. Но ако вие не учите и ако не проявявате любовта както трябва, как ще вярвам? Казвате ми някои: „Учителю, вярваме." Покажи ми любовта си като ученик. Да видя твоята любов. Казвам, ти научи ли се да любиш своите врагове? – „Още не мога." – Моята вяра е такава: ако ти можеш да любиш враговете си, моята вяра ще се усили; ако имам вяра и ако ти не любиш враговете си, моята вяра ще отслабне. Ние сега казваме, че Бог в нас няма вяра, а има доверие. Вие всички вярвате по старите начини. Казвате: „Да бъдем съвършени, да бъдем като Христа, да живеем хубаво." Хубаво, отлична идея е това. Един ден минават двама млади братя и си приказват. Единият говори на другия; аз слушам, музикално ухо имам. Казва: „Ако аз имах като учителювата къща, щях да бъда добър като него." Той мисли, че в този кокошарник може да бъде като мен. Ако човек мисли в такъв кокошарник да стане учител, той се лъже. Докато на тебе цялата вселена, всичко, което Бог е създал, не ти стане жилище, докато не бъдеш готов да служиш с всичкия си дух, с всичката си душа, с всичкия си ум и всичката си сила на Бог, ти никакъв не можеш да станеш. Ти още слуга не си станал, пък Учител ще станеш. Всеки един Учител, като дойде на земята, той ще се учи да слугува. По-големи слуги от Учителите няма.

Аз привеждам онзи пример за турския съдия. Един турски мирови съдия управлявал четиридесет години . Един ден го уволняват. Не може да заповядва вече. Той мислил, мислил и взел четиридесет ибрика, занесъл ги в джамията и седнал на един стол. Дойде някой, който иска да се моли в джамията, посяга да вземе един ибрик да се измие. Той му казва: „Не този, а онзи." Умен човек. Ако вие не искате поне като този съдия с четиридесет ибрика да заповядвате, какво ще направите?

Някоя сестра ми казва, че видяла Христа. Видяла Христа... Хубаво, че го е видяла. И аз съм видял слънцето. Но какво виждане е то на слънцето? Не е въпрос само аз да видя слънцето, но и то трябва да ме види. Не само аз да му приказвам, но и то да ми приказва. Не само аз да го слушам, но и то да ме слуша. Аз се моля, но туй слънце не иде. Трябва да се освободите от заблужденията. Хубаво е да мислите тъй. Сега казвате: „Учителят толкоз години ни говори, от нас нищо не е станало." От колко години ви говоря? Вие бяхте в рая, на събранието и там какво гласувахте, всички бяхте на един ум. Като каза Ева да ядете, всички бяхте съгласни, казахте: „Я опитай, майко, та и ние да опитаме." Ядохте с майка си. Дойде Адам, казахте: „Яж, татко, и ние да опитаме." Сега седите и се тревожите, казвате: „Отде майка ми намери да яде?" Че майка ви заради вас яде. Баща ви – и той заради вас яде. Вие накарахте баща ви и майка ви да ядат плодовете. Дошли сте в туй събрание, а чистите устата си пред мен и искате да ме убедите, че сте светии. Не се лъже баба Стана. Баба Стана, каквото го знае, много добре го знае (Изговаря се тихо.). Сега ние, съвременните хора, трябва да имаме една ясна представа. Аз държа за онази политика, която хората имат. Аз искам да ви кажа, че не положението, което заема човек, е онова, което уронва неговия престиж. Както и да е наклонен човек, не е туй, което покварява човека. Онова, което в даден случай човек чувствува, онова, което мисли, онова, което прави в даден случай – то е, което или го повдига, или го понижава. Въпросът е в дадения случай това, което ви представям, дали е вярно. Трябва да имаме отношение към Бог. Когато говори за любовта, човек трябва да бъде начисто. Да имаме само едно понятие за любовта. Казвате: „Искам хората да ме обичат." Какво подразбирате под това? Обичта седи в малките работи. Жаден съм, казвам: Да има някой да ми донесе вода. – Няма вода. Минава един човек, носи една стомна с вода, налива ми една чаша – това е любов. Аз съм гладен, нямам нищо да ям. Минава един човек, носи пълна торба, изважда и ми дава хляб. Това е любов! Който каже една дума намясто, който ти прави най-малка услуга, но навреме и намясто, то е по закона на любовта. Съвършените хора правят всяко нещо навреме и намясто.

Вие по някой път сте обезсърчени. Кой се обезсърчава във вас? Някой път не ви се иска да живеете. Някой дойде при мен и ми казва: „Учителю, не ми се живее вече на земята." Казвам: Още е обяд. Като се върнеш в къщи и не работиш, какво ще кажат? Върнал си се от лозето по обед. Не се връщаш вечер, след като си свършил работата, а половината си я оставил несвършена. На земята трябва да се свърши онази работа, за която сте дошли. Да се инсталира светлината в ума ви, да се инсталира топлината в сърцето ви и да се инсталира силата във вашето тяло. Щом имате достатъчно светлина – значи, щом мислите добре, щом имате достатъчно топлина, щом чувствата ви са благородни и щом имате достатъчно сила във вас, тогава всичко, каквото искате, можете да го постигнете. По десет пъти търсите еди кого си – не го обичате. Срамота е да кажете, че не ви обичат. Бог ви обича, пратил ви е на земята, дал ви е дарби. Вие досега не сте употребили вашите дарби. Тук има толкоз хубави гласове, толкоз хубави певци, а не знаят да пеят. Някой ден пеят, някой ден не пеят. Според мен човек не може да пее добре, ако не мисли правилно, ако не чувства правилно и ако не постъпва правилно. Тогава той не може да бъде певец. Има едно специфично пение. Самообладание трябва да имате сега. Той трябва да вярва, че има нещо – тъй да вярва, че вярата да бъде непоколебима. Мисля, че може да пее. Нека пее, да види, че може. Не само да мисли, че може да пее. Някой път аз мисля, че мога да пея – ще попея. После сам ще преценя. Аз проверявам пеенето. Някой път проверявам каква е моята мисъл? Чрез пеенето проверявам какво е моето сърце, чрез пеенето проверявам какво е моето тяло. Щом не мога да пея, търся причината в тялото. Ако ме болят ръцете, ако ме болят краката, ако ме боли вратът, зная кои тонове не мога да вземам правилно. Щом нямам пари, „фа" не мога да вземам вярно. Щом имам парички – „фа" вземам намясто. Сега вие това го вземате буквално. Когато едно чувство е задоволено, когато една мисъл е задоволена, когато една постъпка е задоволена, резултатите са правилни. Например аз вземам основния тон, аз вземам долно сол, точно тъй е на цигулката. (Учителят пее сол, ла, си, до.) Вземам сол и по-долу от сол не мога да вземам. Нагоре мога да вземам, но като взема сол като основен тон или фа, какво ще разберете? Тези от вас, които са стари, казват: „Ние не трябва да пеем." Когато човек е болен, когато умът е неразположен, когато не мисли, той не пее. Много мъчно може да накарате неразположен човек да пее. Щом пеете, то е нормално състояние. За да познаете дали вашето състояние е нормално, ще видите имате ли желание да пеете. Щом се появи желание да пеете, ще знаете, че то е нормата. Да пеете на себе си, не на хората. Като седиш, като вървиш по пътя, да си пееш, никой да не слуша. Попей си, пей си и давай такт. Сутрин, като станете, попейте си. Сутрин, като станете, вие как пеете? Ако пеете „Сила жива" или някоя друга песен, имате ли съзнание за това? Без мисъл, без чувствуване, без воля в света нищо не може да се постигне. В правите мисли, в правите чувства, в правите постъпки се проявява духът Божий. Всеки един от вас трябва да създаде вътрешни условия, да бъдете винаги добри. Да имате светлина в ума, да имате във вашата нервна система достатъчно светлина и в симпатиковата нервна система да имате достатъчно топлина. И в цялото тяло да имате достатъчно сила. Никога, като седнеш, не казвай, че не можеш да станеш. Никога, като седнеш, не казвай, че те болят краката. Но тури една положителна мисъл. Отрицателните мисли ни спъват. Вие казвате: „Нищо не мога да постигна сега, може в някое друго прераждане." В туй прераждане трябва да се подигнеш, да не чакаш в друго прераждане. Другото прераждане съвсем друга програма ще има. В туй прераждане трябва да се направи нещо, което е необходимо. В туй прераждане да имате достатъчно светлина в ума си, да имате достатъчно топлина в сърцето си и достатъчно сила в тялото си. Или да станете съвършени, да свържете вашата воля с волята на Бога. Всякога Бог да бъде мерило във вас. Отвън да не вземете името на Бог. Казвате: „Ние вярваме в Бог." Нищо да не говорите за Бог. Но като речеш да направиш нещо за Бог, да го направиш, да кажеш: „Туй ще направя заради Бог!" Както Той ме е привлякъл при онзи, когото не познавам, както той ми е показал пътя да го намеря, така и аз ще направя, каквото Бог иска." Значи Бог те е привлякъл, пробудило се е твоето съзнание. Понеже онзи, при когото те е привлякъл, е извор – Бог те е изпратил при извора на нещата. Първото пробуждане на човека е привличането на самия човек – тогава само съзнанието се проявява. Психологически, ако Бог те е привлякъл при някого, това значи, че твоето самосъзнание се е пробудило. А щом той ти показва пътя към Бог, това е вече свръхсъзнанието, което се проявява в тебе. Вие ще придобиете смисъла във вас. Ако тръгнете към Бог, пътя, който Христос ще ви покаже, трябва да се прояви в свръхсъзнанието. Тогава трябва да се примирите с всичкия свят. Това е пътят към Бог. Щом идвате до Христа, вие ще се научите да обичате всички противоречия в живота. От Бога до Христа ще учите пътя да обичате всичко, което ви е неприятно. А пък в пътя от Христа към Бога ще се примирите с всички противоречия, ще считате, че сте завършили превода. Колкото отивате към Бога, противоречията се разрешават и там няма да имате никакви противоречия. Като идете при Бога, там ще знаете защо е създаден светът, какво е неговото предназначение. Всичките противоречия, които съществуват във вас, ще изчезнат. Чели сте, че всички създания хвалят Онзи, Който ги е създал.

Сега да бъдете привлечени всички към Христа и от Христа всички да идете при Бога, да ви покаже пътя на Любовта и пътя на Божествената Мъдрост. Това са двата пътя, по които можете да придобиете съвършенство. „Добрата молитва "

23 лекция на Учителя,

държана на 6 март 1940 г., сряда, 5 часа сутринта,

София, Изгрев.